РЕШЕНИЕ
№ 2300
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Й.ова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело №
20223110114005 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „*** срещу Ц. Г. Ц. иск по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.537 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 6915,42 лв. /шест хиляди деветстотин и петнадесет лева и четиридесет и
две стотинки/, представляваща задължение по запис на заповед от 08.11.2021 г., с издател Ц.
Г. Ц. с падеж на плащане – 30.04.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 14.07.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на осн. чл.417, т.10
ГПК №***/16.07.2022 г. по ч.гр.д. ***/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че на 08.11.2021 г. ответникът е издал в полза на ищеца процесния
запис на заповед, който съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ, както и че не е погасил
задължението по съшия. С уточнителна молба от 24.01.2023 г. е посочил, че записът на
заповед е издаден да обезпечава писмено споразумение от 08.11.2021 г., с което длъжникът
се е съгласил да заплати на заявителя обезщетение за вредите от ПТП, настъпило по вина на
ответника на 27.03.2020 г. около 19.30 ч. в междуселищно пространство в Република Полша
при управление от длъжника на *** при което МПС е преминало през селскостопански
надлез с височина, непозволяваща преминаването на превозно средство с височината на ТА
в размер на 6142,57 лв., както и разноските по предходно образувано заповедно
производство между страните – 772,85 лв.Сочи се, че ищецът е ремонтирал увреденото
превозно средство за своя сметка, тъй като му е отказано заплащането на застрахователно
обезщетение, тъй като застрахователят се е позовал на изключен риск – проявена груба
небрежност от водача на МПС- ответникът. Сочи, че преди заповедното производство по
ч.гр.д. 9212/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав между страните в било висяюо друго
заповедно производство – ч.гр.д. 14896/2021 г. по описа на ВРС, след завеждането на което
ответникът е подписал споразумение, с което се е съгласил да заплати на ищеца стойността
на вредите по МПС, както и разноските за воденото първо заповедно производство-772,85
лв., като именно за обезпечаване на това споразумение е подписан процесния запис на
заповед.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа, че предявения иск е неоснователен. Сочи се, че ответникът е работил при
ищеца като шофьор на товарен автомобил, като от 26.05.2020 г. трудовото правоотношение
е прекратено по взаимно съгласие. Сочи се, че по ч.гр.д. 14896/2021 г. по описа на ВРС
1
ответникът е подал възражение и издадената заповед за изпълнение е обезсилена.
Междувременно на 08.11.2021 г. представител на ищеца извикал ответника в офиса на
дружеството и чрез „викове, заплахи, оказване на натиск и подвеждане го принудил“ да
подпише някакви документи, във връзка с автомобила, който е управлявал. Сочи се, че
процесния запис на заповед е подписан от ответника при принуда от ищеца или евентуално
поради грешка, тъй като не е разбрал какво подписва. С уточнителна молба 07.02.2023 г. се
сочи, че ответникът не е виновен за ПТП от март 2020 г.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявеният от ищеца е иск е с правно основание на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от
ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ал.
1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. В тежест на ищците е да установят наличието на валиден
запис на заповед, породил за тях вземане в заявените в исковата молба размери. С оглед
наведените твърдения за наличие на каузално правоотношение, съобразно разясненията
дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е сключено споразумение
от 08.11.2021 г., вземането по което е обезпечено с процесния запис на заповед, с
твърдяното съдържание, породило претендираното в исковата молба вземане и размера на
претенцията.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че записа на заповед е
подписан при заплашване-възбуждане на основателен страх от беда за ответника или поради
грешка- невярна представа за съдържанието на предмета на подписания документ „запис на
заповед“.
Като безспорно обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване е отделено
с определението по чл.14 ГПК, че ответникът е издал в полза на ищеца процесния запис
на заповед на 08.11.2021 г.
От фактическа страна съдът намира следното:
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
ГПК, както и в уточнителна молба от 24.01.2023 г. към исковата молба се излага, че на
08.11.2021 г. длъжникът е издал запис на заповед като обезпечение на сключено
споразумение от същата дата, с която се уреждат спора по ч.гр.д. 14896/2021г. по описа на
ВРС до общ размер на 6915,42 лв. включваща главницата по претенцията в това заповедно
производство и разноските по него.
В производството е представен запис на заповед от 08.11.2021 г. издаден от Ц. Г. Ц.,
с който се задължава безусловно и неотменимо срещу представяне на записа на заповед да
заплати на ищеца *** сумата от 6915,42 лв. В записа е посочено, че е платим без разноски,
мястото на издаване, мястото на плащане, подписан е от издателя. Като падеж е посочен
30.04.2022г.
По делото е представено споразумение от 08.11.2021 г. сключено от една страна от
ищеца като кредитор и от друга страна, от ответника като длъжник, в което се съдържа
съгласие на страните да уредят доброволно отношенията си във връзка с дължимо от
ответника на ищеца обезщетение за виновно причинени от Ц. Ц. имуществени вреди на ***
при ПТП на 27.03.2020 г. в Република Полша в размер на 6142,57 лв., законна лихва върху
тази сума, съдено деловодни разноски в размер на 622,85 лв., сторени от кредитора за
уреждане на взаимоотношенията на страните по повод на ч.гр.д. 14896/2021г. по описа на
ВРС, както и разноски от 150 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на
споразумението и обезпечаващия го запис на заповед. Страните са се уговорили сумите да
се платят до 30.04.2022 г. В т.12 от споразумението е посочено, че за обезпечаване на всички
вземания по него – 6915,42 лв. длъжникът е издал в полза на кредитора запис на заповед.
Споразумението е подписано двустранно.
От правна страна:
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за сключването й
остава извън правоотношението и е действителна, дори да липсва такова. Поради това
предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване
2
на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на
заповед, като ищецът-кредитор, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, следва
да докаже вземането си, основано на менителничния ефект. В този смисъл е т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. по тълкувателно дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
където е прието също, че с въвеждането на твърдения или възраже-ния от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поето-то задължение за плащане
или обезпечителния характер на ценната книга, като в тази хипотеза при преценка
основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали
за последица погасяване на вземането по записа на запо-вед. На изследване в това
производство подлежат и възраженията на ответника във връзка с изискуемостта на
задълженията, както и правоизключвщите възражения, доколкото биха рефлектирали върху
извода на съда за дължимост на сумата по записа на заповед, издаден за обезпечаване на
задълженията по каузалното правоотношение.
На първо място съдът дължи проверка на редовността на записа на заповед от
външна страна, като в конкретния случай намира, че същият отговаря на изискванията на
чл. 535 ТЗ, доколкото съдържа всички предвидени в нормата реквизити. В текста му се
съдържа наименованието „запис на заповед”, като издателят е поел безусловно задължение
да заплати на поемателя сумата 6915,42 лв. Посочени са индивидуализиращи данни на
лицето, на което следва да се плати. Посочена е датата на издаване и е поставен подпис за
издателя. Посочено е мястото на издаване. Посочено е място на плащане. Посочен е падеж
на задължението – точно определена дата – 30.04.2022 г.- настъпил към момента на сезиране
на съда със заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК.
Съдът е отделил като безспорно с доклада по делото, че записа на заповед е издаден
от ответника. Последният е направил оспорване, че е подписал записа на заповед в първото
по делото съдебно заседание, но тази възможност е била преклудирана, доколкото записът е
представен с исковата молба и възможността за оспорване на автентичността му се
преклудира с изтичане на срока за отговор. В допълнение, с оглед ангажираните от
ответника гласни доказателства се установява, че той е подписвал документи в офиса на
ищеца на датата на издаване на записа на заповед.
С оглед на тези съображения съдът намира, че процесният запис на заповед е редовен
от външна страна.
За неоснователно съдът намира и възражение на ответника, че записът на заповед
подписан при заплашване-възбуждане на основателен страх от беда за ответника или поради
грешка- невярна представа за съдържанието на предмета на подписания документ „запис на
заповед“.
Във връзка с това възражение са разпитани двама свидетели- *** за ищеца и *** по
искане на ответника. Показанията на свид. *** съдът цени по чл.172 ГПК, доколкото тя е
изложила, че е съпруга на брата на управителя на ищцовото дружество, с оглед на което е
заинтересована от хода на производството. Показанията й съдът цени с вяра, доколкото
съответстват на други събрани доказателства, а именно в частта касаеща наличието на
среща между представител на ищеца и ответника на 08.11.2021 г., мястото на срещата и
повода на срещата – уреждане на отношенията по повод на описаното в споразумението
ПТП. Показанията на свид. ***, доколкото тя сочи, че е присъствала през цялото време на
срещата са непосредствено свързани с обстоятелствата от предмета на доказване дали в
ответника е възбуден основателен страх от беда, от страна на управителя на ищцовото
дружество, който страх да е станал причина за подписване на документа. Свидетелят
разказва, че на срещата повод на обсъждане е бил отказа на застрахователя да заплати
обезщетение за ПТП-то , управителя на ищеца *** започнал да „повишава тон“, че Ц. е
виновен за ПТП-то, а застрахователите не искат да плащат и извадил „листи“, които Ц. да
подпише. От така събраните гласни доказателства, съдът намира, че не се доказва
ответникът да е заплашван с конкретни думи или действия, които да са възбудили
основателен страх от предстояща беда за ответника, за имуществото му или негови близки /
психическа принуда/. Необходимо е да се посочи, че не е заплашване посочването на правни
3
възможности съществуващи права по правоотношения между страните да бъдат
реализирани по законния ред, вкл. в каквато връзка са представените от ищеца на
въпросната среща споразумение и запис на заповед и в каквато връзка е бил разговора като
цяло. Не се установява от показанията ответника да е бил подведен какви документи
подписва, доколкото свид. Янакиева сочи, че разговора е бил за въпросното ПТП, отказа на
застрахователя да заплати и мнението на ищеца, че виновен за щетите е ответника, които
обстоятелства все са във връзка със споразумението и записа на заповед.
Настоящият състав намира, че записа на заповед не е подписан и по грешка-невярна
представа за съдържанието на насрещната престация. Доколкото ответникът поддържа, че
изобщо не е прочел документите, които е подписал на 08.11.2021 г. не е възможно у него да
е създадена грешна представа. Доколкото изобщо не се сочи, какъв документ е считал, че
подписва, съдът намира, че това възражение се поддържа единствено като защитна теза.
Следва да се разгледа въпроса за наличие на каузално правоотношение
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се сочи, че издаденият запис на
заповед обезпечава споразумение между страните от 08.11.2021 г., като са изложени
отношенията на страните във връзка с пътно транспортно произшествие, настъпило при
управление на ТА от страна на ответника в кръга на трудовите му задължения по трудово
правоотношение с ищеца. Ищецът поддържа, че ответникът е проявил небрежност при
управление на автомобила, поради което застрахователя е отказал заплащане на
обезщетение, и сумата по споразумението представлява стойността на вредите по
автомобила.
Съдът намира, че задълженията на ответника се установяват от представеното
споразумение. Съдът намира, че същото е подписано от ответника. Последният е оспорил
подписа си върху споразумението, представено от ищеца с молба от 24.01.2023 г. в момент,
в който това оспорване е било преклудирано- първото открито съдебно заседание, доколкото
съдът изрично е дал възможност на ответника да вземе становище по тази молба и
приложенията. В първото съдебно заседание ответникът е представил екземпляр от
въпросното споразумение / л.38-39/, като заедно с представянето му е оспорил да го е
подписвал. Съдът намира това процесуално поведение на ответника за нелогично,
доколкото за него не съществува интерес да оспорва подписа си върху документ в негово
държане, който той представя с подпис от негово име, докато едновременно с това сочи, че
не е разбрал какъв по вид и съдържание документ е подписал. Следва да се отбележи, че
представеното от ответника споразумение е идентично по основното съдържание на
представеното от ищеца споразумение, с оглед на което неоснователно се явява
поддържаното от ответника възражение, че той не е бил запознат с документите, които на
08.11.2021 г. са му били предоставени за подпис от управителя на ищцовото дружество.
Необходимо е да се отбележи, че неоснователност на иска не би могла да бъде обусловена
от тезата на ответника, че не му е било разяснено какво подписва на тази дата и той не е
прочел представените му документи. Да се запознае със съдържанието на представените му
документи е задължение на ответника, като неположената него грижа самостоятелно / без да
се докаже порок на волята му, каквата във връзка с подписване на записа на заповед съдът
посочи, че не се установява/ не е основание, което да го освободи от отговорност.
Следва да се посочи, че за заявителя, който впоследствие е и ищец в производството
по чл.422 ГПК няма задължение да посочва каузалното правоотношение, което се
обезпечава от записа на заповед, но ищецът е посочил, че записа обезпечава споразумението
сключено от него с ответника, като това твърдение се поддържа и в исковата молба и се
установява от събраните писмени доказателства, като се съобрази, че ответникът е подписал
споразумението. Предшестващите сключването на споразумението правоотношения по
причинено от ответника ПТП и вината му за него не касаят разкритото каузално
правоотношение, тъй като със споразумението от 08.11.2021 г. ответникът е направил
достатъчно ясно и точно признание на фактите, от които произтича цялото му задължение
от 6915,42 лв. В самото споразумение е предвидено издаването на запис на заповед за
обезпечаване на вземането по него, като процесния запис на заповед отговаря като дата и
размер на поетото задължения, на това описано в споразумението, поради което съдът
намира, че безспорно се установява връзката между споразумението и документа по чл.417,
т.10 ГПК.
При изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва изцяло да
4
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищецът
Ищецът е доказал заплащане на 138,31 лв.-държавна такса и 1000,00 лв.- адвокатско
възнаграждение, заплатено по банков път /л.56-57 от делото/, с оглед на което ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 1138,31 лв.-съдебни разноски.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е доказал заплащане на разноски в заповедното производство: сумата от
138,31 лв.- държавна такса, 460,53 лв.- адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 598,84 лв.- разноски в заповедното
производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. Г. Ц.,
ЕГН:**********, адрес: гр.*** дължи на ***, със съдебен адрес: гр.*** на основание чл. 415
ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, сумата от 6915,42 лв. /шест хиляди
деветстотин и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща задължение
по запис на заповед от 08.11.2021 г., с издател Ц. Г. Ц. с падеж на плащане – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
14.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение на осн. чл.417, т.10 ГПК №4499/16.07.2022 г. по ч.гр.д. ***/2022 г. по
описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ц. Г. Ц., ЕГН:**********, адрес: *** да
заплати на ***, със съдебен адрес: *** сумата от 1138,31 лв.- разноски в исковото
производство и 598,84 лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.д. ***/2022 г. по
описа на ВРС, 12 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5