№ 23002
гр. С, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110114526 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от Е ООД с ЕИК: ******** срещу СУ "СВ.К О" с
БУЛСТАТ: ******.
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът СУ "СВ.К О" с БУЛСТАТ: ****** и адрес: гр. С,
БУЛ.Ц О 15, общ. С, обл. С (столица) дължи на Е ООД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С, ул. Л
61, общ. С, обл. С (столица) сумата 2825,82 лева (двe хиляди осемстотин двадесет и пет
лева и 82 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 29.09.2020 г. до
11.12.2022 г. и сумата 142,54 лева - обезщетение за забава за периода от 12.12.2022 г. до
18.01.2023 г., дължими поради неизпълнение в срок на задължение за заплащане на сумата
12652,94 лева - обща цена на доставени в периода от 13.01.2020 г. до 16.03.2020 г. стоки, за
които са издадени 38 бр. фактури съгласно договор за възлагане на обществена поръчка №
80.09-23 от 08.02.2018 г. по обособена позиция "доставка на хляб и хлебни изделия" и
допълнително споразумение № 1 от 07.02.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67660/2022 г.
С исковата молба ищецът поддържа, че по силата на договор за възлагане на
обществена поръчка № 80.09-23 от 08.02.2018 г. по обособена позиция "доставка на хляб и
хлебни изделия" и допълнително споразумение № 1 от 07.02.2020 г., ищецът доставил на
ответника в периода от 13.01.2020 г. до 16.03.2020 г. стоки, за които са издадени 38 бр.
фактури на обща стойност 12652,94 лева. Ответникът бил поканен с писмо от 29.09.2020 г.
да заплати стойността им, но не изпълнил задължението си. По искане на ищеца за
1
дължимата главница и законната лихва била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
по която ответникът заплатил само главницата. Поддържа, че ответникът дължи
обезщетение за забава от датата на получаване от ответника на цитираното писмо, до датата
на плащането. Поддържа, че падежът на задълженията е настъпил преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на осн чл. 3, ал. 2 от договора с изтичане на 30 дни за всяка
фактура.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че не е
изпълнил главните задължения със забава, а в момента на тяхната изискуемост. Твърди, че
ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 3, ал. 1 и 2 от договора да представи
протоколи за доставка с уговореното съдържание и по установения между страните ред – в
деловодния отдел на университета. Поради това твърди, че не е настъпил падежа на
задълженията. Оспорва писмото от 29.09.2020 г. да съставлява изпълнение на тези
задължения и да е надлежна покана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид посоченото съдът намира, че е установено възникването в полза на ответника
на процесните вземания за обща сума в размер на 3769 ,23 лева. Ответникът не твърди и не
установява да е погасил възникналите в негова тежест задължения, поради което и
установено в производството е, че вземанията на ответника са валидно възникнали,
изискуеми и непогасени, поради което предявените искове следва да бъдат уважени в
пълният им общ размер от 3769,23 лева.
По претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За основателността на иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо
установяване валидно възникнало главно задължение и настъпване на неговия падеж.
В случая безспорно между страните е и изрично с доклада по делото като такова е
отделено обстоятелството, че е сключен договор за възлагане на обществена поръчка №
80.09-23 от 08.02.2018 г., по който ищецът е престирал надлежно като в периода от
13.01.2020 г. до 16.03.2020 г. е доставил стоки на обща стойност 12652,94 лева, за които са
издадени 38 бр. фактури, а ответникът е заплатил тази стойност на 18.01.2023 г.
Следователно установено е възникването и изпълнението на главните вземания, за забава
плащането на които се претендира обезщетение.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгл. ал. 2 - когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая и
двете страни твърдят, че е уговорен срок за плащане в чл. 3, ал. 2 от договора, като самият
договор не е представен по делото, а е представено само допълнително споразумение от
07.02.2020 г. В отговора на исковата молба ответникът възпроизвежда съдържанието на
договорната клауза и доколкото възражения от ищеца, че това е именно уговореното между
страните не са направени, следва да бъде прието, че с чл. 3 страните са уговорили
2
заплащането на всяка доставка да се извършва в срок до 30 дни от получаване на документ,
удостоверяващ приемането на стоката (протокол за доставка, търговски документ или друг
съотносим документ), подписан от оправомощени представители на страните и съдържащ
видовете, количеството, партидните номера на доставените продукти, тяхната единична и
обща цена, както и срещу издадена фактура, съдържаща данни за доставката и всички
законови реквизити. Уговорено изрично в чл. 3,ал. 2 е, че документите се считат надлежно
представени при входирането им в отдел „Секретариат и деловодство“ (стаи 114 и 115) в
Ректората на СУ „Св. К О“, а в случай че заявител е Поделение „Социално битово
обслужване“ (ПСБО) – в Деловодството на ПСБО.
Представени по делото са придружителни писма от 13.01.2020 г. , 20.01.2020 г., от
27.01.2020 г. 31.01.2020 г., от 24.02.2020 г., 29.02.2020 г., от 09.03.2020 г., от 16.03.2020 г. с
описани в тях общо 38 бр. фактури с описани стоки и количества. На част от писмата е
положен подпис за приел без дата на приемане, а на друга липсва такъв. Същите не
съдържат входящи номера или отбелязване за постъпване в отдел „Секретариат и
деловодство“, като доказателства за депозирането им и чрез куриер или пощенски оператор
или по друг начин не са ангажирани.
Представено е и писмо от ищцовото дружеството до ректора на ответното учебно
заведение с вх. № 72-00-1801/29.09.2020 г. с посочена дата от 25.09.2020 г. и изх. номер от
16.09.2020 г., в което се посочва, че към 16.03.2020 г. задълженията на ответника към ищеца
възлизат на 12877,70 лева, а съгласно чл. 3, ал. 2 от договор № 8-23/08.02.2018 г. е длъжен да
заплаща издадените фактури в срок от 30 дни и въпреки отправените молби за погасяване на
задълженията не е постъпило плащане. Посочено в писмото е, че се прилага справка по
издадени фактури за отчетния период, но такава не е ангажирана като доказателство по
делото.
Посочените доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не обуславят извод, че са
реализирани уговорените в чл. 3 от договора предпоставки за настъпване на падежа на
задължението за плащане на извършените доставки. Извършването на доставките е прието за
безспорно по делото, но същото не е равнозначно на настъпване на падежа на задължението
за заплащането им, доколкото общата воля на страните е изискуемостта на вземането за
цената им да настъпва не от получаване на стоките, респ. от издаване на фактура, а след
предаване на уговорените в чл. 3, ал. 1 от договора документи по начина, предвиден в чл.
3,ал. 2. В случая ищецът нито твърди, нито установява да са съставени и предадени на
ответника по реда на чл. 3, ал. 2 от договора документи, удостоверяващи предаване на
доставките. В представените фактури са описани количествата на стоките, но същите не
установяват получаване, доколкото са едностранно изготвени.
Писмото, на което основно ищецът поддържа твърденията си за изпадане в забава на
ответника, не съдържа покана за заплащане именно на конкретните главни задължения,
доколкото липсва тяхната индивидуализация /вероятно съгласно неприложена по делото
справка към писмото/. Дори и обаче писмото да бъде разгледано като покана за плащане
именно на процесните главни задължения, при наличие на уговорен срок за изпълнение
3
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, кредиторът не би могъл да постави длъжника в забава с покана,
доколкото съгласно чл. 84,ал. 2 ЗЗД това е възможно само когато не е уговорен срок, какъвто
не е настоящият случай. Цитираната в писмото справка липсва, поради което не може да
бъде прието, че с това писмо са представени документи със съдържанието на описаните в
чл. 3, ал. 1 от договора, за да се преценява изобщо дали получаването му, макар и не от
посочената в чл. 3, ал. 2 организационна структура на учебното заведение, би могло да е
основание за течение на предвидения 30 – дневен срок.
По изложените съображения съдът намира, че ищцовото дружество не е доказало в
производството, че е изтекъл уговореният в договора срок за плащане на задълженията за
заплащане на доставени стоки. Следователно към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, респ. към момента на плащане на цената от длъжника, забава не е настъпила,
поради което и не дължи обезщетение за забава до подаване на заявлението и законна лихва
до датата на плащането.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищецът дължи на ответника сторените разноски в размер на
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е“ ООД с ЕИК: ******** срещу СУ "СВ.К О" с
БУЛСТАТ: ****** по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че СУ "СВ.К О" с БУЛСТАТ: ****** и адрес: гр. С, бул. Ц О 15, общ. С, обл. С
(столица) дължи на „Е“ ООД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С, ул. Л 61, общ. С, обл. С
(столица) сумата 2825,82 лева (двe хиляди осемстотин двадесет и пет лева и 82 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 29.09.2020 г. до 11.12.2022 г. и сумата
142,54 лева - обезщетение за забава за периода от 12.12.2022 г. до 18.01.2023 г., дължими
поради неизпълнение в срок на задължение за заплащане на сумата 12652,94 лева - обща
цена на доставени в периода от 13.01.2020 г. до 16.03.2020 г. стоки, за които са издадени 38
бр. фактури съгласно договор за възлагане на обществена поръчка № 80.09-23 от 08.02.2018
г. по обособена позиция "доставка на хляб и хлебни изделия" и допълнително споразумение
№ 1 от 07.02.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67660/2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е ООД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С, ул.
Л 61, общ. С, обл. С (столица) да заплати на СУ "СВ.К О" с БУЛСТАТ: ****** и адрес: гр.
С, бул. Ц О 15, сумата от 100 лв – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5