№ 15
гр. , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500110 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №320/11.03.2020г. по гр.д.
№1/2019г. на Сливенски районен съд, с отстранена в диспозитива очевидна фактическа
грешка с Решение №260307/10.12.2020г., с което е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“, гр.София да заплати на К. В. Х., както следва: сумата 8000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/,
като частичен иск от 40000лв., в резултат на ПТП от 14.07.2017г. около 13,00 часа на
път SLV-1068, км.2+200, общ. Твърдица, обл. Сливен, ведно със законната лихва,
считано от деликта - 14.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като иска до
пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и
сумата от 500лв., като частичен иск от 4000лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие претърпян инцидент от 14.07.2017г. около
13,00 часа на път SLV-1068, км.2+200, общ. Твърдица, обл. Сливен, ведно със
законната лихва, считано от деликта - 14.07.2017г. до окончателното изплащане на
сумата. С решението са присъдени по съразмерност разноски на двете страни.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, гр.София, който обжалва
първоинстанционното решение в следните части: частта, с която е осъден да заплати
1
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 2000лв. до присъдения размер от
8000лв.; относно началния момент на лихвата за забава; относно осъждането му да
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500лв. като частичен иск от
4000лв., както и в частта за разноските.
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство К. В. Х. чрез пълномощника адв. Б. от
САК, с която се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от
8000лв. до предявения такъв, както и в частта относно разноските.
Във въззивната си жалба, дружеството въззивник ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“, гр.София чрез пълномощника адв. С.С. от САК посочва, че
първоинстанционното решение в неговите обжалвани части е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Изрично посочва, че не обжалва решението в
частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв.,
като заявява, че след постановяване на решението застрахователят е изплатил на К.Х.
сумата от 2000лв. и законна лихва върху нея от 04.11.2017г. до датата на плащането в
размер на 509,44лв. На първо място посочва, че съдът, макар и да е приел, че водачът
Х. е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, не е отчел това
обстоятелство като съпричиняване. Освен това счита, че определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен. Съдът не взел
предвид лошото здравословно състояние на пострадалия от преди ПТП, нито
интензитета на болките и страданията му. Посочва, че в случая ищецът е получил леки
телесни повреди, като се е възстановил за период от около 10 дни, съгласно
заключението на вещото лице. Посочва, че значителната част от оплакванията нямат
връзка с ПТП. Поради това районният съд неправилно е преценил събраните
доказателства и установените факти и некоректно е определил размера на
обезщетението. По делото нямало данни възстановяването да е продължило 2-3 месеца,
както необосновано е приел районният съд. Намира за неправилно решението в частта,
с която е уважен иска за имуществени вреди в пълния размер от 500лв. Видно от
заключението на СТЕ стойността на тоталната щета на автомобила е 679лв., като
застрахователят е заплатил на ищеца по претенцията му сумата от 678,75лв. за тотална
щета, от което следвало изцяло неоснователност на тази искова претенция. Относно
началната дата на присъдената лихва за забава, счита, че същата следва да е
04.11.2017г. – 3 месеца от подаване на застрахователната претенция, съгласно чл.497
от КЗ, вр. чл.496 от КЗ, а не датата на ПТП. С оглед изложеното, въззивното
застрахователно дружество моли въззивния съд, както следва: да отмени обжалваното
първоинстанционно решение в частта на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди над размера от 2000лв. до присъдения такъв от 8000лв. и да отхвърли иска в тази
2
част; да отмени решението относно определената начална дата на лихвата за забава и
да я определи от 04.11.2017г.; да отмени решението в частта, с която е уважен
частичния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500лв. и
да постанови ново такова, с което тази претенция бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - К. В. Х. чрез пълномощника адв. С.Б., с който се оспорва
подадената от застрахователя въззивна жалба като неоснователна. Моли се въззивния
съд да я остави без уважение. Изразява се становище, че първоинстанционното
решение в тази, обжалвана от застрахователя част, е правилно и законосъобразно.
Излагат се подробни съображения относно основателността на исковите претенции. В
отговора е посочено, че са неоснователни възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат от Х., поради непоставяне на обезопасителен колан. Посочва се,
че от с оглед уврежданията и механизма на получаването им, същите не са могли да
бъдат предотвратени, а именно поради поставения обезопасителен колан не се е
стигнало до получаване на тежка черепно-мозъчна травма. Посочва се, че в резултат на
ПТП ищецът е получил множество увреждания и усложнения при възстановителния
период у пострадалия, който въобще не е кратък. В тази връзка анализира подробно
събраните по делото доказателства. По отношение на имуществените вреди в отговора
е посочено, че същите, съгласно СТЕ възлизат на сумата от 1207лв. и иска правилно е
уважен в предявения частичен размер. По отношение на лихвата за забава посочва, че
същата се дължи от датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение.
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
С насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното
производство К. В. Х. чрез адв. Б. от САК се твърди, че първоинстанционното решение
в неговата отхвърлителна част относно иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 8000лв. до пълния претендиран по частичния иск
размер, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Адв. Б. излага подробни
съображения относно основателността на тази искова претенция, като описва
механизма на ПТП, настъпилите увреждания на здравето на пострадалия Х. и
причинната връзка между тях. Счита, че определеният от съда размер на
обезщетението е занижен, несъответстващ на претърпените неимуществени вреди.
Посочва, че съдът необосновано е приел един кратък възстановителен период, а
3
всъщност уврежданията са тежки и продължителни, свързани с много усложнения,
като ограниченията в движението и неблагоприятните последици за здравето
продължават към момента и ще продължат и за в бъдеще време. Анализира събраните
по делото доказателства в тази насока. Посочва, че дългият възстановителен период
води до емоционален срив на възрастният Х.. Посочва, че след произшествието
здравето му се влошава, усложнява се диабета, стресиран е, не общува с други хора,
затворен е, изпитва болки и продължава с лечението. Поради това въззивникът Х. моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част
и да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния претендиран размер, ведно
със законната лихва от датата на увреждането. Претендира присъждане в пълен размер
на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
С насрещната въззивна жалба не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
С отговора на насрещната въззивна жалба, подаден от дружеството
застраховател, се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни
контрааргументи на посочените в насрещната въззивна жалба оплаквания. Посочва се,
че описаните от въззивника Х. травматични увреждания не са в пряка причинна връзка
с процесното ПТП, което се установило от заключението на СМЕ. Психичните травми
били недоказани и без установена връзка с процесното ПТП. Застрахователят моли
съда да остави насрещната въззивна жалба без уважение. Претендира разноски. Няма
направени доказателствени искания.
В с.з., дружеството въззивник ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, гр.София,
редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуалният му представител по пълномощие адв. С. от САК, който посочва, че
поддържа изцяло подадената въззивна жалба и оспорва насрещната въззивна жалба по
изложените в жалбата и съответно отговора подробни съображения. Моли съда да
уважи въззивната жалба на застрахователя. Претендира присъждане в пълен размер на
направените по делото разноски пред двете инстанции.
В с.з. въззивникът К. В. Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по
пълномощие адв. Б. от САК, който оспорва въззивната жалба, подадена от
застрахователя, като неоснователна, поддържа подадената от Х. насрещна въззивна
жалба и моли за уважаването й. Поддържа изложените в насрещната въззивна жалба и
в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира присъждане на направените
по делото разноски пред двете инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
4
пълномощника на насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалби за допустими,
отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в
законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в обжалваните му части, в рамките на въззивната и
насрещната въззивна жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично
незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията обективно
кумулативно съединяване преки искове, предявени като частични, от пострадал при
ПТП срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, както
следва: 1. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие непозволено увреждане – ПТП от 14.07.2017г., причинено от
застрахованото лице, в размер на 10000лв. от 40000лв. целия иск, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и 2. за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди – увреждане на МПС, вследствие непозволено увреждане – ПТП от
14.07.2017г., причинено от застрахованото лице, в размер на 500лв. от 4000лв. целия
иск, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Следва да се отбележи, че дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на двете обективно кумулативно предявени искови претенции е неточна,
неправилна. В случая са налице предявени два преки иска на увреденото лице против
застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, намиращи
правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ. С определението по чл.267 от ГПК
5
въззивният съд е посочил на страните приетата от него правна квалификация и след
като е преценил, че по неуказаните от районния съд, но подлежащи на установяване
обстоятелства, страните не спорят, а останалите, свързани с елементите на деликтната
отговорност на застрахованото лице, обуславяща отговорността на застрахователя,
районният съд е разпределил и указал доказателствената тежест, не е дал нови
указания на страните относно релевантните факти и разпределението на
доказателствената тежест, въпреки посочената нова правна квалификация – чл.432,
ал.1 от КЗ.
С оглед обхвата на въззивната и насрещната въззивна жалба, извън предмета на
въззивното обжалване е единствено частта от първоинстанционното решение, с което е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от застраховано
лице в размер на 2000лв. В тази част решението на СлРС не е обжалвано и е влязло в
сила.
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Ищецът в
първоинстанционното производство К. В. Х. безспорно е увредено лице по смисъла на
чл.478 от КЗ.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален
закон и свързана с изтичането на определен срок - чл. 498, ал. 3 от КЗ. Срокът е
тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ и с изтичането му преди или по
време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. Последното
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът К.Х. е
отправил писмена претенция към въззивника – застраховател, на 26.07.2017г. Въз
основа на оглед, оценка и ликвидационен акт №125062 ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“, гр.София е определил тотална щета на увредения автомобил м. „Волво S40“ с
рег. №СН0176ВВ, с прекратена регистрация в КАТ, на стойност 678,75лв., която сума е
изплатена на Х. по банков път на 18.08.2017г. С уведомление от 20.11.2017г.
застрахователното дружество е отказало плащане по претенцията на Х. за
неимуществени вреди с мотиви липса на достатъчно документи и информация относно
основателността и размера на претенцията.
С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.
6
432, ал. 1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по
смисъла на чл. 429, ал.1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по
характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк
причинител на увреждането.
По делото е установено, а и между страните не се спори, че е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“,
рег. №РВ 5155 РС /участник в ПТП на 14.07.2017г./ в ответното дружество ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“, гр.София, валидна към деня на настъпване на
застрахователното събитие.
Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
Безспорно, от събраните пред първа инстанция доказателства е установено
извършването на деянието и противоправността му – причинено от застрахования
водач ПТП. Механизма на настъпване на ПТП е установен с помощта на вещо лице,
изготвило заключение по съдебна автотехническа експертиза, като е установено, че
водача на застрахования в ответното застрахователно дружество лек автомобил „Рено
Клио“ с рег. №РВ5155РС е причинил на 14.07.2017г.около 13,00 часа на път SLV-1068
км. 2+200 пътно-транспортно произшествие, като извършва маневра изпреварване в
зона на десен завой, като навлиза в лентата за насрещно движение, където в този
момент се движи лек автомобил „Волво 460“ с рег. №СН0176ВВ с водач К. В. Х.,
настъпва сблъсък между двата автомобила, при който са причинени имуществени
повреди на двата автомобила и телесни увреждания на К. В. Х. – ищец в
първоинстанционното производство.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
7
психическо състояние.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в
резултат на деянието, извършено от водача на застрахования лек автомобил „Рено
Клио“ с рег.№РВ5155РС - причинено пътно-транспортно произшествие на
14.07.2017г., са причинени вреди на автомобила /тотална щета/, собственост на ищеца
Х. - „Волво 460“ с рег. №СН0176ВВ, като водача К.Х. е получил автомобилна травма,
изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия на врата с болки в областта на
врата, болки в областта на гърба, хематом в областта на дясната мишница, охлузвания в
областта на лявата мишница, лакътна става и предмишница, хематом в лява
тазобедрена област, непосредствено в областта на лявата изкуствена тазобедрена става
и охлузвания в областта на предните повърхности в двете коленни стави /арг.
съдебномедицинско удостоверение №326 от 17.07.2017г., вр. със заключението на
СМЕ, изготвено от д-р Кемалова/. В резултат на тези увреждания се установи, че Х. е
търпял болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване
на телесната цялост и здраве на ищеца /неимуществени вреди/ и увреждане на
автомобила, собственост на ищеца /имуществени вреди/.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на изслушаните пред въззивния съд съдебна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза, се установява по безспорен начин причинната връзка между
деянието и причинените имуществени и неимуществени вреди, описани по-горе, както
и вината на водача на застрахования автомобил.
Установената с помощта на вещо лице техническа причина, довела до
възникването на ПТП, до възникване на удара между застрахования лек автомобил
„Рено Клио“ с рег.№РВ5155РС и лекия автомобил „Волво 460“ с рег. №СН0176ВВ е
предприета неправилно от водача на лекия автомобил „Рено Клио“ маневра
изпреварване, тъй като не се е убедил, че има видимост и достатъчен свободен път без
да създава опасност за насрещно движещи се превозни средства, като навлизането в
насрещната пътна лента при наличие на непрекъсната осова линия е технически
неправилно. Водачът на „Волво 460“ не е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, като той с поведението си не е допринесъл за пътния инцидент.
От медицинска гледна точка /заключението на СМЕ/, описаните в
съдебномедицинското удостоверение увреждания /най-обективно описани, съгл.
заключението на д-р Кемалова/ са в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП.
Освен това, следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, т.е. тя е установена по силата на
законоустановената презумпция. Обратно доказване по делото не е
8
проведено,презумпцията не е оборена. Напротив, от заключението на САТЕ по
безспорен начин е установена вината на водача на застрахования в ответното
застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил
„Рено Клио“, както бе посочено по-горе.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В
случая увреденото лице – ищецът в първоинстанционното производство е насочил
претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в
обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане /чл.429, ал.1 и ал.2 от КЗ/.
По отношение на неимуществените вреди:
Основният спор, въведен с въззивната и насрещната въззивна жалби относно
претенцията за обезвъзмездяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца в
резултат на процесното ПТП, причинено от застрахованото лице, е относно
приложението на чл.52 от ЗЗД и какъв е справедливият размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай
размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания –
характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на
увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта
на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички
тези обстоятелства, като прецени, че на К.Х. в резултат на деликта – ПТП, са
причинени редица леки телесни повреди във вида - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяващи се в подробно описани по-горе мекотъканни травми в
различни части на тялото – крайници, шия, лумбална и тазова област. Това е
причинило на ищеца значителни болки и ограничения на движенията в посочените
области, като продължителността и постепенното им отзвучаване е продължило около
2-3 месеца. Това се установява от заключението на СМЕ и свидетелските показания.
По делото няма данни за възстановяване в рамките на 10 дни, каквито възражения е
навел застрахователя във въззивната жалба.
9
Следва да се отчете от друга страна и факта, противно на твърденията в
насрещната въззивна жалба, че няма трайни увреждания и усложнения в хода на
възстановяването, които да са довели до специални лечебни мероприятия, не се е
налагало хоспитализация за лечението им и специфично лечение. Хоспитализацията в
МБАЛ „Царица Йоана“, гр.Сливен няколко дни след травмата е била наложена заради
обостряне на хроничното заболяване Калкулозен холецистит, като при престоя не се е
наложило специално лечение на мекотъканните увреди. Промените в тазобедрената
става, както и разликата в дължината на двата крака не са свързани с пътния инцидент.
Оплакванията от стомашно-чревния тракт се дължат на хроничните заболявания на
ищеца, като следва да се отчете възможността за временното им обостряне, но не и
трайно влошаване, в резултат на психо-емоционалния стрес.
Съдът взе предвид обстоятелството, посочено от вещото лице д-р Кемалова, че с
оглед трайните промени в гръбнака, с оглед съществуващото заболяване на ищеца
„Лумбална радикулопатия“, възстановяването след подобна травма /автомобилна
травма/ обикновено е по-бавно и пациентът изпитва силни болки.
Съдът взе предвид възрастта на ищеца /65-годишен към момента на
увреждането/ и значително по-трудното му възстановяване в тази възраст, с оглед
чисто физиологичните процеси от една страна, а от друга с оглед хроничните му
заболявания, най-вече тези в областта на гръбнака и трайните промени в тази област;
интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства –
първоначални силни болки, постепенно отзвучаващи в един по-продължителен период
от около 3 месеца, болки в коремната област, областта на гърдите, в лявото коляно и в
областта на главата.
От показанията на свид. Ковачев е установен и емоционален и психически стрес
у Х., който станал затворен, не общувал много, постоянно му било криво.
Следва да се отбележи, че не се установи в резултат на ПТП да са нанесени
увреждания в областта на зъбите на ищеца. Твърденията в тази насока са изцяло
недоказани.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 8000лв.
В тази насока въззивният съд споделя напълно правните изводи на
първоинстанционния съд и решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
Въззивната и насрещната въззивна жалби по отношение на присъдения, респ.
неприсъдения претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди, се
10
явяват неоснователни.
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с
непоставянето на обезопасителен колан. Същото се явява неоснователно и недоказано.
От заключението на САТЕ, изслушано пред районния съд се прави категоричния
извод, че ищецът е бил в лекия автомобил с поставен обезопасителен колан, с какъвто
автомобила е оборудван, тъй като уврежданията добре отговарят да са се получили в
момента на произшествието, именно в резултат на възпиращото действие на
триточковия предпазен колан. Други доказателства в тази насока не са ангажирани от
носещия доказателствената тежест застраховател.
Следващото основно възражение във въззивната жалба на застрахователя е
относно началния момент на обезщетението за забава, което безспорно следва да се
присъди върху главницата. В тази насока въззивната жалба е частично основателна.
Въззивният състав намира за неправилно присъждането на лихвата за забава,
считано от датата на увреждането – ПТП на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД. В случая са
приложими специалните разпоредби на КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, вр. с чл.493, ал., т.5 от КЗ, в
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно
ал.3 на чл.429 от КЗ началната дата на дължимата лихва за забава е най-ранната от
датите: датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното
събитие или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице.
В случая, безспорно е установено, че датата, на която увреденото лице по
смисъла на закона – ищецът К. В. Х. е уведомило застрахователя - ответника за
настъпилото застрахователно събитие – ПТП от 14.07.2017г., с което е и предявил
претенция за заплащане на обезщетение, е 26.07.2017г. Именно от тази дата, по
смисъла на посочената императивна законова разпоредба следва да се присъди
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху определената по реда на
чл.52 от ЗЗД главница. Следва само да се посочи, че основанията, съображенията,
поради които застрахователят е отказал плащане на увреденото лице са ирелевантни за
определяне на този начален момент.
Поради това, като е присъдил обезщетението за забава върху главницата от
8000лв. за неимуществени вреди, районният съд е постановил неправилен акт, който
11
следва да се отмени в тази му част, като се определи за начална дата на обезщетението
за забава – 26.07.2017г.
Във връзка с плащането от застрахователя на призната от него сума след
постановяване на първоинстанционното решение следва да се посочи, че същото
плащане следва да се отчете при евентуалното принудително изпълнение на решението
след влизането му в сила, но същото е ирелевантно за настоящото произнасяне.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди:
В тази насока въззивната жалба на застрахователното дружество е основателна.
От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и от
заключението на САТЕ се установява по категоричен начин, че имуществените вреди,
в резултат на процесното ПТП се изразяват в увреждания по автомобила на ищеца –
л.а. „Волво 460“ с рег. №СН0176ВВ, които са от такъв характер, че е налице тотална
щета на автомобила по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Стойността на тази тотална щета
е оценена от вещото лице и възлиза на сумата от 679лв. с ДДС.
По делото е установено, а и признато от ищеца, че на база представените пред
застрахователя документи, в т.ч. удостоверение от КАТ за прекратяване регистрацията
на л.а. „Волво 460“ с рег. №СН0176ВВ, въз основа на опис и ликвидационен акт, на
18.08.2017г., по банков път, на К. В. Х. е изплатено обезщетение за тотална щета в
размер на 678,75лв.
Следователно, причинените от застрахования водач на ищеца К.Х. имуществени
вреди, претендирани в настоящото производство, са обезщетени в пълен размер от
застрахователя по застраховка „ГО“ – ответното ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, гр.
София. Предявеният като частичен против застрахователя пряк иск за тяхното
обезщетяване се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Като е стигнал до друг краен правен извод по този иск, районният съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което в тази му част следва да
се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковата претенция за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП от
14.07.2017г., предявена като частична за 500лв. от 4000лв., се отхвърли като
неоснователна.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на двете страни се дължат разноски, съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.
12
На ищеца Х. се дължат по съразмерност разноски в размер на 1695лв., при
присъдени такива в размер на 1895лв., поради което първоинстанционното решение
следва да се отмени и в тази част над размера от 1695лв. до присъдения размер от
1895лв.
На ответника в първоинстанционното производство се дължат по съразмерност
разноски в размер на 425лв. Районният съд е присъдил неправилно такива в размер на
892лв., поради което решението следва да бъде отменено и в тази част относно
присъдените разноски на застрахователя над размера от 425лв.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба на застрахователя и
неоснователността на насрещната въззивна жалба на К.Х., последният следва да понесе
своите разноски във въззивната инстанция, така, както ги е сторил и да заплати по
съразмерност разноски на застрахователното дружество в размер на 67лв.
Следва да се посочи, че във връзка с адвокатското възнаграждение на
пълномощника на застрахователя е направено своевременно възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно.
Уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение на адв. Сачаски е в
размер на 700лв., който е минималния по Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, с оглед вида, броя и цената на исковите претенции,
предмет на въззивното производство.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №320/11.03.2020г., постановено по гр.д.№1/2019г. по описа
на Сливенски районен съд, с отстранена в диспозитива очевидна фактическа грешка с
Решение №260307/10.12.2020г., в частта, с която е осъдено ЗАД „Даллбогг: Живот и
Здраве“, гр. София да заплати на К. В. Х. с ЕГН ********** законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП от
14.07.2017г., считано от датата на деликта – 14.07.2017г.; в частта, с която е осъдено
ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, гр. София да заплати на К. В. Х. с ЕГН **********
сумата от 500лв., като частичен иск от 4000лв. целия, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие претърпян инцидент от 14.07.2017г. около
13,00 часа на път SLV-1068, км.2+200, общ. Твърдица, обл. Сливен, ведно със
законната лихва, считано от деликта - 14.07.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, в частта, с която е осъдено ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, гр. София да
заплати на К. В. Х. разноски по делото над размера от 1695лв. до присъдения размер
от 1895лв., както и в частта, с която К. В. Х. е осъден да заплати на ЗАД „Даллбогг:
13
Живот и Здраве“ разноски по делото над размера от 425лв. до присъдения размер от
892лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабат“, бул. „Г.М. Димитров“ №1 да заплати
на К. В. Х. с ЕГН ********** от с. Боров дол, ул. „Стара планина“ №22, общ.
Твърдица законна лихва за забава върху главницата от 8000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от 14.07.2017г., считано от
26.07.2017г. до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Х. с ЕГН ********** от с. Боров дол, ул.
„Стара планина“ №22, общ. Твърдица против ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабат“, бул. „Г.М.
Димитров“ №1 частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „Волво 460“ с
рег. №СН0176ВВ, в резултат на ПТП от 14.07.2017г. около 13,00 часа на път SLV-1068,
км.2+200, общ. Твърдица, обл. Сливен, в размер на 500лв. /петстотин лева/ от 4000лв.
/четири хиляди лева/ целия иск, ведно със законната лихва за забава, считано от
увреждането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №320/11.03.2020г. по гр.д.№1/2019г. на Сливенски
районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К. В. Х. с ЕГН ********** от с. Боров дол, ул. „Стара планина“ №22,
общ. Твърдица да заплати на ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабат“, бул. „Г.М. Димитров“ №1
сумата от 67лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната
инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14