Решение по дело №1518/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 44
Дата: 21 януари 2022 г.
Съдия: Райна Стефанова
Дело: 20211100901518
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20211100901518 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по молба на „С.-**” ЕООД, ЕИК *******,
с адрес: гр. Враца, ул. *******, представлявано от управителя К.И.Н., чрез
адв. М.Й.- САК, с правно основание чл. 625 от ТЗ за постановяване на
решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
ответника „К.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н. К.П., бул. „*******, бл. *******, офис **, поради
неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост.
Молителят твърди, че има вземания към ответника, установени с влязло
в сила на 03.05.2019г. съдебно решение, постановено по гр.д. №22873/2016г.
на СРС, 66 с-в, потвърдено от СГС, IV-А състав по възз. гр.дело
№11363/2018г. Тези вземания произтичали от извършени по заявка на
ответното дружество транспортни услуги - осъществен международен превоз
на стоки с дестинации България- Германия и Германия-Гърция в периода м.
ноември 2015г. – м. януари 2016 г., за което били издадени фактури с
№№**********/13.11.2015г., **********/24.11.2015г.,
**********/07.12.2015г., **********/12.01.2016г., на обща стойност
13 372,78 лева.
Посочва, че въз основа на влязлото в сила решение е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №20198380405598 при
ЧСИ М.Б. с рег. № 383 в КЧСИ, но въпреки получаване на поканата за
доброволно изпълнение и наложените запори от ЧСИ длъжникът не е погасил
вземането, възлизащо на 24 905,53 лева към 17.02.2021г.
1
Излагат се твърдения, че ответникът е в трайна невъзможност да
изплати дълга си. Сочи се, че дружеството има задължения към държавата и
частни лица, както и че е ответник по много дела, образувани пред СГС и
приключили в полза на ищцовата страна. Твърди, че от публикуваните в
ТРРЮЛНЦ годишни финансови отчети на дружеството за 2018г. и 2019г. се
установява, че пасивите надвишават активите, следователно имуществото е
недостатъчно за покриване на паричните задължения. Освен това сочи, че
собственият капитал на дружеството е по- малко от 1/200 част от общия
размер на задълженията му, от което следва свръхзадълженост на
дружеството.
Поддържа се, че от 01.08.2018г. дружеството е спряло плащанията
напълно и може да се приеме, че от тогава е неплатежоспособно, съгласно
презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Направено е искане за присъждане на направените от молителя
съдебно-деловодни разноски.
По делото са събрани писмени доказателства. Приета е ССчЕ.
Ответното дружеството не взема становище по молбата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2017г. е постановено съдебно решение по гр.д.№22873/2016г.,
66 с-в., СРС, с което „К.” ООД е осъдено да заплати на „С.-**” ООД сумата от
13 372,78 лева, представляваща общият размер на неплатени превозни
възнаграждения, за които са издадени фактури с №№**********/13.11.2015г.,
**********/24.11.2015г., **********/07.12.2015г.,**********/12.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2016г. до
окончателното изплащане на сумите. Съдебното решение е обжалвано и
потвърдено с окончателно решение на СГС от 03.05.2019г., постановено по
въззивно гр. дело №11363/2018г., IV-а състав.
Молителят „С.-**” ООД се е снабдило с изпълнителен лист от 17.10.2019
година срещу ответника за присъдените с горепосочените съдебни решения
суми и е образувало изпълнително дело № 20198380405598 за събирането им
при ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 в КЧСИ , с район на действие СГС. Видно от
приложеното по настоящото дело Удостоверение с Изх. №13992/17.02.2021г.,
изпълнителното дело е висящо, като на 04.11.2019г. са наложени запори
върху банковите сметки на „К.” ООД в „У.Б.” АД и в „Т.Б. Д” АД.
Отбелязано е, че в хода на производството не са постъпвали и не са
разпределяни суми.
От постъпилата от Агенцията по вписванията справка, се установява,
че „К.” ООД не е вписано като носител на вещни права по отношение на
2
недвижими имоти на територията на Р България.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в
Централната база на АИС-КАТ към 14.09.2021г. няма данни „К.” ООД да е
регистрирано като собственик на пътни превозни средства.
Съгласно постъпилото по делото писмо от НАП ответното дружество е
подало годишни данъчни декларации за 2017г. и 2018г. като няма данни за
подадени такива за финансовите 2019г и 2020г. Приложена е справка за
общите задължения на „К.” ООД към 21.09.2021г., от която се установява, че
дружеството има задължения в размер на 200 лева, които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител. Посочено е, че на ответника са били
издадени два броя ревизионни актове, съответно от 2016г и от 2018г., които
са били отменени с решения на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-
осигурителна практика”, гр. София. Срещу „К.” ООД няма започнато
принудително изпълнение и не са наложени обезпечителни мерки.
По делото е назначена и приета ССчЕ, във връзка с установяване
действителното финансово състояние на длъжника и изследването на
показателите на ликвидност и финансова задлъжнялост.
Вещото лице е възприело, че последният обявен в ТР по партидата на
дружеството годишен финансов отчет е за 2017г.
Предвид подадените от дружеството ГДД и ГФО за финансовите 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г. вещото лице е изчислило следните стойности за
показателите за ликвидност: обща ликвидност (референтни стойности 1-3),
бърза ликвидност ( референтни стойности 0.5 - 1.5), незабавна ликвидност
(референтни стойности 0.7 - 0.9), абсолютна ликвидност (референтни
стойности 0.2- 0.5):

31.12.2014г.31.12.2015г.31.12.2016г.31.12.2017г.
К. на обща ликвидност 0.92700.97761.01171.0175
К. на бърза ликвидност 0.92710,97761.01171.0175
К. на незабавна ликвидност 0.02150.01350.10530.1111
К на абсолютна ликвидност 0.02150.01350.10530.1111

Изчисленият от вещото лице коефициент на финансова автономност
трайно намалява като към 31.12.2017г. е приблизително равен на нула
(0,0174) и отразява пълно превишение на задълженията спрямо собствения
капитал. Дружеството не е в състояние да осигурява нормално разплащане с
кредиторите. Стойностите на коефициентите на задлъжнялост през 2016г. и
2017г. отразяват изцяло зависимостта на дружеството от външни източници
на средства.
Вещото лице е установило, че видно от Отчета за приходи и разходи
към ГФО за 2017г. и ГДД за 2017г., нетните приходи от продажби на
3
ответното дружество е нулева величина. Видно от ГДД за 2018г. нетните
приходи от продажби са в размер на 300 лева. С оглед тези констатации
вещото лице е направило заключение, че през 2017г. и 2018г. дружеството не
е упражнявало търговската си дейност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Спирането на плащанията е един от белезите на неплатежоспособността.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 4 ТЗ неплатежоспособността се
предполага и ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение
на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е
останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след
получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
Приема се, че след като длъжникът не изпълнява едно вече безспорно по своя
характер вземане в достатъчен срок, въпреки образувано от кредитора
производство по индивидуално принудително изпълнение, причината за това
е обективна, а не субективна.
С оглед гореизложеното и при съвкупна преценка на всички
доказателства по делото, съдът приема, че е налице вземане по търговска
сделка срещу „К.“ ООД, установено с влязло в сила съдебно решение,
което обуславя материално-правната легитимация на кредитора да предяви
молбата по чл.625 от ТЗ. До датата на изготвяне на заключението не се
установи да са извършвани погашения на задълженията.
С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по
чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има
достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка
до справедливата пазарна стойност. От икономическите показатели, водещи
относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието.
Преценката относно изпадането на длъжника в неплатежоспособност и
нейната начална дата следва да бъде направена при съпоставката на
установеното от икономическите експертизи финансово състояние и
погасяването на установените задължения към кредиторите на дружеството,
съответно тяхното спиране.
4
Към началната дата на неплатежоспособност дата следва да са налице
кумулативно всички признаци, които характеризират неплатежоспособността
по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние,
преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност,
длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си
задължения по търговски сделки и своите задължения към държавата,
свързани с търговската му дейност. Посоченият негативен състав следва да е
изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца.
Поради липса на достъп до счетоводството на ответника и
неизпълнение на указанията на съда за представяне на документи, вещото
лице не е отговорило на въпроса относно установяване на датата на
последното извършено плащане за погасяване на краткосрочно задължение по
търговска сделка или на публични задължения.
Приложеният по делото изпълнителен лист от 17.10.2019г. обективира
по-рано възникнали вземания на молителя срещу „К.“ ООД, а именно по
неплатени фактури, издадени през 2015г. и 2016г.
От заключението на вещото лице става ясно, че към 31.12.2016г.
дружеството приключва годината на счетоводна загуба в размер на 71 хил.лв.,
а обемът на нетните приходи от продажби от близо 500 хил.лв. за
предходните години е намален до 61 хил.лв. или с 88% по- малко приходи за
2016г. През 2017г. нетните приходи от продажби са 0,00 лева и не са
извършени разходи за дейността, т.е. през 2017г. дружеството не е
извършвало търговска дейност.
Посочените в заключението краткотрайни активи на „К.“ ООД към
края на 2017г. се формират от парични средства (19 хил.лв.) и вземания (155
хил.лв.). Инвестициите са с нулева стойност, както и материалните запаси.
Към 31.12.2017г. дълготрайните материални активи на дружеството са на
стойност 1000 лева.
В ос.з. от 21.12.2021г. вещото лице пояснява, че в баланса за 2017г. са
посочени парични средства в размер на 19 000 лева, но няма данни дали
същите са налични към момента.
Съдът установи при служебна проверка в ТРРЮЛНЦ, че за 2020г.
ответното дружество не е подало ГФО. За финансовата 2019г. ответникът е
депозирал декларация по чл.38, ал. 9, т.2 от ЗСч, съгласно която дружеството
не е осъществявало дейност.
Подаденият ГФО за 2018г. е в процес на обработка, но съдът счита, че
доколкото резултатът от проверката на ДЛР не може да доведе до промяна
или указание за промяна на посочените в баланса и останалите части на
финансовия отчет стойности, то подадената информация може да се използва
за изследване на икономическото състояние на дружеството. Видно от Отчета
за приходите и разходите за 2018г. единствените разходи са за амортизация (в
размер на 1000 лева) и дружеството е завършило годината с финансов
резултат загуба от 1000 лева.
5
От предходния подаден и обявен ГФО (за 2017г.) се установява, че
дружеството е имало неразпределена печалба от минали години, с които е
прихваната и покрита частично текущата загуба за 2017г., т.е.
минимизирането на текущата загуба е счетоводно и не се дължи да
увеличаване на дейността, приходите от продажби или печалбата.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че ответното дружество не е в състояние да обслужва задълженията
си по търговски сделки. Затрудненията му имат траен и необратим характер и
дружеството обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични
задължения.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията по
търговски сделки, каквото бе установено в настоящото производство,
предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно чл.608, ал.3 ТЗ,
също така липсва и плащане по изпълнителното дело.
Тежестта да обори тази законова презумпция лежи върху длъжника,
който следва да представи в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването
на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите /аргумент от
чл.631 ТЗ/, но това не е сторено, дори след предупреждение за санкцията,
която съдът може да приложи по чл.161 ГПК, за което ответникът е
надлежно уведомен с определение № 604 от 09.09.2021 година.
Съдът намира, че събраните по делото писмени доказателства и
изслушаната съдебно-икономическа експертиза за състоянието на
предприятието сочат, че дружеството е неплатежоспособно. Дългият срок, в
който е продължило това състояние сочи на необратимост на процеса.
При тези данни, съдът намира, че за начална дата на
неплатежоспособността следва да бъде определена 31.12.2017г. като най-
ранна дата на установяване на това състояние. Към тази дата коефициентът
на финансова автономност, като съотношение на собствения към привлечения
капитал, е под норматива 0.33 и сочи, че задълженията не са обезпечени с
ликвидно имущество и дружеството не е в състояние да осигурява нормално
разплащане с кредиторите.
Въпреки че стойността на коефициента за обща ликвидност е близка до
приемливия минимум (1.0175), съдът намира, че следва да отчете
обстоятелството, че този показател отчита пропорцията между
краткотрайните активи ( в случая вземанията + паричните средства) и
краткосрочните задължения, а както беше посочено по-горе няма данни
паричните средства по банковите сметки на дружеството да са налични, както
и не се установява вземанията да са краткосрочни, да са събираеми или да са
предприети действия по събирането им, поради което при приложение на
неблагоприятните последици на чл.161 ГПК, съдът приема за тези факти за
доказани, при което показателите за обща ликвидност биха били извън
референтните стойности при нулеви краткотрайни активи.
6
Поради уважаване на първото основание за откриване на производство
по несъстоятелност на ответното дружество -неплатежоспособност, съдът не
разглежда въведеното второ основание, в условията на евентуалност -
свръхзадълженост.
С протоколно определение от 21.12.2021г. съдът е дал изрично
указание, на основание чл. 629б ТЗ да бъдат привнесени начални разноски в
производството в размер на 4 000 лева, но към момента такива не са
заплатени от заинтересованите страни.
От събраните по делото доказателства и заключението на ССчЕ не се
установява да е налице достатъчно имущество или средства за покриване на
първоначалните разноски в производството по несъстоятелността, предвид
факта че посочените парични средства в размер на 19 хил. лв по банкови
сметки са по данни към 31.12.2017 година, а за отчетните 2019 и 2020 година
не са подавани ГДД и ГФО и не са ангажирани доказателства за наличие на
имущество или бързоликвидни материални активи. Индиция за липсата на
парични средства по банкови сметки е и установената по изпълнителното
дело несъбираемост на дълга, въпреки наложените запори и предприети
изпълнителни действия.
При тези данни съдът намира, че производството по несъстоятелност по
отношение на „К.“ ООД следва да бъде открито при условията на чл.632 ал.1
от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на
неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й дата,
откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение,
чрез налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в
несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране
на производството по делото.
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е налице
достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски
градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски
по несъстоятелността от 4 000 лева . Ако в този срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър, съгласно чл.632, ал.4 от ТЗ.

По разноските
С оглед изхода на делото и направеното искане на молителя са
дължими направените по делото разноски, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК и доказателства, в общ размер на 1450 лева, от които за платена
държавна такса 250 лева, 800 лева разноски за вещо лице и 400 лева за
адвокатско възнаграждение. Разноските ще бъдат събрани от масата на
несъстоятелността при евентуално възобновяване на производството по
несъстоятелност.

7
Воден от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът

РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „К.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. К.П., бул. „*******, бл.
*******, офис **, представлявано от управителите П.Б.П. и К.С.Т.-П. и
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2017г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
на „К.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н. К.П., бул. „*******, бл. *******, офис **.

НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на „К.“
ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н.
К.П., бул. „*******, бл. *******, офис **.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на
предприятието на „К.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н. К.П., бул. „*******, бл. *******, офис **.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. К.П., бул. „*******, бл.
*******, офис **, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№1518/2021г. по
описа на СГС, VI- 19 състав.

УКАЗВА на „К.“ ООД и на кредиторите му, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се удостовери
наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски по смисъла на
чл.629б от ТЗ в размер на 4 000 лева

ПРЕДУПРЕЖДАВА „К.“ ООД и кредиторите му, че ако в 1-
годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в ТР при АВ, не бъде поискано възобновяване на
производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати същото и ще
8
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „К.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н. К.П., бул. „*******, бл. *******, офис
**, представлявано от управителите П.Б.П. и К.С.Т.-П., да заплати на „С.-**”
ЕООД, ЕИК *******, с адрес: гр. Враца, ул. *******, представлявано от
управителя К.И.Н. направените по делото разноски общо в размер на 1450
лева -за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Решението ДА СЕ ВПИШЕ в Търговски регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията по
партидата на „К.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н. К.П., бул. „*******, бл. *******, офис **.

Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд София, в 7-дневен срок от датата на вписването му в
Търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл.622 и чл.624
от ТЗ, във връзка с чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9