Решение по дело №569/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.211 от ЗМВР.

 

Делото е образувано по жалба на Б. О. П. от град Свищов, чрез ***Г. Г. от САК против заповед №3282з-3915/05.09.2023 година за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение, издадена от ВПД Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.

В жалбата се излагат оплаквания, че при издаването на заповедта са допуснати процесуални нарушения, които са неотстраними понастоящем. Сочи се, че дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ не е установил в пълнота фактическата картина по случая, като липсват доказателства за наличие на користна цел при обективиране на описаното в заповедта деяние, а последното е имало за цел обезопасяване на плавателния път по реда Дунав. Всъщност за въпросното поведение жалбоподателят е получил разрешение от непосредствения си ръководител, началник на втора група ГПК – Русе. С оглед на критимно развилата се ситуация и предвид наличието на съзнание, че има разрешение, жалбоподателят е отбуксирал със плавателно средство /граничен патрулен катер/ рибарска лодка, заседнала в устието на река Дунав. Претендира се, че е налице и противоречие между описаното в обстоятелствената /мотивната/ част от заповедта и правната квалификация на поведението на жалбоподателя. Всъщност става въпрос за поведение, което според жалбоподателя би се вписало в дисциплинарния състав на нормата на чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР, а не в нормата на чл.203, ал.1, т.13 от този закон. По същество се излагат и съображения, че не е налице нарушаване на чл.15 от ЕКПДСМВР, нито с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.19, 20, 25 и 44 от този Етичен кодекс. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът, ВПД Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Реферира към становището си, изразено в писмения отговор на жалбата /листове от 192 до 194 от делото/, според което заповедта е издадена от материално компетентен по степен и материя орган, същата е в предвидената от закона форма и е формално законосъобразна, издадена е при стриктно спазване на дисциплинарно производствените правила и същата е съответна на материалния закон. Всъщност с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР, тъй като то е в разрез с императивните правила, съдържащи се в разпоредбите на т.15, т.19, т.20 и т.44 от Етичният кодекс за поведението на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /Етичният кодекс за лаконичност/. Моли за отхвърляне на жалбата. Допълнителни съображения за неоснователността на жалбата представителят на ответника развива в представената по делото писмена защита. Претендира разноски.

 

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорената заповед е неблагоприятна и срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 11.09.2023 година, видно от съдържанието и, като жалбата е подадена чрез ответника на 25.09.2023 година, т.е. в преклузивния и решителен срок по чл.149 от АПК, като жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта, доколкото същата разпорежда неблагоприятни за него правни последици.

По същество жалбата е неоснователна по изложените по долу съображения.

Заповедта е валиден административен акт, като е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т.3 от ЗМВР, тъй като жалбоподателят, към момента на издаването и е бил командир на кораб до 20 БРТ във втора група Гранични Патрулни Кораби – Русе, която длъжност се заема от младши експерт.

Според съда не са допуснати съществени нарушения на дисциплинарно - производствените правила при издаването на заповедта, които освен всичко друго са компрометирали проявлението на принципа, разписан в чл.7 от АПК.

Видно е от преписката, че производството е образувано при стриктно спазване на приложимата разпоредба на чл. 205, ал.1 и чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Както се установява от представената на съда преписка, дисциплинарното производство е образувано със заповед №3282з-1558/07.04.2023 година, като в тази заповед са описани обстоятелствата, които са обусловили началото на производството. Това са постъпили данни, намиращи се в предложение №4066р-5424я от 5.04.2023 година на директора на РДГП – Русе. Въпросните данни по същество са описани като неправомерно поведение на жалбоподателя. Същото представлява осъществено от него плаване с граничен полицейски кораб /ГПК/ 634, който е част от силите на 02 група Гранични полицейски кораби – Русе при база Видин, направено с цел лична изгода. Посочено е, че по този начин той е злоупотребил с правомощията си и е въвел в заблуждение длъжностно лице, на което е вменена охраната на ГПК и при необходимост да изпълнява действителни задачи.

С въпросната заповед е определен и дисциплинарно разследващ орган, състоящ се от трима членове. Разпоредено е изготвянето на обобщена справка и становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност по ЗМВР. Въпросната заповед за учредяване на производството е връчена надлежно на 19.04.2023 година.

Със заповед №3282з-2203/25.05.22023 година срокът за провеждане на производството е удължен до 30.07.2023 година. Жалбоподателя е запознат и с тази заповед на 31.05.2023 година.

Следва да се отбележи, че в хода на производството жалбоподателят лично и чрез определения от него защитник са правили искания за предоставяне на възможност за запознаване с доказателства, искания за събиране на нови доказателства.

Събрани са множество сведения от трети лица, писмени доказателства, касаещи съответният ГПК, доказателства, установяващи длъжностните изисквания по характеристика към длъжността, която заема жалбоподателя, доказателства за въвеждането на жалбоподателя в същността на службата му, доказателства за инструктирането му по безопасност на труда, доказателства досежно сигналите и разпорежданията в ОДЦ при РДГП Русе, кадрова справка и прочие. Събрана е и преписката по извършената проверка, завършила със справка №4066р-5407/05.04.2023 година, изготвена от директора на РДГП – Русе, разпоредена със заповед №4066з-459/21.03.2023 година.

Дисциплинарното разследване завършило с изготвянето на обобщена справка, №4066р-11643 от 17.07.2023 година досежно резултатите от производството. В нея са посочени поводът за учредяването му, установените и получени предварителни данни, доказателствата за които са приобщени по преписката, установената фактическа обстановка, събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, приложимата нормативна уредба, обсъждане на обясненията и възраженията на жалбоподателя, направени в хода на това производство, извършителя на нарушението и нарушените разпоредби, цялостното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, обсъждане на доказателствата за обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР /тежестта на нарушението и последиците му/ и правното основание за предлаганото дисциплинарно наказание /т.15, 19, 20, 25 и 44 от Етичния кодекс, които се вписват в състава на чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР/.

Съответно, с покана №4066р-11647 от 17.07.2023 година жалбоподателя е поканен да се запознае с въпросната обобщена справка на ДРО. В нея е посочено впрочем, че в 24 часа от връчването и, той може да даде допълнителни обяснения или да представи възражения досежно фактите и правната квалификация не деянието му. Същата е връчена на следващата дата.

На 21.07.2023 година жалбоподателят прави писмено искане /лист 52 от делото/, с което иска да бъде запознат със сигнала от 29.03.2023 година на К., със сведението, снето от това лице, с жалбата от 31.03.2023 година, със сведението на Н. П., да се снеме сведение от служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“, да се представят доказателства за това, че посочените сигнали са станали достояние на обществеността и прочие .

Съответно, ДРО е изготвил становище, рег. №4066р-12479 от 28.07.2023 година до ДНО, в което са изложени изводите от проведеното дисциплинарно разследване. В него са посочени получените предварителни данни, довели до учредяването на производството, установената според ДРО фактическа обстановка, като са коментирани писмени доказателства, съдържащи се в справка от извършена предварителна проверка, описани са фактите, посочени в докладна записка на началника на ГПУ Свищов №4444р-2279/21.03.2023 година и в такава записка на младши експертът А. с №4444р-2287/21.03.2023 година. Коментирани са и фактите, така както са обяснени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в негова докладна записка №3566р-1439/21.03.2023 година, снето сведение №406600-1051/29.03.2023 година на В. А. Д., докладни записки № 3566р-1440/21.03.20223 година и №4066р-11302 /11.07.2023 година на помощник командира на ГПК, той и механик в 02 група ГПК Русе при БГПК Видин, докладна записка №4066р-4665/27.03.2023 година на началника на 02 група ГПК Русе БГПК Видин, протокол №4066р-4490/22.02.2023 година за извършена проверка за движението и работата на двигателите на въпросния катер и прочие.

Направен е извод, че описаното деяние е станало известно на неограничен кръг от жители на Свищов, с оглед постъпилите сигнал № 812102-414/29.03.2023 година на Б. И. К. и жалба №812102-426/31.03.2023 година на Н. П..

Прието е за установено, че всъщност на 20.03.2023 година жалбоподателят, за времето от 21,42 часа до 22,14 часа, в тъмната част от денонощието, е осъществил плаване чрез ГПК 634, което нито е разпоредено, нито е планирано, при това в цивилни дрехи. Същото е било предприето с цел отбуксиране на рибарска лодка №Св 2059, която е собственост на трето лице, но е ползвана от П. и В. Д. за стопански риболов. Всъщност според утвърдения график за месец март на въпросната дата и час жалбоподателят е бил в почивка. Констатирано е и, че моточасовете в ГПК не отговарят на документираните в навигационно – вахтения дневник и машинният дневник за този катер, а и в тези дневници липсват записи за осъществено плаване, а е налична разлика от 20 минути в показанията на моточасовниците на катера и последните записи в машинният дневник. За това плаване не е докладвано на дежурния в групата ГПК в Русе, тъй като началникът и в телефонен разговор заявил на П. да не върши глупости, с което на практика не е дал разрешение за въпросното извънредно плаване.

В това становище е прието, че с това си поведение, установено от събраните и приобщени доказателства по дисциплинарната преписка, жалбоподателят П. по негова инициатива, и воден от личен интерес и интерес на трети лица, е взел решение да ползва ГПК 643 за нерегламентирани дейности, представляващи освобождаване на рибарска лодка, закотвена в Дунав, използвана от него и В. Д., за която не е имало разрешение да бъде ползвана за стопански риболов, при което е извършван такъв риболов в нарушение на законовия режим. Съответно тези действия са квалифицирани като умишлено извършени, като е преследвана користна цел, а освен това с цел да се въведе в заблуждение помощник командира на ГПК, той е подвел последният, че става въпрос за оказване на съдействие на граждани. При плаването на ГПК същият е бил без включени навигационни светлини. Посочено е какво е било дължимото поведение на жалбоподателя. Описани са процесуалните действия по разследването, кое лице е защитавало жалбоподателят в хода на това производство, причините за удължаването на срока за провеждането му. Обсъдени са и са оценени дадените от жалбоподателя след обобщената справка обяснения и възражения.

В крайна сметка ДРО е дал становище, че П. е нарушил т.15, т.19, т.20, т.25 и т.44 от Етичния кодекс. Предложено е на ДНО на П. да се наложи наказание на основание чл.204, т.3 вр. с чл.194, ал2, т.4 от ЗМВР с оглед извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, при осъществен състав на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.

С оглед на посоченото становище, ДНО е изпратил покана №3282р-21584 от 8.08.2023 година, за даване на писмени обяснения до П., като в тази покана е посочено изрично, че след запознаване на лицето с обобщената справка и събраните материали, в указания срок не е използвано правото за представяне на обяснения или възражения до ДНО, в които да се изложи позицията му в случая. С тази покана е предоставена възможност на лицето, в 24 часов срок, да представи своите обяснения или възражения по рездултатите от производството. Посочената покана е връчена на лицето на 14.08.2023 година, като на 15.08.2023 година, като на същата дата жалбоподателят подава т.н. „сведение“ /по същество обяснение, лист 23 от делото/, в което посочва, че не е извършвал нарушение, а въпросният ГПК е ползван единствено с цел освобождаване на плавателен пък към пристанище Свищов с оглед недопускането на произшествие. Посочено е още, че дисциплинарното производство е тенденциозно и обвързано с бракониерска мафия, действаща по река Дунав.

Съответно, издадена е и въпросната заповед. Извън аргументите в нея, които преповтарят изложеното във вече коментираните обобщена справка и становище на ДРО, ДНО по повод на посоченото сведение на жалбоподателя е изложил мотиви, които са в смисъл, че обясненията и посочените в тях факти не могат да се кредитират, а от служителите на МВР се изисква съответното поведение и извън службата, извън работното време, като е цитирана и тълкувателна практика на ВАС. Посочено е, че неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на обществено доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност, като е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция, а не е необходимо деянието да е извършено на обществено място, а е задължително действията да са станали или да е било обективно възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно на авторитета на МВР.

Предвид посоченото провеждане на дисциплинарната процедура не може да се приеме, че са нарушени съществено процесуалните правила при провеждането на дисциплинарното производство. На жалбоподателят са осигурени всички допустими по закон процесуални механизми за участие в производството, за представяне на обяснения, доказателства и искания, като са събрани служебно от ДРО всички относими към описаните и в обобщената справка и в становището обстоятелства релевантни доказателства, които са обстойно анализирани. Посочено е и защо не са относими доказателствените искания, направени в повечето отправени от жалбоподателя и защитника му искания, като е анализирана допустимостта и относимостта им към главният предмет на доказване.

Дотук изложеното според настоящата инстанция обосновава извод, че са спазени изискванията на чл.205, ал.1 и ал.3, на чл.206, ал.1 и ал.4, на чл.207, ал.1, 7 и 8, на чл.209, т.3 от ЗМВР, които гарантират достоверността на установените в хода на производството обстоятелства и оттам проявлението на принципа, залегнал в разпоредбата на чл.7, ал.1 от АПК. Спазени са и разписаните в Раздел II от Главан втора на ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи процедурни правила, относими към настоящото производство.

Настоящата инстанция не счита, че е налице някаква превратна оценка на доказателства с оглед на практика, установена негласно при идентични случаи от ГД „Гранична полиция, и по – конкретно от РДГП - Русе, тъй като източник на задълженията на служителите на МВР, вкл. и на процедурните такива може да е само и единствено законът, макар и в широкия смисъл на понятието.

Съдът намира и, че оспорената заповед е формално законосъобразна. Видно е от съдържанието и, че са спазени стриктно изискванията на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР. В нея са посочени всички изискуеми се по закона реквизити, описани са обстоятелствата, които са приети за установени и е изведено приложимото според АНО право.

Следва да се отбележи, че в хода на съдебното дирене пред съда дадоха показания свидетелите В. А. Д., за когото са събрани данни, че е бил на патрулния катер по време на осъществяване на деянието, А. Д. Х., З. А. О., П. Г. Л., Д. Г. Д., И. А., свидетелят К. Я. К. и свидетелят В. Д. Б..

Свидетелят В. Д. в показанията си сочи, че заседналата лодка е трябвало да бъде извадена от Дунав, като в този момент звъннал някой от началниците му, а жалбоподателят го попитал може ли да ползва катера, като отсреща му било отговорено, че може, но в тъмната част. В катера бил дежурният и жалбоподателят. Извадили лодката и се прибрали, като пари Б.и дежурният не поискали.

Свидетелят Х. в показанията си сочи, че от свидетеля В. бил разбрал, че Б. и В.са закачили мрежата, имало бурен вятър, а лодката била ползвана от двамата с негово съгласие. Разбрал, че Гранична полиция помогнала да се извади закъсалата лодка. Сочи, че жалбоподателят е В. са приятели, ходят на риболов заедно.

Свидетелят Д. Д. сочи, че в този случай е отишъл да помогне на Б. и В.със своята лодка, но не се е получило. Свидетелят чул как жалбоподателят комуникира с началника си, като последният му казал да отиде с граничния катер по тъмното. Не е чул фразата „ Не се занимавай с глупости“. Разговорът бил проведен около 14 часа следобед.

Свидетелят А.сочи, ме видял заседналата лодка, като впоследствие разбрал, че е на В. и Б.бил в нея, Той видял трима души, но не се е качвал. Видял бордови светлини.

Свидетелят К./непосредствен началник на жалбоподателя/ в показанията си сочи, че има правила как се ползват граничните катери. Извънредното им ползване ставало с разрешение на директора, като той преценява. За процесната дата за този катер е нямало планирано плаване, а той се е намирал на пункта за базиране в Русе, където е стоянката на групата. Вахтеният охранява катера, а когато има екипаж може да се включи. Сочи, че има практика да се помага на закъсали лодки, като се събира екипаж в момента. Следва обаждане на директора и на дежурния, че катера /кораба/ излиза извънредно. Сочи, че на място такова извънредно излизане не може да се реши. По отношение на проведения с жалбоподателят разговор дава показания, които са в смисъл, че той е звъннал на същия заради предстоящата му командировка, като последният е го е запознал със случая. Той му е казал да си опича акъла, защото знае, че го дебнат отвсякъде от Свищов, като това е било по повод на молбата на Б.да излезе със служебния катер. Сочи, че не е давал никакво разрешение за това. Около 22,20 часа му се е обадил директора на РДГП, от когото разбрал, че началникът на ГПУ се е обадил и му е казал, че въпросният катер е излязъл. Същата вечер е изпратил него и началник – сектора, когато всичко е приключило. Сочи, че катерът може да се контролира чрез GPS система, като освен това се мери горивото. При посещението си в Свищов са снели обяснения, включително и от жалбоподателя, като е говорили със свидетеля Б.. Имало сигнали против Б.за бракониерство.

Според свидетеля Б. /който на процесната дата е бил назначен за вахтен на въпросния ГПК/ този катер е към Свищовския пункт. Когато има заповед от директора за излизане, прави се инструктаж и по план график се ползва катера. На въпросният ден е видял, че има три-четири лодки на около триста метра в Дунава в посока към Румъния. Около 20 часа по здрач е дошъл Б./жалбоподателят/ и му е казал, че е приказвал с началника на групата /свидетелят К. К./, че катерът може да излезе и с него да се закачи заседналата лодка. Съответно жалбоподателят и В. са се качили в катера, като Б.като командир му е казал, че е говорил с началника на групата.Свидетелят се доверил и излезли, за да приберат лодката, закачили я и дръпнали към брега. Това излизане в реката не е било отразено надлежно, понеже Б.заявил, че на другия ден ще оправи документацията. Свидетелят после разбрал, че в тази лодка жалбоподателя е бил преди това със свидетеля В.. Жалбоподателят е управлявал катера, като навигационните светлини не са били включени. В този момент не е имало движение по реката. Мястото , на което е била закъсала лодката е било доста опасно.

Показанията на свидетелите П. Л. и на З. османов не следва да се обсъждат, тъй като не са свързани по никакъв начин с процесният случай.

Като писмено доказателство съдът събра и Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в Министерство на вътрешните работи, в които е разписано впрочем и как се извършва обмен на информация между звената за оперативно дежурство, сред които са и ОДЧ и какви са правомощията на длъжностните лица от звената за оперативно дежурство.

Съвкупно преценените доказателства, събрани от съда в хода на диренето, включително и тези, които се намират в дисциплинарната преписка установяват, че през светлата част от денононщието на 20.03.2023 година свидетелят В. Д. заедно с жалбоподателя фактически са осъществявали риболов в района на пристанището на Свищов, като при извършването на тази дейност с лодка на трето лице, рибарската мрежа се е закачила. Непосредствено след това същата се е заплела във витлото на въпросната лодка. Съответно двамата са заседнали в река Дунав вследствие на неподвижността на рибарската лодка. Началникът на ГПУ – С. А. е установил, че около 15.40 часа на същата дата при извършване на проверка на дейността на дежурните служители на ГКПП Ферибот – Свищов забелязал на 200 метра от брега срещу зоната на пункта 3 рибарски лодки с 4-5 човека, които стояли неподвижно една до друга в реката. Дежурният служител изразил мнение, че става въпрос за опит да се освободи едната лодка. А. установил, че по-късно останала една лодка без хора в нея, а останалите се отдалечили. Било организирано наблюдение на въпросният участък от реката. Около 21,20 часа жалбоподателят, в присъствието на В. Д. е обяснил на вахтеният /дежурният/ Б., че е уведомил началникът на групата /патрулни катери/, че ще окажат съдействие на за издърпване на лодката до българският бряг, след което тримата се отправили на граничният патрулен катер, стартирали двигателите му, отплавали към лодката и към 21,50 закачили въпросната лодка и на малък ход са я издърпали до българския бряг. При това не са попълнени надлежно съответните дневници, които се водят при плаването на ГПК. Междувременно, около 16,20 часа, свидетелят К./непосредствен началник на жалбоподателя, началник на 02 група ГПК Русе/ се свързал с жалбоподателя по друг служебен повод, като в хода на разговора П. го информирал, че е станал инцидент с лодка по време на риболов, и е го е попитал дали може да ползва катера, за да дръпне заседналата лодка, при което свидетелят е дал уклончив отговор. В крайна сметка след тези събития на 21.03.2023 година около 00,30 часа свидетелят К.и Я. И. /началник сектор ГН/ извършили непосредствено в пункта за базиране на въпросният катер в Свищов проверка, констатирайки, че моточасовете на двигателя на въпросният катер не отговарят на документираните в съответните дневници /навигационен и машинен/. Констатирана била разлика от 20 минути в показанията на моточасовете по дневник и по показания. Въпросното плаване на катера е било установено и чрез GPS системата за локализация и визуализация на мобилни единици. По повод на въпросното плаване са подадени неавтентични жалба и сигнал, приобщени по преписката.

Видно от оспорената заповед, ДНО е приел, че посоченото поведение на П. е в разрез със следните правила, разписани в Етичния кодекс, както следва: т.15, според която „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме.“; т.19, която гласи следното :“ Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.“; т.20, която разпорежда следното: „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“; т.25, според която „Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта.“ и т.44 която предвижда следното: „Държавният служител придобива, владее и ползва имущество, без да злоупотребява със служебното си положение.“. Посочените разпоредби предписват дължим резултат от страна на държавния служител, работещ в системата на МВР – поведение, което е съобразено със закона в широкия смисъл на думата; което трябва да укрепва доверието на гражданите в институционалното име на това министерство; при обективирането на което останалите граждани следва да се мотивират да спазват нормативните правила; което не представлява използването на служебния статут на лицето пред трети лица по повод и при придобиване, ползване или владеене на имущество в широкия смисъл на понятието.

В процесният случай ползването на ГПК извън времето, през което жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, е поведение, което е в разрез както с установената практика в идентични случаи, така и с нормите на Раздел II от Глава пета на ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-1244 от 14.10.2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки. Поведението му освен това е компрометирало службата му пред трети лица - свидетеля В. Д. и са станали достояние на свидетелят Д. Д., тъй като е проява на демонстрация на неспазване на правилата, установени за извънредно плаване на ГПК, вкл. и неспазване на правилата за документиране на плаването на въпросния катер. Посочената демонстрация на неспазване на правила пред трети лица във всички случаи демотивира последните, доколкото демонстрира отрицателен пример за поведение. Най – сетне, правилно е прието от ДНО и, че с описаното поведение поведение жалбоподателят е злоупотребил с правомощията си на командир на екипаж пред вахтеният В. Б., като го е накарал без да са налице изискуемите се предпоставки, да го съпроводи при недокументираното и неправомерно плаване през тъмната част на денонощието на 20.03.2023 година.

За да се приеме, че е налице дисциплинарният състав на чл.203, ал.1 ,т.13 от ЗМВР, освен нарушаване на правилата, разписани в Етичния кодекс, следва да е налице и още едно кумулативно проявено условие, предвидено в нормата, а именно: проявеното неспазване на тези етични правила следва да уронва престижа на службата. Понятието „престиж на службата“ не е нормативно дефинирано, но предвид мотивите към тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите, следва да се приеме, че под това понятие се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава.

Следва да се посочи, че съвкупността от деянията на служителя, които представляват поведението, за което е привлечен към дисциплинарно разследване, безспорно уронват престижа на службата, доколкото същите са станали и достояние на лица, извън служителите на Министерството на вътрешните работи /същите са извършени в присъствието на свидетеля В. Д. и са станали достояние на свидетелят Д. Д./, като в този смисъл е например Решение № 11115 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2021 г.

За посоченото дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание в закона и то е "уволнение", т.е. прието е, че характерът е степента на поведението на съответният служител, което представлява нарушаване на етични правила, които уронват престижа на службата, е такова, че индивидуализирането им по чл.206, ал.2 от закона във всички случаи обсулавя най-тежкото наказание.

Действително, в случая не е налице поведение, което да противоречи на преследваният с т.44 от Етичния кодекс резултат, тъй като тази разпоредба има предвид злоупотреба със служебният статут на съответният служител при придобиване, ползване и владеене на имущество, което не му е поверено в качеството му на длъжностно лице.

Веднага следва да се отбележи, че посоченото от съда непосредствено по-горе е само за пълнота и не влияе на убеждението на съдебния състав, пречупено през призмата на събраните по делото доказателства, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.

Посоченото налага отхвърляне на жалбата.

С оглед на този изход на спора, основателна е претенцията на ответника за разноски, като тя следва да се уважи.

 

По изложените съображения, Административен съд – Велико Търново, шести състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. О. П. от град Свищов, [ЕГН], срещу заповед №3282з-3915/05.09.2023 година за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение, издадена от ВПД Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.

ОСЪЖДА Б. О. П. от град Свищов, [ЕГН],, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР разноски в размер от 100 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.