Р
Е Ш Е Н И Е
№………………/ 19.07.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 18.06.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА
КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 19495 по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по молба на ищецът
„В.Е.В.''
ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изп. директор *****, чрез адв. А.Б. - ВАК, в качеството на процесуален представител, адрес за
връчване на призовки, съобщения и книжа: гр. *****,, с правно основание чл.422 ГПК, ЗА ПРИЕМАНЕ
УСТАНОВЕНО, че ответника Д.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за потребена и незаплатена
топлинна енергия, както и такси за услуга по партида **** за
топлофициран имот, находящ се в гр.****, сумата в общ размер 1018,19лева/хиляда и
осемнадесет лева и деветнадесет стотинки/, от които:
-главница 7,85 лева за периода
м. 07.2016 г. и лихва 2,32
лева
за забава за период от 01.09.2016 г. до 30.07.2019 г.;
главница 893,95 лева за периода
от м. 09.2016 г. до м. 06.2019 г. вкл. и лихва 114,07 лева за забава
за период от 01.11.2016 г. до 30.07.2019
г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 27.08.2019г. до окончателно
погасяване на задължението, които суми са присъдени с издадена заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №*****/****., 9-ти състав по описа на ВРС.
Моли се, при уважаване на
претенцията, да бъдат присъдени извършените в производството съдебни разноски и
адвокатски хонорар.
Обстоятелствата, от които се твърди че произтичат
претендираните с исковата молба права, се свеждат до следното: В исковата молба ищецът твърди, че в заповедта,
издадена по чл.410 ГПК в заповедно производство, е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е налице правен интерес за „В.Е.В."
ЕАД, ЕИК ***** да заведе настоящият иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предмет на иска е установяване на задълженията на
ответника към ищеца за заплащане на дължими суми за потребена и незиплатена
топлинна енергия, както и такси за услуга по партида **** за топлофициран имот,
находящ се в *** и неплащането на начислените и дължими суми във връзка с тази
доставка от Д.Д.Й., в качеството му на потребител на топлинна енергия.
Видно от заявеното в заповедното производство,
претендираните вземания са за - главница 7,85 лева за периода м. 07.2016 г. и
лихва 2,32 лева за забава за период от 01.09.2016 г. до 30.07.2019 г., главница
893,95 лева за периода от м. 09.2016 г. до м. 06.2019 г. вкл. и лихва 114,07
лева за забава за период от 01.11.2016 г. до 30.07.2019 г. Между страните по
делото, се сочи, че е налице валидно облигационно правоотношение. Ответникът по
делото е потребител на топлинна енергия за ви нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, в качеството му на собственик на топлоснабдявания имот през целият
процесен период. Излага се,
че Д. Д. Й.
придобива собствеността върху
топлофицираният недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том ***, дв.вх.рег.
№***/12.10.***. на нотариус
при PC -Видно от справка в СВ - Варна по ЕГН на ответника няма вписана
последваща разпоредителна сделка с имота.
Между топлофикационното дружество и Д.Д.Й.
за предходни периоди от време в установително производство с правно основание
чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК по гр. д. ***/***., 34 състав по описа на
ВРС, чийто акт е потвърден с Решение по в.т.д. № ***/***. по описа на
Окръжен съд **** е прието за установено в
отношенията между страните, че длъжникът Д.Д.Й. дължи суми, представляващи
неизплатено задължение за потребена топлинна енергия за процесният топлоснабден
имот, находящ се в гр. ****. За задължения на ответника за предходни периоди
включително са издадени: изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/***. по описа на
ВРС, изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/***. по описа на ВРС. Въз основа на издадените
изпълнителни титули са образувани изпълнителни производства по: № ***/***. по описа на
СИС при ВРС, изп. дело ****/****. по описа на при ВРС, които и към настоящият момент
са висящи.
Според изнесеното, сградата е присъединена към топлопреносната
мрежа, топлофицирана е и прекъсван
достъпа и доставката
на топлинна енергия
за нея. Присъединяването на Етажната собственост на адрес: гр.
****** към топлопреносната мрежа на "Т.В." ЕАД е извършено през 1994
г. Съгласно нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители
за битови нужди, включително за общите части в сграда - етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, пpeдложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР). Законът регламентира влизането в сила на общите условия в едномесечен
срок от публикуването им, без писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия, те влизат в сила за заварените потребители
(какъвто е конкретният случай) на топлинна енергия в едномесечен срок от
публикуването им. От 13.01.2008 г. и до настоящия момент са в сила и действат в
отношенията между страните Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Т.В." ЕАД на потребители за битови нужди, публикувани във в-к
„Черно море" декември 2007 г., приложени като доказателство по делото и
одобрени с Решение на Оу - 062/19.17.2007г. на ДКЕВР.
Сочи се, че разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите в сгради – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, чрез монтирана на тях
регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С
изложеното, ищецът обосновава правният си интерес от предявените искови
претенции.
В срока по чл.131 от ГПК, ответника Д.Д.Й., ЕГН **********, редовно призован чрез работодателя си на основание
чл.46, ал.2 от ГПК, не депозира отговор
на исковата претенция, съответно не изразява становище по нея.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№****/****. по описа на ВРС, 9-ти състав, се установява, че
същото е образувано по подадено от „В.Е.В.'' ЕАД, ЕИК *****, заявление
, депозирано в съда на 27.08.***. срещу длъжника Д.Д.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 7.85лв. (седем лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуги по партида **** за имот, находящ се в гр. ****,
дължима за периода м.07.2016г., за сумата от 2.32лв. (два лева и тридесет и две стотинки), представляваща лихва
за забава върху главницата от 7.85лв., дължима за периода от 01.09.***. до 30.07.***., за
сумата от 893.95лв. (осемстотин
деветдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща главница
за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида
**** за имот, находящ се в гр. ******, дължима за периода от м.09.***. до м.06.***.
вкл., за сумата от 114.07лв. (сто и
четиринадесет лева и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху
главницата от 893.95лв., дължима за
периода от 01.11.***. до 30.07.***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.***., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 410 от ГПК,
както и за направените съдебно – деловодни разноски, от които: 25.00лв. (двадесет и пет лева) –
заплатена държавна такса и 300.00лв.
(триста лева) – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Посочено е,
че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и
такси за услуги по партида **** за имот, находящ се в гр. ****, за периодите:
м.07.***.; от м.09.***. до м.06.***. вкл.
Посочено е,
че присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка ***/кредитора: „****” АД, IBAN ***, BIC ***.
Заповедта е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане № ****/22.10.***.,
съдът е указал на заявителя възможността за предявяване на иск на основание
чл.415 ал.1 т.2 ГПК. Съобщението затова е връчено на заявителят на 29.10.****.
Исковата претенция по чл.422 ГПК е предявена в указания едномесечен срок на
27.11.****.
По делото
няма спор, че
сградата, в която се намира притежавания от ответника самостоятелен обект е
топлофицирана и е сключен Договор
за доставка на топлинна енергия между етажните собственици и „В.Е.В."ЕАД. Не се спори, че процесният имот се намира в панелен блок - типова конструкция, както и че в общите части на всеки етаж
на сградата включващи коридор, асансьорна шахта, стълбище, стълбищна площадка и
сметопровод, няма монтирани отоплителни радиатори.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-техническа
експертиза , кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните, се установява, че начисляваната на ответника топлинна енергия е отчитана
правилно; че количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация е
начислено правилно; че дяловото разпределение на топлоенергията за отопление в
етажната собственост по имоти е извършено коректно; че дължимите суми -
за отопление, за битова топла вода и за извършване на услугите „топлинно
счетоводство" и смяна на тръби - са начислени правилно.
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
С оглед характера
на предявения иск, с който се
иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на
вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване
на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията
на пълно и главно доказване да установи наличието
на основание за възникване на
вземането и неговия размер.
По предявения
иск в тежест на ищецът е да докаже
наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, а в тежест на ответника
е да докаже извършено плащане за доставените услуги.
В настоящия
случай, не се оспорва от ответника качеството
на потребител на топлинна енергия
за процесния обект, тоест наличието
на облигационно правоотношение.
Твърденията на ищцовата страна за наличие на
облигационно правоотношение
между страните се основават на
Общите условия на договорите
за продажба на топлинна енергия от „Т.В.“ ЕАД на
потребители за битови нужди, одобрени с Решение на
ОУ-062/19.07.2007г. на ДКЕВР , които съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ регламентират продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно чл.153 от ЗЕ, в редакцията към настоящия момент, както и в предходните редакции, действали през целия исков
период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия.
В настоящия случай от доказателствата
по делото се установява по
безспорен начин, че притежаваният от ответника имот
се намира в сграда, която е присъединена към централизирано топлоподаване.
Следователно, установено е съществуване
на облигационно договорно правоотношение между страните в процесния период, произтичащо от договор за продажба
на топлинна енергия и
регламентирано от представените
Общи условия.
В настоящия
процес ответната страна не оспорва факта на
извършена доставка на топлинна енергия
за процесния период, както и количествата отчетена енергия. От заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че освен чрез
отоплителните радиатори в обема на сградата се отдава енергия от щранговете,
разширителния съд, връзката между него и абонатната станция и др. т. Тази част от общо
потребената топлоенергия се нарича „топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация". Вещото лице, сочи, че в сгради -
етажна собственост - с такава схема на
вътрешно-отоплителната инсталация (ВОИ) - едно жилище не може да се
изолира от останалите. Затова се прилагат система и методика за дялово
разпределение на подадената към абонатната станция топлинна енергия, описана в
Наредбите по топлоснабдяване.
По
делото не са представени доказателства и не са налице
твърдения, че е осъществена предвидената в чл.153
от ЗЕ процедура по прекратяване на топлоснабдяването. Следва да се отбележи, че
дори да би
била осъществена такава процедура, съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Съгласно заключението на
вещото лице по основната съдебно-техническа експертиза дяловото разпределение на топлоенергията в етажната собственост е направено правилно съобразно приложимата Методика, дължимите суми - за отопление, за битова топла вода и за извършване на услугите „топлинно
счетоводство" и смяна на тръби - са начислени правилно.
Въз основа на горното съдът
приема, че претендираните главници за
незаплатена топлинна енергия се дължат от ответника.
С оглед на изложеното искът
се явява основателен и следва да бъде уважен
в предявения размер.
Предвид акцесорния характер на задължението
за заплащане на лихва на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателно и следва да бъде уважено
искането за заплащане
на законната лихва върху главницата
до окончателното изплащане на задължението.
Съдът като взе предвид, че
ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, редовно уведомен на
основание чл.46, ал.2 от ГПК, не е депозирал отговор
на исковата молба, не се представлява в с.з. и не изразява становище по
предявения иск.
Съдът, като
взе предвид, че с връченото на ответника съобщение, са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание,
както и че предявения иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, като от ищеца е направено
искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен.
По
разноските:
С оглед изхода
от спора следва да бъде
уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в хода на производството
в общ
размер на 586,52лв., от които
75.00 лв. за заплатена държавна такса, 150,00лева внесен депозит за вещо лице за
съдебно-техническа експертиза и 361,52лева заплатен адвокатски
хонорар съобразно представените писмени доказателства и списък по чл.80 от ГПК/л.112/.
Съгласно т.12 от
ТР №4/2014г. по тълк.дело №4/2013г., следва да
бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 325,00 лева, от които
25,00лв. за държавна такса и 300,00лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от така изложените съображения и на
основание чл.238 от ГПК, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищецът „В.Е.В.'' ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, с адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа:
гр. *****, представлявано от Изп. директор *****, от една страна и ответника Д.Д.Й., ЕГН **********,
с
адрес: гр. ***** от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за потребена и
незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида
****
за топлофициран имот,
находящ се в гр.****** сумата в общ размер 1018,19лева/хиляда и
осемнадесет лева и деветнадесет стотинки/, от
които:
-главница 7,85 лева за периода
м. 07.2016 г. и лихва 2,32
лева
за забава за период от 01.09.2016 г. до 30.07.2019 г.;
главница 893,95 лева за периода
от м. 09.2016 г. до м. 06.2019 г. вкл. и лихва 114,07 лева за забава
за период от 01.11.**** г. до 30.07.**** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 27.08.2019г. до окончателно
погасяване на задължението, които
суми са присъдени с издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №****/****., 9-ти
състав по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.Д.Й., ЕГН **********,
с
адрес: *** ЗАПЛАТИ на „В.Е.В.'' ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***,
сумата в общ размер на 586,52лв.
разноски в настоящото производство, както и сумата от 325,00лв. разноски по
ч.гр.дело №****/****. по описа на ВРС, 9-ти състав.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи
на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: