Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1337 17.11.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен
съд, четиринадесети състав, на двадесети октомври, две хиляди двадесет и втора
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря И. Г., в
присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията
Икономов касационно административно наказателно дело № 1555 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от "Баро транс" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител,
против Решение № 1778 от 18.07.2022 г., постановено по НАХД № 2238/2022
г. по описа на Районен съд -Бургас, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7,
във вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 вр. чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 800
лева.
В
касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно и
необосновано. Посочва се, че
електронният фиш е издаден в противоречие с фактическата обстановка и целта на
закона. По подробно изложени в жалбата доводи, се иска съдът да отмени
обжалвания съдебен акт и респективно издаденият електронния фиш. Претендират се
разноски.
Ответникът
по касация - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт, който счита, че решението на
първоинстанционният съд е правилно. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Бургас дава заключение за неоснователност на
обжалването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от
надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
С
обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София, с което за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 2 вр. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
За
да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в
електронния фиш време и място е установено нарушение № В9B39BEB349E259EE53031F160A7CD3,
като за пътно превозно средство /ППС/ влекач Скания "P420" с рег. № СТ 5404 РА, с технически
допустима максимална маса на 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса
на състава 50000 изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно
превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Нарушението
е установено с устройство № 10031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращ, се на път А-1, км 357 +949.
Прието
е, че е деянието е квалифицирано по относимата правна норма на чл. 102,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3a от ЗДвП правилно на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
Съгласно чл.
63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава
ХІІ от АПК.
Съгласно чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено
в противоречие с материалния закон.
Видно
от издаденият ЕФ, имуществената санкция е наложена на дружеството за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на
основание чл. 179, ал. 3а, във вр. с чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП гласи, че водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения
са изпълнени от трето лице. Неизпълнението на това задължение е скрепено със
санкцията на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма, водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата,
за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Текстът на
закона е ясен, че субект на нарушение по тази алинея може да бъде само водач,
т.е. физическо лице, управляващо пътно превозно средство. Именно затова
предвиденото наказание е единствено глоба. В процесния случай обаче, АНО е
наложил имуществена санкция на юридическо лице, т.е. издал е ЕФ в нарушение на
материалния закон. Данните по делото са сочили квалификация на нарушението по
чл.179 ал.3б от ЗДвП, но АНО не е приложил тази разпоредба. По тези
съображения, и след като е потвърдил издадения ЕФ, съдът също неправилно е приложил материалния закон.
Освен
изложеното следва да се посочи, че видно от събраните доказателства по делото,
е представена и справка от TollPass, съгласно
която дължимата такса за ползване на пътищата е заплатена за посочения в ЕФ ден
участък от пътя и превозно средство. Предвид на същата, както и наличието на
сключен договор за предоставяне на устройство за автоматично отчитане и
заплащане на дължимата такса, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките за налагане на административно наказание на дружеството
жалбоподател.
По
изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено като
постановено при неправилно приложение на материалния закон, и респективно да
бъде отменен и издаденият ЕФ.
Процесуалният представител на касатора е
направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските
по делото за адвокатско възнаграждение. Искането е основателно съобразно изхода
на делото и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 63д от ЗАНН, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора адвокатско
възнаграждението в размер на 300 лева за две инстанции.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, БАС,
XIV- ти касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 778/18.07.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 2238/2022г. по описа на
Районен съд - Бургас и вместо него постановява:.
ОТМЕНЯ
Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура"
гр. София, с което за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП на „Баро транс“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1 800 лева.
ОСЪЖДА
Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, да заплати на „Баро транс“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 300 /триста/ лева представляваща адвокатско
възнаграждение за две инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.