№ 66
гр. Ловеч, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224300600215 по описа за 2022
година
С присъда № 8/20.04.2022 г. , постановена по НОХД № 276/2021 г.
Троянски районен съд е признал ИВ. П. Л., ЕГН ********** за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 345 ал.2,вр. с 1 от НК , като го е оправдал
по повдигнатото обвинение и е отменил взетата по отношение на него мярка
за неотклонение „Подписка“, с определение № 89/20.04.2022г. по реда на чл.
309, ал.4 от НПК.
Срещу така постановения съдебен акт е подаден протест от Снежа
Георгиева – прокурор при Районна прокуратура – гр. Ловеч, Териториално
отделение – гр. Троян в предвидени от закона срок по реда на въззивното
производство. В протеста и допълнителното изложение сочи, че същият е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. В тази връзка излага
подробни съображения. Счита, че първоинстанционният съд е тълкувал и
оценявал превратно събрания по делото доказателствен материал, въз основа
на което е изградил своите фактически изводи, поради което направените въз
основа на тях заключения са постановени в нарушение на материалния и
процесуални закон. Излага, че неправилно първоинстанционния съд е
определил управляваното от И.Л. превозно средство, като „двуколесно“
такова, въпреки че по делото безспорно е било установено, че същото е
„моторно превозно средство“- мотопед, марка „Ямаха". Посочва, че по
отношение на този факт са налице противоречия в мотивите на решаващият
1
съд и правните му изводи. Сочи разпоредбата на §6,т.11 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, съгласно която МПС е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни
средства и индивидуалните електрически превозни средства. Освен това
изтъква, че от показанията на свидетелите П. и Н. се установява, че същите
първоначално са установили самоличността на водача в лицето на
подсъдимия, факта, че същият е неправоспособен водач, а след това са
констатирали рамата и номера на мотопеда, като свидетелят П. не е посочил,
че това е „скутер“, а употребения израз от свидетеля Н. два пъти относно този
факт е синоним на мотопед. Счита, че с оглед на констатираното
противоречие съдът е следвало да извърши допълнителен разпит на свидетеля
Н. по отношение на това обстоятелство. Излага, че неправилно
първоинстанционния съд кредитира обясненията на подсъдимия Л. в частта, в
която същият е посочил, че върху процесното МПС е имало „поставени
лепенки с обозначение на марката „Ямаха". Сочи, че същите се опровергават
от показанията на разпитаните свидетели и не се подкрепят от събрания по
делото доказателствен материал. Приема за неправилен направения извод от
съда, че непосредствен обект на престъплението по чл. 345 ал. 2 от НК са
обществените отношение свързани с безопасността на транспорта. Изтъква,
че това са обществените отношения свързани с отчетност и контрол, а
именно свързани с реда в транспорта. Не споделя направения извод от
решаващия съд, че обвинението не е доказано от обективна страна, тъй като е
следвало да се съберат доказателства относно това кога и по какъв начин
подсъдимият Л. е придобил „двуколесното превозно средство", за да възникне
за него задължение да го регистрира. Счита, че тези факти са правно
илеревантни в конкретния казус. Изтъква, че следва да се установят две групи
обстоятелства, а именно: управление на процесния мотопед на 04.09 2020 г.
от страна на подсъдимия Л. , като в тази връзка са показанията на свидетели
очевидци М.С., А.Н. и М.М., включително и факта ,че свидетелката И., с
която живее на семейни начала се е возила като пътник, като се приеме като
защитна тезата на същия, че е „бутал“ мотопеда. Второто обстоятелство,
което следва да се установи, че процесният мотопед - марка „Ямаха", с номер
на рама DGM 53728 ОМ, номер на двигател 4КН -007175, тъмно зелен на
цвят, без регистрационна табела, не е регистриран по надлежния ред,
предвиден в чл.140, ал.1, изр. 1 и ал.2, изр. 1 от Закона за движението по
пътищата и в чл.2, чл.З, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредбата № 1-45/24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение, пускане в движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистриране на пътни превозни средства, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Сочи, че това обстоятелство се доказва както от
показанията на свидетелите Й.С. Н., С. П. П. и М.С. С., така и от приложеното
писмо от сектор „Пътна полиция" при ОД МВР-Ловеч с № 906000-
2325/02.03.2022г., както и от справка в централна база КАТ по рег.№/л.82и
л.83 от ДП/. Излага, че е правно ирелевантно за повдигнатото обвинение по
чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Л. е собствеността
върху процесното моторното превозно средство. Освен това сочи, че не
2
споделя твърденията на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано
какъв вид е моторното превозно средство и дали то подлежи на задължителна
регистрация или попада в някоя от хипотезите на чл.1,ал.4 от Наредбата № I-
45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение, пускане в
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства,
издадена от Министъра на вътрешните работи.Счита, че от събраните
доказателства безспорно се установява вида на управляваното от подсъдимия
Л. МПС, а именно-мотопед, както се установява и че същото МПС не попада
в нито една от хипотезите посочени по-горе, поради което подлежи на
регистрация, съгласно императивната норма на чл.2 от посочената по –горе
Наредба № 1-45/24.03.2000 г. Счита, че решаващият съд превратно е тълкувал
и напълно е игнорирал показанията на свидетелите -очевидци, относно вида
на моторното превозно средство управлявано от подсъдимия Л., а именно
свидетелите М.С. С., Й.С. Н., С. П. П., А.Н. и дори показанията на
свидетелката Е.Х.И.. Сочи, че същите заявяват, че то е било мотопед, като
показанията им са ясни, логични , непротиворечиви и еднопосочни и
кореспондират както по между си, така и с останалия доказателствен
материал, поради което съдът е следвало да ги кредитира. Счита ,че следва
да вземе под внимание и факта, че освен очевидци на деянието са и
полицейски служители с дългогодишен опит, като св. Й. Н. е водач на
патрулен автомобил, мл.инспектор в РУ-Троян, св.С. П. е мл.автоконтрольор
в РУ-Троян, а св. М.С. е бил Началник участък в гр.Априлци при РУ-Троян,
поради което точно могат да определят вида на моторното превозно
средство. С оглед на това счита, че първоинстанционния съд е допуснал
нарушения по оценката на доказателствената съвкупност и начина на
изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия. В тази
връзка сочи Решение № 6/2012г. III н.о. ВКС /. При горните съображения
излага, че направеният от РС-Троян правен извод относно недоказаност на
вида на управляваното МПС от подс.Л. е в противоречие с надлежно
събраната по делото доказателствена съвкупност. В тази връзка счита, че
решаващият съд е изопачил доказателствените материали и е направил
превратно тълкуване на показанията на свидетелите М.С. С., Й.С. Н. и С. П.
П., като е възприел, че е налице противоречие в показанията на тримата
свидетели, тъй като не можели да си спомнят къде точно върху процесното
моторно превозно средство са установили номера на рамата, който са
възприели и по който са направили справка, чрез таблета и в ОДЧ при РУ-
Троян и са установили, че същото не е регистрирано по надлежния ред като
по този начин е нарушил законите на обективната логика на изследваните
факти и обстоятелства свързани с престъпното деяние и възприетото от
цитираните свидетели. Сочи, че с оглед на изминали срок от извършване на
деянието и разпита на тези свидетели в съдебно заседание, както и с
ежедневната им работа е невъзможно да се помни на кое точно място върху
процесния мотопед са били изписани идентификационните знаци на рамата,
които са възприели. Счита, че това е правно ирелевантно. Изтъква, че
показанията на свидетелите М.С., Й. Н. и С. П. се отличават с висока степен
3
на конкретност относно правнорелавантните за делото обстоятелства,
включени в предмета на доказване. Сочи, че установеното било констатирано
от полицейските служители в Акт за установяване на административно
нарушение с бл.№224995 от 04.09.2020г., който подсъдимия Л. подписал с
отметка, че има възражения и че ще ги представи в РУ-Троян в тридневен
срок, което не направил. С оглед на това , че обстоятелствата са установени
от показанията на цитираните полицейски служители не е било необходимо
изземване на мотопеда. Сочи, че в подкрепа на показанията на тези свидетели
е и последващата проверка в масивите на КАТ, поради което не е било
необходимо извършване на експертиза и в тази връзка изземване на
мотопеда. Изтъква ,че в §6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е
посочено, че „регистрация" е административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификация на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Излага,
че игнорирането от съда на посочените по-горе доказателства по своята
същност представлява нарушение при формиране на вътрешното му
убеждение - Решение № 475/2010г. на I н.о. на ВКС. Изтъква, че неприeма и
намира за неправилни доводите на съда, относно това, че управляваното от
подсъдимия „двуколесно превозно средство“, не е приобщено към
доказателствата по делото, нито е било предмет на оглед, нито е експертно
изследвано дали това са действителните номера на рама и двигател, за да се
установи по несъмнен начин, че не е налице въздействие върху същите или
подмяна, както и не е установено това какъв вид МПС е -мотопед, мотоциклет
или друго" т.е. че е налице „доказателствена празнота". Счита, че този извод
на съда е в пълно противоречие със забраната, визирана в чл.14, ал.2 от НПК
за придаване на предварително определена сила на доказателствата и
доказателствените средства при вземане на решения по вътрешно убеждение.
Счита, че в конкретния случай не са били налице предпоставките на чл. 212,
ал.2 от НПК, касаещи образуване на досъдебно производство в условията на
неотложност, поради това , че налице са били трима свидетели-очевидци
относно вида, цвета, марката на управляваното от подс.Л. моторно превозно
средство, същите са възприели липсата на регистрационна табела и наличието
на знаци върху МПС-то, като са отразили констатираното в АУАН приобщен
по надлежния ред. Счита, че с оглед допълнителна проверка на показанията
на полицейските служители е следвало решаващият съд да изиска от РУ на
МВР-Троян разпечатка за дейността на наряда от 04.09.2020г. т.е.
т.нар."ежедневен отчет" в който се отразява цялата проверка извършена от
полицейските служители Н. и П., както относно вида МПС, марка, модел,
идентификационни номера на същото, цвят, така и относно проверяваното
лице, проверка която решаващият съд не е извършил, с което е нарушил
принципа за разкриване на обективната истина, който принцип е визиран в
чл.13 от НПК. Сочи,че съдът в мотивите си коментира само обективната
страна на престъплението, макар, че изводите му за несъставомеронст на
деянието се отнасят както за обективната, така и за субективната страна на
същото.
По изложените съображения счита, че изводите на първоинстанциония
4
съд за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна са
неправилни и са постановени в нарушение на материалния закон, че в хода на
досъдебното производство и проведеното съдебно следствие събраните
гласни и писмени доказателствени източници са в изискуемата от
процесуалния закон степен на достатъчност за обосноваване по несъмнен
начин на предявеното на подсъдимия обвинение в извършване на
горепосоченото престъпление по транспорта, за което същият е бил предаден
на съд.
Изтъква, че първоинстанционния съд в мотивите си признава
„подсъдимия за невинен, тъй като не се установи, че деянието по чл.345,ал.2
вр.ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение, е извършено от ИВ. П.
Л.."т.е. съдът приема, че е извършено деяние, но не е извършено от
подсъдимия и го оправдава - Решение № 230 от 07.05.2007г. на ВКС по н.д.
№1003/2006г. на Ш н.о и Решение № 579 от 28.06.2007г. на ВКС по н.д.
№313/2007г. на III н.о. С оглед на това счита, че е налице противоречие в
мотивите на присъдата на РС-Троян, I-ви състав, поради което същата не
отговаря на изискванията на закона визирани в чл.305 от НПК и по същество
липсват такава.
По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени
постановения от първата инстанция съдебен акт, като по реда на чл. 336,
ал.1,т.2 от НПК постанови нова присъда, с която подсъдимия ИВ. П. Л. да
бъде признат за виновен.
В срока на чл. 322 от НПК е постъпило възражение от подсъдимия,
чрез неговия защитник – адвокат Ичев - ЛАК, в което счита претенцията на
прокурора, относно неправилно установена фактическата обстановка,
съвпадаща със събраните доказателства по делото, както и с фактическите
констатации посочени в обвинителния акт, за неоснователна. Счита, че съдът
подробно, последователно и в своя логически смисъл е посочил и обсъдил
всички налични доказателства по делото - както писмени така и гласни и е
изразил, кои кредитира, в каква степен и защо. Сочи, че въпреки усилията на
съда за събиране на всички доказателства, така и не се е установило с
категоричност, каква марка, модел, вид МПС, работен обем на двигателя,
конструктивна максимална скорост и други важни характеристики, което
определят едно МПС какъв вид е от една страна и от друга дали подлежи на
регистрация или не, съгласно Европейското и българско законодателство.
Изтъква ,че не приема становището на представителя на обвинението, че с
гласни доказателства може да се установят описаните по-горе обстоятелства,
които са относими към предмета на деянието. Счита, че изтъкнатите в
протеста обстоятелства относно факта, че полицейските служители били с
достатъчно стаж и опит, за да преценят едно МПС дали е мотопед, скутер,
мотоциклет и каква марка и модел, както и какви следва да са
идентификационните номера на едно МПС и къде са изписани и дали
евентуално същите са били подложени на някакво въздействие, поради което
не следва да се изземе същото, за неприемливи, като такъв извод реално би
обезсмислил всички други посочени в НПК доказателствени способи. В тази
връзка, излага, че по делото не е станало ясно какъв експертен опит имат
5
посочените по-горе свидетели в сферата на МПС, ако имат такъв къде според
тях следва да бъде изписан номера на рамата на това МПС и колко символа и
какви следва да съдържа същия . Сочи, че свидетелите не са отговорили при
разпита им на тези въпроси. Освен това изтъква ,че от показанията на същите
не се установява възприетото от тях МПС какъв работен обем на двигателя
има, каква е конструктивната му максимална скорост , че да бъде описано от
тях като мотопед, като и това,че на външен вид изглежда малък, не го прави с
категоричност МПС, което да подлежи на регистрация като мотопед. Сочи, че
на тези въпроси не може да бъде даден отговор, тъй като процесното МПС не
е било обезпечено, за да му бъде направена съответната експертиза. Изтъква,
че по същество съставения АУАН , в който се посочва МПС няма
доказателствена сила. АУАН, който се явява единствения документ, в който
се посочва процесното МПС няма доказателствена сила, каквато е и
практиката застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год.
Счита, че само с гласни доказателства, не може да бъде доказано по
категоричен начин дали деянието, за което е предаден на съд подсъдимия Л.
е осъществено от обективна страна, като в тази връзка не споделя посоченото
от представителя на Прокуратура, че съдът неправилно е възприел , че е
налице противоречие в показанията на тримата свидетели -полицейски
служители, тъй като не можели да си спомнят, понеже минал голям период от
време къде точно върху процесното МПС са установили номера на рамата,
който са възприели а и това нямало никакво значение. Изтъква, че последните
и при разпита им в досъдебното производство, по отношение на посочените
обстоятелства не са дали конкретен отговор. Сочи, че мястото на изписване
на VIN номера на всяка марка и модел МПС е една от важните
характеристики на всеки производител и ориентир за експертите и службите
за контрол, за да установят с категоричност дали едно МПС е
компрометирано или не. Излага, че в този смисъл от изключително значение
е от колко символа и какви се съдържат в този V1N номер - всеки символ
означава конкретна информация / например държавата производител,
годината на производство, обем на двигателя и др./ и само по този номер,
един експерт може да установи цялата информация и технически
характеристики на едно МПС. В тази връзка изтъква, че по делото е налично
писмо на КАТ - Ловеч, в което категорично се посочва, че такава информация
- дали посочения в процесния АУАН номер, въобще е номер на рама и къде
следва да се изписва и за какво МПС, може да се посочи, само от конкретен
производител. Сочи, че в този смисъл информация не е събирана от
разследващите органи в хода на воденото ДП по случая.
По изложените съображения счита, правните изводи на съда относно
това , че деянието за което е предаден на съд подсъдимия И.Л. не е доказано,
нито от обективна, нито от субективна страна за правилни, поради което моли
настоящата инстанция да потвърди оправдателната присъда на PC Троян като
правилна и законосъобразнна.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
протеста. Счита, че присъдата е незаконосъобразна. Сочи, че е налице
превратно тълкуване на фактите, поради което същата следва да бъде
6
отменена , а лицето осъдено с поисканото от прокурора на първа инстанция
наказание.
Защитникът на въззивника в съдебно заседание поддържа депозираните
възражения. Счита направените изводи на първоинстанционния съд за
обосновани, правилни и законосъобразни, като моли оправдателната присъда
да бъде потвърдена.
Въззиваемият Л. в съдебно заседание посочва ,че иска да бъде
оправдан. Сочи, че не е извършил това престъпление, и не би трябвало да
поема вина за нищо.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата,
становището на страните в процеса, приложените към делото доказателства и
след като сама провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
приема за установено следното:
Въззивникът Л., ЕГН ********** с посочения по-горе съдебен акт е
признат за невиновен в това че на 04.09.2020 г. около 15.05. часа в гр. А.,
област Ловешка, кв. „В.“, по улица „Балкан“ № 18, с посока на движение от
кв. „Зла река“ към кв. „ В.“ е управлявал моторно превозно средство –
мотопед марка „Ямаха“ с номер на рама DGM 53728OM, номер на
двигател4КН – 007175, тъмно зелен на цвят, без регистрационна табела, което
не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140 ал. 1, изр. 1 и ал. 2,
изр. 1 от Закона за движението по пътищата и в чл. 2, чл. 3 , ал. 1 и чл. 4 ал. 1
от Наредба № 1- 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране
на пътни превозни средства ,издадена от Министъра на вътрешните работи,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение да е извършил престъпление по чл. 345 ал. 2 във връзка с ал. 1 от
НК.
За да обоснове своя правен извод първоинстанционния съд е изложил
подробни мотиви, в които е приел, че от събраните по делото доказателства и
при анализ на същите, преценени поотделно и тяхната съвкупност не е
доказано обвинението срещу от И.Л. по чл. 345 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК
, да е осъществено от него, както от обективна, така и от субективна страна/л.
4 от мотивите/. Този правен извод съдът е направил и на л. 7 от мотивите – „
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 304 от НПК, съдът призна
подсъдимия за невинен, тъй като не се установи, че деянието по чл. 345 ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение е извършено от
И.П. Л.“. В същото време на страница 4 от мотивите освен посоченото по-
горе съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява
и доказва осъществяване на всички признаци от обективната страна на
състава на престъплението по чл. 345 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Анализът на посочените по-горе факти сочи, че е налице вътрешно
противоречие в мотивите на първоинстанционния съд. От една страна същият
приема, че е налице престъпление, което обаче с оглед на доказателствата по
делото не е доказано да е извършено от въззиваемия Л., а от друга страна
7
приема, че не е било установено и доказано осъществяване на всички
признаци от обективната страна на престъплението, което сочи, че по тази
причина следва да се приеме, че съдът приема, че изобщо не е осъществен
състава на престъплението по чл. 345 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Липсват и
мотиви относно субективната страна на престъплението. Наличието на това
противоречие не дава възможност на настоящата инстанция да установи,
какво е било вътрешното убеждение на решаващия съд при постановяване на
неговия съдебен акт, за да вземе становище. Освен това то поставя в
невъзможност и въззиваемия да организира защитата си, но с оглед на това,
че същият е оправдан, съдът приема, че на са му нарушени правата в този
смисъла.
Посоченото и допуснато по-горе отстранимо процесуално нарушение,
по своята същност представлява липса на мотиви, поради което настоящата
инстанция приема, че следва да се отмени присъда № 8/20.04.2022 г. ,
постановена по НОХД № 276/2021 г. Троянски районен съд, с която е
признал ИВ. П. Л., ЕГН ********** за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 345 ал. ал.2,вр. с 1 от НК и го е оправдал по същото.
В този смисъл съдът споделя възраженията направени от представителя
на обвинението. Не споделя същите в частта, с която се твърди,че за
изясняване на обективната истина по делото съдът е следвало да събира
доказателства, тъй като освен, че НПК задължава съдът да изяснява
обективната истина по делото, то в тежест на представителя на обвинението
да докаже , че подсъдимия е извършил, престъплението за което му е
повдигнато обвинение. Видно от делото прокурорът, който е подал протеста е
участвал и при разглеждане на делото, като не е упражнил правомощията си в
този смисъл.
Освен това счита, че за изясняване на обективната истина по делото
следва да се изиска от представителството на „Ямаха- България“ да посочат
къде се поставят номерата на рамата и двигателя на превозните средства, с
какви обозначения и налице ли е разлика, с оглед различната кубатура на
продаваните от тях МПС. По отношение на това обстоятелство и въззивната
инстанция може да събира доказателства, но в конкретния казус с оглед на
констатираното процесуално нарушение не предприе действия в тази насока.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 8/20.04.2022 г. , постановена по НОХД №
276/2021 г. на Троянски районен съд, с която е признал ИВ. П. Л., ЕГН
********** за невиновен в извършване на престъпление по чл. 345 ал. ал.2,вр.
с 1 от НК и го е оправдал по същото.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Троян за разглеждане от друг
8
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9