№ 298
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500229 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. П. К., като управител на Е. с. “Л.”
и “Л.” – КК “С. б.“, против Определение № 799 от 01.04.2022 г., постановено
по в.гр.д. № 211/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което
производството по делото е прекратено и е върната въззивна жалба вх.№
265929 от 15.12.2022 г., подадена от М. П. К., като управител на ЕС “Л.“ и
“Л.“ – КК “С. б.“ и въззивна жалба вх.№ 265988 от 21.12.2021 г. от Ц. И., като
управител на ЕС “Л.“ и “Л.“ – КК “С. б.”, против Решение № 261223 от
01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 818/2021 г. по описа на Районен съд –
Несебър.
Поддържа се в частната жалба, че обжалваният съдебен акт е
недопустим и неправилен. Навеждат се аргументи за недопустимост на
исковата молба и нередовно връчване на съдебните актове на лица без
процесуална легитимация, при това без да се даде възможност на
първоначалните страни по делото да оспорят представителната власт на
новите управители на ЕС. Както районният, така и окръжният съд не
изпълнили задължението си служебно да проверят редовността на исковата
молба. “Л.“ и “Л.“ били една Е. с., тъй като били част от един комплекс от
затворен тип в КК “С. б.“, имали общи вътрешни правила, разходи за
поддръжка, една Книга на собствениците, една каса и съответно една банкова
сметка. В частната жалба се сочи, че всички книжа в първоинстанционното
производство са били изпращани до М.К. и Ц. И., а конституираната на по-
късен етап като представляващ ответника В.Т. първоначално е била ищец по
делото.
Съществено процесуално нарушение било допуснато от въззивния съд,
който не указал на въззивниците да докажат процесуалната си легитимация
като такива, а изпратил разпореждане до новите управители, единият от които
1
бивш ищец по делото, да потвърдят действията им.
В частната жалба се настоява, че ако съдът приема, че Ц. И. и М.К. не
били легитимни към момента на подаване на въззивните жалби, то е следвало
да обезсили първоинстанционното решение и да върне исковата молба,
поради липса на предмет на спора и страни, тъй като със заведения иск се
оспорвала точно законосъобразността на решенията на ЕС, с които М.К. и Ц.
И. били избрани като управители.
Преписи от частната жалба са връчени на В.Т., М.Ж. и С.Н., които
подават отговори с идентични доводи, съответно в качествата си на управител
на ЕС “Л.“, ищец по делото и управител на ЕС “Л.“.
В отговорите се твърди, че представляващ ЕС “Л.“ е В.Т.,
представляващ ЕС “Л.“, считано от 02.09.2021 г., е С.Н., а ЕС “Л.“ и ЕС “Л.“
са две отделни етажни собствености. Сочи се, че новите управители не
поддържали подадените пред Окръжен съд – Бургас въззивни жалби, поради
което правилно съдът е върнал същите.
Апелативен съд – Бургас, след като се запозна с частната жалба и
отговорите към нея, писмените доказателства и обстоятелствата по
делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено
следното:
Производството по гр.д. № 818/2020 г. по описа на Районен съд –
Несебър е образувано по искова молба от В.Т. и М.Ж. против ЕС “Л.“,
представлявана от управителя М.К., и против ЕС “Л.“, представлявана от
управителя Ц. И., с правно основание чл. 40 ЗУЕС, с която се иска отмяна
като незаконосъобразни на всички решения на Общото събрание на ЕС “Л.“ и
ЕС “Л.“, проведено на 09-10.09.2020 г.
По делото са разменени книжа и е постъпил отговор от М.К.,
легитимираща се като управител на ЕС “Л.“ и “Л.“, КК “С. б.“, съобразно
проведеното Общо събрание, чието решения се оспорват и уведомление по
чл. 46б ЗУЕС от 10.09.2020 г. до Община Несебър.
На 30.03.2021 г. е постъпила молба вх. № 262650 от ищцата М.Ж., в
която се твърди, че считано от 23.09.2020 г. (т.е. към момента на подаване на
исковата молба) управител на ЕС “Л.“ е В.Т. (ищца по делото) и се моли
книжата по делото да се връчват на същата в това ѝ качество.
На същата дата – 30.03.2021 г. – е постъпила молба с правно основание
чл. 232 ГПК и вх.№ 262651 от В.Т., която оттегля иска си като ищец по
делото. Производството по нейния иск е прекратено с нарочно определение
на съда.
С протоколно определение от 11.05.2021 г. съдът е приел, че В.Т. е
последният управител на ЕС “Л.“, поради което и в производството на същата
са били връчвани документите за ответника ЕС “Л.“.
По гр.д. № 818/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър е постановено
Решение № 260223 от 01.11.2021 г., с което е уважен иска по чл. 40 ЗУЕС и
2
са отменени всички решения на Общото събрание на ЕС “Л.“ и ЕС “Л.“,
проведено на 09-10.09.2020 г.
Производството по в.гр.д. № 211/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас е образувано по повод на две въззивни жалби против това решение –
въззивна жалба вх.№ 265929 от 15.12.2022 г., подадена от М. П. К., като
управител на ЕС “Л.“ и “Л.“ – КК “С. б.“, и въззивна жалба вх.№ 265988 от
21.12.2021 г. от Ц. И., като управител на ЕС “Л.“ и „Л.“.
Постъпил е отговор от ищцата М.Ж., в който се твърди, че въззивните
жалби са нередовни, тъй като са подадени от лица без представителна власт.
Сочи се, че от 23.09.2020 г. управител на ЕС “Л.” била В.Т., а от 10.09.2021 г.,
още преди датата на постановяване на решението на Районен съд Несебър,
управител на ЕС “Л.“ била С.Н., за което се прилагат доказателства.
Постъпил е отговор и от С.Н. като управител на ЕС “Л.“ , в който се
твърди същото, като се моли за прекратяване на делото или оставяне в сила
решението на Районен съд Несебър като правилно.
Окръжен съд – Бургас е изискал служебно справка от Община Несебър
и като е установил, че последните избрани и вписани управители са, както
следва, на ЕС “Л.” от 23.09.2020 г. – В.Т., а на ЕС “Л.“ от 02.09.2021 г. – С.Н.,
оставил без движение въззивните жалби с указания до тези лица за
потвърждаване на действията на М.К. и Ц. И. по подадените от тях въззивни
жалби.
Постъпили са заявления от В.Т. като управител на ЕС “Л.“ и от С.Н.
като управител на ЕС “Л.“, че не потвърждават действията на М.К. и Ц. И. по
подадените от тях въззивни жалби, след което с обжалваното пред
настоящата инстанция определение № 799 от 01.04.2022 г. съдът е прекратил
производството по делото и е върнал въззивните жалби.
Това определение е правилно и ще се потвърди. И двете въззивни
жалби изхождат от лица, които не представляват етажните собствености. ЕС
“Л.” се представлява от В.Т., считано от 23.09.2020 г., а ЕС “Л.” се
представлява от С.Н., считано от 02.09.2021 г. След като представляващите не
са потвърдили действията на М.К. и на Ц. И., то въззивните жалби се явяват
подадени от лица без представителна власт и не могат надлежно да сезират
съда. Указаните нередовности по жалбите не са били отстранени и на осн. чл.
262, ал. 2, т. 2 ГПК жалбите подлежат на връщане. Оплакванията в жалбата
относно допуснатите в първата инстанция процесуални нарушения не следва
да се обсъждат по същество, доколкото въззивният съд не е сезиран
надлежно.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 799 от 01.04.2022 г., постановено по
3
в.гр.д. № 211/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4