№ 7495
гр. С., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110127078 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът Ж. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
...., дължи сумата от 726,82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 5.11.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 111,29 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 27.10.2020 г., сумата от 49,41 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 5.11.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,24 лв. за периода от 1.12.2017
г. до 27.10.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 54465/20 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди като ползвател на топлоснабдения имот – апартамент № 99 в гр.С.,
..... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/,
чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите
на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като
топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главници и лихва за забава,
1
признати със заповедта, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя
интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, е депозирала
писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва да е клиент на ТЕ и да е в договорни
отношения с ищеца. Оспорва доставянето на топлинна енергия в претендираните количества
и стойност и разпределянето й от надлежно избрана ФДР. Оспорва претенцията за лихва.
Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. В този смисъл
правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на
собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на
същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото се установява, че с договор за продажба на недвижим имот сключен на 8.9.1997 г.
Ж. В. Димитрова и Едуард Алфред Юсеф К. придобили апартамент № 99 в гр.С., ..... В
последствие с договор за доброволна делба на имота, сключен с нотариална заверка на
подписите на Ж. Виекторовна К. и наследниците на Едуард К., имотът е поставен в дял на
единия съделител, а Ж. К. получила правото на пожизнено ползване на апартамента. При
2
систематическото тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и разясненията на ВКС в ТР №
2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК, се налага изводът, че при конкуренция
на вещни права, клиент на топлинна енергия се явява лицето, което реално ползва топлинна
енергия за домакинството си, т.е вещният ползвател, който и по смисъла на ЗС дължи
разноските за ползване на имота. В случая това се явява ответницата.
Предвид изложеното, за процесния период между страните е бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, по
силата на който ответницата дължи цената на доставената топлоенергия в имота.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през
процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответницата, е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /№ 16-334/2007 г., отменена, действала през
процесния период/. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна
енергия извършено от ФДР, като са издадени изравнителни сметки. По данни на ФДР в
имота има 4 отоплителни тела с 4 топлоразпределителя, които са отчетени с мобилно
устройство. Ползва се топла вода, разходът за която е изчислен по показанията на два
водомера за топла вода. Начислена е топлоенергия отдадена от сградната инсталация,
разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект,
съгласно ЗЕ и Наредбата. От заключението на вещото лице и разясненията в съдебно
заседание става ясно и че през процесния период общият топломер в абонатната станция е
бил годно техническо средство за измерване. Не се твърди и доказа от ответницата да е
заявила рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове /към
ФДР/. Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на която съгласно заключението
възлиза на 726.95 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /№ 16-334/200 г., отменена, и № Е-РД-04-
1/2020 г./. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
3
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с
договор, сключен на 06.09.2002 г. от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период и ответникцата дължи цената й, която съгласно представеното по
делото извлечение по абонатен номер възлиза на 49.41 лв. за периода 1.10.2017 г. -
30.4.2019 г.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези
вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като заявлението е
подадено на 5.11.2020 г. /от когато се считат предявени исковете/, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила до 5.11.2017 г., са погасени по давност. Ето защо като погасен по
давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за периода 1.5.2017 г. - 31.08.2017 г.
вкл. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода 1.9.2017 г.-30.4.2019 г., която
възлиза на 629.87 лв., за които искът следва да се уважи. Относно таксата дялово
разпределение, възражението е основателно за периода до 31.10.2017 г., тъй като при
липсата на установен срок за плащане следва да се приеме, че изискуемостта настъпва с
изтичане на месеца, за който е предоставена услугата. За периода 1.11.2017-30.4.2019 г.
стойността на извършеното дялово разпределение възлиза на 46.85 лв., за които искът
следва да се уважи
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
4
основание. На база законната лихва за забава и определен по реда на чл. 161 ГПК, размерът
на обезщетението за забава върху дължимата главница възлиза на 93.20 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 27.10.2020 г., за които искът е основателен.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 25 лв., 280 лв.
депозит в.л., 425 лв. депозит о.п. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се
дължат 711.81 лв. Относно разноските в заповедното производство, дължими са 64.32 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Ж. В. К., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ...., дължи сумата от 629.87 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 5.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 93.20 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 27.10.2020 г., сумата от 46.85 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно
със законна лихва от 5.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54465/20 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: стойност на топлинна
енергия за разликата над 629.87 лв. до претендираните 726.82 лв. и за периода 1.5.2017 г. -
31.08.2017 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 93.20 лв. до претендираните
111.29 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за разликата над 46.85 лв. до
претендираните 49.41 лв. и за периода 01.10.2017г. - 31.10.2017 г., и изцяло иска за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 10.24 лв. за периода от
1.12.2017 г. до 27.10.2020 г.
ОСЪЖДА Ж. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ...., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
711.81 лв. разноски в исковото производство и сумата от 64.32 лв. разноски в заповедното
производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
5
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6