Определение по дело №347/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 56/28.04.2011 г., постановено по гр. д. № 1905/2010 г., К.йският районен съд оставил без разглеждане предявения от „Т. К" ООД гр.К.срещу Р. М. Б., Б. С. Ю. и С. С. Ю., всички от гр.К.иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за сумата 3758.05 лв., иск по чл. 86 ал. 1, изр. 1- во от ЗЗД за сумата 146.30 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 2859.16 лв. за периода от 11.05.2010 г. до 07.11.2010 г. включително и е прекратил в тази част производството по делото. Съдът е отхвърлилпредявения от „Т. К" ООД гр.К.срещу Р. М. Б., Б. С. Ю. и С. С. Ю., всички от гр. К., иск по чл. 45 от ЗЗД за сумите, както следва: 340 лв. надплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, 244.18 лв. надплатена първоначална такса с ДДС за извършване на опис, 1120.57 лв. надплатена такса остатък с ДДС за извършване на опис, всички по изп. дело № 456/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С. с район на действие ОС- К. и сумата 745.28 лв. надплатени такси и разноски по гр. д. № 257/2007 г. по описа на ОС- К.. С решението „Т. К" ООД гр.К.е ос·дено да заплати на Р. М. Б. и С. С. Ю., двете от гр.К.разноски по делото. Постановено е след влизане в сила на решение в частта, с която исковете по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86 ал. 1 изр. 1- во от ЗЗД са оставени без разглеждане, делото да се изпрати на АС- Пловдив за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на „Т. К" ООД срещу Р. М. Б., Б. С. Ю. и С. С. Ю. при условията на чл. 309 ал. 2 изр. 2 във вр. чл. 245 ал. З изр. 2 от ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Т. К” ООД гр. К., който го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено при процесуални нарушения с молба да се отмени и постанови друго, с което се уважат предявените искове. Излага съображения, че съдът неправилно приел, че ищецът има друг път за защита, по който може да претендира връщането на платени суми като лихви върху сумата от 10000 лв. Чл. 245 ал. З изр. 2 от ГПК предвиждал издаването на обратен изпълнителен лист, когато било допуснато предварително изпълнение на съдебното решение, а впоследствие се окаже, че искът е неоснователен, а в случая АС- Пловдив отхвърлил иска за сумата от 19000 лв. до 29000 лв. и в решението нищо не се посочвало за лихвата, която нямало как да бъде претендирана по гр. д. 172/2010 г., тъй като размерът й към онзи момент бил неизвестен. Поради това исковият път бил този, по който можело да се претендира връщането на недължимо платените лихви и обезщетението за забава. Неправилни били изводите на съда, че вредите, които претърпял, не представлявали пряка последица от поведението на ответниците. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира разноски по представен списък.

Ответниците по жалбата Р. М. Б. и С. С. Ю., чрез процесуалния си представител я оспорват и молят да се потвърди атакуваното решение. Излагат съображения за неговата законосъобразност. Претендират разноски.

Ответникът по жалбата Б. С. Ю. не се явява и не се представлява в съдебно заседанието и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявени са искове с правно основание: чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за сумата 3758.05 лв., чл. 86 ал. 1 изр. 1- во от ЗЗД за сумата 146.30 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 2859.16 лв. за периода от 11.05.2010 г. до 07.11.2010 г. включително и такъв с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумите: 340 лв.- надплатен размер по договор за правна помощ по изпълнително дело; 244.18 лв.- надплатена първоначална такса с ДДС за извършване на опис; 1120.57 лв.- надплатена такса остатък с ДДС за извършване на опис и 745.28 лв.- надплатени такси и разноски по гр. д. № 257/2007 г. по описа на ОС- К..

Ищецът твърди, че през 2007 г. ответниците като наследници на С. О. Б. предявили срещу дружеството иск за сумата 29000 лв., представляваща задължение по предварителен договор за покупко- продажба от 21.05.2001 г., който бил уважен в пълен размер. По изпълнително дело № 456/2009 г. по описа на ЧСИ № 812 присъдената сума от 29000 лв., ведно с натрупаните лихви от 27.07.2007 г. до датата на плащането, била изплатена на ответниците. Поради откриване на нови писмени доказателства, по реда на чл. 303 от ГПК, влязлото в сила решение, с което ищецът бил осъден да заплати горепосочената сума на ответниците, било отменено. ПАС отново разгледал делото и предявеният иск бил уважен за сумата 19000 лв., а за главницата над този размер до 29000 лв.- отхвърлен, поради установено частично плащане на 24.04.2004 г. на сума от 10000 лв. на наследодателя на ответниците. След влизане в сила на решението, на 30.04.2010 г. ответниците върнали на ищеца сумата 10000 лв. Преди отмяната на първоначалното решение по реда на чл. 303 от ГПК, ищецът заплатил лихва върху сумата 29000 лв., считано от 27.07.2007 г. След отмяна на решението в частта за 10000 лв., платените лихви върху тази сума били при начална липса на основание. Ищецът платил на ответниците повече като лихва сумата 2859.16 лв. и с покана от 11.05.2010 г. поискал да му възстановят сумата, но плащане не последвало. След поканата ответниците дължали и обезщетение за забава върху надплатеното от 2859.16 лв., считано от 11.05.2010 г. в размер на 50 лв. В резултат на неправомерните действия на ответниците, които искали плащане на по- голяма сума, по изпълнителното дело ищецът заплатил разноски и такси в по- големи размери, и счита, че надплатените суми представляват пряка и непосредствена последица от некоректно предявения иск, т. е. "от действията” на ответниците. Моли надплатените суми по договор за правна помощ, такси с ДДС за извършване на опис и такса разноски по гр. д. № 257/2007 г. по описа на ОС- К., да му бъдат присъдени като вреди, причинени от действията на ответниците. На основание чл. 214 ал. 1 изр. 2- ро от ГПК ищецът увеличил размера на предявения иск по чл. 55 ал. 1 от ГПК от 2859.16 лв. на 3758.05 лв., а на предявения иск по чл. 86 от ЗЗДот 50 лв. на 146.30 лв., което съдът допуснал.

От фактическа страна се установява следното:

С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 257/2007 г. по описа на ОС- К., потвърдено от АС- Пловдив, ищецът бил осъден да заплати на ответниците сумата 29000 лв., представляваща цена на недвижим имот по предварителен договор за продажба от м. май 2001 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 27.07.2007 г. до окончателното й изплащане. Това решение по реда на отмяната било отменено от ВКС и делото върнато за ново разглеждане на АС- Пловдив, който отменил решение № 267/19.12.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. на ОС- К. за разликата над 19000 лв. до 29000 лв. и за тази разлика отхвърлил иска като оставил в сила решението в останалата част. Така постановеното решение влязло в сила.

На 23.04.2009 г. било образувано изп. дело № 456/2009 г. по описа на ЧСИ № 812 с район на действие ОС- К. с взискатели- ответниците по настоящия иск и длъжник- ищеца по делото. На последния била изпратена ПДИ за задължение към 23.04.2009 г., както следва: 2192 лв. неолихвяема сума, 29000 лв. главница, 7540.34 лв. лихви, 1000 лв. присъдени разноски, 252 лв. разноски по изп. дело и 3142.82 лв. такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ /с ДДС/, или общо задължение 43127.16 лв. ПДИ била връчена на длъжника на 27.04.2009 г., който в двуседмичния срок не изпълнил задължението си към взискателя. С молба вх. № 4879/25.05.2009 г. длъжникът уведомил ЧСИ, че на 20.05.2009 г. узнал, че част от присъдената сума от 10000 лв. била върната от него на наследодателя на взискателите и подал молба за отмяна на подлежащото на изпълнение решение. С протокол от 06.07.2009 г. изпълнителното дело било прекратено от ЧСИ поради плащане на дълга и разноските по него.

Видно от удостоверение от 23.12.2009 г., издадено от ЧСИ, длъжникът внесъл по изпълнителното дело сумата 45127.21 лв., от която 44805.71 лв. за взискателите и 321.50 лв. за такси и разноски. Сумата 44805.71 лв. по пера представлявала: 29000 лв. главно вземане, 8230.21 лв. лихва от 27.07.2007 г. до 06.07.2009 г. върху главното вземане, 2192 лв. разноски по гражданското дело, 1000 лв. по договор за правна защита на взискателите, 168 лв.- такси за образуване, ПДИ, пълно проучване и ДДС, 51.50 лв. такса за възбрана и 18 лв. ДДС, 32 лв. такса за схема, 1.50 лв. такса за банков превод, 718.18 лв. платена от взискателя остатък такса за опис и ДДС, 3295.82 лв. остатък такса за опис и 150 лв. платен от взискателя хонорар за вещо лице. Или, длъжникът недължимо платил сумата 10000 лв. и лихва върху нея за периода от 27.07.2007 г. до 06.07.2009 г., която била върната от взискателите на длъжника на 30.04.2010 г.

Съгласно чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В посочената разпоредба, с оглед и разясненията, дадени в ППВС № 1/1979 г., са уредени три фактически състава. Според първия, подлежи на връщане полученото при начална липса на основание; според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено, а според третия- подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. В т. 1 на Постановлението се посочва също, че когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда на чл. 225 или 231 от ГПК, връщането на даденото също се основава на третия фактически състав на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, макар че не се осъществява по общия исков ред, а по този на чл. 229 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 236 ал. 2 от ГПК и чл. 241 ал. 3 изр. 2 от ГПК /отм./. В сега действащия ГПК, аналогични са разпоредбите на чл. 245 ал. З и 309 ал. 2 изр. 2- ро. Последната предвижда, че ако решението бъде отменено и новото решение е различно от предишното, се прилага съответно разпоредбата на чл. 245 ал. З изр. 2- ро- съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Отчитайки посочените разпоредби на ГПК относно издаването на обратен изпълнителен лист, съдът приема, че ищецът няма интерес от установяване на правото си за обратно получаване на сумата и присъждането й с влязло в сила решение, което право е установено с влизане в сила на решението за отхвърляне на иска. Поради изложеното, искът по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и предявеният във връзка с него акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за забавено връщане на недължимо платена сума въз основа приведено в изпълнение влязло в сила решение, което след отмяна по чл. 303 от ГПК, частично е отменено и искът отхвърлен частично с решение на ПАС, следва да се оставят без разглеждане като недопустими и производството по делото в тази част се прекрати.

Предявения иск по чл. 45 от ЗЗД, имащ за предмет надплатени разноски по изпълнителното дело и тези по гр. д. № 257/2007 г. на ОС- К., е неоснователен. За да бъде уважен иска по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да е осъществен състава на непозволеното увреждане, включващ деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат, и вина. Съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, а останалите елементи от състава следва да бъдат доказани от ищеца. В настоящия случай липсва противоправност на деянието, а оттам и причинна връзка между деянието на ответниците и настъпилия за ищеца вредоносен резултат. Само на това основание- неосъществен фактически състав на непозволеното увреждане- предявения иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. В ГПК като процесуален закон, изрично са уредени случаите на отговорност за разноски. Такива са правилата, залегнали в разпоредбите на чл. 78, чл. 79, чл. 329, чл. 355 и др. от ГПК. Отговорността за разноски е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължение на другата- да плати направените разноски, и може да се осъществи само по висящ процес, а не с отделен иск. Разноските са в зависимост от разрешаването на спора по делото, поради което в настоящото производство не може да преразглежда този въпрос. А съгласно правилото на чл. 79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Разноските не са вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вредата представлява пряка и непосредствена последица от противоправно действие, а разноските по воденото дело не са произтекли пряко и непосредствено от противоправно действие, тъй като предявяването на иск, респ. образуването на изпълнително дело, е процесуално средство за защита на права. Що се касае до адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че то произтича от договор между адвокат и клиент, и не може самостоятелно да породи вреди за страната, която изпълнява задължението си, и което да бъде репарирано от външно на договорното отношение лице. Поради изложеното, съдът приема, че претендираните от ищеца разноски, не представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото не са настъпили пряко от противоправно поведение на ответниците, а са в резултат на позволено поведение да се търси процесуална защита на права. Поради това, искът по чл. 45 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. И тъй като тази инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, следва на основание чл. 272 от ГПК да препрати към неговите мотиви.

При този изход на делото следва жалбодателят да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата С. С. Ю. и Р. М. Б. разноски по делото в размер от по 360 лв. на всяка за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/28.04.2011 г., постановено по гр. д. № 1905/2010 г. по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА „Т. К" ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „И. В. № * да заплати на Р. М. Б. с ЕГН * и С. С. Ю. с ЕГН *, и двете от гр. К., ул. „Д.” № *, вх.*, *, ап. * по 360 лв. на всяка, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в частта, с която е преградено по- нататъшното развитие на делото при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК, с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/