№ 42
гр. Тетевен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20214330200115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №11-0001510 от 09.04.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Ловеч.
Жалбодателят излага,че наказателното постановление е незаконосъобразно,като
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли същото да бъде изцялоа
отменено.Твърди,че извършеното от него нарушение следва да се счете за маловажен
случай,тъй като на 16.03.2021г в 13.30 баса е извършена проверка по работни места в обект
на жалбодателя,а трудовият договор на лицето Савка Лилова Кънчева,допусната до работа
от жалбодатеря,е регистриран в ТД на НАР на същата дата в 14.07 часа.Счита,че описвана в
наказателното постановление фактическа обстановка безспорно доказва неправилността и
незаконосъобразността на атакуваната постановление.
В съдебно заседание не се явява представител на жалбодателя.
Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява от юристконсулт
Деков,който моли да бъде потвърдено,като законосъобразно и правилно,обжалваното
наказателно постановление.Счита,че нарушението е доказано по безспорен начин,в
наказателното постановление се съдържат задължителните по ЗАНН реквизити,няма
допуснати нарушения на процесуалния закон.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
1
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този
смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
От приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите К. ИВ. П.,ЕМ.
Н. ИВ. и ЦВ. ИВ. Ц.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбодателят „Вивиан 1“-ООД,със седалище и адрес на управление в град София е
търговско дружество,развиващо търговска и производствена дейност във всички области в
страната и чужбина,като стопанисва сладкарски цех,намиращ се в град nn
На дата 16.03.2021г в 13.30 часа била извършена проверка по работни места в обекта
от служители на Инспекция по труда-Ловеч-свидетелите К.П.,Е.И. и Ц.Ц.,които
констатирали,че в цеха работи лице –nn,извършваща манипулации по направа на вафлени
кори на машина за производство на кори за вафли.
При проверката посоченото лице попълнило декларация,,в която посочило,че работи
за жалбодателя от дата 15.03.2021г,има установено работно време от 07.00 до 16.00 часа,като
в деня на проверката/16.03.2021г./започнала работа в 07.30 часа.
Приложен е по делото трудов договор №236/15.03.2021г,сключен между „Вивиан 1 „-
ООД и Савка Лилова Кънчева,съгласно който последната приела да изпълнява при
жалбодателя,като работодател, длъжността „манипулант промишлеността“,трудовият
договор е сключен считано от 15.03.2021г,както и в същият е отразено,че работникът е
постъпил на работа на 15.03.2021г.
От приложената справка изх.№22388213112179/16.03.2021г /стр.19 от делото/ е
видно,че уведомлението по чл.62,ал.5 от КТ е подадено на същата дата,т.е. в деня на
проверката,след нейното започване-в 14:07:07 часа.
За констатираното нарушение на чл.63,ал.2 от КТ ,на жалбодателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ №11-0001510/19.03.2021г,като същият
е връчен на пълномощник на жалбодателря/нотариално заверено пълномощно с изрично
упълномощаване за получаване на актове за нарушения и наказателни
постановление,издавани от Инспекцията по труда/,в който същият вписал възражения,че
лицето nn е подписала трудов договор на 15.03.2021 година.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление,с което за
нарушение на чл.63,ал.2 от КТ и на основание ч.416,ал.5,в-ка с чл.414,ал.3 от КТ,на
жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
2
Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от
компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност.
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се
установява от чл. 16, ал.4, т.2 и чл. 21, ал.4 т. 3, вр. чл. 20, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /ДВ бр. 6/2014, изм. и доп. ДВ.
бр.28 от 29 Март 2018г./.Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.Съгласно чл.416,ал.5 от КТ, Наказателните постановления,въз
основа на актовете за нарушения на трудовото законодателство, се издават от ръководителя
на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. От приложената по
делото/заверена от наказващия орган/ Заповед №3-0058/11.02.2014г./т.4-та от същата/ се
установява компетентността на наказващия орган в случай-Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Ловеч.
Съдът счита, че правилно както актосъставителят,така и
административнонаказващият орган е квалифицирал констатираното нарушение като
такова по чл.63, ал.2 от КТ. Съгласно същата разпоредба работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави копие от документите
по чл.63,ал.1 от КТ-трудов договор и уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ,заверено в
териториалната дирекция на НАП, подадено в тридневен срок от сключения трудов
договор. Трайно установено положение в съдебната практика е, че нарушенията по чл. 63,
ал.2 КТ и по чл. 62, ал.1 КТ са алтернативни. В случай, когато по време на проверката не са
налични документите от трудовото досие на работника, съответният проверяващ орган
следва да ги изиска. Ако се окаже, че към момента на проверката работникът въобще не е
имал сключен в писмена форма трудов договор, нарушението следва да се квалифицира
като такова по чл. 62, ал.1 КТ. В случай, че трудов договор е сключен към момента на
проверката, но не е регистриран все още в ТД на НАП и за това не е предоставено
уведомление на работника, нарушението следва да се квалифицира по чл. 63, ал.2 КТ. Точно
такъв е и настоящия случай.Приложен е трудов договор от дата 15.03.2021г. и справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ, от която е видно, че трудовия договор
е регистриран в НАП след часа на започване проверката-в 14:07:07 часа или няколко
минути преди приключване на проверката. В конкретния случай нарушението правилно
е квалифицирано като такова по ал.2 на чл. 63 от КТ.
От установената по-горе фактическа обстановка съдът прави извод, че жалбоподателя
е осъществил нарушението, за което е санкциониран.Ето защо съдът приема, че по
3
делото се доказа по безспорен и категоричен начин, че са налице предпоставките на чл.63,
ал.2 от КТ.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за маловажност на
санкционираното деяние. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма,
както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират
правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно,
нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ – изрично забраняваща на
работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните
документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние,
лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава, както и да
обуслови извод за маловажност на деянието. В тази връзка следва да се отбележи, че
специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно
нарушение почл. 415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28
ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в, ал.1 от КТ имат два
основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на
КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в
тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание -
парична санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно съгласно
Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011г. по т.д. №7/2010г. ОСНК на ВАС, в случаите, в
които бъде установено, че са налице визираните от законодателя кумулативно
дадени предпоставки по чл. 415в КТ конкретно нарушение да бъде прието за маловажно,
административно наказващият орган, респ.касационната инстанция, следва да приложи
привилегирования състав на административно нарушение по чл. 415в КТ. За да е
приложима разпоредбата на чл. 415в КТ обаче следва по делото да са установени
доказателства, че от нарушението за работника не са настъпили вредни последици.
Законодателят е предвидил отстраняването на нарушението и липсата на вредни последици
като две самостоятелни и кумулативно предвидени предпоставки за приложението на
привилегирования състав на чл. 415в от КТ. В случая прилагането на привилегирования
състав, като аргумент за липса на настъпили вредни последици се сочи именно
отстраняването на нарушението. Отстраняването на нарушението не обуславя извод за липса
на произтекли вредни последици за работника. Това е така, тъй като вредните последици не
винаги имат само имуществен характер - ТР № 6 от 15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК
относно понятието "вредни последици". Възможно е в резултат на нарушението за
работника да са настъпили и неимуществени вредни последици. Вредните последици в
случая, макар и непредвидени в състава на това формално нарушение, се изразяват в това,
4
че от неопределен период от време, но категорично до момента на извършване на
проверката, работодателят, не е изпълнявал задълженията си по Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
работното оборудване, както и е поставил в риск здравето на своя работник. Неспазването
на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд би довело до
невъзможност да се предотврати инцидент в работния обект.
Изрично в чл.415в,ал.2 от КТ законодателят е предвидил,че нарушението по
чл.63,ал.2 от КТ не е маловажно нарушение.
Ето защо съдът приема, че не са предпоставките за приложимостта в настоящето
производство на привилегирования състав на чл.415в КТ.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63,яал.3 от ЗАНН,на наказващият орган
следва да се присъди юристконсултско възнаграждение,в размер ,определен по чл.37 от
ЗПП,като в предвид фактическата и правна сложност на казуса,в случая се присъжда такова
в размер на 80.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-0001510 от
09.04.2021г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Ловеч,издадено въз основа на
АУАН №11- 0001510 от 19.03.2021г.,с което за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ и на
основание чл.416,ал.5,във в-ка с чл.414,ал.3 от КТ,на „ВИВИАН 1“-
ООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София ,1330,район
Красно село,ж.к.Разсадника,бл.14А,вх.А,ет.9,ап.42,представлявано от В. Л. В.,е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500.00/хиляди и петстотин/лева,като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5