№ 6620
гр. София, 18.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Частно
гражданско дело № 20211110140300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК
Образувано е по молба с вх.№ 12.10.2021г. /с п.к.11.10.2021г./ в която е направено
възражение по чл.414 ГПК, искане за спиране на изпълнението на осн.чл.420 ГПК, ведно с
молба за назначаване на особен представител на осн.чл.29, ал.4 ГПК от /ФИРМА/ ЕООД с
ЕИК ******* чрез Д. М., представляван от адвД. Д.рещу издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 02.08.2021г. в производството по ч.гр.д.№
40300/2021г. по описа на СРС, 24 състав.
Съдът констатира от приложените по делото писмени доказателства, че ПДИ с
отбелязване на връчването на подлежащия на изпълнение акт - Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 02.08.2021г. до длъжника /ФИРМА/ ЕООД
по изпълнително дело № 20219050400863 по описа на ЧСИ П.П е връчена на 03.09.2021 г.
С изменението на чл. 420, ал. 2 от ГПК, извършено със законодателните промени,
обнародвани в ДВ бр. 100 от 2019г., е отменено изискването молбата за спиране на
производството да бъде подадена в срока за възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Дори и
да се приложат облекчените актуални изисквания към искането и да се приеме, че
последната е допустима, то същата е неоснователна по следните съображения:
В хипотезата на чл. 420, ал. 2 от ГПК спирането зависи от преценката на съда,
относно наличието на убедителни писмени доказателства, отричащи удостоверителната
сила на документа по чл. 417 от ГПК, съответно възможността вземането на взискателя да
не съществува. За да бъде подкрепено искането за спиране на изпълнението по заповед за
изпълнение с такива доказателства, от тях следва да може да се заключи, че посочената в
заповедта сума не се дължи.
1
В настоящият случай обаче молбата за спиране по чл.420, ал.2 ГПК е подадена от
лице без представителна власт, тъй като разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ предвижда, че
представителната власт на управителя възниква от момента на вписването на това
обстоятелство в търговския регистър, поради което подадената от У/ФИРМА/“ ЕООД с ЕИК
******* чрез Д. М., представляван от адв.Д. Д. молба с искане за спиране е подадена от лице
без представителна власт.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ дружеството с ограничена отговорност се
представлява от управителя, т.е. той е единственият орган, който има право да волеизявлява
от името на дружеството. В конкретния случай, видно от отбелязването в Търговския
регистър към Агенция по вписванията по партида на дружеството като управител към
14.07.2021г., както и към 18.10.2021г. е вписан Й. К. като лицето подало процесното
възражение по чл. 414 ГПК не е вписано.
Неоснователно е искането направено за прилагане на разпоредбата на чл. 29, ал. 4
ГПК, тъй като в конкретния случай по делото липсват каквито и да е било данни за наличие
на противоречие между интересите на представител и представляван.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено с молба вх.№ 67927/12.10.2021г.
/с п.к.11.10.2021г./ от /ФИРМА/ ЕООД с ЕИК ****** за спиране на принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 20219050400863 по описа на ЧСИ П.П, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 02.08.2021г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.08.2021г. в
производството по ч.гр.д.№ 40300/2021г. по описа на СРС, 24 състав, като
незаконосъобразна.
Определението може да се обжалва от молителя с частна жалба пред СГС в 1-
седмичен срок от връчване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2