Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260052
Ботевград, 07.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното
заседание на девети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при секретаря-****,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ****
гражданско дело № 1587
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Д.И.Д.
***, с ЕГН: **********
моли да бъде
осъден Х.Г.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати
сумата-главница от 20000лв./двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
от него болки и
страдания, в резултат на причинените му при нанесен побой от Х.Г.Т. на 17.11.2019г. в махала
„Трънето“, която е на границата между землищата на селата ****, телесни увреждания, както
следва: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясната скулна област с разместване на франгментите, обусловило затруднение на
дъвченето и говоренето за период от три месеца, за което ответникът е признат
за виновен с одобрено споразумение на 01.10.2020г. по НОХД № 388/2020г. по
описа на РС-Ботевград, както и за обезобразяване на лицето за цял живот, както
и за сумата-главница от 3102лв./три
хиляди сто и два лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение за операция в резултат на причинената и описана по-горе
средна телесна повреда по фактури, издадени за това от МБАЛ“Св.Анна“-София АД,
както и за сумата-главница от 1000лв./хиляда
лева/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от Д.И.Д.
адвокатско възнаграждение за защита по досъдебно производство ЗМ №4/2020г. по
описа на РУ-Правец, ведно със законната лихва върху описаните
по-горе суми-главници, считано от 17.11.2019г./датата на увреждането/ до
окончателното заплащане и присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.41/.
ОТВЕТНИКЪТ-Х.Г.Т. *** не е направил възражение по
исковете и не е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът
лично и чрез пълномощник адв. Ивайло Василев Юруков от САК/пълномощно от 25.02.2021г.-л.34/,
признават иска за неимуществени вреди за размер от 3000лв., както и искът за
имуществени вреди за сумата от 3102лв. за медицински разходи във връзка с
лечението на ищеца. Оспорва иска за сумата от 1000лв. за платено адвокатско
възнаграждение в хода на досъдебното производство, като го намира за недопустим
и неоснователен, както оспорва иска за
неимуществени вреди за сумата от 3000 лева до 20 000 лева по размер. С оглед
признатата част от исковете и обстоятелството, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото да не бъде осъждан за заплащане на разноски или поне съразмерно
с признатата част от исковете. Претендират разноски, за което представят списък
на разноските по чл.80 от ГПК /л.44/.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.11.2019г.
около 14.40 часа на поляна в махала
Трънето, на границата между землищата на селата ****, ответникът Х.Г.Т. е нанесъл
удар с юмрук в областта на дясната страна на лицето, непосредствено под дясното
око /дясната скулна област/ на ищеца Д.И.Д. и по този начин му е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната скулна област с
разместване на фрагментите, което увреждане е реализирало медико-биологичния
признак „счупване на челюст“. За горното деяние ответникът е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и му е наложено
наказание от 5 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено за изпитателен срок от три години, считано от 01.10.2020г.
Горното не се оспорва от страните и се установява и от приложеното по
делото писмено доказателство-Одобрено споразумение от 01.10.2020г. по НОХД №
388/2020г. по описа на РС-Ботевград.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства-копия
от фактура №********** от 20.11.2019г., от фискален бон, от фактура №**********
от 20.11.2019г., от фискален бон, от епикриза на името на Д.И.Д., издадена от
МБАЛ „Света Анна“ АД-София, от болничен
лист ****от 20.11.2019г., издаден от МБАЛ „Света Анна“ АД-София, както и от
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/
с вх.№ 260909 от 15.02.2021г., изготвена
от вещото лице д-р Д.Н.Т., се установява, че след телесното увреждане ищецът е
приет с оплаквания от силни болки и кървене от носа в УБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където е извършена рентгенография и е
установено счупване на дясната зигуматична кост, парс орбиталис и горната стена
на десния максиларен синус, който е засенчен. Назначено е антибиотично лечение
и обезболяване, обсъдено е оперативно лечение. На 19.11.2019г. е приет в УМБАЛ
„Св.Анна“ в гр.София и след извършване на необходимите изследвания и
консултации е опериран, при която е поставена метална остеосинтеза с дъговидна
титаниева плака и пет винта. На 20.11.2019г. е изписан с указания за режим на
медикаментозно лечение и е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност
за периода от 18.11.2019г. до 20.12.2019г./33 дни/. За извършената операция
ищецът е заплатил на 20.11.2019г. сумата от общо 3102лв., включваща сумата от
900лв. за избор на екип и сумата от 2202лв. за медицинско изделие съгласно
описаните по-горе фактури.
Ответникът признава, че ищецът е извършил разходи в размер на сумата от
3102лв. във връзка с лечението му от причиненото телесно увреждане.
Съгласно приетата СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., се установява, че на
17.11.2019г. ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия/натъртване/ по лицето в областта под дясното око, причинила страдание,
както и счупване на дясната скулна област с разместване на фрагментите,
лекувано по оперативен път. С оглед на това, че скулната кост анатомично е
свързана с горната челюст, а функционално участва в акта на дъвчене и говорене,
нейното счупване се приравнява на счупване на горната челюст. При благоприятно
протичане на оздравителния процес
затрудняването на дъвченето и говоренето е за около 40-50дни от датата
на травмата. Към настоящият момент ищецът е функционално възстановен и
прогнозата за развитие на здравословното му състояние е благоприятна. На лицето
има оперативен белег по долния ръб на орбитата с дължина 1 см. При оглед се
забелязва лека асиметрия-хлътване на дясната зигуматична област. Ищецът има
чувствителност от болка и изтръпване по лицето при студено време, което ще намалява бавно във времето.
Възможно е първите две-три седмици след травмата да е усещал световъртеж, тъй
като травмата е на главата.
От
показанията на св.****, която е съпруга на ищеца, се установява, че след
направената операция ищецът се е хранил 10 дни само със сламка, тъй като
болката е била много силна. След това се хранил с пюрирани храни около месец и
след това се захранвал. След травмата около месец ищецът не е ходил на работа,
бил е в болнични. Първоначално не е могъл да става, тъй като му се виело свят и
не можел да пази равновесие, за което св. Димитрова го придружавала, което
продължило около месец. Сега при застудяване има болки.
Видно
от приложеното Експертно решение на ТЕЛК, издадено на името на ищеца, същият е
със 72 % трайно намалена работоспособност във връзка с ИБС и дискова болест като може да изпълнява
заеманата длъжност на инспектор техн. надзор.
От
приложеното НОХД № 388/2020г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на
16.01.2020г. е образувано досъдебно производство/ДП/ ЗМ №4/2020г. по описа на
РУ-Правец във връзка с извършеното от ответника престъпление по чл.129, ал.2
във вр. с ал.1 от НК. Пострадал по това ДП е ищеца, който се е явил на
14.09.2020г. с адвокат при предявяване
на разследването, за което е приложено адвокатско пълномощно от 14.09.2020г. и
договор за правна защита и съдействие от 14.09.2020г. с уговорено и платено от
ищеца адвокатско възнаграждение от 1000лв./л.226 от ДП/.
Няма
данни и твърдения по делото ответникът да е репарирал до момента неимуществени
и имуществени вреди на ищеца.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Предявените обективно и субективно
съединени искове с правно основание
чл.45 от ЗЗД са допустими, тъй като
ищецът има качеството на пострадало лице от деянието на ответника, който е
пасивно легитимиран да отговаря по исковете за непозволено увреждане.
Разгледан
по същество, съдът намира, че първият иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата-главница
от 20000лв./ двадесет хиляда лева/ е частично основателен и следва да бъде уважен само за сумата от 10000лв./десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинено непозволено
увреждане на 17.11.2019г. в махала Трънето, на границата между землищата на
селата Видраре и Калугерово, община Правец, Соф. обл. от ответника спрямо
ищеца, изразяващо се в причинени телесни увреждания на ищеца от нанесен удар с
юмрук по лицето, по следните правни съображения:
Съобразно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Визираната
разпоредба въздига универсалния запрет за
накърняване на чуждите правнозащитени права, интереси и ценности от материално и нематериално
естество, в нормативна забрана, неизпълнението на която генерира отговорността
на нарушителя за компенсиране на всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Приобщената доказателствена съвкупност
разкрива в кумулативна пълнота елементите от общия деликтен фактически състав
на непозволеното увреждане, предвиден в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и
вина, доказването на които се отрежда в тежест на ищеца.
В съответствие с чл. 300 от ГПК ползващото се
съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК с последиците на
влязла в сила присъда Споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно
Определение от 01.10.2020г. по НОХД № 388/2020г. по описа на Районен съд – Ботевград, е задължително за съда, разглеждащ гражданските
последици от инкриминирания акт, относно факта на осъществяването му, неговата
противоправност и вината на дееца (в този смисъл Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, Решение №
14/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о.,
ТК и др.), поради което и доколкото произнасянето на наказателния съд
формира сила на пресъдено нещо и по отношение на по-леките увреждания, тъй
като същите попадат в обхвата на правопораждащия юридически факт на деликта, чиято
наказателноправна квалификация е определена съобразно най-тежката телесна
повреда, настоящата инстанция е обвързана да приеме, че на 17.11.2019г. ответникът виновно и
противоправно е причинил на ищеца, както следва: счупване на
дясната скулна област с разместване на фрагментите, което увреждане е
реализирало медико-биологичния признак „счупване на челюст“,
в резултат, на което е налице оперативен белег по долния ръб на орбитата с дължина 1 см. и лека
асиметрия-хлътване на дясната зигуматична област.
Наличните по делото доказателства установяват извод, че като пряк резултат от противоправното поведение на ответника ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки в областта
на травмираните зони, затруднения, дискомфорт, лишения и ограничения при
хранене, говорене и движение, намалена способност за самообслужване в
хигиенно-битов план и потребност от чужда помощ в ежедневието
в първия един месец след нараняването, загрозяване на външния вид от травмите и от
медицинските интервенции, претърпяната операция, както и
страданията, изразяващи се в негативни психо-физически преживявания в резултат на свързаните с
лечението медицински прегледи, операция, изследвания, хоспитализации и специфичен хранителен режим, нарушение на жизнен
ритъм, смущения в нормалната физическа и социална активност, временна загуба на
работоспособността, ноторно присъщия емоционален шок, стрес и душевни терзания
от преживяното и от физическата непълноценност,
както и останалия оперативен белег по долния ръб на орбитата с дължина 1
см. и лека асиметрия-хлътване на дясната зигуматична област, което е без
възможност за пълно възстановяване на формата на лицето и причинява на ищеца
емоционален и психически дискомфорт.
Гореизложеното позволява да се заключи,
че правната сфера на делинквента е обременена със задължение да репарира в
пълен обем съгласно чл. 51, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД причинените на
ищеца вследствие на посегателството върху телесния му интегритет
неимуществени вреди, което от своя страна, сочи на доказаност
на този иск по основание.
Според чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението подлежи
на определяне в съответствие с принципа на
справедливостта, отразяващ до голяма степен обществената оценка на
засегнатите нематериални блага. За да удовлетвори посочения критерий,
преценката на съда следва да се ръководи от конкретните обстоятелства досежно тежестта,
характера, броя, продължителността и интензитета на негативните въздействия върху личността на пострадалия и
да отчете икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Кредитираните гласни доказателствени средства
или показанията на св.****, съпруга на ищеца и приетото заключение на изслушаната
съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Н. разкриват данни, че ищецът е претърпял
различни по вид и тежест наранявания по главата. В началото на посттравматичния
период е изпитвал силни физически болки,
имал световъртеж, като болките са запазили високия си интензитет в интервал до един месец.
Възстановителният процес по отношение на горночелюстната фрактура е протекъл в рамките
на 40-50 дни и е бил съпътстван с продължителни и
драстични ограничения в способността на ищеца да говори и да
се храни, значителни неудобства в хигиенно-битов план, както и съществени
сътресения във физическата, социалната и трудовата му активност. За лечение на посочената травма ищецът е претърпял една оперативна
интервенция в рамките на две хоспитализации, първата от които за времето
от 17.11.2019 г. до 18.11.2019 г., а втората – от 18.11.2019 г. до 20.11.2019 г.
Понастоящем здравословната му кондиция, капацитетът му за самообслужване
и работоспособност са възстановени, но счупването на горната челюст е зараснало с лека
асиметрия-хлътване на дясната зигуматична област и останал оперативен белег по
долния ръб на орбитата с дължина 1 см. Ищецът продължава да търпи и остатъчни
неразположения като изтръпване и болки в травмираната област при застудяване
на времето.
След като съобрази всички изложени
психически и физически поражения и степента на проявлението им при ищеца и взе
предвид икономическите условия в страната към момента на деликта-преди около една година и половина, а именно на 17.11.2019г., възрастта на
пострадалия-61-годишен, настоящият съдебен състав намира за справедлив
паричен еквивалент на засегнатите
нематериални блага сумата от 10 000/десет
хиляди лева/, а за разликата до пълния предявен
размер от 20 000 лева следва да се отхвърли.
По
отношение на втория главен иск за заплащане на сумата-главница
от 3102лв./три хиляди сто и два лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение за операция в резултат
на причинената и описана по-горе средна телесна повреда по фактури, издадени за
това от МБАЛ“Св.Анна“-София АД е основателен
и следва да се уважи изцяло, тъй като ответникът признава този иск по основание
и размер изцяло. Освен това от приложените писмени доказателства и приетата
СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н. се установява, че ищецът е претърпял операция,
извършена в МБАЛ“Св.Анна“-София АД във връзка с причиненото му от ответника
телесно увреждане, за което е заплатил сумата от общо 3102лв.
Третият главен иск за заплащане на сумата-главница от 1000лв./хиляда
лева/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защита по
досъдебно производство ЗМ №4/2020г. по описа на РУ-Правец е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло, по следните правни съображения:
Видно от материалите по наказателното производство /НОХД №
388/2020г. по описа на РС-Ботевград/ се установява, че е приключило с одобрено от съда
споразумение, имащо значение на влязла в сила присъда, подписано от прокурора,
подсъдимия и неговия защитник- адвокат. Когато подсъдимият в
наказателното производство бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник и разноските на частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане
по чл. 189, ал. 3 от НПК.
В същност претенцията е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена по причини, които съдът съобразява с оглед
задължението си за правилно приложение на относимата към казуса материално
правна норма-чл.45 от ЗЗД. Поначало в нея е визирано, че обезвредата на пострадалия обхваща
всички предвидими и непредвидими, последвали от деликта преки неимуществени и
имуществени вреди. Обаче заплащането на адвокатския хонорар не е сред тях. Той
не е пряка, а косвена щета, понесена от ищеца в наказателния процес,
следователно не подлежи на репариране в настоящото гражданско дело. Предмет на
последното е деликт, представляващ физическо насилие /побой/ над увреденото
лице, а паричната разноска за възнаграждението за правна защита на увредения в
наказателното дело произтича от друг факт-от упражняването на правото му на
граждански иск за обезщетение като пострадал, както и на това да участва като
частен обвинител. Следователно правопораждащите за двете щети факти са
различни, макар да имат връзка помежду си. Освен това с оглед предвидения в
закона механизъм, разноските за адвокат следва да бъдат възстановени на
правоимащата страна в рамките на производството, за което са направени. Според
предвиденото в нормата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, те могат да бъдат присъдени
от наказателния съд и с нарочно определение, щом не са част от присъдата,
респективно споразумението. За имуществени щети, подлежащи на обезвреда,
посочените разноски се приемат само в хипотезите на ЗОДОВ, когато ищци са
пострадалите от отменени съдебни актове и/или забавено правосъдие подсъдими
лица, но по причина, че за тях няма друг предвиден от закона ред, чрез който да
си ги възстановят. Тези лица не могат да ги претендират в рамките на
наказателните производства, в които са участвали.
По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се уважи
като се присъди законната лихва върху сумата-главница от 10000лв. и
сумата-главница от 3102лв., платима от деня на увреждането-17.11.2019г. до
окончателното й заплащане.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 864лв. за
направени разноски по настоящето дело за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
на уважената част от исковете. Не са налице основание за неплащане на разноски
по делото затова, че ответникът е признал иска за сумата от 3102лв. и за сумата
от 3000лв. за неимуществени вреди, тъй като с поведението си е дал повод за
предявяването им.
Ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в
размер на 524.08лв. върху размера на уважените искове и сумата от 150лв. за
платен депозит за вещо лице.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от
575лв. за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение с
оглед на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД Х.Г.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Д.И.Д.
***, с ЕГН: ********** сумата-главница от 10000лв./десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинено непозволено
увреждане при нанесен побой от Х.Г.Т. на 17.11.2019г. в махала
„Трънето“, която е на границата между землищата на селата ****, при което са
причинени
телесни увреждания, както следва: средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната скулна област с разместване на
франгментите, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от три
месеца, за което ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение на
01.10.2020г. по НОХД № 388/2020г. по описа на РС-Ботевград, както и за
обезобразяване на лицето за цял живот, изразяващо се в наличието на
оперативен белег по долния ръб на орбитата с дължина 1 см. и лека
асиметрия-хлътване на дясната зигуматична област, както да заплати и сумата-главница от 3102лв./три хиляди сто и два лева/,
представляваща
обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение за операция
в резултат на причинената и описана по-горе средна телесна повреда по фактури,
издадени за това от МБАЛ“Св.Анна“-София АД, ведно със законната лихва върху
горните суми-главници, считано от деня на увреждането-17.11.2019г. до
окончателното заплащане.
ОТХВЪРЛЯ горния иск за неимуществени вреди за разликата над сумата
от 10000лв. до пълния предявен размер от 20000лв. /двадесет хиляди лева /,
както и изцяло предявения иск за заплащане на сумата-главница от 1000лв./хиляда
лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от Д.И.Д. адвокатско
възнаграждение за защита по досъдебно производство ЗМ №4/2020г. по описа на
РУ-Правец, ведно със законната лихва върху описаните
по-горе суми-главници, считано от 17.11.2019г./датата на увреждането/ до
окончателното заплащане, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА Х.Г.Т. ***,
с ЕГН: ********** да заплати на Д.И.Д. ***, с
ЕГН: ********** сумата от 864лв./осемстотин
и шестдесет и четири лева/ за направени разноски по делото съразмерно на
уважените искове.
ОСЪЖДА Х.Г.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в
размер на 524.08лв./петстотин и
двадесет и четири лева и 8 стотинки/ върху размера на уважените искове, както
да заплати и сумата от 150лв./сто и
петдесет лева/ за платен депозит за вещо лице, както да заплати и държавна
такса от 5лв./пет лева/ при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Д.И.Д. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Х.Г.Т. ***,
с ЕГН: ********** сумата от 575лв./петстотин
и седемдесет и пет лева/ за направени разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/****/