О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020
Дупница
Номер
Година Град
IІ
гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
22.01. 2020
на Година
закрито Иван Димитров
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Гражданско 1944 2019
дело № по описа за г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от "БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул.
„Московска” 19, срещу С.Х.Б., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК.
В съответствие с чл.140, ал.3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в
открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи
препис от настоящото определение.
На основание чл.140, ал.3 ГПК съдът съобщава
на страните и проекта си за доклад по
делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора.
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че се е намирал с
ответника в договорни правоотношения, тъй като на 31.08.2015 г. сключили
договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който банката
предоставила на С.Б. кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се
осъществява чрез кредитна карта, в размер на 1 000 лв. Съгласно чл.1, ал.2 от договора използваният
кредитен лимит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е в размер на 21, 95 % годишно или 0,06 % на ден,
формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР за карти в лева, който към датата
на сключване на договора е в размер на 0, 986 % и надбавка в размер на 20, 964
%. Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния СОФИБОР в сроковете и
при условията, описани в Общите условия, Раздел X, като крайният лихвен процент
не може да бъде по-нисък от 20, 964 %.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на
месеца, съгласно чл.1, ал.5 от договора, като месечната вноска представлява
минимална сума за револвиране, която клиентът е длъжен да внесе в рамките на
определен срок след падежната дата, съгласно чл. 28 от Общите условия, които
кредитополучателят е приел и подписал.
Отпуснатият револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по кредитна
карта е усвоен и непогасен от кредитоползвателя в размер на 793, 88 лв. за
периода от 03.09.2015 г. до 20.04.2017 г.
Съгласно чл.30, ал.2 от Общите условия, ако четири поредни месеца,
считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или
револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния
период, правото на ползване на кредита се спира. Ако клиентът не внесе
дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия /пети/ гратисен
период, ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на Банката за
целия използван кредитен лимит, независимо от начина по който е формиран, става
окончателно изискуем.
Претендираното вземане за възнаградителна лихва е формирано, като върху
усвоения размер на главницата е начислен размерът на договорената
възнаградителна лихва.
Претендираното обезщетение за забава е начислено върху вземанията за
главница след преминаването на кредитната карта в кредитна линия, поради
неплащане на суми за револвиране на основание чл.30, ал.1 от Общите условия.
Претендираното вземане в размер на 195, 71 лв. за дължими такси и разноски е формирано от такси за нереволвиране на кредитната карта, такси за теглене на суми
и такси при
плащания, съгласно чл.9 от договора и чл. 52 от Общите условия, предвиждащи заплащане за издаване и ползване на кредитната карта на такси, съгласно Тарифата на банката за лихвите, таксите
и комисионите.
В процесния случай
към датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК /17.10.2018 г./ са допуснати 544 дни забава
и непогасени шест броя
минимални суми за револвиране, а именно: на 21.11.2016 г. - 30,39 лв.; на 20.12.2016 г. - 60, 71 лв.; на
20.01.2017 г. - 90,36 лв.; на 20.02.2017 г. - 121, 21 лв.; на 20.03.2017 г. - 151, 46 лв. и на 20.04.2017 г. - 181, 64 лв. След
20.04.2017 г. е преустановено
ползването на кредита и няма извършвани плащания от кредитополучателя. На 31.08.2018 г. е
настъпил крайният падеж по договора.
За защита на
интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение. В законоустановения срок получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Искането е за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца: сума в размер на 793, 88 лв. /седемстотин деветдесет и три лева
и осемдесет и осем стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 17.10.2018г. до изплащане на вземането, по договор за кредитна карта
с лимит по разплащателна сметка от 31.08.2015 г.; сума в размер на 419, 71 лв.
/четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки/- договорна
лихва за периода от 21.11.2016 г. до 16.10.2018 г.; сума в размер на 4, 84 лв.
/четири лева и осемдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 21.11.2016 г. до 16.10.2018 г.; сума в размер на 195, 71 лв. /сто деветдесет
и пет лева и седемдесет и една стотинки/- дължими такси и разноски. Претендират
се и разноски по производството.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, чрез назначения му особен представител. Оспорва се уведомяването
за предсрочната изискуемост на вземанията. Направено е възражение за нищожност
на договора за револвиращ кредит поради противоречие с добрите нрави на
клаузата за променлив лихвен процент и поради нарушение на чл.5, чл.11, ал.1,
т.7-12 и чл.12, т.7-9 ЗПК; възражение за липса на предоставен погасителен план
и стандартен европейски формуляр.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9
и сл. от ЗПК.
3.
Права и
обстоятелства, които се признават: не се оспорва сключването на 31.08.2015 г. на договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица.
4. Обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: Общоизвестни и
служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са
налице.
5. Разпределение на доказателствената
тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото
и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.
Всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да
докаже сключването на договора за
кредит, предаването на сумата по него, както и поемането на задължение от
ответника да върне посочената в договора сума; следва да установи размера на
задълженията на ответника за главница, лихва и такси.
По доказателствата:
Съдът
следва да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца
писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 2084/2018 г. по описа на ДРС.
Съдът предоставя възможност на
страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като
доказателства по делото представените с исковата молба документи.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2084/2018 г. по описа на ДнРС.
НАСРОЧВА гр. д. №
1944/2019 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 14.02.2020 г. от 11, 10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от отговора
да се връчи на ищеца.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: