РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 02.07.2018г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Байданова

при участието на секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 461 по описа за 2018 година

 

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240,ал.1 във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителен иск с посочената правна квалификация.   

Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон  България,с ЕИК ***, гр София против С.Р.Б. ***, в която се твърди, че  с Договор за потребителски заем с номер PLUS-12612683 от 18.01.2016г., ищцовото дружество отпуснало паричен кредит в размер на 2800,00 лв. и закупуването на застраховка от 642,88 лв., като сумата, предмет на договора била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България  изпълнило задължението си по него. Твърди се, че усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението" и въз основа на чл.3 от същия за ответника възникнало задължението да погаси заема на 41 месечни вноски - всяка по 136,92 лв., съставляващи изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването ѝ, съгласно годишния процент на разходите 47,46% и годишния лихвен процент 36,85 %. Твърди се още, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.12.2016г., като към тази дата били погасени 10 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 3852,52 лв., представляващ оставащите 31,00 броя погасителни вноски към 20.01.2017г., към която дата станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си, което принудило кредиторът да изпрати покана за доброволно изпълнение за обявяване на вземането си за изискуемо на адреса, който деклариран в договора,като  съгласно чл.10 от същия всички изявления на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Моли при условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се приеме, че при евентуалност предявява осъдителен иск, който има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем чрез връчване на препис от исковата молба на ответната страна. Счита, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 226, 26 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.01.2017г. до 11.12.2017г., или, към момента на подаване на исковата молба ответникът дължи на дружеството следните суми:  главница- 2496,26 лв., възнаградителна лихва – 1356,26 лв. и законна лихва за забава – 226,26 лева,  или, общо сумата в размер на 4078,78 лв.  Твърди се още, че ищецът подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по гр. дело № 1710/2017 г. на КРС била издадена Заповед за изпълнение, постъпило възражение от длъжника и на основание чл.415, ал.1 от ГПК „,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България предявил настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Моли да се постанови неприсъствено решение срещу ответника и да се признае за  установено, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България от С.Р.Б. в размер на: 2496,26 лв., представляваща главница по кредита, 1356,26 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, 226,26 лв. , представляваща законна лихва за забава за периода от 20.01.2017 до 11.12.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. При условие на евентуалност  при разглеждане на осъдителния иск моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски, вкл. минимално юрисконсултско възнагржедние в размер на 100,00 лв. Претендира разноски и по заповедното производство. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие в писмена молба моли делото да бъде разгледано в отсъствие на ищеца и съда да уважи иска, като постанови неприсъствена решение.

Ответникът С.Р.Б. в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор и не взема становище по иска. В съдебно заседание редовно призован не е подал отговор на исковата молба и не представя доказателства. В първото по делото съдебно заседание не изпраща представител, не взема становище по иска, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и за възможността за постановяване на неприсъствено решение.

С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК съдът е признал за безспорно, че по подадено на 21.12.2017г. заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , е образувано  ч.гр.дело № 1710/2017г. по описа на КРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №  896/28.12.2017г. по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Р.Б.            , с ЕГН ********** ***  да заплати  на  кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон  България, с ЕИК ***, гр. София, ***, следните суми: сумата от 2 496,26 лв. – главница, представляваща задължение по договор за потребителски заем №PLUS-12612683, сключен на 18.01.2016г., както и сумата от 1 356,26 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016г. до 20.06.2019г., както и сумата от 226,26 лв. – мораторна лихва за периода от 20.01.2017г. до 11.12.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 81,58 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото и 50,00  лв. – юрисконсултско възнаграждение.  Признато е за безспорно, че в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и че в срока по чл. 415 от ГПК е предявен настоящия иск.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника,тъй като същият не е представил в срок отговор по исковата молба и не се явил в първото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл.239 от ГПК на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание във връзка с възможността за постановяване на неприсъствено решение,предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В този смисъл, от доказателствата, приложени към исковата молба, не се установява ищецът да е  ангажирал доказателства за обявяване на длъжника предсрочната изискуемост на дълга по договора за кредит нито в заповедното производство, нито пред исковия съд. Съгласно т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, при предявяване на иск по чл.422 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства /забава над 90 дни/, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост, като правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и банката–кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. СЪобразно съдебната практика – решение №114 от 07.09.2016г. по т.дело №362/2015г. на ТК, Второ т.о. на ВКС, цитираното тълкувателно решение намира приложение и спрямо договорите за потребителски кредити, тъй като разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ се отнася към всички договори за кредит. Или, предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит /и в общите му условия/ предпоставки, обуславящи настъпването ѝ. Освен това, нито заявлението по чл.410 ГПК, нито връчването на издадената заповед за изпълнение, има характера на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на задължението, а евентуално, обявената от кредитора с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост, при наличие и на останалите предпоставки за това, не може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението и представлява ново основание за осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед. Ето защо, липсата на обявена на длъжника предсрочна изискуемост, обосновава извод, че банката не е упражнила надлежно това свое право, при което не е налице изискуемо вземане на банката – кредитор за заявените суми по договора за кредит. С оглед на което, предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изложеното ,обаче, съдът намира, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД е вероятно основателен. В тази връзка, съдът съобрази,че уведомлението на длъжника, че кредиторът прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта, а изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване  на осъдителен иск при условията на евентуалност - в този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Така, евентуалният иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния  - установителен - иск. От приобщените по делото доказателства, както и предвид липсата на каквото и да е оспорване от страна на ответника относно факта на възникнало облигационно правоотношение между ответника и ищеца, основано на договор за потребителски заем, изпълнението на договора от ищеца, размера на вземането на кредитора, в това число размера на обезщетението за забава и настъпването на длъжниковата забава поради неплащане на месечните вноски в срок съобразно  договора, се налага изводът за основателност на предявения иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, при което осъдителният искът на заемодателя срещу заемателя за заплащане паричното задължение по Договор за потребителски заем с номер PLUS-12612683 от 18.01.2016г. следва да бъде уважен, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от предявяване на иска  - 13.03.2018г. до окончателното изплащане. Предвид изхода на делото по главния иск – в случая по осъдителния иск, акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен. Върху главницата от 3852,52 лв. се дължи законна лихва за забава в размер на 226,26 лв., изчислен по реда на чл.162 от ГПК чрез онлайн калкулатор, за периода от 20.01.2017г. до 11.12.2017г., в какъвто размер следва да се уважи предявеният иск.

По разноските:

Ищецът претендира разноски по делото. По отношение на разноските по исковете по чл.422 от ГПК в заповедното и исковото производство, съдът намира, че такива не се следват, поради отхвърлянето на установителните искове. По отношение на разноските, направени по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, съдът намира, че следва да бъдат уважени съобразно уважената част от исковете, а именно, в пълен размер, при което в полза на ищеца по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер на 122,52 лв. за внесена държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Водим от горното, съдът на осн.чл.239 от ГПК

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон  България,с ЕИК ***, гр София, *** срещу С.Р.Б., с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.240 от ЗЗД, във вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК № 896 от 28.12.2017год. по ч.гр.д. № 1710/2017 г. по описа на РС – Кърджали, за следните суми : сумата от 2 496.26 лева – главница, представляваща задължение по договор за потребителски заем №PLUS-12612683, сключен на 18.01.2016г., както и сумата от 1 356.26 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016г. до 20.06.2019г., както и сумата от 226.26 лева – мораторна лихва за периода от 20.01.2017г. до 11.12.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата , считано от 22.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 81.58 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и 50.00  лева – юрисконсултско възнаграждение, като неоснователни.

ОСЪЖДА  С.Р.Б., с ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон  България,с ЕИК ***, гр София, ***, IBAN: ***:  CITIBGSF, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 3852,52 лв. , представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-12612683 от 18.01.2016г., обявен за предсрочно изискуем на 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2018г., до оконтачетлоно изплащане и лихва за забава в размер на 226,26 лв. за периода от 20.01.2017г. до 11.12.2017г.,

ОСЪЖДА  С.Р.Б., с ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон  България,с ЕИК ***, гр София, *** направените по делото разноски в общ размер на 222,52 лв.   

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Решението като неприсъствено не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

 

                                                               

                                                   Съдия: