РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Сандански, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100810 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и е
образувано по иск, който е предявен от пълномощник на законния представител на
“**********, със седалище и адрес на управление в ***** срещу „*****“ ООД, със
седалище и адрес на управление в гр. *****, представлявано от *************
Ищецът посочва, че въз основа на постановление за възлагане от 06.01.2021 г.,
постановено по търговско дело № 3343/2017 г. на Софийски градски съд са му възложени
вземанията на „*******“ ООД в несъстоятелност, произтичащи от доставки на електрическа
енергия, които са били продадени от синдика на дружеството на проведен търг с тайно
надаване на 21.12.2020 г. по същото дело. Ищецът твърди, че сред възложените вземания и
купени от него са и вземанията по договор, сключен на 07.11.2016 г. между „*******“ ООД
и ответното дружество за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги. Твърди, че по силата на този договор „**********“
ООД е доставяло на ответното дружество активна нетна енергия на стойност от 80,00 лева за
МВт/час и е предоставило услугите предвидени в договора. Посочва, че за период от два
месеца, месец ноември и декември 2017 год., същото дружество е изпълнило задълженията
си по договора към ответника, доставило му е енергията и останалите услуги на стойност
общо от 1 178,44 лева, за което са били издадени две фактури с начислен ДДС. Ищецът сочи,
че ответникът не е платил двете фактури, поради което му е било начислено и обезщетение
за забава. Твърди, че като собственик на тези вземания на дружеството в несъстоятелност е
1
подал заявление пред Санданския районен съд за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 1 133,43 лева и сумата от 353,57 лева, за мораторни лихви. Посочва, че срещу
ответника е била издадена заповед за изпълнение, но той е възразил, поради което твърди,
че предявява настоящия иск.
Ищецът иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи следните суми по издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 193/ 2021 година по описа на СРС, а именно: сумата от 1 133, 43 лева,
представляваща цена за доставена електрическа енергия, цена за задължения към
обществото, акциз и мрежови услуги по Комбиниран договор за продажба на електрическа
енргия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 07.11.2016г.,
сумата от 353, 57 лева, мораторна лихва за периода от 15.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заялението в съда до изплащане на вземането. Иска от съда да му присъди и разноските по
делото.
Ответното дружество подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло.
Не оспорва, че между него и „**************“ ООД е бил сключен процесния договор за
доставка на енергия. Посочва, че през месец октомври 2017 г. е възникнал проблем с
доставката и е получил фактура със завишено количество на ел. енергия, поради което
съгласно споразумение с представители на дружеството са се договорили в следващите
няколко месеца да им бъде приспаданата сумата за плащане до достигане на реалното
потребление на електрическа енергия. Посочва, че впоследствие разбрали, че договорът с
„************“ ООД щял да бъде прекратен и поради което ще преминат към доставка от
„**********“ АД. Посочва, че през месец декември 2017 г. „ЧЕЗ Електро България АД им е
доставило ел. енергия, за която им е била издадена фактура и която са заплатили в размер на
748,11 лева. При условията на евентуалност, ако съдът не възприеме горните им твърдения,
а именно, че не дължат сумите, ответното дружество прави възражение на осн. чл. 111,
буква “в“ от ЗЗД за погасяване на иска по давност с изтичане на тригодишен давностен срок
В съдебно заседаните ищецът поддържа иска. Ответникът оспорва иска. Поддържа
изложените в отговора обстоятелства и възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
от фактическа страна следното:
На 07.11.2016 год. между „**********“ ООД, като търговец, със седалище и адрес на
управление в гр. ******* и „******“ ООД, като клиент, със седалище и адрес на управление
в гр. ******* е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 3004395, по силата на който
първото дружество се задължило да продаде, а второто дружество да закупи и получи
активна нетна електрическа енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при
условията на договора. Съгласно уговореното в чл. 1, ал. 1 и 2 от договора, „********“ ООД
се задължило да предостави на ответното дружество услугата „Отговорност за балансиране“
и услугата „Прогнозиране на потребелението“, като изготвяло прогнозни графици за
2
доставка на електрическа енергия до обектите на дружеството, предмет на договора.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора, ответникът се задължил да заплаща цената на
електрическата енергия, в която е била включена цената за поемане на отговорността на
балансиране на потреблението и известяването на графици за снабдяване на обектите му с
електрическа енергия. Цената и условията на плащане са били договорени в раздел IV от
договора и съгласно чл. 9, ал. 1, ответникът трябвало да заплаща на „*******“ ООД цена за
закупената и доставена електрическа енергия в размер на 80,00 лв на МВтч за количествата,
отчетени съгласно средствата за измерване в точките за присъединяване. Цената не
включвала мрежови услуги, добавки и цени за услуги, както и каквито и да било
задължения, които можело да бъдат поставени с промяна в законодателството и /или с
решение на съответния компетентен орган. Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, само в
случаите, в които е бил приложен стандартизиран товаров профил, отделно от дължимата
съгласно алинея първа цена за закупена и доставена електрическа енергия, но в същата
фактура, клиентът е длъжал на оператора на мрежата и чрез търговеца и цената за мрежови
услуги за пренос и достъп до съответните електропреносна или електроразпределителна
мрежа за съответното закупено и доставено количество електрическа енергия, съгласно
информация, предоставена от оператора на мрежата. Съгласно уговореното в алинея 3,
цената в алинея първа не включвала допълнително начислените акциз, данък добавена
стойност, такса за задължения към обществото или други такси и допълнителни
задължения, които се дължали съгласно действащото законодателство или актове на
държавни органи. Търовецът начислявал отделно във фактурата и такса задължения към
обществото, акциз, ДДС, както и дължимите суми за мрежови услуги по ал. 2. Съгласно чл.
10, ал. 1 от договора, търговецът издавал на клиента фактура в електронен вид и/или на
хартиен носител относно дължимото плащане на доставената електрическа енергия за
периода от първо до последно число на всеки месец, в който е била извършена доставката,
която се издавала до 10- то число на всеки календарен месец, следващ месеца на
консумация на енергията. Съгласно чл. 10, ал. 3, в случай на заплащане на дължимата сума
на база прогнозно потребление, търговецът извършвал периодично изравняване на
дължимата от клиента сума според реално измерените количества потребена от клиента
електрическа енергия, съгласно средствата за търговско измерване. Дължимото
изравнително плащане се включвало от търговеца във фактурата за съответния месец, в
който е било извършено изравняването. Задължението на клиена е било да заплати
дължимите суми по издадената фактура в български лева в срок до 14- то число на месеца, в
който фактурата му е била изпратена – чл. 10, ал. 4 от договора. Договорът е бил сключен
за срок от една година, считано от 01.12.2016 год. – чл. 17 и чл. 18 от договора. В клаузата
на чл. 18, ал. 2 от договора е било уговорено в случай, че в срок до един месец преди
изтичане на срока на договора никоя от страните не изпрати писмено известие за
прекратяването му, същията да се считал за продължен при същите условия за всяка
следваща година. В клаузите на чл. 11 до чл. 13 са били уговорени случаите, при които
договорът можело да бъде прекратен.
3
На 30.11.2017 год. от „*************“ ЕООД като доставчик е била издадена фактура
№ ********** с получател „******“ ООД за доставена електрическа енергия по
гореописания договор за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017 год. от 4.47800 МВтч на
обща стойност от 358, 24 лева, за акциз (2.00 лв на МВтч) на стойност от 8, 96 лева, за
задължения към обществото от 165, 78 лева и за мрежови услуги на стойност от 189, 24 лева
или обща стойност на фактурата от 866, 66 лева с начислен ДДС. Във фактурата е била
посочена датата на падежа – 14.12.2017 год.
На 31.12.2017 год. от „**************“ ЕООД като доставчик е била издадена
фактура № ********** с получател „******“ ООД по гореописания договор и за
изравнителна сметка за 01.12.2017 год. за електрическа енергия от 1.37600 МВтч на обща
стойност от 110,08 лева, за акциз (2.00 лв на МВтч) на стойност от 2,75 лева, за задължения
към обществото от 50,94 лева и за мрежови услуги на стойност от 58, 54 лева или обща
стойност на фактурата от 266, 77 лева с начислен ДДС. Във фактурата е била посочена
датата на падежа – 15.01.2018 год.
Преди тези фактури, на 31.10.2017 год. от страна на „**********“ ООД е била
издадена фактура № 10000106036 с получател ответото дружество за снабдяване с
електрическа енергия от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 год. Във фактурата детайлно са били
отразени освен доставените количества ел. енергия и разпределението на мрежовата услуга
или всичко на стойност от 506, 71 лева. Във фактурата са били посочени и просрочени суми
за минал период в размер на 613, 92 лева и начислени лихви за просрочени плащания към
дата 31.10.2017 год. в размер на 39, 27 лева или общо задължения за плащане в размер на 1
159, 90 лева.
На 31.08.2017 год. от страна на „********“ ООД е била издадена фактура №
********** с получател ответото дружество за снабдяване с електрическа енергия за
периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. Във фактурата детайлно са били отразени
доставените количества ел. енергия и разпределението на мрежовата услуга или всичко на
стойност от 502, 19 лева.
С постановление № 260000 на Софийски Градски съд , по търговско дело № 3343/
2017 год., влязло в сила на 29.01.2021 год., вписано в книгата по чл. 643в от ТЗ на
07.01.2021 г., е било възложено върху „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, срещу продажна цена в размер на 26 700 лева, следните
имуществени вземания от масата на несъстоятелността на „*********“ООД (в
несъстоятелност): - вземанията на същото дружество към клиенти за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182, 24 ливо, съгласно опис, изготвен от
синдика и пазарна оценка. В списъка на извършената пазарна оценка на вземанията на
„*****“ ООД, произтгичащи от фактури за доставена електрическа енергия и допълнители
услуги на клиенти е било включено и вземане спрямо „******** ООД в размер на 1 178, 44
лева.
От писмо от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД до „********“ ООД, до „Чез
Електро България“ АД, до „Чез разпределение България“ АД и други дружества с изх. №
4
ЦУ –ПНО – 7100(1) от 01.12.2017 год. се установява, че считано от 02.12.2017 год.
„*******“ ООД е било отстранено от пазара на електрическа енергия по негово искане,
поради невъзможност да осигурява електрическа енергия за своите клиенти, прекратяване на
договори с ключови доставчици и натрупване на огромни небаланси в балансиращата
група. В резултат на отстраняването обект с адрес ********* - „*******“ ** на „****“
ООД е започнал да се снабдява с електрическа енергия от доставчик последна инстанция
(ДПИ) „********“ АД – видно от писмо с изх. № СЕ – DOC 3149-1/ 17.12.2021 год. на „Чез
Електро България“ АД. От писмото и от две фактури, издадени от същото дружество с
номера № **********/ 31.12.2017г. и № **********/ 31.12.2017г. се установява, че от
02.12.2017год. ответното дружество е започнало да консумира електрическа енергия,
доставена от „Чез Електро България“ АД. От разписка- извлечение, издадена от „Изи пей“
АД на 12.01.2018г. се установява, че сумите по описаните две фактури, издадени от „Чез
Електро България“ АД са били заплатени, а именно за доставена и консумирана ел. енергия
за периода от 02.12.2017 год. до 31.12.2017 год.
На 12.02.2021 година ищцовото дружество е депозирало заявление пред РС- Сандански
срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 178, 44 лева, за
незаплатена доставена електрическа енергия по процесния договор за доставка между
„*******“ ООД и ответното дружество за периода от м. 11 и м. 12. 2017 год., за сумата от
353, 57 лева, мораторни лхви за периода от датата, следваща падежа - 14.01.2018 год. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението до окончателното й изплащане и за заплащане на разноските по
делото. По заявлението е било образувано гражданско дело № 193 по описа за 2021 год. и
срещу ответника на 16.02.2021 год. е била издадена заповед № 900462 за изпълнение на
посочените суми и за разноските по делото за платена държавна такса в размр на 30, 64 лева
и платено адвокатско възнаграждине в размер на 312, 49 лева. Заповедта за изпълнение е
била връчена на ответника на 28.04.2021 година и на 05.05.2021 год., в законния
едномесечен срок, той е депозирал възражение. На 28.06.2021 година на ищцовото
дружество – заявител по заповедното производство е било връчено съобщение, че от страна
на длъжника е било подадено възражение. Настоящият иск е бил предявен на 06.07.2021 год.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим:
Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен и цели да установи наличието на
вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за
изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в
сила, тъй като в едномесечния срок от връчването й длъжникът е възразил срещу нея. В
настоящия случай, посочените предпоставки са налице, поради което съдът приема
предявения иск за допустим.
5
Искът е неоснователен:
От доказателствата по делото не можа да се установи твърдението на ищеца, че е
собственик на вземанията на „*******“ ООД в несъстоятелност в размер на 1 133, 43 лева
за цена на доставена електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017 год. и за
стойността на предоствени мрежови и комбинирани услуги. От представената към
постановлението за възлагане от СГС пазарна оценка на вземанията на това дружество,
произтичащи от фактури се установява, че същото е имало вземания към ответника на
стойност от 1 178,44 лева, които са били възложени на ищеца след проведен търг с тайно
наддаване. По делото остана неясно кои точно вземания са били продадени.
От друга страна дори и да се приеме противното, че процесните вземания в общ размер
на 1 133, 43 лева са включени в описа съгласно постановелнието на СГС, не се установи с
категоричност, че „*************“ АД (в несъстоятелност) е доставило в периода от
01.11.2017 год. до 30.11.2017 год. на ответника електрическа енергия и услуги на твърдяната
стойност от 866, 66 лева и че изравнителната сметка за 01.12.2017 год. е на стойност от 266,
77 лева. Единствените доказателства в тази насока са представените от ищеца две фактури,
които обаче съществено се различават от предходни фактури, издавани от „********“ ООД
за същите услуги за предходния м. 10. 2017 г. и за м. 08.2017 г. Ищецът (въпреки
предоставената му възможност и издадено съдебно удостоверение) не доказа и че
описаните във фактурите количества електрическа енергия са отчетени със средствата за
измерване в точките за присъединяване на обекта на ответното дружество. Съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца, че праводателят му „*******“ ООД е изпълнило
задължението си по договора за доставка и е доставило на ответника електрическа енергия в
претендирания период в твърдяното количетво и на твърдяната стойност, поради което
предявеният иск за установяване дължимостта на тези суми съдът намира за неоснователен,
който следва да се отхвърли.
С оглед отхвърлянето на иска, поради липса на основание, съдът не обсъжда
възражението на ответника за погасяването му по давност с изтичане на тригодишния
давностен срок.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , съдът възлага в тежест на ищеца направените от
ответника разноски по делото в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал. 3
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „**********“ ЕООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в гр. *******, р-н „*****“, ул.“********“ №
**, представлявано от управителя ***************срещу „*******“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. ********, ул.*******“ № **,
6
представлявано от ************* за установяване на вземането им по заповед за
изпълнение на парично задължение № 900462 от 16.02.2021 година, издадена по
гражданско дело № 193 по описа на РС- Сандански за 2021 година за следните суми:
сумата от 1 133, 43 лева, представляваща цена за доставена електрическа енергия, цена за
задължения към обществото, акциз и мрежови услуги по Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги от 07.11.2016г. за периода м. ноември и м. декември 2017 год. , сумата от 353, 57
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заялението в съда до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА **********“ ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в гр. *************, р-н „*****“, ул.“********“ № *, представлявано от
управителя ******* да заплати на „******“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр. ********, ул.“********“ № **, представлявано от ************** сумата
от 400 (четиристотин) лева за направените разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7