№ 71
гр. гр.Велинград, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20235210200168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на И. Д. К. против Наказателно постановление №
23-0367-000250 от 10.05.2023 г. на Началник група РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик, което, на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя
са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. На осн. Наредба № I з-2539 на МВР на водача са
отнети 10 точки.
Излагат се доводи за допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения на материалния закон и съществени процесуални
нарушения и се иска отмяна на обжалвания акт.
Твърди се, че е налице разминаване в словесното описание на
административното деяние и неговата правна квалификация. Била дадена
неправилна правна квалификация на нарушението. Описанието било непълно
и неточно, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Не били
посочени всички обективни признаци от състава на нарушението. Не бил
спазен предвидения ред за установяване на съдържанието на концентрация на
алкохол в кръвта на водача по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В наказателното постановление не
бил посочен резултатът от химическата експертиза.
В съдебно заседание, чрез адв. Т.-АК Пазарджик, жалбоподателят
поддържа жалбата. Излага, че при извършване на проверката се техническо
1
средство не е бил водач на моторното превозно средство.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата не взема становище.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания
акт е връчен на жалбоподателя на 11.05.2023г. а жалбата е подадена на
22.05.2023г., от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства,
съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2023 г., около 01:20 часа, служителите на РУ Велинград, Участък
Ракитово-мл. полицейски инспектор С. И. Г. и Б. М. П., при изпълнение на
задълженията си по спазване на правилата по ЗДвП на територията на гр.
Костандово, общ. Ракитово, спрели за проверка лек автомобил „Нисан Терано
2“, с рег. № *******, движещ се по ул. „Васил Левски“, в началото на
населеното място. Изискали от водача документи за правоуправление и за
регистрация на превозното средство. Установили, че автомобилът се
управлява от жалбоподателя И. Д. К.. В автомобила пътували общо четири
човека. Тъй като водачът лъхал на алкохол решили, че трябва да му бъде
извършена проверка с техническо средство. Тъй като към този момент нямали
право да извършват проверка с Алкотест Дрегер, се обадили в ОДЧ на РУ
Велинград да бъде изпратен екип, който да извърши проверката. След около
10 мин. на място пристигнал мл. автоконтрольор Н. В. Д., който извършил
проба на водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с № ARNA-
0197. Пробата отчела положителен резултат 0,92 на хиляда.
На водача бил издаден Талона за изследване съгласно Приложение № 1,
към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози-№ 100829, в който било вписано, че желае да се
подложи на медицинско и химическо изследване и че следва да се яви след
120 мин. във ФСМП Велинград. К. подписал и получил екземпляр от талона
и бил отведен във ФСМП Велинград, където да даде кръвна проба за
извършване на медицинското изследване.
Там му бил извършен медицински преглед и му била взета кръвна проба, за
което бил съставен Протокола за медицинско изследване на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., подписани от
медицинския специалист. В него жалбоподателят посочил, че е употребил
алкохол-бира 1000 ml на 27.04.2023г в 00:40 часа.
Въз основа на показанията на техническото средство, на И. Д. К. бил
съставен АУАН GA903231/27.04.2023 г., за това че на 27.04.2023 г., в 01:25
часа в гр. Костандово, на ул. „Васил Левски“, след около 100 м. от знак за
начало на населено място, управлява лек автомобил „Нисан Терано 2“, с рег.
№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта от 0,92 промила, установено
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с № ARNA-0197, в нарушение
2
на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.
Взетите от водача кръвни проби били изпратени за изследване в
специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Пловдив“ АД.
Получени са там на 28.04.2023г. Извършената химическа експертиза за
наличие на съдържание на алкохол в кръвта отчела резултат 0,55 на хиляда.
На 10.05.2023 било издадено Наказателно постановление № 23-0367-
000250, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба в
размер на 500, 00 лв., на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели С. И. Г. и Н. В. Д., които съдът кредитира като
непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. Показанията на
свидетелите възпроизвеждат техните лични и непосредствени впечатления за
осъществилите се в действителността съставомерни факти. От тези показания
се установява времето и мястото на извършване на нарушението, начинът на
установяването му, както и процедурата по съставяне на акта. В подкрепа на
показанията на свидетелите са и представените и приети от съда писмени
доказателства, които кредитира и които не бяха оспорени по надлежния ред.
Обстоятелството, че И. Д. К. е управлявал лек автомобил на 27.04.2023г. в
началото гр. Костандово, че е спрян от служители на РУ Велинград за
проверка за установяване на управление след употреба на алкохол с
техническо средство и че такава му е извършена, се потвърждава от
показанията на свидетелите Г. и Д., както и от изложените от К. в жалбата
факти.
Неоснователно е възражението, че към 01:25 часа на 27.04.2023 г., когато е
извършена проверката с техническото средство, жалбоподателят К. не е имал
качеството на водач, тъй като преди това е преустановил управлението на
автомобила.
Изпълнителното деяние на вмененото на въззивника нарушение се изразява
в управление с концентрация на алкохол в кръвта над посочените в чл. 174,
ал. 1 ЗДвП стойности. Редът, по който се установява употребата на алкохол на
водачите на моторни превозни средства е регламентиран в Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието-при проверка на място с техническо средство, а в
случай че лицето оспори резултата или невъзможност за извършване на
проверка с техническо средство, с доказателствен анализатор или с
медицинско и химическо изследване. Законът изисква лицето да е имало
качеството на водач към момента на започване на проверката за установяване
на управление след употреба на алкохол, защото само на водачите на МПС
3
подлежат на проверка.
Закономерно и логично проверката с техническо средство за установяване
на процесното нарушение започва след като водачът е спрян, за да бъде
извършена и строго формално към момента на отчитане на резултата
проверяваното лице вече не управлява превозното средство. Моментът на
установяване на нарушението и на управлението на превозното средство не
съвпада, но това не означава, че проверяваният не е имал качеството на водач.
Резултатът от изследването установява, че е предприел управление на
превозното средство след употреба на алкохол в определени стойности,
преди да бъде спрян за проверка. Затова лицето следва да е имало качеството
на водач към момента на започване на проверката за установяване на
нарушението, а не към момента на отчитане на резултата. Да се приеме тезата
на жалбоподателя, че лицето не е било водач в 01:25 часа, когато е отчетен
резултата означава, че на практика никой не би носил наказателна
отговорност за това нарушение.
В случая безспорно се установи, че К. е имал качеството на водач преди да
бъде спрян от контролните органи. Спирайки за проверка лекия автомобил
Нисан Терано 2 с рег. № ******* свидетелят С. Г. е установил, че се
управлява от жалбоподателя И. К., който го е удостоверил с притежаваното
СУМПС, представяйки го на проверяващия. До пристигане на служителя на
РУ Велинград Н. Д., извършил проверката с техническото средство, К. не е
управлявал автомобила. През това време не е употребявал и алкохол.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.Д., че докато са чакали да
пристигне служител на РУ, който да извърши проверката с техническо
средство, жалбоподателят е отпил една глътка водка. Съдът намира, че
показанията на свидетеля са в подкрепа на изградената от жалбоподателя
защитна позиция, че не е имал качеството водач при извършване на
проверката. Тази версия съдът намира за неправдоподобна и неубедителна.
Показанията на свидетеля Д. противоречат на останалия доказателствен
материал. Свидетелят Г., който е бил през цялото време при водача, не го е
виждал да консумира напитки за времето от спиране на лекия автомобил, да
пристигане на другия екип служители на РУ Велинград. Пред проверяващия
Д. жалбоподателят не е споменавал, че по погрешка е отпил водка преди да
започне проверката. Не го твърди и в жалбата си пред съда. Няма данни да го
е споменавал и пред медицинския специалист, който е извършил
медицинското изследване, видно от протокола за медицинско изследване по
чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., в който по негови данни е
вписано, че е пил бира. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на
протокола, който лично е подписал, като по този начин се е съгласил с
констатациите в него. По тези съображения съдът намира тезата, че К. е
приемал алкохол, след като е преустановил управлението на МПС за негова
защитна позиция, която остана недоказана.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че АУАН №
4
903231/27.04.2023г. и Наказателно постановление № 23-0367-000250 от
10.05.2023 г. са съставени от компетентни органи, съгласно съгл. т. 2.1, във с
т. 1.3.2 т. 3.8 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във
вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водачите на пътни превозни средства е
забранено да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда. Жалбоподателят безспорно е имал качеството на водач на моторно
превозно средство при проверката, което се установява от показанията на
свидетелите Г. и Д., следователно е адресат на посочената нормативна
забрана и субект на административнонаказателна отговорност, когато
извърши нарушение на предписаното правило за поведение.
Редът, по който се установява употребата на алкохол на водачите на
моторни превозни средства е регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Съгласно чл. 3 от тази наредба предвидено е това да става с
техническо средство, а при несъгласие с показателите на техническото
средство, с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. При установена с техническо средство концентрация
на алкохол над 0,50 на хиляда се съставя и талон за медицинско изследване,
първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис като в него се
посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна
проба за изследване и срокът за явяването му. В случай като процесния,
когато нарушението е извършено на територията на населеното място, където
се намира и лечебното заведение, наредбата фиксира срок от 45 минути за
явяването на водача и до 120 минути - в останалите случаи.
От доказателствата по делото се установи, че проверката на водача за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта е извършена с техническо
средство, което е отчело резултат 0,92 на хиляда и че К. е запознат с този
резултат. Издаден му е бил талон за медицинско изследване с № 100829, с
което му е предоставена му е възможност да оспори резултата от
техническото средство. Талонът съдържа необходимите реквизити, посочени
в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 на Наредба № 1/19.07.2017г.-данни за
проверяваното лице, за проверяващия, за превозното средство, начален час на
проверката, вид, модел и фабричен номер на техническото средство, резултат
от проверката, изборът на проверяваното лице да се подложи на медицинско
изследване, медицинското заведение, където следва да се яви, за да даде
кръвна проба, времето, в което следва се да яви. Талонът е подписан от
жалбоподателя и екземпляр от него му е надлежно връчен. В съставения на
водача акт за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП са вписани часът и начинът на извършване на проверката, видът,
моделът, фабричният номер и показанията на техническото средство така,
както е съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г. Жалбоподателят И.
5
К. се е явил в рамките на посоченото в талона за изследване медицинското
заведение, в указаното време и е дал биологична проба, за които е съставен
протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози по чл. 14, ал. 2 от
Наредба № 1/19.07.2017 г.
Биологичните проби са изпратени за изследване в специализирана
химическа лаборатория към УМБАЛ-Пловдив АД.
Изследването по газохроматографския метод е отчело резултат 0,55 на
хиляда.
Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, доколкото наказващият орган е формирал извод за извършено
нарушение въз основа на показанията на техническото средство, с което е
тестван жалбоподателя, а не на резултата от извършеното медицинско и
химическо изследване. Действително в обстоятелствената част на акта за
установяване на нарушението е посочено за концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателя, установена с техническо средство - 0, 92 на хиляда
и тези данни са възпроизведени и от наказващия орган в обжалвания акт, а
след проведено химическо изследване е установена концентрация на алкохол
в кръвта на жалбоподателя 0,55 на хиляда. Доколкото обаче резултатът от
медицинското изследване е изготвен след съставяне акта за установяване на
нарушението, не е намерил отражение в него. Независимо, че в АУАН и НП е
посочено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Нисан Терано 2", с
рег. № *******, с концентрация на алкокол от 0,92 на хиляда, а не 0,55 на
хиляда, както е установено с химическата експертиза, то не може да се
приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е
довело до невъзможност привлечения към административнонакзателна
отговорност да узнае обстоятелствата, въз основа на които е ангажиране
отговорността му и да организира защитата си. Предвид че управлението на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда е
по-леко наказуемо нарушение от управлението с концентрация на алкохол в
кръвта от 0,8 на хиляда до 1,20 на хиляда, за което първоначално на
жалбоподателя е повдигнато обвинение, с наказателното постановление
административнонаказващият орган може да наложи наказание за по-леко
наказуемото нарушение, без да се налага привличане отново на водача към
административнонаказателна отговорност със съставяне на нов АУАН, когато
липсва съществено изменение на фактическите обстоятелства, както е в
настоящия случай. В издаденото наказателно постановление ясно е посочено,
че става въпрос за управление на МПС след употреба на алкохол - с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата стойност от 0, 5 на хиляда
до 0, 8 на хиляда включително. В случаите, когато е издаден талон за
медицинско изследване по реда на чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г.,
меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са именно
резултатите от извършеното медицинско изследване. В процесния казус обаче
тези резултати сочат на наличие на концентрация на алкохол в кръвта на
6
водача в границите на установения в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП диапазон за
налагане на наказанието.
Ето защо съдът намира, че И. Д. К. на 27.04.2023г., в гр. Костандово е
извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, като е управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, а именно 0,55 на хиляда. Извършеното от жалбоподателя нарушение е
установено при стриктно спазване на регламентираната процедура по
Наредба № 1/19.07.2017г. и на императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН,
поради което следва да се счита доказано.
Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за водач, които управляват моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително се наказват
с лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба в
размер от 500 лв., каквото е и наложеното на жалбоподателя наказание.
Размерът на наказанието е абсолютно определен, затова съдът не може да го
измени.
Нарушението не представлява маловажен случай. Деянието не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други
такива нарушения. Дейността по управление на моторно превозно средство е
източник на повишена опасност и следва да се упражнява с особено внимание
и концентрация. Употребата на алкохол предизвиква физиологични промени,
които повлияват на възможностите на водачите реагират своевременно,
защото намалява концентрацията и увеличава времето за реакция. Това
улеснява настъпването на инциденти със значителни общественоопасни
последици, поради което и нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай. Освен чл. 189з от ЗДвП /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г. / изключва приложението на чл. 28 и 58 г. от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП.
Наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство са определени в съответствие с чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което и на основание
чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, следва да се потвърди.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0367-000250 от
10.05.2023г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което
на И. Д. К., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. *********** № 33, на осн.
чл. 174, ал. 1, т. 1 пр. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба в
7
размер на 500 лв. /петстотин лева/, като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР се
отнемат 10 точки, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административния съд Пазарджик по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8