№ 260086 / 29.10.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2602 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат
се обективно съединени искове:
установителен иск с правно основание 415, ал.1от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,, вр. чл.
286, ал.1 от ТЗ; осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.
205 от ЗЗД, вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ.
Предявени са от
,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу ответницата Г.Т.Ц., ЕГН ********** с
адрес: *** два обективно съединени иска, както следва: да бъде признато за
установено, че съществува вземане на дружеството-ищец към отв.Г.Т.Ц. в размер
от 218,23 лв.-незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *********,
начислени за периода от 10.03.2016 г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва за забава,
начислена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата; да бъде осъдена ответницата да заплати на
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД сумата от 113,80 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.03.2016г., за мобилен номер
0894/883682 за периода след м.08/2016 г. до м.02/2018 г., с абонатен №
*********. Претендират се разноски.
Към исковата молба са приложени относими писмени
доказателства.
Ищецът твърди, че между страните на 06.11.2015 г. е
сключен договор за мобилни услуги със срок на действие от 24 месеца. При
възползване от преференциални условия на оператора, ответницата е взела мобилно
устройство HUAWEI P8 lite Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски- по 5,69 лв. всяка,
сългасно уговорения погасителен план към лизинговия договор.
Въз основа на Договора ответницата Ц. е ползвала
предоставяните от дружеството-ищец мобилни услуги, като са издавани месечни
фактури.
Абонатът е потребил и не е заплатил и към момента
мобилни услуги на обща стойност от 226,21 лв., фактурирани за три
последователни месеца-м.04/2016 г., м.05/2016 г. и м.06/2016 г.
Поради договорните неизпълнения на ответницата, ,,ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД едностранно е прекратил индивидуалните договори на Г.Т.Ц.. Дължимите
месечни вноски по договора за лизинг на мобилно устройство са обявени за
предсрочно изискуеми, за остатъчен размер от 113,80 лв.,за периода след
м.08/2016 г. до м.02/2018 г.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в
законния едномесечен срок от ответницата Ц., чрез назначеният й особен
представител, е подаден в законния срок писмен отговор на исковата молба. В
него се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции:
От представените с исковата молба документи, не се
установява, че ищецът има вземане към ответника в размер от 218,23
лв.-представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги по договор за
мобилни услуги от 06.11.2015 г. и допълнително споразумение от 10.03.2016 г.,
за периода от 10.03.2016 г. до 09.08.2016 г.
Макар безспорно да се установява наличието на валидно
сключен договор между ищцовия оператор и ответника, по делото не са ангажирани
доказателства, че през периода от 10.03.2016
г. до 09.08.2016 г., ищецът е изпълнявал договорните си задължения, като
е предоставял, а ответникът използвал далекосъобшителните услуги, както и какъв
е техния размер.
Единствените ангажирани от ищеца доказателства, при
негова доказателствена тежест за това, са издадените от самия него 3 бр.
фактури. Тези фактури не са подписани от ответника, в качеството му на абонат
по договора за мобилни услуги и същите не са му връчени. По своята правна
същност фактурите представляват частни свидетелстващи документи, които се
ползват с доказателствена сила само, когато издателят им удостоверява неизгодни
за себе си факти. Частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща
съда доказателствена сила относно данните, за които тези документи
свидетелстват, ако с тях издателят удостоверява изгодни за себе си факти.
При положение, че представените фактури не се ползват с
обвързваща за съда доказателствена сила, същите следва да се преценяват ведно с
всички доказателства по делото. В случая, по делото липсват такива други
доказателства, поради което, само въз основа на 3 бр. фактури и кредитно
известие от 10.07.2016 г., издадени от ищеца, не може да се приеме за доказан и
установен по делото факт на предоставяне на далекосъобщителни услуги през
периода от 10.03.2016 г. до 09.08.2016 г.
Освен това, ако съдът приеме, че ответникът дължи
посочената сума, то преди започване на заповедното производство и към настоящия
момент ответникът по делото не е уведомен какви задължения има към ,,ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД София. Няма изпратена до него покана за доброволно плащане с
приложени фактури към нея или евентуално нотариална покана, от която да бъде
информиран какви задължения има, за какъв период са и евентуално да предприеме действия
за погасяването им. Ищецът е следвало да връчи издадените фактури на ответника
и да му даде срок, в който да ги погаси, с указания, че ако не погаси
задълженията си, ще му бъде образувано дори и евентуално изпълнително
производство за принудително събиране на задълженията му. Предназначението на
поканата за доброволно изпълнение е да се даде възможност на длъжника да изпълни задължението си,което ще
изключи въобще необходимостта от предприемане на принудително изпълнение в тази
насока.
Следователно при така представени от ищеца писмени
доказателства- 3 броя фактури и кредитно известие от 10.07.2016 г., без
надлежно да бъдат връчени на ответника,
не установяват задължения в полза на ищеца, поради което претенциите му срещу
ответника за плащане са неоснователни.
Оспорва
се договора за лизинг от 10.03.2016 г. и Общите условия към него сключен между
,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД София и ответника, поради следните съображения:
От страна на ищеца са наведени твърдения, че поради
неизпълнение на абоната да заплати в указаните срокове дължими месечни плащания
е довело до предсрочно прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер. На осн. чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след м.08/2018 г., поради което се дължи сумата 113,80
лв.-представляваща цена на устройство HUAWEI, модел P8 lite Black, взето във връзка с мобилния номер.
Правото да обяви задължението за предсрочно изискуемо с
субективно право, установено в полза на лизингодателя. Приема се, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип по чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една
от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от лизингодателя право да обяви задължението за предсрочно
изискуемо. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага
изявление на лизингодателя, че ще счита цялото задължение или непогасения
остатък за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви
своето действие е необходимо длъжника да е уведомен, т.е. изявлението на
лизингодателя да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост следва да е
настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и във всички случаи
лизингодателят трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
В конкретния случай, в чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг е предвидено обявяване на предсрочно изискуеми задълженията
при прекратяване на договора с мобилния оператор. Независимо от така
постигнатата договореност между страните, тази клауза не е породила действие,
доколкото лизингодателят не е заявил изрично, че упражнява правото си да обяви
задължението за предсрочно изискуемо, което волеизявление да е достигнало до
длъжника-лизингополучател преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Ето защо, поради неангажиране на
доказателства, че лизингодателят е изпълнил задължението си да уведоми длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена
изискуемостта на претендираното вземане по договора за лизинг.
В съдебно заседание дружеството-ищец редовно призовано,
не се представлява, като взема писмено становище. Ответницата, редовно
призована, се представлява от назначения й от съда особен процесуален
представител, който поддържа писмения си отговор и оспорва исковете като
неоснователни и недоказани.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на закона и доказателствата
по делото, намира за установено следното
Предявените искове са процесуално допустими
за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в
производството, в установения срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е от съда и заключение на вешо лице.
По делото не се спори за наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните
по сключен договор за мобилни услуги от 06.11.2015 г. със срок на
действие от 24 месеца и по Договор за лизинг от 10.03.2016г., за мобилен номер
0894/883682.
Към исковата молба са приложени като
доказателства в заверени преписи процесните 3 бр. фактури, както и кредитно
известие, по които се претендират вземанията:Фактура №
**********/10.04.2016;Фактура № **********/10.05.2016 г.; Фактура №
**********/10.06.2016г. и кредитно известие № **********/10.07.2016 г.
Видно е от заключението на вещото лице, което
съдът изцяло кредитира, като компетентно и обективно изготвено, че: процесните
фактури, по които се претендират вземания, са осчетоводени при ищеца; за
процесният период, считано от 10.03.2016 г. до 09.08.2016г. на абоната са
предоставени за ползване мобилни услуги и устройство марка HUAWEI, модел P8 lite Black; съгласно
договора услугата се заплаща от потребителя на 10-то число;осчетоводеното при ищеца задължение е в общ размер
от 332,03 лв., както следва: мобилния услуги-218,23 лв., лизингови
вноски-113,80 лв.;
Съгласно чл. 20а, ал.1 от ЗЗД ,, договорите
имат сила на закон за тези, които са ги сключили‘‘.
На първо място, във връзка с възраженията,
направени в писмения отговор, съдът следва да отбележи, че фактът, че
представените от ищеца фактури са частни свидетелстващи документи и нямат
обвързваща съда доказателствена сила съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК не означава,
че те нямат каквато и да било доказателствена стойност. Вещото лице заключи, че
фактурите са осчетоводени и предвид безспорно сключения между страните договор
за мобилни услуги, съдът намира, че се установи потребяването от страна на
ответницата на мобилни услуги за процесния период и на посочената стойност.
На следващо място, както се посочи по-горе и
видно от заключението на вещото лице, съгласно договора услугата се заплаща от
потребителя на 10-то число от месеца. Съгласно чл.27 от Общите условия, дължимите
месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18
дни от издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не
освобождава абоната от заплащане на дължимата сума/ чл.26 от ОУ/. Според разпоредбата на чл. 84, ал.1
от ЗЗД ,,когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му‘‘.
Респективно с настъпване на падежа и след тази дата ответницата е била в забава
и без покана от страна на кредитора, вземането е било изискуемо, поради което
уважаването на иска не е обусловено от такава покана.
Относно
осъдителният иск по чл. правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 205 от ЗЗД, вр. чл.286, ал.1 от ТЗ за сумата от 113,80
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
10.03.2016г., за мобилен номер 0894/883682 за периода след м.08/2016 г. до
м.02/2018 г., с абонатен № *********:
По делото е безспорно, че между страните на 10.03.2016
г. е сключен лизингов договор. Същият е валиден, породил е правни последици, не
е оспорен. С договора на отв. Ц. мобилният оператор е поел задължението си да
предостави на абоната за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI, модел P8 lite Black срещу
заплащане от страна на ответницата на 23 равни месечни лизингови вноски по 5,69
лв. всяка от тях. Вноските са дължими в сроковете и при условията, уговорени в договора за
мобилния абонамент, във връзка с който е сключен договора за лизинг между
същите страни от същата дата.
Съгласно чл. 4 от горепосочения лизингов
договор, се съдържа декларация от страна на лизингополучателя, че при
подписването на договора лизингодателят му е предал лизинговата вещ във вид,
годен за употреба. Поради изложеното, лизингодателят е изпълнил своето
задължението по лизинговия договор да предаде на лизингополучателя фактическата
власт върху вещта, респективно е изправна страна по лизинговото правоотношение.
Следователно за ответницата е настъпило задължението да заплати в полза на
ищеца уговорените лизингови вноски, чиято изискуемост настъпва след издаването
на съответната месечна фактура за отчетните периоди по договора за мобилни
услуги и на падежа, указан във фактурата.
Съгласно заключението на вещото лице Т.,
дължими, изискуеми и незаплатени лизингови вноски са на стойност исковата
сума-113,80 лв.
Сългасно чл.12, ал.2 от ОУ към договора за
лизинг, месечните лизингови вноски и другите плащания стават предсрочно
изискуеми при прекратяване на абонамента за мобилната услуга. Съответно, при
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, считано от м.08/2016
г., когато е издадена Крайната фактура № ********** за абоната е възникнало
задължение да плати преди уговорения падеж всички непогасени лизингови вноски.
Исковата сума о 113,80 лв. съответства на броя и размера на предсрочно
изискуемите вноски с оглед настъпване на датата на предсрочната изискуемост.
На последно място, следва да се има предвид,
че ако към дата 10.08.2016 г. на фактура № ********** сумата за неплатени
лизингови вноски е предсрочно изискуема, то към момента на сезиране на съда
падежът за плащане на уговорените по погасителния план вноски е изтекъл, сумата
не е била заплатена от абоната, нито мобилното устройство е върнато на мобилния
оператор. Т.е. налице е неизпълнение от страна на ответницата да заплати цената
на лизинговата вещ, предоставена за ползване от оператора на абоната.
Водим от горното, съдът намира, че е налице
договорно неизпълнение по възникнала облигационна връзка между страните по
смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД от страна на ответницата Ц., която е неизправна
страна. От друга страна в процеса се установи, че дружеството-ищец ,,ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, като изпълнило своята част от облигационните отношения, а именно
доставка на услуги и предоставяне на мобилно устройство, се явява изправна
страна по договора.
Процесните суми са изискуеми и незаплатени
към настоящия момент.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че
установителният иск, както и обективно съединеният с него осъдителен иск, като
изцяло основателни и доказани по основание и размер, следва да се уважат.
При този изход на делото, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК, в полза на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД следва да бъдат присъдени
направените разноски в пълен размер-както тези, направени в настоящото исково
производство, така и тези, реализирани по ч.гр.д.№ 3767/2018 г. по описа на ВРС.
Водим от горното съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, вр.
415, ал.1от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 92
от ЗЗД, вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 205 от ЗЗД, вр.
чл.286, ал.1 от ТЗ
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 КЪМ Г.Т.Ц.,
ЕГН ********** с адрес: *** за сумата от 218,23лв.-незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен № *********, начислени за периода от 10.03.2016
г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва за забава, начислена от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/13.08.2018 г./ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Т.Ц.,
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 113,80 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.03.2016г., за мобилен номер
0894/883682 за периода след м.08/2016 г. до м.02/2018 г., с абонатен № *********.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК Г.Т.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ,,ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6
сумата от общо 757,82лв.
деловодни разноски, направени в исковото производство, както и общо 205,00лв. направени разноски в заповедното ч.гр.д.№3767/2018 г.
по описа на РС-Враца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: