№ 117
гр. Ботевград, 13.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
Сложи за разглеждане докладваното от ***** Наказателно дело от общ
характер № 20241810200597 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА БРП СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР ******
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. Н. Х. – ред.пр., се явява лично и с адв. В. В. от
САК, с пълномощно по ДП.
По даване ход на делото
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. Н. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Х. Н. Х., роден на 28.01.1975 г. в гр. Ботевград, българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл.
Софийска, ул. „******, средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН:
**********.
Данните снети по лична карта, след което връща личната карта на
лицето.
На основание чл. 274, ал.1 от НПК съдът разяснява на страните правото
им на отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод.
АДВ.В.: Няма да правим отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. Н. Х.: Няма да правя отводи.
1
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, съдът разяснява текстово правата на
обвиняемия по чл. 55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от
НПК и чл. 381 и сл. от НПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА
ПРОКУРОРЪТ: Постигнали сме споразумение за решаване на
наказателното производство, моля да го приемете и одобрите по отношение на
обвиняемия Х. Н. Х..
АДВ.В.: Постигнали сме споразумение и моля да го приемете и
одобрите, ако не противоречи на закона и морала.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. Н. Х.: Съгласен съм със споразумението. Моля да
бъде одобрено.
Съдът намира, че следва да постави на разглеждане представеното
проекто-споразумение за решаване на наказателното производство и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ на разглеждане проекто-споразумение за решаване на
наказателно производство на основание чл.381 от НПК по отношение на
обвиняемия Х. Н. Х..
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. Н. Х.: Признавам се за виновен. Разбирам
обвинението срещу мен. Запознат съм със споразумението и знам, че има
последиците на влязла в сила осъдителна присъда, след одобрението на съда.
Доброволно съм го подписал. Давам съгласието си за така отразеното в
споразумението и се отказвам от разглеждане на делото по общия ред.
Съдът на основание чл.382, ал.6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА споразумение като същото следва да добие следния
окончателен вид:
„Днес 13.09.2024 г. в гр. Ботевград, по предложение на Мая ******-
районен прокурор при Районна прокуратура Ботевград се сключи настоящето
споразумение за решаване на наказателно производство по прокурорска
преписка вх. № 670/2024 година на РП-Ботевград, ДП № 160/2024 по описа на
РУ Ботевград на основание чл. 381 НПК.
І. СТРАНИ
Споразумението се сключи между М. ******- районен прокурор на
Районна прокуратура Ботевград и адвокат В. В. от САК - защитник на обв. Х.
Н. Х., ЕГН: ********** и със съгласието на обв. Х. Н. Х..
ІІ. ПРЕДВАРИТЕЛНИ УСЛОВИЯ.
На обв. Х. Н. Х. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.
2
1 НК.
2. От престъплението не са настъпили имуществени вреди.
3. Съдебното следствие по настоящото наказателно производство не е
приключило.
4. На страните са известни и са съгласни с правните последици на
споразумението, а именно, че след одобрението му от страна на
първоинстанционния съд, определението на същия по чл. 382 от НПК е
окончателно, има последиците на влязла в сила осъдителна присъда за обв. Х.
Н. Х. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.
ІІІ. ПРЕДМЕТ И УСЛОВИЯ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО.
С настоящето споразумение страните се съгласяват наказателното
производство по прокурорска преписка вх. № 670/2024 година на РП-
Ботевград, ДП № 160/2024 по описа на РУ-Ботевград да бъде решено със
споразумение и да не се провежда съдебно разглеждане по общия ред.
Със споразумението страните постигат съгласие, че обв. Х. Н. Х., ЕГН:
**********, роден на 28.01.1975 г. в гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл.
Софийска, българин, български гражданин, не осъждан, средно образование,
безработен, с постоянен и настоящ адрес: гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл.
Софийска, ул. „****** СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН, за това че:
на 20.05.2024 г., около 02:30 часа в град Ботевград, общ. Ботевград по ул.
„Георги С. Раковски“ с посока на движение към бул. „България“ срещу №3 е
управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Исузу“,
модел „ТФС 54 ХДЛ“, с peг. номер *****, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,58 на хиляда, установено по надлежния ред,
съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози /загл. изм. ДВ,
бр. 81 от 2018г./ - с техническо средство „Алкотест Дрегер- 7510“, с фабричен
номер “ARNA- 0163” - престъпление по чл. 343б ал.1 НК.
ІV.ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО
За горепосоченото деяние на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т.
1 и ал. 3 НК на обв. Х. Н. Х. се налага наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок 5 /пет/ месеца изпълнението, на което на основание чл. 66,
ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три години, считано от датата на
одобряване на настоящото споразумение.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК страните се
споразумяха на обвиняемия кумулативно да бъде наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 10 /десет/
месеца, считано от датата на одобряване на настоящото споразумение.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК страните се съгласяват при изпълнение
на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство да
бъде приспаднат срока, през който обвиняемият Х. Н. Х. е бил лишен от
3
възможността да упражнява това право по административен ред, считано от
фактическото отнемане на СУМПС на 20.05.2024 г.
Направените на досъдебното производство разноски в размер на 195,30
лева, от които за изготвяне на две съдебно-оценителни експертизи да бъдат
възложени в тежест на обв. Х. Н. Х., като бъдат платени в полза на ОДМВР-
София, вносими по сметка IBAN BG65UNCR96603118086917, BIC код
UNCRBGSF, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД гр. София.
Веществени доказателства - няма.“
Настоящото споразумение се изготви и подписа от:
С П О Р А З У М Е Л И С Е:
ПРОКУРОР: ОБВИНЯЕМ:
/Мая ****** /Х. Н. Х./
ЗАЩИТНИК:
/адв. В. В./
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм с условията на споразумението и го
подписвам.
АДВ.В.: Съгласен съм с условията и окончателния вид на
споразумението и го подписвам.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. Н. Х.: Съгласен съм с условията и окончателния
вид на споразумението и го подписвам.
Съдът намира, че така постигнатото споразумение не противоречи на
закона и морала и следва да бъде одобрено, при което и на основание чл. 382,
ал.7 от НПК
СПОРАЗУМЕНИЕ:
ОДОБРЯВА постигнато споразумение за решаване на наказателно
производство по отношение на обвиняемия Х. Н. Х., сключено между
прокурор при БРП-Мая ****** адвокат В. В., защитник на обвиняемия Х. Н.
Х. и обвиняемият Х. Н. Х., роден на 28.01.1975 г. в гр. Ботевград, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Ботевград, общ.
Ботевград, обл. Софийска, ул. „******, средно образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН: **********, по което признава същия за ВИНОВЕН, за
това, че на 20.05.2024 г., около 02:30 часа в град Ботевград, общ. Ботевград по
ул. „Георги С. Раковски“ с посока на движение към бул. „България“ срещу №3
е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Исузу“,
модел „ТФС 54 ХДЛ“, с peг. номер *****, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,58 на хиляда, установено по надлежния ред,
съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози /загл. изм. ДВ,
4
бр. 81 от 2018г./ - с техническо средство „Алкотест Дрегер- 7510“, с фабричен
номер “ARNA- 0163, за което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 55, ал.
1, т. 1 и ал.3 му налага наказание “лишаване от свобода” за срок 5 /пет/
месеца изпълнението, на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага за
изпитателен срок от 3/три/ години, считано от датата на одобряване на
настоящото споразумение.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК налага на
обвиняемия Х. Н. Х. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 10 /десет/ месеца, считано от датата на одобряване на настоящото
споразумение, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на
наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство
приспада срока, през който е бил лишен от възможността да упражнява това
право по административен ред, считано от фактическото отнемане на СУМПС
на 20.05.2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Х. Н. Х., с постоянен и настоящ адрес: гр. Ботевград, общ.
Ботевград, обл. Софийска, ул. „******, с ЕГН: **********, да заплати сумата
в размер на 195.30 лева /сто деветдесет и пет лева и тридесет стотинки/, за
изготвяне на съдебно-оценителни експертизи, които да се внесат по сметка на
ОДМВР-гр.София, IBAN:BG65UNCR96603118086917,BIC: UNCRBGSF, банка
„Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, както и 5.00 /пет лева/ за служебно
издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС-Ботевград.
Съдът служебно се занима с взетата по отношение на обвиняемия Х. Н.
Х. мярка за неотклонение, която е „подписка” и намира, че с оглед на така
наложеното наказание, следва да я отмени и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ взетата по отношение на обвиняемия Х. Н. Х. мярка за
неотклонение „подписка”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО относно мярката за неотклонение подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес, пред СОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Моля на основание чл. 306, ал.1 т.1 от НК да се
произнесете и по отношение на присъждане в тежест на обвиняемия на
равностойността на превозното средство, послужило за извършване на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а именно товарен автомобил марка
“Исузу“, модел „ТФС 54 ХДЛ“, с peг. номер *****, чиято парична стойност
възлиза на 12654.00 лева в тежест на обвиняемия.
5
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА производство по реда чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. с
приложението на чл.343б, ал.5 от НК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ.В.: Няма да соча доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. Н. Х.: Няма да соча доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните, че нямат
доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се произнесете с определение, с което да
присъдите в тежест на обвиняемият да заплати сумата за равностойност на
превозното средство, тъй като същото е послужило за извършване на
престъплението.
АДВ.В.: Считам, че предложението на РП-Ботевград за прилагане на
разпоредбата на чл.343б, ал.5, предложение по отношение на вече осъдения Х.
Х. за присъждане на равностойността на управлявания от него автомобил се
явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение по
следните съображения. Безспорно прокуратурата би следвало да направи това
предложение, защото предвид обстоятелството, че ал.5 на чл.343б от НК е
обнародвана в ДВ, брой 67 от 04.08.2023 година и е влязла в сила от
08.08.2023 година, а престъпното деяние е извършено в края на месец май
2024 година и се явява приложим закон за настоящия казус. Считам обаче, че
предвид обстоятелството, че законодателят е предвидил, че би следвало да
присъжда или да конфискува МПС-та, забележете послужили за извършване
на престъпление би следвало искането да бъде оставено без уважение и това е
така понеже, съобразно задължителната и обективирана в тълкувателно
решение на ВКС съдебна практика, която е известна на всички в залата
постановява, че МПС-тата при престъпления, свързани с престъпления срещу
транспорта са предмет на престъплението, тъй като са иманентни от
обществените отношения, гарантиращото транспортната безопасност, а не
външно средство, което да е предназначено и послужило за тяхното засягане.
И това нещо е засегнато и обсъдено много подробно в тълкувателно решение
№84 от 01.12.1960 година по наказателно дело №78 от същата година на
общото събрание на НК на тогавашния Върховен съд. Отделно от това е
обсъдено по друг повод, а именно тълкувателно решение №18 от 14.11.1977
година, постановено по наказателно дело №13 от 1976 година на Общото
6
събрание на НК на Върховен съд. На следващо място, независимото от това,
че съдилищата в България не са оторизирани да извършват контрол, относно
целесъобразното на възприятията на централния орган, в лицето на Народното
събрание, изхождайки от тяхното основно задължение, имам предвид на
съдилищата е да преценяват за всеки случай дали предвиденото в
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, императивно отнемане на средство
съответства на върховния закон-Конституцията на РБългария и приложимото
право на ЕС, че при упражняване на своите правомощия и задължения в тази
насока настоящия съдебен състав би следвало да прецени, че обсъжданата
правна норма на чл.343б, ал.5 НК се намира в общо много остро
противоречие с разпоредбите на чл.4, ал.1 във вр. чл.17, ал.3 от
Конституцията на РБългария, а също така и в противоречие с разпоредбата на
чл.2, параграф 1 и чл.5 от рамково решение №2005/2012/ПВР на Съвета от
24.02.2205 година, обсъждащо конфискуванията на облаги, средства и
имущество от престъпления, във вр.чл.49, параграф 3 от Хартата на основните
права на ЕС, която ще засегна и после. Това е така, тъй като един от основните
принципи във всички съвременни конституционни демокрации е този за
пропорционалността при ограничаване на основните права на гражданите. Въз
основа на практиката на Конституционния съд на Република България,
Европейския съд в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург са
формулирани правила относно извършването на своеобразен тест за
пропорционалност при осъществения съдебен контрол, включващ
кумулативното наличие на следните основни етапи: 1.) преценка за същността
на засегнатото право и дали неговото ограничение е предвидено в закон; 2.)
преценка дали ограничението на дадено основно право преследва легитимна
цел; 3.) преценка дали ограничението на правото е необходимо и дали е
избран съразмерен способ за постигане на целта; 4.) преценка дали е осигурен
баланс между конкуриращите се права т.нар. „пропорционалност в тесен
смисъл“- решение № 8 от 15.11.2019 г. на КС по к. д. № 4/2019 г., обн., ДВ
бр.93 от 26.11.2019 г. Предвид изложеното смятам, че настоящият съдебен
състав би следвало да приеме, че в разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК
законодателят не е обезпечил баланса между ограничението на правото на
собственост или приложимото в случая присъждане на равностойността на
автомобила, о тъй като автомобилът не е собственост на вече осъдения и
защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите на
РБългария, поради факта, че в случай априори се приема императивно
отнемане на МПС, а би следвало да се отчете и обстоятелството, че
визираното престъпно посегателство е формално, на просто извършване и за
наличието на съставомерност не е необходимо да са настъпили допълнителни
вредни последици, които да следват самото изпълнително деяние. На
практика по този начин съдът е лишен от възможността да извърши обективна
преценка дали да наложи обсъдената принудителна наказателна мярка,
съобразявайки конкретната обществена опасност на деянието и дееца е
несъразмерно, имайки предвид, че такава възможност е предвидена с
7
разпоредбата на чл. 343, ал. 5 НК при значително по-тежко наказуемото
причиняване на смърт, тежка или средна телесна повреда по непредпазливост
при управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества или
техните аналози. Длъжни сме да изложим и това, че според нас визираната
правна норма чл.343б, ал.5 от НК се конфронтира и с изискванията на Рамково
решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление ОВL 68, 2005
г., стр. 49, което макар да е заменено частично с Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз
ОВL127, 2014 г., стр.39, предвижда по-общо в чл.2, § 1, че „всяка държава
членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването,
изцяло или частично, на средствата на престъплението и на облагите от
престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 1
година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги“. След
отмяната на чл.3, очертаващ предметния обхват, единственият критерий е
размерът на санкцията „лишаване от свобода“, въпреки първоначалната идея
за приложимост на рамковото решение само по отношение на престъпления,
свързани с организираната престъпност. Престъплението по чл. 343б, ал.1 НК
е наказуемо с „лишаване от свобода“ в размер от 1 до 3 години, като за същото
е предвиденото и отнемане на средството, послужило за неговото извършване,
в случая МПС, или присъждане на неговата равностойност, когато същото не
е собствено на дееца, тоест посоченият акт от вторичното право на ес се явява
приложим. Съдът на ЕС вече е имал възможността да се произнесе с решение
от 14.01.2021 г. по преюдициално дело C-393/19, обосновавайки
приложимостта на процесното рамково решение при квалифицирана
митническа контрабанда на културни ценности, че значението на понятието
„конфискация“ следва да се изясни съобразно чл. 2, т.4 от Директива
2014/42/ЕС, а именно: „окончателно отнемане на имущество, постановено от
съд във връзка с престъпление“, както и че е „без съществено значение дали
конфискацията представлява наказание по наказателното право“ /т.44-48 от
съдебното решение/. При всички положения, прилагането на рамковото
решение следва да бъде извършено в контекста на предвидените в чл.5 от
същото гаранции - настоящото рамково решение няма действие за промяна на
задължението за спазване на основните права и основните правни принципи,
включително по-специално презумпцията за невиновност, които са заложени в
член 6 от Договора за Европейския съюз, в това число и съобразно
изискването на чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС -
тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо
престъплението. Последното е проявление на принципа за пропорционалност
в областта на наказателното право, като терминът „наказание“ обхваща
всички санкционни мерки при извършено престъпно посегателство. В тази
връзка СЕС неотклонно постулира разбирането, че „кумулирането на санкции
с наказателно-правен характер трябва да се извършва по правила, които
8
позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции
съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване
произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на
пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от
Хартата. Тези правила трябва да предвиждат задължение за компетентните
органи да следят, в случай на налагане на второ наказание, за това общата
тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното
престъпление“ /в този смисъл решение от 20 март 2018 г. по преюдициално
дело C-537/16, т. 56/, както и че „това изискване се прилага без изключение за
всички кумулативно наложени санкции и следователно за кумулирането на
санкции както от едно и също, така и от различно естество като това на
имуществени санкции и наказания, свързани с лишаване от свобода. Само по
себе си обстоятелството, че компетентните органи възнамеряват да наложат
санкции от различно естество, не би могло да ги освободи от задължението да
се уверят, че тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на
съответното престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили
принципа на пропорционалност“- решение от 05.05.2022 година по
преюдициално дело С-570/20, т. 50/. На следващо място, което също е много
важно според мен е, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК противоречи на
правилата, установени с разпоредбите на чл.4, ал.1, във вр. с чл.17, ал.3 от
Конституцията на РБългария. Смятаме, че този състав на РС-Ботевград
разполага с необходимата компетентност за това, тъй като в действащото
законодателство липсва изрична забрана за осъществяването на инцидентен
/косвен/ контрол за конституционосъобразност на законите, като такава
принципна възможност поначало е предвидена с § 3, ал.1 от ПЗР на КРБ
относно завареното законодателство. По този повод КС изрично е приел
решение № 10 от 06.10.1994 г. на КС на РБ по конституционно дело № 4/1994
г. /обн. „Държавен вестник“, бр. 87/1994 г./, че „понятието „непосредствено
действие“, съдържащо се в чл.5, ал.2 от Конституцията на РБългария е
основен белег, който характеризира Конституцията като върховен
нормативен акт и който полага основите на системата на действащото право в
Република България. Непосредственото действие е вътрешно присъщо на
всеки нормативен акт, включително и на такъв, заемащ върховно положение в
йерархията на нормативните актове. Без съмнение то съществува и се
проявява и по отношение на Конституцията, независимо дали ще бъде
нормативно прогласено или не. В този смисъл чл. 5, ал. 2 има значение само да
подчертае нещо, което обективно е налице. Непосредственото действие
означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от
правно-техническа гледна точка, за да се прояви то. Непосредственото
действие прави от Конституцията живо, приложимо право“. По-нататък в
решението е пояснено изрично, че „позоваването на Конституцията в един
спор в областта на гражданското, наказателното, административното или
някакъв друг клон на правото не изисква специален процесуален ред за
разрешаването му. Защитата на правото, при което ще се приложи
9
непосредственото действие на съответните конституционни норми, ще се
осъществи по реда на съответния процесуален закон, т.е. ще се реализира по
действащия процесуален ред. Решението по такъв спор няма да има
общозадължителна сила, а ще породи действие само за конкретния случай.
Инстанционната проверка на правилността му ще се осъществи на общо
основание по реда на действащото процесуално законодателство. Това
отличава решението на правоприлагащия орган от решение на
Конституционния съд, което по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за
Конституционния съд е задължително за всички държавни органи,
юридически лица и граждани“. Тук е мястото да се отбележи, че това
задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Конституцията на
РБългария не се ограничава единствено в контекста на параграф 3, ал. 1 от
ПЗР на КРБ, а разкрива действителния й смисъл в принципен план,
прокламирайки непосредственото действие и спрямо законодателството,
прието по време на нейното действие". Нещо повече с разпоредбата на чл.5,
ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария се предвижда, че нито един от
законите не може да противоречи на Конституцията на РБългария, както и
това, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Дори да
приемете, че изложеното по-горе е несъстоятелно и настоящия състав не
разполага с компетентност, желание или кураж да осъществи косвен контрол
за законосъобразност, то е налице и друга, обективна при това пречка за
прилагане разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в частта и относно
императивно предвиденото отнемане на МПС или присъждане на неговата
равностойност, поради противоречието на този текст от НК с чл. 2, параграф 1
и чл. 5 от Рамково решение 2005/2012/ПВР във вр. с чл. 49, параграф 3
ХОПЕС. Това е така, тъй като, макар Рамковите решения да нямат директен
ефект, то обвързващото им действие поражда в тежест на националните
органи, и по-специално на съдебните такива, задължение за съответстващо
тълкуване на националното право спрямо правото на ЕС. В решение от
16.06.2005 г. по преюдициално дело C-105/03 СЕС за първи път се утвърждава
изискването за тълкуване в рамките на наказателно-правното сътрудничество
между държавите членки на ЕС, в съответствие с изискванията, залегнали в
тази категория актове на вторичното право. Съгласно т. 43 от същото, „от
националния съд се изисква да вземе предвид всички разпоредби на
националното законодателство и да ги тълкува, доколкото е възможно, в
светлината на формулировката и целта на рамковото решение, за да се
постигне резултатът, който се преследва”. В този ред на мисли, след като
процесното рамково решение поставя изискване отнемането /“конфискация“ в
широк смисъл/ на средството на престъплението да е съразмерно спрямо
престъплението, то следва да се извърши съответстващо корективно
тълкуване на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 във вр.с чл.53, ал.1, б.„а“ НК,
тоест дали тази ограничителна наказателна мярка е пропорционална на
обществена опасност на деянието и дееца. От материалите по делото се
изяснява, че Х. Х. е неосъждан, както и че наложените му до момента
10
наказания за неспазване на правилата за движение по пътищата не са от
естество да го характеризират като изключително недисциплиниран водач на
МПС. Същият е с позитивни характеристични данни и на практика
лишаването му от право да управлява МПС по административен ред е станало
причина същия да загуби работата си, което само по себе си е достатъчно
сериозен мотив подсъдимия да почувства държавната репресия, което да
доведе до постигане на целите на така наречената "специална превенция",
поставена от законодателя. В конкретния случай се касае за инцидентната
престъпна проява и за лице, при което не е изграден устойчив динамичен
престъпен стереотип. Ето защо смятаме, че в настоящия случай съдът следва
да приеме, че евентуалното присъждане равностойността на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението, се явява
непропорционално както на ниската обществена опасност на дееца, така и на
обществена опасност на самото деяние, което не разкрива значителни отлики
спрямо посегателствата от същия вид, оправдаващи използването на по-
интензивна форма на държавна принуда. „Конфискацията“ на автомобила ще
накърни напълно неоправдано правото на собственост на осъденото лице и по
никакъв начин не би допринесла за осигуряването на изискуемия баланс. В
заключение бих искал да кажа, че на този съдебен състав, както и на всички
присъстващи в залата е известно, че в КС на РБ са образувани поне две
производства за обявяване противоконституционността на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, обнародвана с ДВ, брой 67 от 2023 г. Едното от тях е по
инициатива на съдии от РС-Свиленград, а другото е по искане на съдии от
ВКС, по които до настоящия момент липсва произнасяне. Независимо от това,
обаче, няма обективна или законова пречка за останалите съдилища в
РБългария да извършват подобни преценки до момента, в който
конституционните съдии се произнесат със задължителен за всички ни акт.
Като смятаме, че предвид това, че подобни мерки като конфискация или
съпоставимото към нея присъждане на равностойност попада в област
безспорно регулирана и от правото на ЕС, то най-вероятно решението на КС
ще бъде съобразено и с това обстоятелство. Това нещо, освен всичко останало
е предвидено и от съда в Люксембург, който е приел решение от 22.06.2010 г.
по съединени дела С-188/10 и С-189/10, в което са цитирани поне още 10
такива. По изложените подробни съображения смятам, че предложението,
направено от представителя на БРП за приложението на чл.343б, ал.5,
предложение последно от НК спрямо подзащитния ми, следва да бъде
оставено без уважение.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. Н. Х.: Поддържам казаното от адв.В..
ПРОКУРОРЪТ: Въпреки казаното от защитника на обвиняемия аз
поддържам направеното искане и моля съдът да се произнесе с определение в
този смисъл.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване на
определението си.
11
Съдът след съвещание:
Видно от приложената на ДП повторна съдебно-оценителна експертиза,
управляваният от обвиняемия товарен автомобил марка “Исузу“, модел „ТФС
54 ХДЛ“, с peг. номер ***** е оценен на сумата от 12 654 лева /дванадесет
хиляди шестстотин петдесет и четири/ лева. Същото моторно превозно
средство е послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от
НК, за което е одобрено споразумение по настоящото дело. Съдът следва да
отбележи, че единствената преценка, която законодателят му е дал,
прилагайки разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е да прецени дали превозното
средство, послужило за извършване на престъплението е собственост на дееца
и в този случай да го отнеме в полза на държавата, а когато не е негова
собственост да присъди неговата равностойност. Съдът не може и не следва
да прави преценка дали съответната разпоредба на НК противоречи на
Конституцията на РБългария и дали законодателят е обсъдил наличието на
пропорционалност, с оглед личността на дееца и в този смисъл намира
възражението, направено от адв.В. за неоснователно. Съдът следва да
приложи разпоредбата на ал.5, в този вид, в който е отразена в НК и не може
да преценява в кои случаи да я прилага. Ето защо съдът намира искането на
БРП за основателно.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Х. Н. Х., с постоянен и настоящ адрес: гр. Ботевград, общ.
Ботевград, обл. Софийска, ул. „******, с ЕГН: **********, да заплати в
полза на държавата сумата от 12 654.00 лева /дванадесет хиляди шестстотин
петдесет и четири лева/, представляваща левовата равностойност на МПС,
послужило за извършване на престъплението, на основание чл.343б, ал.5 от
НК, както и 5.00 /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист,
платими по сметка на РС-Ботевград.
В тази си част определението подлежи на обжалване и протестиране
пред СОС в 7-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЪТ намира, че с оглед на така постигнатото споразумение, следва
да прекрати производството по НОХД №597/2024 година по описа на БРС и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД №597/2024г. по описа на БРС.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
12
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
Секретар: _______________________
13