№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Димитров в. гр. д. № 7435 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 9370/11.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 48938/2018г., Софийски районен съд (СРС) е уважил
изцяло предявените от ищеца С.И.Ж. срещу Б.Н.Т. обективно кумулативно съедини
искове, като е обявил за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 КТ клаузата
за срок за изпитване от сключеното между страните допълнително споразумение №
ЧР-492/30.11.2017г. към трудов договор № 139/09.02.2017г., признал е за
незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на
ищеца, възстановил го е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността
„началник на отдел „Маркетинг и продажби“ в дирекция „Маркетинг и комуникации“ при
ответника и е осъдил последния да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 18 547,29лв., представляваща
обезщетение за времето от 31.05.2018г.-30.11.2018г., през което лицето е
останало без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от
25.07.2018г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Б.Н.Т. (БНТ) срещу
първоинстанционното решение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необосновани
изводи на първоинстанционния съд относно недействителността на клаузата за
изпитване. Твърди се, че трудовите функции на ищеца преди и след изменението на
трудовото правоотношение, наред със сходните характеристики, разкриват и
съществени различия, които са обусловени от естеството на възложената работа.
Сочи се, че ищецът като директор на „Търговска дирекция“ е работил по
стратегически решения за управление на маркетинговия процес и е бил на пряко
подчинение на генералния директор и управителния съвет на БНТ, като е отчитал
дейността си директно на тях. Работата е била със стратегическа насоченост, а
ищецът е имал решаващо участие при определяне характера и целите на връзките на
БНТ с медийния пазар в България и чужбина, докато на последващата длъжност -
началник на отдел „Маркетинг и продажби“ ищецът е бил на пряко подчинение на
директора на дирекция „Макретинг и комуникации“ и работата му не е имала
стратегически характер. Поддържа се, че срокът за изпитване е бил необходим, за
да може работодателят да провери дали ищецът вече не като директор, а като
служител, който е на подчинение и получава и следва да изпълнява разпореждания,
би се справил на тази длъжност. С оглед изложеното се моли за отмяна на
обжалваното решение, като бъде поставено друго, с което да се отхвърлят
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия ищец, с който същата се оспорва. Сочи се, че
заеманата от него длъжност не е била променяна или е ако е била променена, то е
станало без съгласието му. Поддържа се, че клаузата за изпитване е
недействителна, тъй като осъществената промяна засяга единствено наименованието
на заеманата длъжност и структурната подчиненост, но не и самата трудова
функция и характера на извършваната работа. Моли се потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната
част, а по същество
е правилно, като въззивният съд споделя изложените в мотивите му
съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд
намира следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. чл. 70, ал. 5
и чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда (КТ).
С исковата молба ищецът е изложил твърдения, че със
сключеното между страните допълнително споразумение № 492 от 30.11.2017г. към
трудовия договор от 09.02.2017г. не е извършена промяна на трудовата му
функция, а само на наименованието на длъжността, поради което включването на
нова клауза със срок за изпитване води до заобикаляне на императивно
установената забрана по чл. 70, ал. 5 КТ. Районният съд е възприел доводите на
ищеца и с решението си е обявил на основание чл. 74, ал. 4 КТ клаузата за срок
за изпитване от допълнителното споразумение за недействителна, признал е уволнението
за незаконно, възстановил е ищецът на работа и му е присъдил обезщетение за
времето, за което е останал без работа.
Съгласно изложените във въззивната жалба оплаквания, спорният
въпрос пред настоящата инстанция отново се съсредоточава върху това дали с
допълнителното споразумение от 30.11.2017г. е изменена трудовата функция на
ищеца и са му вменени задължения, различни от тези, установени с трудовия
договор от 09.02.2017г.
За да се даде отговор на поставения въпрос е нужно да се
изследва дали работата като директор на „Търговска дирекция“ и като началник на
отдел „Маркетинг и продажби“ в дирекция „Маркетинг и комуникации“ е различна,
като се изхожда не от наименованието на длъжностите, а от естеството на
възложената работа – трудовата функция в съществените й права и задължения. При
извършен сравнителен анализ на представените по делото длъжностни
характеристики /л. 72-75 и л. 77-78/ на първоначално заеманата от ищеца
длъжност и на заеманата от него длъжност към момента на уволнението, въззивният
съд стига до извода, че макар и да са налице някои различия в изброените
функции и задължения, те не са определящи за характера на самата работа. И при
двете длъжности основната дейност се свежда до ръководство, организиране и
контрол на маркетинговия процес в БНТ. Касае се за идентични трудови функции,
като отпадането на някои задължения и въвеждането на нови такива, които не са
съществени, не променят функционалната характеристика на съответната длъжност. Различията
се състоят в променената йерархична подчиненост и в някои задължения, които
нямат определящо значение. Разликата в йерархичната зависимост и подчиненост на
служителя не може да повлияе на извода на съда, тъй като няма отношение към
възложените трудови задължения, а е израз на вътрешната структурна организация
на работодателя. От представеното извлечение от протокол № 53 на управителния
съвет на БНТ /л. 70/, макар и по косвен път, се установява, че с решение на
управителния съвет, обективирано в протокол № 52/07.11.2017г., е създадена нова
дирекция, а именно дирекция „Маркетинг и комуникации“, в която се създава отдел
„Маркетинг и продажби“, чието ръководство е възложено на ищеца. Следователно
извършените промени са резултат на вътрешна реорганизация и преструктуриране на
наличните звена и съответно на заеманите в тях длъжности. В тази насока не може
да бъде споделен доводът на въззивника, че като директор на „Търговска дирекция“
ищецът е бил на стратегическа позиция и е имал изключително и решаващо участие
при определянето характера и целите на връзките на БНТ с медийния пазар в
България и чужбина, докато на длъжността „началник отдел Маркетинг и продажби“
това не е било така. Функциите, описани в раздел I, т. 2, 6, 8, 12, 13 и раздел IV, т. 2, 3 и 4 от
длъжностната характеристика на длъжността директор на дирекция „Търговска“,
които определят значението за работодателя на осъществяваната дейност,
съответстват напълно на функциите, описани в раздел I, т. 1, 3, 8, 12, 13 и раздел IV, т. 4, 5 и 6 от длъжностната
характеристика на длъжността началник отдел „Маркетинг и продажби“. От това следва,
че работодателят е предал еднакво съществено значение на двете длъжности, които
се различават основно в своето наименование. Първоначално изпълняваната от ищеца
длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която
впоследствие е преназначен, поради което не е налице нова длъжност, тъй като
липсва съществено изменение на трудовите задължения.
Следователно включването на клауза със срок за изпитване
при преназначаването на ищеца е недопустимо и същата клауза е недействителна
съгласно чл. 74, ал. 4 КТ, в който смисъл е и трайната практика на ВКС –
Решение № 369/03.02.2014 по гр. дело № 3037/2013г. на ВКС, IV Г.О., Решение №
261/07.11.2014г. по гр. дело № 1477/2014г., IV Г.О. Клаузата за срок за изпитване може
да се включи в трудовия договор, когато се цели да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, като за една и съща работа договор със
срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното
приемане на работа съгласно императивната норма на чл. 70, ал. 5 КТ. По
изключение трудов договор със срок за изпитване може да се сключва и при
съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 КТ е
съществено променена трудовата функция на работника или служителя, каквото в
случая не е налице. Т. е. при идентичност на работата, повторна проверка на
годността на работника с уговорка по чл. 70 КТ е ненужна и затова законът не я
позволява. Идеята на законодателя е да се избегне възможността страните
(предимно работникът/служителят) да се държат в една договорна връзка, която е
неокончателна и несигурна и която може да бъде прекратена облекчено (без
мотиви, предизвествие, закрила по чл. 333 КТ, дължими обезщетения), от
страната, в чиято ползва е уговорен срокът, която най-често е работодателят.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира извода на районния съд относно недействителността на клаузата със срок
за изпитване за правилен, което води и до незаконност на уволнението, извършено
на основание чл. 71, ал. 1 КТ, и обуславя основателността и на останалите
кумулативно съединение искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
При този изход на спора, въззиваемата страна има право на претендираните и
доказани във въззивното производство разноски, които са в размер на 1200лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представените договор за правна
защита и съдействие, фактура и извлечение от банкова сметка.
***, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9370/11.01.2019г., постановено по гр. д. № 48938/2018г., Софийски
районен съд, Трето гражданско отделение, 113-ти състав.
ОСЪЖДА Б.Н.Т., БУЛСТАТ: **********,
с адрес: гр. С.,***, да заплати на С.И.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1200
(хиляда и двеста) лева, представляваща направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.