О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.София, 18 февруари 2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 18.02.2020 г. закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Павел ПАНОВ,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.ч.н.д. № 669/20 г., намери за установено следното:
Софийската районна прокуратура (СРП) е подала в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК протест срещу Определение № 304284/17.12.2019 г. по н.ч.д. № 18668/19 г. на СРС (НО, 3 с.), с което по жалба на пострадалия Г.Е.А.е било отменено постановлението от 02.10.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1026/15 г. на СДВР/07 РУ, пр. пр. № 12017/15 г. на СРП, водено срещу обв. Б.М.Б. за осъществена от него в периода 02/03 април 2015 г. продължавана (с три деяния) и квалифицирана (поради взломяване на имущество и използване на МПС) кражба по чл. 195, ал.1, т.т.3-4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
В протеста си прокурорът е несъгласен с начина, по който Районният съд е интерпретирал доказателствата. Твърди се, че обвинението срещу А.е останало недоказано по несъмнен начин, а това – освен, че е суверенна преценка на органите на досъдебното производство, възпрепятствало и възможността по делото да бъде изготвен обвинителен акт.
Въззивният съд намери, че следва да отмени оспорваното определение, но на основания, различни от изтъкнатите в частния протест.
Допуснати са съществени процесуални нарушения, чието отстраняване налага ново произнасяне на първата инстанция относно въпросите по чл. 243, ал.5 НПК.
Правото да се обжалва прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство принадлежи както на обвиняемия, така и на всички пострадали от престъплението лица. В конкретния случай наказателната отговорност на Б. е била ангажирана (л.226-228 от д.п.) за „продължавана“ кражба, чрез чиито три последователни деяния са причинени вреди на три различни физически лица – В.А.А., Г.Е.А.и Й.А.Б..
Районният съд е разгледал преждевременно делото, без да изясни дали самият обвиняем и останалите двама пострадали са получили дължимите им преписи от прокурорския акт. Това е било сторено единствено спрямо Г.А.поради постъпилата от него жалба, но произнасянето по нея е извършено самостоятелно, без да са налице доказателства, че спрямо другите лица с правен интерес от евентуално обжалване е изпълнена процедурата по чл. 243, ал.4 НПК. Допуснатият порок можеше да бъде преодолян (отстранен) от СГС чрез изискването на допълнителни справки в тази насока, ако не беше довел до по-сериозни процесуални проблеми, свързани с правото на защита. С протестираното определение първата инстанция на практика е отменила в цялост прокурорското постановление, въпреки че съдебната проверка е била инициирана само по жалба на едно от пострадалите лица – Г.А., комуто са били причинени имуществените вреди по пункт ІІ от обвинението. Останалите две деяния на продължаваната кражба – по пунктове І и ІІІ, са засегнали имущество на други пострадали лица (В.А.и Й.Б.), жалби от които до този момент по делото не са постъпвали. Следователно, като е отменил изцяло постановлението на СРП и като е допуснал продължаване на досъдебното производство в неговата цялост (и по отношение на деянията от пунктове І и ІІІ на обвинението), Районният съд е нарушил забраната за „reformatio in peius“ спрямо обв. Б.Б.. Вярно е, че тази забрана не е изрично формулирана в регламента на чл. 243, ал.4 и сл. НПК, но задължението за нейното спазване и в досъдебната фаза логично може да бъде изведено по аналогия от режима за въззивно обжалване на съдебните актове (гл. ХХІ от НПК), доколкото например частният обвинител може да обжалва присъдата само в частта й, с която са накърнени неговите права и законни интереси (чл. 318, ал.4 НПК) и евентуално влошаване на положението на подсъдимия може да има само в рамките на поисканото с тази жалба (чл. 336, ал.2 и чл. 337, ал.2 НПК).
Така, при произнасянето си СРС не само е игнорирал въпроса уведомени ли са всички лица по чл. 243, ал.4 НПК за правото си на жалба, но е отменил в тежест на обв. Б. прокурорското постановление за прекратяване на делото и в тези негови части, които не биха могли да бъдат оспорвани от пострадалия А.. Защитата на последния се свежда единствено до вредите от деянието по пункт ІІ на обвинението и принципното му право на жалба по чл. 75, ал.1 НПК, детайлизирано в чл. 243, ал.4 НПК, е трябвало да бъде отнесено само до въпросното деяние.
Изложеното дотук налага и ново провеждане на първоинстанционното съдебно производство, в рамките на което най-напред от СРП да се изиска справка за датите, на които прекратителното постановление е било връчено на обв. Б., както и на пострадалите А.и Б., а в случай, че това не е извършено – пропуските да бъдат своевременно отстранени. Едва по-нататък, ако подадената от постр. А.жалба се окаже единствено постъпилата, следва да бъде извършена съдебна проверка за законосъобразността и обосноваността (чл. 243, ал.5 НПК) на прокурорското постановление единствено в частта му, с която делото е прекратено относно обвинението по пункт ІІ на продължаваното престъпление (деянието с пострадал Г.А.). В останалите части, при условие, че липсва съдебно обжалване, прекратяването може да ревизирано само по реда на чл. 243, ал.10 НПК.
Новото разглеждане на делото по чл. 243, ал.5 НПК следва да се извърши от друг състав на СРС, доколкото вече произнеслият се е формирал изводи относно въпросите по същество, поради което и на основание чл. 243, ал.8 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 304284/17.12.2019 г. по н.ч.д. № 18668/19 г. на СРС (НО, 3 с.).
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС и изпълнение на указанията, формулирани в обстоятелствената част на определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: