Р Е Ш Е Н И Е
№ 1725
гр. Пловдив, 13 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VIIІ-ми състав, в открито заседание на петнадесети септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №972 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.ал.3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.46, ал.1 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба №30/11.08.2008г.).
ЕТ “ИВЕЛИНА - М. Д.“, със седалище и адрес на управление: с. Старосел, община Хисаря, ул. “Петър Гиздев“ №9, ЕИК *********, представляван от адвокат И.Д.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с Изх.№01-6500/8646 (№16/311/01010/3/01/04/01) от 13.02.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ (ДФ“З“), с който на жалбоподателя е установено задължение в размер от 149 416,67 лв., представляваща окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор №16/311/01010 от 14.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. (ПРСР-2007-2013), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Претендира с отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 577); изрично се възразява за прекомерност на заплатеното от страна на ответника адвокатско възнаграждение. На 25.09.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№14996 (листи 603-609) от адвокат Д., в която се излагат допълнителни съображения в посочения смисъл; представя се съдебна практика по аналогични спорове (листи 610-619).
Ответникът- изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, чрез адвокат Й.Т.- пълномощник (лист 362), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 581). На 24.09.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№14856 (листи 589-597) от адвокат Т., подкрепящи изложеното становище; представя разпечатка на Решение на съда (шести състав) от 12 септември 2013г. по дело С-434/12 (листи 598-602).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според приетите по делото заверени копия на известие за доставяне (лист 339, 348), на 21.02.2020г. от (Д.В.) Д.- пълномощник (листи 237а-238), е получена пощенска пратка, съдържаща “01-6500/8646*2“, адресирана до жалбоподателя и изпратена от ДФ”З”. От своя страна, жалбата (листи 5-7) е подадена от Д.Д.- пълномощник (листи 352-353 и др.) чрез изпълнителния директор на ДФ“З“ на 05.03.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019г., изпълнителният директор (на ДФ“З“) издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
В случая, оспореният АУПДВ (листи 339-345) е издаден от В.Г., избран за изпълнителен директор на ДФ“З“ с решение по точка 3.1., прието с Протокол №145 от 19.07.2019г. на Управителния съвет (УС) на ДФ“З“ (листи 3-5).
Предвид посоченото до тук, оспореният по делото акт се явява издаден от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Жалбоподателят е регистриран земеделски производител (ЗП) на 09.05.2013г., за което по делото е прието заверено копие на регистрационна карта на ЗП (лист 22а).
Жалбоподателят е регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 605571 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Жалбоподателят е регистрирано лице по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), считано от 19.05.2015г., за което по делото е прието заверено копие на удостоверение за регистрация (лист 37).
От страна на жалбоподателя е подадено Заявление за подпомагане по мярка 311 “Разноообразяване към неземеделски дейности“ по образец, представляващ Приложение №5 към чл.26, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г., с уникален идентификационен номер (УИН) 16/311/01010 от 21.05.2013г. (листи 363-366, 520-526) за проект “Основен ремонт малък хотел за селски туризъм, представляващ секция F от Винарска изба с Дестилерия в с. Старосел и закупуване на специализирано оборудване за внедряване виртуална туристическа агенция за приключенски туризъм и балнеолечение“.
Според посоченото заявление, жалбоподателят декларира общ размер на разходите по проекта от 558 353,91 лв.
Като приложение към заявлението са представени множество документи, изискуеми от разпоредбите на Наредба №30/11.08.2008г. (листи 366а-370, 527-531).
Представен е бизнес план (листи 371-423), съгласно Приложение №3 към чл.16, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г. Според бизнес плана, сумата на инвестицията е 558 353,91 лв.
С Уведомително писмо с Изх.№01-6500/10963 от 23.09.2013г. (листи 438-440) на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“ се уведомява жалбоподателят, че в 10дневен срок от получаването му следва да отстрани констатирани нередовности на Заявление за подпомагане с УИН 16/311/01010 от 23.05.2013г., изчерпателно изброени в уведомителното писмо, като в противен случай проектът с УИН 16/311/01010 може да бъде отхвърлен или финансовата помощ да бъде намалена.
В отговор на посоченото уведомително писмо на 06.12.2013г. в ДФ“З“ постъпва Обяснителна записка с Вх.№01-6500/10963 (лист 441) от М. Д., към която са приложени множество документи (листи 442-519), между които- Обяснителна записка (листи 442-443); бизнес план от 06.12.2013г. (листи 444-504), според който бизнес план, сумата на инвестицията е 557 782,49 лв.; Заявление за подпомагане от 06.12.2013г. (листи 507-519), според което заявление, общият размер на разходите по проекта са 557 782,49 лв.
Със Заповед №03-РД/1507 от 28.05.2014г. (листи 541-543) на изпълнителния директор на ДФ“З“, на основание чл.20а, ал.2, т.1 от ЗПЗП и чл.29, ал.1, във връзка с чл.31, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г., е одобрено заявление за финансиране на жалбоподателя, със стойност на проекта от 557 782,49 лв.; одобрени разходи от 249 705,67 лв.; субсидия от 174 793,97 лв. (70% от одобрените разходи); авансово плащане от 87 396,99 лв. (50% от одобрената субсидия). Заповед №03-РД/1507 от 28.05.2014г. е изпратена на жалбоподателя като приложение към Уведомително писмо за одобрение с Изх.№01-6500/10458 от 30.09.2014г. (лист 540) на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“, като по делото не са ангажирани доказателства за датата на получаването на последно посоченото писмо от жалбоподателя.
На 14.10.2014г. е сключен Договор №16/311/01010 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР-2007-2013, подкрепена от ЕЗФРСР (листи 18-20), между жалбоподателя (ползвател) и ДФ”З” (фондът). Неразделна част от договора са: Приложение №1 “Таблица за одобрени разходи” (лист 21), според която таблица одобрените за финансиране разходи са 249 705,67 лв.; размерът на одобрената субсидия е 174 793,97 лв. (70%), от които 139 835,176 лв. (80%) субсидия от ЕЗФРСР и 34 958,794 лв. (20%) субсидия от НБ (национален бюджет); Приложение №2 (лист 21а) “Застрахователни рискове по видове застраховки в зависимост от инвестициите, обект на подпомагане“; Приложение №3 “Количествено-стойностни сметки“ (КСС), които вероятно са посочените в нарочна оферта (листи 47-50), представляваща неразделна част от Договор за извършване на СМР от 14.11.2013г. (листи 43-46) между жалбоподателя (възложител) и “С.И.Т.“ ООД, ЕИК ********* (изпълнител).
Ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 15.09.2015г.
На 29.12.2014г. е сключен Анекс I към Договор №16/311/01010 от 14.10.2014г. (лист 15а), неразделна част от който е Приложение №1 “Таблица за одобрени разходи” (лист 17), според който анекс “първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ по т.2.1 включва сумата в размер на 118 077,74 лв., определена за междинно плащане на обособената част по проекта, съгласно Приложение 1“.
На 15.10.2015г. в ДФ“З“ постъпва Заявка за плащане с №1631101010301 (листи 10-13), от жалбоподателя, с която се заявява междинно плащане на финансова помощ от 152 136,67 лв., като извършените до момента инвестиции от жалбоподателя са в размер на 217 336,67 лв.
Като доказателство по делото е прието и заверено копие на Таблица за разходите към заявка за плащане от 15.10.2015г. (лист 14), в която таблица са посочени детайлно извършените от жалбоподателя разходи, чиято обща стойност е 217 336,67 лв.
По повод подадената от жалбоподателя заявка за плащане са изготвени общо 9 броя нарочен Контролен лист ОП1-ПМ (листи 140-144), като върху един от тях (лист 144а) е изписана датата 21.11.2015г.
Изготвени са множество справки от ИСАК относно проекта на жалбоподателя от 17.11.2015г. (листи 151а-157); разпечатки от сайта на Търговски регистър в интернет от 17.11.2015г. (листи 145а-148); разпечатки от правно-информационна система АПИС (листи 149-150); разпечатки от Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) 17.11.2015г. (листи 158-159).
На 03.12.2015г. в ДФ“З“ постъпва Уведомително писмо с Вх.№05-2-063/903 (лист 162а, 163) от жалбоподателя, към което са приложени множество документи (листи 163а-169).
На 04.12.2015г. е изготвено Писмо за оторизация на плащането №16/311/01010/3/01N01 (лист 176), според което писмо на жалбоподателя се оторизира сума в размер от 149 416,67 лв.
Според приетото по делото заверено копие на Уведомително писмо за одобрение с Изх.№01-6500/1247 от 21.01.2016г. (лист 177) на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“ на жалбоподателя е платена сума от 149 416,67 лв. на 11.12.2015г.
Със Заповед №373865 от 18.06.2019г. за извършване на проверка на място (лист 179) на началник на Регионален технически инспекторат (РТИ) при Областна дирекция (ОД), гр. Пловдив на ДФ“З“, е разпоредено извършването на такава относно заявление с УИН 16/210513/31983.
Като доказателства по делото са приети заверени копия на 6 броя Контролен лист за извършени проверки (листи 180-189), в един от които (лист 189а) е вписано от Д.Д.- пълномощник на жалбоподателя (лист 191) “Запознат съм с резултата от проверката. Прилагам обяснение“, 28.06.2019г.
Като доказателства по делото са приети заверени копия на: Обяснение от Д.Д. (листи 192-193); инвентарен опис (листи 193а-197); Отчет за приходите и разходите (ОПР) за 2015г. (листи 197а-199, 257а-259); ОПР за 2016г. (листи 200-202, 260-262); ОПР за 2017г. (листи 202а-205, 262а-265); ОПР за 2018г. (листи 205а-208, 265а-268); Инвентарна книга на дълготрайни активи (листи 209-213).
Със Заповед №374367 от 02.07.2019г. за извършване на проверка на място (лист 216) на началник на РТИ при ОД- Пловдив на ДФ“З“, е разпоредено извършването на такава относно заявление с УИН 16/210513/31983.
Като доказателства по делото са приети заверени копия на 8 броя Контролен лист за извършени проверки (листи 217-233), в един от които (лист 233) е вписано от Д.Д.- пълномощник на жалбоподателя (лист 191) “Запознат съм с резултата от проверката“, 22.07.2019г.
Изготвена е Докладна записка с Изх.№05-2-162/214 от 22.07.2019г. (лист 215) от началник на РТИ в ОД- Пловдив на ДФ“З“, адресирана до директор на Дирекция “Технически инспекторат“ (Д“ТИ“) на ДФ“З“, според която докладна записка, в рамките на извършената проверка на място, в периода 03.07. -19.07.2019г., въз основа на налични документи, са констатирани множество неизпълнения на залегналите в бизнес плана мероприятия.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на нарочна декларация от жалбоподателя (листи 235-236), подадена от Д.Д.- пълномощник (листи 237а-239 и др.), както и заверено копие на друг формуляр на Д“ТИ“ на ДФ“З“ (листи 236а-237).
Също така, по преписката са налични заверено копие на Удостоверение с Изх.№РЗС-02-47-1 от 26.06.2019г. (лист 240), издадено от Областна дирекция “Земеделие“- Пловдив, според което удостоверение, жалбоподателят е с валидна регистрация на земеделски стопанин до 29.02.2016г.
Налично е заверено копие на Договор за съвместна дейност от 15.10.2015г. (листи 240а-242), сключен между жалбоподателя (“ПЪРВА СТРАНА“) и “СТАРОСЕЛ ТУРС“ ЕООД, ЕИК ********* (“ВТОРА СТРАНА“), по силата който договор двете страни ще организират съвместно хотелското настаняване, включително продажба на пакети/нощувки, както и услуги по популяризиране по подходящ начин на туристическите обекти, предмет на договор за наем от 16.05.2013г. (листи 71-72), а именно- 17 броя хотелски стаи от Секция F и част от Секция D, които секции са елементи от Комплекс “Винарска изба и дестилерия“, построен в УПИ 215021, находящ се в местността “Куманче“ по плана на с. Старосел, община Хисаря. Срокът на договора е до 31.12.2019г. За извършената по договора дейност втората страна заплаща на първата страна 50% от получените приходи, без да начислява ДДС.
Налични са заверени копия на 5 броя Протоколи за отчитане на приходите по договора за съвместна дейност (листи 255-257).
Налични са копия на 5 броя данъчни фактури (листи 280-282), издадени от жалбоподателя към “СТАРОСЕЛ ТУРС“ ЕООД, с предмет на доставките “услуги по договор“, “по договор“, издадени в периода 28.01.2016г. – 23.06.2017г.
Налична е Обяснителна декларация от жалбоподателя, чрез Д.Д.- пълномощник, от 18.07.2019г. (лист 301), към която са приложени заверено копие на фактура №41 от -1.07.2019г. (лист 301а), издадена към “СТАРОСЕЛ ТУРС“ ЕООД, както и извлечения от счетоводството на жалбоподателя.
С Уведомително писмо с Изх.№01-162-6500/105 от 22.07.2019г. (лист 303) на началник на РТИ при ОД- Пловдив на ДФ“З“ се уведомява жалбоподателят, че при извършената проверка на място са констатирани несъответствия, детайлно описани в приложен контролен лист (доклад за проверка). На жалбоподателя се предоставя възможност да направи забележки и възражения в писмен вид в 14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо. По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на писмото от жалбоподателя.
С писмо с Изх.№01-6500/8646 от 30.10.2019г. (листи 317-320) на ответника по делото, на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, се уведомява жалбоподателят, че се открива производство по издаване на АУПДВ. В посоченото писмо изчерпателно се посочват констатации на органите на ДФ“З“, установени въз основа на извършената на място проверка и допълнително извършени административни проверки, представляващи неспазване на договорни и нормативни задължения от страна на жалбоподателя по проект №16/311/01010. За констатираните в 4 точки неизпълнения на договорни и нормативни задължения, на основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП ще бъде издаден АУПДВ за сумата от 149 416,67 лв., представляваща 100% от получената субсидия. Размерът на публичното задължение се определя по реда на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРАВИЛАТА, обн. ДВ бр.69 от 30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г.).
На жалбоподателя се предоставя възможност да представи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, както и да представи писмени доказателства към тях, в 14-дневен срок от получаване на писмото.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 316а), пощенска пратка, съдържаща “01-6500/8646“, е получена на 05.11.2019г. от М. Зайкова- баба.
На 18.11.2019г. в ДФ“З“ постъпва Възражение с Вх.№01-6500/8646#1 (листи 321а-324) от Д.Д.- пълномощник, към което са приложени множество документи (листи 324а-337), след което е издаден оспореният по делото АУПДВ.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в тази връзка.
Оспореният по делото акт е издаден в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същия на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване. Направеното от страна на жалбоподателя възражение, че в оспорения по делото АУПДВ не е посочена датата на издаването му, с което съществено е нарушено изискването на чл.59, ал.2, т.8 от АПК, е неоснователно, тъй като, видно от самия оспорен акт (лиси 339), в същия е посочена датата на издаването му (13.02.2020г.), което посочване е направено ръчно.
На следващо място, в рамките на извършената по процесния проект проверка на място в периода 03.07.2019г. – 19.07.20219г., както и въз основа на допълнително представените и приобщени по преписката документи, е прието за установено, следното:
I. Изпълнението на бизнес плана за три пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) е в размер на 3,38% от заложените приходи.
Тук е мястото да се посочи, че настоящият състав на съда приема за установено, че процесният проект на жалбоподателя е базиран на бизнес плана (листи 444-504), представен в ДФ“З“ като приложение към Заявление за подпомагане от 06.12.2013г. (листи 507-519), тъй като в този бизнес план е записано, че сумата на инвестицията по проекта е 557 782,49 лв., за разлика от инвестицията по бизнес плана от 21.05.2013г., която е от 558 353,91 лв. Видно и от двата броя “Таблица за одобрени разходи“ (лист 17, 21) към Договор №16/311/01010 от 14.10.2014г., общият размер на разходите, за които се кандидатства е 557 782,49 лв. Посоченото се подкрепя и от Заповед №03-РД/1507 от 28.06.2014г. на изпълнителния директор на ДФ“З“.
Според бизнес плана от 06.12.2013г. (листи 507-519), за I-ва година от изпълнението на проекта (2016г.) са заложени приходи (нетни парични потоци напроекта (лист 503)) от общо 396 500,00 лв. (лист 487), а са отчетени приходи в общ размер от 39 160,00 лв. без ДДС (лист 228, 255а), представляващи приходи от реализирани нощувки, или 9,88%.
Според бизнес плана от 06.12.2013г., за II-ра година от изпълнението на проекта (2017г.) са заложени приходи от общо 428 900,00 лв. (лист 488), а са отчетени приходи в общ размер от 4 725,00 лв. без ДДС (лист 228а), представляващи приходи от реализирани нощувки, или 1,10%.
Според бизнес плана от 06.12.2013г., за III-та година от изпълнението на проекта (2018г.) са заложени приходи от общо 472 000,00 лв. (лист 488), а са отчетени приходи в общ размер от 0,00 лв. (лист 228а), или 0,00%.
Прието е за установено, че реалното изпълнение на приходната част от процесния бизнес план от 06.12.2013г. средно за три
последователни пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) е 3,38 %
((9,88% + 1,10% + 0,00%) / 3), което е под 20% от приходите.
Приетото за установено от фактическа страна се
квалифицира като неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от Договор №16/311/01010 от
14.10.2014г., според които точки, ползвателят (жалбоподателят) е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този
договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи; ползвателят (жалбоподателят) е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.
Съгласно определението в точка 9.1., б.“г“ от процесния
договор, “одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно
с всички изискуеми, съгласно Наредба №30/11.08.2008г. документи (включително и
представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311.
Според чл.16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г., бизнес планът за
разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни
работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2. Според
легалното определение на §1, т.6 от ДР на Наредба №30/11.08.2008г., “икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана.
Прието е за установено, че неизпълнението на финансовите показатели на
одобрения бизнес план по проекта не съответства и на постигането на целите на
мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР-2007-2013,,
определени в чл.2 от Наредба №30/11.08.2008г.
Посочено е , че жизнеспособността на инвестицията е критерий за
допустимост за предоставяне на финансовата помощ по проекта на ползвателя, който следва да бъде проверяван посредством
оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения
проект. Целта на контрола е проследяване изпълнението на заложените от самия
ползвател резултати, които ще бъдат постигнати при осъществяване на подпомаганата
дейност, жизнеспособното функциониране на инвестицията по смисъла на §1, т.6 от
ДР на Наредба №30/11.08.2008г., нейната конкурентоспособност и пазарен
потенциал. Това задължение произтича и от необходимостта при разходването на
средствата, принадлежащи на бюджета на ЕС да се спазва принципа за добро
финансово управление, прогласен в чл.30 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №966/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите
нравила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) №1605/2002 на Съвета, респективно на чл.33 от Регламент
(ЕС, Евратом) 2018/1046
на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018
година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение
на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) №1301/2013, (ЕС) №1303/2013, (ЕС) №
1304/2013, (ЕС) №1309/2013, (ЕС) №1316/2013, (ЕС) №223/2014 и (ЕС) №283/2014 и
на Решение №541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом)
№966/2012, и по-специално на принципа за ефикасност,
който изисква да се постигне най-добро съотношение между използваните ресурси и
постигнатите резултати и принципа за ефективност, който изисква осъществяването
на набелязаните конкретни цели и постигането на планираните резултати от
подпомаганата дейност. В тази връзка, ползвателят (жалбоподателят) е длъжен да
полага грижата на добър стопанин и да създаде всички необходими предпоставки за
ефективното и ефикасно използване на инвестицията. В тази връзка, задължението
на ползвателя (жалбоподателя) е както физическото извършване на инвестицията,
т.е. да придобие активите- обект на финансово подпомагане, така и задължението
за използването на инвестицията за постигане на набелязаните резултати от
гледна точка на заложени финансови показатели, обективирани
в представения от самия ползвател бизнес план.
Съответно, от страна на жалбоподателя е налице нарушение по чл.16, ал.2
от Наредба №30/11.08.2008г.
II. Според процесния бизнес план от 06.12.2013г., неразделна част от Договор №16/311/01010 от 14.10.2014г., за изпълнението на проекта, след изпълнение на инвестицията, се планува наемането на персонал от 6 души (6 работни места), от които 1 брой- управленски, 1 брой- административен и 4 броя- производствен (листи 494-496), за период от 10 последователни години.
Според приетите по делото заверени копия на 3 броя справка за актуално
състояние на всички трудови договори, издадени от Националната агенция за
приходите (НАП), към 30.12.2016г. (лист 312) в предприятието на жалбоподателя
са наети по трудови правоотношения общо 4 лица; към 29.12.2017г. (лист 312а) в
предприятието на жалбоподателя са наети по трудови правоотношения общо 4 лица;
към 31.12.2018г. (лист 313а) в предприятието на жалбоподателя също по трудови
правоотношения също са наети 4 лица.
Приетото за установено неизпълнение на заложените в процесния
бизнес план изисквания по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни
финансови години се квалифицира като нарушение на задълженията по точки 4.12 и
4.18 от Договор№16/311/01010 от 14.10.2014г., във връзка с дадените определения
в точка 9.1, б.“г“ от договора и §1, т.19 от ДР на Наредба №30/11.08.2008г.
Нарушено е изискването на чл.16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г., тъй
като не се постига целта на мярката по чл.2, т.2 от Наредба №30/11.08.2008г.- насърчаване
на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските
райони. А съгласно т.4.2.3 от ПРСР-2007-2013, осигуряването на заетост чрез
разкриване на нови работни места е генерална цел на програмата, за
реализирането на която се предоставя финансова помощ.
III. При извършената на място в хотела проверка е прието за установено, че липсват активи, предмет на инвестицията, както следва (листи 224а-225):
- 17 броя хладилници (мини бар) марка “CROWN“, модел CR 48-А 48 L, на обща стойност 2 110,72 лв. (лист 49), за които е изплатена субсидия в размер на 1 477,50 лв. За хладилниците е представен протокол за брак на активи от 15.09.2018г. (неприложен по делото), според отразеното в Контролен лист за извършена проверка (лист 227а).
- 4 броя телевизори марка “PHILIPS“, 32”, модел “PFL3088H“, на обща стойност 1 580,00 лв. (лист 50), за които е изплатена субсидия в размер на 1 106,00 лв.;
- 14 броя телевизори марка “PHILIPS“, 22”, модел “1TSLB LED“, на обща стойност
3 920,00 лв. (лист 50), за които е изплатена субсидия в размер на 2 744,00 лв.
IV. При извършена
проверка на място в периода 03.07.2019г. – 19.07.2019г. е прието за установено,
че в туристическия обект (хотела) не се съхраняват всички документи, които са
част от заявката за плащане. Прието е за установено, че липсва удостоверение за
категоризация на обекта за настаняване от 17 стаи. Представена е Заповед
№РД-05-49 от 27.01.2016 г. от общинска администрация Хисаря за прекратяване на
административното производство за определяне на вид и категория на туристически
обект (неприложена по делото). Представен е посоченият по-горе Договор за съвместна
дейност от 15.10.2015г. (листи 240а-242), съгласно който договор “СТАРОСЕЛ TУРС“ ЕООД извършва
основната дейност по настаняване и осигуряване на престоя на гостите на
хотелски комплекс “Старосел“, като за тази своя дейност се отчита финансово на
фирмата бенефициент ЕТ “ИВЕЛИНА - М. Д.“, получила финансиране за ремонт на
хотелска част и закупуване на специализирано оборудване за туристически цели.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, ответникът
по делото формира извод за наличие на изкуствено създадени условия, необходими
за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите
на мярката.
Според точка 4.4, б.б.“б“ и “е“ от Договор
№16/311/01010 от 14.10.2014г., Фондът има право да откаже изплащане на цялата
или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от
ползвателя (жалбоподателя) на цялата или на част от изплатената финансова
помощ, когато ползвателят (жалбоподателят) не е изпълнил някое от задълженията
си по този договор или по Наредба №30/11.08.2008г.; когато е установено
изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помота с цел
осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката.
Според точка 8.1, пр. първо и предпоследно от Договор №16/311/01010 от
14.10.2014г., в случай че ползвателят (жалбоподателят) на помощта не изпълнява
свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е
част от договорената финансова помощ, както и когато ползвателят (жалбоподателят)
изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на
помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката, Фондът може
да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като
спазва изискванията по чл.46 и 47 от Наредба №30/11.08.2008г.
Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г., в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА (Разплащателна агенция) може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно чл.46,
ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г., в случаите по ал.1 РА определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като
взема предвид вида. степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Предвид гореизложеното, за констатираното нарушение, описано по-горе в пункт
I., съгласно т.30 от Приложение към раздел I “Общи положения“ от ПРАВИЛАТА,
когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от
предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година
се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по
договора, което в случая възлиза на 149 416,67 лв., спрямо жалбоподателя е
установено публично държавно вземане в размер на 149 416,67 лв.
За констатираното нарушение, описано по-горе в пункт II., съгласно т.18
от Приложение към раздел I “Общи положения“ от ПРАВИЛАТА, когато неизпълнението
е равно или по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри
по отношение на устойчивата заетост, и тъй като времетраенето на нарушението е
над две финансови години, на жалбоподателя се налага санкция в размер на 10% от
предоставената финансова помощ по договора, която в случая е в размер на
14 941,67 лв.
За констатираното неизпълнение, описано по-горе в пункт III., представляващо
нарушение на точка 4.12, точка 4.17, б“а“ и точка 4.18 от Договор №16/311/01010
от 14.10.2014г.. както и чл.43. ал.1. т.1 от Наредба №30/11.08.2008г., съгласно
т.2 от Приложение към раздел I “Обши положения“ от ПРАВИЛААТА, за нарушението,
засягащо конкретни подпомагани активи, на жалбоподателя се налага санкция в
размер на изплатената финансова помощ за активите, които не се използват по
предназначение, която е на стойност 5 327,50 лв. (1 477,50 лв. +
1 106,00 лв. + 2 744,00 лв.).
За констатираното неизпълнение, описано по-горе в пункт IV., съгласно
т.7 от Приложение към раздел I “Общи положения“ от ПРАВИЛАТА, тъй като при
проверки са открити обективни факти и обстоятелства, които водят до заключение,
че е налице функционална несамостоятелност на финансирания проект и/или
изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта, за да
бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката, на жалбоподателя се
налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора,
която в случая е равна на 149 416,67 лв.
А съгласно чл.3, ал.1 от ПРАВИЛАТА,
когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост,
ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ
бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена
заявка за плащане след 1 януари 2015 г.. размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата
на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на
решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.
Съответно, спрямо жалбоподателя е установено публично държавно вземане
в общ размер от 149 416,67 лв.
На първо място, настоящият състав на съда намира направеното от
жалбоподателя възражение, че неправилно е приложен материалния закон (ЗПЗП),
доколкото настоящият случай представлява основание за налагане на финансова
корекция по чл.70, ал.1, т.т.1 – 9 (в частност точка
7) от ЗУСЕСИФ, съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, за неоснователно.
Вярно е, че според чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
което представлява основание за налагане на финансова корекция по
чл.70, ал.1,
т.1 – 9 от ЗУСЕСИФ,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл.73 от
същия закон.
Но пък нормата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, посочена като едно от основанията за издаване на оспорения по делото АУПДВ, установява, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на АУПДВ вземане по реда на ДОПК.
В случая, като фактически основания, послужили за издаване на оспорения по делото акт, са посочени неизпълнения на финансовите и икономическите показатели на одобрения с Договор №16/311/01010 от 14.10.2014г. бизнес план (от 06.12.2013г.), в който са залегнали финансови и икономически показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е процесният договор и на жалбоподателя е изплатена субсидията от 149 416,67 лв. Съответно, оспореният по делото АУПДВ се основава на неспазване на критериите за допустимост, каквито няма посочени в нормата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, поради което не следва да намери приложение редът за издаване на решение за налагане на финансова корекция по чл.73 от ЗУСЕСИФ.
На
следващо място, за нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), с вещо лице М.Р.Ш. и задачи, формулирани от процесуалния
представител на ответника в нарочна молба (листи 424-425), както и от
процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 02.06.2020г. (лист 427).
Заключението на вещото лице Ш. (листи 544-565), прието неоспорено от страните, съдът намира за съответстващо на останалите по делото доказателства и спомагащо за изясняване на фактическата обстановка по спора.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
I. Според ОПР за 2016г. (лист 200а, 260а), жалбоподателят отчита нетни приходи от продажби на услуги от 39 000,00 лв. Според протокол за отчитане приходите за 2016г. (лист 255а), жалбоподателят отчита нетни приходи от продажби на нощувки от 39 160,00 лв. А според извлечение от счетоводството на жалбоподателя (лист 271а), за 2016г. по сметка “703-приходи от продажби на услуги“ са осчетоводени общо приходи от 39 160,00 лв.
Според ОПР за 2017г. (лист 203, 263), жалбоподателят отчита нетни приходи от продажби на услуги от 5 000,00 лв. Според протокол за отчитане на приходите за 2017г. (лист 256), жалбоподателят отчита нетни приходи от продажби на нощувки 7 770,00 лв. А според извлечение от счетоводството на жалбоподателя (лист 273), за 2017г. по сметка “703-приходи от продажби на услуги“ са осчетоводени общо приходи от 4 725,00 лв.
Според ОПР за 2018г. (лист 206, 266), жалбоподателят отчита нетни приходи от продажби на услуги от 25 000,00 лв. Според протокол за отчитане на приходите за 2018г. (лист 256а), жалбоподателят отчита нетни приходи от продажби на нощувки 23 846,90 лв. А според извлечение от счетоводството на жалбоподателя (лист 275а), за 2018г. по сметка “703-приходи от продажби на услуги“ са осчетоводени общо приходи от 25 051,40 лв.
При това положение, дори да се приеме за установено, че за всяка една от трите разглеждани години действителните нетни приходи на жалбоподателя от дейностите по процесния бизнес план, са най-големите суми, измежду посочените в трите източника на данни (ОПР, протокол за отчитане на приходите, счетоводно отразяване на приходите), съответно за 2016г.- 39 160,00 лв., за 2017г.- 7 770,00 лв. и за 2018г.- 25 051,40 лв., то за процентното изпълнение на бизнес плана се получават следните резултати:
2016г.- 9,88% (39 160,00 лв. / 396 500,00 лв. * 100);
2017г.- 1,81% (7 770,00 лв. / 428 900,00 лв. * 100);
2018г.- 5,31% (25 051,40 лв. / 472 000,00 лв. * 100).
Съответно, изпълнението на приходната част на процесния
бизнес план от 06.12.2013г. средно за три последователни пълни финансови години
(2016г., 2017г. и 2018г.) е 5,67 % ((9,88% + 1,81% + 5,31%) / 3), което отново е
под 20% от заложените в бизнес плана приходи.
Очевидно е налице вмененото на жалбоподателя нарушение по пункт I. от оспорения АУПДВ, за което му е установено публично държавно вземане от 149 416,67 лв.
II. По делото не са ангажирани доказателства, оборващи констатацията в пункт II. от оспорения по делото акт, че при заложено в процесния бизнес план условие за поддържане през периода на изпълнение на проекта на трудова заетост на общо 6 работни места за периода 2016г., 2017г. и 2018г., жалбоподателят е поддържал трудова заетост на общо 4 работни места, поради което следва да се приеме за установено, че е налице и вмененото на жалбоподателя нарушение по пункт II. от оспорения АУПДВ, за което му е установено публично държавно вземане от 14 941,67 лв.
III. По делото не са ангажирани доказателства, оборващи констатацията в пункт III. от оспорения по делото акт, свързана с установената липса на активи, предмет на инвестицията, за които на жалбоподателя е изплатена субсидия в общ размер от 5 327,50 лв., поради което следва да се приеме за установено, че е налице и вмененото на жалбоподателя нарушение по пункт III. от оспорения АУПДВ, за което му е установено публично държавно вземане от 5 327,50 лв.
IV. По делото не са ангажирани доказателства, оборващи констатацията в пункт IV. от оспорения по делото акт, изразяваща се основно в липсата на представено удостоверение за категоризация на обекта за настаняване от 17 стаи, поради което следва да се приеме за установено, че е налице и вмененото на жалбоподателя нарушение по пункт IV. от оспорения АУПДВ, за което му е установено публично държавно вземане от 149 416,67 лв.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспореният по делото акт е издаден при наличието на фактически основания за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми на ЗПЗП, Наредба №30/11.08.2008г. и ПРАВИЛАТА.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира, че оспореният по делото АУПДВ е издаден и в съответствие с целта на закона за насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони, за насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони, предоставяните средства по ПРСР-2017-2013 да се управляват на основата на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, както и да се препятства тяхното неправомерно разходване.
Следователно, като издаден от компетентен орган, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство акт е валиден и законосъобразен, жалбата против който акт се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на ответната администрация, юридическото лице в чиято структура е органът, издал оспорени по делото акт (каквото в случая се явява ДФ“З“, (чл.11, ал.1 от ЗПЗП)) следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
А предвид изрично направеното възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г
Според чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела за една инстанция, при материален интерес от 100 000 до 1 000 000 лева (в случая 149 416,67 лв.) е в размер от 3530 лв. плюс 1% за горницата над 100 000 лв. или 4 024,17 лв. (без ДДС) в случая.
По Договор за процесуално съдействие от 18.05.2020г. (листи 583-584) от страна на ДФ“З“ е заплатено адвокатско възнаграждение от 4 518,33 лв., без ДДС (лист 585), което е с 12% над минималното такова.
Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Предвид последно посоченото и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна не е прекомерно, поради което направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя възражение в противен смисъл е неоснователно. Освен адвокатското възнаграждение, в полза на ДФ“З“ следва да бъде присъдена и сумата от 400,00 лв. (лист 432), представляваща заплатен депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “ИВЕЛИНА - М. Д.“, със седалище и адрес на управление: с. Старосел, община Хисаря, ул. “Петър Гиздев“ №9, ЕИК *********, против Акт за установяване на публично държавно вземане с Изх.№01-6500/8646 (№16/311/01010/3/01/04/01) от 13.02.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с който на жалбоподателя е установено задължение в размер от 149 416,67 лв., представляваща окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор №16/311/01010 от 14.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
ОСЪЖДА ЕТ “ИВЕЛИНА - М. Д.“, със седалище и адрес на управление: с. Старосел, община Хисаря, ул. “Петър Гиздев“ №9, ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, ЕИК *********, сумата от общо 5 822,00 (пет хиляди осемстотин двадесет и два) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/