№ 277
гр. Благоевград, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано
по въззивна жалба на К. ИЛ. М., подадена чрез особения представител – адв.
Н.Р., против решение № 906016 от 11.01.2022г., постановено по гр.д.№
234/2020г. по описа на РС Благоевград в частта, с която е прието за
установено, че К.М. дължи на ищеца сумата от 1471.07 лева, представляваща
неплатена главница по договор за стоков кредит, както и в частта за
присъдените по делото разноски.
С обжалвания акт първоинстанционният съд е уважил частично
предявените от „****“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с
чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и е признал за установено,
че ответникът К. ИЛ. М. дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3238/2019г. по описа на РС Благоевград,
а именно: сумата от 1471,07 лв – представляваща главница по 19 броя
неплатени месечни погасителни вноски за периода от 21.12.2018г. до
21.06.2020г., по отношение на които на основание чл. 16, ал.2, б. „а“ от
Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
1
считано от дата 26.08.2019г., ведно със законна лихва, считано от 05.12.2019г.
- датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателно
изплащане на сумата. С решението РС е отхвърлил иска за главница за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1877,29 лв,
както и останалите обективно съединени искове, а именно за: сумата от
177,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.12.2018г. до 07.08.2019г.; за сумата от 103,13 лева – представляваща
обезщетение за забава за период от 21.12.2018г. до 05.12.2019г. Ответницата е
осъдена да заплати и съобразно уважената част от иска разноски в
заповедното и исковото производство.
Недоволен от постановения акт в обжалваната му част жалбоподателят
твърди, че няма сключен договор с ищеца, нито задължение към него. Сочи
се, че РС не се е произнесъл по възражението за неравноправни клаузи на
договора и не е отчел факта, че договора за стоков кредит е изготвен с доста
по-малък шрифт от 12. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с
който твърди, че постановено решение е правилно, а жалбата –
неоснователна. Излагат се доводи, че предвиденото в чл. 10, ал.1 от ЗПК
изискване текстът на договора за потребителски кредит да бъде изписан с
шрифт не по-малък от 12 пункта противоречи на приетото в Директива
2008/48/ЕО и води до значителна санкция за кредитодателя, поради което не
следва да бъде прилагано. Твърди още, че е налице противоречива практика
във въззивните съдилища по прилагането на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като посочва
и конкретни решения. Развива доводи за неоснователност на възражението за
нищожност на договора за цесия, като се позовава на чл. 12, ал.6 и ал. 7 от
Договора за стоков кредит. Моли за потвърждаване на обжалваното решение
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционното решение в частта, с която частично са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва, не е обжалвано от ищеца, поради
което е влязло в сила.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
2
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 3238/2019г. по описа на РС
Благоевград се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 11518/06.12.2019г. по ч.гр.д. № 3238/2019г.
по описа на БлгРС, с която е разпоредено длъжникът К. ИЛ. М. да заплати на
заявителя „****“ ЕАД следните суми: 1877,29 лв, главница по 19 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.12.2018г. до
21.06.2020г., по отношение на които на основание чл. 16, ал.2, б. „а“ от
Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 26.08.2019г., представляваща неизпълнено задължение по договор
за стоков кредит № 3272977, сключен на 30.06.2018г., между „****“ ЕАД и
К.М., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.12.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 177,03 лв, представляваща
възнаградителна лихва за периода 21.12.2018г. до 07.08.2019г., сумата от
103,13 лева – обезщетение за забава за периода от 21.12.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, сумата от 43,15 лева – заплатена държавна
такса и 75 лева – юрисконсултско възнаргаждение. След депозирано от
длъжника възражение, заявителят е подал в предоставения от съда срок
установителен иск за установяване дължимостта на посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Видно от представените по делото писмени доказателства на 30.06.2018г.
между „****“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, и ответницата К.М., в
качеството ù на кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит №
327977/ 30.06.2018г., по силата на който страните са постигнали съгласие за
предоставяне на стоков кредит в размер на 2199 лева с цел финансиране на
стока – мобилен телефон APPLE IPHONE. Съгласно договора общият размер
на задълженията на кредитополучателя възлизат на 2872,56 лева, от които
2397,44 лева – представляващи цената на стоката (2199 лева) заедно със
застрахователната премия – 198,44 лева, при годишен лихвен процент – 18,00
% и годишен процент на разходите – 19,56 % . Срокът за връщане на
кредитните средства е уговорен до 21.06.2020 г. Погасяването следвало да се
извърши чрез 24 броя погасителни вноски по 119,69 лева всяка, считано от
3
21.07.2018г. Към договора са приложени Общите условия, при които същият
е сключен, както и декларация за приемане на застраховането по
застрахователни програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“, подписана от
кредитополучателя. Съгласно уговореното в общите условия сумата по
стоковия кредит се превежда директно на търговеца, от който
кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен на
датата на заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на
отпуснатия кредит.
С писмо от 30.06.2018г. „****“ ЕАД е уведомило „****“ ЕАД за
сключения между дружеството и К.М. договор за стоков кредит за закупуване
на исканата стока. По делото е представен и служебен бон от 30.06.2018г. за
закупен от „****“ ЕАД смартфон APPLE IPHONE на стойност 2199 лева с
ДДС, а като клиент е посочена К.М..
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г., „****“ ЕАД се е задължило ежемесечно, чрез отделни договори
за цесия, да прехвърля на „****“ ЕАД възмездно срещу възнаграждение
портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от
договори за потребителски и стокови кредити, сключени от цедента с
физически лица, които не се погасяват редовно. В тази връзка с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземане от 07.08.2019г., ведно с
Приложение 1 към него, сключен между „****“ ЕАД и „****“ ЕАД, банката е
прехвърлила на ищеца своите вземания срещу К.М. по процесния договор.
С оглед сключването на договора за цесия с пълномощно от 07.08.2019г.,
цедентът „****“ ЕАД е упълномощил цесионера да уведомява съгласно чл.
99, ал.3 от ЗЗД от негово име всички длъжници по всички вземания, които
дружеството е цидирало на „****“ ЕАД.
С писмо от 23.08.2019г., цесионерът е уведомил кредитополучателя
К.М., че задължението ù по процесния договор за кредит е прехвърлено
изцяло от кредитодателя на ищеца в настоящото производство. В писмото е
посочено още, че поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по
Договора за стоков кредит всички вземания по него са станали изискуеми
изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомлението.
Съобщението е връчено лично на К.М. на 12.09.2019г., видно от известие за
доставяне, изпратено до адреса на ответницата чрез „Български пощи“ ЕАД.
4
При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по
делото доказателства, РС е уважил частично предявените искове. За да
постанови така обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че ищецът
е доказал сключването на процесния договор за стоков кредит, че
кредитодателят е изправна страна, както и че кредитополучателят е уведомен
редовно за прехвърлянето на вземането в полза на ищеца. По отношение на
предсрочната изискуемост РС е приел, че такава е настъпила, считано от
12.09.2019г. - датата на която ответникът е била уведомен за нея. Въпреки
това, РС е уважил частично исковете, тъй като е приел, че процесният договор
за кредит е недействителен поради нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК, поради
което ответникът дължи само чистата стойност на кредита.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК предвид оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК заповед
за изпълнение. В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК,
същата се преценява като неоснователна поради следните съображения:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е видно, че между „****“ ЕАД и
ответника по делото, е сключен договор за стоков кредит № 3272977 от
30.06.2018г.. Видно от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза
подписите, положени върху посочения договор и приложенията към него, са
изписани от ответника М.. Кредитодателят е изпълнил задължението си за
предаване на договорената сума директно по разплащателната сметка на
„****“ АД, за което свидетелства и заключението по приетата по делото
съдебно счетоводна експертиза.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания спорен във
въззивното производство е въпросът налице ли е задължение на ответника
5
спрямо дружеството цесионер – ищец в настоящото производство, съответно
породило ли е действие спрямо ответника извършеното прехвърляне на
вземането.
Договорът за цесия цели осъществяването на промяна в облигационната
връзка, чрез подмяна на активната страна в нея. Със сключване на договора,
т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера
в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права - аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата
легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право.
Следователно със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен поради
изчерпване на предмета му. Няма изискване цесията да бъде приета от
длъжника или той да участва в самото сключване на договора.
По отношение на длъжника обаче договорът за цесия няма действие,
докато същият не му бъде съобщен от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод
произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не
участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което
преди уведомлението, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да
се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да
бъдат успешно противопоставени на цесионера. Съобщението обаче не е
елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по
договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на
договора. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед
обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му
спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от
новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. /
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК/.
Предвид горното настоящият състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че е налице валидно прехвърляне на вземането в
полза на ищеца, като длъжникът е лично уведомен от упълномощения
6
цесионер за извършената цесия. Сключването на договора за цесия по
процесното вземане се извежда от приетите по делото писмени доказателства
- Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.,
както и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
07.08.2019г.. Видно от приложеното пълномощно от 07.08.2019г. цедентът,
„****“ ЕАД, е упълномощил цесионера, „****“ ЕАД, да уведоми съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания,
които дружеството е цидирало с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 07.08.2019г., в което число влиза и процесното вземане по
отношение на ответника по делото. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е
връчено лично на К.М. на 12.09.2019г., видно от известие за доставяне,
изпратено до адреса на ответницата чрез „Български пощи“ ЕАД.
Предвид изложеното неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че няма задължение към ищцовото дружество, както и че
извършената цесия няма действие спрямо нея.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че районният съд
не е отчел факта, че представеният договор за стоков кредит е изготвен в
доста по-малък шрифт от размер 12, каквото е изискването на закона. Видно
от самото решение, съдът не само се е произнесъл по така направеното
възражение, но и е приел, че процесният договор е недействителен поради
нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК, поради което на основание чл. 23 от ЗПК
ответникът дължи само чистата стойност на кредита. Възражението за
неравноправни клаузи относно образуваните лихви, представляващи
обезщетение за забава и възнаградителна лихва, не следва да бъде разгледано,
доколкото решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковете за
присъждане на възнаградителна лихва и лихва за забава е влязло в законна
сила и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
В отговора на въззивната жалба е направено възражение, че
предвиденото в чл. 10, ал.1 от ЗПК изискване текстът на договора за
потребителски кредит да бъде изписан с шрифт не по-малък от 12 пункта
противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО и води до значителна
санкция за кредитодателя, поради което не следва да бъде прилагано. Както
беше посочено решението в частта, с която съдът е отхвърлил частично
предявените искове поради недействителност на договора за стоков кредит,
7
не е обжалвано от ищеца в производството и е влязло в сила. Поради това е
безпредметно произнасянето по това възражение. Въпреки това настоящият
състав намира за необходимо да посочи, че относно тълкуването на чл. 10
пар. 2 и чл. 22 пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО е налице произнасяне на Съда
на Европейския съюз с определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС за
тълкуването на чл. 10 пар. 2 и на чл. 22 пар. 1 от Директива 2008/348/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Прието е, че горните разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договора за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Предвид това възражението е и
неоснователно.
Поради гореизложеното жалбата на въззивника е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъде
присъдени и претендираните разноски в общ размер на 531 лева, от които 150
лева – юрисконсултско възнаграждение и 381 лева – депозит за особен
представител.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС
Благоевград и държавна такса за настоящото производство в размер на 29,42
лева, доколкото същата не е заплатена от особения представител при
подаване на жалбата.
Воден от горното, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906016/11.01.2022г., постановено по гр.д.
№234/2020г. по описа на РС Благоевград в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. ИЛ. М., ЕГН **********, с адрес с. гр. Благоевград, жк
**** № 11 Б, ет.6, ап. 12, да заплати на „****“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „****“ № 25, офис-сграда „****“, ет.2, офис 4,
8
ЕИК ****, сумата от 531 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА К. ИЛ. М., ЕГН **********, с адрес с. гр. Благоевград, жк
**** № 11 Б, ет.6, ап. 12, да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград
сумата от 29,42 лева, представляваща дължима държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9