РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 13.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 102 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 1770/20.10.2017 г. по гр.д.№ 1142/2017 г. по описа на ПлРС е осъдено „***“ ЕООД
със седалище
гр.Плевен да заплати на И.И.Д. сума в размер на сумата от 40 000
лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 15.09.2016 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата
на трудовата злополука - 15.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена претенцията за горницата над
присъдените 40 000 лв. до претендираните 150 000 лева,
представляващи частичен иск от 200 000 лева, претендирани като обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на настъпилата на 15.09.2016 г. трудова злополука на основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.Осъдено е „***“ ЕООД със седалище гр.Плевен да заплати на И.И.Д. сумата от 58.00 лв.,
представляваща сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.Осъдено е „***“ ЕООД със седалище гр.Плевен да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ПлРС обща сума в размер на 1 692.00 лв., представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважените искове и възнаграждение за изготвена
СМЕ,
на основание чл. 78, ал.6 ГПК.Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника
ЗАД „***“ АД.
Депозирана е въззивна жалба от ***със седалище гр.Плевен, чрез
пълномощник, срещу решение от 20.10.2017 г. по гр.д.№ 1142/2017 г. по описа на
ПлРС.Постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, анализирани са
неправилно приложените доказателства, свидетелските показания, налице са и
противоречиви констатации на съда, при постановяването му е нарушен материалния
закон, като по същество е и необосновано.Съдебният акт е немотивиран и
необоснован в частта, в която на ищеца е определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.В тази част съдебния акт е
необоснован на доказателствата по делото, определеното обезщетение е силно
завишено и не съответства на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.Не са
твърдели, че в задълженията на лицата, изпълняващи длъжността „шлосер“ не влиза
разтоварването на конструкциите, които следва да дообработят от тях, като се ползват
помощни средства като телфери за придвижването им от едно работно място до друго.Твърдят,
че на въззиваемия не е възлагана никаква самостоятелна работа, свързана с
прякото изпълнение на трудови функции, обективирани в длъжността му, така и с
помощни функции.За да не приеме съпричиняване от страна на въззиваемия, съдът е
приел, че не е бил инструктиран за работа с машините.В книгата за инструктаж (приложение № 1 към Наредба РД – 02 -07/2009 г.) няма поле за изписване на проведения инструктаж,
тъй като инструкциите за безопасна работа се разработват отделно в зависимост
от дейността на предприятието и оборудването в него.Полагането на подпис
установява, че е направен първоначален инструктаж, тъй като са посочили за какво
се инструктират работниците, къде и как са сложени инструкциите за работа и
др.Нито в исковата молба, нито в хода на съдебното дирене, въззиваемият е направил твърдение, че не му е проведен
начален инструктаж, нито че му е възложена работа, за която той е отказал да я
изпълни поради това, че не му е показано и разяснено как да се прави.Следва да
се има впредвид във връзка с БЗУТ заповед № З 470/07.01.2011 г., в която
въззивникът е определил посочените видове инструктаж.Към заповедта е
разработена и програма за провеждане на обучение по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана от 07.01.2011 г., като не следва да се позовава
на последващата такава от 17.10.2016 г. (след датата на трудовата злополука), която само допълва издадената преди това с оглед
на предписанията на ИТ, като не се изисква поименно изброяване на лицата, след
като е посочено, че всички работници подлежат на инструктаж и
обучение.Протоколът на ИТ няма обвързваща сила.По силата на заповед № З - 12/19.01.2010
г. е наредено да се изработят информационни табла, на които да се залепят
инструкциите, правилата, заповедите и другите, за осигуряване на ЗБУТ и са
определени местата, на които следва да се монтират, а въззиваемият не е оспорвал,
че няма информационни табели и инструкции.Неоснователно е прието, че
злополуката е станала по повод изпълнение на трудовите му задължения.Неоснователно
не е уважено възражението за допусната груба небрежност от И.Д..Неправилно и е
решението в частта, в което е отхвърлено възражението им за прихващане със
сумата от 1 200 лв., на основание чл.104, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД.Въззиваемият не
е представил доказателства за извършени от него разходи за лечение.Прави се
искане да се отмени решението в обжалваната му част и да се пререши спора по
същество, като се присъдят и направените разноски.
За И.И.Д.
процесуалният представител изразява становище, че в решението си съдът не е допуснал твърдяните
от жалбоподателя пороци.Неоснователно е оплакването, че определеното
обезщетение неоснователно е
завишено.Правилно първоинстанционният съд е приел, че при настъпването на
злополуката И.Д. не е допуснал действия, които могат да се квалифицират като
груба небрежност.Прави се искане да се остави без уважение въззивната жалба.
За
въззиваемия ЗАД „***“АД, чрез пълномощник, е депозиран отговор на въззивната
жалба, като се изразява становище, че същата е основателна.В
първоинстанционното производство по безспорен начин е установено съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на работника, като същият е допуснал груба
небрежност.Прави се искане да се постанови решение, с което да се уважи изцяло
въззивната жалба, подадена от ***.
Депозирана
е въззивна жалба и от И.И.Д., чрез пълномощник, срещу решение от 20.10.2017 г.
по гр.д.№ 1142/2017 г. по описа на ПлРС като неправилно и необосновано по
отношение на претенцията за обезщетение, респ. съответстващата на отхвърлената
част от лихва за забава, както и в частта, в която на ответната страна са
присъдени разноски.От фактическа страна претърпяните от ищеца травматични
увреждания и проведеното в тази връзка лечение са правилно установени от съда,
но първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД
критерий и не е дал справедлива имуществена оценка на търпяните
вреди.Определеното от съда обезщетение е ниско по размер и не съответства на
тежестта на конкретния противоправен резултат и неговото отражение върху
въззивника.Налице и пожизнено осакатяване, което само по себе си е изключително
тежка и необратима последица и следва да бъде ценено като отделен факт при
преценката на действителния обем на настъпилия противоправен резултат.Прави се
искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да се
постанови друго решение, с което да се уважи предявения иск до заявения размер,
като се присъди и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от
датата на трудовата злополука - 15.09.2016 г. до окончателното плащане, като се
присъдят изцяло и направените от ищеца разноски пред първата съдебна инстанция,
вкл. адвокатско възнаграждение.
За ***процесуалният
представител изразява становище да се отхвърли депозираната въззивна жалба от И.Д.
като неоснователна.Счита, че е настъпило осакатяване на крака на И.Д..Позовава
се на т.6 от ППВС № 3/79 г.Счита, че по делото не се установява, че са
пострадали петата, нито стъпалото на ищеца в тесен смисъл.Отстранени са
пръстите на крака, но това не е довело до загуба на най - съществената функция
на крака, а именно -двигателната.Изключителна вина за настъпването на
злополуката има ищеца.Искането за присъждане на по - високо по размер
обезщетение е неосновано на доказателствата по делото и е неоснователно.Счита
подадената жалба за неоснователна.
За
въззиваемия ЗАД „***“ АД със седалище гр.София се изразява становище да се
потвърди като правилно и обосновано решението
в обжалваната му част.Правилно е определено присъденото обезщетение,
като е взета предвид и разпоредбата на чл.52 ЗЗД.При условията на евентуалност
се изразява становище, че дължимото обезщетение за настъпилата трудова
злополука следва да бъде намалено поради допусната от въззивника груба
небрежност.
Въззивните
жалби са процесуално допустими.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна.
От приложения трудов договор от
12.09.2016 г. е видно, че И.Д. е започнал работа в *** на длъжността “шлосер“ с
място на работа „производствен цех“.
Приложена
е декларация за трудова злополука, настъпила на 12.09.2016 г. в производствения
цех на работодателя, като е пострадал И.Д., настъпила при монтаж и демонтаж на
детайли и възли.Настъпило е преобръщане на метална греда; подхлъзване и падане
на работника.Настъпило е притискане на десния му крак.
Резултатите
от разследването се оформят в протокол, който
представлява официален свидетелстващ документ, чиито констатации на
основание чл.58, ал.6 от КСО се считат за верни до доказване на противното.От
протокол № 5103 – 14 - 27 от 04.10.2016 г., издаден от ТП на НОИ - Плевен е
видно, че са допуснати нарушения на следните нормативни актове: чл.281, ал.5 КТ; чл.19, ал.1 от
ЗЗБУТ; чл.2, ал.2, чл.6, ал.1 от Наредба № РД – 07 - 2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
чл.164, ал.2, чл.166, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на
работните места и при използване на работното оборудване.
От
приложеното разпореждане № 5104 – 14 - 57 от 05.10.2016 г. е видно, че на
основание чл.60, ал.1 от КСО трудовата
злополука, станала с И.Д., е приета за такава по чл.55, ал.1 КСО.
От приложените по делото епикризи от КОТ и
МБАЛ“***“ ООД се установява, че на И.Д. са извършвани оперативни интервенции по
повод на настъпилата злополука.
От приложената заповед № З
470/07.01.2011 г. на дружеството е видно, че на основание на горепосочената Наредба
№ РД – 07 - 02 са определени видовете инструктаж: начален; на работното място;
периодичен.Относно обхвата на инструктажите - всички работници и служители в
зависимост от характера на извършваната работа, конкретните условия и
съществуващия професионален риск.Определена е и продължителността на
инструктажите: начален 1 работен ден; на работното място 1 работен ден;
периодичен (съгласно чл.18, ал.2 не по - рядко от един път на три
месеца) - от 1 - во до 10 - то число на месеца, започващ
тримесечието с продължителност не по - малко от 2 часа, по преценка на
провеждащия инструктажа.Инструктажите се провеждат по предварително утвърдени
от работодателя програми.
От приложената заповед от
15.01.2015 г. е видно, че инж.Р.е определен за лице, който да извършва
инструктажите.От приложеното удостоверение от 04.12.2015 г. е видно, че инж.Р.е
завършил курс за ежегодно обучение на длъжности лица по безопасност и здраве
при работа съгласно изискванията на чл.6, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № РД – 07 -
02.
Приложена е и програма с
конкретни мерки за управление на риска 2016 г.
От приложената книга за начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана И.Д. е
инструктиран на 12.09.2016 г.От приложената служебна бележка от 12.09.2016 г. е
видно, че му е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана.
От приложената книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа е видно, че на 12.09.2016г. му е
проведен инструктаж на работното място.
От приложеното заключение от
СТМ „***“ ЕООД е видно, че И.Д. може да изпълнява длъжността шлосер в
дружеството.
От приложената длъжностна
характеристика на длъжността „шлосер“ е видно, че той изпълнява шлосерските
дейности (разчертава, пробива, шмиргелова и др.) по монтаж,
демонтаж на конструкции, детайли, възли, паропроводи, водопроводи, въздуховоди
и резервоари; при производствена необходимост изпълнява и монтажни и помощни
дейности; изпълнява всички инструкции по безопасност на труда, ППЗ, първа помощ
и Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството, като носи отговорност както
за собствената си безопасност, така и за безопасността на лицата, които могат
да пострадат от негови действия или бездействия, както и спазване на трудовата
дисциплина, установения ред и изискванията на нормативните актове по
безопасност и здраве при работа, хигиена на труда и ППЗ, която му е връчена на
12.09.2016 г.
Представена е утвърдена от работодателя
Инструкция за безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения с електротелфери,
управлявани от пода, както и Инструкция за безопасна работа на прикачвачи на
товари.
Приложен е и договор от 2011 г.
за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност,
сключен между работодателя и ЕТ“***“, както и два броя лицензии на едноличния
търговец за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена
опасност.
Приложена е застрахователна
полица по задължителна застраховка „трудова злополука“, сключена между
работодателя и ЗАД „***“ със срок на застраховката 31.03.2016 г. до 30.03.2017 г.
със застрахователно покритие: смърт на застрахованото лице в резултат на
трудова злополука; трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
временна неработоспособност в резултат на трудова злополука при посочените
условия.Приложен е добавък към застрахователната полица на ***от 24.03.2016 г., в който е посочено, че ЗАД ще преизчислява
дължимите вноски на годишната застрахователна премия в зависимост от подадената
информация от застрахования за новоназначените и напусналите работници и
служители, както и добавък от 16.09.2016 г., в който е посочено, че към списъка
на застрахованите лица се добавя и И.Д., общите условия на задължителната
застраховка Трудова злополука, както и списък на застрахованите лица по
застраховка Трудова злополука от 24.03.2016 г.
Представена
е и заповед № З - 412/19.01.2010 г. относно изработка и разполагане на
информационни табла с нагледни материали по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана в ***.
От приложения РКО от 09.10.2016 г. е видно,
че на майката на И.Д. е изплатена сумата от 1 000 лв. за неговото лечение, като
дружеството е заплатило и сумата от 200 лв. за избор на екип на посоченото във
фактурата от 09.10.2016 г. лечебно заведение.
От приложеното експертно решение
от 25.08.2017 г. е видно, че на И.Д. е определена 50% трайна нетрудоспособност
със срок на инвалидизация 3 години - до 01.08.2020 г., като противопоказни
условия на труд са системни физически усилия.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, неоспорено от страните, което съдът възприема като
обективно и компетентно, се установява, че на И.Д. са причинени разкъсно - контузна
рана, тежко многофрагментно счупване на всички стъпални кости от предната група
(т.н.метатарзални) и размачкване на меките тъкани (кожа, подкожие,
мускулатура, сухожилия) на стъпалото на десния крак.Налице е пряка причинна връзка между производствената
травма, първоначално констатираните в ортопедичната клиника увреждания,
настъпилите усложнения -некроза (загниване, загиване) на засегнатите
тъкани и последващата ампутация на част от стъпалото (ходилото).Посочено е, че
пострадалият е приет в ортопедична клиника на университетската болница в
Плевен, където е извършена операция, като са съчленени счупените костни
фрагменти със специални ортопедични игли (Киршнерови).След няколко
дни обаче се установило, че поради размачкването на тъканите и увреждане на
малките съдове е настъпила некроза (загниване,
загиване) на засегнатите участъци.Това наложило нова
хоспитализация в клиника „***“ и втора операция, състояща се в ампутация (хирургично
отстраняване, изрязване, премахване) на предната
половина на стъпалото, включващо всички пръсти и предната група стъпални кости
на десния крак.периодът на зарастване на раните от операциите е около 3 - 4
месеца.ВЛ е посочило, че по време на лечението и зарастването на раните след
операциите И.Д. е търпял болки и страдания, които условно могат да се разделят
на силни-през първите 4 - 5 седмици, средни-през следващите 2 – 2 1/2 месеца и
слаби - за още около 2 -2 1/2 месеца.През първите 3 - 4 месеца придвижването се
е извършвало единствено с патерици.Предната половина на стъпалото до глезенната
става (сгъвката) на крака е ампутирана (липсва,
хирургически отстранена), като тези ампутирани части от
стъпалото на долния крайник са невъзстановими.Вл е посочило, че е причинено
осакатяване на десния крак.За в бъдеще функцията на ходенето частично може да
бъде възстановена само с използване на помощни средства (патерици,
проходилки, бастун) и изработване на специална ортопедична
протеза.В с.з. ВЛ е посочило, че И.Д. може да ходи самостоятелно без помощни
средства, малко му е неустойчива походката, не е много стабилна, не е в състояние
да извършва дълги преходи, да носи тежести, да тича.До 100 - 200 м. спокойно
може да измине.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката С.Д.,
майка на И.Д., които следва да се кредитират като обективни, тъй като тя има
непосредствено впечатление от физическото и психическо състояние на сина се
преди и след инцидента, се установява, че
е научила за трудовата злополука от него.Като отишла в болницата, където той
бил транспортиран, имало много кръв, а той викал, че много го боли.Опериран е
към 13 часа, сложили са му стабилизатори на пръстите.След операцията е останал
в болницата около 18 дена, като през първите 10 дни не е ставал от леглото,
както и че кракът му бил поставен на стойка, за да не се движи.през това време
синът й изпитвал силни болки.През това време тя и съпругът й са го обслужвали,
като той се хранел в леглото, а физиологичните функции осъществявали
посредством оринатори и подлоги, пак на леглото.След като го изписали от
болницата, още на следващия ден отишли на консултация в София, където му
казали, че кракът му е за ампутация.Кракът му започнал да почернява и търсели
лекар, който да извърши оперативната интервенция, защото кожата започнала „да
се разпада“.Синът й трудно приел ампутацията, имал болки, постоянно вземал
болкоуспокояващи, а в къщи и съдоразширяващи.След ампутацията той престоял в
болницата 6 или 7 дни, а след това ходили по два пъти в седмицата да му правят
превръзки, защото никой не смеел да му погледне кракът.Едва на последната
превръзка през месец януари синът й погледнал крака си и като излязъл от
кабинета бил пожълтял от уплаха.След като се прибрал в къщи не можел да стъпва
на крака си и още близо месец след това лежал.Не можел да се обслужва, дори и
храна не можел да си сложи и да отиде до банята.Изправял се в кревата още през
месец ноември, като около Нова година ходел с патерици, а през месец февруари
си стъпил на крака, като започнал полека да се придвижва в дома им.В момента на
сина й му е много трудно, тъй като искал
да отиде с другите деца на басейн, но му било много неудобно да си събуе
обувката, защото не знаел как ще реагират околните.Появила се е задръжка в
общуването с приятелите.Има коренна разлика в поведението му преди и след
инцидента.Преди инцидента много й помагал в къщи, непрекъснато работел, още
след завършване на училище, спортувал, играел волейбол, докато след инцидента
не можел да спортува, да играе, да носи тежко, да й помага.Протезата, която му
е сложена през май или юни 2017 г., му е неудобна и много трудно върви с
нея.Има удължение в обувката на маратонката, която прави по-приемливо ходенето,
но не може да ходи постоянно с него, защото глезенът му поддава.Може да шофира
само с протезата.Единствената помощ, която работодателят е оказал, е от 1 000
лв., която настояли да вземат.За избор на екип те са си платили и тези 190 лв.
не са им дадени от работодателя.
От показанията на свидетеля Д.Р.,
директор на ***, се установява процедурата по приемане на нови работници в
дружеството.Започнал е да го подготвя с първоначален инструктаж.Развежда ги из
цялата фабрика, показва конкретните работни места, запознава ги с всички табла,
където са написани инструкциите и изискванията за безопасна и здравословна
работа.След това се прави беседа с тях във връзка с правилника за работа във
фабриката, организацията на движението на работа в завода, достъпа, начина на
използване на оборудването и на машините, с аварийните входове и изходи на
фабриката, с таблата за противопожарна безопасност, които ги има на много места
в цеха, със заповед РД - 072, където изрично са посочени какви са изискванията
за безопасна работа в едно машиностроително предприятие.Като му направи този
първоначален инструктаж му задава въпроси, предупреждава го, че в продължение
на времето трябва да чете табла в цеха, инструкции, правилници.Винаги, когато
имат новопостъпили работници, ги прикрепят към стари работници, които са
запознати с работата с цел да получи някакви първоначални знания и дори да не
прави нищо, най - вече да се запознае с документации, които са необходими,
самите методи на работа, някои тънкости.Прикрепили са го към бригадата от двама
човека - тази на Светозар, който е шлосери е водещ във всяка работа при тях, и
заварчик В.М..Тази група е работела под естакадата, извън самата фабрика, имало
е един стенд, трябвало е да се направи двойна греда.Били са на оперативка този
ден и са чули необичаен шум.Указало се, че в цеха има паднал човек на
земята.После е разбрал, че е паднала греда и му е затиснала с единия ръб
крака.Оказана е първа помощ, дошла е линейката и са го придвижили към спешна
помощ.Почти 16 години е директор и трудова злополука във фабриката не е имало.С
една количка са вкарали елементите вътре.Те са били сглобени, точкувани и са се
придвижили на вътре на количка, която се движи по релсов път, по три бройки, за
да се уравновеси количката.злополуката е станала, трябвало е от дясно на ляво
да минат, а те са тръгнали на обратно.Има правилник за разтоварване на тези
елементи.Има инструктажи.Трябва да има свободно място, никога да не се
прехвърля товара през други елементи и машини.С.е трябвало да го направи това нещо.Той
като най - старши в групата се занимава с тези дейности.на майката на И. са дали
1 000 лв. още със самото начало, за да подпомогнат за лекарства и
консумативи.След този случай са правили извънредни инструктажи.Не са променили
таблата, там са всички изисквания като инструктажи и заповеди.
От показанията на свидетеля С.А.
се установява, че са започнали работа сутринта, бил е прикрепен към него да
гледа, обяснявали са му кое как се работи.Вънка над естакадата правят това,
след това са го натоварили на работна количка и той е изявил желание на влезе
вътре в халето.Не е трябвало да прави тази маневра с товара.Помолил го е
последният елемент да го откачи той, за секунди се е обърнал, че да върне
количката и в този момент, за секунди без да го попита е поел пулта, той е
разтоварвал други конструкции, не подхожда правилно при отказване на
елемента.Не е откачил правилно захвата, оторизирана скоба.Викнал му е:“И.
спри“, той се е паникьосал и се е подхлъзнал, много бързо е станало и детайла е
тръгнал към него, не е можал да се отдръпне.Взел е пулта и е вдигнал елемента,
дошли са и други колеги и са му оказали първа помощ.В този случай е можел и той
да пострада, но е проявил самообладание.Този пулт има кнопка с дълъг кабел,
телфер е това.Всяко едно управление си има бутоните, стоп при авария.Ако е имал
бърза реакция и е натиснал „стоп“ може би е нямало да се случи това.Има си
определено разстояние колко се вдига товара.В халето има подкранова линия, там
са крановете, телферите, има пулт, който се управлява и от работната количка си
сваляш елементите.За тези кранове периодично се провежда инструктаж.С тези
телфери, всички знаят как се борави с него.Тези инструктажи се провеждат
периодично, преди да започнеш работа, запознават те с работата, с действие на
безопасност.На всяка машина си има инструкция и трябва да се спазва.С тези
машини ги инструктират още в началото, когато започват работа.Един нов млад
работник може до 2-3 месеца да се обучи и постепенно да започне да изпълнява
тези дейности.От 10 години е във фирмата, докато те видят, че си се обучил с
тези неща, тогава може да се работи.През този период този работник е помагач,
прикрепен е към някоя бригада.Управителите, началник цеха могат да преценят
дали може да работи с тези машини.казал е по отношение на телфера „дай на мене
аз да го откача“, направил го е по собствено желание.По принцип дистанционното
управление трябва да стои в неговите ръце.Изявил е желание, казал е, че може да
се справи и разбира от това нещо, с баща си
работил.Трябвало е да откачи скобата на елемента и да я махне от
детайла.
От показанията на свидетеля В.М.,
заместник - директор на предприятието, се установява, че този ден с
ръководството са обсъждали задачите, които предстоят.Чул е удар от падащо нещо
в цеха.когато имат новоназначени работници, първо се прикрепя към по-опитни
колеги, с които работи, но е като помощен персонал, подава нещо, гледа как се
сглобява.И.Д. е бил прикрепен към група опитни работници като помощник
наблюдател.новите работници ходи да ги наблюдава през деня.Той в началото е бил
като помощник, минали са 2-3 дена от постъпването му.Инструктират ги за спецификата
на самата работа, за безопасност.Предварително се провеждат като лекции,
обучения на всеки едни работник.Това нещо го върши директорът.След инструктажа
на него му се свежда някаква заповед.Има инструкции за работа с определена
машина, в цеха има табла как се работи с машини.Новите работници са прикрепени
към по -старши работници, той не дава
задачи на един млад работник, новият работник гледа, придържа, подава рулетка,
извършва по елементарни неща, разчита чертежи да се движи със старшия работник.
От показанията на свидетеля Р.Д.,
който работи като гл. счетоводител, се установява, че 1 000 лв. са платени с
РКО и 200 лв. за операцията, като последните са платени в „***“.
От показанията на свидетеля В.Д.се
установява, че е работил навън под естакадата със С.и И., самата злополука не е
видял.И. е бил назначен като ученик да гледа и да се учи.Към В.и С.е бил
прикрепен като ученик.
Предявеният иск е с правно
основание чл.200 КТ.Разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ предвижда, че за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 от КТ
е безвиновна и гаранционно – обезпечителна, както и че работодателят отговаря
както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от трудовата злополука, като предявеният иск е доказан
по основание.
Не е спорно наличието на трудово
правоотношение между страните, както и факта на настъпване на трудова злополука
по време на съществуване на правоотношението.
Спорни
и пред настоящата инстанция са въпросите
налице ли е допусната груба небрежност от страна на И.Д., какви са
формите на необходимия инструктаж и как се документира извършването му, какъв е
механизмът на трудовата злополука, правилно ли е определен размерът на
обезщетението за неимуществени вреди с оглед на чл.52 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че
направеното възражение за съпричиняване от страна на И.Д. поради допусната
груба небрежност от негова страна е неоснователно.
Съпричиняване при трудовата злополука има,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.Не всяко нарушение на правилата
за безопасност на труда съставлява основание за намаляване на обезщетението, а
само това, което съдържа признаците на груба небрежност. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само
когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност
- когато не е положил грижа, каквато и най - небрежният
не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от
поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да
процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.
Приема
се също така, че когато трудовата злополука е настъпила в резултат на
непроведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност при работа, то поведението не може да се окачестви като груба
небрежност, освен ако от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му.
Инструктажите
по безопасността и здраве при работа са: начален, на работното място,
периодичен, ежедневен и извънреден.От представените по делото доказателства се
установява, че на И.Д. е проведен начален инструктаж, който е отразен по
утвърдения образец в приложение № 1 към чл.11,
ал.5 от съгласно Наредба № РД – 07 - 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, който
е отразен надлежно в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа в
графа от № 1 - 8, като за началният инструктаж е издадена и служебна бележка,
подписана от провелия инструктажа и от работника, която е по образеца в
приложение № 2 към чл.12, ал.3 от горепосочената наредба.Въз основа на
горепосочените писмени доказателства, както и показанията на свидетелите Р., А.
и М., които съдът кредитира в тези им части, тъй като същите имат непосредствени
впечатления от организацията на работния процес в предприятието и неговата
специфика с оглед на използваните в дружеството машини, съоръжения, следва да
се приеме, че началният инструктаж е проведен на И.Д. в деня на постъпването му
на работа по утвърдена от работодателя програма, относно основните правила и
изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; вида и характера
на извършваната работа; специфичните опасности и рисковете за здравето и живота
на работещите; изискванията към тяхното поведение.
Проведеният инструктаж на работното място е
отразен в съответната книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - инструктаж
на работното място, каквито са изискванията на
горепосочената Наредба № РД – 07
- 2 от 16.12.2009 г.
Въз основа на заповедта от 19.01.2010 г.,
показанията на свидетеля Р., А., които кредитира в тази част приема, че
процесните две инструкции – за безопасна работа на повдигателни съоръжения с
електротелфери, управлявани от пода и за безопасна работа на прикачвачи
натовари, са били
поставени на съответните достъпни и видими места, като на пострадалия е било
разяснено, че в продължение на времето на работа той следва да чете таблата в
цеха, включително и процесните. Спазени са и
чл.164, ал.2 и чл.166, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на
работното места и при използване на работното оборудване, като и на чл.19, ал.1
от ЗЗБУТ.Мостовият кран е бил технически изправен, с извършен периодичен
преглед, при извършването на товарно -разтоварните работи е използвано
приспособление Beam clamp, което се окачва на куката на крана,
имало е съответната информация и двете писмени инструкции за използването на
това работно оборудване преди трудовата злополука.
Въз основа на показанията на свидетелите Р., А.,
М., М., които съдът кредитира в тези им части, съдът приема, че той е бил
прикрепен към групата опитни работници, състояща се от двама души - шлосер и
заварчик, в процес на обучение, като до деня на трудовата злополука са минали 2
- 3 дни от постъпването му, като поради този кратък срок не е проведен и
периодичен инструктаж, като работодателят е приел, че следва да се провежда не
по - рядко от един път на три месеца, но от 1 - во до 10 - то число на месеца,
започващ тримесечието.Следва да се приеме също така с оглед на приложената
заповед от 15.01.2015 г., удостоверението от 04.12.2015 г. и утвърдената на
01.02.2016 г. програма с конкретни мерки за управление на риска, че са спазени разпоредбите на чл.2, ал.2 и чл.6,
ал.1 от горепосочената Наредба.
От друга страна, влязлото в сила разпореждане,
с което злополуката е призната за трудова, има доказателствена сила за
гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ
и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна
връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение. Единият от елементите
на трудовата злополука е функционалната връзка с изпълняваната работа, изразена
в чл.55, ал.1 КСО и е
прието, че травматичното увреждане на здравето е настъпило през време и във
връзка с извършваната работа.
Трудовата
злополука е настъпила няколко дни след назначаването на И.Д. на работа, поради което следва да се приеме, че той не е
имал необходимите опит и умения, нито е съзнавал потенциалните рискове при
работа с подвигателно съоръжение с електротелфер, управляван от пода.В този
кратък период от време той се е намирал в един междинен такъв, през който е
следвало да бъде допълнително обучаван,
преди да започне самостоятелна работа в производството като „шлосер“, на която
длъжност е назначен.Необходимостта от конкретната обработка на детайлите е
изисквала те да бъдат придвижвани чрез
количка, която се движи по релсов път, но не може да се приеме от субективното
отношение на И.Д., че той е съзнавал, че могат да настъпят вредоносните
последици, като самонадеяно се е надявал да ги предотврати – при оперирането с
телфера във връзка с действията по освобождаване на крана, при което „щипката“ е
закачила една от гредите, която бутнала останалите две.Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице лично невнимание на И.Д., но то не
може да се квалифицира като проявена груба небрежност, тъй като от него не може
да се презюмира съзнание в работника за настъпване на вредите.И.Д. се е опитал
да се отстрани, но се е подхлъзнал, паднал е и гредата е притиснала крака му.В
този смисъл не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от
пострадалия е основание за намаляване на обезщетението, а само това, което
съдържа признаците на груба небрежност, каквато не е налице в процесния случай,
а е налице обикновена небрежност.Конкретният механизъм на злополуката като
стечение на обективни и субективни фактори, който налага обстоятелствата да се
преценят свързано, не води до извод, че е допусната груба (съзнавана) небрежност
от И. Д., тъй като не всяко нарушаване на правилата на безопасността на труда е
основание за прилагане на чл.201, ал.2 КТ.
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, то с оглед на чл.212 КТ във вр. с чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост.Критериите
за определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди са
изяснени с указанията, дадени в т.ІІ на
ППВС № 4/1968 г. Такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възрастта на пострадалото лице и възможността да продължи
трудовата си кариера и да се социализира и др., включително и прогнозата за в
бъдеще.
Относно спорния въпрос налице ли е
осакатяване или не на десния крак на И.Д., то в т.6 от ППВС № 3/79 г. е прието,
че кракът е осакатен, когато петата или стъпалото са отнети и в резултат на
това е загубена най -съществената част от неговата функция.От заключението на
ВЛ се установява, че предната половина на стъпалото до глезенната става на
крака е ампутирана, като е причинено осакатяване на десния крак.Вл има
непосредствено впечатление от осъществената медицинска интервенция при втората операция на пострадалия, както и
връзката й с осъществяваната функция на крайника, поради което съдът счита, че
е налице осакатяване.
Увреждането е трайно и невъзвратимо и е
налице осакатяване, което следва да бъде взето впредвид при определяне на
размера на обещетението.Възможността да се постигнат някои подобрения във
функцията на ходенето чрез използване на помощни средства и изработване на
специална ортопедична протеза не оказват влияние върху невъзвратимата последица
от увреждането.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да възмезди претърпените от работника или
служителя вследствие трудовата злополука болки и страдания и да се определи по
справедливост, като се вземе впредвид претърпяното от И.Д. телесно увреждане,
както и продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания.
От
доказателствата по делото се установява, че И.Д. е претърпял две операции, като периодът на зарастване на
раните от операциите е около 3 - 4 месеца.По време на лечението и зарастването
на раните след операциите той е търпял болки и страдания, които могат да бъдат
определени като силни - през първите 4 - 5 седмици, средни - през следващите 2
– 2 1/2 месеца и слаби - за още около 2 – 2 1/2 месеца, като през първите 3 - 4
месеца придвижването се е извършвало единствено с патерици.Това увреждане е
повлияло на походката на И.Д., пострадалият крайник е лесно уморяем, не може да
тича и да спортува определени спортове.Определена му е 50% трайно намалена
работоспособност за период от 3 години - до 01.08.2020 г., като са определени
като противопоказни условия на труд: системни физически усилия.От събраните по
делото гласни доказателства се установява също така, че той е страдал физически
и емоционално.Приемал е болкоуспокояващи, както и съдоразширяващи.Започнал е да
изправя от леглото близо месец след ампутацията.През този период не можел да се обслужва сам,
родителите са му помагали за хранене, обличане, ставане, сядане, придвижване до
тоалетна и др.Станал е по - избухлив.Искал да плува, но изпитва неудобство
околните да видят състоянието на крака му, като следва да се приеме, че
настъпилата анатомична промяна на крака му представлява външен видим дефект.
При определяне на размера на обезщетението
следва да се отчете също така младата възраст на пострадалия (25 години),
характера на увреждането, представляващо анатомична загуба за цял живот,
горепосоченият период на търпени болки и страдания, както и обстоятелството, че
за в бъдеще функцията на ходенето частично може да бъде възстановена само с
използване на помощни средства и изработване на специална ортопедична протеза,
не може да извършва определени физически дейности.
Ето защо съдът счита, че при съобразяване на
горепосочените правнорелевантни факти и правилната оценка на тяхното
значение и тежест при определяне на
размера на обезщетението, то правилно първоинстанционният съд е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
Правилно е прието от първоинстанциония съд,
че искът за горницата над 40 000 лв. до претендираните 150 000 лв.,
представляващи частичен иск от 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Правилно е присъдена законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от
датата на трудовата злополука - 15.09.2016г. до окончателното изплащане на
вземането.
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
възражението на работодателя за прихващане със сумата от 1 200 лв.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че сумата от 1 000 лв. е получена от майката на И.Д.
за лечението му от работодателя, а сумата от 200 лв. е изплатена от последния
на лечебното заведение за избор на лекар.
Възражението за прихващане е средство за
процесуална защита срещу предявения иск, както и средство за защита на
насрещното вземане на ответника и компенсационното му право.Последното се
поражда, ако са налице материално правните предпоставки визирани в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД - две лица да си дължат взаимно пари или заместими
вещи, всяко едно от вземанията да е изискуемо и ликвидно - с настъпил падеж и
установени по основание и размер.Според чл. 104, ал. 1 изречение второ от ЗЗД прихващането не може да бъде направено под условие
освен по условието, че предявеното в съда вземане ще бъде уважено.
Следва
да се приеме, че в полза на работодателя не е възникнало компенсационно
право.Той е престирал в полза на И.Д. сумата от 1 000 лв., но чрез това
доброволно плащане последният е преодолял имуществени вреди, настъпили от
увреждане на здравето му.Следователно прихващане на тази сума пари може да бъде
извършено срещу вземането на И.Д. за обезщетение за имуществени вреди, но
такива в процеса не са претендирани. Аналогично следва да се приеме и по
отношение на заплатената сума в размер на 200 лв., тъй като с тях работодателят
доброволно е погасил задължението си за обезвреда на претърпени от пострадалия
във връзка със злополуката имуществени
вреди.
С оглед на изхода на спора по делото са
присъдени и разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.6 ГПК.
Ето защо въз основа на гореизложеното съдът
приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1770/20.10.2017 г. по гр.д.№
1142/2017 г. по описа на Плевенски районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението чрез
връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: