Р Е Ш Е Н И Е
№
/26.02. 2018 Година гр. С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
29.01. 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Т. Кемерова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 13 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба предявена от М.Г.С., синдик на „Е." ЕООД (в несъстоятелност) – гр. С.З.**,
ЕИК *** против 1.) “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) – гр. С.З.**, ЕИК *** и 2.) П.С.С.,
с ЕГН:**********,***.
Ищецът твърди, че с решение № 553/26.11.2014г.
постановено по т.д. №246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З.е открито
производство по несъстоятелност за „Е." ЕООД - в несъстоятелност,
определена е началната дата на неплатежоспособност - 30.04.2014 г., дружеството
е обявено в несъстоятелност и на основание чл.632 от ТЗ производството е
спряно. С решение №260/01.03.2016 г. по същото дело, производството е
възобновено и за временен синдик е назначена ищцата - М.Г.С., която с
Определение №410/07.04.2016 г. по т.д. №246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З.е
назначена за постоянен синдик на „Е." ЕООД - в несъстоятелност.Посочва, че
в изпълнение на своите правомощия по чл. 658 от ТЗ за издирване и уточняване на
имуществата в масата на несъстоятелността проучила притежаваното от дружеството
имущество и извършените от длъжника разпоредителни сделки в подозрителния
период.
Установило
се, че на 27.06.2014г. след началната дата на неплатежоспособност на „Е."
ЕООД - в несъстоятелност и пo-малко от два месеца преди подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност (подадена на 14.08.2014 г.), с
Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с peг. №2034/27.06.2014 г.
по описа на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с
вх. peг. №6942, т. II, акт №141/27.06.2014 г. „Е." ЕООД - в
несъстоятелност се е разпоредило в полза на втория ответник П.С.С. със свое
парично вземане в размер на 12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност).
Посочва, че прехвърленото вземане представлява втора вноска - окончателно
плащане от уговорената между „Е." ЕООД - в несъстоятелност от една страна
и Т.В.М. и А.В.М. от друга продажна цена за право на строеж, предмет на
покупко-продажба, сключена с нотариален акт №167, том III, рег. №4037, дело
№449 от 19.11.2013 г. по описа на нотариус с рег. №381 на НК вписан в Сл. по
вписванията гр. С.З.с вх. рег. №12755, акт №66, том XXXV, дело 7116/2013 г. Съгласно
нотариалния акт, вноската е със срок за плащане 31.08.2014 г. Посочва, че
вземането, предмет на договора за цесия е обезпечено със законна ипотека върху
продаденото право на строеж.
Цената, срещу която е прехвърлено
посоченото вземане, съгласно договора за цесия, е в размер на 21000 лв. като е
уговорен срок за плащане 6 години считано от датата на нотариалната заверка на
подписите.
Според синдика при така сключената
сделка ,даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност
полученото, защото продаденото вземане е обезпечено, то е с падеж
непосредствено след сключване на договора за цесия и за парична сума, чийто
размер е значително по-голям от размера на договорената цена. Продажната цена
по договора за цесия е с 10,52 % по-ниска от размера на прехвърленото вземане,
а договореното отсрочено плащане - за необичайно продължителен срок без никакво
оскъпяване - лихва, допълнително обезценява това, което получава продавача на
вземането. Излага съображения, че цедентът не получава договорената цена като
сума пари, а получава вземане към цесионера. В този смисъл, когато се определя
какво получава цедента, трябва да се преценява не просто размера на посочената
продажна цена, а стойността на вземането за нея, такова каквото е съгласно
Договора - не е лихвоносно, обезценява се под въздействие на инфлацията и не е
обезпечено.Твърди, че цесията е съобщена на длъжниците по прехвърленото
вземане. Падежът на прехвърленото вземане е бил 31.08.2014 г. и синдикът счита,
че има основания да смята, че длъжниците са изпълнили задължението си като са
платили дължимата сума на цесионера.
Наред с това счита, че са налице
обстоятелства, които правят двамата ответници -страните по договора за цесия
свързани лица: С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №57, том
II, peг. №2003, дело 222/2014 г. на нотариус с per. №381 на НК, вписан в Сл. по
вписванията гр. С.З.с вх. peг. №6852 от 26.06.2014 г,, акт №127, том ХГХ, дело
3853/2014 г. „Е." ЕООД - в несъстоятелност е продало на втория ответник П.С.С.
четири броя недвижими имоти сред които и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда (жилище)
с идентификатор: 68850.501.409.1.5 с административен адрес: гр. С.З.***. След
като закупил посочения недвижим имот от „Е." ЕООД - в несъстоятелност, с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №137, том II, peг. №2826, нот. дело
290 от 2014 г. на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в служба по вписванията гр.
С.З.с вх. peг. №8748 от 08.08.2014 г., акт 107, том XXIV, дело 4854/2014 г.
вторият ответник П.С.С. го дарил на Т.П.К., с ЕГН:**********. Твърди, че
надареното лице е било и продължава да бъде едноличен собственик на капитала и
управител на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, а дарението на недвижимия имот
е извършено по-малко от два месеца след покупката на имотите. Посочените
обстоятелства правят „Е." ЕООД - в несъстоятелност и П.С.С. свързани лица
на основание §1, ал. 1, т. 9 от ДР на ТЗ.
Счита, че установените факти са основания
сключеният между „Е." ЕООД - в несъстоятелност и П.С.С. договор за цесия
да бъде обявен за недействителен спрямо кредиторите на масата на
несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност.
Моли съда да постанови решение, срещу ответниците, с което
да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност сделката, извършена с
Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с peг. №2034/27.06.2014 г.
по описа на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с
вх. peг. №6942, т. II, акт №141/27.06.2014г. за прехвърляне на вземане в размер
на 12000 евро /дванадесет хиляди евро/, като уважи поддържаните от синдика при
условията на евентуалност искове, а именно:
- Съдът да обяви недействителността на
сделката преди всичко като се убеди в наличието на предпоставките и на основание
чл. 647 ал.1, т. 3 от ТЗ заради това, че даденото от цедента значително
надхвърля полученото, сделката е извършена след обявената от съда дата на
неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност.
- В случай, че синдикът не успее да
установи твърдяната несъразмерност на
престациите, моли съда да обяви недействителността на сделката на основание чл.
647, ал.1, т.6 от ТЗ, заради това, че уврежда кредиторите (ако вземането от
третото лице не беше прехвърлено, сумата щеше да е част от масата на
несъстоятелността и щеше да послужи за удовлетворяване на кредиторите на
несъстоятелния длъжник), страните по нея са свързани лица по смисъла на ТЗ и е
извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на „Е." ЕООД - в несъстоятелност.
Моли ,след като съдът обяви
недействителността на цесията и след като се установи, че цесионерът вече е
събрал прехвърленото му вземане, да осъди П.С.С. с ЕГН:********** да заплати в
полза на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност
сумата, която е получил на отпадналото основание, а именно 12000 евро.
В случай, че съдът не намери основание да
обяви за недействителна цялата сделка, сключена с Договора за цесия, то моли да
оцени относително самостоятелния характер на уговорката за разсрочено плащане
на продажната цена. Посочва, че е уговорено цената да не бъде платена веднага,
както изисква закона, а след цели 6 години. Този период надхвърля обичайно
уговаряния и кореспондира със сроковете, за които се предоставя заем, с тази
разлика, че така предоставения по същество заем е безвъзмедна сделка - не е
договорена лихва, нито обезпечение, което да създаде гаранции за изплащане или
принудително събиране на задължението.
Излага съображения, че разглеждана като
самостоятелна уговорката за разсрочено плащане на цената по договора за цесия е
безвъзмездна сделка по смисъла на чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и моли съда, ако отхвърли
исковете за отменяване на цесията, да уважи искането и отмени като
недействителна уговорката за разсрочено плащане на цената по договора за цесия.
В такъв случай моли и съдът да осъди ответника С. да заплати в полза на масата
на несъстоятелността сумата от 21000 лв. /двадесет и една хиляди лева/
представляваща цена на придобитото вземане съгласно Договор за цесия с
нотариална заверка на подписите с peг. №2034/27.06.2014 г. по описа на нотариус
с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с вх. per. №6942, т. II,
акт №141/27.06.2014 г.
Ако съдът приеме, че няма основание за
отменяване - прогласяване недействителността на уговорката за разсрочено
плащане, то ще са налице основания за нейното прекратяване от синдика на основание
чл. 644 от ТЗ. В такъв случай, синдикът моли съдът да оцени и зачете
изявлението й, че прекратява договора (уговорката) за разсрочено плащане на
сумата от 21000лв., инкорпорирана в Договор за цесия с нотариална заверка на
подписите с peг. №2034/27.06.2014 г. по описа на нотариус с peг. №381 на НК,
вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с вх. peг. №6942, т. II, акт
№141/27.06.2014 г. и моли да бъде осъден ответника С. да заплати в полза на
масата на несъстоятелността договорената цена от 21000 лв.
Моли съда да осъди П.С.С. да заплати в
полза на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност,
сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът П.С.С. чрез процесуалния си представител
взема становище, че предявените искове
са допустими, но неоснователни.
Излага обстоятелства, че с Т.П.К. -
управител и едноличен собственик на капитала на,,Е." ЕООД - в
несъстоятелност се познават от 2013г., тъй като били клиенти на един и същи
специалист, обслужващ счетоводствата на дружествата, които управлявали.
Фирмата, която представлявала Т.П.К. се занимавала с жилищно строителство. С
времето станали приятели и си помагали взаимно. Ответникът посочва, че й давал
при нужда парични заеми, които тя след определен период от време му е връщала.
През 2014г. Т.К. предложила да му прехвърли в собственост част от паркоместата
и апартаментите, построени от “Е.” ЕООД - в несъстоятелност, като обещала, че в замяна на неговото съгласие да
стане собственик на тези недвижими имоти, тя ще се реваншира като му помогне да
организира и разрасне дейността на фирмата си, наеме офиси. Не била споделяла,
че има финансови затруднения, че е в невъзможност да плаща задълженията си към
контрагентите си, че фирмата й няма дейност и не е платежоспособна и
възнамерява да поиска от съда обявяването й в несъстоятелност. Споделяла е, че
иска да прекрати дейността на фирмата си, но не и да иска обявяването й в
несъстоятелност. Посочва, че след като му били прехвърлени част от недвижимите
имоти, собственост на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, Т.К. обещала, че
ответникът няма да имам грижа за тях, тя ще им плаща данъци, ще подава
декларации и т.н. Твърди, че ключове за „собствените си недвижими имоти"
(но само по документи) няма и никога не е имал. Твърди, че през м. април 2016г.
случайно от счетоводителката разбрал, че няма подадени декларации за
прехвърлените на негово име имоти, което накарало ответника да отиде при
нотариуса, при който били изповядани сделките и да поиска преписи. С получените
преписи потърсил помощта на адвокат.
Счита,
че предявените отменителни искове са неоснователни. Счита за неоснователни и
осъдителните искове, предявени към всеки един отменителен иск, с които се иска
осъждането на втория ответник да върне в масата на несъстоятелността на
длъжника «Е.» ЕООД - в несъстоятелност прехвърленото вземане, което получил на
отпаднало основание, поради което счита, че следва да бъдат оставени без
уважение.
По основателността на предявените от
синдика искове при условията на евентуалност за обявяване недействителността по
отношение на кредиторите на „Е." ЕООД - в несъстоятелност на сделката,
извършена с Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с рег.№
2034/27.06.2014г. по описа на нотариус с рег.№381 на НК, вписан в Сл. по
вписванията С.З.с вх. рег.№6942, т.П, акт №141/27.06.2014г. за прехвърляне на
сумата от 12000 евро (с левова равностойност 23469,96 лв.) лв., ответникът П.С.
излага следното:
Счита, че предявения иск с правно
основание чл.647 ал. 1, т.3 от ТЗ, е неоснователен. Счита за неправилно
становището на синдика, че при така сключената сделка ,даденото от
несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото, като в
случая е без значение дали е обезпечено вземането, отложено или отсрочено е
плащането на цената му, предвидени ли са лихви за отсроченото плащане. Според
ответника това са обстоятелства, които са ирелевантни за същността на въпроса
дали даденото от прехвърлителя по цесията (длъжника) значително надхвърля по
стойност полученото. Счита, че установената от синдика с 10,52% по-ниска
продажна цена от размера на прехвърленото вземане не доказва наличие на
посочена в чл.647 ал.1 т.З от ТЗ предпоставка за успешно провеждане на иска.
Фактът, че цесията по своята същност е възмездна сделка предполага разлика в
цената. Предвид горното, счита, че предявения иск по чл.647 ал.1 т.З от ТЗ е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С Договора за цесия от 27.06.2014г. в
качеството на цесионер му било възмездно прехвърлено от цедента „Е." ЕООД
- в несъстоятелност вземането му от длъжниците Т.В.М., ЕГН ********** и А.В.М.,
ЕГН **********, представляващо втора вноска - окончателно плащане от
уговорената цена от Е. ЕООД - в несъстоятелност от една страна и Т.В.М. и А.В.М.
от друга продажна цена за право на строеж, предмет на покупко-продажба,
сключена с нотариален акт № 167, том III, рег.№ 4037, дело №449 от 19.11.2013г.
по описа на нотариус №381 на НК, вписан в СВ с вх.рег. № 12755, акт №66, том
XXXV, дело 7116/2013г. в размер на 12000 евро със срок на плащане до
31.08.2014г. С разпоредбата на чл.4 от Договора за цесия, цедентьт бил задължен
да уведоми с нотариално уведомление длъжниците Т.В.М., ЕГН ********** и А.В.М.,
ЕГН ********** за прехвърленото вземане в срок до 14 дни, считано от датата на
подписване на договора – 27.06.2014г. Твърди, че няма данни за извършено от
цедента уведомление, което има действие по отношение на длъжника, за когото е
от значение на кого ще трябва да престара. Т.В.М. и А.В.М. не били плащали по
никакъв повод на ответника П.С. и той по никакъв начин не бил получавал каквато
и да е парична сума от тях. До този момент титуляр на вземането оставал
цедентьт. Твърди, че отпада и основанието, на което ответникът е следвало да
получи цедираната сума, а оттам и отпадало задължението му да я върне в масата
на несъстоятелността. Освен това плащането по договора за цесия било отложено
за срок от 6 години, считано от датата на нотариалната заверка на същия.
Ответникът П.С. счита, предявеният иск с
правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ за неоснователен.Твърди, че не е
съгласен с твърдението на ищеца, че е налице една от предпоставките за успешно
провеждане на иска по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, a именно, че страните по договора
за цесия са свързани лица. В конкретния случай ставало въпрос за покупко-
продажба на четири имота с продавач «Е.» ЕООД - в несъстоятелност и купувач П.С.С.
в качеството му на физическо лице. Посочва, че в последствие дарил на
физическото лице Т.П.К. един от четирите продадени му имота, което правило
физическите лица П.С.С. и Т.П.К. свързани лица по смисъла на &1, ал.1 т.9
от ДР на ТЗ, а не цесионерът П.С.С. и цедентьт «Е.» ЕООД - в несъстоятелност.
Счита, че е необходимо е да бъдат налице кумулативно и трите предпоставки,
разписани в текста на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, за да е бъде обявена
недействителността на цесията на основание същия текст от ТЗ. Твърди, че
предпоставката относно свързаните лица не е налице, което води до
неоснователност и недоказаност на този иск и
счита, че същият следва да бьде отхвърлен.
По отношение на осъдителния иск, с който
ишецът иска да бъде осъден П.С. да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, сумата от 12000 евро,
ответникът счита, че съшият е неоснователен.Възразява срещу тази претенция,
като твърди, че не е получавал процесната сума, след като Договорът за цесия от
27.06.2014г. не е произвел действие спрямо длъжника и последният не е извършил
престация спрямо ответника на същата сума.
Поради обстоятелството, че пари от
длъжника по този договор за цесия не са постъпвали при втория ответник, в
качеството му на цесионер, нито в брой, нито по банков път по втора окончателна
вноска от уговорената между «Е.» ЕООД и купувачите Т.В.М. и А.В.М. продажна
цена за ограничено вещно право на строеж, предмет на покупко-продажба, сключена
с нотариален акт № 167, том III, рег.№4037, дело №449 от 19.11.2013г. по описа
на нотариус №381 на НК, вписан в СВ с вх.рег. № 12755, акт №66, том XXXV, дело
7116/2013г. в размер на 12000 евро, П.С. твърди, че не е получил сумата по
прехвърленото му вземане, от което следвало, че не е намалил масата на
несъстоятелността. Посочва, че със сключване на договора за цесия не е знаел,
че същият може да има увреждащ характер по отношение на кредиторите на «Е.»
ЕООД - в несъстоятелност.
Счита, че съгласно разпоредбата на чл.5 от
същия договор, цедентьт е бил длъжен да му предаде намиращите се у него
документи, включително и заверени счетоводни справки, молбата за вписана
законна ипотека, които установяват вземането и неговите принадлежности. Твърди,
че такива документи не са му предавани по никакъв повод. Не разполага с никакви
документи, свързани с имуществото на «Е.» ЕООД - в несъстоятелност. Такива
получил на 26.04.2015г., (след узнаването за заведеното производство по
несъстоятелност), единствено от нотариус с рег.№381 на НК, от когото поискал
преписи на актове по всички сделки на «Е.» ЕООД - в несъстоятелност, в които е
взел участие.
По отношение на исковете с правно основание
чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.644 от ТЗ, излага следните съображения: Счита, че
искът по 647, ал.1, т.1 от ТЗ е недопустим, тъй като уговорката за отложено
плащане на сумата от 21 000 лв., инкорпорирана в Договора за цесия от
27.06.2014г. с нотариална заверка на подписите не е самостоятелна сделка, а са
част от договора, поради което няма как да бъде отменена, следствие на което и
претенцията на ищеца се явявала недопустима, поради липса на основание.
Счита, че искът по чл.644 от ТЗ също е
недопустим поради следните обстоятелства: Според ответника за този иск важат
изложените аргументи, свързани с иска по чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ. Излага доводи,
че цедентьт по договора за цесия е неизправната страна по отношение заплащане
на договорената цена от страна на длъжника. На длъжниците Т.В. М.и А.В.М. не им
било съобщено за новия кредитор, на когото следва да платят сумата 21000 лв. В
този случай счита, че не става въпрос за неизпълнение на задължения от страна
на длъжника на цедента.
Вторият ответник възразява срещу предявения осъдителен
иск към посочените по-горе две искови претенции, за осъждането му да заплати в
полза на масата на несъстоятелността договорената цена от 21000 лв.Посочва, че
след като исковете по чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.644 от ТЗ са недоказани и
неоснователни, следва че и този иск ще бъде недопустим, тъй като същият се
явява акцесорен по отношение на исковете по чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.644 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Ответникът твърди, че в настоящият случай не е получавал нищо, за да има
задължение да го връща.
Моли съдът да постанови решение с
което да отхвърли предявените от синдика на «Е.» ЕООД - в несъстоятелност в
условия на евентуалност искове с правно основание чл.647 ал.1 т.З от ТЗ и
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ като неоснователни , както и да се отхвърли като неоснователна, претенцията на ищеца,
ответникът П.С.С. да бъде осъден да заплати в полза на масата на
несъстоятелността стойността на прехвърленото вземане в размер на 12 000 евро
или договорената между страните цена в размер на 21000 лв., поради
обстоятелството, че същият не е събрал прехвърленото му вземане по процесния
договор за цесия.
Счита за неоснователни предявените от синдика на «Е.» ЕООД - в
несъстоятелност, искове с правно основание чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.644 от ТЗ
като недопустими.
Ответникът “Е.” ЕООД(н.), по отношение на
иска с правно основание чл.647 ал.1 т.З от ТЗ, счита, че същият е допустим, но
неоснователен. Счита, че посочената в исковата молба от синдика с 10,52%
по-ниска продажна цена от размера на прехвърленото вземане не е доказателство
за наличие на предпоставките на чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ за успешно провеждане на
иска. Излага съображения, че договорът за цесия е възмездна сделка, при която
страните уговарят продажна цена, като се съобразяват с факта на бъдещо
получаване на вземането, което по своята същност е едно несигурно събитие. Определяйки
цена на вземането с около 10% по-ниска от самото вземане страните са отчели
именно това обстоятелство. Счита, че не е налице твърдяната от синдика
несъразмерност на даденото и полученото, което да е в значителни размери. Ето
защо счита, че предявения иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание
чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ счита, че същият е допустим, но неоснователен. Твърди,
че не са налице всички изискуеми предпоставки за успешно провеждане на иска по
чл.647 ал.1 т.6 от Т3, тъй като цедентът “Е.” ЕООД-в несъстоятелност и другият
ответник П.С. не са свързани липа по смисъла на параграф 1.ал.1 т.9 от ДР на
ТЗ.По отношение на цитираната в исковата молба сделка-дарение на недвижим имот
от П.С. на Т.К. същата не прави П.С. и „Е." ЕООД, в несъстоятелност
свързани лица, а такива са физическите лица П.С. и Т.К.. След като липсва една
от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ първият ответник счита, че този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Относно евентуално предявения иск за
обявяване за недействителна на уговорката за разсрочено плащане на продажната
цена взема становище, че е несъстоятелно твърдението на синдика, че уговорката
за разсрочено плащане била самостоятелна сделка. Счита, че по своето същество
тази уговорка няма самостоятелно битие. Счита, че при договора за цесия уговорения
начин на плащане не представлява самостоятелна сделка.
Изразява се становище, че уговорката за
разсрочено плащане е част /клауза/ от договор за прехвърляне на вземане и като
такава няма самостоятелен характер на договор. От друга страна сочи, че няма
доказателства синдикът да е упражнил потестативното си право да прекрати
договор между страните с 15 дневно предизвестие по чл.644 ал. 1 и ал.2 от ТЗ.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове в
условията на евентуалност , а именно иск с правно основание чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ,чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД чл.647 ал.1 т.6 ТЗ,чл.647 ал.1 т.1 ТЗ и чл.644 ТЗ.Предявен е и осъдителен акцесорен иск за осъждане на ответника П.С.С. да заплати в полза на масата
на несъстоятелността договорената цена от 21000лв.
В хода на производството се установява
следното:Не е спорно,че с решение № 553/26.11.2014г. постановено по т.д. №246/2014
г. по описа на Окръжен съд С.З.е открито производство по несъстоятелност за „Е."
ЕООД - в несъстоятелност, определена е началната дата на неплатежоспособност -
30.04.2014 г., дружеството е обявено в несъстоятелност и на основание чл.632 от ТЗ производството е спряно. С решение №260/01.03.2016 г. по същото дело,
производството е възобновено и за временен синдик е назначена М.Г.С., която с
Определение №410/07.04.2016 г. по т.д. №246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З.е
назначена за постоянен синдик на „Е." ЕООД - в несъстоятелност.
Като писмено доказателство по делото е
представен Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с peг.
№2034/27.06.2014 г. по описа на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по
вписванията гр. С.З.с вх. peг. №6942, т. II, акт №141/27.06.2014 г.,видно от
който „Е." ЕООД - в несъстоятелност се
разпорежда в полза на ответника П.С.С.
със свое парично вземане в размер на 12000 евро (23469,96 лв. в левова
равностойност). Прехвърленото вземане представлява втора вноска от уговорената
между „Е." ЕООД - в несъстоятелност от една страна и Т.В.М. и А.В.М. от
друга продажна цена за право на строеж, предмет на покупко-продажба, сключена с
нотариален акт №167, том III, рег. №4037, дело №449 от 19.11.2013 г. по описа
на нотариус с рег. №381 на НК вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с вх. рег.
№12755, акт №66, том XXXV, дело 7116/2013 г. Съгласно нотариалния акт, вноската
е със срок за плащане 31.08.2014 г.
Не е спорно, че вземането, предмет на
договора за цесия е обезпечено със законна ипотека върху продаденото право на
строеж. Цената, срещу която е
прехвърлено посоченото вземане, съгласно договора за цесия, е в размер на 21000
лв. като е уговорен срок за плащане 6 години считано от датата на нотариалната
заверка на подписите.
Цената, срещу която е прехвърлено
посоченото вземане, съгласно договора за цесия, е в размер на 21000 лв. като е
уговорен срок за плащане 6 години считано от датата на нотариалната заверка на
подписите.
От правна страна съдът намира следното:За да е осъществен фактическия
състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ следва да е налице възмездна сделка, при
която даденото значително надхвърля по стойност полученото, като сделката е
извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не
по – рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. В случая безспорно е налице възмездна сделка,
извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност /30.04.2014 г./ и
в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност /14.08.2014 г./.
Спорен е въпросът дали даденото по сделката
значително надхвърля по стойност полученото.
Като писмено доказателство по делото
е прието заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза,което съдът
намира за компетентно и добросъвестно изготвено.Видно от експертното заключение
действителната пазарна цена към датата на сключване на договора за
цесия/27.06.2014 г./ на продаденото от „
Е.“ ЕООД на П.С.С. обезпечено вземане за цената по нотариален акт за продажба
от 19.11.2013 г.,като се вземе предвид обезпечеността на вземането,срока на
разсрочване и липсата на уговорена лихва е 23 469,96лв. Действителната
пазарна цена към датата на сключване на договора за цесия на придобитото от „ Е.“ ЕООД необезпечено
вземане за цена по същия договор за цесия,като се вземе предвид
необезпечеността на вземането,срока на разсрочване и липсата на уговорена лихва
е в размер на 11 070,69 лв.
Следва да се приеме,че даденото
надхвърля полученото повече от два пъти,което е значително.Сделката е извършена
след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо,
предявеният от синдика на “Е." ЕООД (в несъстоятелност) М.С. главен иск с правно основание чл. 647 ал.1, т. 3 от ТЗ срещу “Е."ЕООД
(в несъстоятелност) и П.С.С. се явява основателен, поради което следва да бъде
обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на“Е."
ЕООД (в несъстоятелност) сделката,
извършена с Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с peг.
№2034/27.06.2014 г. по описа на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по
вписванията гр. С.З.с вх. peг. №6942, т. II, акт №141/27.06.2014г. за
прехвърляне на вземане в размер на 12000 евро /дванадесет хиляди евро/, на
основание чл. 647 ал.1, т. 3 от ТЗ заради това, че даденото от цедента
значително надхвърля полученото, сделката е извършена след обявената от съда
дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед уважаването на иска по чл. 647,
ал. 1, т. 3 от ТЗ срещу “Е." ЕООД (в несъстоятелност) и П.С.С., следва да
се разгледа съединения с него при евентуалност иск с квалификация по чл.55,
ал.1, т.3 ЗЗД срещу П.С.С. за осъждането му да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на “Е." ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 12000 евро, като получена от него от задължените лица на
отпаднало основание.
По делото не са представени
доказателства за уведомяване на задължените лица за извършената между “Е.” ЕООД
и П.С.С. цесия . Поради това съдът не може да направи извод, че именно на П.С.С.
е била платена остатъчната цена от общо 12 000 евро.Въпреки
няколкократното задължаване на длъжниците А.В.М. и Т.В.М. в качеството им на
трети неучаствуващи по делото лица да представят находящи се в тях
документи-уведомление за извършена цесия от 26.07.2014 г. и
документи,удостоверяващи плащане на цена по договор за покупко-продажба,сключен
между тях и „Е. „ ЕООД в несъстоятелност с нотариален акт №167 т.ІІІ рег.№4037
н.д. №449 /2013 г. по описа на нотариус с рег. №381 на НК такива документи не
се представиха.Третото лице –помагач в процеса Т.П.К. не се явява в с.з. ,за да отговори на конкретно формулираните от
ответника П.С.С. въпроси по чл.176 ГПК.Следва да се приемат за доказани
обстоятелствата,за изясняването,на които не са представени документи,а за
третото лице-помагач-Т.П.К. за доказани обстоятелствата,относно които е
следвало да даде отговор.
Предвид горното, след като по делото не се
установи, че ответникът П.С. е получил сумата от 12000 евро, се налага извода
за неоснователност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД срещу П.С.С.
за осъждането му да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “Е.” ЕООД
(в несъстоятелност) сумата от 12 000 евро.
На основание чл.649, ал.6 ТЗ, ответникът
П.С.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността
на “Е.” ЕООД разноските на ищеца по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ от 340 лв.
както и да заплати по сметка на Окръжен съд-С.З.дължимата по този иск държавна
такса от 938,80 лв.
На основание чл.649, ал.6 ТЗ “Е.”ЕООД /в
несъстоятелност/ следва да заплати от масата на несъстоятелността в полза на
Окръжен съд-С.З.дължимата по иска с правно основание по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД
държавна такса от 938,80 лв., както и да заплати на П.С.С.
сумата от 1 175лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
“Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.З.***,
сделката, извършена с Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с peг.
№2034/27.06.2014 г. по описа на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по
вписванията гр. С.З.с вх. peг. №6942, т. II, акт №141/27.06.2014г. за
прехвърляне на вземане за сумата от 12000 евро (23469,96 лв. в левова
равностойност), по която „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило в
полза на П.С.С., ЕГН **********, със свое парично вземане в размер на размер на
12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност), срещу заплащане на цена от 21000
лв. със срок за плащане 6 години считано от датата на нотариалната заверка на
подписите, по която сделка даденото от цедента значително надхвърля полученото,
извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност на “Е.” ЕООД (в
несъстоятелност) и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.С. – синдик на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С.З.*** иск с правно основание по чл. 55,
ал. 1, т. 3 ЗЗД за осъждане на П.С.С., с ЕГН **********,*** да заплати в полза
на масата на несъстоятелността на “Е." ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 12000
евро (23469,96 лв. в левова равностойност),, като получена от него на отпаднало
основание като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на “Е.”ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление гр.С.З.***
разноските по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ в размер на 340 лв./триста и
четиридесет лева/.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на Окръжен съд -
С.З.дължимата по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ държавна такса от 938,80 лв./деветстотин
тридесет и осем лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА
“Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З.***
да заплати от масата на несъстоятелността в полза на Окръжен съд-С.З.дължимата
по иска с правно основание по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД държавна такса от 938,80
лв./деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА “Е.” ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З.*** да заплати от
масата на несъстоятелността на П.С.С., с ЕГН **********,*** сумата от 1
175лв./хиляда сто седемдесет и пет лева/- разноски по делото съобразно
отхвърлената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред П. апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: