№ 21112
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110115628 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. Д. и Д. Б. Д. срещу „Е. Матрикс“
ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника,
при условията на разделна отговорност (всеки ищец по ½ част от сумите, в качеството им на
наследници на Л.Ж.Я., починала на 14.04.2020 г.), следните вземания, предмет на
изпълнителен лист от 30.07.2004 г., издаден по ч. гр. д. № 4305/2004 г. по описа на СРС, 61
състав, а именно: сумата от 2750 лв. - главница по договор за кредит от 05.08.2002 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2004 г. до окончателното плащане,
сумата от 548,52 лв. - договорна лихва за периода 13.12.2002 г. - 20.07.2004 г., сумата от
137,42 лв. - наказателна лихва за просрочена главница за периода 13.12.2002 г. - 20.07.2004 г.,
сумата от 68,72 лв. - разноски за държавна такса и сумата от 143,08 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Ищците твърдят, че на 01.11.2004 г. по молба на „О.Б.Б.“ АД е образувано
изпълнително дело № 3342/2004 г. по описа на ДСИ, I отделение, 8 участък срещу
наследодателя на ищците Л.Ж.Я., починала на 14.04.2020 г., въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 4305/2004 г. по описа на СРС, 61 състав за посочените по-горе
суми. Твърдят, че вземанията по процесния изпълнителен лист са прехвърлени с договор за
цесия в полза на ответника „Е. Матрикс“ ЕООД. Поддържат, че по изпълнителното дело е
настъпила перемпция и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК същото е прекратено на
25.09.2012 г., като ответникът не е образувал ново изпълнително дело, както и не са
извършвани други действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземанията по
1
изпълнителния лист, поради което същата е изтекла на 25.09.2017 г. С оглед гореизложеното
молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като недопустими. Твърди, че липсва правен интерес от исковата
защита, тъй като към момента не е налице висящо изпълнително дело за събиране на сумите
по изпълнителния лист. В случай, че се приеме, че исковете са допустими, признава, че
правото на принудително изпълнение е погасено по давност. Оспорва да е дал повод за
завеждане на делото с оглед разпределението на отговорността за съдебните разноски, с
искане такива да не бъдат възлагани в негова тежест. Моли за прекратяване на
производството като недопустимо, евентуално за уважаване на исковете като основателни.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с определение от
26.07.2004 г. по гр. д. № 04305/2004 г. по описа на СРС, 61 състав, постановено в
производство по чл. 242 и сл. ГПК (отм.) са осъдени Л.Ж.Я., ЕГН **********, Д. Б. Г.Г.,
ЕГН **********, Л.З.Ц., ЕГН ********** и Л.Б.З. ЕГН **********, да заплатят солидарно
на „О.Б.Б.“ АД на основание чл. 237, б. „в“ ГПК, вр. чл. 42, ал. 1 ЗБ, по извлечение от сметка
към 20.07.2004 г. по договор за кредит от 05.08.2002 г. сумата от 3435,94 лв., от която 2750
лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2004 г. до
окончателното й изплащане, 548,52 лв. – договорна лихва за периода 13.12.2002 г. -
20.07.2004 г., 137,42 лв. – наказателна лихва за просрочена главница за периода 13.12.2002 г.
- 20.07.2004 г., както и 68,72 лв. - деловодни разноски за държавна такса в производството
по издаване на изпълнителен лист и 143,08 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 246 ГПК (отм.) е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за присъдените
суми в полза на „О.Б.Б.“ АД и такъв е издаден на 30.07.2004 г.
От приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № 017/16.04.2020 г.,
издадено от с. Р., община Несебър се установява, че Л.Ж.Я. е починала на 14.04.2020 г., като
е оставила за свои наследници по закон ищците в настоящото производство – Д. Б. Д., ЕГН
********** - дъщеря и В. С. Д., ЕГН ********** – дъщеря.
От приетото по делото заверено копие от изпълнително дело № 3342/2004 г. по описа
на ДСИ при СРС, I отделение, 8 участък, се установява, че изпълнителното дело е
образувано по молба от 29.10.2004 г. на „О.Б.Б.“ АД срещу Л.Ж.Я., Д. Б. Г.Г., Л.З.Ц. и Л. Б.
З., въз основа на изпълнителния лист от 30.07.2004 г., издаден по ч. гр. д. № 04305/2004 г. по
описа на СРС, 61 състав. В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени
конкретни изпълнителни способи - налагане на запор върху трудовото възнаграждение и
движими вещи на длъжниците.
С молба с вх. № 8874/10.11.2004 г. длъжникът Л.Ж.Я. е заявила пред ДСИ, че на
09.11.2004 г. е внесла пряко по сметка на „О.Б.Б.“ АД сумата от 1700 лв. и след извършените
2
погашения в поредността разноски, лихва и главница, към 09.11.2004 г. задължението й е
намалено до сумата от 2225,67 лв. – главница, като всички разноски и лихви са погасени към
тази дата. Поискала е спиране на изпълнителното дело и вдигане на наложените запори,
като длъжникът е изразил готовност да погаси задължението си на седем равни месечни
вноски, ведно със законната лихва при плащането на всяка вноска, което искане е оставено
без уважение с постановление на ДСИ от 12.11.2004 г.
С молба с вх. № 8875/10.11.2004 г. взискателя е потвърдил, че на 09.11.2004 г. е
получил плащане от длъжника Л.Ж.Я. на сумата от 1700 лв., като с извършеното плащане в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД са погасени разноските за събиране на вземането,
договорната и наказателната лихви, начислени до 09.11.2004 г., законната лихва и част от
главницата, като е останала незаплатена главница в размер на 2225,67 лв. Посочено е, че
считано от 10.11.2004 г. върху актуалния размер на главницата 2225,67 лв. се дължи законна
лихва.
С молба от 11.11.2004 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху имот на
длъжника Л.Ж.Я., както и вдигане на запорите върху трудовите възнаграждения на
солидарните длъжници, което искане е уважено с постановление на ДСИ от 17.11.2004 г.
С молба от 12.11.2004 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху имот на
длъжника Л.Ж.Я., която е наложена с постановление на съдебния изпълнител от 17.11.2004 г.
и вписана на 29.11.2004 г.
С молба с вх. № 2869/17.03.2009 г. от „Е.М.“ ООД, като пълномощник на „Е. Ф.“
ООД, е поискало последното да бъде конституирано като взискател, като не е спорно и се
установява от доказателствата по делото, че вземанията по процесния изпълнителен лист са
били прехвърлени в полза на „Е. Ф.“ ООД на 26.06.2008 г. по силата на рамков договор за
цесия от 26.06.2008 г., сключен с „О.Б.Б.“ АД, а впоследствие на ответника „Е.М.“ ЕООД с
договор за цесия от 29.02.2016 г., за което длъжниците са били уведомени.
С постановление от 10.01.2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство е прекратено поради настъпила перемпция, като постановлението е влязло в
сила на 18.04.2012 г.
След тази дата от ответника не са предприемани други действия, годни да прекъснат
погасителната давност за принудително събиране на вземанията, каквото признание се
съдържа и в отговора на исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
С доклада по делото съдът е дал неточна правна квалификация на исковете като
такива по чл. 439 ГПК, вместо по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като спорът е относно
съществуването на правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз
основа на несъдебно изпълнително основание – решение № 88/08.01.2020 г. по т. д. №
3
2056/2018 г. по описа на ВКС, I т. о. В случая обаче, с оглед твърденията на ищците, които се
позовават на погасяване на вземанията по изпълнителния лист вследствие на нови
обстоятелства, настъпили след издаването му – изтекла погасителна давност, и при двете
правни квалификации на доказване подлежат едни и същи факти, без да се променя начинът
на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, поради което съдът следва да се
произнесе по същество по основателността на исковете, без да се налага извършването на
нов доклад по делото.
По предявените искове в тежест на ищците е да докажат наличието на правен интерес
от исковата защита - че срещу техния наследодател е издадено изпълнително основание за
процесните суми, че вземанията по листа са прехвърлени в полза на ответника чрез договор
за цесия, както и че след образуване на изпълнителното производство е изтекъл
законоустановеният срок, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и
чл. 116 ЗЗД.
От материалите по изпълнителното дело № 3342/2004 г. на ДСИ при СРС, I
отделение, 8 участък, е видно, че наследодателят на ищците Л.Ж.Я. е погасила чрез плащане
част от вземанията по изпълнителния лист, за които са предявени отрицателните
установителни искове, чрез които ищците се позовават на погасяване правото на
принудително изпълнение за тези суми по давност, а именно сумата от 1700 лв., заплатена
на 09.11.2004 г. Посочената сума е постъпила по сметка на първоначалния взискател –
„О.Б.Б.“ АД и с нея съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД са погасени разноските по
изпълнителното дело, както и сумите по изпълнителния лист следва: 143,08 лв. -
юрисконсулстко възнаграждение, 68,72 лв. – държавна такса, 137,42 лв. - наказателна лихва,
548,52 лв. - договорна лихва, 106,22 лв. – законна лихва върху главницата от 21.07.2004 г. до
плащането на 09.11.2004 г., и част от главницата, като е останал незаплатен остатък от
главница в размер на 2225,67 лв., ведно със законната лихва от 10.11.2004 г. до
окончателното плащане. За заплатените в изпълнителното дело суми съдът приема, че за
ищците не е налице правен интерес да търсят защита в настоящото производство, отричайки
правото на принудително изпълнение за погасените чрез плащане вземания (в какъвто
смисъл е и заявлението на процесуалния представител на ищците в открито съдебно
заседание). Ето защо и в частта относно посочените суми и за главница за разликата над
2225,67 лв. до 2750 лв. производството следва да бъде прекратено. В тази част липсва
правен спор между страните относно дължимостта на тези вземания, предвид което на
основание чл. 130 ГПК е недопустимо ищците да търсят защита по реда на чл. 124, ал. 1
ГПК, съответно чл. 439 ГПК (в случай, че твърдят че сумите са недължимо платени, редът за
защита е чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД).
В останалата част исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество,
4
като доводите на ответника за недопустимост на исковете, предвид липсата на висящо
изпълнително дело, са нЕ.нователни. В тази връзка съдът съобразява актуалната практика на
ВКС - решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., в
която се приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение
на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото
само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
Перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и
кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция
е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново (като номер) изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. Съществуването на
изпълнителен титул в полза на ответника дава възможност на същия, като кредитор, във
всеки един момент да инициира изпълнително производство за принудително събиране на
сумите, което обуславя интереса на задължените лица да оспорят съществуването им въз
основа на твърдените от тях обстоятелства – погасяване на вземанията по давност,
започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента на
образуване на настоящото производство.
От събраните писмени доказателства се установи, че процесните вземания са
удостоверени в изпълнителен лист от 30.07.2004 г., издаден срещу наследодателя на ищците
въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „в“ ГПК (отм.) – извлечение
от сметка.
При съобразяване с характера на производството по издаване на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание съдът приема, че определението по чл. 242
ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, в който
смисъл е и решение № 94/27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. по описа на ВКС, І т. о. Това е
така, защото с определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на
изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на
задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебно изпълнително
основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно
действителността на основанието, така и относно погасяването му (чл. 250, чл. 252, чл. 254
ГПК – отм.). Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Съобразявайки
5
изложеното, за главницата е приложима петгодишна погасителна давност, а за лихвите и
разноските – тригодишна.
При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през
този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране
на паричните притезания.
По делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу
длъжниците по него и по молба на праводателя на ответника от 29.10.2004 г. е било
образувано изпълнително дело № 3342/2004 г. по описа на ДСИ при СРС, I отделение, 8
участък, което е прекратено с постановление от 10.01.2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, което не е обжалвано и е влязло в сила. Не се спори между страните, че след
прекратяването на това дело взискателят (ответник) не е предприел действия по образуване
на ново изпълнително дело, че страните по делото са страни и по исковото производство
(ищците – като наследници на починалия длъжник Л.Ж.Я.), включително се установи, че
процесното вземане е било прехвърлено на взискателя (ответник) по силата на договор за
цесия, и че длъжниците са били уведомен за прехвърлянето на вземанията по листа.
Ответникът не се позовава на настъпването на обстоятелства след прекратяването на
изпълнителното производство на 10.01.2012 г., които да водят до спиране или прекъсване на
погасителната давност за принудително събиране на вземанията, напротив – в отговора на
исковата молба изрично признава, че правото на принудително изпълнение се е погасило с
изтичането както на тригодишната погасителна давност, така и на петгодишната такава.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и становищата на
страните, предвид липсата на твърдения и доказателства давността за процесните вземания
да е прекъсвана след прекратяване на изпълнителното производство, дори при отчитане
ефекта на спирането на срока на погасителната давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., то към датата на предявяване на исковете е
погасено правото на принудително изпълнение за същите.
Ето защо и предявените искове следва да бъдат уважени в цялост в частта, в която
съдът прие за допустима – за сумата от общо 2225,67 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 10.11.2004 г. до окончателното плащане, която сума не се дължи от ищците при
условията на разделна отговорност – по 1/2 част за всяка от ищците (1112,83 лв.) като
наследници на длъжника Л.Ж.Я..
По разноските:
При този изход от спора и доколкото не е налице признание на предявените искове от
страна на ответника, не е налице една от двете кумулативни предпоставки за приложението
на чл. 78, ал. 2 ГПК (ответникът изрично оспорва допустимостта на исковете). Ето защо
разноските следва да бъдат възложени съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски за прекратената
част от делото, от който се претендира юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът
6
определя в размер на общо 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 23 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на цената на исковете, предмета
на делото, фактическата и правната му сложност и извършените в хода на производството
процесуални действия от пълномощника на ответника, от който размер съобразно на
прекратената част по исковете на ответника се дължи сумата от 38,98 лв., или всеки от
ищците дължи по 19,49 лв.
От ищците се претендират разноски в размер на 1300 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.03.2024 г. и държавна
такса в размер на 137,44 лв. В договора за правна защита и съдействие не е посочено каква
част от възнаграждението е заплатена от всяка от ищците, поради което съдът приема, че
възнаграждението е изплатено поравно (по 650 лв. от всяка ищца).
Ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът с оглед липсата на
фактическа и правната сложност на спора, материалния интерес по делото и срочното
приключване на делото без релевиране на нови доводи от страните, и разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (според която минималният размер на възнаграждението по исковете на
всяка ищца е в размер на 482,39 лв.) намира за основателно. Ето защо и намалява тези
разноски по възражение на ответника до сумата от 500 лв., дължими на всеки ищец. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно допустимата част от исковете на всяка ищца следва да
бъде присъдена сумата от 347 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С................, срещу „Е. Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С.........................., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че е погасено
по давност правото на принудително изпълнение на ответника за сумата от 1112,83 лв. -
главница по договор за кредит от 05.08.2002 г., ведно със законната лихва от 10.11.2004 г. до
окончателното плащане, за която сума е издаден изпълнителен лист от 30.07.2004 г. по ч. гр.
д. № 4305/2004 г. по описа на СРС, 61 състав, срещу наследодателя на ищцата Л.Ж.Я., ЕГН
**********, с изтичането на установения в закона давностен срок.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Б. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.................., срещу „Е. Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С.........................., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че е погасено
по давност правото на принудително изпълнение на ответника за сумата от 1112,83 лв. -
главница по договор за кредит от 05.08.2002 г., ведно със законната лихва от 10.11.2004 г. до
окончателното плащане, за която сума е издаден изпълнителен лист от 30.07.2004 г. по ч. гр.
д. № 4305/2004 г. по описа на СРС, 61 състав, срещу наследодателя на ищцата - Л.Ж.Я., ЕГН
7
**********, с изтичането на установения в закона давностен срок.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 89818/19.03.2024 г., подадена
от В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С................ и Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.................., срещу „Е. Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр, С.........................., в частта по предявените отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото
на принудително изпълнение за следните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от
30.07.2004 г. по ч. гр. д. № 4305/2004 г. по описа на СРС, 61 състав, а именно: за сумата над
2225,67 лв. до 2750 лв. - главница по договор за кредит от 05.08.2002 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.07.2004 г. до 09.11.2004 г., за сумата от 548,52 лв. -
договорна лихва за периода 13.12.2002 г. - 20.07.2004 г., за сумата от 137,42 лв. - наказателна
лихва за просрочена главница за периода 13.12.2002 г. - 20.07.2004 г., за сумата от 68,72 лв. -
разноски за държавна такса и за сумата от 143,08 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
които се суми се твърди, че не се дължат от ищците при условията на разделна отговорност
– по 1/2 част за всяка ищца (или както следва за всеки ищец: за сумата от 262,16 лв. -
главница по договор за кредит от 05.08.2002 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.07.2004 г. до 09.11.2004 г., за сумата от 274,26 лв. - договорна лихва за периода
13.12.2002 г. - 20.07.2004 г., за сумата от 68,71 лв. - наказателна лихва за просрочена
главница за периода 13.12.2002 г. - 20.07.2004 г., за сумата от 34,36 лв. - разноски за
държавна такса и за сумата от 71,54 лв. - юрисконсултско възнаграждение), и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 15628/2024 г. по описа на СРС, 48 състав в посочената част.
ОСЪЖДА „Е. Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С.......................... да заплати на В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С................, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 347 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е. Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С.......................... да заплати на Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 347 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С................, да заплати на „Е.
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С..........................,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 19,49 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................., да заплати на „Е.
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С..........................,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 19,49 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчване на препис на страните в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено
производството (в която част решението е с характер на определение) и в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните в останалата част.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9