Разпореждане по дело №344/2023 на Административен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

    №…………………………………2023 година,    гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 

Десети състав, в закрито заседание на трети април 2023г.,

като разгледа докладваното от съдия  Марияна Ширванян

адм.д.№ 344/2023г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

 

Производството е образувано след връщането съгласно разпореждане по входящ номер № 3820 от 10.03.2023г. на Председателя на Пето отделение  на Върховния административен съд на Р България за произнасянето по подадената молба за освобождаване от такси, адресирана до  АдмС Варна, с която Н.А.Н. иска да бъде освободен от заплащането на дължимата в производството пред АдмС Варна държавна такса в размер на 10лв. и дължимата за частната жалба срещу отказа за предоставяне на правна помощ държавна такса в размер на 30лв.

За да се произнесе настоящата инстанция, направи следните констатации и изводи:

Съдът констатира, че в жалбата на Н.А.Н. срещу Решение ППН-01-418/2021 от 26.01.2023г. на Комисията за защита на личните данни не е направено искане за освобождаване от заплащането на държавна такса. Направено е искане за предоставяне на правна помощ, което съдът е приел за неоснователно и с разпореждане № 2080/15.02.2023г. е дал възможност на г-н Н. да представи доказателство за платена държавна такса, както за разглеждането на делото, като и за възпроизвеждането на жалбата на хартиен носител за връчването й на насрещната страна.

Вместо да изпълни посоченото разпореждане, г-н Н. е подал частна жалба до Върховния административен съд, в която иска обезсилване на разпореждането или в алтернативност неговата отмяна. Изложил е съображения, част от които не са свързани със съдържанието на оспорения съдебен акт, а представляват анализ на други актове постановени от различни от настоящия докладчик съдии. Друга част от съображенията му поставят задължителност за приложение на института на правната помощ винаги, когато жалбоподателят заяви, че иска такава, без да е съобразен характера на административните дела и задълженията на съда при редовна жалба и да съдейства на страните (в това число и на адвокатите) за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. 

Към частната жалба е приложена за освобождаване от държавна такса, към която е приложил декларация за доходи, решение на ТЕЛК и разпореждане на НОИ за отпускане на пенсия.

От съдържанието на жалбата поставила началото на настоящото производство се констатира, че г-н Н. няма пряк интерес от воденето на спора. Твърди, че не е съгласен с решението на Комисията за защита на личните данни, но без да излага конкретни съображения. Умишлено, съгласно собствените му доводи в жалбата, нарушава процесуалните правила на АПК – конкретно разпоредбата на чл.152 от АПК (не защото не е запознат с тях). Не сочи какъв е правният му интерес от воденето на това дело, какво негово право е засегнато и по какъв начин. Сочи, че не му е даден достъп до решението, което оспорва, но не сочи защо смята, че това решение има отношение към него, а не към друго лице (при което достъп не следва да му бъде даден). Правният интерес и по – конкретно прекият правен интерес е разглеждан от настоящата инстанция с правното му значението в АПК и развито в доктрината от проф. д-р Е.К.. Професор д-р К. сочи, че „Правният интерес е необходима материална предпоставка за наличието на административноправен спор и необходима процесуална предпоставка за сезиране на съда с решаването на този спор.“ [1], както и, че „Правният интерес е връзката между оспорващия (жалбоподателя) с породените от административния акт правни последици.“[2] В този аспект е поставено изискване, съгласно което „Интересът трябва да е пряк: Трябва непосредствено да се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено да се създават задължения за него.“[3] Изискването за наличие на пряк интерес е една от предпоставките за допустимост на жалбата (а, не е свързано с преценката за нейната основателност), а когато жалбоподателят е адресат на акта, доколкото поради негови действия е започнало административното производство (няма твърдения дали такъв е настоящият случай) има връзка с предвидената възможност в  чл.83 от ГПК за освобождаването от заплащането на държавна такса за съдебното производство, включително и за производството по обжалването на първоинстанционния акт.

Наличието на пряк интерес свързан с издадения административен акт, при изпълнението на който могат необратимо да се засегнат правата на жалбоподателя (напр. да бъде лишен от собственост върху имот) или да възникнат за него задължения, изпълнението на които ще доведе до трудно поправима за жалбоподателя вреда (например предварително изпълнение на ревизионен акт, допуснато предварително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж), какъвто явно не е настоящия случай, ще влече извод за наличие на една от предпоставките за освобождаването му от заплащане на държавна такса.

След преценка на предмета на спора, направеното искане за освобождаване от внасяне на държавни такси, както за разглеждането на делото пред АдмС Варна, така и за разглеждането на частната жалба и при съобразяване на Решение на Конституционния съд на Р България №3 от 08.07.2008г. по конституционно дело №3 от 2008г. с докладчик съдия Благовест Пунев^[4] във връзка с разпоредбата на чл.83, ал.2, т.7 от ГПК, съдът констатира че, в конкретния случай не е налице пряко засягане на интерес на жалбоподателя с оспорения от него акт пред Адм С Варна, поради което приема, че в конкретния случай не е налице условието за освобождаване от държавна такса за воденето на съдебния спор нито на първа инстанция, нито за разглеждането на частната жалба, поради което и не са налице предпоставките за освобождаването му от заплащането на държавни такси по делото.

На жалбоподателя следва да бъде дадена възможност по арг. от чл.158, ал.1 от АПК р. чл.151, т.3 от АПК и чл.213а, ал.1 вр. чл. 235а от АПК да изправи нередовностите на жалбата и на частната жалба като представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на АдмС Варна и Върховен административен съд на Р България в седмодневен срок от съобщаването.

           

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на г-н Н.А.Н. за освобождаване от заплащане на държавна такса по оспорването на Решение ППН-01-418/2021 от 26.01.2023г. на Комисията за защита на личните данни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на г-н Н.А.Н. за освобождаване от заплащане на държавна такса по оспорването на разпореждане № 2080/15.02.2023г. по адм.д. 344/2023г. по описа на АдмС Варна, в частта на разпореждането, в която на г-н Н. е отказана правна помощ.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на г-н Н.А.Н. да отстрани нередовностите на жалбата и  на частната жалба, като в 7-дневен срок от получаване на съобщението представи в АдмС – Варна документ за плащане на дължимата държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Върховен административен съд на Р България и на 10лв. по сметка на АдмС Варна.

УКАЗВА г-н Н.А.Н., че при неотстраняване на нередовностите в посочения срок, жалбата и или частната жалба ще бъдат върнати.

Препис от разпореждането да се връчи на г-н Н.А.Н..

            Съдия: