ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462
гр. Разград, 31.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20233300500210 по описа за 2023 година
Образувано е по частна жалба на Д. П. П., чрез процесуален
представител адвокат М. Л. Л., срещу разпореждане № 873 от 04.04.2023 г. по
гражданско дело № 20223330101729 по описа за 2022 година на Районен съд -
Разград, с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна
жалба с вх. № 753 от 25.01.2023 г. против Решение № 831 от 29.12.2022 г. по
Гражданско дело № 20223330101729 по описа за 2022 година на Районен съд
– Разград.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Твърди, че в срока за отстраняване на нередовностите във
въззивната жалба – на 09.02.2023г. на електронния адрес на Районен съд –
Разград е изпратил молба с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК за
освобождаването на жалбоподателя от дължимата държавна такса за
въззивната жалба. Тъй като първоинстанционния съд не се е произнесъл по
това искане, то разпореждането с което е върнал въззивната му жалка поради
невнасяне в срок на държавната такса се явява незаконосъобразно. Моли
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.
Излага подробни съображения. Към жалбата прилага разпечатка от
09.02.2023г. от електронна поща *** до ***
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната страна – „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощникаси юрисдконсулт И. Н. Н.,
депозира отговор на частната жалба. Оспорва жалбата и моли обжалвания
съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски.
1
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
частният въззивник, не се явява и не изпраща представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
частният въззиваем, не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът
му – юрисконсулт И. Н. Н. депозира писменна молба, с която отново оспорва
частната жалба и моли да му бъдат присъдени разноски за настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Разградския окръжен съд, след като взе предвид доводите в частната
жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна с
правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Предмет на
обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона
(чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК).
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. №
6/2017 г., ОСГТК на ВКС в производството по частни жалби не се прилага чл.
269, изр. второ ГПК, т. е. съдът действа при условията на пълен въззив и не е
ограничен от доводите на жалбоподателя, както и от изложените в
атакуваното определение мотиви на постановилия го съд.
От фактическа страна:
Постановеното първоинстанционно решение № 831 от 29.12.2022 г. е
било връчено на ответника – сега жалбоподател, на 10.01.2022г., чрез
пълномощника му адвокат Н. И. И. /л. 121 РС/. Срещу него на 24.01.2023г. е
подадена по електронна поща от Д. П. П., въззивна жалба с вх. № 753 от
25.01.2023г. по описа на РС – Разград, чрез адвокат М. Л. Л..
С Разпореждане № 236 от 26.01.2023 г. РРС констатирал нередовност
на въззивната жалба изразяваще се в неприложено пълномощно и документ
за внесена такса, на осн. чл. 261, т.2 и т.4 ГПК. Ето защо, указал на
жалбоподателя в едоседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по
сметка на Окръжен съд - Разград конкретно посочена държавна такса и
представи вносния документ, както и представи пълномощно на адв. Л., на
осн. чл. 262, ал.1 вр. чл. 261, т.2 и т.4 ГПК. С разпореждането съдът
предупредил жалбоподателя, че при неотстраняване на нередовността
въззивната жалба ще бъде върната, на осн. чл. 262, ал.2, т.2 ГПК.
Това разпореждане е връчено на жалбоподателя на 02.02.2023г.
Видно от заключенито на съдебна компютърно – технологична
експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, е
че: На 09.02.2023г. от елетронна поща електронна поща *** до електронна
поща *** е било изпратено писмо. Писмото обаче не е било получено
електронна поща ***.
Писмото съдържа следния текст:
„Здравейте,
2
Приложено изпращам молба уточнение по гр. д.№20223330101729, РС-
Разград, ведно с 3 бр. приложения към нея, подписани с квалифициран
електронен подпис“
Приложени са четири файла съответно :
„молба уточн. гр.д.№20223330101729, РС-Разград sign.pdf“
„приложение 1 гр.д.№20223330101729, РС-Разград sign.pdf“
„приложение 2 гр.д.№20223330101729, РС-Разград sign.pdf“
„приложение 3 гр.д.№20223330101729, РС-Разград sign.pdf“
Към заключението са приложени така изпратените документи
съдържащи се в писмото: Молба от Д. П. П., чрез адвокат М. Л. Л., в която се
сочи, че във връзка с розпореждане № 236 от 26.01.2023г. се моли
жалбоподателката да бъде освободена от внасянето на държавни такса,
съобразно чл. 83, ал.2 ГПК, като са изложени мотиви за това. Приложена е и
Декларация за материално и гражданско състояние на Д. П. П.. Молбата по
чл. 83, ал.2 ГПК е едининият от файловете, а останалите три броя файлове са
Декларация за материално и гражданско състояние /молбата е от три
страници, като всяка страница е по един файл/.
Относно твърденията на частния жалбоподател, за изпратено писмо
по електронна поща на РРС, по делото са изискани и приети писмо от Висш
съдебен съвет с изх. № ВСС-12171 от 02.10.2023г. и с вх. № 4117 от
02.10.2023г. на Окръжен съд- Разград, както и писма от РС- Разград с изх. №
247 от 14.07.2023г. по описа на РРС и вх. № 3097 от 18.07.2023г. по описа на
РОС, както и с изх. № 2417 от 21.07.2023г. по описа на РРС и вх. № 3163 от
21.07.2023г. по описа на РОС. От съдържанието на същите не се установява
получаване, на твърдяното от частния жалбоподател писмо, но предвид
заключението на горепосочената експертиза, съдът приема, за доказано
твърдението на частния жалбоподател, че на 09.02.2023г. / т.е. в срока за
отстраняване на нередовностите по чл. 262, ал.1 ГПК даден с
Разпореждане № 236 от 26.01.2023 г., връчено на 02.02.2023г. / от
електронната поща на адвокат Л. *** до електронна поща на РС –
Разград *** е било изпратено писмо, с твърдяното от частния
жалбоподател съдържание – молба по чл. 83, ал.2 ГПК /съдържаща се в
един прикачен файл/ и Декларация за материално и гражданско състояние на
Д. П. П. /съдържаща се в останалите три прикачени файла – по един за
всяка от трите страници на Декларацията/.
В така изпратеното писмо обаче, не се съдържа пълномощно с което
Д. П. П. е упълномощила адвокат М. Л. Л. /в частната жалба също няма
твърдения, че е било изпратено това пълномощно – твърди се изпращане
само на молба за освобождаване от държавни такси по чл. 83, ал.2 ГПК/.
Едва пред настоящата въззивна инстанция е представено пълномощно
от дата 20.01.2023г., с което Д. П. П. е упълномощила адвокат М. Л. Л. да я
представлява пред Районен съд – Разград и Окръжен съд – Разград при
изготвянето и депозираното на частна жалба и въззивна жалба по гр.д. №
3
2022330101729 на РС Разград, както и за последващото производство.
Представен е и Договор за правна помощ и съдействие от 20.01.2023г. между
Д. П. П. и адвокат М. Л. Л. с основание и предмет: оказване на права
консултация и съдействие при изготвяне и депозиране на частна жалба и
въззивна жалба по гр.д. № 2022330101729 на РС Разград.
От правна страна:
В случая, въззивната жалба е била нередовна и правилно е оставена
без движение.
В срока за отстраняване на нередовностите от електронната поща на
адвокат Л. до електронната поща на РС – Разград са били изпратени
единствено молбата по чл. 83, ал.2 ГПК с искане за освобождаване от
държавни такси и Деклараця за материално и гражданско състояние. Не е
било изпратено обаче, пълномощното с което Д. П. П. е упълномощила
адвокат М. Л. Л.. /Дори в процесната частна жалба липсват твърдения, че
това пълномощно е било изпратено./
Първоинстанционният съд е приел, жалбоподателят не е изпълнил в
срок указанията по чл. 262, ал.1 ГПК дадени с Разпореждане № 236 от
26.01.2023 г., поради което жалбата е върната.
Разпореждането, с което жалбата е върната, е правилно като краен
резултат.
Относно изпращането на 09.02.2023г. на имейла от адв. Л., но
неполучаването му по електронната поща на РРС.
Извършеното от частния жалбоподател процесуално действие чрез
електронна поща представлява използване на електронна пощенска услуга, т.
е. представлява подаване на документ по електронен път, който е разрешен от
ГПК начин за осъществяване на процесуални действия на страните (чл. 62,
чл. 102е, чл. 102ж, чл. 102з), наред с другия начин на дистанционно
изпълнение – подаване по пощата, двата начина предвидени в чл. 62, ал. 2
ГПК. Изпълнението на указанията отчастния жалбоподател, направено чрез
пълномощника, следва да се счита в срок, след като е направено по
електронен път, като по аргумент от чл. 62, ал. 2 ГПК следва да се приеме,
че меродавен е момента на изпращане на електронното съобщение, а не
получаването му, при което нормата на чл. 62, ал. 4 ГПК не е приложима в
случая. Ето защо, неполучаването на имейла от адв. Л., /не бе установена
причината за това, че не е постъпил в електронната поща на РРС/, не се
отразява върху спазване на срока с изпращане изпълнението по
електронен път. Вж. и Определение № 50234 от 25.10.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3373/2022 г., II г. о., ГК. Поради горното, съдът приема, че частния
жалбоподател на 09.02.2023г. / т.е. в срока за отстраняване на
нередовностите по чл. 262, ал.1 ГПК даден с Разпореждане № 236 от
26.01.2023 г., връчено на 02.02.2023г./ от електронната поща на адвокат Л.
*** до електронна поща на РС – Разград razgrad-rs@justice.bg, чрез
пълномощника си адв. Л., е изпратил писмо със съдържание – молба по чл.
4
83, ал.2 ГПК и Декларация.
По възражението на частния жалбоподател, че въззивната жалба е
върната незаконосъборзано, тъй като съдът не се е произнесъл по молбата
му по чл. 83, ал.2 ГПК.
Вярно е, че при подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, до произнасяне
по нея, спира срокът за изпълнение на указание по чл. 261, т. 4 ГПК за
представяне на доказателства за заплатена държавна такса по въззивна жалба,
което значи, че до тогава съдът не може да връща въззивната жалба поради
невнасяне на дължимата такса. При уважаване на молбата, таксата не се
дължи.
В случая обаче страната е следвало да представи още и
пълномощно с което е упъномощила подалия въззивната жалба адвокат
Л., а изпълнението на тези указания не зависи от акта по чл. 83, ал. 2
ГПК, поради което и срокът за изпълнение на същите не се спира с
подаване на молбата за освобождаване от заплащане на такси и разноски
по делото. Страната е трябвало да изпълни в срок тези указания.
В заключение, правилно администриращият съд е върнал въззивната
жалба.
Такава е и формираната вече практика на ВКС по сходни и/или
идентични казуси – Определение № 164 от 9.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 381/2015 г., IV г. о., ГК.
Действително, в настоящото производство пред възззивната
инстанция бе представено пълномощно от дата 20.01.2023г., с което Д. П. П. е
упълномощила адвокат М. Л. Л. да я представлява пред Районен съд – Разград
и Окръжен съд – Разград при изготвянето и депозираното на частна жалба и
въззивна жалба по гр.д. № 2022330101729 на РС Разград. Това процесуално
действие, като извършено след изтичане на срока не се взема предвид от
съда, поради следните съображения:
Съдът е указал и последиците от неизпълнението, а съгласно чл.
101, ал. 3 ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок
процесуалното действие се счита за неизвършено, поради което в случая
въззивната жалба правилно е върната като нередовна. Така и
Определение № 44 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 118/2019 г., IV г. о.,
ГК.
Практиката последователно и еднозначно приема и ВКС многократно
в свои актове е посочвал, че процесуалните срокове са периоди от време, през
които съществува правото да се извърши определено процесуално действие,
като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се
извърши действието /чл. 64, ал. 1 ГПК/. Така Определение № 124 от 1.04.2021
г. на ВКС по ч. гр. д. № 747/2021 г., III г. о., ГК и Определение № 453 от
17.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 395/2011 г., III г. о., ГК.
Представянето на доказателства за отстраняване на нередовностите
5
след изтичане на определения срок е без правно значение — съгласно чл. 64,
ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след изтичане на срока не се
вземат предвид от съда. Липсва основание да се приеме, че са съществували
обективни причини за неизпълнение на указанието на съда за представяне на
пълномощното, тъй като жалбоподателят не е поискал продължаване на срока
на основание чл. 63, ал.1 ГПК, нито се позовава на особени, непредвидени
обстоятелства, препятствали го да изпълни своевременно указанията на съда.
Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
164 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 5255/2015 г. на ВКС, ІVг.о., ГК: „ след като
първоначалният преклузивен такъв е бил изтекъл не е била налице
хипотезата на чл. 62, ал. 3 от ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 3
от ГПК това процесуално действие на ищеца се смята неизвършено, тъй
като възможността за извършването му е била преклудирана.”
В този смисъл вж. постановените в производство по чл. 278, ал.1 ГПК
Определение № 6 от 03.01.2014 г. ч. гр. д. № 6044/2013 год. на ВКС IV г.о.,
Определение № 498 от 15.10.2010 г. ч. гр. д. № 485/2010год. на ВКС III г.о.,
Определение № 590 от 19.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 580/2012 г., I г. о.,
ГК, както и Определение № 11716 от 24.11.2006 г. на ВАС по адм. д. №
11207/2006 г., IV о.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на спора, частния въззивник няма право на разноски.
Насрещната страна претендира юрисконсултско възнаграждение за
изготвянето на отговора. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25а, ал. 2
НЗПП следва да се присъди сумата 50 лв. Вж. и Определение № 470 от
4.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2458/2019 г., I т. о., ТК.
Предвид изложените съображения, съдът, на осн. чл. 262, ал. 3 вр. чл.
279 вр. 278, ал. 4 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 873 от 04.04.2023 г. по
гражданско дело № 20223330101729 по описа за 2022 година на Районен съд -
Разград.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1335, р-н Люлин,
ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представител: Ю. Х. Ю., сумата 50 лв. /петдесет лева/ разноски за
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25а, ал. 2 НЗПП.
6
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7