Присъда по дело №478/2016 на Районен съд - Елхово

 М  О  Т  И  В  И   към Присъда № 24/02.05.2017 година, постановена по НОХД № 478/2016г. по описа на РС-Елхово:

 

Наказателното от общ характер производство е образувано против Т.Й.Г. *** по обвинение в извършване на  престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за това, че на 17.08.2016г., около 00.10 часа, в гр.Елхово, обл.Ямбол, по улица "Царибродска", пред жилищен блок № 14, след употреба на алкохол, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ланчия Ипсилон" с peг.№ У 31 91 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,35 на хиляда, установена по надлежния ред с Протокол за химическо изследване № 357/18.08.2016 год. на „НТЛ" при ОД на МВР –Ямбол.

В съдебно заседание участващият по делото районен прокурор при Елховска районна прокуратура, явяващ се наблюдаващ БП прокурор и вносител на обвинителния акт – С. И., поддържа повдигнатото против подсъдимия Т. Й. Г. обвинение по чл.343б ал.1 от НК, като излага доводите си, поради които счита, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на така вмененото му от РП-Елхово престъпление. Представителят на обвинението излага аргументирани доводи, поради които счита, че инкриминираното деяние и авторството му, е напълно доказано от събраните по делото доказателства. В тази насока се изтъква, че са налице гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие, в качеството им на свидетели, полицейски служители – Я., В. и М., които подробно описват до най-малките детайли самата ситуация – местоположението на подсъдимия, на автомобила към момента на полицейската проверка, извършените от подсъдимия като водач на процесното МПС маневри, които свидетелите Я. и М. са възприели при пристигането им на място – пред дома на подс.Г., след като са се отзовали на подаден им сигнал от ОД при РУ-Елхово за управление от подсъдимия на МПС след употреба на алкохол. В хода на устните прения прокурорът изтъква, че изложената от подсъдимия Г. фактология по случилото се, се явява както доказателствено средство, така и негова защитна версия, като се акцентира на това, че самият Г. в обясненията си както в хода на БП, така и пред съда, е признал, че е привел в работен режим двигателя на паркираното в двора на дома си МПС, като в същото време голяма част от ангажираните от него свидетели  не са възприели това обстоятелство. Това от своя страна поставя под съмнение достоверността на описаната от подсъдимия фактическа обстановка по случилото се на инкриминираната дата, време и място. В тази насока се изтъква, че твърдението на подсъдимия, изложено в обясненията му, че инкриминираната вечер е имал гости, с които са хапнали, почерпили и повеселили, е опровергано от показанията на св.И., която по категоричен начин заяви, че въпросната вечер не е възприела шум и веселба от дома на подс.Г., което с оглед местоположението на дома й, би следвало да й стане достояние. Представителят на обвинението поставя под съмнение обективността на показанията на св.И., тъй като същите са вътрешно противоречиви и двусмислени. Прокурорът изтъква, че разпитаните по делото свидетели, ангажирани от страна на подсъдимия, т.е. изключая свидетелите – полицейски служители, с показанията си, възвеждат фактология по възприетото от тях в един по-късен момент след като полицейската проверка е била започнала, която фактология съпоставена с тази, изложена от свидетелите Я. и М., както и В., допълва и изяснява случилото се, тъй като се установи, че единствените очевидци на деянието, което е вменено на подсъдимия от началото до края му, са именно свидетелите Я. и М., а свидетелите Д., П. и И. са възприели случващото се на един по-късен етап, когато Г. вече е бил паркирал собствения си лек автомобил в двора си. Според обвинението е ирелевантно обстоятелството, кой е подал сигнала, независимо, че са положени усилия в тази насока – дали това е бил записаният в журнала на РУ-Елхово и посоченият поименно в полученото на тел.112 обаждане Н.В.. Основното в случая е, че свидетелите-полицейски служители, очевидците Я. и М.  възпроизвеждат в пълнота, по несъмнен и правдив начин възприетото от тях за случилото се. Представителят на обвинението възвежда и доводи, че по несъмнен и безспорен начин е установено с техническо средство, а впоследствие с оглед направеното от страна на Г. оспорване и с лабораторно изследване, и другият съставомерен обективен елемент от състава на вмененото на подсъдимия деяние по чл.343б ал.1 от НК, а именно – употребата на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,35 на хиляда, установена по надлежния ред с Протокол за химическо изследване № 357/18.08.2016 год. на „НТЛ" при ОД на МВР –Ямбол. В случая според прокурора по никакъв начин не е нарушена Наредба №30/2001г., тъй като не е налице неправилно съхранение на кръвната проба, както и същата е взета от компетентно медицинско лице, изследвана е и анализирана при спазване на визираните срокове за това. Изтъква се, че изготвилият Протокола за химическо изследване № 357/18.08.2016 год. на „НТЛ" при ОД на МВР –Ямбол, Ф.Т.С. - експерт при НТЛ, е компетентно лице, като в хода на съд. следствие това експертно заключение бе  прието и приобщено към доказателствената съвкупност като неоспорено от страните, в т.ч. и от подсъдимия и защитника му-адв.Д.. Поради тези си съображения прокурорът предлага подс.Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като излага аргументи, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Целесъобразно според представителя на обвинението е на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 200 лева, с оглед финансовото състояние на  подсъдимия. Предлага на основание чл.343г от НК да бъде наложено на подс.Т.Г. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, както и същият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Подсъдимият Т.Й.Г. участва в производството лично и с упълномощени защитници – във фазата на БП и първоначално в съдебната фаза – адв.Д.И.Д. ***, а впоследствие в края на съдебното следствие се представлява от адв.В.К. ***. В дадените от подсъдимия Г. в хода на съдебното следствие обяснения, същият не се признава за виновен и категорично отрича да е извършил вмененото му престъпление. Оспорва изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология, като твърди, че на 17.08.2016г. вечерта около 22.00 часа е посрещнал гости у дома си в гр.Елхово, находящ се на ул.”Царибродска” №37, негови приятели от гр.Сливен, с които заедно е лежал в затвора. Почерпили са се – хапнали и пийнали, като подс.Г. е консумирал 4-5 мастики от по 100 грама и 2 бири и към 23.30 часа е изпратил гостите си. След това е възприел викове на деца, които са се „въртели ..около колата” му в двора и притеснен да не би акумулаторът на автомобила му отново да е бил обект на кражба, е излязъл и отишъл да провери автомобила си, който е бил паркиран в двора му. Отключил автомобила и го запалил, за да провери дали акумулаторът му е на мястото си. В обясненията си подсъдимият възвежда механизма за това свое действие, като сочи, че е привел автомобила в работещо положение като от изправено положение през отворената шофьорска врата, без да влиза и сяда на шофьорското място, с крака си е натиснал педала на газта, форсирал е няколко пъти, включил е и светлините на МПС, след което е изгасил двигателя и заключил автомобила. В този именно момент са пристигнали полицаите /посочените от подсъдимия в лицето на явилите се в съдебно заседание като свидетели – Я. и В./ и са му поискали документите, както и тези на автомобила. Впоследствие подс.Г. твърди, че е бил повикан още един полицейски автомобил и е бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол, на което подсъдимият възроптал с думите - „защо да духам като колата ми е в двора“. В обясненията си подсъдимият сочи, че се е съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, тъй като е бил заплашен с арест и се е съгласил на кръвна проба като е дал такава в Спешния център-Елхово, поради това, че „високият полицай” му е заявил, че мирише на нафта.

В хода на предоставеното му право на лична защита и последна дума подс.Г. заявява, че не се признава за виновен, отрича да е извършвал вмененото му престъпно деяние като категорично заявява, че не е управлявал автомобила си, който е бил паркиран в двора му.

Защитникът на подсъдимия, адв.К. в пледоарията си по делото излага доводи, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и категоричен начин, че подзащитният й, е извършил от обективна  страна вмененото му престъпление по чл.343б ал.1 от НК, тъй като не се доказа    Т.Г. на интриминираната дата, време и място да е управлявал процесният лек автомобил, както и да го е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред. Позовавайки се на визираното в разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, съгласно която съдът би следвало да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по един несъмнен и безспорен начин, като присъдата не може да почива на предположения, адв.К. изтъква, че в настоящия случай липсват безспорни доказателства за това, че на 17.08.2016 година около 12.10 часа Т.Й.Г. е управлявал лекия си автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. №  У 31-91 АМ в гр.Елхово по ул.“Царибродска“. На първо място се акцентира на това, че не се доказа визираното в обв. акт твърдение, че късно вечерта до 12.05 часа на 17.08.2016г. подс.Т.Г. е бил в питейно заведение наречено „Галя“, намиращо се на кръстовището на ул.“Чаталджа“ с ул.“Лом“. Разпитаният по делото като свидетел Н.С.В. в показанията си твърди, че същата вечер е бил в това заведение до към 11.30 часа, но там не е видял подс.Т.Г., нито е видял колата му паркирана около заведението. Същият категорично отрича именно той да е подавал сигнал на полицията срещу Т.Г.. Единственото твърдение според защитата в тази насока и за този факт е на едно неидентифицирано лице, което се е представило пред полицията като Н.В., но доколкото съдебно-фоноскопната експертиза не дава категоричен отговор дали гласът на подалия сигнала е идентичен с този на св.В. то защитата счита, че съдът не би могъл да възприеме за достоверна информацията в сигнала, нито да игнорира като недостоверни показанията на св.В.. Показанията на този свидетел според защитника на подс.Г. са в унисон и кореспондират на показанията на свидетелите В.Д. и С.П., за които се установи, че живеят в апартаменти в ж.к.“Изгрев“, точно срещу къщата на подсъдимия и имат изглед към двора му. Изтъква се, че св.Д. е заявил в показанията си, че около полунощ на 16.08.2016г. бил на терасата на апартамента си и пушил цигари и именно тогава е видял, че автомобилът на подс.Г. бил на двора му. След известно време видял, че са пристигнали полицаите и са извикали подсъдимият от дома му. Такива са и твърденията на св.С.А.П., според когото когато полицията пристигнала на проверка колата била в двора на подсъдимия. Т.е. и двамата свидетели според адв.К. потвърждават тезата на подсъдимия и кореспондират с показанията на св.Н.В.. Фактът, че тези свидетели са очевидци на инцидента се потвърждава от показанията на свидетеля Х.С.М., който е един от полицаите, който е посетил инцидента. Същият твърди в показанията си, че когато тествали подс.Т.Г. с „Дрегер“ излезли съседи пред блока и от квартала и свидетеля изрично е посочил като такива свидетелите В.Д. и С.П., като част от присъстващите. В подкрепа на тезата на защитата са и показанията на св.А.П., който е заявил, че същата вечер пак някъде около 12.00 без нещо е минавал по улицата и не е видял по ул.“Чаталджа“, където живее подсъдимият колата му, спряна извън двора. Според адв.К. фактът, че тези свидетели твърдят, че не са виждали подс.Т.Г. да пали колата си в двора някъде около 12.00-12.10 часа, а той твърди в обясненията си точно обратното, не означава, че показанията им не следва да бъдат кредитирани. Самият св.Д. признава, че не е бил през цялото време на терасата, а е излизал и влизал в къщи, т.е. напълно е възможно да не е възприел направеното от подсъдимия  контролно запалване на двигателя, което може да стане за минута, за да провери дали от колата му не са откраднати части, тъй като преди време е бил откраднат двигателя на автомобила му. Същественото обстоятелство е, че посочените, ангажирани от подсъдимия свидетели са категорични, че са видели автомобила на Т.Г. в двора му въпросната вечер. Т.е. те опровергават по един категоричен начин твърденията в обв. акт, че подсъдимият същата вечер е бил на барчето на „Галя“ и е консумирал алкохол, както и твърденията в сигнала, получен на тел.112. Без значение според защитата е обстоятелството дали подсъдимият е бил седнал на шофьорското място, когато е запалил контролно колата, която е била в двора му или е бил извън нея, след като същият не е изкарвал автомобила от двора си и не е шофирал по улиците на гр.Елхово.  Адв.К. в хода на устните прения изтъква доводи, че съдът би следвало много внимателно да прецени показанията на свидетелите полицаи от РУ-Елхово, които според защитата са действали пристрастно, изхождайки от предишните осъждания на подс.Т.Г., като прави впечатление, че след като са получили сигнала, същите не са посетили заведението, за което уж са получили сигнал, че се е намирал подсъдимия, а направо са отишли до дома му, без да имат каквато и да е информация предварителна, че същият се е намирал там или че е тръгнал за натам. Според защитата показанията на полицейските служители са и неправдоподобни, като в тази насока се изтъква, че според св.С.Я. разстоянието от заведението „Галя“ до двора на подсъдимия е около 200 метра, а разстоянието от полицията до дома на подсъдимия е  1,5 км., което от своя страна поставя под съмнение, в случай, че сигналът е получен от ОД – св.Балакчиев към 12.00 часа, около 12.10 часа полицаите с полицейският автомобил, изминаващ много по-голямо разстояние, да възприемат управлението на автомобила на подс.Г., който логично би минал тези 200 метра до дома си за няколко минути. Според защитата прави впечатление, че полицаите не са подали звуков и светлинен сигнал и не са се опитали да спрат подс.Г. на пътното платно, а са изчакали същия да паркира в двора си. Адв.К. изтъква, че показанията на св.С.Д.Я. и Х.М.С. противоречат на показанията на другия полицай – св.Г.П.В., който е бил извикан от колегите си, за да извърши проверка за употреба на алкохол с техническо средство и който в показанията си е заявил “От колегите разбрах, че преди да му извършат проверка подсъдимият правил маневра „паркиране“ в двора си, извършвал е назад, напред маневра, за да паркира МПС“. Тези показания на св.В. са в унисон с обясненията на подсъдимия, че той инцидентно е запалил колата си вътре в двора си. Възможно е и вероятно именно това са възприели полицаите. Но обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК изисква лицето да е управлявало МПС по пътищата за обществено ползване – общински или държавни, но в случая според защитата доказателствата навяват на единствения извод, че подс.Т.Г. е запалил двигателя на автомобила си в двора на къщата си, като с оглед това неговите действия не са били насочени към използване на МПС с цел придвижването му от едно място на друго, а само да провери възможно най-бързо дали от автомобила му няма открадната част. В този смисъл не са налице нито обективната, нито субективната страна на престъплението, която в случая е винаги пряк умисъл. Отделно от това защитата излага и аргументи, че не е налице и вторият елемент от обективната страна на престъплението, а именно да е установено по безспорен начин, че подс.Т.Г. е имал към този момент концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно 1,35 промила и това да е установено по надлежен ред. В тази насока защитата оспорва извършената физико-химична експертиза, обективирана в Протокол №357/18.08.2016г. като релевира възражения, че същата не отговаря на изискванията на Наредба 30/27.06.2001г. за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество на водачите на МПС. На първо място се сочи, че от събраните доказателства не е ясно дали в случая е спазено изискването на чл.17 от Наредбата, съгласно което химическото изследване на пробите кръв и изчисленията на резултатите би следвало да е извършено под ръководството на химик или лекар с призната мед. специалност „Клинична лаборатория“, а в случая нито в експертизата, нито при разпита му вещото лице не е посочило каква е неговата специалност. Отделно от това  нарушен е и чл.16 ал.2 от Наредбата, съгласно който анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите с отчетена концентрация не трябва да се отличават с повече от 0,2 на хиляда, а от Протокола за физико-химичната експертиза е видно, че анализът е правен само веднъж. На трето място според защитата е нарушен и чл.11 ал.1 от Наредбата, като не е взета така наречената контролна проба, а и в документите на ЦСМП-Елхово не е отразено количеството кръв, което е взето за кръвна проба и какъв дезинфекциращ разтвор е ползван от медицинския специалист при  вземане на кръвната проба. Акцентира се и на това, че в експертизата се сочи  „шишенцето“ в ед. ч., което означава на практика, че пробата е била една, т.е. липсва контролна проба. Защитата в тази насока се позовава на константната съдебна практика като цитира възприетото с Решение № 218/13.05.2009 г. по нак. дело 162/2009 г. на ІІ НО на ВКС, а именно, че нарушението на процедурата по изземване и съхранение на кръвните проби, неотразяване на количеството взета кръв, невземането на контролна проба, непосочването на факта спазени ли са изискванията за предхождаща дезинфекция по чл.12 и 13 от Наредбата преди вземането на кръв, водят до опорочаване на взетата кръвна проба и нейният анализ. Изтъква се, че в случая съдът не може да вземе предвид и резултатите от Дрегера, тъй като подс.Г. ги е оспорил, като съгласно чл.2 от въпросната наредба, когато водача оспорва показанията на техн. средство, употребата на алкохол или др. упойващо средство се установява само с лабораторни изследвания. Защитата акцентира и на разминаването между показанията на свидетелите полицаи и това, което е отразено в протокола за медицинско изследване от медицинския специалист относно състоянието на подс.Т.Г., в който протокол мед. фелдшер е отбелязал, че подсъдимият не мирише на алкохол, с ясно съзнание е, адекватен е и с него може да се установи словесен контакт. Според адв.К. дори да е имало алкохол в кръвта на подсъдимия, то наличието му и точната концентрация, не са установени по надлежен ред, тъй като е опорочено изследването. С оглед на тези си съображения и аргументи, защитата изтъквайки, че не е налице обективната страна на вмененото на подс.Г. престъпление, тъй като липсват всякакви безспорни доказателства, че подсъдимият е управлявал автомобил по пътищата на гр.Елхово, както и такива, че е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, прави искане за постановяване на оправдателна присъда като подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното и поддържано от РП-Елхово обвинение по чл.343б ал.1 от НК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази закона, прие за установена следната фактическа обстановка:  

Въз основа на снетата по делото самоличност се установи, че – подсъдимият Т.Й.Г., е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работещ като общ работник в „Полисттрой” ЕООД-гр.Ямбол, осъждан, с ЕГН **********.

На 16.08.2016г. в 23.56 часа от телефон **********, собственост на разпитаният по делото като свидетел Н.С.В., е подаден от неидентифицирано лице, представило се с имената Н.С.В., сигнал на ЕЕН 112, за това, че мъж, който е употребил алкохол възнамерява да шофира. Операторът приел сигнала, е свързал подаващото информацията лице, с оперативният дежурен при РУ-Елхово – разпитаният по делото като свидетел М.О.Б.. На полицейският служител сигнализиралият се представил със същите имена Н.С.В. *** и съобщил, че Т.Г. е консумирал алкохол в заведението на Галя, находящо се срещу болницата в гр.Елхово и се кани да шофира автомобила си, червен на цвят. Свидетелят Б. след като в 00.00 часа на 17.08.2016г. е приел сигнала, веднага след това е изпратил на посочения му от сигнализиралото лице, адрес – заведението на Галя, находящо се срещу Болницата в гр.Елхово /в района на кръстовището на улица "Чаталджа" с улица "Лом"/, застъпилите на смяна в 24.00 часа на 16.08.2016г. полицейски служители - ст. полицай „Охранителна полиция“ Станимир Д.Я. и полицай „Охранителна полиция“ Х.С.М., назначени по график – наряд автопатрул, които в този момент били на инструктаж в сградата на РУ-Елхово.

Двамата полицаи със служебният автомобил по най-бързия начин се придвижили към указаният им за проверка адрес. В момента, в който приближили кръстовището на улица "Чаталджа" с улица "Лом", свидетелите Я. и М. възприели движението на лек автомобил марка „Ланчия Ипсилон" с per. № У 31 91 АМ, червен на цвят по ул.”Чаталджа” в близост с кръстовището с ул.”Царибродска”. Св.М. разпознал възприетото МПС като това на подс.Г.. Същото предприело движение по ул.”Царибродска”, където на №37 срещу жилищен блок № 14 в ж.к.”Изгрев”, се намира адресът на местоживеене на подсъдимия, който бил известен и на двамата полицаи. Полицейският автомобил последвал червеният автомобил. В момента, в който патрулният автомобил бил в района на кръстовището на ул.”Чаталджа” с ул.”Царибродска” двамата полицаи в 00.10 часа на 17.08.2016г. възприели извършваната от л.автомобил „Ланчия Ипсилон” маневра завой наляво и навлизане в двора на подсъдимия, находящ се на ул.”Царибродска” №37 през отворената част на подвижната оградна телена мрежа, предназначена да служи като врата за паркиране на автомобила. Първият опит на водача на л.автомобил за паркирането му в двора не бил успешен, поради което последвал втори опит за паркиране, който бил успешен. Това позволило на двамата полицейски служители Я. и М. през това време да спрат патрулния автомобил на ул.”Царибродска”, да излязат и да се приближат до двора на подсъдимия. В този момент подс.Г. след като  изгасил двигателя на паркирания в двора му лек автомобил, в който е нямало други лица, излязъл от мястото на шофьора. Свидетелите С.Я. и М. поканили подсъдимият да излезе при тях на улицата, като му поискали документите на автомобила и свидетелството за управление на МПС. Подсъдимият представил поисканите му документи. Към този момент както в двора на подс.Г., така и на улицата не е имало други  лица. При извършване на проверката двамата полицейски служители установили, че подс.Г. е в нетрезво състояние - миришел на алкохол, говорил заваляно, несвързано, неразбираемо, поради което се обадили на оперативния дежурен при РУ - гр.Елхово-разпитаният по делото като свидетел Михайл О.Б. и след като му докладвали, поискали съдействие от дежурния автоконтрольор. Свидетелите Я. и М. заедно с подсъдимия останали на място до пристигането на автоконтрольора. През това време подсъдимият заявил на двамата полицаи, че е консумирал 3 бири.

След около 5 минути по-късно, на място е пристигнал разпитаният по делото като свидетел Г.П.В. – работещ на длъжност „мл.автоконтрольор” сектор „Пътна полиция“ в РУ – Елхово, на който малко след 00.10 часа на 17.08.2016г. е било предадено от оперативния дежурен Б. *** поисканото съдействие от полицаите Я. и М.. Св.В. паркирал полицейският автомобил по ул.”Царибродска” като го е позиционирал зад патрулният автомобил на проверяващите полицаи. Св.В. е възприел паркираният в двора на подсъдимия автомобил с неработещ двигател. На колегата си-автоконтрольор свидетелите Я. и М. обяснили, че преди да извършат проверка на подс.Г., за който се усъмнили, че е употребил алкохол, същият е управлявал МПС, като непосредствено преди проверката е извършил маневра „паркиране” с автомобила марка „Ланчия Ипсилон” в двора си, като е извършил няколко движения напред и назад. Свид. Г.В. е поканил подсъдимия да приближи служебният полицейски автомобил, за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. След като подс.Г. се съгласил доброволно, св.В. пристъпил към извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер 7410+" с инв. № 0135. Апаратът е отчел и фиксирал наличие на алкохол в кръвта 2,54 на хиляда в издишвания от подс.Г. въздух. Св.В. показал на подсъдимия и на двамата присъстващи полицаи Я. и М. отчетената с техническото средство стойност. Поради това на място - при служебният полицейски автомобил, в присъствието на свидетелите Я. и М. /свидетели по установяване на нарушението и по съставяне на акта/ и на Т.Г., автоконтрольорът – св.В. след като запознал подсъдимия с показанията на техническото средство, е съставил против подс.Г. акт за установяване на административно нарушение № 424 от 17.08.2016 година /приложен на л.3 от БП/, за това, че на 17.08.2016г. около 00.10 часа в гр.Елхово по ул.”Царибродска” пред блок №14 управлява л.автомобил „Ланчия Ипсилон” с рег.№У 3191 АМ, собственост на Кирил Славов С., с ЕГН ********** като след извършена проба с техническо средство "Дрегер 7410+" с инв. № 0135, същото е отчело наличие на алкохол в издишания въздух 2,54 промила – нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В момента, в който св.В. пристъпил към съставянето на АУАН на място при служебният автомобил на КАТ пристигнали ангажираните от страна на подсъдимия свидетели – В.А.Д. и С.А.П..

Съгласно изискванията на Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, на подсъдимия е бил издаден от св.В. и талон № 0034051/17.08.2016г. за медицинско изследване на кръвта /л. 4 от БП/, който подс.Г. подписал и получил, заявявайки, че желае да даде кръвна проба, което и направил. В медицинският талон е отразено, че е бил връчен на Т.Г. на 17.08.2016г. в 00.40 часа, като е посочено, че същият следва да се яви в ЦСМП до 01.10 часа.  

Придружен от св.В., подс.Г. на 17.08.2016г. се явил в указаното му време и в указания му в медицинския талон ФСМП-гр.Елхово и в 01.15ч. му е била взета кръв от медицинския фелдшер А.Д. П.. Това действие е било обективирано в съставеният и приложен в материалите по БП на л.27 Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или др.упойващо вещество, в което медицинското лице удостоверило заявената му от освидетелствания Г. информация – същият е признал употребата на алкохол – 1-2 бири, общо 1 литър като консумацията е била на 16.08.2016г. в 20.00 часа. В посочените от медицинското лице данни е видно, че подс.Г. не е имал мирис на алкохол, имал е адекватно поведение, ясно съзнание и словесен контакт, а координацията му не е била нарушена.

На 17.08.2016г. Началникът на РУ-Елхово – К. К., упълномощен със Заповед №326з-179/24.01.2015г. на Директора на ОДМВР-Ямбол е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0261-000226/17.08.2016 година на основание чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП, с която на подс.Г. по адм.ред, временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца. Видно от отразяването в цитираната Заповед, същата е връчена на подсъдимия на 22.08.2016г.

На 18.08.2016 година е било извършено физико-химическо изследване за алкохол на кръвната проба, взета от подсъдимия Т.Й.Г., от експерт в сектор „НТЛ” при ОД на МВР-Ямбол – Ф.Т.С., за което е съставен Протокол №357 от 18.08.2016 година. В същият е отразено, че представената за изследване кръв е била в пеницилиново шишенце, запечатано с парафин и облепено с лейкопласт, като опаковката на кравната проба е отговаряла на изискванията на Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Същата е била придружена с Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от м.фелдшер А. *** и талон за медицинско изследване №0034051, взета е на 17.08.2016 година в 01.15 часа, и е доставена от служител на ЦСМП-гр.Ямбол в хладилна чанта в сектор „НТЛ” при ОД на МВР-гр.Ямбол на 17.08.2016г. в 09.40 часа. Експертът в заключението си е посочил, че в пробата кръв, иззета от Т.Г. е било установено съдържание на етилов алкохол с концентрация 1,19 промила, но концентрацията на етилов алкохол в кръвта на лицето към 00.10 часа на 17.08.2016г. е било 1,35 промила. Тази концентрация на етилов алкохол към релевантния момент е установена от експерта С. след като по метода на газовата хроматография е определено количеството на етилов алкохол и резултатът от същия е преизчислен по формулата на Видмарк, като в съставения протокол е отразен механизмът и начинът както на количественото определяне на етилов алкохол, така и извършеното изчисляване по посочената формула. Така изготвеното експертно заключение, съдържимо се в посочения приложен на л.24 и 25 от БП Протокол №357 от 18.08.2016 година като неоспорено от страните е приобщено към доказателствената съвкупност по реда на чл.282 от НПК.

От приложената по досъдебното производство /на л.17-20/ справка за нарушител/водач е видно, че подс.Т.Г. се води на отчет като водач на МПС от повече от 20 години и същият преди инкриминираното деяние е бил санкциониран с 11 влезли в сила НП по административен ред за множество нарушения по ЗДвП и ППЗДвП в периода от 16.05.2002г. до 19.07.2016г.   

От приложеното по БП, на л.5 списък от 08.04.2016г.е видно, че техническото средство - "Дрегер 7410+" с инв. № 0135, с което е бил изпробван подсъдимия за алкохол, е проверено и е годно до 08.10.2016г.

По делото е изискано и приобщено находящото се на л.32 и 33 заверено копие-извлечение от Дневника за приемане на сигнали от граждани, от което е видно, че за релевантната дата – 17.08.2016г. в 00.00 часа е отразен подаден чрез тел.112 от Н.В. сигнал със следното записано съдържание на същия „от заведението на Галя срещу болницата след малко ще тръгне Т.Г. с червена „Алфа Ромео“, той е много пиян“. Отразено е, че за проверка на така получения сигнал, са били изпратени в 00.00 часа полицаите Я., М. и В., а като резултат е записано – съставен АУАН.

В хода на съдебното следствие е изискана приложената на л.54 от делото справка УРИ 105840-606 от 14.09.2016г. на Дирекция „Национална система 112” – „Районен център 112”-Бургас при МВР, от която се установи, че на 16.08.2016г. в 23.56 часа е регистрирано повикване от телефон ********** от лице, представило се с имената Н.С.В.. Към справката е приложен CD-R марка „Kodak” с ръкописен надпис №УРИ 105840-6060/14.09.2016г. с 1 бр.запис на разговор, чието съдържание бе възпроизведено и изслушано в присъствието на страните в хода на провелото се на 14.10.2016г. открито съдебно заседание.

Предвид на така възпроизведения на оптичен носител запис на подадения на 16.08.2016г. в 23.56 часа сигнал от лице, представило се за Н.С.В., като свидетел е допуснат и разпитан самият Н.С.В., който в показанията си отрече да е подавал въпросният сигнал на тел.112, като в същото време категорично заяви, че вечерта на 16.08.2016г. до 23.30 часа с лице на име С. и други момчета е бил на барчето на Галя срещу болницата, но подс.Т.Г., който е първи братовчед на бабата на свидетеля, не е бил в заведението, както и автомобилът му, който е червен на цвят не е бил пред заведението. В същото време св.В. заяви категорично в показанията си, че моб.му телефон с №**********, от който се установи от справката от РЦ 112-Бургас, че е подаден въпросният сигнал, е бил у него вечерта на 16.08.2016г. по времето, когато е бил в заведението на Галя и не го е преотстъпвал за ползване на други лица.

Предоставеният от Дирекция „Национална система 112” – „Районен център 112”-Бургас при МВР оптичен носител е обект на допуснатата от съда съдебно-фоноскопна експертиза, заключението по която е възложено на назначените вещи лица – Н.М., Р.К. и Н.Г. /специалисти в областта на фоноскопията в ЦЕКИ към НИКК-МВР/ и което е съдържимо в изготвения Протокол за извършена експертиза №16/ИДИ-276 от 16.01.2017г., приложен на л.97-102 от делото. В хода на извършеното изследване експертите са констатирали, че оптичният носител съдържа един аудио файл с обща продължителност 4 минути и 46 секунди, като текстът на звукозаписа вещите лица са снели и възпроизвели в писмен вид в „изследователската част” на съставения протокол. Но поради лошите технически параметри на звукозаписа, на места с пропадане на полезния сигнал, ниското ниво и ниската разбираемост на изказаните реплики на лицето, подало сигнала на тел.112 , не са позволили на експертите извличането на устойчива съвкупност от индивидуализиращи, електроакустични, фонетични и лингвистични признаци, което като резултат е направило невъзможно извършването на сравнително идентификационно фоноскопно изследване. Поради така изложените причини вещите лица са заключили, че звукозаписът, съдържащ се в предоставения за изслед­ване обект на експертизата - диск, е негоден за извършване на сравнително идентификационно фоноскопно изследване. Така изготвеното заключение на вещите лица по възложената им съдебно-фоноскопна експертиза, съдържимо се в Протокол за извършена експертиза №16/ИДИ-276 от 16.01. 2017г., е приобщено към доказателствената съвкупност по реда на чл.282 ал.3 от НПК, предвид изразените от страните по делото изявления, че нямат въпроси и не държат на разпита на неявилите се в провелото се на 28.04.2017г. съдебно заседание  поради служебна ангажираност вещи лица.

От приложената по БП справка за съдимост, с рег.№529 от 17.08.2016г., издадена от БС при РС-Ямбол, се установи, че подсъдимият Т.Й.Г. е осъждан многократно – с 11 влезли в сила съдебни акта в периода от 13.12.1989г. до 27.02.2012г. вкл., за тежки умишлени престъпления като са му налагани и наказания лишаване от свобода, които е търпял ефективно. Същият е бил осъждан преди инкриминираното престъпление три пъти за престъпление като настоящото – по чл.343б ал.1 от НК /през 2002г. и през 2003г./. Последната постановена спрямо подс.Г. присъда е – Присъда №101/20.12.2011г. по НОХД №227/2011г. по описа на РС-Елхово, изменена с Решение №37/27.02.2012г. по ВНОХД №33/2012г. по описа на ЯОС, влязла в сила от 27.02.2012г., с която същият е осъден за извършено на 01.04.2010г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б.”а” от НК на лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Това наказание е изтърпяно от подс.Г. на 20.09.2012г. в Затвора – Бургас.

Описаната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на посочените от обвинението свидетели – С.Д.Я., Г.П.В., Х.С.М., М.О.Б., отчасти от показанията на ангажираните от защитата свидетели - В.А.  Д. и С.А.П., дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателства, приложени по БП № 298/2016г. по описа на РУ-Елхово и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, коментирани по-горе – заверени ксерокопия - на АУАН № 424 от 17.08.2016 година /приложен на л.3 от БП/, талон № 0034051/17.08.2016г. за медицинско изследване на кръвта /л. 4 от БП/, Протокол за извършена проверка на средства за измерване от 12.04.2016г. /л.5 от БП/, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0261-000226/17.08.2016 година /л.6 от БП/, справка за съдимост /л.12 от БП/, справка за нарушител/водач от 22.08.2016г. /л.17-20 от БП/, Протокол №357 от 18.08.2016 година /л.24 и 25 от БП/, Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 17.08.2016г. /л.27 от БП/, от изисканите от съда в хода на съдебното следствие писмени доказателства - заверено копие от дневник за приемане на сигнали от граждани на РУ-Елхово– л.31 – 33 от делото, справка УРИ 105840-606 от 14.09.2016г. на Дирекция „Национална система 112” – „Районен център 112” Бургас към Дирекция „Национална система 112“ при МВР с приложен оптичен носител - CD-R марка „Kodak” с ръкописен надпис №УРИ 105840-6060/14.09.2016г. с 1 бр.запис на разговор -– л.53 и 54 от делото, от допуснатата и назначена съдебно-техническа /фоноскопна/ експертиза, заключението по която е приложено на л.97-102 от делото – Протокол за извършена експертиза №16/ИДИ-276 от 16.01.2017г., която е приобщена по реда на чл.282 ал.3 от НПК, от извършените в хода на съдебното следствие процесуално – следствени действия – проведените очни ставки между подсъдимия Г. и св.Д., между подс.Г. и св.П., между  подс.Г. и св.М., между подс.Г. и св.Я., между св.П. и св.М., между св.Д. и св.М.. Посочените писмени доказателства, приложени по БП №298/2016. по описа на РУ-Елхово, както и тези представени в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателствената съвкупност по настоящото НОХД, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

По делото са ангажирани две групи свидетели – тези на обвинението – разпитаните като свидетели служители на РУ-Елхово – Я., М., В. и Б. и на защитата – свидетелите Д., П., П. и И.. Всяка една от тези две групи свидетели излага фактология, подкрепяща формиралите се две тези – тази на обвинението, възведена в обвинителния акт и тази на защитата, отричаща управлението от подс.Г. на л.автомобил „Ланчия Ипсилон“ на инкриминираната дата, време и място и то след употреба на алкохол. За да формира своя извод за това коя от тези две противоречиви и взаимно изключващи се тези, отговаря на обективната действителност, съдът в настоящия си състав ги подложи на внимателен анализ и преценка, съпоставяйки ги както едни с други, така и с приобщените писмени доказателствени източници, и отделно извършвайки анализ доколко показанията във формираните две групи свидетели, съпоставени помежду им в групата кореспондират едни с други и потвърждават тезата, в подкрепа на която са ангажирани. Изхождайки от това, съдът даде вяра на гласните доказателства, ангажирани от обвинението, тъй като същите се явяват последователни, недвусмислени, обективно и логично изложени, кореспондиращи в пълна степен помежду си и подкрепяйки и установявайки в детайли фактологията, изложена в обстоятелствената част на обв.акт. За такива се кредитират показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители Я., М. и В., констатирали деянието и с оглед на това явяващи се очевидци на случилото се на инкриминираната дата, време и място. Същите съпоставени и с изложените от св.Б. показания за приетия от него като оперативен дежурен при РУ-Елхово на 17.08.2016г. в 00.00 часа сигнал, подаден от РЦ 112-Бургас и предприетите от този свидетел действия по незабавното изпращане, още в момента на приемането на сигнала в 00.00 часа на полицаите Я. и М. за извършване проверка на място по сигнала, формулират както хронологичната последователност, така и от гледна точка на времевия аспект фактологията предшестваща и съпътстваща констатирането на деянието. Показанията на свидетелите Я., М., В. и Б. в пълнота и детайлно възвеждат фактическата обстановка, така, както е описана по-горе, без да има каквито и да е противоречия между показанията им.  Показанията на тези четирима свидетели кореспондират както помежду им, така и с останалия доказателствен материал по делото, посочен и коментиран от фактологична страна по-горе. Възпроизведените от свидетелите Я., М. и В. факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Показанията им дават в пълнота и в хронологична последователност развоя на случилото се за времето от приемането на сигнала в 00.00 часа на 17.08.2016г. от ОД при РУ-Елхово до вземането на кръвна проба от подс.Г. ***. Анализирани и съпоставени с останалите гласни доказателствени източници, показанията на тези трима свидетели кореспондират в пълнота едни с други, недвусмислени са, като съдът не констатира каквото и да е противоречие, което би дало основание да се постави под съмнение изложената и възведена от тях фактическа обстановка. Фактът, че свидетелите Я., М. и В. са действали в изпълнение на служебните си задължения не ги прави по никъкав начин заинтерисовани от изхода на делото, а още повече пристрастни с оглед соченото от защитата съдебно минало на подсъдимия. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тримата свидетели, полицейски служители, както и данни, които да сочат на наличие на мотив да набедят подсъдимия за престъпление, което не е извършил. За голословно и заявено като защитна позиция се възприе твърдяното от подс.Г., че е бил заплашен с арест. Още повече, че подсъдимият не посочи кой от полицаите го е заплашил. При формиране на вътрешното си убеждение съдът се съобрази както с обстоятелството, че показанията на свидетелите Я. и В., дадени в хода на съдебното следствие напълно се припокриват с тези, изложени от същите свидетели в хода на БП, така и изходи и от извършената проверка на достоверността и обективността на заявеното от свидетелите Я. и М., поставяйки ги в очни ставки както с подсъдимия, така и с ангажираните от защитата двама свидетели, сочени като очевидци – св.Д. и св.П.. При тези именно процесуално-следствени действия, извършени в хода на съдебното следствие, единствено твърденията на свидетелите Я. и М. се припокриват със заявеното от тях в показанията им. Поради това, въпреки опитите на защитата да внесе съмнение в изложеното от тримата полицаи чрез ангажиране на множество гласни доказателства – св.Д., св.П., св.П. и св.И., не бе оборена тезата на обвинението, поради което и бе прието, че подс.Г. на инкриминираната дата и време – 17.08.2016г. в 00.10 часа е управлявал л.автомобил марка „Ланчия Ипсилон” по ул.”Царибродска”, пред жил.блок №14 след употреба на алкохол.

За недостоверна и непочиваща на ангажираните в нейна подкрепа гласни доказателства, се възприе защитната версия, изложена от подсъдимия Т.Г. в дадените от него в хода на съдебното следствие обяснения. Отричайки категорично да е управлявал автомобила си на 17.08.2016г. за времето от 00.00 часа до 00.10 часа по ул.“Царибродска“, както и преди това да е бил в  заведението на Галя, подс.Г. признавайки пред съда в дадените от него обяснения, че действително преди извършената му полицейска проверка е консумирал алкохол /3-4 мастики от по 100 грама и 2 бири/ обяснява, че е имал до 23.30 часа гости от гр.Сливен, които посрещнал в дома си и с които се почерпили. Но прави впечатление, че се твърди, това гостуване на приятелите му да се е случило вечерта на 17.08.2016г., т.е. налице е несъвпадение в датата и времето, като подсъдимият визира събитие, което се случило на следващата вечер, а не преди проверката, извършена от полицаите на 17.08.2016г. в 00.10 часа. Достоверността за това, че половин час преди проверката подсъдимият е бил с компания в дома си, се разколебава от противоречието в показанията на ангажираните от защитата трима свидетели, за които се установи, че са съседи /живущи в бл.№14, срещу дома на подс.Г., чийто тераси имат изглед към двора и къщата на подсъдимия/ – св.П., св.Д. и св.И.. Първият в показанията си заяви, че се е „чувала някаква гюрултия“ същата вечер от къщата на подс.Г., а другите двама сочат на противното – св.Д. – „Преди да изляза да пуша цигара не ми е направило впечатление да се е вдигало шум от дома на Т.Г.“ и св.И. - „Ако има по-силна музика в къщата на Т. се чува. Тази същата вечер не съм чула музика, нито съм чула и разбрала, че има гости.“. Това разминаване във възприетото от тези трима свидетели поставя под съмнение така изложеното от подс.Г. обстоятелство, след като се установи, че и тримата свидетели са били у домовете си, като апартаментите им се намират в един и същи жил.блок – бл.№14, т.е. на едно и също отстояние от дома на подсъдимия, находящ се на ул.“Царибродска“ №37. От показанията на тримата свидетелите – П., Д. и И. се установи, че те са имали възприятия за деянието от момента, в който са излезли на терасите си, за да изпушат по една цигара, което макар и да сочат, че е било преди да пристигне първият полицейски автомобил в полунощ пред дома на подс.Г., съдът намира, че не отговаря на действителното такова предвид на разминаванията в твърденията им и противоречието с обясненията на подсъдимия за случващото се на улицата, пред и в двора му. Всеки един от посочените трима свидетели на защитата поотделно в показанията си сочи, че в момента, в който е излязъл на терасата автомобилът на подсъдимия е бил позициониран в двора му, на обичайното място, където Г. го е паркирал, като св.П. и св.И. са категорични, че подвижната част от оградната мрежа, която служила като врата към мястото от двора, където подсъдимият е паркирал личното си МПС, е била в затворено положение. Но буди съмнение противоречието във възприетото от тримата свидетели П., Д. и И. местонахождение на самия подсъдим към момента, в който първият полицейски автомобил е пристигнал пред дома на Г.. В тази насока св.Д. противно и на заявеното от самия подс.Т.Г. твърди, че подсъдимият е бил вътре в къщата, което е наложило полицаите да му извикат, за да излезе навън. Този свидетел в показанията си е категоричен, че не е възприемал подсъдимия да е привеждал в работен режим двигателя на автомобила си, както преди полицаите да пристигнат пред дома му, така и след това. Останалите двама свидетели – П. и И. сочат, че подсъдимият е бил в двора си, като св.П. както и св.Д. също не е възприемал твърдяното контролно запалване от подсъдимия на двигателя на паркирания в двора му автомобил, за разлика от св.И. която потвърди заявеното от самия Г., че преди да дойдат полицаите подсъдимият е привел за кратко в работен режим двигателя на автомобила си без да влиза в МПС-то, макар и свидетелката да не съумя да пресъздаде механизма на това запалване. Но така заявеното от свидетелката И. запалване на автомобила, което не е било възприето от другите двама свидетели на защитата – св.Д. и св.П., само по себе си като сочен от свидетелката момент, в който самата тя го е възприела, е вътрешно противоречив. В показанията си същата, макар че категорично заяви, че това действие е било извършено от подсъдимия преди на място да пристигнат полицаите, то противоречиво първоначално посочи, че е излязла на терасата, за да пуши когато полицейският автомобил е пристигнал и спрял пред дома на подс.Г. /вж.показания на св.И. на л.207 от делото - „Исках да изпуша една цигара и отворих терасата и излязох на нея и видях полицията дойде.“/, а впоследствие визира, че е излязла на терасата когато автомобилът на Г. е бил запален /„Колата беше запалена, когато излязох на терасата“/, след което отново потвърди първоначално заявеното, че е излязла на терасата в момента, в който патрулният полицейски автомобил е спирал пред дома на подс.Г.  - „Аз като излязох на терасата тъкмо спираше патрулката. Тогава колата на Т. не работеше. Преди това видях, че колата работи.“. Досежно този момент от хронологията на събитията на инкриминираната дата и време е налице несъответствие и в обясненията на самия подсъдим. Същият в приобщените към доказателствената съвкупност по делото, по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК /констатирано противоречие/ в тази им част обяснения, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, изложени в Протокол за разпит на обвиняем, приложен на л.8 и 9 от БП, е заявил, че след като отключил автомобила си, който е бил паркиран в двора му, е седнал на шофьорското място, запалил е двигателя и на няколко пъти е натиснал педала за газта, форсирал е автомобила, за да провери „дали всичко е наред“, поради това, че наскоро му е бил откраднат акумулатора и точно в този момент са пристигнали полицаите. Но в хода на съдебното следствие подс.Г. изложи друг механизъм на привеждане на двигателя на автомобила си в работен режим и посочи друг момент, в който на място са се озовали полицаите Я. и М.. А именно – запалил е двигателя на паркирания си в двора автомобил, без да влиза в него като през отворената шофьорска врата след като от изправено положение превъртял контактния ключ, с крака си е натиснал педала на газта и форсирал двигателя, като включил и светлините на МПС-то, като полицаите пристигнали в момента, в който подсъдимият е бил до автомобила си, но същият е бил с изгасен двигател и в заключено положение. Макар и обясненията на подсъдимия да са доказателствено средство, те са и средство за защита, като Г. в извършената в хода на съдебното следствие очна ставка с ангажирания от него св.В.Д. промени версията си, като противно на първоначално заявеното посочи, че полицаите са пристигнали на място в момента, в който е бил запалил двигателя на автомобила си по визирания механизъм, без да влиза в МПС-то. Съдът констатира противоречие между показанията на св.Д. и изложените от него твърдения в хода на проведената между него и подс.Г. очна ставка, като в показанията си този свидетел заяви, че е излязъл пред блока, в който живее след около 45 минути, т.е. след като е отшумял случая, а в хода на посоченото процесуално-следствено действие посочи, че е бил пред блока на около 15-20 метра от полицейският автомобил в момента, в който е била извършвана проба на подс.Г. за употреба на алкохол. В потвърждение на заявеното от св.Д. при извършената очна ставка с подсъдимия за присъствието му на метри от полицейският автомобил в момента, в който полицаят – св.В. в присъствието на другите двама полицаи – свидетелите Я. и М. е съставял АУАН и е издавал приложеният по делото медицински талон, свидетелстват в показанията си както разпитаните посочени трима полицейски служители, така и св.П. и св.И.. Прави впечатление и друго несъответствие в показанията на св.Д., а именно същият първоначално заяви, че е бил дневна смяна на 16.08.2016г. до 19.00 часа, а впоследствие посочи, че се е прибрал от работа в 17.30 часа. Така констатираните несъответствия в показанията на този свидетел, визираните по-горе противоречия с показанията на свидетелите П. и И. и с обясненията на подсъдимия Г., поставят под съмнение достоверността на изложеното от св.Д. като сочен от защитата очевидец на деянието. Съдът не даде вяра и на показанията на св.И., тъй като освен посочените по-горе разминавания с показанията на другите двама, ангажирани от защитата свидетели - св.Д. и св.П. и визирани вътрешни противоречия в твърденията на тази свидетелка, съмнение буди и обстоятелството, че същата в показанията си макар и в детайли да възпроизведе позиционирането на автомобила на подсъдимия и на самия Г., затвореното положение на подвижната част от оградната мрежа, служеща за врата при вкарването на автомобила в двора на подсъдимия, неработещото състояние на двигателя и др.обстоятелства, възведени като защитна теза от страна на подсъдимия, не съумя да посочи месеца, макар че с категоричност и точност визира датата и годината. Единствено уточни, че „не беше много студено“, което не отговаря на присъщите за месец август високи температури. Прави впечатление, че след като св.И. съумя детайлно да опише и посочи възприетото от нея при излизането си на терасата на инкриминираната дата и време местоположение на автомобила, на самия подс.Г., на подвижната част от оградната мрежа служеща като врата към паркомястото в двора на Г., същата заяви, че няма спомен каква е била работната й смяна през деня във фирма „Язаки“. Освен това противно на установеното, единствено св.И. сочи, че на място са пристигнали и са извършили проверка четирима полицаи. Всичко това навява на извод, че показанията на св.И. са сами по себе си вътрешно противоречиви,  непоследователни и двусмислени, като в основната си част не кореспондират и не подкрепят по убедителен и безспорен начин възведената от подсъдимия версия по случилото се на инкриминираната дата и време.

По отношение на показанията на св.П., съдът прие, че същите не подкрепят в пълнота тезата на защитата, тъй като макар и този свидетел да заяви, че при пристигането на полицейския автомобил на 17.08.2016г. след 00.10 часа и спирането му пред дома на подс.Г. ***, подсъдимият не е управлявал автомобила си, който е бил паркиран в двора, се установи, че П. е имал възприятия именно от този момент насетне, тъй като тогава е излязъл на терасата на апартамента си, за да пуши. Към този момент действително въз основа на показанията на свидетелите Я. и М. се прие за установено, че подсъдимият е бил вече паркирал автомобила в двора си след извършени маневри по прибиране и паркирането му. Или с оглед на момента, от който този свидетел е имал възприятия за случващото се пред двора на подсъдимия, показанията му не противоречат на установеното въз основа на показанията на полицаите Я. и М.. В същото време съдът констатира при внимателния анализ на показанията на св.П., че и при този свидетел както и при свидетелката И. е налице непоследователност и разминаване в заявеното от кой точно момент свидетелят е възприел случващото се пред дома на подсъдимия – дали от момента, в който на посоченото в обв.акт място е пристигнал полицейският автомобил или 1-2 минути преди това. Вторият сочен от св.П. момент не кореспондира със заявеното от подсъдимия, че именно тогава е привел в работен режим двигателя на автомобила и го е форсирал, което обстоятелство свидетелят е категоричен, че не е възприел.

Така констатираните разминавания между показанията на свидетелите Д., П. и И., вътрешната им противоречивост и непоследователност, които съпоставени с изложената от Т.Г. версия по случилото се на 17.08.2016г. около 00.10 часа, не кореспондират с възведеното от подсъдимия, навява на извода, че посочените трима свидетели в стремежа си с твърденията да оневинят съседа си, не изложиха в пълнота възприетото за случилото се. Поради това и настоящият съдебен състав прие, че тези трима свидетели са имали възприятия за случилото се едва след като подс.Г. след управление на автомобила си по ул.”Царибродска” и извършена на два пъти маневра по паркиране в двора си, е бил позиционирал МПС-то в двора си и същото е било с изгасени светлини и неработещ двигател, самият Г. е бил излязъл извън автомобила си, а полицаите Я. и М. са били спрели полицейският автомобил по ул.”Царибродска” пред дома на Г. и са пристъпили към извършване на проверка на документите на подсъдимия. В тази насока са показанията на полицая - св.М., който сочи, че докато са говорили с подсъдимия е видял, че имало наизлезли хора по терасите.  

От страна на подсъдимия като свидетел по делото е ангажиран и А.П.П., за който се установи, че се познава с Т.Г. от преди 20 години, чийто показания съдът прие за несъотносими към деянието. Този свидетел заяви при разпита му в хода на съдебното следствие, че на 16.08.2016г. на два пъти е минавал сам пеша покрай дома на подсъдимия, като първият път е било около 23.30 часа, когато заведението на Кускуна, в което е бил, е затворило, поради което П. е тръгнал към един магазин в махалата, където се събирали, за да играят карти и вторият път е било около 23.45 часа, когато се е върнал обратно, тъй като магазинът е бил затворен. Минавайки покрай дома на подсъдимият свидетелят  е категоричен „Не съм видял Т. в двора си. Не съм видял колата на Т. на улицата, не обърнах внимание дали колата беше в двора. Т. не съм го виждал същата вечер.“. Така заявеното от св.П. навява на извод, че показанията му по никакъв начин не потвърждават тезата на подсъдимия, че за интервала от време около 23.30 часа до 23.45 часа автомобилът на Г. е бил паркиран в двора му. Напротив същите по-скоро са в унисон с обвинителната теза, че преди 00.00 часа подсъдимият и автомобила му са били на място, различно от двора на ул.“Царибродска“ №37 в гр.Елхово. От друга страна погледнато във времеви аспект от гледна точка на възприетото, показанията на свидетеля П. предшестват деянието, за което се сочи в обвинителния акт и се установи, че е извършено на 17.08.2016гг. около 00.10 часа по улица „Царибродска“, пред жилищен блок №14. Поради тези си съображения съдът прие за несъотносими показанията на свидетеля П..

Що се касае до показанията на св.Н.С.В., макар и същият да отрече да е подавал регистрирания в „Районен център 112“-Бургас при Дирекция“Национална система 112“ към МВР, на 16.08.2016г. в 23.56 часа сигнал, подаден от собствения му телефон № **********, съдът ги прие за необективни и нелогични с оглед на заявеното от самия В., който с оглед на родствената връзка с подсъдимия се явява заинтересован от изхода на делото свидетел. След като свидетелят с категоричност заяви, че не той е подавал въпросния сигнал срещу роднината си Т.Г. и отрече да е бил заедно с него в заведението на Галя, буди недоумение фактът, че след като моб.му телефон с посочения номер е бил през цялото време у св.В. и последният не го е предоставял инкриминираната вечер на трети лица, как е бил регистриран на тел.112 подадения именно от този телефонен номер сигнал. Поради това съдът не даде вяра на показанията на св.В., въпреки че не се установи по безспорен начин чрез назначената съдебно-фоноскопна експертиза идентичността на гласа и речта на св.В. с гласа и речта на лицето, подало сигнал на тел.112, съдържим се в звукозаписа, обективиран в приложения по делото оптичен носител – CD. По никакъв начин показанията на св.В. не оборват сигнала и не правят подадената с него информация недостоверна, след като по делото в лицето на свидетелите Я., М. и В. са налице гласни доказателства, установяващи по несъмнен и недвусмислен начин, че съдържанието на подадения сигнал отговаря на действителното такова, възприето от посочените трима очевидци на деянието.   

Съдът при преценката и анализа на обясненията на подсъдимия Т.Г. изходи от това, че същите са както доказателствено средство, така и негово основно средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Както бе посочено, защитната позиция на подс.Г. се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието, отричайки да е управлявал на инкриминираната дата, време и място автомобила си, за който твърди, че е бил паркиран в двора му. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК обвиняемият има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено. В настоящия случай съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, относно обстоятелствата, че същият не е управлявал автомобила, тъй като противоречат на заявеното от свидетелите Я. и М. досежно неговите действия. За да не ги кредитира съдът взе предвид, че съдържат и вътрешни противоречия. В подкрепа на вътрешното си убеждение, че заявеното от подсъдимия Г. в дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие, е негова  защитна теория, съдът в настоящия си състав изходи както от непоследователното процесуално поведение на подсъдимия, който в хода на настоящото наказателно производство – във фазата на БП и в съдебната фаза, изложи две различни фактологии, които съпоставени помежду им възвеждат съществени несъответствия особено в частта им, в която заявявайки, че е привел двигателя на паркирания в двора си автомобил в работещо състояние, се визират два различни механизма и начини на позициониране на самия Г. – в обясненията му в хода на БП се твърди, че е бил седнал на шофьорското място в автомобила, а в хода на съдебното следствие се заявява, че не е влизал в автомобила, а през отворената шофьорска врата от изправено положение след като завъртял контактния ключ, с крак е натиснал на няколко пъти педала за газта и е форсирал МПС-то. Така констатираното от съда по искане на обвинението противоречие в обясненията на подсъдимия и с оглед на това и на основание чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК приобщаването на обясненията на Г., дадени в хода на БП, подсъдимият потвърждавайки за достоверно заявеното пред съда, не съумя да обясни каква е причината и какво е наложило да изложи друго пред разследващия орган. Налице е и разминаване в заявения от подсъдимия момент на пристигане на полицаите на място, като в хода на досъдебното производство същият е заявил, че това е бил моментът, в който Г. е излизал от автомобила си след като го припалил и форсирал, а в дадените пред съда обяснения сочи, че полицаите са се озовали на място след като двигателя на автомобила му е бил вече загасен и МПС-то заключено, а самият Г. се е намирал до него, в двора си. Налице е и трето твърдение в тази насока от подс.Г. в изложеното от него в хода на извършената по време на съдебното следствие очна ставка със св.Д., а именно, че полицаите са пристигнали пред дома на Г. в момента, в който същият е запалил двигателя на автомобила си, без да влиза в него. Съдът констатира, че и по отношение на количеството алкохол, което подсъдимият е употребил преди извършената му проверка с техническо средство от св.В., Т.Г. е дал противоречиви обяснения в различните фази на процеса, като в хода на бързото производство е заявил, че е употребил 5 мастики и 2 бири, а в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав обяснява, че около 22.00 – 22.30 часа употребил 3-4 мастики от по 100 грама и 2 бири. В същото време от показанията на свидетелите Я. и В., дадени в хода на съдебното следствие се установява, че след извършването на проверка с техническо средство „Дрегер“ подсъдимият Г. е признал, че е употребил алкохол, като е съобщил за вид и количество – първоначално 1 бира, а след това 3 бири, а пред мед.фелдшер Палов, видно от протокола за медицинско изследване, е заявил за употребено количество алкохол – 1-2 бири с общо количество – 1 литър. В същото време в хода на извършената очна ставка между подс.Г. и св.П., Т.Г. заяви, че е бил „много пиян и не е видял св.П.”.

С оглед на изложеното по-горе констатирано разминаване между показанията на ангажираните от подсъдимия свидетели П., Д. и И., възприетата непоследователност и двусмисленост, както и несъвпадането на изложената от тези свидетели фактология по случилото се с възведената от самия Г. версия, съдът прие за недостоверна тезата на защитата, че подс.Г. не е управлявал автомобила марка „Ланчия Ипсилон“ с рег№У 3191 АМ на инкриминираната дата, време и място след употреба на алкохол, като счете, че същата е вид защитна реакция и се дължи на стремежа на подсъдимия да оневини собственото си виновно поведение и да избегне налагане на наказание.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От обективна и субективна страна Т.Й.Г., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работещ като общ работник в „Полисттрой” ЕООД-гр.Ямбол, осъждан, с ЕГН **********, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 17.08.2016г., около 00.10 часа, в гр.Елхово, обл.Ямбол, по улица "Царибродска", пред жилищен блок № 14, след употреба на алкохол, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ланчия Ипсилон" с peг. № У 31 91 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,35 на хиляда, установена по надлежния ред с Протокол за химическо изследване № 357/18.08.2016 год. на „НТЛ" при ОД на МВР –Ямбол.

От обективна страна елементите на състава са налице, както следва: Съгласно чл.303 ал.2 НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.  Посредством разпоредбата на чл.102 от НПК законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които следва да бъдат доказани в процеса, като на първо място е поставено „доказване на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това доказване следва да бъде извършено по правилата и способите, предвидени в НПК и изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да не почиват на предположения. В този контекст, в хода на проведеното съдебно следствие, съдът отчите наличие на две абсолютно противоположни версии относно извършеното престъпление, вменено на подсъдимия Г. - от една страна това е тезата на обвинението, която съдът възприе за доказана, тъй като по делото са налице както преки, така и косвени доказателствени източници, които в своята съвкупност водят на несъмнен извод за авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия и въз основа на която настоящият съдебен състав възприе гореописаната фактология, установяваща както местопрестъплението, начинът и механизмът на извършване на престъпното деяние, осъществяващо признаците на престъплението по чл.343б ал.1 от НК. От друга страна е версията на подсъдимия Т.Г., който отрича да е управлявал на инкриминираната дата, време и място ползваното от него МПС и то след употреба на алкохол, като едва в хода на съдебните прения упълномощеният от него защитник оспорва установената с Протокол за химическо изследване № 357/18.08.2016 год. на „НТЛ" при ОД на МВР –Ямбол концентрация на алкохол в кръвта на Г. от 1,35 на хиляда и навежда доводи за опорочаване на процедурата по извършеното лабораторно изследване. Тази версия съдът възприе за оборена на базата на проведеното от обвинението доказване на извършеното престъпление и авторството му в лицето на подсъдимия. Обвинението, за което подсъдимият Т.Г. бе признат за виновен, се доказа от възприетите за обективни, последователни, недвусмислени, логични и детайлно изложени показания на свидетелите Я., М. и В., които са тримата полицейски служители, възприели пряко и непосредствено деянието и констатирали извършването му, като първите двама са се отзовали по разпореждане на ОД при РУ-Елхово-св.Б. на подадения на 16.08.2016г. в 23.56 часа на тел.112 сигнал и са възприели на 17.08.2016г. около 00.10 часа по ул.”Царибродска”, пред жил.блок №14 управлението от подсъдимия на лек автомобил марка „Ланчия Ипсилон" с peг. №У 31 91 АМ, като същите посочиха по недвусмислен и непротиворечащ начин маршрута, по който се е движило МПС-то, което са последвали след възприемането му на кръстовището на ул."Чаталджа" с улица "Лом". Третият свидетел В. е мл.автоконтрольор отзовал се на поисканото от полицаите Я. и М. чрез ОД съдействие и извършил на 17.08.2016г. около 00.15-00.20 часа проверка на подс.Г. *** за наличие на алкохол в издишвания от подсъдимия въздух с техническо средство, констатирал със същото наличие на алкохол от 2,54 на хиляда, съставил на място АУАН № 424 от 17.08.2016 година и издал талон № 0034051/17.08.2016г. за медицинско изследване на кръвта, както и е придружил подсъдимият до ФСМП-Елхово за даване на кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол. Показанията на тези трима свидетели кореспондират както помежду си, така и с  писмените източници - АУАН № 424 от 17.08.2016 година, талон № 0034051/ 17.08.2016г. за медицинско изследване на кръвта, Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или др.упойващо вещество от 17.08.2016г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0261-000226/17.08.2016 година, справка УРИ 105840-606 от 14.09.2016г. на Дирекция „Национална система 112” – „Районен център 112”-Бургас при МВР с приложен оптичен носител - CD-R марка „Kodak” с ръкописен надпис №УРИ 105840-6060/14.09.2016г. с 1 бр.запис на разговор, Протокол №357 от 18.08.2016 година, заверено копие от дневник за приемане на сигнали от граждани на РУ-Елхово, Протокол за извършена експертиза №16/ИДИ-276 от 16.01.2017г., както бе посочено и обсъдено по-горе в изложената фактология. Освен това по несъмнен начин обективността на показанията на свидетелите Я., М. и В. се установи и въз основа на извършената проверка чрез проведените по предвидения процесуален ред очни ставки между свидетеля М. и подс.Г., между св.М. и св.П., между св.М. и св.Д., между св.Я. и подс.Г.. Не са налице по делото данни свидетелите Я., М. и В. да са действали пристрастно въпросната вечер и да са имали какъвто и да е мотив да набедят подс.Г. в престъпление, което той не е извършвал. Не са налице и индиции същите по време на изпълнение на служебните си задължения да са действали недобросъвестно, а още повече да са превишили правата си, приписвайки на подсъдимия действия и поведение, които Г. не е реализирал. Съдът даде вяра именно на показанията на свидетелите Я., М. и В., тъй като същите детайлно и в хронологична последователност възвеждат фактологията по случилото се на 17.08.2016г. за времето от 00.10 часа до 1.15 часа, като възпроизведеното от тях е пряко относимо към времето, мястото и изпълнителното деяние и по недвусмислен начин очертава обективните признаци на вмененото на подс.Г. престъпление. Нещо повече показанията на тези именно трима свидетели са и във взаимна връзка и зависимост с останалите, приобщени доказателства и доказателствени средства, посочени в изложената по-горе фактическа обстановка, като всички в съвкупност изясняват механизма на извършеното и очертават по недвусмислен начин обективните елементи от състава на вмененото на подс.Г. престъпление. Поради това съдът прие за неоснователни доводите на подсъдимия и защитника му – адв.К., че няма събрани категорични и несъмнени доказателства по делото за това, че на 17.08.2016г. около 00.10 часа Т.Г. е управлявал лекия автомобил марка „Ланчия Ипсилон” с рег.№У 31-91 в гр.Елхово по ул.”Царибродска” пред жилищен блок №14.

Съдът не сподели доводите на защитата, възведени в хода на устните прения, че показанията на полицейските служители са неправдоподобни, поради това, че с оглед на посочените от св.Я. разстояния / 200 метра от заведението на Галя до дома на подсъдимия и 1,5 км. от сградата на РУ-Елхово до дома на подс.Г./ хипотетично е невъзможно с оглед времето на получаване на сигнала от ОД на РУ-Елхово – 00.00 часа до 00.10 часа на 17.08.2016г., когато е било констатирано деянието, полицейският автомобил изминаващ много по-голямо разстояние да се е приближил на такова отстояние от автомобила на подсъдимия, че да е възможно полицаите Я. и М. да възприемат управлението на МПС-то от Г., което логично би изминало сочените 200 метра за няколко минути. В тази насока от показанията на свидетелите Б., М. и Я. и от отразеното в приложеното заверено копие – извлечение от дневника за приемане на сигнали от граждани на РУ-Елхово, съдът прие за установено, че полицейските служители са реагирали адекватно и то веднага на получения в 00.00 часа на 17.08.2016г. сигнал, подаден чрез оператор на тел.112, като с оглед на времето, в което полицейският автомобил е изминал соченото от св.Я. разстояние, а именно от 00.00 часа до 00.10 часа, което предполага слаб трафик на движение в гр.Елхово по маршрута на движение на служебния патрулен автомобил, практически не е невъзможно за 10 минути полицаите да се придвижат до дома на подсъдимия на ул.“Царибродска“ №37. Освен това от съдържанието на сигнала, възпроизведено от приложения по делото оптичния носител в хода на провелото се на 14.10.2016г. открито съдебно заседание, материализиран и в приобщеното заключение по допуснатата съдебно-фоноскопна експертиза, става ясно, че лицето, което е сигнализирало ОД на РУ-Елхово, е заявило, че Т.Г. се кани да влиза в автомобила си, за да го управлява /вж. л.100 от делото „Шофьора в момента е пил в „Галя“ и в момента е пред колата, мисля, че ще се качва в колата и да се прибира“/, т.е. подсъдимият не е бил предприел управление на автомобила си по времето, когато е бил подаван сигнала.

Не се възприе за достоверна защитната версия, изложена от подсъдимия Г., която не бе подкрепена по безспорен и несъмнен начин от показанията на ангажираните свидетели Д., П., П. и И., че на инкриминираната дата, време и място не е управлявал автомобила си, който е бил паркиран в двора му, като преди пристигането на полицаите Я. и М. без да влиза в МПС-то си, от изправено положение е привел в работен режим двигателя, форсирал го е, натискайки на няколко пъти с крак педала на газта и е включил светлините. Сама по себе си тази версия на подсъдимия, твърдейки, че същият не е извършил каквото и да е движение с автомобила, а само го е запалил, противоречи на възприетото в съдебната практика, че под управление следва да се разбира боравенето с уредите за управление и привеждането в работен режим на двигателя, независимо от присъствието на водача в автомобила на шофьорското място.

Другият спорен момент, който едва в хода на съдебните прения бе изтъкнат за първи път като такъв при липсата на надлежно оспорване на изслушаната в хода на съдебното следствие физико-химична експертиза, е относно  факта, че подс.Г. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, което да е установено по надлежен ред, като се възвеждат доводи за опорочаване на процедурата по вземане на кръвна проба и  лабораторното изследване и материализирането й в съставените протоколи за медицинско изследване и физикохимическо изследване. Така направеното оспорване съдът възприе като защитна позиция на подсъдимия, като на първо място същата се опровергава по несъмнен начин от показанията на свидетелите Я. и М., подкрепящи тези на свидетеля В., който е извършил на място - пред дома на Г., проверката за алкохол в издишания от последния въздух с техническо средство, което е отчело 2.54 промила алкохол. Сам по себе си този факт налага извода, че преди това подсъдимият е консумирал алкохол, като самият Г. в обясненията си пред съда в хода на съдебното следствие призна, че е консумирал алкохол и то няколко алкохолни напитки - 3-4 мастики от по 100 грама и 2 бири. Същественият и спорният въпрос е доколко установената с Протокол за химическо изследване № 357/18.08.2016 год. на „НТЛ" при ОД на МВР –Ямбол, концентрация на алкохол в кръвта на подс.Г. от 1.35 промила, е по надлежния ред, предвиден в Наредба  № 30/ 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС към която препраща бланкетната норма на чл.343б ал.1 НК. Няма спор в съдебната практика, че цитираната Наредба №30/2001г. е нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Именно този ред е „надлежният ред”, предвиден в обективната страна от състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, който следва да е спазен, за да се приеме, че величината на инкриминираното съдържание на етилов алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена. С други думи, този ред е приложимият за установяване на алкохолното съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като обективен признак от състава на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря подсъдимия Г.. Посоченият подзаконов нормативен акт регламентира начина, по който се установява употребата на алкохол от водачите на МПС, като чл.1 ал.2 предвижда, че установяването на употребата на алкохол се извършва  посредством използуване на съответните технически средства и/ или чрез медицински или лабораторни изследвания. Т.е. налице е алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя при избиране на реда за  установяване съдържанието на алкохол. В подкрепа на този извод на съда е и разп. на  чл.2 от Наредбата, която сочи, че  в случаите на оспорване на показанията на техническото средство по искане на водача употребата на алкохол се установява чрез лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на алкохол може да се установи както чрез използуване на техническо средство, така и  чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително. То обаче задължително се прави при оспорване показанията на техническото средство.

От изложението на фактически приетото е видно, че в настоящия случай за установяване употребата на алкохол от подсъдимия Г. като водач на МПС са приложени и двата метода, при които е получен еднозначен резултат, а именно наличие на алкохол в кръвта на водача, достатъчен за съставомерността на деянието като престъпление по предявеното му обвинение. Но в настоящият случай предвид наличното оспорване на показанията на техническото средство от страна на подс.Г., съдът прие, че надлежния ред за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е реда по чл.2 от Наредбата - химическа експертиза. Изследването е извършено във ФСМП съгл. чл.7 ал.1 т.2 от Наредбата; медицинското лице - фелдшер, извършило освидетелствуването се е уверило в самоличността на подсъдимия чрез представяне на документ за самоличност (чл.8); в протокола за медицинско изследване е вписана датата и часа на явяването му; при изземването на кръвта са спазени изискванията на чл.11 ал.1-3 от същата. Тези обстоятелства са надлежно отразени в протокола за медицинското изследване, който е с банкентно съдържание. По-нататъшният ред на наредбата, в частта, касаеща реда на изпращане на взетата проба, съхранението и изпращането й в съответната НТЛ към съответната регионална дирекция на вътрешните работи (чл.12- 15 от наредбата) също е спазен. Химическото изследване е извършено съгласно разпоредбите на чл.16-18 от Наредбата, като е използван газхроматографския метод и преизчисление на резултата от физико-химическото изследване по формулата на Видмарк за установяване концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подс.Г. към по-ранен момент преди вземането на кръвната проба, като резултатите от пробите са отразени в надлежно съставен Протокол за физикохимическа експертиза №357 от 18.08.2016г., изготвен от  експерта при НТЛ към ОД на МВР-Ямбол Ф. Т.С., съответно  пробата е съхранявана при съответните температури. Въз основа именно на Протокола за физикохимическа експертиза № 357 от 18.08.16 г., е изяснено, че в кръвта на подс.Т.Г. към релевантния момент – 00.10 часа на 17.08.2016г. е имало концентрация на етилов алкохол 1.35 промила. Тази експертиза е назначена по реда на НПК - с постановление на разследващ полицай от 17.08.2016г. при усл. на чл.144-154 НПК, поради което следва да се цени като годно доказателствено средство.

Съдът не споделя доводите на защитата, че не е ясно дали в случая е спазено изискването на чл.17 от Наредбата за компетентността на експерта С., тъй като нито в Потокола за физикохимическа експертиза, нито при разпита му в хода на съдебното следствие е посочена неговата специалност. За първи път съмнение в компетентността на вещото лице е изразено от защитата едва в хода на съдебните прения, като тази страна в процеса при изслушването в хода на съдебното следствие на заключението на експерта С., в провелото се на 31.08.2016г. съдебно заседание, е разполагала с процесуалната възможност да се убеди в познанията на вещото лице, както и да оспори заключението. За съдебният състав няма съмнение, че вещото лице С. като експерт при НТЛ към ОД на МВР-Ямбол отговаря на изискванията на чл.17 от Наредбата, като същият е вписан съобразно образователната си степен, специалност и придобити квалификации в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисия по чл.401 ал.1 от Закона за съдебната власт за 2016г. за съдебния район на ОС-Ямбол, АС-Ямбол, в клас „Криминалистични експертизи“, с образование – висше, като между видовете експертизи от този клас са отбелязани - Съдебно химическа експертиза и Съдебно физико-химическа експертиза. Нещо повече визираната в цитираната разпоредба – чл.17 от Наредбата, специалност – химик или лекар с призната медицинска специалност „Клинична лаборатория“ не следва да се тълкува стеснително, тъй като законодателят е използвал тези специалности за указване на „ръководството“ на съответната лаборатория , където се изследват пробите кръв. Приложимата в случая разпоредба е тази на чл.15 ал.1 предл.2-ро от Наредбата, в която се визира изрично, че пробите от кръв заедно с талона и протокола за медицинско изследване се изпращат за анализ в научно-техническа лаборатория при Столичната или съответната РД на вътрешните работи, каквато в случая е НТЛ при ОД на МВР-гр.Ямбол, където е експерт вещото лице Ф.Т.С..

Не може да бъде споделено и съображението на защитата, че е следвало да бъдат взети две кръвни проби, едната от които е т.нар. „контролна“ проба, тъй като такова изрично изискване в Наредбата липсва. В тази насока е налице постановена съдебна практика на ВКС /вж.Решение №283 от 25.06.2015г. по н.д.№607/2015г. НК I н.о. на ВКС/. В Наредба №30/2001г. е предвидено, че от водача се взема кръв за химическо изследване, която се поставя в шишенце и се изпраща за анализ. В чл.16 ал.2 от Наредбата е визирано, че анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0, 2 на хиляда. Идеята на този текст е постигане на максимална точност на получения резултат, при което взетата кръвна проба се подлага двукратно на изследване. Ето защо, доводът на защитата, че е допуснато нарушение на Наредбата във връзка с това, че е имало само една кръвна проба, почива на невярно тълкуване на нормативния акт и не бе споделен от настоящия съдебен състав. Липсата на отразяване в Протокола за физикохимическо изследване колко на брой анализи на кръвната проба са направени, както и неотразяването в бланкетния Протокол за медицинско изследване от 17.08.2016г. от изготвилия го медицински фелдшер какво количество кръв е взета от подсъдимия и какъв дезинфектиращ разтвор по смисъла на чл.12 от Наредбата е използван, не следва да се тълкува превратно и да се приема, че както вещото лице С., така и медицинският специалист не са се съобразили и не са спазили изискванията на Наредбата. Не са налице данни по делото, сочещи на взета некачествена кръвна проба или физическо състояние на водача, непозволяващо извършване проверка за алкохол с лабораторно изследване.

Съдът не сподели доводите на защитата, че е налице съществено  разминаване между показанията на свидетелите полицаи и това, което е отразено в Протокола за медицинско изследване от медицинския специалист относно състоянието на Т.Г. при вземането на кръвна проба във ФСМП на 17.08.2016г. в 1.15 часа. Отразените в протокола данни съставляват възприета от медицинското лице на пръв поглед информация за състоянието на освидетелствания, като същите не биха могли да се съпоставят с дадените в тази насока показания на свидетелите Я., М. и В., които са приобщени по предвидения процесуален ред към доказателствената съвкупност. Не такива са данните материализирани в Протокола за медицинско изследване, още повече, че същите са взети в по-голямата си част и с оглед представената от самия подс.Г. информация за употребено количество и вид алкохол и време на консумацията му, като логично е с оглед заявеното, че консумацията на 1-2 бири с общо количество от 1 литър и то 5 часа /в 20.00 часа на 16.08.2016г./ преди обследването и вземането на кръвна проба да е подвело медицинския специалист при попълване на бланката на протокола. Нещо повече в редица съдебни решения е възведено, че миризмата на алкохол не е задължителен признак за алкохолно опиване, т.е. липсата на миризма както е отразил мед.фелдшер в Протокола за мед.изследване от 17.08.2016г. не означава, че лицето не е алкохолно повлияно.

В рамките на доказателствената съвкупност Протоколът по чл. 17 от Наредба №30/2001г., както и Протоколът за медицинско изследване от 17.08.2016г. имат правното значение на писмено доказателство - официален удостоверителен документ по см. на чл.95 т.5 от НК, чиято доказателствена стойност на общо основание, съгласно принципа по чл.14 ал.2 от НПК подлежи на проверка наред с всички останали доказателствени източници – писмени и гласни такива. В настоящият случай прави впечатление, че оспорването на установената с Протокол за физикохимическа експертиза № 357 от 18.08.16г., концентрация на етилов алкохол в кръвта на подс.Г., е направено от защитата на процедурно основание, изтъквайки доводи за нарушаване на изискванията на Наредба №30/2001г. и за опорочаване на извършеното изследване и то за първи път в хода на съдебните прения, след като по смисъла на чл.19 от Наредбата е изтекъл 3-месечният срок за съхранение на пробите кръв. Самият подсъдим след предявяване на обвинението по чл.343б ал.1 от НК, не се е възползвал от възможността по чл. 20 ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. за повторно извършване на химически анализ. Всъщност подсъдимият не оспорва употребата на алкохолни напитки, а съставомерността на деянието поради неверен извод относно алкохолната концентрация в кръвта му и опорочено изследване - факт, коментиран по- горе като недвусмислено установен. В този аспект съдът счита, че след като очертаната в Наредбата последователност на вземане, съхраняване, изпращане на пробите до лабораторията, редът и методологията на изследването са спазени, съмнение  в правилността на крайния извод на физикохимическото изследване на кръвната проба, обективирано  в Протокол за физикохимическа експертиза № 357 от 18.08.16г. на в.л.С. и констатираното алкохолно съдържание в нея, не може да има. Поради тези си съображения съдът прие, че липсват основания за изключване от доказателствения материал като съмнителни и опорочени данните от физикохимическото изследване, извършено по Наредба № 30 от 27.06.2001г., която регламентира „надлежния ред” по чл. 343б ал. 1 НК за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.  

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав прецени за безспорно установено по делото, че подсъдимият Т.Г. от обективна  страна е осъществил състава на вмененото му престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 17.08.2016 г. около 00.10 часа, в гр.Елхово по улица "Царибродска", пред жилищен блок № 14, след употреба на алкохол, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ланчия Ипсилон" с peг. № У 31 91 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.35 на хиляда, установена по надлежния ред с Протокол за химическо изследване № 357/18.08.2016 год. на „НТЛ" при ОД на МВР –Ямбол.

Съдът прие, че подсъдимият Т.Й.Г. е извършил престъпното деяние при пряк умисъл като форма на вината, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние - управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол. Подсъдимият е имал познание за обективните елементи от състава на своето деяние като се има предвид, че е водач на МПС с дългогодишен стаж – повече от 20 години. Съзнавал е, че е употребил няколко часа преди проверката алкохол. С оглед на изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимия Гочо Ташев съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.  

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Т.Й.Г., за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието, съдът намира в ниската правна култура на дееца, в придобитите престъпни навици с оглед на съдебното му минало и в нежеланието му да спазва правилата за безопасност на движението по пътищата.

За извършеното от подс.Г. престъпно деяние Наказателният закон предвижда кумулативно наказание - лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.   

При определяне вида и размера на наказанието на подс.Гочо Ташев за вмененото му престъпление по чл.343б ал.1 от НК, в извършване на което бе признат за виновен, съдът установи като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото му съдебно минало - същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер, включително и за тежки умишлени, което го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност. Видно от свидетелството за съдимост Г. три пъти през 2002г. и 2003г. е осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол, като за две от тях са му наложени наказания лишаване от свобода, които е търпял ефективно, което сочи, че налаганите до настоящият момент по отношение на подсъдимия наказания не са изпълнили целите си, същият продължил престъпната си дейност. Това сочи на висока обществена опасност на подсъдимия, лоши характеристични данни и липса на респект, както към законите в страната, така и към правоохранителните органи. Същият не е оправдал с поведението си проявената към него при предходните осъждания снизходителност при налагане на наказанията, а е придобил чувство за безнаказаност и е продължил макар и след около 10 години да управлява МПС след употреба на алкохол. Нещо повече, видно от приложената  по делото справка за нарушител, въпреки дългогодишния му опит като водач на МПС, същият има 11 влезли в сила НП за нарушения по ЗДвП. Като отегчаващи обстоятелства се взеха предвид и обществената опасност на деянието, която е висока, предвид на това, че се застрашава сигурността на останалите участници в движението по пътищата, както и процесуалното поведение на Г., непроявената от него критичност към осъщественото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете семейното му положение, фактът, че същият е трудово ангажиран и обстоятелството, че след последното му осъждане с присъда №101/20.12.2011г., постановена по НОХД №227/2011г. по описа на РС-Елхово, изменена с Решение №37/27.02.2012г. по ВНОХД №33/2012г. по описа на ЯОС, влязла в сила от 27.02.2012г., наказанието по която от 6 месеца лишаване от свобода е изтърпял на 20.09.2012г. в Затвора – Бургас, няма данни до момента на инкриминираното деяние, т.е. за период от повече от 4 години подс.Г. да е  извършвал други противообществени и противоправни деяния. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени както като многобройни, така и като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия Т.Г.  предвиденото кумулативно наказание – лишаване от свобода и глоба, по чл.343б ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвидените в закона минимални размери, а именно: - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 200.00 /двеста/ лева.

Съдът не намери основания за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на това, че подс.Т.Г. към датата на извършване на деянието е бил осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Поради това настоящият съдебен състав постанови наложеното на подс.Г. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, като определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС /изм. ДВ, бр.13 от 2017 год., в сила от 07.02.2017г./.

Анализирайки поведението на подс.Г. досежно инкриминирания случай, като водач на МПС, управляващ след употреба на алкохол и несъобразяване с правилата за безопасност на движението по пътищата, досежно предвиденото в разпоредбата на чл.343г от НК наказание лишаване от право на управление на МПС, съдът счете, че в конкретния случай следва Т.Г. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.59 ал.4 от НК постанови при изпълнение на това наказание да се ПРИСПАДНЕ времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това свое право – със Заповед за прилагане на ПАМ №16-0261-000226/17.08.2016г., считано от 17.08.2016 година.

Съдът счете, че така определените на подсъдимия Г. наказания съответстват на тежестта на деянието и степента на обществената опасност на дееца и са справедлив отговор за извършеното от него престъпление, като прие, че с така наложените наказания биха се постигнали целите на генералната и специалната первенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и същите .

Разноски:  При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът с присъдата си осъди подсъдимият Т.Й.Г.,   да заплати направените по делото разноски: - в полза на Републиканския бюджет направените в досъдебното /бързо/ производство разноски в размер на 40.10 лева, представляващи възнаграждение за изготвената физикохимическа експертиза, платими по сметка на ОД на МВР-Ямбол, в полза на бюджета на съдебната власт направените в съдебното производство разноски в размер на 668.90 лева, включващи заплатени от бюджета на съда – пътни разноски в размер на 10.00 лв. за изслушаното в съдебно заседание, провело се на 31.08.2016г. заключение на в.лице С. по назначената в хода на БП физикохимическа експертиза, 257.72 лева съставляващи възнаграждение за изготвената съдебно-фоноскопна експертиза /СФЕ/, 71.18 лева представляващи заплатени пътни разноски на назначените три вещите лица по тази експертиза, 150.00 лева общо за нощувки на трите вещи лица, дневни общо 120.00 лева на трите вещи лица и 60.00 лева общо съставляващи заплатено възнаграждение за явяването на трите вещи лица по СФЕ в с.з. провело се на 31.03.2017г., както и държавна такса в размер на по 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителни листи, платими по сметка на РС-Елхово.

Воден от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател на състав:

                                     /М. Кирова/