Р Е Ш Е Н И Е
№3596/1.8.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди и осемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2404 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от В.П.Б., ЕГН **********
***, съдебен адрес адв. Р.Христова и адв. Е.Димитрова, гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №79
срещу Прокуратурата на Република България с
административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за осъждане на ответника да
заплати сумата от 20000 лева
представляващи неимуществени вреди причинени на ищеца, вследствие на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което
ищеца е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, постановена по НОХД №
1387/2014г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателно изплащане на задължението, като и
сумата от 2000 лева имуществени
вреди съставляващи заплатени от ищеца възнаграждения за процесуално
представителство по досъдебно производство, в съдебно производство пред първа и
въззивна инстанции, като и разноски сторени по образувано административно
наказателно дело, ведно със законната лихва, на осн.
чл.2, т.3 ЗОДОВ.
В
исковата молба се излагат твърдения, че по ДП № 49/2012г. по описан на ОСлС – ОП гр. Варна на ищеца е повдигнато обвинение на
20.01.2014г. за престъпление по чл. 204 б.“а“, вр.чл.201,
вр.чл.26, ал.1 НК. В последствие е образувано НОХД №
1387/2014г. на ВРС, по което е постановена оправдателна присъда №
215/23.06.2014г.Вследствие протест на прокуратурата е образувано ВНОХД №
975/2014г., по което е постановено решение № 299/27.10.2014г., с което е
потвърдена оправдателната присъда на първа инстанция. След влизане в сила на
оправдателната присъда материалите са изпратени на директора на ОД на МВР за
реализиране на административно – наказателна отговорност спрямо ищеца, при
което на 24.06.2015т. на последния е съставено НП №433а-674, с което му е
наложено административно наказание „глоба“. Така постановената санкция била
обжалвана от ищеца, за което обстоятелства е образувано НАХД № 3250/2015г., по
което е постановено решение от 23.10.2015г., с което наложеното наказание е
отменено.
Излага,
че за периода от привличането му като обвиняем до постановяване на
оправдателната присъда е претърпял неимуществени вреди, които са се изразявали
в изпитване чувство на унижение, уронване на престижа и доброто име на ищеца в
обществото. Променило се отношението му с околните, като същия се отчуждил от
тях, затворил се в себе си.
Претендира
и имуществени вреди представляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство по образуваните досъдебно производство, в съдебно производство
пред първа и въззивна инстанции, като и разноски сторени по образувано
административно наказателно дело по отмяна на наложената му глоба от
административно – наказващия орган.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез ВРП.
Предявения
иск се оспорва, като се сочи, че претендираната сума е завишена по размер.
Намира, че търсените неимуществени вреди не са в резултат от преки действия на
ответника, при което моли предявения иск да бъде отхвърлен. Излага, че в хода
на наказателното производство по отношение на ищеца е била взета най – леката
мярка за неотколешния „Подписка”, което не е довело до нарушаване правата и
интересите му. Доколкото неоснователно е искането за присъждане на
претендираната главница, то намира и че искането за присъждане на лихва за
забава също следва да бъде отхвърлено. По отношение на искът за
присъждане на неимуществени вреди сочи, че ответника не отговаря за вреди
съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство за
образувано административно наказателно дело по отмяна на
наложената му глоба от административно – наказващия орган. В условията на
евентуалност излага възражения, че е налице съпричиняване доколкото извършеното
от ищеца, за което същия е оправдан с влязла в сила присъда съставлява
дисциплинарно наказание.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С
постановление за привличане на обвиняем от 20.01.2014г. по ДП № 49/2012г.,
по описа на ОСлО при ОП Варна ищецът Б. е привлечен в
качеството му на обвиняем, за това че в периода 30.04.2012г.-31.05.2012г., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице –
Началник Сектор „Пътна Полиция“ – отдел „ОП“ при ОД на МВР гр. Варна, присвоил
чужди движими вещи – 34 литра гориво А94 Н, на стойност 87,23 лева, собственост
на ОД на МВР гр. Варна, връчени в това му качество и поверени да ги управлява,
като случая е маловажен, престъпление по чл. 204 б“а“, вр.
чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК. На ищеца е определена
мярка за неотклонение „Подписка“.
Представен е протокол за
разпит на обвиняем от 20.01.2014г., в който е оформен проведения на посочената
дата разпит с ищеца.
Въз основа на обвинителна
акт от 24.03.2014г. на ВРП, постановен по досъдебно производство № 49/2012г. по
описа на ОД на МВР гр. Варна, на ищеца е повдигнато обвинение, за това че в
периода30.04.2012г.-31.05.2012г., при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – Началник Сектор „Пътна Полиция“ – отдел „ОП“
при ОД на МВР гр. Варна е присвоил чужди движими вещи – 34 литра гориво А94 Н,
на стойност 87,23 лева, собственост на ОД на МВР гр. Варна, връчени в това му
качество и поверени да ги управлява, като случая е маловажен, престъпление по
чл. 204 б“а“, вр. чл.201, вр.
чл.26, ал.1 НК.
Въз основа на разпореждане
от 27.03.2014г. по НОХД №1387/2014г. на ВРС образуваното вследствие внесения
обвинител акт във ВРС наказателно дело е насрочено за 14.05.2014г..
Видно от протокол от о.с.з.
проведено на 14.05.2014г. по НОХД № 1387/2014г. на ВРС, ищецът в качеството му
на подсъдим се е явил лично и е бил
разпитан пред състав на съда.
Видно от протокол от о.с.з.
проведено на 23.06.2014г. по НОХД № 1387/2014г. на ВРС, ищецът в качеството му
на подсъдим се е явил лично, като се е възползвал от правото си на последна
дума.
С присъда №
215/23.06.2014г., постановена по НОХД № 1387/2014г. на ВРС ищецът е признат за
невиновен по така повдигнатото му обвинение, като е отхвърлен и искът на ОД на
МВР за присъждане на имуществени вреди в размер на 87,23 лева. Отменена е
наложената на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“. Посочено е, че след
влизане в сила на присъдата материалите по делото следва да бъдат изпратени на
Директора на ОД на МВР за реализиране на административно – наказателна
отговорност.
Въз основа на протест от
23.06.2014г. от ВРП по повод оправдателна присъда № 215/23.06.2014г.,
постановена по НОХД № 1387/2014г. на ВРС е образувано ВНОХД № 975/2014г. на ВОС.
Видно от приложения по
делото протокол от о.с.з. проведено на 25.09.2014г. по ВНОХД № 975/2014г. на
ВОС ищецът в качеството му на подсъдим се е явил лично. На така проведеното
с.з. протестът на ВРП не се поддържа от ВОП.
С решение № 299/27.10.2014г.
постановено по ВНОХД № 975/2014г. на ВОС е потвърдена присъда №
215/23.06.2014г., постановена по НОХД № 1387/2014г. на ВРС.
По повод жалба на ищеца
срещу НП № 433а-674/24.06.2015г. на началника на Първо РПУ при ОД на МВР Варна
е образувано НАХД № 3250/2015г. на ВРС.
С решение №
1999/23.10.2015г., постановено по НАХД № 3250/2015г. на ВРС е отменено НП №
433а-674/24.06.2015г. на началника на Първо РПУ при ОД на МВР Варна, с което на
ищеца е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
От представената по делото
служебна характеристика от 13.12.2012г. се установява, че ищецът е постъпил на
работа в органите на МВР на 12.09.1989г., като е заемал последователно
длъжностите: районен инспектор, експерт в ОУ на МВР Михайловград, РУ Кнежа,
полицейски инспектор в Пето РПУ „Златни пясъци“, началник група „ОП“ в Пето
РПУ, началник група „АНД“ в сектор „Пътна полиция“, а от 30.05.2010г. –
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. Ищецът е служебно
награждаван три пъти с „писмена похвала“, пет пъти с „Обявяване на
благодарност“ от Директора на ОД на МВР Варна и един път от Главния секретар на
МВР. Връчен му е „Почетен знак“ ІІІ степен – 2006г. от Министъра на вътрешните
работи. През 1996г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 месеца.
По делото е депозирано
заключение по съдебно – психологична експертиза на вещото лице А.Ц., в която се
посочва, че ищецът показва невротична и личностова
реакция на дистрес с очертани отклонения от нормата.
От невротичните реакции най–силно са изразени тревожност и депресия, а от личностовите – на недоверие, съмнение. Налице е завишена
самокритичност свързана с несигурност в социалните контакти. Посочва се, че
ищеца е с ясно съхранен спомен за преживяното и травматичните събития.
Открояват се негативни последици като уронен професионален престиж, негативни
преживявания свързани с психически тормоз и стрес, неудобство в обществото,
злепоставяне сред близки и познати. Експерта посочва, че възстановителния
процес е протичал трудно, предвид личностните характеристики на ищеца и
травматичните загуби в личен план. В съдебно заседание експерта посочва, че
загубата на родител и дете е друго утежняващо събитие в живота на ищеца, което
е усложнило възстановителния процес.
Представен е по делото
трудов договор №170/19.07.2017г. от който се установява, че ищеца заема
длъжността „обслужващ газостанция“ при работодателя
„Метан Груп“ ООД.
В хода на съдебното
производство са разпитани свидетелите Иво Радославов Згурев
и Мирослав Антонов Чеков.
Свидетеля Згурев посочва, че познава ищеца от 1994г., с последния са
били колеги в МВР. Посочва, че ищеца винаги се е ползвал с авторитет след
своите колеги, завършил е право в задочна форма на обучение, отнасял се е
честно и лоялно към колегите си. Свидетеля посочва, че ищецът му е споделил
обстоятелства досежно повдигнатото му обвинение, като посочва, че след
уволнението от заеманата от ищеца длъжност същия се е променил, като се е
затворил в себе си, преустановил е комуникациите си въпреки, че е бил канен от
колегите си. Посочва, че това изолирано състояние при ищеца продължава и по
настояще.
Свидетеля Чеков посочва, че
познава ищеца от 2003г.Посочва, че допреди образуване на наказателното
производство ищеца е бил весел човек, отворена личност, отделящ време за своето
семейство, забавляващ се. Посочва, че ищеца е имал хоби да се занимава с
музика, като след наказателното производство е преустановил тази си дейност.
Посочва, че Б. се е изолирал, изпаднал е в тъжно състояние, не е проявявал
желание да споделя по темата досежно повдигнатото му обвинение.
Представени по делото за
разписка за сумата от 400 лева за заплащане на сумата от 400 лева по
осъществено процесуално представителство по ДП № 49/2012г., разписка за сумата
от 400 лева за осъществяване на защита по процесуално представителство по АНД №
3250/2015г. на ВРС, разписка за сумата от 600 лева за осъществяване на защита и
процесуално представителство по НОХД№1387/2014г. на ВРС и разписка за сумата от
600 лева, заплатени с оглед процесуално представителство по ВНОХД № 975/2014г. на ВОС.
Представени са по делото
печатни материали досежно отразяване на факти във връзка с повдигнатото на
ищеца обвинение.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата и съда
в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната
разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, какъвто е и конкретният
случай.
С ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО се прие разбраното, че Прокуратурата на Република
България участва по делата по
искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник
и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), упражнявайки признато от закона
право на иск, въпреки че
не е длъжник по спорното вземане.
По тези дела
тя е държавен орган, който отговаря
пред съда в изпълнение на компетентност,
възложена от върховния закон и предвидена в законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на
изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка
за ангажиране на отговорността по чл. 2,ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е обективният
факт, че ищецът Б. е уличен в извършване
на престъплениe, повдигнато му е обвинение, а впоследствие
е оправдан с влязло в сила решение на
ВРС. При наличие
на тази хипотеза
законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Изложеното сочи на извод, както вече съдът
посочи, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва
да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган, схващана като определено
субективно отношение към техния резултат.
С други думи казано, държавата ще отговаря по
доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на
вина у правозащитния си орган, като
тази липса или наличие на
вина ще има
значение само за регресната отговорност
на виновните длъжностни лица спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в доктрината
като просто носене на риска
от действия и бездействия, но никъде тази нейна
особеност не се свързва със
законова презумпция, че с осъществяването на деянието настъпват
вреди и този факт не трябва
да се доказва.
Общият принцип на отговорност за реално предизвикани
вредоносни последици не се дерогира
от ЗОДОВ, нито се създава по
някакъв начин законова презумпция за настъпването на такива вредоносни
последици и така чрез нея да
се размести тежестта на доказване
от ищеца върху ответника.
В случая предмет на претенцията на ищеца са настъпили за
последния неимуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение за
престъпление от общ характер, което той не е извършил, което обстоятелство е
признато с влязла сила присъда на ВРС. Не се спори между страните, а и се
установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства,
че на 20.01.2014г. ищецът Б. е привлечен в
качеството му на обвиняем, за това че в периода 30.04.2012г.-31.05.2012г., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице –
Началник Сектор „Пътна Полиция“ – отдел „ОП“ при ОД на МВР гр. Варна, присвоил
чужди движими вещи – 34 литра гориво А94 Н, на стойност 87,23 лева, собственост
на ОД на МВР гр. Варна, връчени в това му качество и поверени да ги управлява,
като случая е маловажен, престъпление по чл. 204 б“а“, вр.
чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК. С привличането му в
качеството на обвиняем на Б. е наложена и мярка за неотклонение „Подписка“. Във фазата на досъдебното
производство ищецът, в качеството в което е бил привлечен е разпитан, за което
обстоятелство е съставен надлежен протокол за разпит от 20.01.2014г. В
последствие с обвинителен акт от 24.03.2014г. на ВРП, на ищеца е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 204 б“а“, вр.
чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК. Предвид внесеното от ВРП
обвинение във ВРС е образувано НОХД №1387/2014г., по което са били проведени
две открити съдебни заседания, на които Б. е присъствал лично – на 14.05.2014г.
и 23.06.2014г.В първото по делото съдебно заседание ищецът е бил разпитан пред
състав на съда, а във второто се е възползвал от правото си на последна дума.
По така цитираното НОХД е постановена оправдателна присъда № 215/23.06.2014г.,
с която ищецът е признат за невиновен. С присъдата е отхвърлен и гражданския
иск на ОД на МВР, съответно е отменена и наложената мярка за неотклонение
„Подписка“. По повод оправдателната присъда от ВРП е депозиран протест, въз
основа на който пред Варненски окръжен съд е образувано ВНОХД №975/2014г., по
което е проведено едно единствено съдебно заседание, участие в което Б. е взел
лично и на което съдебно заседание прокурор от ВОП не поддържа протеста внесен
от Варненска районна прокуратура. Постановено по въззивното
производство е решение №299/27.10.2014г.,
с което е потвърдена присъда № 215/23.06.2014г., постановена по НОХД №
1387/2014г. на ВРС.
От анализа на горната
фактическа обстановка настоящия първоинстанционен съд приема, че за периода 20.01.2014г. –
27.10.2014г., който период обхваща момента от привличане на ищеца Б. в
качеството му на обвиняем до постановяване на решение на въззивна инстанция, с
което се потвърждава оправдателната присъда на ВРС, ищецът е бил разпитан два
пъти, веднъж в досъдебното производство и веднъж в съдебна фаза. Взел е участие
в общо три открити съдебни заседания, съответно две пред ВРС и едно пред ВОС,
като общата продължителност на процесуалните действия с негово участие, в
качеството му на обвиняем, респ. подсъдим е продължило 9 месеца и 7 дни. Престъплението,
за което на Б. е повдигнато обвинение е с предвидено наказание „лишаване от
свобода“ за срок до една година, или „пробация“ или
„глоба“.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът приема, че повдигнатото обвинение, а в
последствие и осъщественото съдебно производство по последното пред ВРС и ВОС
са указали негативно влияние върху личността на ищеца. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Згурев и Чеков, като
обективно и безпристрастно дадени, от които се установява, че вследствие
наказателното производство ищецът се е затворил в себе си, отчуждил се е от
своите близки и колеги, отказал е да осъществява контакт в социалната си среда
по начин, по който е осъществявал това допреди наказателното производство.
Показанията на разпитаните свидетели не страдат от противоречия, като
същевременно същите се подкрепят и от заключението по съдебно – психологичната
експертиза на в.л. Ц., което заключение също се кредитира от съда изцяло като
компетентно и обективно дадено. От последното се установява, че в личностната
структура на ищеца се настъпили промени вследствие на наказателното
производство, повишила се е самокритичността свързана с несигурност в
социалните контакти, налице са прояви на личностно недоверие и съмнение. Ясно
са очертани последиците от повдигнатото на ищеца обвинение, което е създало у
него негативни последици досежно уронения професионален авторитет. Тук следва
да бъде посочено,че от гласните показания на свидетеля Згурев,
който е бивш колега ищеца, се
установява, че Б. е бил личност, която се е ползвала с висок авторитет сред
своите колеги, който авторитет е в резултата на личностни и професионални
негови качества, които са показани във времето на упражняваната от него дейност
в състава на органите на МВР. Тези показания, включително и заключението по
съдебно – психологичната експертиза се подкрепят и от приложените по делото писмени
доказателства и в частност служебната характеристика и кадрова справка на ищеца.
От същите се установява, че Б. е започнал работа в органите на МВР от 1989г.,
като последователно е заемал различни длъжности с подчертано кариерно развитите
в йерархията на структурите на МВР. Б. е награждаван с „писмени похвали“,
„благодарност“ и почетен знак, вкл. и от министъра на вътрешните работи, като
за продължителната си дейност в състав на органите на МВР еднократно и по
изключение му е било налагано дисциплинарно наказание – „Порицание“. Така
изложените обстоятелства установяват, че в действителност Б. е личност, която е
изградила своята позиция в обществото и най – вече сред своите колеги в
резултат на многогодишна, усърдна работа в системата на МВР, последователно
издигайки се в йерархията и по отношение на която личност неминуемо
повдигнатото му обвинение е допринесло до вътрешното усещане на уронен
професионален авторитет. Съставът на ВРС намира, че за това е способствало и
медийното отразяване на наказателното производство, което се установява от
приложените по делото на осн. чл. 187 ГПК печатни материали. По отношение на
последните и съобразно съдебната практика следва да бъде прието, че същите
следва да бъдат разглеждани като доказателство за съществуването на статията,
но не и за нейната достоверност (Решение № 685/23.07.1985 г. по гр.д. № 382/85 г., ІІ г.о., ВС).
Гореизложеното налага извода, че
вследствие повдигнатото на ищеца обвинение на последния са причинени
неимуществени вреди. Съставът на ВРС подчертава, че периода, за който може де
бъде търсена отговорността на обвинителния орган е очертан от момента на
привличане на ищеца в качеството му на обвиняем за посоченото престъпление (20.01.2014г.)
до влизане в сила на оправдателната присъда ( 27.10.2014г.). Не може де бъде
търсена отговорност за действия впоследствие на образувано административно –
наказателно производство по налагане на административно наказание от горестоящия административния орган, това производство (АНД
№ 3250/2015г. на ВРС), което не е образувано по повод акт на прокуратурата.
Същото е образувано по жалба на ищеца срещу наказателното постановление на
административния орган, с което на ищеца е наложено административно наказание,
което наказание с оглед пълнота на изложението също следва да бъде посочено, че
е отменено от съда.
В утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени
вреди,означава съдът да определи точен
паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните
поражения върху физическата цялост и здравето на пострадалото
лице .В този смисъл са решение
№ 407 от 26.05.10г.,по гр.дело
№ 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело №
1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело №
593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от
4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ,в които е даден отговор
на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост” като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, който включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя
притежател и в този смисъл той не
е абстрактно понятие.
В конкретния случай за определяне
на справедливо обезщетение в полза на ищеца следва да бъда взето в предвид
видът на повдигнатото му обвинение за осъществяване на престъпление от негова
страна, наложената мярка за неотклонение,
извършените с негово участие процесуални действия, времевия период в
рамките на който ищеца е имал качество на обвиняем, респ. подсъдим, възрастта
на ищеца и неговото положение в обществото.
Безспорно на Б. е повдигнато
обвинение за престъпление, което не е тежко по см. на НК. Процесуалните
действия във фазата на досъдебното и съдебно производство са приключили за
около 9 месеца. Мярката на неотклонение е най –леката предвидена в закона. Към
момента на повдигане на обвинението Б. е лице, което заема висока - ръководна
длъжност в органите на МВР, а именно началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр. Варна. В системата на МВР към момента на повдигане на обвинение Б. има
около 25 години трудов стаж. Наказателното производство намира широк обществен
отзвук, което е в резултат от заемната висока позиция на ищеца в състава на
МВР. Ищецът се е затворил в себе си вследствие на наказателното производство,
силно е ограничил социалните си контакти, не се занимава с музика, която е била
негово хоби, всичко това води до извода, че Б. е претърпял болки и страдания
вследствие осъщественото наказателно производство, по което е бил признат за
невиновен по така повдигнатото му обвинение. Следва да бъде посочено, че
трудността при осъществяване на възстановителния процес при ищеца е обусловена
и от лична загуба, тази на родител и дете. Изрично в.л. в съдебно заседание
посочи, че няма как да бъде поставена ясна разграничителна линия в емоционална
сфера на ищеца вследствие двете събития в неговия живот – в професионален и в
личен план. При тези данни съдът следва да приеме, че негативни последици върху
личността на Б. са указали както повдигнатото му обвинение, така и факти от
семейния, личен живот на ищеца, по отношение на които вреди не може де бъде
търсена отговорност на прокуратурата.
По тези съображения, съдът от една страна, като отчете обективните факти
по видът на повдигнатото обвинение, наложената мярка за неотклонение,
извършените с участието на ищеца процесуални действия, както и периода от време
в който същите са извършвани, а от друга субективния елемент изразяващ се във
възприемане на случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца,
намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по справедливост в
размер на 8000 лева. За разликата над уважения размер до пълно предявения
размер от 20000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По
отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното:
Съобразно дадените
разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на
ВКС-т.4
е прието,че отговорността на Държавата по
чл.2 от ЗОДОВ възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение. При така изложеното съдът намира, че следва да присъди законна лихва върху сумата от 8000 лева
– обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от влизане в сила на
присъдата – 27.10.2014г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
Представените по
делото писмени доказателства, а именно договори за правна защита и съдействие
установяват, че по повод повдигнатото му обвинение ищеца е сторил разходи
съставляващи заплащане на възнаграждение за процесуално представителство
съответно по досъдебното и съдебно производство. Съдът единствено не приема, че
сторените в хода на съдебното производство по АНХД №3250/2015г. на ВРС за
разноски, по които ответникът следва да отговаря, мотиви за което бяха изложени
по-горе в съдебното решение и които не следва да бъдат преповтаряни.
Претенцията е основателна за сумата от 1600 лева, от които 400 лева по осъществено
процесуално представителство по ДП № 49/2012г., и от по 600 лева за процесуално
представителство по НОХД№1387/2014г. на ВРС и ВНОХД № 975/2014г. на ВОС, като за разликата над
уважения размер от 1600 лева до пълно предявения размер от 2000 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена. Върху уважения размер на главницата за
присъдени имуществени вреди се дължи и лихва за забава считано от 27.10.2014г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част на предявените
искове или сумата от 1152 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Съдът не приема възражението за прекомерност на ответника, релевирано на осн. чл.78, ал.5 ГПК, като намира, че при определяне на
възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде взето в предвид
видът съдебното производство, а в случая същото е със относително висока
фактическа и правна сложност, осъществени са множество процесуални действия по
събиране на доказателства с участието на процесуалния представител на страната,
поради което не следва възнаграждението за процесуално представителство да бъде
определяно в минимума на Наредба № 1/09.07.2004г.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 да заплати на В.П.Б.,
ЕГН ********** *** сумата от 8000 (осем хиляди) лева съставляващи
обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на повдигнато му обвинение за извършване
на престъпление от общ характер, за което ищеца е оправдан с присъда № 215/23.06.2014г.,
постановена по НОХД № 1387/2014г. на ВРС, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 27.10.2014г. до окончателно
изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 8000 лева до пълно предявения от 20000 лева,
на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 да заплати на В.П.Б.,
ЕГН ********** *** сумата от 1600
(хиляда и шестстотин) лева имуществени вреди вследствие на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което
ищеца е оправдан с присъда № 215/23.06.2014г., постановена по НОХД №
1387/2014г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 27.10.2014г. до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 1600 лева до пълно
предявения от 2000 лева, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 да заплати на В.П.Б.,
ЕГН ********** *** сумата от 1152 (хиляда сто
петдесет и два) лева съставляващи възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :