Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
19.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1918
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Е.М.Ш., чрез адв. П.И., подадена срещу наказателно
постановление № 6997/09.10.2020г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура” град София, с което му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 3500 лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата,
във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на ангажираните
твърдения се релевират доводи, че административнонаказващия орган, издал
наказателното постановление, не притежава материалноправна компетентност.
Инвокират се доводи, че НП е бланкетно по отношение на местоизвършването на
нарушението като са посочени единствено датата и мястото на откриване на
нарушението, а е било обективно възможно, предвид представения пътен лист,
проверяващите да определят мястото на извършване на нарушението, което е
мястото, където състава на ППС е натоварен или е започнал движението си по
републиканската пътна мрежа и се твърди, че е нарушен чл. 59, ал. 1 ЗАНН и не е
налице съвпадение на посоченото място на установяване на нарушението с мястото
на неговото извършване като всяко отклонение и неправилно или непълно посочване
на този реквизит, засяга законово определените и гарантирани права на
санкционираното лице, респективно правото му на адекватна защита. На следващо
място се релевират доводи, че наказващия орган не е спазил законовоопределените
изисквания на ЗАНН, тъй като не е изложил в пълнота обстоятелствата и фактите
около нарушението и е следвало да изложи всички обстоятелства около
нарушението, касаещи процесния превоз като липсата в акта на съществени
елементи, касаещи съставомерни признаци на нарушението не следва да се извежда
по тълкувателен път от страна на съда. По същество на спора се инвокират
доводи, че забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, не е абсолютна и
предпоставките за нейното преодоляване са посочени в Наредба № 11 за движението
на извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001г. на МРРБ като лицата, които
могат да искат такова разрешение са изчерпателно посочени в чл. 15, ал. 3 от
Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите и при неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ ЗП, разпоредбата на чл. 53, ал.1 ЗП предвижда административно
наказание на физически лица, но това не са водачите на ППС, както е приел
административнонаказващия орган, тъй като за последните е предвидена отделна
отговорност с разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл.
139, ал.1, т. 2 ЗДвП и водачите на тези ППС могат да носят отговорност
единствено съобразно нормите на ЗДвП. Именно защото регистрираните превозвачи
следва да се снабдят със съответното разрешително за извършване на превоз в
случаите на чл. 26 ЗП, то върху санкционираният не тежи задължението за
снабдяване с разрешително за извършване на конкретния превоз с ППС, което е
извънгабаритно и/или тежко, от което се прави и извод за липса на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя и несъставомерност на деянието с оглед
неговия субект. Излагат се доводи, че в диспозитива на оспореното наказателно
постановление са посочени две отделни нарушения, а водача е наказан с едно наказание
и не е ясно за кое от двете нарушения се отнася. Оспорват се посочените в НП
стойности, установени при измерването. Оспорва се годността на техническото
средство, с което е извършено измерването. Изразява се несъгласие с определения
размер на административното наказание и в условията за алтернативност се моли
наказателното постановление да бъде изменено като бъде намален размерът на
наложеното на жалбоподателя административно наказание до минималния такъв
предвиден в санкционната разпоредба.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която
поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата
страна Агенция „Пътна инфраструктура” град София, чрез процесуалния си представител
юрк. П., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде
отхвърлена. В хода и по реда на съдебните прения, релевира доводи, че не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление, нито същите са издадени в
противоречие с материални норми на закона, както се твърди от жалбоподателя.
Във връзка с твърденията с жалбата, че наказателното постановление е издадено
от некомпетентен орган се излагат доводи, че е спазена процедурата по
установяване на нарушението и съставянето на акта и наказателното
постановление, визирана в Глава трета ЗАНН. Посочва се, че АУАН е съставен от
длъжностно лице по смисъла на чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП, оправомощено от Председателя
на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ със Заповед № РД-11-1267/17.10.2019г.
на Председателя на АПИ, а самият актосъставител фигурира като длъжностно лице
на Агенция „Пътна инфраструктура“ в посочената заповед. По отношение
наказателното постановление, се релевират доводи, че същото е издадено от
компетентен орган, на който са делегирани правомощия на административнонаказващ
орган, по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗАНН и в съответствие с разпоредбата на чл.
56, ал. 3, т. 1 ЗП със заповед № РД-11-1266/17.10.2019г. на Председателя на УС
на АПИ. Релевират се доводи, че при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление са спазени процесуалните правила и норми, като в
АУАН нарушението е описано максимално точно, както словесно, така и чрез посочване
нарушените законови разпоредби, като това съдържание е привнесено идентично в
наказателното постановление, което е издадено в срока по чл. 34 ЗАНН. Във
връзка с твърденията, касаещи неправилното определяне мястото на нарушението се
застъпва тезата, че е без значение, къде е започнало същото, а от значение е
факта, че нарушението е продължавало по време на осъществяване на движение по
път от републиканската пътна мрежа без наличие на документ, разрешаващ
изпълването на пътя в условията на „Специално ползване на пътищата“ и стриктно
са изпълнени нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и в АУАН и НП описанието на
нарушението е достатъчно ясно, точно, пълно, конкретно и съдържа всички
необходими белези, които го индивидуализират и въз основа на него наказаното лице
е могло да разбере, какво е нарушението, за което е обвинено и в пълен обем да
реализира правата си по неговото оспорване. По същество на спора се релевират
доводи, че нарушеното е осъществено от обективна и субективна страна. Излагат
се доводи досежно неоснователността на твърденията с жалбата за
несъставомерност на деянието с оглед субекта на нарушението. В тази връзка се развиват
съображения, че нарушената разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП не
поставя изисквания относно субекта, който трябва да се снабди с разрешение за
специалното ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на
дейности по специалното ползване на пътищата без за това да има надлежно
издадено разрешение и жалбоподателят именно в качеството си на водач на превозното
средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия
автомобил без надлежно разрешение е физическото лице, извършител на нарушението
по смисъла на чл. 53, ал. 1 ЗП. По отношение нормите на чл. 177 ЗДвП и чл. 53,
ал. 1 ЗП се посочва, че същите не защитават идентични обществени отношения, а
касаят различни нарушения. Заема се становище за неоснователност на
възраженията на жалбоподателя, че неизпълнението на чл. 37, ал. 3 от наредбата
не следва да бъде отчитано като отегчаващо отговорността обстоятелство. Излагат
се доводи за неоснователност на възраженията на жалбоподателя, че са налице две
отделни нарушения, за които на същия е наложено едно наказание и релевантното в
случая е измерването на натоварването на ос на превозното средство, а не на
цялото ППС и посочените в НП натоварвания на единична ос (2-ра) на тройна ос
обосновава извода, че ППС-то е тежко и в случая не се касае за две отделни
нарушения. Развиват се съображения за неоснователност на възраженията, касаещи
липсата на посочване на факти относно начина на измерване, средствата за
измерване, техния вид и техническата им годност. Излагат се подробни
съображения във връзка със субективната страна на деянието и досежно видът и
размерът на наложеното наказание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призовани, не изпращат представител.
По
допустимостта на жалбата
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът,
след като обсъди инвокираните от жалбоподателя доводи, съобрази релевираните от
процесуалния представител на административнонаказващият орган съображения и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира, за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е било образувано за това, че на 16.09.2020г.,
в 13.50 часа, на път І-2, км. 11, на 800 м. преди разклон за село Червена вода,
е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси
марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № В 66 24 НН и полуремарке с три оси с рег. №
В 00 84 ЕН и при извършена проверка и направено измерване е било констатирано,
че същото надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
Измереното
натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 15.680 т., при максимално
допустимо натоварване 11.5 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от
наредбата и при измереното разстояние между осите 1,32 м, сумата на
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.080 тона, при
максимално допустимо натоварване 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“
на Наредбата.
Измерването
е било извършено с техническо - електронна везна модел CAPTELS, тип ORA 10 № 785
и ролетка.
При
поискване, водачът не представил на длъжностните лица от АПИ валидно разрешение
за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата.
На
водача бил съставен АУАН № 0007874 от 16.09.2020г., в който актосъставителя
приел, че установените факти, досежно констатираното превишаване на стойностите
по чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, вр. чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС и липсата на разрешение за дейности от специално ползване на пътищата,
издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ), осъществяват състав на
административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
Актът
бил съставен в присъствието на водача, бил му предявен за запознаване и
подписан от с възражение, че измерването не е вярно, тъй като не отговаря на
пътно прехвърлителната разписка на ППС.
Въз
основа на съставеният АУАН е било издадено и оспореното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 3500 лева, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за
пътищата, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, с
фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези
посочени в АУАН.
Видно
от приетите по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
03.06.4542 техническото средство (лист 61-64 от делото) електронна везна модел
CAPTELS, тип ORA 10 е одобрен тип средство за измерване.
Същата
е преминала последваща проверка на средствата за измерване, съгласно Наредба за
средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98/2003г.),
което се установява и доказва от представеното и прието по делото заявление
(лист 65-66 от делото).
Актосъставителят
е преминал проведено обучение за работа с мобилни везни за поосово измерване
(лист 67).
Джобната
ролетка, с която е извършено измерването също е в съответствие с Директива 2014/32/ЕС,
което се установява и доказва от представената и приета по делото Декларация за
съответствие и сертификат (лист 69-77 от делото)
Така
приетата за установена фактическа обстановка, досежно факта на управление на
ППС, извършената проверка и стойностите на превишенията еднозначно и
безпротиворечиво се доказва от събраните в хода на производството гласни
доказателства, приобщени посредством показанията на разпитания актосъставител М.Д.К.,
както и от приобщените в хода на производството писмени доказателства и писмени
доказателствени средства.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а същите се намират в корелативно единство и безспорно установяват и
доказват приетата от съда доказателственообезпечена фактология, поради и което
не се налага излагането на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и
кои отхвърля.
Въз
основа на така установените от фактическа страна факти, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните изводи
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени от лица, притежаващи материална компетентност
във връзка със съставянето на АУАН и издаването на НП по Закона за пътищата и
съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в акта за установяване на
административно нарушение, а така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, чрез посочване на конкретните правно
релевантни факти, при проявлението на които, наказващият орган е обосновал
извод, за осъществен състав на административно нарушение, конкретната законова
разпоредба, която е прието, че е нарушена и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
без да са налице противоречия между приетите за осъществили се факти и
законовата разпоредба, под която същите са субсумирани.
В хода
на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, а още по-повече съществени такива, които да имат за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално
основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
Както
АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени от лица притежаващи
материална и териториална компетентност, което се установява от съдържащите се
в административнонаказателната преписка Заповед № РД – 11 – 1266 от 17.10.2019г.
(лист 24 от делото) и Заповед № РД – 11 – 1267/17.10.2019г. (лист 25-26) и
двете на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Неоснователни
твърденията ангажирани с жалбата, че АУАН и НП е бланкетно по отношение
местоизвършване на нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП, изрично е посочено мястото, където административнонаказващия орган е
приел, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а именно на път І-2, км. 11, на 800 метра преди
разклона за село Червена вода. Не е нарушен чл. 59, ал. 1 ЗАНН, тъй като нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е от категория на т. н. трайно
(продължено) нарушение. В настоящия случай същото е
извършено, чрез осъществяване на движение на извънгабаритно пътно превозно
средство без разрешение, издадено по реда на раздел ІV на Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща пътя и това нарушение е осъществявано и в момента
на установяване на нарушението и съставянето на акта за неговото установяване.
При продълженото
административно нарушение се установява едно трайно фактическо състояние,
осъществяващо непрекъснато състава на административното нарушение, което в
случая се осъществява докато не бъде изпълнено задължението за заплащане на
дължимата пътна такса за движението на извънгабаритното ППС или с
преустановяване на движението с такова ППС, а в настоящия случай, към момента
на съставянето на АУАН това нарушение не е било прекратено, поради и което
неоснователни се явяват доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че на посочените в АУАН и НП място на нарушението, същото само е констатирано и
е налице съвпадение на посоченото място на установяване на
нарушението с мястото на неговото извършване.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя, че наказващият орган не е спазил
законовоопределените изисквания на ЗАНН, тъй като не е изложил в пълнота
обстоятелствата и фактите около нарушението и същите следва да се извеждат по
тълкувателен път от страна на съда.
Както
беше посочено по-горе в мотивите, както в АУАН, така и в издаденото въз основа
на него НП са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на нарушителя и както словесното описание,
така и дадената от наказващия орган правна квалификация на нарушението, чрез
посочване на нарушената материалноправна разпоредба и санкционната такава,
напълно позволяват на наказаното лице да разбере, за какво точно нарушение е
ангажирана неговата отговорност и дават възможност на същия да реализира в
пълнота правото си на защита, както досежно приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, така и досежно правната норма, осъществяваща състав
на административно нарушение, под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е наказан.
И в
АУАН и в НП конкретно са посочени процесното ППС, констатациите от направеното
измерване на осите, максимално допустимото натоварване, измереното разстояние
между осите, твърденията досежно липсата на съответно разрешение за движението
му по републиканските пътища. Посочени са техническите средства, с които са
установени тези факти и всички тези обстоятелства са изрично отразени и не е
необходимо да бъдат извличани по тълкувателен път.
Въз
основа на съвкупната оценка на събраните в хода на настоящото производство
гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава
на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а” от Закона за пътищата, както от обективна, така и от субективна страна.
Пътното
превозно средство, управлявано от жалбоподателя е извънгабаритно, съгласно
легалната дефиниция, съдържащата се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, съгласно която „извънгабаритни ППС” се наричат извънгабаритните ППС по чл.
2 и/или тежките ППС по чл. 3;
Съгласно чл. 3 Тежки ППС или състав от ППС
са тези, които имат: 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. В настоящият случай, управляваното
от жалбоподателя ППС превишава стойностите по чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл.
7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, поради и което същото се явява тежко и
извънгабаритно.
Субект
на административното нарушение е именно водачът на ППС, което следва от
разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, приета на основание чл. 139 ЗДвП,
съгласно която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при
МВР и Агенция „Пътна инфраструктура” спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1.
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3
от същата. Параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба за
специално ползване на пътищата, изрично предвижда приложение на разпоредбите на
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, приета на основание чл. 139 ЗДвП. Съгласно
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, административното наказание се налага на
физическо лице, извършило състав на нарушение по чл. 26, ал. 2 ЗП, а съгласно
чл. 24, ал. 2 ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване
дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили
или допуснали да бъдат извършени. Правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана
по реда на Закона за пътищата, във връзка с Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ, които разпоредби се явяват специални по отношение на разпоредбите на ЗДвП
и по правилото Lex specialis derogat legi generali (Специалният закон дерогира
общия закон), и именно те следва да намерят приложение.
По
изложените мотиви, неоснователи и без опора в закона са доводите на
жалбоподателя, че не е субект на административнонаказателната отговорност.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че отговорността му е следвало да бъде ангажирана
по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не по чл. 26 от ЗП. Освен изложените по горе от съда
мотиви, касаещи приложимата правна норма, следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, съгласно която ако с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В
случая е налице първата хипотеза на тази норма, а именно с деянието, извършено
от жалбоподателя, са осъществени две отделни административни нарушения – такова
по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП и по чл.
177, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. За първото от двете
нарушения жалбоподателят е санкциониран с процесното наказателно постановление
от съответния компетентен орган. Налагането на наказанието за второто
административно нарушение е в прерогативите на други контролни органи, тези по
ЗДвП и е ирелевантно за настоящото производство.
От
субективна страна, нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи досежно
всички обективни елементи, включени в състава на административното нарушение, а
именно, че управлява пътно превозно средство, с тегло над допустимата
максимална маса, без разрешение за дейности от специално ползване на пътищата,
издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ), който извод се извежда от
една страна от значителното претоварване на пътното превозно средство – 13,580
тона общо претоварване, с оглед и на което неоснователни са и доводите на
жалбоподателя, че не е осъществил от субективна страна съставът на
административното нарушение, за което е ангажирана неговата отговорност.
Правилно
е издирена и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба.
Неоснователни
са доводите в жалбата, че в диспозитива на оспореното наказателно постановление
са посочени две отделни нарушения, а водача е наказан с едно наказание и не е
ясно за кое от двете нарушения се отнася. Неговата отговорност е ангажирана
именно за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, за което именно нарушение е наложена санкцията по чл. 53, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата.
Напълно
опровергано от доказателствата по делото е съдържащото се в жалбата оспорване
на посочените в НП стойности, установени при измерването. Измерването е
осъществено с техническо средство от одобрен тип, преминала първоначална и
последваща проверка на средствата за измерване и е извършено от лице, което е
преминало обучение във връзка с това измерване.
Без
опора в доказателствата по делото е направеното оспорване на годността на
техническото средство, с което е извършено измерването. Както беше посочено,
същото е от одобрен тип и е преминало последваща проверка.
В
настоящия случай, правилно административнонаказващият орган е приел, че случаят
не е маловажен и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима, на основание чл. 11 ЗАНН,
„Маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид. Липсата на предходни нарушения на
жалбоподателя, само по себе си, не може да обоснове извод, че се касае за
„маловажен случай” на административно нарушение. С извършването на самото
нарушение – движение по републикански път на тежко и извънгабаритно ППС без
издадено разрешение от АПИ са причинени вреди на Републиканския бюджет, тъй
като не е била заплатена дължимата за това такса, а от друга страна, движението
на тежки ППС, освен по-високият риск, който разкриват за безопасността на
движението, който риск в случая е изключително висок, предвид допуснатото
претоварване, деянието е причинило и повреждане на пътната инфраструктура.
По
отношение размера на наложеното административно наказание, съдът намира
следното:
За
извършеното от жалбоподателя нарушение, приложимата санкционна норма на чл. 53,
ал. 1 от Закона за пътищата, предвижда наказание „Глоба” от 1000 до 5000 лева,
като в конкретният случай размерът на глобата наложена на водача е над средния
предвиден в санкционната разпоредба.
Според
настоящия съдебен състав, неправилно административнонаказващият орган е
приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като при така установените факти,
касаещи тежестта на нарушението, която в конкретният случай е висока, обстоятелството,
че се касае за първо нарушение от страна и имотното състояние на жалбоподателя,
който в резултат на полагания от него труд по трудово правоотношение, нетен
месечен доход за периода януари 2020г. септември 2020г. в среден размер на
440,42 лева е наложил на нарушителя наказание в размер над средния предвиден в
санкционната разпоредба. Установените факти, досежно обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 ЗАНН, обосновават извода, че следва да бъде намелен размера на наложената
на жалбоподателя глоба, като размерът на същата бъде индивидуализиран в
минималния на предвидена в закона за това нарушение санкция размер, а именно
1000 лева. Един такъв размер на административното наказание, освен, че би било
напълно съобразено с всички обстоятелства, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието, би постигнало в пълна степен целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН, както по отношение на личната, така и по отношение
на генералната превантивна функция на наказанието и като такова би се явило и в
пълна степен съответно на извършеното деяния и имотното състояние на дееца, тъй
като дори и минималния размер на санкцията надвишава повече от два пъти реализираните
от страна на жалбоподателя месечни средства за издръжка в резултат на полаган
от него труд по трудово правоотношение. По отношение генералната превантивна
функция на наказанието следва да бъде посочено, че не размерът на наказанието е
определящ за постигането на неговите цели, а неговата неизбежност.
Жалбоподателят
не е претендирал присъждане на разноски и въпреки уважаването на жалбата, във
връзка с искането за изменение на наказателното постановление касателно размера
на наложеното наказание, то разноски не следва да му бъдат присъждане.
В полза
на административнонаказващия орган следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждеине, на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК в размер на 80 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
6997/09.10.2020г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура” град
София, с което на Е.М.Ш., ЕГН: **********,***, на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от
Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3500 лева., като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „ГЛОБА” от 3500 лева на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Е.М.Ш., ЕГН: **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София, бул. „Македония“ №
3, сумата в размер на 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе, в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: