РЕШЕНИЕ
Номер
574
Година 2016 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ
граждански състав
На осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година
В
публично заседание на деветнадесети януари 2016г.в следния състав:
Председател:ДАРИНА
МАТЕЕВА
Секретар: Величка Грабчева
като
разгледа докладваното от съдията
дело
номер 8028 по описа за
2011 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с адрес гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, чрез ю.. П.П.
против С.И.П.,ЕГН ********** ***.
Ищецът иска да бъде признато
за установено по отношение на ответницата,че същата му дължи следните суми за
начислена топлинна енергия:главница в размер 808,08 лева,представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за обект, находящ се в ***за периода
от 01.10.2009г.-30.04.2010г.;обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на 71,43 лева за периода от 01.12.2009г.-07.02.2011г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 08.02.2011г.
Претендира се да бъдат
заплатени и разноските по ч.гр.д.№ 2574/11г.,ІІІ гр.с.,ПРС в размер на 125
лева-за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Направено е искане за
присъждане на разноски и по настоящото дело.
Ответницата оспорва иска изцяло. Твърди, че исковата
молба била нередовна поради липса на конкретизация на исковете за главница и
лихва за всеки месец от процесния период, поради което се нарушавало правото й
на защита. Посочва се в депозиран отговор по чл.131 от ГПК, че не била ползвала
топлинна енергия на търсената стойност, като сумите били начислени произволно
при липса на ИРУ и в противоречие с изискванията за начисляване на сметки,
закрепено в Директива 2006/ 32 ЕО на ЕП и Съвета. Не бил представен и отчет за
показанията на общия топломер в абонатната станция за разхода на топлинна
енергия, нито пък имало сертификати за качество и произход за средствата на
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Възразява се и срещу
начислените суми за т.н. „сградна инсталация”, която според директивата
следвало да е равна на нула.
Претендират се разноски по делото.
Пловдивски
районен съд, V граждански състав, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
От приложеното ч.гр.д.№ 2574/11г.,ІІІ гр.с.,ПРС се
установява,че е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ,като С.И.П. е задължена да
заплати на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД
следните суми:
главница в размер 808,08 лева,представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за обект,находящ се в *** за периода от 01.10.2009г.-30.04.2010г.;обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на 71,43 лева за периода от
01.12.2009г.-07.02.2011г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
08.02.2011г.,както и сумата от 125 лева разноски по производството.
Не е спорно,че ответницата е собственик на процесния
недвижим имот.
По този начин и при тези
доказателства се установява,че С.П. е абонат-потребител на топлопреносното дружество с клиентски № *** .
Съгласно чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
потребител на топлинна енергия е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот, находящ се в сграда с режим на етажна собственост.
Безспорно,както се посочи е ,че С.П. е собственик на имота.
Ответницата
е обвързана от общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив”ЕАД на
потребители в град Пловдив.Съгласно чл.34,ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането
на периода,за който се отнасят.
В настоящото производство са приети две
съдебнотехнически експертизи. Първата е изготвена от в.л. ***, което след
извършена проверка на съответната документация е дало заключение, че
разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно
утвърдена методика, без да се констатират технически нарушения по нея.
Допълнителното заключение пък е изготвено от в.л. В.Ш., който освен преглед на
наличната документация, се е запознал с техническия проект на сградната
инсталация, като подробно е отговорил на поставените му от страните въпроси, а
в устния си доклад пред съда доразвива отговорите си.
Основното и в
двете експертизи е,че вещите лица не откриват и няма технически основания за
оспорване на начислените количества
топлинна енергия по партидата на ответницата при използване на
методиката на Наредба № 16-334 и данните
от отчетеното потребление,така както е отразено в приложените справки.
Ответницата
в отговора на исковата молба оспорва начислените й количества топлинна енергия,
като твърди, че е потребила незначително количество, а начисленото й количество
топлинна енергия е произволно.Твърди се още,че през процесния период не е
налице редовен топломер в абонатната станция на сградата, както и че начисленията
й не са съобразени с принципа на реални начисления, по показания на
измервателните уреди в дома й, съгласно Директива 2006/32/ЕО.
По
делото е представено свидетелство от проверка на процесния топломер, като от
данните на допълнителната съдебно-техническа експертиза на вещото лице ***,а
също и от неговите отговори в проведеното заседание по приемане на експертизата
се установява, че топломерът в процесната абонатна станция е изряден.
Видно е ,че
г-н Б. П. /б. на ответницата/ е изготвил проект на „Математически модел за
справедливо дялово разпределение на реално потребената топлинна енергия в
сгради с вертикална отоплителна инсталация” и към Министерство на икономиката и
енергетиката е сформирана работна група ,която да изготви проект за изменение и
допълнение на Наредба № 16-334/вж.писмо
–л.181 от делото/,но промяна на съществуващата нормативна уредба не е
последвала и то в насоката,предложена от заявителя .
Следва да се отбележи, че са неоснователни
възраженията ,направени от ответницата в отговора за противоречие на начините
на начисляване и отчитане на топлинната енергия с принципите, заложени в чл. 13
от Директива 2006/ 23 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
Въпросната директива е транспонирана в българското законодателство и
изискванията й са въведени в ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, поради което тя няма пряк ефект и за съответните въпроси са
приложими нормите на националното законодателство.
Общото изискване по т. 1 на чл. 13 е за осигуряването
на индивидуални измервателни уреди, които да отчитат реално консумираното
количество енергия, като то е въведено в българското законодателство в различни
разпоредби на ЗЕ, според вида на потребяваната енергия. Разпоредбите за наличие
на измервателни уреди за топлинна енергия в сгради етажна собственост са в чл.
140 от ЗЕ и в чл.43 и сл. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. С оглед спецификата на тези имоти и начина на потребление на
топлинна енергия в същите е предвидено както монтиране на средства за търговско
измерване на количествата топлинна енергия в абонатната станция, така и
монтиране след него на индивидуални разпределители на топлинна енергия,
инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за
имотите. По този начин е спазен и принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от
директивата за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно
потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на
сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от
които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане. Доколкото
сградната инсталация е обща част за етажната собственост и чрез нея се затоплят
не само индивидуалните имоти, но и общите части на сградата, то всички
собственици на имоти следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, съразмерно на отопляемите обеми на
имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
По делото е
представено копие от Решение № 11639/04.11.2015г. по адм.дело №
13542/11г.,четвърто отделение на ВАС.
С.П. е
оспорила § 2, ал. 1, т. 1 и § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби
към Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от
министъра на икономиката и енергетиката и обнародвана в ДВ бр. 34 от 24.04.2007
г. и т. 6.1.3 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Жалбата на
ответницата е отхвърлена,като от това следва изводът ,че С.П. не е изпълнила
законовите изискавания на § 2 ал. 1, т. 1 от ПЗР на НТ, като не е монтирала
средства за дялово разпределение на част от радиаторите в имота й в срок до
1.10.2007 г. и така начисленията по отношение на пломбираните отоплителни рела
се извършват по реда на т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради етажна собственост към Наредбата за топлоснабдяване,
на основание § 2, ал. 2 от ПЗР на Наредбата.Начислената топлинна енергия е извършена съгласно действаща
нормативна уредба към процесния период правилно.
С оглед
изложеното съдът не обсъжда и не кредитира показанията на свидетеля ***-б. на
ответницата.
По делото са
приети няколко съдебносчетоводни експертизи,като следва да бъде кредитирано
основното заключение на вещото лице С.К. от 29.12 2014г./л.145-147 от делото/.
Експертът дава
стойността на количеството топлинна
енергия,консумирана от потребителя С.П. *** за периода от 01.10.2009г. до
30.04.2010г.,при отчитане на извдършено плащане от ответницата в размер на
334,05 лева и същата е 555,79 лева.Лихвата за забава ,изчислена върху всяка
неплатена месечна вноска за периода от 01.12.2009г. до 07.02.2011г. е в размер
на 47,98 лева.
Съдът намира,че
до тези стойности исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени,а в
останалата част до пълните предявени размери ще бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При този изход
на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 627,30 лева
по настоящото производство.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
На ищеца следва да бъдат присъдени
разноски по ч.гр.д.№ 2574/11г.,ІІІ гр.с.,ПРС ,но съразмерно на уважената част
от иска по чл.422 от ГПК,а именно 102,50 лева.
На основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от иска,а именно 216 лева.
По изложените съображения, Пловдивският
районен съд,V гр.състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.П.,ЕГН ********** ***,че
същата дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с адрес гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, чрез
юриск. П.П. следните суми за начислена топлинна енергия:главница в размер на 555,79 лева,представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за обект,находящ се в гр.***, ул.”****” №***,ап.*** за периода от
01.10.2009г.-30.04.2010г.;обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на 47,98
лева за периода
от 01.12.2009г.-07.02.2011г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.02.2011г и ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълните предявени размери като неоснователен.
ОСЪЖДА С.И.П.,ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД с адрес гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, чрез юриск. П.П. сумата в размер
на 627,30 лева
разноски по настоящото дело и сумата в размер на 102,50 лева по ч.гр.д.№
2574/11г.,ІІІ гр.с.,ПРС .
ОСЪЖДА
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД с
адрес гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *********, чрез юриск. П.П. да заплати на С.И.П.,ЕГН ********** *** сумата
в размер на 216
лева разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
В.Т.