СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Г" въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Алина Т., разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 4503 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 13348/20.01.2017г. по гр.д. № 49695/2013г. по описа на
Софийски районен съд 71 състав е изнесен на публична продан ГПК следния
допуснат до съдебна делба недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1109.394, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица на
поземлен имот № 8313/20.02.2012г. на СГКК – гр. София, с адрес на поземления
имот: гр. София, район „Красна поляна“, ул.
„Народоволец“, а по документ за собственост: находящ се в землището на гр.
София, местността „Под барата - Коньовица”, с площ по скица – 248 кв.м., а по
документ за собственост – 216 кв.м., номер по предходен план: 228, квартал: 35,
при съседи: 68134.1109.541; 68134.1109.540; 68134.1109.381; 68134.1109.335,
подробно описан в нотариален акт за продажба № 88, том ХІХ, регистър 3916, дело
№ 3645/1934г. на С. В.., І нотариус при Софийски окръжен съд, заедно със
следните сгради, които попадат върху имота: 1. сграда с идентификатор
68134.1109.394.1, застроена площ от 30 кв.., брой етажи – 1, предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна; 2. сграда с идентификатор 68134.1109.394.2,
застроена площ от 48 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна; 3. сграда с идентификатор 68134.1109.394.3, застроена площ от 8
кв.м., предназначение: Друг вид сграда за обитаване, като получената парична
сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а
именно: 1/2 идеална част за Р.Р.И.. и 1/2 идеална част за В.Р.И.. С решението
са отхвърлени предявените от Р.Р.И. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** – адв.
Т.. срещу В.Р.И. с ЕГН ********** и адрес *** по реда на чл. 346 ГПК искове с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата 4200 лв. – извършени
подобрения в процесния имот за периода 01.06.2013г. – 30.09.2013г.,
представляващи цялостен ремонт на банята в една от жилищните сгради и подмяна
на ВиК и ел.инсталацията в целия имот, демонтаж и монтаж на метална входна
врата и на външна порта за двора, съгл. уточнителна молба от 27.02.2015г., в
която са разпределени по пера твърдените извършени СМР и подобрения и с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 1800 лв. - обезщетение за лишаване от
ползване на процесния имот за периода от м.09.2013г. до 11.02.2015г. С решението
е разпределена отговорността за разноски на основание чл. 355 от ГПК.
Срещу постановеното решение в частта в която процесния имот е изнесен на
публична продан е постъпила въззивна жалба от ответницата В.Р.И.. Счита
решението за недопустимо, тъй като е даден ход на съдебното заседание при
наличие на пречки за даване на ход, а именно нередовното призоваване на
страната. Счита за неправилни изводите на съда досежно конструкцията на две от
постройките а именно че се касае за две паянтови постройки, които не могат да
бъдат поделени. Счита че постройкте не са паянтови, а масивни. С оглед на
изложеното моли за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за
разглеждане от друг съдия.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден
от Р.Р.И.. Въззиваемата поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на ответника по жалбата, намира за установено следното:
С влязло в сила РЕШЕНИЕ № ІІ – 71-87/23.05.2014 г., постановено по гр.д.
№ 49695/2013г. по описа на Софийски районен съд 71 състав, е допуснато
извършването на делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1109.394, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица на
поземлен имот № 8313/20.02.2012г. на СГКК – гр. София, с адрес на поземления
имот: гр. София, район „Красна поляна“, ул.
„Народоволец“, а по документ за собственост: находящ се в землището на гр.
София, местността „Под барата - Коньовица”, с площ по скица – 248 кв.м., а по
документ за собственост – 216 кв.м., номер по предходен план: 228, квартал: 35,
при съседи: 68134.1109.541; 68134.1109.540; 68134.1109.381; 68134.1109.335,
подробно описан в нотариален акт за продажба № 88, том ХІХ, регистър 3916, дело
№ 3645/1934г. на С. В.., І нотариус при Софийски окръжен съд, заедно със
следните сгради, които попадат върху имота: 1. сграда с идентификатор
68134.1109.394.1, застроена площ от 30 кв.., брой етажи – 1, предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна; 2. сграда с идентификатор 68134.1109.394.2,
застроена площ от 48 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна; 3. сграда с идентификатор 68134.1109.394.3, застроена площ от 8
кв.м., предназначение: Друг вид сграда за обитаване, като получената парична
сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а
именно: 1/2 идеална част за Р.Р.И.. и 1/2 идеална част за В.Р.И..
В първото по делото редовно заседание след допускането на делбата /от 11.02.2015г../ ищцата Р.Р.И. е предявила срещу ответницата В.Р.И. претенции по чл. 346 ГПК за заплащане на сумата от 4 200 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения по чл. 30, ал. 3 ЗС, и с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 1800 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от м.09.2013г. до 11.02.2015г. като на посочения съделител е било указано в едноседмичен срок да представи доказателства за внасянето по сметка на СРС на държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лв., като същата е била предупредена, че при неизпълнение производството по претенцията ще бъде прекратено.
Искания за възлагане на процесния имот не са правени.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният поземлен имот е с площ от 216 кв.м. Поземленият имот е застроен от две сгради и стопанска постройка. В дъното на имота се намира сграда №1 с идентификатор № 68134.1109.394., с площ от 30 кв.м., която е необитаема, неподдържана, и в лошо състояние като се състои от антре, стая и преходна стая. До уличната граница се намира сграда № 2 с идентификатор № 68134.1109.394.2, застроена площ от 48 кв.м., и се състои от антре с преход за южна и западна стаи кухня и баня –тоалетна, мазе под кухнята и баня. Според вещото лице сградата е неподдържана и амортизирана с необходимост от основен ремонт. Стопанската постройка с идентификатор № 68134.1109.394.3, застроена площ от 8 кв.м. е построена на калкан до лицевата фасадна част от сграда № 2 Средната пазарна стойност на процесния имот възлиза на 28 090 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Неоснователно е възражението за недопустимост на решението поради неспазване на процедурата по призоваване на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ГПК Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. В ал. 2 на същия член се посочва, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.
С разпореждане от 03.11.2014г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито заседание. В случая призовката е получена от бабата на ответницата, живуща на същия адрес.
За да бъде надлежно осъществено връчването на съдебни книжа на "друго лице" е необходимо това лице да е сред изрично посочените в, ал. 2 на чл. 46 ГПК и то да е изразило съгласие да приеме и предаде книжата на адресата, което съгласие да е обективирано чрез подписа на лицето върху съобщението. Полагането на подпис от страна на получилото книжата "друго лице" е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. При неизпълнено по обективни причини задължение за предаване на книжата на адресата, последният разполага с процесуалната възможност да иска възстановяване на срок. В горния смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - така например, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7 ОТ 05.01.2017 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2496/2016 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, решение по гр. д. № 539/2009 г., II г.о.
За следващите съдебни заседания на основание чл. 56, ал.2 от ГПК, страните са се считали за редовно уведомени.
При това положение настоящият състав намира че не е налице нередовност при призоваването на ответницата.
По отношение на правилността
настоящият състав намира следното:
Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява чрез следните способи: разпределение на имотите по
реда на чл. 353 ГПК, съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий -
чл. 350 и чл. 352 ГПК, възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е
дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Поради това от значение е дали е налице възможност за обособяване
на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите относно начина на извършване на делбата, в т.ч. дали те са
предявили претенции за възлагане на жилищен имот.
Ако по делото се установи,
че процесният имот /както терена, така и постройките в него/ е неподеляем и при
липсата на искания за възлагане от съделителите по чл. 349, ал. 1 или 2 ГПК,
СГС счита, че единственият възможен способ за извършване на делбата е този по
чл. 348 ГПК - публична продан.
Във въззивната жалба е
направено оплакване относно приложения способ на делба, което е обосновано с
допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствени правила.
При това положение
единственият спорен във въззивното призводство въпрос е дали проценият имот е
поделяем.
За да постанови изнасяне на
процесния имот на публична продан първоинстанционният съд е приел, че поземленият
имот бил неподелям, предвид техническите изисквания към новообособени имоти,
регламентирани в ЗУТ, а сградите не можели да бъдат разделени на самостоятелни
обекти без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените,
при спазване на строителните правила и норми и предвид нормата на чл. 203, ал.
1 ЗУТ.
Първоинстанционният съд е направил
извод за неподеляемост на недвижимия имот без по делото да е прието заключение
на вещо лице и без да е изискал становище от общинската (районната)
администрация относно поделяемостта на имота. В допуснатата техническа
експертиза не са поставяни въпроси досежно поделяемостта на имота.
Съгласно практиката на ВКС, в
производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши
делбата се решава с императивни правни норми, за чието служебно приложение е
необходимо преди всичко да бъде изяснен въпросът дали имотът - предмет на
делбата е поделяем; съдът е длъжен служебно, без искане на страните да назначи
експертиза за поделяемостта на имота - предмет на делбата. Ако такава
експертиза не е изискана от първоинстанционният съд то същата следва да бъде
назначена и допусната от въззивния съд. /в този смисъл РЕШЕНИЕ № 116 ОТ
06.11.2018 Г. ПО ГР. Д. № 4180/2017 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 39 ОТ
13.02.2015 Г. ПО ГР. Д. № 4890/2014 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 23 ОТ
28.04.2016 Г. ПО ГР. Д. № 4325/2015 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС./
При това положение следва да се приеме, че е налице пропуск на първоинстанционния съд.
Във връзка с това е направен опит за отстраняване на допуснатото опущение, като с определение от 26.06.2017г. е назначена съдебно-техническа експертиза, с въпроси относно поделяемостта на процесния недвижим имот и относно неговата актуална пазарна оценка.
Видно от молба от 02.03.2021г. на назначеното вещо лице инж. М.-Ненчева, не е могла да изготви заключението поради обстоятелството, че не е потърсено от страните за предоставяне на достъп до имотите. В съдебно заседание на 10.03.2021г. е установено, че имотът се държи само от въззивницата В.И.. поради което е невъзможно за насрещната страна по жалбата да осигури достъп. В заседанието е дадена възможност на вещото лице да изготви експертизата. Експертизата отново не е изготвена поради неосигурен достъп до имота и в открито заседание от 11.03.2022г. е дадена последна възможност на В.И. да осигури достъп, като е предупредена за, че при неосигуряване на достъп съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Отново не е осигурен достъп до процесния имот.
При това положение настоящият състав намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съгласно която с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Възпрепятстването на доказването по смисъла на чл. 161 ГПК е основание съдът да приеме недоказания факт за съществуващ. Съгласно установената съдебна практика, последиците на чл. 161 от ГПК могат да бъдат приложени по отношение на страна в производството само когато е налице нейно поведение, което създава пречки за допуснати доказателства. Касае се до санкция за несъобразено със закона поведение на страната, поради което се изисква то да е съзнателно. Последното предполага страната да е била уведомена за допускането на доказателството от съда, но да създава пречки за събирането, а такива пречки са налице и при неоказване на съдействие на вещите лица от допуснатата по делото експертиза. В този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 539 ОТ 29.08.2017 Г. ПО Т. Д. № 966/2017 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
В случая страната е уведомена за назначената съдебно-техническа експертиза в открито заседание за което страната е уведомена по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК. В съдебно заседание от 11.03.2022г. В.И. е уведомена за последствията от неуказването на съдействие на вещото лице и е указано, ако експертизата не е изготвена до следващото заседание разглеждането на делото ще продължи без нея.
Ето защо настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 161 от ГПК.
Това води до неустановяване на твърдението на въззивницата относно възможността за делба на процесния имот, което обстоятелство се дължи на нейни действия и бездействия и затова по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК той ще следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на твърденията си. В случаите, когато страната по делото по обективни и/или субективни причини не може да представи преки и/или косвени доказателства за установяване на твърденията си не се касае до процесуално нарушение от нейна страна, но тя по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ще трябва да понесе неблагоприятните последици от липсата на доказателства. Това правило намира приложение и в случаите, когато страната не е оказала дължимото се от нея съдействие за събиране на съответното доказателство. / виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 363 ОТ 29.03.2017 Г. ПО ГР. Д. № 3510/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/
По горните съображения и при спазване на правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК следва да се приеме, че процесният имот е неподеляем както е приел и районният съд.
При това положение въззивната жалба следва да се остави без уважение а първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има въззиваемата Р.Р.И., която е представила доказателства за
сторени разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на
обжалване при спазване на правилата на чл. 283 и чл. 284 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 13348/20.01.2017г. по гр.д. № 49695/2013г. по описа на Софийски
районен съд 71 състав, в обжалваната му част.
В
останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА
В.Р.И. с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.И. с ЕГН **********
и съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 500 лв. разноски
във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.