О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
29.06.2021
Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети
юни Година
2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 837 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който пълномощникът на ответниците е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове допустими. Доводите в отговора за нередовност на исковата молба, са
неоснователни, доколкото касаят основателността на предявения с нея иск, а не
редовността й.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните писмени документи.
Следва
да се уважи искането на ищеца и му се даде възможност, най-късно в насроченото
за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да
допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване
на посочените в поправената му искова молба обстоятелства, които са относими към предмета на делото, необходими за правилното
му решаване и е допустимо да се установяват с такива доказателства съгласно чл.
164 ГПК, а възраженията за противното в отговора са неоснователни.
Следва
да се даде възможност на ответниците, най-късно в
насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да допълнят непълното си
искане за предоставяне на възможност да водят за разпит трима свидетели, като
посочат фактите, които искат да доказват с показанията им, едва след което
съдът ще се произнесе в същото заседание по това им искане (чл.
156, ал. 2 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответниците с приложенията към него. Страните следва да се
приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят
преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, са посочени
в поправената му искова молба и се изразяват по същество в това, че на - г.
починал Й. А.Й., б.ж. на гр. С. и негов баща. След смъртта му негови наследници
по закон останали той и брат му А.Й.А.,***. Тъй като и двамата били наследници
по закон от една и същата степен, притежавали от по ½ ид.ч от наследствените права. Приживе баща им притежавал САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор -, с адрес на имота в -, който обект се намирал
на етаж 1 в сграда с идентификатор -, с предназначение
на сградата: жилищна сграда - многофамилна, разположена
в поземлен имот с идентификатор № -, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с брой нива на обекта 1, без посочена площ по кадастрална
карта, при граници и съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - няма, под
обекта - няма, над обекта: -.1, заедно с прилежащите на самостоятелния обект ½
идеална част от избеното помещение и таванско помещения. Въпросният имот бил
придобит от баща му, както следвало - на 13.11.1971 г. с н.а. за дарение №
141/1971 г., баща му придобил 1/18 ид.ч. от имота от
своите родители. Впоследствие с поделителен протокол
от 18.03.1972 г. по гр.д. № 765/1972 г. на Старозагорския районен съд,
въпросният имот бил поставен изцяло в дял на баща му, като не било предвиждано
каквото и да било уравняване на дялове, както и насрещна престация.
Отделно от липсата на възмездност при придобИ.ето на имота и извършената подялба на последния,
към двете придобивни дати баща му бил с прекратен
брак с майка му Е.Г.М., сключен на - г. с акт за брак № - г., разтрогнат с решение
№ 77 на Окръжен съд С., влязло в сила на - г. На 29.12.2001 г., с н.а. №
164/2001 г. по описа на нотариус Д.Н., баща му се разпоредил с правото на
собственост върху гореописания имот в полза на брат му - ответника. Предвид
възмездния характер на прехвърлителния договор и тъй
като към момента на прехвърлянето брат му бил в граждански брак с настоящата си
и до момента съпруга - ответницата, собствеността върху самостоятелния обект била
придобита от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Правото на
собственост било прехвърлено срещу алеаторното
задължение на брат му да гледа и издържа своя праводател
в бъдеще време. Съгласно договора изпълнението се дължало лично от приобретателя, като страните договорили разделното си
живеене (предвид запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване и
обитаване върху имота). Доколкото му било известно, през по-голямата част от
времето брат му със своето семейство не пребивавали на територията на страната,
а когато били в нея, живеели в град В..
Последните не полагали каквито и да било грижи за баща му, докато бил жив.
Въпреки своите нужди, наследодателят им бил принуден да се грижи изцяло сам за
себе си и за своето домакинство. Сам, въпреки напредналата си възраст, бил
принуден да почиства апартамента си, сам и изцяло за своя сметка пазарувал
ежедневно необходимите си продукти, сред тях и храна, облекло и лекарства.
Въпреки че през годините страдал от доста заболявалия, той бил принуден, поради
липсата на дължимата му се от ответника помощ, да се справял с насъщните си
нужди самостоятелно, като това му създавало изключителни затруднения. В
последните години от своя живот баща му пострадал, като през зимата на
2015-2016 г., на път за закусвалня до дома му, където отивал, за да закупи своя
обяд, се подхлъзнал и паднал, като при това падане счупил и своя крак. Дълго
време останал на легло и страдал, като за него се грижили съседи и приятели до
кончината му, а не брат му. В това време, когато баща му се нуждаел най-много
от грижи, а и до края на живота му, ответникът не положил никаква част от
грижите, които дължал на своя праводател и така
виновно неизпълнил задълженията си по договора, с който придобил описания имот.
Гореизложеното обосновавало едно пълно неизпълнение на договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, което всякак обосновавало основанието за неговото разваляне. За
него, като наследник по закон на починалия наследодател, бил налице правен
интерес да предяви иск за правата на наследодателя си и да иска развалянето на
договора, по който било налице пълно неизпълнение от страна на ответника.
Искането
е да се развали, поради виновното му неизпълнение от ответника и до размера на ½
ид.ч. от правото на собственост, сключения между същия
и бащата на ищеца - Й. А.Й., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължението за гледане и издръжка, материализиран в н.а. № 164/2001 г. на нотариус
Д.Н., който имот представлява гореописания САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, заедно
с прилежащите му и неразделна част от последния ½ идеална част от
избеното помещение и таванско помещения. Претендира разноски.
Правна
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответниците заемат
становище, че на първо място исковата молба следвало да бъде оставена без
движение, защото описаният в петитума й имот бил
различен от този, предмет на договора за гледане и издръжка, чието разваляне се
искало, подробно описано в исковата молба. На второ място предявения иск бил
неоснователен. Уместно било да посочат, какви били причините Й. А.Й.,
наследодател на ищеца и ответника, да сключи договора с последния, както и да
направи разпореждане с имуществото си, което щяло да остане след неговата
смърт. Бракът му с неговата съпруга Е.Г.М. бил прекратен с решение на Окръжен
съд С., в сила от - г. Двете деца, родени от брака, били разделени, като ищецът,
тогава само на три години, бил отгледан от майка си, а ответникът - от баща си.
Това оказало огромно въздействие, чийто резултат било изключително лошото
отношение на ищеца към неговия баща - възприемал го само като източник на
средства. Никога не му бил демонстрирал уважение. Не се интересувал от него, от
желанията и нуждите му, даже напротив обиждал го и упражнявал физическо насилие
срещу него. В началото на 2000 г., след по-сериозен инцидент между двамата, Й. А.Й.,
огорчен от отношението на сина си М., споделил със свои близки и приятели, че
вече имал само един син - ответникът. Това го подтикнало да състави цитираното
в пункт първи завещание, с което изразил волята си цялото му движимо и
недвижимо имущества, както и налични парични средства и финансови инструменти,
след неговата смърт да останели за сина му А.Й., като по този начин изразил
воля да обезнаследи другия си син М.Й.. Обстоятелството, че Й. А.Й. получавал
подкрепа, грижа и нужното уважение само от ответника и неговата съпруга го
мотивирали да предложи сключването на договор, с предмет прехвърляне на имот
срещу задължение за гледане и издръжка. Видно от текста му, имота, предмет на
същия, бил прехвърлен на А.Й.А. срещу задължението за грижи, гледане и издръжка
по отношение на прехвърлителя, което се изразявало в
осигуряване на подслон, прехрана, при заболяване - лекарски грижи и
медикаменти, почистване и въобще осигуряване на един нормален и спокоен живот
на прехвърлителя до края на дните му, като последният
си запазвал правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на
гореописания недвижим имот. Обстоятелството, че А.Й.А. към датата на сключване
на договора бил в брак с И.Г.А. означавало, че имотът, предмет на договора, бил
придобит в режим на СИО, като грижите се дължали и от двамата, тоест приобретатели по същия били двамата ответници.
Видът и обемът на дължимата от тях престация се
определяли от уговореното. Следователно в производството по разваляне на
договор за гледане и издръжка съдът следвало да тълкува волята на страните
относно обема на тази престация. Запазеното за прехвърлителя пожизнено и безвъзмездно право на обитаване
на имота означавало, че страните били договорили разделно живеене. Този факт не
се оспорвал от ищеца и молят съдът да приемел, че същият бил безспорно
установен по делото. Разделното живеене и съответните на това грижи били
уговорени от страните. От една страна с оглед на това, че към датата на
прехвърляне имота прехвърлителят Й. А.Й. бил
изключително жизнен, запазен, в добро общо, физическо, умствено, здравословно
състояние. Поради силно изразената му независимост, същият не искал да бъде
третиран като инвалид (какъвто не бил), нито да бъдел обгрижван
непрекъснато. От друга страна този разделен начин на живеене бил уговорен от
страните и с оглед обстоятелството, че към датата на сключване на договора,
както ответникът, така и неговата съпруга били в трудови правоотношения, като
местоработата им била в гр. В.. Именно поради уговореното разделно живеене
обемът и характерът на грижите отговаряли на конкретните изисквания, очаквания
и нужди на прехвърлителя към всеки един момент от
сключване на договора до смъртта му. Това била и целта на сключения договор,
същите да бъдели обезпечени по най-добрия възможен начин, съобразно
възможностите на приобретателите да ги предоставели. Оспорвали
твърдението на ищеца, че изпълнението на задълженията по договора за гледане и
издръжка се дължало само лично. В договора нямало изрична клауза, която да
забранявала изпълнение на някое от задълженията, чрез трето лице. Очевидно било,
че лекарските грижи се предоставяли от лекар, тоест трето лице. Извършването на
някои фактически действия, свързани с почистване на дома, пране, приготвяне на
храна и т.н. можело да бъдат извършени от лице, наето за сметка на приобретателите. Всъщност наемането на лице за почистване било
практика за ответницата, която често ползвала услугите на такова и за
почистване на своя дом в гр. В.. Основното в двата посочени случая било, че
задълженията на приобретателите били изпълнени, при
осигурено от тях лечение на прехвърлителя (чрез
осигуряване на лекарска помощ, необходими изследвания и медикаменти) и
осигуряване на чист и спретнат дом (чрез лично извършено почистване или такова
от наето лице). Когато приобретателите били във
фактическа невъзможност да предоставят дължимите грижи, защото били на работа
или почивка, тези грижи били предоставяни чрез трети лица. Едното било д-р Г.П.М.,
който поемал задължението всекидневно да проверява дали приобретателят
има нужда от нещо, какво било здравословното му състояние, както и да му
осигурява всичко необходимо. Отделно винаги в тези случаи било ангажирано лице,
което да извършва ежедневните дейности по почистване на дома, готвене, пране,
гладене и т.н. битови дейности. Важно било да се отбележи, че винаги, когато престацията по договора била предоставяна чрез трето лице,
при обективна невъзможност на приобретателите да
изпълняват лично (защото били на работа, на почивка, в чужбина), винаги било
налице изричното съгласие на прехвърлителя поетите по
договора задължения за гледане и издръжка да може да бъде предоставени по този
начин. При изрично даденото предварително съгласие действията по грижа и
издръжка били приети от прехвърлителя, следователно
не можело да се твърди неизпълнение. Считат, че дължимата издръжка и гледане не
били конкретизирани в достатъчна степен в договора, което се извеждало от
формулировката „осигуряване на един нормален и спокоен живот на прехвърлителя да края на дните му". Налице било едно
общо и неизчерпателно посочване на задълженията на приобретателите
(осигуряване на подслон, прехрана, почистване, лекарски грижи, медикаменти),
поради което следвало да се приеме, че страните се били съгласили да бъде
осигурявана съответната необходима на прехвърлителя Й.
А.Й. издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи на базата на
действителните му конкретни нужди във всеки един момент, като се отчитали
промените в състоянието му. Изпълнението на задълженията на приобретателите
за гледане и издръжка било дължимо както чрез осигуряване на прехвърлителя на достатъчно парични средства, така и чрез
натурална престация, която включвала извършване на
необходимите действия по осигуряване на нормални бит и домакинство, полагане
грижи за здравословното състояние и не на последно място такива с нравствен
елемент - уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда и принадлежност към
семейството на приобретателите. Такова изпълнение във
всичките му аспекти било предоставено на прехвърлителя
от ответниците. Ето защо, оспорват твърденията, че не
били полагали каквито и да било грижи за Й. А.Й., че го били оставили сам и за
своя сметка да пазарува необходими продукти (облекло, храна и лекарства) и да
се справя с ежедневните си нужди. Тези твърдения не били верни. На прехвърлителя Й. А.Й. през целия срок на договора били
предоставяни парични средства в достатъчен размер. До началото на 2007 г. това
ставало чрез ежемесечни плащани на ръка. След това, за улеснение ответника А.,
същият наредил извършване на постоянни преводи от неговата сметка в - в сметка
на прехвърителя Й. А.Й., разкрита в същата банка. От
приложените към писмения отговор банкови документи, а именно история на сметка
на ответника, заверени от - (придобила активите на българското подразделение на
-, считано от 15.01.2019 г.). От тях се установявало, че ответникът А.А. превеждал ежемесечно суми в размер на 500 до 700 лева.
Доказателства за извършени банкови преводи преди 2009 г. не били представени,
тъй като банката не пазела архив за този период. След пролетта на 2013 г.
плащането, по изрично искане на прехвърлителя, отново
било извършвано на ръка, тъй като поради напредналата му възраст, същият считал
този начин за по-удобен. Така разполагал с парите, без да му се налагало да
посещава банка. Въпреки договореното разделно живеене, ответниците
А.Й.А. и И.Г.А. сторили всичко необходимо, така че Й. А.Й. да се чувства част
от тяхната семейна среда, като го направят част от живота си и споделят
максимално време заедно. След пенсионирането им, това време било почти
непрекъснато, като или те били в гр. С. при него, или той бил при тях във гр. В..
Още от началото на изпълнение на договора (а и преди това) по установена между
страните традиция, всяка зима Й. А. прекарвал по 3-4 месеца в гр. В. в дома на ответниците, който се отоплявал с парно. Пак по традиция,
създадена преди сключване на договора и продължила и след това, всяко лято Й. А.
*** по месец, месец и половина, за да посещава плаж и
да се възползва от лечебните свойства на морето. Ответниците
винаги, когато имали възможност, т.е по време на платен годишен отпуск (докато
още работели), били в С. и живели заедно с прехвълителя.
Всички празници, Великден, Коледа, Нова година, рождени дни прекарвали заедно
(било във гр. В., било в гр.С.). Всяка пролет, на тридесети март, на пети
април, на двадесети май, прехвърлителят бил във В.,
за да празнува със семейството си рождените дни, съответно на своя внук Д. (син
на ответниците), на И.А. и на А.А..
Винаги, всяка година на двадесет и първи май посещавал църквата - в гр. В., на
която дата винаги имало храмово тържество и се правел курбан за миряните. Изцяло
по тяхна инициатива и за тяхна сметка ответниците
организирали голямо тържество в ресторант в гр. С., за да се отпразнува по
подходящ начин с близки и приятели осемдесетгодишният юбилей не прехвърлителя. Й. А.Й. не само не бил изоставен и сам,
както се твърдяло в исковата молба, а бил част и уважаван член на семейството
на ответниците. Изложеното по-горе показвало, че прехвърлителят и приобретателите
живеели през по-голяма част от годината заедно, а в последните години (след пенсиониране
на ответниците) почти непрекъснато заедно. Независимо
дали били заедно или не, на Й. А.Й. за целия срок на договора ежемесечно била
предоставяна парична сума. Размерът й, в посочени по-горе размери, показвал, че
му била предоставяна издръжка в размер, напълно достатъчен за посрещане на
всичките му неговите нужди. В периодите, когато Й. А.Й. бил в гр. С., а А. и И.А.
***, дължимата по договора грижа, извън посоченото плащане, била предоставяне
чрез наемане на лице, което да се грижи за битовите му нужди, както и
едновременно с това ангажиране на д-р Г.П.М., който да проверява всекидневно
(чрез посещение или по телефон) за нуждите му, както и да следи здравословното му
състояние, и в случай на нужда, да реагира адекватно, като му осигури нужното
лечение. Всъщност даже и когато ответниците били в
гр. С., в случаите, когато прехвърлителят имал
здравословен проблем, винаги търсили съдействието на д-р М. във връзка с
намиране на подходящ специалист, болнично заведение, осигуряване на
специализирана грижа и др. В исковата молба се твърдяло, че Й. А.Й. страдал от
доста заболявания. Всъщност ищецът, който от 2003 г. бил в -, нямал никаква представа,
нито се бил интересувал какво било здравословното състояние на неговия баща.
Единственото нещо, което представлявало интерес за ищеца, било какво имущество
щяло да остане след неговата смърт. Всички грижи за здравето на Й. Й. били
предоставяни от ответниците и то не само поради
поетите по договора задължения, а и поради моралните такива, произтичащи от
дължимото на родител и свекър уважение, и извършване на всички необходимо за
осигуряване на спокойни старини. Поели грижата за осигуряване на адекватна
медицинска помощ, лечение и грижа в периода на възстановяване, когато през 2005
г. Й. А.Й. получил инфаркт. Когато това се било случило, ответникът А.А. бил при баща си в гр. С.. Ответницата А. пристигнала на
следващия ден и останала да се грижи за него до възстановяването му. След това,
за следене на състоянието му, за профилактика и допълнително лечение ответниците придружавали прехвърлителя
при специалисти - кардиолози в гр. С. и в гр. В.. На по-късен етап (около 2010 г.)
му бил поставен стенд на аорта в клиника в гр. В.. Всички необходими разходи,
свързани с осигуряване на лечение на сърдечно-съдови проблеми, били поети от ответниците. При настъпили проблеми с простатата, ответниците осигурили на прехвърлителя
преглед при уролог, поемайки всички разходи по извършването му и за
предписаните лекарства. За лечение на свързани с възрастта дегенеративни очни
заболявания на прехвърлителя, ответниците
му осигурили лечение в Очна клиника „-" С., заплащайки всички манипулации
и медикаменти. Поставяни му били инжекции, като цената на една била 150 лева. При
получена херния, също присъщо на възрастните хора заболяване, били осигурени от
страна на ответниците необходимите медикаменти и
специализирани помощни средства (колани), тъй като препоръката на лекарите била
за неоперативно овладяване на проблема. Изброеното по-горе, макар и
неизчерпателно и засягащо само най-сериозните здравословни проблеми на прехвърлителя, ясно показвало изпълнение от страна на ответниците на задължението по договора за осигуряване на
лекарски грижи и медикаменти. На следващо място, във връзка с изразеното
становище за неоснователност на предявения иск, оспорват като неверни
твърденията на ищеца, че през по-голяма част от времето не пребивавали на
територията на страната. Сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка не било равносилно на мярка за
неотклонение „домашен арест", нито имало за последица забрана за напускане
на страната. Приобретателите можели и следвало да
изпълняват поетите по договора задължения, но не били лишени от правото да
отидат на почивка, на екскурзия, да посетят сина си, който бил в чужбина и
т.н., като преди това осигурят необходимите издръжка и грижи за периода на
отсъствието им. Да се приемело, че до смъртта на прехвърлителя
приобретателите нямали право да напускат дома му,
града, в който живеел, или страната (за екскурзия или посещение на близък), би
означавало необосновано ограничаване на техните права. Такова ограничаване нито
се целяло, нито било последица от такъв договор. Единственият им син живеел от
2007 г. в -. Считат за безспорно, че имали право да го посетят, да вземат
участие във важни за него събития от живота. Всяко пътуване, винаги било
предварително съгласувано и одобрено от Й. А.Й., който даже настоявал да отидат
да видят как неговия внук се е устроил. Преди всяко пътуване те предварително
обезпечавали необходимите финансови средства (в брой или чрез банков превод),
ангажирали хора, които да го наглеждат (д-р М. и някои семейни приятели), както
и ангажирали и плащали на жена, която да почиства дома му и да му готви. Прехвърлителят във всеки един от тези случаи бил съгласен
дължимата по договора грижа в натура да бъде предоставяна чрез трети лица. Ето
защо, обстоятелството, че в рамките на 15 годишния срок на договора, ответниците посетили 3 пъти сина си, за по 3-4 месеца, не
можело да бъде приравнено на неизпълнение на договора. Освен това, както посочили
по-горе, тези посещения били съгласувани с приобретателя,
били одобрени от него и той бил съгласен с осигурените му за периода на
отсъствие издръжка и гледане. На последно място, но не по важност, прехвърлителят Й. А.Й. бил пострадал на път за закусвалня,
когато отивал да купи обяд, подхлъзнал се и счупил крак, в резултат на което
бил останал дълго на легло, през което време за него се грижели съседи и
приятели до кончината му. Твърдяло се също, че когато се нуждаел най-много от
грижи, а и до края на живота му, ответниците не
положили тази грижи, което според ищеца било приравнено на пълно неизпълнение
на договорните задължения. Нито едно от тези твърдения не било вярно. Нито кога
и къде бил станал инцидентът, нито продължителността на времето, през което
след това бил на легло, нито относно това кой и къде се бил грижил за него от
инцидента до смъртта му. Злополучното падане, при което пострадал Й. А.Й.,
станало на 20.01.2016 г., към 18 часа пред блока на ъгъла на ул. -, в близост
до аптека „-". С извикана от служители на аптеката кола на ЦСМП бил
транспортиран до СТК, след което бил насочен за хоспитализация и приет за
оперативно лечение, с диагноза „фрактура коли феморис
декстра", в Отделение по ортопедия и
травматология на -. Операцията била извършена на 22.01.2016 г. Й. А.Й. бил
изписан от болницата и бил транспортиран с частна линейка в хоспис
в с. -, където за него били полагани необходимите за състоянието му здравни
грижи. Извън предоставяните от хосписа услуги, за
раздвижване и подобряване състоянието на Й. Й. бил ангажиран и били ползвани
услугите на физиотерапевт, чиито услуги също били заплатени от ответниците. Въпреки всички положени за здравето му грижи,
на - г., - годишният Й. А.Й. починал. Следователно от инцидента до смъртта му били
изминали 25 дена. През целия този период Й. Й. бил или в болница или в хоспис, където за него били полагани адекватни медицински
грижи. Изложените обстоятелства се потвърждавали от приложените към писмения
отговор писмени доказателства - заверено копие на медицинска документация с ИЗ
№ 1705/2016 г. на - и заверено копие от удостоверение № 15/20.05.2021 г. През
нито един ден в периода от инцидента до смъртта му Й. А.Й. не бил в дома си,
което правело несъстоятелно и невярно твърдението на ищеца, че след инцидента
за неговия баща се били грижили съседи и приятели. По времето, когато бил станал
инцидентът, ответниците били в - при сина си. Като
научили за случилото се, за което били уведомени още същия ден, сторили
необходимото, за да се приберат в -. Били в непрекъсната връзка с д-р М., който,
както било посочено по-горе, винаги преди заминаването им - поемал задължението
да наглежда прехвърлителя Й. А.Й. и в случай на
нужда, да полага нужните медицински грижи и съдействие, включително и да го
придружи до личен лекар, да осигури преглед от специалист, хоспитализация и
т.н. Уведомени от д-р М. за състоянието на Й. Й. и за необходимостта от
оперативна намеса, ответниците го помолили да плати
всички необходими разходи, във връзка с необходимото лечение - консумативи,
медикаменти, престой в болница, както и всичко, което било необходимо, поемайки
задължение да възстановят изразходваните суми, веднага след прибирането им в -.
След завръщането им в -, на - г., денят, в който починал Й. А.Й., те
възстановили на д-р М. всички разходи, направени във връзка с лечението. Следователно
лечението на Й. А.Й. след претърпения инцидент било заплатено изцяло от ответниците. Сумата от 1560 лева, представляваща част от цената
на необходимия за операцията К-т ТБ ендопротеза
СРТ/ВР, която не се поемала от НЗОК, била заплатена от ответниците.
Сумите за болничния престой също за заплатени от ответниците.
Поради необходимостта от специализирани медицински грижи след изписване от
болницата, било осигурено място в хоспис в с. -.
Разноските по транспортирането с частна линейка и дължимите такси за престоя
били заплатени от ответниците. За тяхна сметка били и
направените разходи по осигуряване рехабилитатор - услуга извън предлаганата от
хосписа. Считат за неправилно и в голяма степен за
неморално да се правел извод за неизпълнение на договора, основан на
претърпения от прехвърлителя инцидент. Инциденти с
възрастни хора се случвали. Без значение за факта на падането било къде се
намирали ответниците. Й. А.Й. можело да падне и ако ответниците са били в -, в С., включително и ако са били с
него в момента на инцидента. Възрастните хора умирали, въпреки оказана
навременна и адекватна медицинска помощ. Прехвърлителят
бил на преклонната --годишна възраст, поради което неговата кончина и
невъзможността на организма да се справи с последиците от падането били
очаквани. Важното в случая обаче било, че за него в последните му дни били
положени всички необходими медицински грижи и той не бил оставен сам. В
заключение по този пункт на отговора, даже и ответниците
да били в -, към 20.01.2016 г., когато станал злополучният инцидент, прехвърлителят пак щял да бъде лекуван в болница и щял да
бъде долекуван в хоспис,
защото необходимата му лекарска грижа (каквато по договора била дължима от ответниците в случай на заболяване) можело да бъде
предоставена само и единствено в болнично заведение. Осигуряването на такова
лечение означавало изпълнение на договора. Поради гореизложеното, молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне до размера на ½ идеална части от правото на
собственост сключения между Й. А.Й. и ответника договор за гледане и издръжка, обективиран в н.а. вписан в Служба по вписванията с акт №
130/2001 г. Претендират разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е
основал предявения иск, а ответниците носят тежестта
да докажат всички обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като на тях са
основали възраженията си за неоснователност на този иск.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
заверени преписи от: нотариален акт № 164, т. VII, рег. № 9478/29.12.2001 г., дело
872/2001 г. удостоверение за наследници изх. № 5847/28.09.2017 г., удостоверение
за данъчна оценка на имот изх. № ДО003592БЦ/11.03.2021 г., схема №
15-232210-05.03.2021 г. на самостоятелен обект в сграда, писмо изх.№
10-11-2961/11.03.2021 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141, т.
ІV, дело № 1713/1971 г., протокол от 18.03.1972 г. по гр.д.№ 765/1972 г. по
описа на Старозагорския районен съд, писмо изх.№ 10-11-5057/25.04.2019 г., саморъчно
завещание от 22.06.2020 г., писмо изх. № АСД-16-263/18.05.2021 г., история на
заболяването № 1705/2016 г., направление
за хоспитализация от 20.01.2016 г., резултат от обсъждане на пациент от
21.01.2016 г., оперативен протокол, формуляр за вложени медицински изделия – 3
бр., фактура № 22317/22.01.2016 г., фактура № **********/28.01.2016 г., епикриза от 28.01.2016 г. на Отделение по ортопедия и
травматология при - С., удостоверение изх. № 15/20.05.2021 г., история на
сметка BG49TTBB94001522994952, с титуляр А.Й.А. – 63 бр.
ДАВА
възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в
поправената му искова молба.
ДАВА
възможност на ответниците, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание да допълнят непълното си искане за
предоставяне на възможност да водят за разпит трима свидетели, като посочат
фактите, които искат да доказват с показанията им, едва след което съдът ще се
произнесе в същото заседание по това им доказателствено
искане.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 29.09.2021 г. от 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответниците с приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: