РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Троян, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100591 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК
Настоящето дело е образувано по предявен иск от „Профикредит
България“ ЕООД – гр. София, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч., против М.
Н. М. от гр. Троян на посоченото правно основание. Претендира се
установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 356/2021 г. по
описа на Районен съд - гр.Троян.
В молбата се твърди, че по силата на договор за потребителски кредит,
сключен между ищцовото дружество, като кредитор и от друга страна Р.Ц.Д.,
като кредитополучател, и М. Н. М., като солидарен длъжник на Д. е отпуснат
кредит в размер на 2 250 лева.
В ИМ се твърди, че ответницата е извършила плащания на шест пълни
вноски, и една непълна.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което
1
да бъде признато за установено съществунане на вземане, както следва:
главница по процесния договор в размер на 1845,20 лева, договорно
възнаграждение в размер на 488,90 лева, лихва за забава в размер на 155,78
лева, за периода 11.06.2018 г. до 27.08.2019 г. и законна лихва в размер на
486,85 лева за периода 27.08.2019 г. до 28.04.2021 г. Предявен е и осъдителен
иск за сумата 1264,79 лева - пакет от допълнителни услуги.
Претендират се направените в настоящото производство разноски,
както и разноските в заповедното производство.
Настоящето искова претенция е насочена срещу солидарния длъжник
М.М., срещу която е издадена и заповедта по чл. 410 от ГПК, тъй като
кредитополучателя Р.Ц. е починала на ** г. и по отношение на нея е
прекратено производството по ч. гр. дело № 356/2021 г.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата е представила отговор в указания едномесечен срок чрез
пълномощника си адв. В.Г. от ЛАК, който е взел становище за
неоснователност на предявения иск.
Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен, а на ответницата да бъдат присъдени направените разноски.
Алтернативно М. счита, че дължи по кредита единствено сумата от 941,11
лева.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се
явява представител, изразено е писмено становище по същество.
За ответницата М. Н. М. в съдебно заседание се явява пълномощникът
й адв. В.Г. от АК-Ловеч, който прави искане да бъде отхвърлен предявения
иск като неоснователен и недоказан, В с. з. адв. Г. е развил подробни доводи и
правни аргументи в подкрепа на възраженията си.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
От приложеното ч. гр. д. № 356/2021 г. по описа на Районен съд гр.
Троян се установява, че ищцовото дружество е подало заявление до Районен
2
съд - гр. Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК.
С разпореждане от 07.05.2021 г. заповедният съд е отхвърлил
заявлението на дружеството в частта, с която се претендира възнаграждение
по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги в размер на 1 264,79 лева, както и за сумата 30,00 лева –
такси за извънсъдебно събиране. Разпореждането е влязло в законна сила.
След като заповедният съд е уважил частично заявлението, е издал
заповед за изпълнение на парично задължение № 193 от 07.05.2021 г., с
която е разпоредено на М. Н. М. да заплати на кредитора „Профикредит
България” ЕООД, главница по процесния договор № ********** от
03.05.2018 г. в размер на 1845,20 лева, договорно възнаграждение в размер на
488,90 лева, лихва за забава в размер на 155,78 лева, за периода 11.06.2018 г.
до 27.08.2019 г. и законна лихва в размер на 486,85 лева за периода 27.08.2019
г. до 28.04.2021 г. и съответно разноските по делото.
В предвидения законов срок е постъпило възражение срещу издадената
заповед за изпълнение от длъжника М., поради което съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на
вземането си.
Установява се, че по силата на договор за потребителски кредит №
********** между „Профи кредит България" ЕООД, като кредитор и
солидарните длъжници Р.Ц.Д. и М. Н. М., на Д. е отпуснат кредита в размер
на 2 250 лева, със срок на кредита: 24 месеца; размер на месечна вноска:
139,10 лева; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен лихвен
процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по
кредита възлязло на 3338,40 лева.
Установява се, че по процесния договор за заем, че са извършени
плащания на шест пълни вноски и седма – непълна.
При така установените от факти, съдът от правна страна намира
следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск на кредитора
за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената
3
хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е
недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на
основание чл. 422 от ГПК, специалните положителни предпоставки за
допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за
изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника; 3/ спазване на срока
за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.
415, ал. 1 ГПК. Възражението срещу заповедта е пречка за влизането й в сила,
като претендираното вземане следва да бъде установено по исков ред. Искът
по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до
съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е
допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и
респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието
на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване
факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за
паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето
насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието
за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Ищеца не представя доказателства, но ответницата не оспорва факта, че
общата сума на направените плащания от страна на кредитополучателя по
Договор за потребителски кредит № ********** от 03.05.2018 г. е в размер на
1 308,89 лева.
4
Следователно, по безспорен начин се доказа, че ответницата, в
качеството си на солидарен длъжник дължи на ищеца сума в размер на 941,11
лева, като се има предвид, че кредита е бил в размер на 2 250 лева, и до този
размер следва да бъде уважен установителния иск
Съда споделя изложените аргументи от пълномощника на ответницата –
адв. Г.. Съгласно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към Договора за паричен заем на заемателят му предоставят пакет от
пет услуги, сред които приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена,
процедура за получаване на допълнителни парични средства, за
възползването от които кредитополучателят дължи сума в размер на 1 687,44
лева, която следва да се заплаща разсрочено към месечната погасителна
вноска, която нараства на 209,41 лева.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е
5 025,84 лева. Общия размер на вноската е 209,41 лева.
Съда е отхвърлил подобно искане в заповедното производство с
разпореждане от 07.05.2021 г., за което е изложил подробни мотиви за
нищожността на подобна клауза от договора, поради което в настоящето
производство е предявен и осъдителен иск.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави и тя приема, че „добри нрави" по смисъла на
чл. 26, ал. 1 предл. 3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от
юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с
относително определени правни норми, при положението на които съдът
прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното
дело съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, което накърнява „добрите нрави" злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез
които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор,
5
сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1.
клауза, сключена във вреда на потребителя; 2. клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3. клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл. 4 пap. 1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на
дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или
услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички
обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото
сключване.
Относно уговорената в процесният договор за потребителски кредит №
********** на 03.05.2018 г. възнаградителна лихва в размер на 41.17 %,
следва да се приеме за недействителена.
В раздел VI „Параметри" от сключения между страните договор за
кредит се предвижда задължение на кредитополучателя да заплаща годишна
лихва в размер на 41.17 %. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Към
датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби
на закона по отношение на размера на възнаградителната лихва. При
положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е
по-слаба икономически, поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и
ЗПК следва да се приеме, че максималния размер на лихвата било
възнаградителна, било за забава е ограничен. Принципно възнаградителната
лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за
това цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения.
Поради това в съдебната практика се приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените
кредити - двукратния размер на законната лихва /в този смисъл Решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, Решение № 378/18.05.2006
г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. №
5093/2007 г. на ВКС/. Следователно при преценка съответствието на спорната
договорна клауза с добрите нрави следва да се вземе предвид съотношението
между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Следва да се има предвид, че законовата лихва към момента на сключване на
договора е 10 %, при което уговорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 41.17 % годишно е повече от четирикратно по-висок размер
6
от законната лихва, като кредита е обезпечен чрез солидарен длъжник.
Следователно уговаряне на възнаградителна лихва в размер четири пъти
над законната значително надхвърля размера на действителните вреди.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга, предполагащ
недостиг на парични средства у едната страна следва да се приеме, че
процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни отношения и равнопоставеност на
страните по това правоотношение. Следователно същата е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП и на това основание нищожна.
Уговорените в процесният договор годишен процент на разходите в
размер на 49.90 % и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
в размер на 1687,44 лева са недействителни по следните съображения:
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като съгласно
ал. 4 от визираната правна норма в сила от 23.07.2014 г. и приложима към
процесния договор годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочените задължения в
левове и валута, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. В
параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя", а това са всички разходи по кредита,
включително лихви комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. По отношение на
сумата от 1 687,44 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги следва да се приеме за нищожна поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Налице е противоречие с разпоредбите
на ЗПК, тъй като включените в този пакет услуги по своята същност са
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не
съставляват допълнителни услуги по смисъла на закона. Същите
представляват услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на
падежа. С този пакет се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на
разходите реално надхвърля 49.90 % и възлиза на над 200 %, тоест са над
максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
7
който петкратен размер е 50 %. С уговарянето на плащане за пакета
допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй
като не съставлява плащане на услуга, а прикрити разходи по кредита, с които
се надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗПК всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. В
противоречие с императивната норма на чл. 10 а, ал. 4 от ЗПК за посочените
пет допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане,
което потребителят следва да заплати само за възможността за предоставяне
на изброените услуги без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана, което противоречи на принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето и оттам и на добрите нрави, изискващи
потребителят да заплаща за реални услуги, а не за хипотетични. В договора
трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и цената на закупения пакет от
допълнителни услуги в размер на 1687,44 лева, която уговорка е нищожна, а
реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен
процент няма да е 41.17 %, както е записано, а следва да е по-голяма число,
ако в него участва и вземането от 1687,44 лева, формално уговорено като
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Нарушен е чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и
друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да
участва и сумата от 1687,44 лева, изразена като процент. По този начин не
става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.
19, ал. 4 от ЗПК/.
Налице е съществено нарушение в съдържанието на договора за
потребителски кредит, съгласно чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Посоченият ГПР по
кредита в размер 49.90 % е неточен и заблуждава потребителя. Това е така,
тъй като в договора е предвидено вземане в размер на 1687,44 лева, което
следва да се включи в ГПР съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която
дава легална дефиниция на понятието ГПР. Невключването на това вземане в
посочения в потребителския договор размер на ГПР води до това, че има
разлика между посочения и действително прилагания.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна.
Освен това на 28.12.2018 г. страните са подписали Анекс № 1 към
Договор за потребителски кредит № ********** от 03.05.2018 г. за отлагане
на една погасителна вноска, която следва да се заплати в края на
погасителния план. Съгласно уговореното в анекса Годишния лихвен процент
8
се запазва в размер на 41.17 %, а Годишния процент на разходите се променя
и става 46.43 %. Видно от приложените погасителни планове размерът на
задължението преди и след отлагането на погасителната вноска не се
променя. Променя се само Годишния процент на разходите при липсата на
каквото и да е обяснение и информация каква е причината за това.
При тези изводи съда приема, че Договор за потребителски кредит №
********** от 03.05.2018 г., сключен между „Профи кредит България" ЕООД
и М. Н. М., като солидарен длъжник, кредитополучателя Р.Ц.Д. е починала, за
нищожен, поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на
закона и поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Следователно, по безспорен начин се доказа, че ответницата, в
качеството си на солидарен длъжник дължи на ищеца сума в размер на 941,11
лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК право на
разноски има ответницата, съразмерно с отхвърлената част от иска и ищеца –
съразмерно с уважената част от иска. Съда намира за неснователни
възраженията на ищеца за прекомерност на адв. хонорар на пълномощника на
М., тъй като същия е минимален, съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните адв. възнаграждения. Страните са представили списък с
разноски по чл. 80 от ГПК, съответно ищцовото дружество претендира за
620,27 лева, а ответницата – за 847,15 лева. Ще следва на „Профи кредит
България“ ЕООД да бъде присъдена сумата 130,20 лева, съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска, а на М.М. - 177,87 лева,
съразмерно с отхвърлената чат от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 от ГПК по отношение на
9
М. Н. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Троян, област
Ловешка, ул. „***” № **, ет. ** наличие на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 49, блок 53 Е, вх. В, представлявано от
управителите С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч., а именно, че М. дължи сумата 941,11
лева – деветстотин четиридесет и един лева и 11 стотинки, представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № ********** от 03.05.2018
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2021 г. /датата
на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане,
като иска допълния му размер от 1 845,20 лева и исковете за сумата 488,90
лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за
периода от 10.01.2019 г. до 27.08.2019 г. и сумата 155,78 лева,
представляваща непогасена лихва за забава, считано от 11.06.2018 г. /дата на
изпадане на длъжника в забава/ до 27.08.2019 г., /дата на предсрочна
изискуемост/ ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения осъдителен
иск за сумата 1 264,79 лева – пакет за допълнителни услуги.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Н. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. Троян, ул. „**“ № **, ** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 49, блок 53 Е, вх. В, представлявано от
управителите С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч., сумата 130,20 - сто и тридесет лева и 20
стотинки, съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, блок 53 Е,
вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч. на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, да заплати на М. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Троян,
ул. „**“ № **, ет. ап. ,**сумата 177,87 – сто седмедесет и седем лева и 87
стотинки, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10