№ 149
гр. Кубрат, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20233320100472 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 45
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. П. и К. К., чрез
адв. М. Г. от САК твърди, че на 25.01.2020 г. в ***, ответникът управлявайки
лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, виновно е причинил ПТП, а именно:
губи управлението над автомобила и навлиза в насрещната пътна лента,
където блъска МПС марка „БМВ 330“ с рег. № ***, вследствие на което му
нанася материални щети. При пристигане на органите на МВР ответникът
отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол и въпреки, че му е издаден
талон № 0023640 не е изпълнил предписанията за изследване за вземане на
биологични проби за химически анализ с оглед установяване концентрацията
на алкохол в кръвта. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен
протокол за ПТП от служител при РУ Кубрат, в който бил отразен
механизмът на настъпване на ПТП. Към датата на настъпване на същото,
собственикът на управлявания от ответника лек автомобил, имал валидна
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
валидна полица с ищцовото дружество. Във връзка с настъпилото ПТП
1
собсвеникът на увредения лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № *** предявил
уведомление пред ищеца за заплащане на причинената щета. Въз основа на
представените по преписката документи на 17.02.2020 г. ищецът заплатил
обезщетение в размер на 221.69 лева. Ищецът чрез процесуалния си
представител като поддържа, че съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато при настъпване на
ПТП виновният водач се е отклонил от проверка за алкохол, моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника Д. Б. Т. да заплати сумата 246.69
лева, представляваща изплатеното от ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по
делото.
Ответникът Д. Б. Т., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес в ***,
редовно уведомен за постъпилата искова молба, в срока по чл.131 от ГПК не
депозира писмен отговор. Явява се в съдебно заседание лично и представя
Разписка № 0200019429487158 от 07.08.2023 г., видно от която, че е превел
по сметка на ищцовото дружество сумата 246.69 лева.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500 КЗ, във
вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни
предпоставки, а именно: 1. наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца –
застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил
„Ауди 4“ с рег. № ***; 2. настъпване на покрит застрахователен риск –
твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та; 3.
претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; 4. пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец в полза на
застрахователя по застраховката имуществено застраховане на
застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и
2
непосредствена причинна връзка между действията на ответника и
реализираното застрахователно събитие; 7. ответникът да е управлявал МПС
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействие на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества. В
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
Установява се по делото, че между ищцовото застрахователно
дружество и Д. Б. Т. е сключен договор за застраховка гражданска
отговорност № 78656392 от 25.01.2020 г., с предмет лек автомобил „Ауди А4“
с рег. № ***, със срок една година, считано от 25.01.2020 г. до 24.01.2021 г.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.
№ ***.
По отношение на механизма на настъпване на ПТП-то, съдът кредитира
протокола за ПТП № 1698066 от 25.01.2020 г., съставен от органите на пътна
полиция. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия . Установява се, че
на 25.01.2020 г. лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, управляван от
ответника в ***, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил
насрещно движещия се автомобил „БМВ 330“ с рег. № ***. Полицейският
служител също така е установил, че ответникът е отказал да бъде тестван с
техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух, както и
отказал да даде кръвна проба. Тези констатации на длъжностното лице са
извършени лично от него в кръга на функциите му, поради което се ползват с
материална доказателствена сила и обвързват съда. Констатациите не се
оспорват и от ответната страна.
Вследствие на претърпяното ПТП, причинено от водача на лек
3
автомобил „Ауди А4“, са настъпили вреди по отношение на лекия автомобил
„БМВ 330“. Ищцовото дружество е изплатило в полза на водача на лек
автомобил „БМВ 330“ с рег. № *** претърпените вреди в общ размер от
221.69 лв., видно от приложен опис на плащания. Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ
застрахователят по имущественото застраховане има право на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Видно от представената по делото регресна покана общият размер на сумата
възлиза на 246.69 лв. като в тази сума са включени и ликвидационните
разноски в размер на 25 лева.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ регламентира правото на регрес,
на което ищецът се позовава. Застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от него, заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач при настъпване на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата,
като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици и други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи
вещества. В случая, се установи по делото, че ответникът е отказал да бъде
тестван с техническо средство, както и да даде кръвна проба. Затова съдът
приема, че е настъпила предпоставката за възникването на правото на регрес
за ищеца. Застрахователят има право да претендира от причинителя на
увреждането размера на заплатените от него суми, които са на стойност
221.69 лв., както и на ликвидационни разходи в размер на 25 лв.
Ответникът представя доказателство, че е платил претендираната сума
от 246.69 лева на 07.08.2023 г. Извършеното плащане се потвърждава и от
ищцовата страна, поради което с Молба вх. № 3178/07.11.2023 г. ищецът чрез
юрк. И. претендира присъждането само на сторените по делото разноски.
По разноските:
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноските направени
в производството. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез
плащане след депозиране на исковата молба в съда (в СРС – на 15.06.2023 г.),
поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал
причина за завеждане на делото – арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и
4
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски. Поради това
на ищеца следва да му бъдат присъдени сторените такива в размер на 150 лв.,
от които 50 лв. внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С. П. и К. К., чрез пълномощник юрк. Г. И. иск срещу Д. Б. Т., ЕГН
********** с пост. и наст. адрес в *** иск за заплащане на сумата 246.69
лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
регресна щета № **********/27.01.2020 г. за нанесени увреди по лек
автомобил „БМВ 330“ с рег. № ***, собственост на Х. М. Х., в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.01.2020 г. в с. Брестовене,
обл. Разград, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Ауди А4“ с
рег. № *** и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ПОРАДИ
ПЛАЩАНЕ, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Б. Т., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес в *** ДА
ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. П. и К. К., чрез
пълномощник юрк. Г. И. сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева, нула ст.)
– направени разноски по делото.
Указва на ответника да изплати горепосочената сума на ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК ********* по следната банкова сметка: „Банка ДСК“ АД, BIC:
STSABGSF, IBAN: BG55STSA93000016188303.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5