РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20222001000009 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Т. СТ. ГР.
чрез пълномощника му – адв. М. М., срещу решение № 286 от 14 юли 2021
година, постановено по т. д. № 528/2019 година по описа на Бургаски окръжен
съд, с което предявеният от въззивника против „Т.“ ЕООД иск за
обявяването за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба
на недвижими имоти от 1-ви октомври 2009 г., е отхвърлен като
неоснователен, като решението е постановено при участието на Б. Н. СЛ. в
производството като трето лице-помагач на ответника. Поддържа се
становище, че решението е неправилно, постановено при допуснати
нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на закона
и необосновано.
Във връзка с твърденията за допуснати нарушения на процесуалните
правила с посочва, че съдът не допуснал събирането на доказателства, които
били съществени за правилното решаване на спора. Върху процесните имоти
имало вписани възбрани от трети лица, което от своя страна е довело до
недействителност на сделките за прехвърляне правото на собственост върху
процесните имоти. С оглед писмената възбрана, въпреки изброените във
1
въззивната жалба множество действия и сделки по отношение на тях, правото
на собственост върху процесните имоти не било валидно прехвърлено и към
момента на вписване на исковата молба по настоящото дело имотите все още
били собственост на „Т.“ ЕООД, тогава с фирмено наименование - „М.“
ЕООД. Това било видно от справка по лице към 26 юли 2016 година, според
която имотите били собственост на посоченото дружество. В имотния и
търговски регистри били установени редица несъответствия, поради което
единственият начин на въззивника да защити правата си било завеждането от
него не иска по чл. 19 ЗЗД.
Твърдението за нарушение на материалния закон се поддържа с
твърдение за липсата на достатъчно доказателства за собственост на имотите
- предмет на иска към датата на предявяването му, което довело до
неправилен извод от страна на съда за неоснователност на претенцията.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това Бургаски
апелативен съд да постанови решение за уважаване на предявения иск оп ч.
19, ал. 3 ЗЗД като обяви процесния предварителен договор за окончателен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подадена
от Б.Н. С. като третото лице - помагач на въззиваемото дружество „Т.“
ЕООД, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се искане
за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, постановено в
съответствие с процесуалните правила. Изразено е становище, че съдът не е
допуснал нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че към момента на
вписване на исковата молба е доказано, че въззиваемото дружество „М.“
ЕООД - сега „Т.“ ЕООД не е собственик на процесните имоти, собствеността
върху която е била прехвърлена неколкократно преди писване на исковата
молба. Посочва се, че третото лице – помагач Б. Н. СЛ. е придобила имотите
преди вписване на исковата молба – на 30-ти ноември 2018 година. Тази дата
е повече от две години след като имотите са станали собственост на Б. Н. СЛ.,
поради което същата е добросъвестно лице спрямо страните по
предварителния договор и чиито права са й непротивопоставими.
Изтъква се публичния характер на имотния регистър, поради което
въззивникът - ищец не би могъл по предварителния договор да придобие
правото на собственост чрез предявеният иск за обявяването му като
окончателен. В тази връзка се поддържа се поддържа становище за
2
недопустимост на предявения иск, поради липсата на правен интерес.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, а евентуално, при извод за нейната допустимост, въззивният
съд да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, ведно с произтичащите от това правни последици.
Страните претендират присъждане на разноски в производството.
Въззиваемото дружество - „Т.“ ЕООД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
считано след връчване на преписа от въззивната жалба по реда на чл. 50, ал. 2
ГПК, не е депозирало отговор на въззивната жалба.
Бургаски апелативен съд със свое определение № 29 от 10-ти февруари
2022 г. намери, че въззивната жалба е допустима, като по нейната
основателност приема следното:
Обжалваното решение № 286 от 14 юли 2021 година, постановено по т.
д. № 528/2019 година по описа на Бургаски окръжен съд е валидно и е
допустимо. Постановено е при наличие на правен интерес, като основният
спорен въпрос по делото – принадлежността в патримониума на ответника и
продавач по същия договор - „Т.“ ЕООД, с предишно наименование „М.“
ЕООД на правото на собственост върху имотите – предмет на процесния
предварителен договор, етакъв по основателността на предявения иск по чл.
19, ал. 3 ЗЗД.
По правилността на решението и поставените с въззивната жалба и
отговора по нея въпроси Бургаски апелативен съд намира следното:
Предмет на делото е предявеният от въззивника Т. СТ. ГР. против „Т.“
ЕООД иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – за обявяването като окончателен на
сключения между страните на 1-ви октомври 2009 г. предварителен договор, с
който „М.“ ЕООД – сега с наименование „Т.“ ЕООД като продавач, се
задължило да продаде на въззивника - ищеца шест броя имоти, находящи се в
гр. С. а имено: сграда с идентификатор *** заедно със съответните 245 кв. м.
идеални части от поземления имот, подобренията и приращенията; сграда с
идентификатор *** заедно със съответните идеални части от поземления
имот, подобренията и приращенията; сграда с идентификатор **** заедно със
съответните идеални части от поземления имот, подобренията и
приращенията; сграда с идентификатор ***, заедно със съответните идеални
части от поземления имот, подобренията и приращенията; сграда с
3
идентификатор ****, заедно със съответните идеални части от поземления
имот, подобренията и приращенията и сграда с идентификатор ****, заедно
със съответните идеални части от поземления имот, подобренията и
приращенията. Страните се съгласили окончателният договор да бъде
сключен най-късно до 17-ти януари 2012г., като при сключване на
предварителния договор купувачът е заплатил част от уговорената цена за
имотите, в размер на 180 000 лв., а остатъка от 20 000 лв. е следвало да се
заплати при изповядване на сделката по нотариален ред. На 14-ти март 2012 г.
въззивникът – ищец като купувач отправил нотариална покана до продавача
да изпълни задълженията си за прехвърляне на правото на собственост върху
имотите, но до сключване на окончателен договор не се стигнало.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
На основание чл. 218 ГПК по нейна молба е конституирана Б.Н. С. като
трето лице - помагач на ответника „Т.“ ЕООД. В съответствие с правата си
съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК същата е оспорила предявения иск с твърдение, че
към 30-ти ноември 2018 г., когато е вписана подадената на 16-ти януари 2017
г. исковата молба, е придобила собствеността върху процесните имоти по
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *** том *, рег. №
*, д. № * от 2016 година по описа на Нотариус Ф.И., с рег. № *** на
Нотариалната камара и район на действие Районен съд – Бургас, който е
вписан в имотния регистър на Служба по вписванията в гр. Бургас на 20-ти
юли 2016 година, с входящ рег. № ***, акт № ***, том *, дело№ *** за който
е извършена поправка с нотариален акт за № ***, том *, рег. № ***, дело № *
от 2016 година по описа на същия нотариус, вписан в имотен регистър на
Служба по вписванията град Бургас на 19 август 2016 година, входящ рег. №
***, акт №***, том *, дело № ***
Във връзка с така предявените права и възражения Бургаски апелативен
съд приема за установени следните фактически обстоятелства:
Страните не спорят и от представените по делото доказателства се
установява, че между „М.“ ЕООД, с вписана по партидата на дружеството в
ТР при АВп на 13-ти ноември 2015 г. промяна на наименованието - „Т.“
ЕООД, като продавач и Т. СТ. ГР. като купувач, на 1-ви октомври 2009 г. е
сключен предварителен договор по чл. 19, ал. 1 ЗЗД за прехвърляне в срок до
12-ти януари 2012 г. на правото на собственост върху шест сгради, находящи
4
се в гр. С. построени в имот с ид. № *** с ид. №, № *** заедно със
съответните идеални части от поземления имот, подобренията и
приращенията. При подписване на предварителния договор купувачът е
заплатил част от уговорената цена за всички сгради – в размер на 180 000 лв.,
а остатъка от 20 000 лв. е следвало да се заплати сключване на договора като
окончателен.
До подаване на исковата молба – на 16-ти януари 2017 г. и към
настоящият момент, въпреки отправената нотариална покана, продавачът –
ответник и въззиваем в настоящото производство - „Т.“ ЕООД, не изпълнил
задълженията си по предварителния договор.
Видно от представените писмени доказателства и приложените по
делото справки в имотния регистър от персоналната партида, за задължения
на „М.“ ЕООД след сключване на предварителния договор, върху обещаните
имоти – за всяка едно от сградите и имота, в който са построени, на 31-ви
август 2010 г. и 3-ти септември 2010 са вписани възбрани в полза на „Д.“. За
така вписаните възбрани, на 29-ти януари 2015 г. е вписано заличаване за
всяка едно от сградите и имота, в който са построени.
Считано от 26-ти февруари 2015 г. „М.“ ЕООД е станало съдружник в „
Х.“ ООД, с дялово участие в размер на 349 990 дяла от капитала на
дружеството, съответстващи на определената стойност на непаричната
вноска, а именно – шестте сгради, предмет на предварителния договор, в
степен на завършеност “груб строеж”, построени в недвижим имот № ***
находящ се в град С. община С. област Бургаска, съгласно подробното
описание на апорта, вписан с № *** по партидата на "Х." ООД, с ЕИК ***
Твърдението във въззивната жалба, че според справка от СВ – Бургас по
персоналната партида на „М.“ ЕООД към 26-ти юли 2017 г. имотите са
собственост на това дружество, е невярно. По делото са приложени различни
справки от СВ – Бургас от персоналната партида на „М.“ ЕООД, във всяка от
които, вкл. изготвената към 26-ти юли 2017 г., се съдържа вписване – на 20-ти
март 2015 г., за извършеното разпореждане от продавача по предварителния
договор с имотите, чрез апортирането им в капитала на „Х.“ ООД. След
посочената дата, единственото друго вписване преди вписването на исковата
молба – на 30-ти ноември 2018 г., по персоналната партида на „М.“ ЕООД за
имота в гр. С. с ид. № *** е за необжалван от дружеството отказ като ищец и
5
длъжник – „Н.“ ЕООД.
Към момента на предявяване на исковата молба на 16-ти януари 2017 г.
и вписването й на 30-ти ноември 2018 г., собственик на процесните имоти е
участващата съгласно встъпването по реда на чл. 218 ГПК като трето лице-
помагач на ответника – въззиваемото дружество „Т.“ ЕООД, Б.Н. С., които са
придобити от нея по договор за покупко-продажба по нотариален акт № ***
том *, рег. № **, д. № * от 2016 година по описа на Нотариус Ф.И., с рег. №
*** на Нотариалната камара и район на действие Районен съд – Бургас, който
е вписан в имотния регистър на Служба по вписванията в гр. Б. на 20 юли
2016 година, с входящ рег. № ***, акт № ***, том *, дело№ *** за който
извършена поправка с нотариален акт за № ***, том *, рег. № ***, дело № *
от 2016 година по описа на същия нотариус, вписан в имотен регистър на
Служба по вписванията град Бургас на 19 август 2016 година, входящ рег. №
***, акт №***, том *, дело № ***
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага
правният извод, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от Т. СТ. ГР. против
„Т.“ ЕООД – за обявяването като окончателен на сключения предварителен
договор от 1-ви октомври 2009 г. относно недвижими имоти – описаните
подробно шест сгради, в степен на завършеност - “груб строеж”, построени в
недвижим имот № *** находящ се в град С. община С. област Бургаска, е
неоснователен.
Съществена предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 19, ал.
3 ГПК относно предварителен договор за продажба на имот е
принадлежността на правото на собственост върху същия в патримониума на
продавача към момента на вписване на исковата молба, за което, както и
относно наличието на всички останали предпоставки за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред съгласно чл. 363 ГПК, съдът следи
служебно. Притезанието на ищеца по този конститутивен иск, последиците от
уважаването на който настъпват по силата на самото решение, е насочено към
предизвикването на определената с предварителния договор промяна, от
която са обвързани единствено страните по договора и техните
правоприемници. Принадлежността на правото на собственост върху имота в
патримониума на трето лице, което не е страна по договора и не се явява
обвързано от него, препятства целеното преобразуване на права. В последния
6
случай в тежест на ищеца е доказването на факти и обстоятелства, които
действащ правоизключващо спрямо правата на трето лице – последващ
приобретател на имота спрямо момента на сключването на предварителния
договор.
В тази връзка възражението на въззивника – ищец е за наличие на
вписани възбрани към момента на извършеното от продавача по
предварителния договор – „М.“ ЕООД прехвърляне на собствеността върху
имотите, чрез апортирането им в капитала на „Х.“ ООД, поради която както
така извършеното разпореждане, така и последващите разпореждания, били
недействителни. Поради вписаните възбрани върху имотите правото на
собственост не било прехвърлено надлежно и било запазено в патримониума
на продавача – сега са наименование „Т.“ ЕООД.
Възражението е неоснователно.
Последователността на извършените вписвания по партидата на „М.“
ЕООД изключва наличието на вписана възбрана към 20-ти март 2015 г.,
когато е вписан извършеният на 26-ти февруари 2015 година апорт на
имотите в капитала на „Х.“ ООД. Върху шестте сгради и имота, в който са
построени, находящ се в град С. се установява вписването на възбрани в
полза на „Д.“, но също така е вписано и заличаването им на 29-ти януари 2015
г. Във връзка с така вписаните и заличени възбрани възражението във
въззивната жалба е неоснователно, като същественото в случая е, че
възбраните не са вписани в полза на въззивника – ищец, а последният не е
поддържал твърдение за вписана в своя полза възбрана. Такава не се и
установява от приложените персонални партиди на името на въззивника и
въззиваемото дружество.
Субективните и обективни предели на установеното в чл. 451 ГПК
действие на възбраната са определени в чл. 451, ал. 1, чл. 452, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 453 ГПК, според които разпоредби извършените от длъжника
разпореждания в нарушение на чл. 451, ал. 1 ГПК от момента на
получаването на поканата за доброволно изпълнение са относително
недействителни, но само по отношение на взискателя и присъединилите се
кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл.
78 от Закона за собствеността и също така, ако са извършени в периода след
вписването на възбраната и до заличаването й. Въззивникът не притежава
7
нито едно от посочените в чл. 452, ал. 1 ГПК качества, като включително във
въззивната жалба възражението е за наличието на вписани върху процесните
имоти възбрани, но в полза на трети лица. Вписаните в полза на трети лица
възбрани имат за последица относителната недействителност само в
очертаните по-горе субективни и обективни предели, поради което наличието
им е ирелевантно за предявените от въззивника права и съответно
доказателствата в такава насока са неотносими.
Правата на третите лица - приобритатели с оглед на последващите
действия на разпореждане от „М.“ ЕООД, сега „Т.“ ЕООД с процесните
имоти не се изключват от други данни и липсва твърдение за установена
извън настоящото производство относителна недействителност с оглед
правата на въззивника по предварителния договор. Придобитите от трети
лица права преди вписването на исковата молба на 30-ти ноември 2018 г. и
конкретно притежаваното към този момент право на собственост от
участващата като трето лице-помагач – Б.Н. С., са противопоставими на
въззивника във връзка с правата му по процесния предварителен договор от
1-ви октомври 2009 г. Твърдението за недействителност на извършените
действия на разпореждане и запазване правото на собственост в
патримониума на продавача по предварителния договор – „М.“ ЕООД, сега
„Т.“ ЕООД е неоснователно. Неоснователен във връзка с последното е и
предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което обжалваното решение на
първоинстанционния съд, с което като такъв е отхвърлен, следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, претенцията на
въззивинка за разноски също е неоснователно, като в полза на Б.Н. С. такива
не следва да се присъждат, поради липсата на доказателства за извършени
разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 286 от 14 юли 2021 година, постановено
по т. д. № 528/2019 година по описа на Бургаски окръжен съд.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9