Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,31.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 395/2019г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***, против решение
№ 66/18.03.2019г. по гр.д. № 2063/2018г. на РС-Ботевград, с което са отхвърлени
исковете на дружеството против С.К.С. с ЕГН ********** ***-длъжница по договор
за потребителски кредит № ………….. от …………..г., с правно основание чл.422,ал.1 вр.чл.415,
ал.1 ГПК, за установяване вземането по заповед № 1288/07.03.2018г. за изпълнени
е на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 400/2018г. за
сумата 1055.25 лв. главница,ведно със законната лихва,считано от 01. 03.2018г.
до окончателното плащане на сумата.Излагат се доводи за материална
незаконосъобразност, тъй като съдът неправилно приложил т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГК
предвид статута на дружеството,което не било банка а финансова институция по
чл.3, ал.1 ЗКИ.Не се касаело за банков кредит и предсрочната изискуемост не следвало
да бъде обявявана на длъжника по
реда,приложим за банковите институции.Съгласно чл.12.3 от ОУ към процесния договор при пхросрочване
на една месечна вноска повече от 30 дни кредитът ставал предсрочно изискуем без
изпращане на уведомление покана.Признава,че при предяваване
на иска не всички вноски са падежирали,но „към края
на съдебното дирене“ това било факт.Ето защо цялата сума била изискуема.
Въззиваемата страна не депозира отговор.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата процесуално допустима,
но неоснователна.
По делото е установено,че кредитодателят е финансова институция от горепосочения
вид;между страните има сключен ДПК Стандарт № ………….. на …………..г. като е отпусната сумата 500 лв. за
срок на погасяване 9 месеца на равни вноски
от 65.51 лв. и допълнителен пакет услуги в размер 465.66 лв. с размер на
вноската 51.74 лв.Ответницата не неправила погашения и ищецът депозирал „уведомително писмо“ за
едностранно прекратяване,считано от 09.05.2017г. и предсрочна изискуемост, но
не е представил доказателства,че уведомлението е достигнало до адресата.Първоинстанционният съд е приел,че съгласно преобладаващата
съдебна практика, т.18 та ТР № № 4/2014г. и конкретно-изискването за реално уведомяване
на длъжника за предсрочната изискуемост се отнася не само за банките ,но и за
останалите финансови институции по чл.3 ЗКИ.Настоящият състав споделя това
становище.Следователно процесният кредит не е станал
предсрочно изискуем преди депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 07.03.2018г.На второ място съдът е приел,че не е ясно как е
формирана сумата на главницата и че не е изложено искане със съответната
конкретизация за присъждане на падежиралите
суми.Настоящият състав намира,че следва да се приеме служебно нищожност на клаузите на т.н.“допълнителен
пакет от услуги“,тъй като те не съдържат задължения за реални услуги, извършвани
от кредитодателя, а прикриват фактическо оскъпяване
на кредита с 93.13 %,което е в противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения решението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/18.03.2019г.
по гр.д. 0 2063/2018г. на РС-Ботевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.