Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 3364 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С Решение № 178724 от 24.07.2017 г.,
постановено по гр. д. № 63733/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав, З. „Б.И.“
АД, е осъден да заплати на З. “У.“ АД сумата от 8 841, 26 лв. - заплатено
обезщетение по щета 124Z1208-130/12412067001,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2015 г. до
окончателното й плащане, сумата от 821, 86 лв. - лихва за забава за периода
21.05.2013 г. - 20.10.2015 г., както и сумата от 259, 24 лв. - разноски по
делото, като исковете до пълните предявени размери са отхвърлени. Ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 266, 20 лв. - разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца - З. „У.“ АД. Разликата, за което
съдът е постановил отхвърляне на предявените исковете, съставлява ликвидационни
разноски, които му се дължат по силата на закон - регламенти за уреждане на
системата „Зелена карта“. По делото е представен документ, изходящ от „Уника поистовна“, Чехия, от който
се установява, че чешкото застрахователно дружество е направило разходи за
обработване на щетата в размер на 20 699 чешки крони, които се равняват на 2
716, 62 лв. Размерът на дължимите суми за обработване на щетата е уреден във Вътрешните
правила на Съвета на Бюрата, част от системата „Зелена карта“. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове и му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника З. „Б.И.“ АД.
Депозирана е въззивна
жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която са
уважени предявените искове. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е необосновано и неправилно. Поддържа изложените в писмения отговор на исковата
молба възражения срещу предявения иск. Счита, че по делото не е установено
настъпването на ПТП, както и то да е настъпило в следствие виновно и противоправно поведение от страна на застрахован при
ответника водач. Представеният по делото двустранен констативен протокол не
съставлява официален документ и няма обвъзрваща
доказателствена сила. Не е установено и настъпване на ПТП с описания в исковата
молба механизъм, както и по вина на водача Д.. Изслушаната по делото авто - техническа експертиза е изготвена на база оспорения
по делото двустранен констативен протокол. От това, че щетите могат да настъпят
по описания в исковата молба механизъм не следва, че не могат да настъпят по
друг механизъм. Също така от представената към протокола за ПТП скица счита, че
не може да се направи извод за конкретните обстоятелства, при които е настъпило
ПТП и дали същото се дължи на неправилно паркиране от страна на другия участник
или на самопотегляне на ремаркето, без то да е съчленено с влекача. С оглед на това счита, че ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест. Отделно от това счита, че не е установено
и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС с рег. № *****с ответното
дружество. Не е установено наличието на валиден и действителен застрахователен
договор със заплатени премийни вноски, както и не е установено да е издаван
сертификат „Зелена карта“. Съгласно доклада на делото, тези обстоятелства са в
доказателствена тежест на ищеца. Не е налице основание за солидарност, поради
лиса на предвидените в чл.121 ЗЗД предпоставки за това. В случая е налице
претенция, основана на деликт, поради което не се
касае за договорни отношения и не е възможно да е налице уговорка за
солидарност. Също така ищецът не разполага с регерсни
и суброгационни права спрямо ответника. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да му присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
ответникът по жалбата - ищец не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
с правно основание § 439 вр. с § 438, ал.1 от Закон №
40/1964 г. (Граждански кодекс) на Република Чехия вр.
с чл.105, ал.1 КМЧП. Ищецът твърди, че на 30.08.2012 г. в гр. Прага, Република
Чехия, на ул. „*****е настъпило ПТП. При движение назад влекач с рег. № *****с
водач В.Д. е причинил виновно ПТП с паркираното МПС марка „БМВ“, модел 530 Д,
рег. № *****, собственост на Bamasi, s.r.o. Във връзка с
настъпилото ПТП е съставен двустранен протокол за ПТП № **********/031 от
30.08.2012 г. В него е отразено, че вредата е нанесена от МПС Кроне, рег. № *****. Съгласно закона в Република Чехия за
вредата солидарна отговорност носят собствениците на ремаркето и влекача. Към
момента на ПТП гражданската отговорност на собственика на ремаркето „Кроне“, рег. № ***** е застрахована при ищеца по
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №
05112001336221 със срок на покритие от 30.05.2012 г. до 29.05.2013 г. На
31.08.2012 г. при ищеца е постъпило уведомление за щета на МПС. Причинените от
посоченото ПТП вреди са били отстранени в сервиз в Република Чехия. Тяхната
стойност възлиза на 147 969 чешки крони, които се равняват на 11 557, 88 лв. В
тази сума е включена и стойността на разноските и такса за обработка на
кореспонденцията на ищеца в Република Чехия, съгласно разпоредбите на
европейските регламенти, регулиращи системата „Зелена карта“ и чл.269 КЗ.
Съгласно изискванията на системата „Зелена карта“ ищецът е платил на чешката
страна претендираното обезщетение и разноски. Твърди, че всички вреди са
причинени виновно от водача В.Д. при управление на влекача и към момента на ПТП
гражданската му отговорност е била застрахована при ответника по
застрахователна полица № 02112001320376 със срок на застрахователно покритие от
17.05.2012 г. до 16.05.2013 г. На основание чл.14, ал.1 от Наредба № 24/2006 г.
(отм.) вр. с чл.245, ал.1 КЗ (атм.)
отговорността за вреди, причинени пряко от ремаркето се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, свързана
с притежаването и ползването на влекача. Въпреки отправената покана ответникът
не е възстановил сумата на изплатеното обезщетение. Релевантно за определяне
размера на обезщетението и регресното право, съгласно
формираната съдебна практика, е цялата стойност на вредата по представените
документи (фактури). Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 11 557, 88 лв. - главница, сумата от 1 120 лв. - лихва
за забава за периода 21.05.2013 г. - 21.10.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на
всички претенции, включени в предмета на делото. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС с рег. № *****. Оспорва наличието на предпоставките за суброгация на ищеца по предявената претенция. Оспорва
механизма на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на водача В.Д.,
описан в представения констативен протокол за ПТП. Оспорва наличието на
причинно - следствена връзка между щетите, получени върху процесното
МПС и деянието, извършено от посочения водач. Твърди, че причина за събитието е
наличието на неправилно паркирало МПС. Също така оспорва ПТП да е настъпило при
наличие на съчленено МПС, както и същото да е
настъпило при движение или извършване на маневра от страна на влекача.
Причината за събитието е изцяло в ремаркето. Счита, че претендираната сума не
отговаря на действителната стойност на причинените щети, като цените на боята,
частите и часовата ставка са прекомерно завишени. Извършени са били ремонтни
дейности, които не са били необходими, както и са ремонтирани части, които не
са били увредени при процесното събитие. Оспорва
претенцията за присъждане на разноски за определяне на щетата, тъй като не са
представени доказателства такива да са платени от ищеца. Ищецът е определил
съпричиняване от 50 %, поради което следва да отговаря в този обем, съобразно
приноса му. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, като му присъди сторените по делото разноски.
От
представения по делото протокол за ПТП 34527462/031, придружен с точен превод
на български език, съгласно нормата на чл.185 ГПК, се установява, че на
20.08.2012 г., в 11.05 ч., на ул. „*****, е настъпило ПТП, което е разследвано
от полицията. В него са участвали МПС KRONE 22 r 18, рег. № *****, със
застраховател „Уника“ АД с адрес гр. София, ул. „*****,
п. к. 1612, с посочен номер на застрахователната полица по застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна до 29.05.2013 г. Второто МПС е с рег. № *****,
със застраховател Алианц. Посочен е номер на зелената
карта, валидна до 07.06.2013 г. Като водач на първото МПС е посочен В.Д.. Върху
същото не са установени видими повреди.
По делото
е представен удостоверение, издадено от полицията на Република Чехия, Районна
дирекция на полицията - район Прага 4, Външна служба, Участък Модржани, изх. № ORIV-54087-3/СJ-2012-001410, издадено на
11.09.2012 г. В него е посочено, че на 30.08.2012 г., в 12.55 ч., в участък Модржани, район Прага 4, ул. „Соукалова“
№ 3408, е изготвен служебен протокол относно вредоносно събитие с превозно
средство влекач с ремарке рег. № *****, международен регистр.
№ BG00, при
което при движение на заден ход е причинена пор„вреда (авария) на
автомобил марка ОА БМВ 530 DDRIVE 5L, рег. № *****, в района Модржански потрубни, Прага 4, ул.
„*****.
От представената
по делото застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №
05112001336221 от 18.05.2012 г. се установява, че при ищеца е застраховано МПС
марка Кроне, модел ZZP 18, рег. № ***** Срокът на
действие е от 30.05.201 2г. до 29.05.2013 г. Уговорената застрахователна премия
е в размер на 112 лв., платима в деня на сключване на застрахователния договор.
Съгласно
фактура от 12.09.2012 г., издадена от „БМВ сервиз“ стойността на извършения
ремонт на увредения автомобил рег. № ***** възлиза общо на 107 998 чешки крони.
Видно от представената квитанция за доставка автомобилът е предоставен за
ремонт на 30.08.2012 г. и ремонтът е приключил на 14.09.2012 г.
Ищецът е
ангажирал по делото извлечение от Закон № 40/1964 г. (Граждански кодекс),
раздел III „Общи положения за компенсирани на щета“, което не е оспорено от
насрещната страна. В § 438 „Солидарна отговорност“ е предвидено, че ако щетата
е причинена от повече лица, те отговарят за нея солидарно и неразделно. В обосновани
случаи съдът може да реши, че причинителите на щетата отговарят за нея
съобразно своето участие в причиняването й. § 439 предвижда, че лице, което
отговаря за щета солидарно и неразделно с друго лице, урежда отношенията си тях
съобразно участието на всеки в причиняването на възникналата щета. § 440
регламентира, че лице, отговарящо за щета, причинена по вина на друго лице, има
право да изиска наказателни санкции спрямо второто лице. В § 441 е
регламентирано, че ако щетата е причинена и по вина на потърпевшия, той я носи
пропорционално, ако е причинена изключително по негова вина, я носи сам.
Съгласно
доклад № 1/06.02.2013 г. на ищцвото дружество по щета
124Z 1208-130/12412067001, ПТП е настъпило при извършена от застрахованото
при него МПС маневра заден ход, при която са причинени вреди на МПС марка БМВ,
рег. № 2А41712. Спрямо него е предявена претенция в размер на 147 695 чешки
крони, от които: 126 996 чешки крони - обезщетение 1 650 чешки крони -
разноски19 049 чешки крони - посредническа такса.
С решение
№ 1/06.02.2013 г. ищецът е одобрил плащане на сумата от 147 696 чешки крони,
при наличие на основание за регрес от 50 %.
С
нареждане за плащане № 1 по щета № 124Z1208-130/12412067001 „Уника поистовна“, е наредил плащане на застрахования „Есалог България“ ООД на сумата от 147 695 чешки крони,
съгласно решение № 1 по щета. В същото е посочено наличието на основание за
регрес от 50 %. Представено е и платежно нареждане за същата сума от 12.03.2013
г.
С писмо,
получено по пощата на 21.05.2015 г., съгласно представената обратна разписка,
ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на сумата от 11 557, 88 лв.
- заплатено застрахователно обезщетение по образуваната при него щека за
нанесени материални щети от товарна композиция - влекач рег. № *****и ремарке с
рег. № С 1813 СВ. Влекачът има застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника.
От
представена справка относно извършена проверка за сключена застраховка
„Гражданско отговорност“ в сайта на Гаранционен фонд се установява, че за
периода 17.05.2012 г. - 16.05.2013 г. е налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност“ при ответника за МПС с рег. № *****.
По делото
е ангажирана справка и относно автомобил рег. № *****, от която се установява,
че за периода 30.05.2012 г. - 29.05.2013 г. е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество.
От
заключението на вещото лице инж. Ж.Е.по
изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза се
установява, че лекият автомобил марка БМВ, модел 530 Д, рег. № *****, е
претърпял увреждане на 20.08.2012 г. Република Чехия, гр. Прага, на ул. „*****“
пред № 63. Описаните в представената по делото фактура щети могат да бъдат
причинени от ПТП, отразено в протокол за ПТП от 20.08.2013 г. Участници в
инцидента са полуремарке KRONE, рег. № С
1813ЕК и лек автомобил марка БМВ, модел 530 Д, рег. № *****. За последния в съставения протокол за
ПТП, графа „Обстоятелства“ е посочено, че е бил паркиран, а съгласно
удостоверението от Районна дирекция полиция - район Прага 4 процесното
ПТП е настъпило при движение на полуремаркето на
заден ход. Предвид съставената схема, вещото приема, че ремаркето със задна
част е нанесло удар върху предна лява и странична лява част на лекия автомобил
марка БМВ. Върху полуремаркето не са установени
видими щети, а по лекия автомобил са констатирани щети на ляв преден фар, ляв
преден калник, лява предна броня. Съгласно съставената фактура възстановяването
на лекия автомобил марка БМВ е било необходимо извършването на описаните в
експертното заключение ремонтни дейности. Вещото лице е приело, че с оглед
посочения механизъм на ПТП и щетите по лекия автомобил марка БМВ, последните
отговарят на механизма на настъпване на произшествието и щетите по него са в
причинна връзка с настъпилото на 20.08.2012 г. ПТП в Република Чехия, гр.
Прага, ул. “*****“, пред № 63.Лекият автомобил марка БМВ е произведен през
м.10.2011 г., т. е. към датата на ПТП е бил на 1 г. и 2 м. Ремонтът е изпълнен
от фирмен сервиз на марката БМВ, за което е съставена представената по делото
фактура на стойност 107 998 чешки крони, ведно с начислен ДДС.Общият размер на
причинените щети на застрахования при ищеца лек автомобил марка БМВ, модел 530
Д, рег. № *****, определен към датата на
настъпване на ПТП по пазарни цени възлиза на 8 481, 26 лв. с ДДС. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните.
В първото
редовно открито съдебно заседание съдът е отделил като безспорно в отношенията
между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП 30.08.2012 г. влекач рег. № *****е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
С писмо от
17.10.2012 г. Застраховане „Уника“ АД, Чехия, Прага 6,
е уведомил ищеца, че е уредил от негово име процесната
претенция в размер на 147 695 чешки крони, които са приблизително 5 066 евро.
Допуснатият
до разпит свидетел на ищеца – жалбоподател не е ангажиран като доказателство по
делото както пред първата, така и пред настоящата инстанция.
В
настоящото производство са ангажирани Вътрешни правила на съвета на бюрата. В
чл.5 са регламентирани условията за възстановяване на разходи – когато бюро или
посоченият за тази цел пълномощник е уредил всички искове, възникнали във
връзка с една и съща злополука в срок максимум до една година, считано от
датата на последното плащане, осъществено в полза на пострадалото лице, той
изпраща по факс или електронна поща на члена на бюрото, което е издало зелената
карта или застрахователната полица или ако такъв е случаят, на заинтересованото
бюро искане за възстановяване на изплатените суми, в което са посочват изрично
регламентирани обстоятелства, сред които такса за обработване, покриваща всички
други разходи, изчислена в съответствие с правилата, одобрени от съвета.
От
заключението на вещото лице Р.С. по изслушаната във възизвното
производство съдебно – счетоводна експертиза се установява, че левовата
равностойност на определената такса за обработка по чл.5.1.3 от вътрешните
правила в размер на 19 049 чешки крони възлиза на 1 471, 72 лв.
Общият размер на одобрената сума за изплащане, която включва застрахователно
обезщетение и такса за обработка възлиза на 147 695 чешки крони, с левова
равностойност от 11 410, 87 лв., определена по курка към деня на плащането
12.03.2013 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение:
Правната квалификация на правата,
претендирани от ищцата, дадена от съда с обжалваното решение по отношение на
претендираната главница, е чл.213, ал.1 КЗ (отм.). Съгласно разпоредбата на
чл.213, ал.1 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до същия размер. Ето
защо очертаният в разглежданата норма фактически състав за регламентираната суброгация са: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и за увредения да е
възникнало деликтно вземане срещу причинителя на
вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Именно този фактически състав е
разгледал и решаващия съд, като е приел, че е доказано по делото наличието на
застрахователен договор по имуществена застраховка, плащане на застрахователно
обезщетение в изпълнение на този договор, отговорност на прекия причинител на
вредите по чл.45 ЗЗД, размер на нанесените вреди, както и сключване на договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество
и виновния водач, действащ към датата на ПТП.
Правно релевантно при определяне
квалификацията на иска са всички изложени от ищеца фактически обстоятелства. В
случая в исковата молба ищецът не е завил фактическо твърдение, че е изпълненил задължение по договор за имуществена застраховка
(“Каско на МПС), сключен със собственика на увредения
автомобил, въз основа на което да е встъпил в правата на увредения спрямо
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на виновния водач.
Заявените фактически твърдения са във връзка с това, че ищецът е застраховател
по застраховка “Гражданска отговорност” на ремарке ”Кроне”
рег. № *****, а ответникът е застраховател по застраховка “Гражданска
отговорност” на влекача с рег. № *****, към който е било прекрепено
ремаркето към момента на настъпване на застрахователното събитие. Доколкото
пътният инцидент е настъпил в Чехия, приложим е законът в Република Чехия,
който от своя страна предвижда солидарна отговорност между собствениците на
ремаркето и влекача. Погасил е изцяло задължението за обезвреда
и насочва иска си срещу другото солидарно задължено лице, за което счита, че следва
да понесе цялата отговорност за вредите, тъй като те са резултат от
управлението на влекача. Ето защо спорното право не може да се отнесе към
фактическия състав на чл.213, ал.1 КЗ (отм.), който е разгледан от решаващия
съд.
При извършване на преценка относно
приложимото материално право, което регулира спорното право, следва да се
съобрази обстоятелството, че същото е обусловено от съдържанието на две
правоотношения – деликтното правоотношение,
възникнало между третото увредено лице (собственикът на увредения автомобил
марка “БМВ”, модел 530 Д, рег. № 2 А Y712) и застрахованите по застраховка
“Гражданска отговорност” – собствениците и водач на посочените влекач и
ремарке, а второто правоотношение е между застрахованите лица и застрахователите
по застраховката “Гражданска отговорност”, които пораждат права и в полза на
третото увредено лице - застрахователно правоотношение. Второто правоотношение е
функционално обусловено от първото. С оглед на това при преценка съотношението
на отговорността на застрахователите по застраховка “Гражданска отговорност”
правно релевантен е режимът на деликтната отговорност
по местонастъпването на деликта.
Това е така, защото нормата на чл.105, ал.1 КМЧП регламентира, че задълженията,
произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на
чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените
вреди. В случая ищецът се позовава на наличието на основание за солидарна
отговорност на собствениците на ремаркето и влекача, произтичаща от § 438, ал.1
от Закон № 40/1964 г. (Граждански кодекс) на Република Чехия, както и уреждане
на отношенията между солидарните длъжници съобразно
участието на всеки в причиняването на възникналата щета - § 439 от Закон №
40/1964 г. (Граждански кодекс) на Република Чехия, приложим на основание
чл.105, ал.1 КМЧП.
Предметът на делото е спорното материално субективно
право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на
иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно
въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Когато първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на
които страната не се е позовала, въззивният съд
следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от
дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да
се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика – решение № 124/24.03.2011 г.гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др.
В случая първоинстанционният
съд неправилно е определил правната квалификация на спорното право по отношение
на претендираната от ищцата главница, като е посочил чл.213, ал.1 КЗ (отм.) вместо вярната правна квалификация - § 439 вр § 438, ал.1 от Закон № 40/1964 г. (Граждански кодекс)
на Република Чехия, вр. с чл.105, ал.1 КМЧП. Също така в мотивите съдът е
очертал елементите от сложния правопораждащ
фактически съставна чл.213, ал.1 КЗ (отм.), като е разгледал факти, които не са
заявени от ищеца.
Предвид обстоятелството, че с
обжалваното решение относно претендираните от ищцата
главници първоинстанционният съд се е произнесъл на
непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е присъдил нещо
различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се приеме, че решението е
процесуално недопустимо по смисъла на чл.270, ал.3 ГПК в посочената част
(решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС;
решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК и др.)
Искът за заплащане на мораторна лихва е разгледан на предявеното от ищцата
основание. Същият обаче е обусловен от главните искове. С оглед на това
недопустимостта на обжалваното решение се простира и по отношение на иска за
заплащане на мораторна лихва (решение №
137/15.11.2011 г. по т. д. № 927/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда
на чл.290 ГПК).
По изложените съображения и на
основание чл.270, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили изцяло,
като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен
състав на предявеното от ищеца основание.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 178724/24.07.2017 г.,
постановено по гр. д. № 63733/2015
г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав.
ВРЪЩА гр. д. № 63733/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 124 състав, за ново разглеждане
от друг състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение и произнасяне
по предявения иск на заявеното от ищеца фактическо основание.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.