РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Пловдив, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500001 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К - С против решение № 367/29.10.2024
г., постановено по гр.д. № 113/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с
което е отхвърлен като неоснователен искът на К против А. Б. У. за отнемане в
полза на Държавата на незаконно придобитото имущество на обща стойност
161 700 лв., от което подемлен имот с идентификатор ********* по КККР на
гр. В.,П. о., ведно с находящите се в него сграда с идентификатор *********.1
и сграда с идентификатор *********.2, както и мотоциклет марка
„М*********, Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел,
че придобитото от ответника имущество през целия проверяван период е на
обща стойност 125 388,29 лв., т.е. под 150 000 лв., и неправилно е приел, че не
е нужно да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране
на ответника, както неговите обичайни и извънредни разходи, за да се
1
установи нетният му доход, тъй като несъответствието няма да е значително
по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, както и че е неправилно съждението,
че нетният доход не може да бъде отрицателна величина. Счита също, че е
неправилен изводът, че У. се е разпоредил по противопоставим на ищеца
начин с процесния мотоциклет, доколкото договора за продажба от 29.06.2018
г. не е сключен в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка
на подписите и вещта е останала в имущество на ответника, както и
неправилно е прието наличието на договори за заем в общ размер на 20 000
лв. и договори за дарения общо за 40 000 лв. Предвид изложените във
въззивната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отнеме в полза на Държавата на
придобитото от А. Б. У. налично имущество – недвижим имот, ведно с
находящите се в него сгради, и мотоциклет. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Въззимаемият А. Б. У. чрез процесуалния си представител адвокат П.
Н. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а съдът правилно е кредитирал
повторното заключение на съдебно-техническата експертиза за пазарната
стойност на недвижимия му имот и правилно е приел, че придобитото от него
имущество за проверявания период не надхвърля 150 000 лв., обосновало
отхвърляне на предявения иск, поради което моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендира разноски за въззивната инстанция, в т.ч. адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
Подадена е и частна жалба от К ********* против определение №
721/29.11.2024 г., постановено по гр.д. № 113/2023 г. по описа на Окръжен съд
– Пазарджик по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските. Твърди
се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като няма данни
А. У. да е направил искане да му бъде разрешено извършване на разпореждане
със запорираното имущество за заплащане на адвокатско възнаграждение и не
са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а доколкото ответникът с
поведението си е станал причина за завеждане на делото, той следва да понесе
разноските за производството, като ако съдът не възприеме това становище,
2
моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение поради липса на правна
и фактическа сложност на делото. Счита също, че е освободен от заплащане на
държавна такса в производството за отнемане на незаконно придобитото
имущество, поради което моли да бъде отменено обжалваното определение и
да бъде уважена молбата му.
Ответникът по частната жалба А. Б. У. счита, че тя е неоснователна и
моли съда да я остави без уважение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на
обжалване съдебни актове от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от К. /К/ - С.
против А. Б. У. иск по чл. 153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество на обща стойност 161 700 лв. /след
направения частичен отказ от иска/, представляващо поземлен имот с
идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. В.,П. о. с площ от 445 кв.м., ведно с находящите се в имоти сгради с
идентификаторр *********.1 по КККР на гр. В., състояща се от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *********.1.1 с площ от 76 кв. м. и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********.1.2 по КККР на гр.
В. с площ от 76 кв. м., и сграда с идентификатор *********.2 по КККР на гр.
В., както и мотоциклет, марка М.*********. Ищецът твърди, че с решение №
3133/09.11.2022 г. на КПК е образувано производството за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило
уведомление вх. № УВ КПК-1976/01.12.2021 г. за това, че А. Б. У. е привлечен
в качеството на обвиняем по ДП № *******/2018 г. по описа на ОД на МВР –
Благоевград и пр.пр. № ******2018 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Благоевград, по което е внесен обвинителен акт в Окръжен съд - Благоевград,
за това, че от 28.05.2018 г. в гр. Я в съучастие като съизвършител с Б. А. У. при
условията на продължавано престъпление в нарушение на Закона за
подпомагане на земеделските производители и Наредба № 5/27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане
3
на площ, за да бъдат получени средства, предоставени от фондовете на
Европейския съюз на българската държава, е представил неверни сведения,
състоящи се в посочване на правно основание за ползване на земеделски
площи: договори за наем с различни лица, без такова правно основание
действително да съществува, прилагайки неистински частни документи към
заявления за подпомагане, подадени от името на Б. А. У. пред О С З - Я и
впоследствие пред О Д на *******, в резултат на което са получени средства в
общ размер на 73 431,10 лв., финансирани субсидии от бюджета на
Европейския съюз, което е престъпление по чл. 248а, ал. 5 от НК, попадащо в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗПК, като е налице връзка между
престъплението, по повод на което е образувано производството, и
придобиването на имуществото на ответника, чието отнемане се претендира.
На 03.02.2021 г. била образувана проверка за установяване значително
несъответствие в имуществото на У. с период на проверка от 03.12.2011 г. до
03.12.2021 г., която била извършена спрямо ответника, неговата дъщеря С. А.
У. и майка й Х А И. При проверката било установено, че с договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № *********** г., А. Б. У.
закупил процесния недвижим имот с двете описани в исковата молба сгради,
за сумата 38 000,00 лв., а с договор за покупко-продажба от 26.08.2016 г.
придобил процесния мотоциклет за сумата 100,00 лв., като според ищеца
пазарната стойност на недвижимия имот към датата на придобиване е 150 000
лв., а към настоящия момент е 160 000 лв., а пазарната стойност на
мотоциклета към датата на придобиване е 2 000 лв., а към настоящия момент е
1 700 лв. Счита, че не е установен законен източник на средства за
придобиването им от ответника и членовете на неговото семейство, които за
проверявания периода са реализирали доходи, приходи и източници на
финансиране в общ размер на 103 192,50 лв., а обичайните и извънредните им
разходи са били общо 138 310,63 лв., т.е. е установен отрицателен нетен доход
в размер на 34 871,13 лв., като имуществото им е в общ размер на 180 971,70
лв. и установеното несъответствие е 216 089.83 лв., което е значително по
смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПК във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПК, поради което
следва да се отнеме от А. Б. У. в полза на Държавата на посоченото имущество
на обща стойност 161 700 лв., от която недвижим имот за 160 000 лв. и
наличен мотоциклет за 1 700 лв. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 от ЗПК.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
4
Ответникът А. Б. У. оспорва иска като неоснователен и недоказан и
моли съда да го отхвърли. Счита, че не е налице значително несъответствие в
имуществото му и то не е придобито от престъпна дейност, като този извод не
може да бъде направен само от факта, че е привлечен като обвиняем по
досъдебно производство. Твърди, че не е получавал средства от Д. „З.“ във
връзка с проекти или схеми за подпомагане, получил е такива, но за периода
2009 г. - 2013 г., а недвижимият имот е придобит за 38 000 лв. от средства,
дарени му от роднини в размер на 40 000 лв., събрани на годеж през 2009 г. с Х
И, с която живее на съпружески начала, а сумата не била внасяна в банка, и
заеми в общ размер на 23 000 лв., от които 8 000 лв. от сестра му Д У. на
01.06.2020 г., 5 000 лв. от братовчед му Б. У.ов на 10.06.2020 г., 3 000 лв.
приятеля му М Ф на 10.06.2020 г. и 7 000 лв. от бащата на Х А М И, всички
тези суми били вложени при закупуването на недвижимия имот, а
мотоциклетът бил продаден на 29.06.2018 г. на Г П Н Претендира разноски, в
т.ч. адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С обжалваното решение е отхвърлен искът и Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество е осъдена да заплати на адвокат П. Н. 6 000 лв. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА, на А. Б. У. 400 лв. направени разноски и е осъдена да заплати по сметка
на Окръжен съд - Пазарджик 7 190,87 лв. държавна такса за исковото
производство.
С определение № 721/29.11.2024 г., постановено по същото гражданско
дело, е оставена без уважение молбата на К – София за изменение на
решението в частта на разноските.
Решението и определението са обжалвани изцяло от ищеца и в пълен
обем те са предмет на въззивното производство.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
5
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
С решение № 3133/09.11.2022 г. на КПК е образувано производство за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество въз основа
на постъпило уведомление с вх. № ********** г. от Окръжна прокуратура –
Благоевград за това, че А. Б. У. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №
*******/2018 г. на ОД на МВР – Благоевград и пр.пр. № ****** 2018 г. на
Окръжна прокуратура – Благоевград, по които е внесен обвинителен акт в
Окръжен съд - Благоевград, за това, че от 28.05.2018 г. до 11.05.2018 г. в гр. Я в
съучастие като съизвършител с Б. А. У. при условията на продължавано
престъпление в нарушение на Закона за подпомагане на земеделските
производители и Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, за да бъдат получени
средства, предоставени от фондовете на Европейския съюз на българската
държава, е представил неверни сведения, състоящи се в посочване на правно
основание за ползване на земеделски площи, в резултат на което са получени
средства в общ размер на 73 431,10 лв., представляващи финансирани
субсидии от бюджета на Европейския съюз, което е престъпление по чл. 248а,
ал. 5 от НК във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ, като
е образувана проверка за установяване значително несъответствие в
имуществото на ответника за периода 03.12.2011 г. - 03.12.2021 г., неин обект
са ответникът, неговата дъщеря С. А. У. и майка й Х А И.
С решение № 117/08.02.2023 г. на К е прието да се внесе искова молба в
Окръжен съд – Пазарджик за отнемане в полза на Държавата на придобито от
А. Б. У. имущество на обща стойност 179 771,70 лв.
За установяване на обстоятелството, че ответникът е привлечен като
обвиняем, са приети две постановления за привличане на обвиняем от
16.07.2021 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Благоевград и
обвинителен акт.
Ирелевантно по спора е до какъв етап е стигнало наказателното
производство против ответника, доколкото според разпоредбата на чл. 5, ал. 2
от ЗОНПИ производството по отнемане на незаконно придобито имущество се
провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното
6
лице и свързаните с него лица, поради което не следва да се обсъждат решение
№ 312/04.08.2023 г. по в.н.о.х.д. № 432/2023 г. по описа на Апелативен съд –
София и протокол № 1284/07.11.2023 г. по н.о.х.д. № 996/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград.
Видно от н.а. № *********** г. на нотариус Г Х с рег. № *** и с район
на действие района на Районен съд – В., А. Б. У. е закупил поземлен имот с
идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № ********* г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. В., ул. „Е.“, без посочен административен
номер, Пазарджишка област, целият с площ от 445 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: *******, при съседи: ******************* ведно с
находящата се в имота сграда с идентификатор *********.1 по КККР на гр. В.
с площ от 76 кв. м., брой надземни етажи - два, брой подземни етажи: 0, с
предназначение: жилищна сграда, която сграда се състои от следните
самостоятелни обекти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*********.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД- 1********** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
самостоятелния обект: гр. В., ул. „Е.“, етаж първи, с предназначение: жилище,
апартамент с площ от 76 кв. м., ведно с прилежащите към обекта общи части
от сградата, брой нива на обекта: 1, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: *********.1.2,
стар идентификатор: няма, който самостоятелен обект се намира на първия
етаж в сграда с идентификатор *********.1 с брой надземни етажи 2, с брой
подземни етажи 0, предназначение: жилищна сграда, 2. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *********.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № ********* г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. В., ул.
„Е.“, етаж две, с предназначение: жилище, апартамент с площ от 76 кв. м.,
ведно с прилежащите към обекта общи части от сградата, брой нива на обекта:
1, ниво 1 - съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: *********.1.2, стар идентификатор: няма, който
самостоятелен обект се намира на втори етаж в сграда с идентификатор
*********.1 с брой надземни етажи 2, с брой подземни етажи 0,
7
предназначение: жилищна сграда, ведно със сграда с идентификатор
*********.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № ********* г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
самостоятелния обект: гр. В., ул. „Е.“, без посочен административен номер,
Пазарджишка област, със застроена площ от 28 кв. м., брой надземни етажи 1,
брой самостоятелни обекти сграда: няма данни, предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, разположена в същия поземлен имот, за
сумата 38 000 лв., получена напълно от продавачите от купувача по банков път
преди подписване на нотариалния акт. Данъчната оценка на недвижимия имот
към този момент е била 37 497,10 лв.
От справка от ОД на МВР – Благоевград от 10.01.2022 г. и договор от
26.08.2016 г. се установява, че А. У. е придобил по силата на договор за
покупко-продажба мотоциклет, марка М.*********, първоначална
регистрация 02.04.1990 г., рама № ********** за сумата 100 лв., платена на
продавача изцяло и в брой от купувача при сключване на договора.
По делото е представен договор от 29.06.2018 г., с който А. У. е продал
на Г П Нпроцесния мотоциклет, ведно с всичките му принадлежности, за
сумата 200 лв.
Спорен между страните е въпросът дали с този договор е прехвърлено
правото на собственост върху движимата вещ, респ. дали тя е останала в
патримониума на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗДП собствеността на
моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като при
прехвърляне на собствеността на определени моторни превозни средства, в
т.ч. регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³,
подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени /чл. 144, ал. 2 от
ЗДП/.
В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение
на съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. В Ф, неоспорено от
страните и което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява,
че мотоциклетът е с работен обем на двигателя от 250 cm³, поради което съдът
намира, че договорът за прехвърляне собствеността върху процесния
мотоциклет следва да е сключен в писмена форма по чл. 144, ал. 1 от ЗДП, а не
8
в специалната форма по изключението по чл. 144, ал. 2 от ЗДП.
Впрочем договорът от 26.08.2016 г., с който А. У. е придобил правото
на собственост върху мотоциклета, е също в обикновена писмена форма, без
данни подписите на страните по него да са били нотариално заверени, но за
него ищецът не повдига въпроса за вещно-прехвърлителния му ефект.
Това означава, че с посочения договор У. е прехвърлил правото на
собственост на мотоциклета и той не е бил наличен в неговото имущество в
края на проверявания период.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. В Ф се установява
също, че средната пазарна стойност на процесния мотоциклет към датата на
придобиване 26.08.2016 г. е била 1 200 лв., а към датата на заключението
/септември 2024 г./ е 2 000 лв., като тези стойности са дадени само на база на
приетите по делото доказателства, без да е извършван оглед на мотоциклета
поради това, че той не е наличен /вж. обясненията на вещото лице при
приемане на заключението му в съдебно заседание на 24.11.2023 г./.
По делото пред окръжен съд са приети две заключения по назначена
съдебно-техническа експертиза – първоначално с вещо лице Б Г и повторно с
вещо лице А Ш относно пазарната стойност на процесния недвижим имот с
идентификатор *********, ведно с построените в него сгради.
Настоящият състав възприема второто заключение, което от една
страна не е оспорено от страните, а от друга страна е по-подробно, по-
мотивирано и обосновано, експертът е използвал различни методи за оценка
/на справедлива пазарна стойност, на вещната стойност, в т.ч. коефициент на
овехтяване, и на справедливата стойност/, направил е справки в Община В., в
агенции за недвижими имоти и съдебни изпълнители за сделки с недвижими
имоти от същия вид, както и е извършил оглед на имота.
Според заключението на повторната експертиза пазарната стойрост на
недвижимия имот към 25.06.2020 г. /датата на придобиването му/ е 125 158
лева, а към февруари 2024 г. – 206 590 лв.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства
относно получените от ответника средства, като съдът кредитира показанията
на свидетелите Д. У., Б. У.ов и А И, като отчита близките им връзки с
9
ответника /негови сестра и първи братовчед, съответно баща на жената, с
която той живее на съпружески начала/ и при приложение разпоредбата на чл.
172 от ГПК, които разкриват възможност за известна заинтересуваност на
свидетелите, но в същото време и това, че те са могли да имат пълни и
подробни впечатления от интересуващите процеса факти.
Според свидетелката Д. У. ответникът живее със съпругата си в с. Б. К.
Я, Б. о. в едно домакинство с неговите родители, които им помагат физически
и финансово, поемайки основните разходи в домакинството, доколкото
полагат допълнителен труд с отглеждане на животни, от който реализират
допълнителни доходи. През юни 2020 г. ищецът поискал от свидетелката в
заем 8 000 лв., които тя му дала, тъй като били в много близки отношения и тя
вярвала, че в един момент той ще й ги върне, макар все още да не го е
направил, но тя не бързала, а за получените пари била съставена разписка.
Твърди също, че през септември 2009 г. брат й и снаха й направили годеж с
много гости, на който според техните думи събрали над 40 000 лв., които
запазили и впоследствие харчели за нуждите, които имали.
Свидетелят Б. У. посочва, че на 10.06.2020 г. братовчед му от него
поискал 5 000 лв. в заем, той му ги дал, без да пита за какво са му, не била
съставена разписка, тъй като те си имали доверие, все още парите не му били
върнати, но това не го притеснявало.
В сходна насока са и показанията на свидетеля А И, според когото през
2021 г. той дал на дъщеря си и ответника в заем 7 000 лв., без да поставя срок
за връщане на парите, като те им били необходими за купуване на нещо, по-
късно те купили къща, като също така той си спомня, че когато двамата
правили годеж, имало много хора и те събрали около 40 000 лв. - 50 000 лв.
според чутото от дъщеря му.
От приетите в първоинстанционното производство основно заключение
от 25.09.2023 г. и допълнителни такива от 23.11.2023 г. и особено това от
19.06.2024 г., което обобщава всички поставени задачи, на съдебно-
икономическа експертиза с вещо лице Л А, които съдът като компетентно
изготвени възприема, е видно, че за проверявания период от 03.12.2011 г. до
03.11.2021 г. А. У. и лицето, с което живеел на съпружески начала, Х И имали
приходи в общ размер на 103 460,85 лв. /първи и втори вариант на
заключението/, към които при прибавяне на получените в заем общо 20 000
10
лв. и дарените по време на церемонията на годежа 40 000 лв. биха се получили
такива в общ размер на 177 121,41 лв. /първи и втори вариант, подварианти на
към тях/, за същия период обичайните и извънредните им разходи и
имущество възлизат общо на 318 324,62 лв. /първи вариант и подвариант към
него/, като в тях са включени разходи за издръжка на домакинство от трима
члена съгласно данните на Националния статистически институт, разходи за
пътувания в чужбина, заплатени данъци, такси и глоби и вноска в банка за
откриване на сметка, както и суми от придобито и впоследствие отчуждено
имущество, или общо 289 352,92 лв. /втори вариант и подвариант на
заключението/, ако не се включи неналичното към момента на предявяване на
иска имущество/, което води до извод за установен отрицателен нетен доход за
проверявания период от 214 863,77 лв. /първи вариант на заключението/,
отрицателен нетен доход от 141 203,21 лв. /първи вариант подвариант към
него/, отрицателен нетен доход от 185 892,07 лв. /втори вариант на
заключението/ и отрицателен нетен доход от 112 231,51 лв. /втори вариант
подваринт към него/.
За да бъде отнето имущество в полза на Държавата по реда на ЗОНПИ,
е необходимо то да е придобито през проверявания период от лица, на които е
повдигнато обвинения за извършване на престъпления, визирани в
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона, да е установено значително
несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му
доход /над 150 000 лв. несъответствие между тях за целия проверяван период -
чл. 107, ал. 2 във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, при съобразяване с легалните
дефиниции на понятията „доходи, приходи и източници на финансиране“ по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ, „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗОНПИ и „нетни доходи“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ/, като
законът презумира, че едно имущество е придобито незаконно, ако не е
установен законен източник на доходите за придобиването му /чл. 5, ал. 1 от
закона/.
По делото е безспорно установено, че А. У. е привлечен като обвиняем
за извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 5 от НК, попадащо в обхвата
на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗПК.
Както вече беше посочено, за да бъде уважен иск за отнемане в полза
на Дължавата на незаконно придобито имущество, е необходимо да бъдат
11
изследвани понятията „имущество“ и „нетен доход“, като бъде установено
значително надвишаване на първото над второто с повече от 150 000 лв.
Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ дава легална дефиниция на
понятието „имущество“ като всякакъв вид собственост, материална или
нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и
юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него.
От друга страна понятията „нетни доходи“, „доходи, приходи и
източници на финансиране“ и „обичайни разходи“ също са легално
дефинирани в § 1, т. 8, т. 2 и т. 9 от ДР, като нетните доходи са доходи, приходи
или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни
и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му;
доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено
от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени
услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият
доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от
движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен
законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно,
други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и
комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за
придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от
съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, а
обичайните разходи са тези за издръжка на лицето и на членовете на
семейството му съобразно данните на Националния статистически институт.
При извършване на необходимата съпоставка следва да бъдат отчетени
и дадените разрешения с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на
ОСГТК на ВКС, според което не представлява „имущество“ по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК и не участват при определяне размера на несъответствието
съобразно нормите на § 1, т. 3 от ДР на ЗПК получените от проверяването
лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
По тази причина, т.е. доколкото не е наличен в патримониума на
12
ответника към края на проверявания период, стойността на процесния
мотоциклет не следва да участва при определяне размера на
несъответствието.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че
през проверявания период законните доходи на ответника У. са били в размер
на 163 660,85 лв., от които 103 460,85 лв. посочени от вещото лице, 20 000 лв.
получени в заем, 40 000 лв. дарения от церемонията на годежа и 200 лв. от
продажбата на мотоциклета.
По отношение размера на обичайните и извънредни разходи на
домакинството на ответника съдът кредитира заключението по втори вариант,
подварианта към него, в което са включени само наличните в края на
проверявания период суми, като се съобразява със задължителните указания
по ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, т.е. те са в
общ размер на 138 322,63 лв.
При съобразяване с повторното заключение на съдебно-техническата
експертиза и факта, че процесният мотоциклет е бил отчужден чрез сключен
договор за покупко-продажба с транслативен ефект през проверявания период,
следва да се приеме, че размерът на наличното към края на проверявания
период имущество е в размер на 125 388,29 лв. /125 158 лв. стойност на
недвижимия имот и 230,29 лв. налични средства в банка/.
Съобразявайки се с трайната актуална практика на Върховния
касационен съд /за пример вж. Р. № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г.
на ІV г.о., Р. № 50116 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г.о., О. №
2102 от 29.04.2024 г. по гр.д. № 3926/2023 г. на І г.о. и др./, създадена на база
на цитираното ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС,
следва да се приеме, че нетният доход по смисъла на на § 1, т. 8 от ДР на
ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен
доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, като
оставащите средства са свободни или разполагаеми, които служат за
осигуряване издръжка на лицето, като те могат да са нулева, но не и
отрицателна величина, тъй като доходът за физическите лица съставлява
благо, с което се увеличава патримониума им след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо, като е възможно двете величини да
са еднакви и да се нулират, а евентуална разлика с отрицателен знак между
13
тях ще бъде индиция за неизяснен източник на приходите на проверяваното
лице /които не винаги са незаконни/, но не представлява задължително
обогатяване, което да е налично и което да се използва при установяване на
търсеното значително нecъoтвeтcтвиe, още повече доколкото в цитираното
тълкувателно решение изрично е прието, че то е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe,
oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo
/нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa
проверявания пepиoд.
При мотивиране на този извод съдът има предвид и приетото в
цитираното тълкувателно решение, че по този начин се защитава принципът за
пpoпopциoнaлнocт нa мepкитe и цeлтa нa зaкoнa, законността на намесата на
Държавата в правото на мирно ползване на притежанията, защитено в чл. 1
Протокол № 1 ЕКЗПЧОС, която трябва да посочва достатъчно точни и
предвидими критерии и да съдържа гаранции срещу произвол, както и да
гарантира справедливия баланс между нуждите на общия интерес и правата
на индивида, а конфискацията на имущество да е пропорционална на
преследваната от закона легитимна цел, като засегнатите лица трябва да имат
възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест.
При възприемане на тази теза и залагане на нетен доход на ответника
като нулева величина, извършеното съпоставяне между придобитото
имущество и нетния му доход ще бъде равен на стойността на придобитото
имущество, а доколкото то е под 150 000 лв. /към датата на придобиването му
то е 125 388,29 лв./, не може да се приеме, че е установено значително
несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му
доход за проверявания период, а това от своя страна отрича правото на
Държавата да иска отнемане на това имущество като незаконно.
Дори да не се възприеме изложеното становище, в случая е установен
положителен нетен приход на ответника от 25 338,22 лв. /163 660,85 лв. –
138 322,63 лв./, който, съпоставен със стойността на придобитото имущество
от 125 388,29 лв., води до несъответствие от 100 550,07 лв., което е под
размерите по с § 1, т. 3 от ДР на ЗПК, а това от своя страна също води до
извод за неоснователност на иска.
На база на установената фактическа обстановка и изложените въз
основа на нея правни изводи съдът приема, че за проверявания период не е
14
установено несъответствие между нетните доходи и имуществото на
проверяваното лице в значителен размер, т.е. над 150 000 лв., което е
достатъчно основание да се приеме, че не са установени всички елементи от
фактическия състав на правото на отнемане на придобитото от него
имущество, а това от своя страна води до извод, че искането за отнемане в
полза на Държавата на описаните в исковата молба недвижим имот и
мотоциклет на У. е неоснователно и недоказано и искът следва да бъде
отхвърлен, като обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в тази част.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта, в
която К е осъдена да заплати на адвокат П. Н. 6 000 лв. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на ответника, в частта,
в която тя е осъдена да заплати на А. Б. У. 400 лв. направени разноски в
производството, както и в частта, в която Комисията е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пазарджикт
7 190,87 лв. държавна такса за исковото производство.
Безспорно е, че при отхвърляне на иска ответникът има право на
разноски /чл. 78, ал. 3 от ГПК/, а ако той е бил защитаван от адвокат чрез
предоставяне на безплатна правна помощ, на процесуалния му представител
трябва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
доколкото в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатът се е съгласил да извърши
безплатно възложената му работа на свой риск, а в случай на позитивен за
упълномощителя му резултат от воденото производство той има право да
претендира това възнаграждение от насрещната страна.
Страните в това правоотношение имат свободата да договорят всички
съществени и несъществени негови елементи, като единствено на адвоката е
дадено правото да прецени дали е налице някоя от предвидените в
горепосочената разпоредба три хипотези, при които може да се предостави
безплатно правна помощ /на лица, които имат право на издръжка; на
материално затруднени лица или на роднини, близки и на друг юрист/, тъй
като той носи както задълженията и риска по договора, така и правото да
получи впоследствие възнаграждение от противната страна.
В ЗА, в ГПК или в друг нормативен акт не е предвидено изискване
клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при
15
сключването на договора за правна помощ и съдействие, като извършената от
адвоката преценка, материализирана в този договор с поемане на задължение
за оказване безплатно на правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обвързва съда и
той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза, като
неговите правомощия се изразяват само в проверка дали са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатно правна помощ, и какъв е неговият размер.
Не може да бъде вменено задължение на ответника по реда на чл. 119,
ал. 1 от ЗОНПИ да иска от съда освобождаване от обезпечение на някоя от
притежавани от него и запорирани вещи, за да може да се разпореди с нея и да
заплати дължимото адвокатско възнаграждение, т.е. неупражняване на това
право не се отразява на преценката дали се дължи възнаграждение на
процесуалния му представител за осъществената безплатно правна помощ.
Съобразявайки решение на Съда на Европейския съюз по дело С-
438/2022, последвалите актове на Върховния касационен съд, задължителната
сила на решенията на СЕС по преюдициални запитвания за всички съдилища в
Република България /чл. 633 от ГПК/, както и противоречието на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново
наименование Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
включително след измененията й в ДВ бр. 14/18.02.2025 г./ на правото на
Европейския съюз – в частност на чл. 101, § 1 от ДФЕС като ограничаване на
конкуренцията без наличие на легитимни цели, настоящият състав счита, че не
е длъжен да приложи националната правна уредба, предвиждаща
задължително присъждане на минимални размери на дължимото адвокатско
възнаграждение, в т.ч. в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съдът намира, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери не са
задължителни, а следва да се приемат за примерни, отразяващи представата на
адвокатското съсловие за справедливо заплащане на положения от адвоката
труд. При оценяване на този труд при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
отчитайки висококвалифицирания му характер, следва да се вземе предвид не
само очевидния количествен критерий /имуществения интерес по смисъла на
§1а, ал. 1 от цитираната наредба/, но и вида, фактическата и правна сложност
на делото /по смисъла на §1а, ал. 2 от наредбата/, извършените от
процесуалния представител правни действия по него, продължителността на
16
производството, фазата, на която то е приключило за страната /в случая с
постановяване на решение по същество/, които не само позволяват да се
прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и продължителност на
защитата е била осъществена от представителя, за да се предвиди адекватно и
справедливо заплащане за нея, но и в същото време да се предотврати
неоснователното обогатяване на адвоката, респ. неоснователното обедняване
на противната страна, като по този начин се гарантира право на справедлив
съдебен процес и равно право на защита на двете страни в гражданското
производство.
При съобразяване с всички горепосочените фактори настоящият състав
приема, че присъденото на адвокат П. Н. възнаграждение за осъществената
бъзплатно правна помощ в производството пред окръжния съд от 6 000 лв. е
правилно определено.
Настоящият състав намира за законосъобразно и решението в частта, в
която К е осъдена да заплати държавна такса за първоинстанционното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ при подаването на
исковата молба Комисията не внася държавна такса, а такава се присъжда с
решението в зависимост от изхода по делото /чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ/.
В специалните разпоредби – чл. 83 от ГПК и чл. 84 от ГПК – не е
предвидено изрично, че К е освободена от заплащане на държавна такса, а при
съпоставянето им с вече посочената норма от ЗОНПИ може да се направи
извод, че държавната такса се дължи от нея, но не се внася предварително, а
задължението за заплащането й се определя в зависимост от изхода на спора.
В случая не може да се приеме, че Комисията е освободена от
заплащане на държавна такса по реда на чл. 84, т. 1 от ГПК, предвиждаща, че
Държавата и държавните учреждения не заплащат такава, освен по искове за
частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна
собственост.
Безспорно е, че К е държавно учреждение, но претендираното вземане
е частноправно, доколкото се претендира отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество или вземания от частноправни субекти.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното
17
определение по чл. 248 от ГПК е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид отхвърляне на въззивната жалба следва да бъде осъден
жалбоподателят на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат П. Н. 3
000 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на
ответника пред настоящата инстанция, като при определяне на този размер
съдът има предвид всички горепосочени фактори, в т.ч. материалния интерес,
вида, фактическата и правна сложност на делото, подаването на отговор на
въззивната жалба и приключването на въззивното производство в едно
съдебно заседание, без да се събират нови доказателства и без да са направени
нови възражения, по които ответникът да има необходимост да вземе
становище.
На основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ и с оглед изхода на спора следва
да бъде осъдена К ********* – София да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив в общ
размер на 3 249 лв. /3 234 лв. за въззивната жалба като 2 % върху посочения в
нея материален интерес и 15 лв. за частната жалба/.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 367/29.10.2024 г., постановено по гр.д. №
113/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 721/29.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 113/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА К ********* – София, БУЛСТАТ *********, със съдебен
адрес: гр. Б., пл. Г*****“ № 9 да заплати на адвокат П. Н. от Адвокатска
колегия – Б. с личен номер на адвокат ******** адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена безплатно правна помощ и
представителство на А. Б. У. във въззивното производство в размер на 3 000,00
лв. /три хиляди лева/.
ОСЪЖДА К ********* – София, БУЛСТАТ *********, със съдебен
адрес: гр. Б., пл. Г*****“ № 9 да заплати държавна такса в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив в размер на 3
18
249,00 лв. /три хиляди двеста четиридесет и девет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19