№ 1302
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100509688 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.08.21 г. по гр.д. № 22038/2018 г., СРС, II ГО, 55 с-в е
допуснал съдебна делба на основание чл.34 ЗС между И. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: село Казичене, Столична община, ул. „******* III“
*******, Р. Г. Т.. ЕГН **********, с адрес: село Казичене, Столична община,
ул. „******* III“ *******, И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: село Кривина,
Столична община, ул. „******* и И. И. В., ЕГН **********, с адрес: село
Кривина, Столична община, ул. „*******, на следния недвижим имот: 100/760
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 39791.6003.204 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-74/20.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с площ 714
кв.м. (а по документ за собственост 760 кв.м.), с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване,
с административен адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, при
съседи: ПИ с идентификатори № 39791.6003.822, 39791.6003.149,
39791.6003.202, 39791.6003.184 и 39791.6003.203, при съседи по нотариален
акт: ул. „17-та“, К.В.Н., В.Д.Д. и В.С.С., а по скица - УПИ VII-166, УПИ
VIII-171, УПИ IX - 174а и УПИ V -173, при следните квоти: 1/3 ид.ч. - за И. Г.
1
А.; 1/3 ид.ч. - за Р. Г. Т.; 1/6 ид.ч. - за И. Д. В. и 1/6 ид.ч. - за И. И. В., като е
отхвърлил иска за делба на този имот, предявен срещу И.ина П. А., ЕГН
**********, с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, като
неоснователен.
Допуснал съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, между И. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: село Казичене, Столична община,ул. „******* III“
*******, Р.Г. Т., ЕГН **********,с адрес: село Казичене, Столична община,
ул. „******* III“ *******, И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: село Кривина,
Столична община, ул. „******* и И. И. В., ЕГН **********, с адрес: село
Кривина, Столична община, ул. „*******, на следния недвижим имот:
сграда с идентификатор № 39791.6003.204.2, със ЗП 47 кв.м., съгласно
скица № 15-567632/01.07.2020г. на СГКК, с предназначение - хангар, депо,
гараж, етажи - 1, построен в поземлен имот с идентификатор №
39791.6003.204 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.12.2010г. на
Изп.директор на АГКК, с площ 714 кв.м. (а по документ за собственост 760
кв.м.), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване, с административен адрес: село Кривина,
Столична община, ул. „*******, при съседи: ПИ с идентификатори №
39791.6003.822, 39791.6003.149, 39791.6003.202, 39791.6003.184 и
39791.6003.203. при следните квоти:
1/3 ид.ч. – за И. Г. А.;
1/3 ид.ч. – за Р. Г. Т.;
1/6 ид.ч. — за И. Д. В.,
1/6 ид.ч. – за И. И. В., като отхвърлил иска за делба на този имот,
предявен срещу И.ина П. А., ЕГН **********, с адрес: село Кривина,
Столична община, ул. „*******, като неоснователен.
Отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявеният от И. Г. А.,
ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН **********, и двете с адрес: село Казичене,
Столична община, ул. „******* III“ *******, иск срещу И. Д. В., ЕГН
**********, И. И. В., ЕГН ********** и И.ина П. А. - В., ЕГН **********,
всички с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, за съдебна
делба на основание чл. 34 ЗС, на следните имоти: сграда с идентификатор №
39791.6003.204. 3, със ЗП 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид
сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 39791.6003.204.4, със ЗП 22
кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с
идентификатор № 39791.6003.204.5, със ЗП 27 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор №
39791.6003.204.6, със ЗП 27 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка
на допълващо застрояване и сграда с идентификатор № 39791.6003.204.7, със
ЗП 11 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващо
застрояване, построени в поземлен имот с идентификатор № 39791.6003.204
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.12.2010г. на Изп.директор на
2
АГКК, с площ 714 кв.м. (а по документ за собственост 760 кв.м.), с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
ниско застрояване, с административен адрес: село Кривина, Столична
община, ул. „*******, при съседи: ПИ с идентификатори № 39791.6003.822,
39791.6003.149, 39791.6003.202, 39791.600^84 и 39791.6003.203.
С решение от 30.03.2022 г. по гр.д. № 22038/2018 г., СРС, Второ
гражданско отделение, 55 състав, постановено на основание чл.247 ГПК е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение
№ П-55-20177017 от 26.08.2021г., постановено по гр. дело № 22038/2018г. по
описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,
КАТО в диспозитива на решението, вместо „И.ина П. А.“ да се чете: „А.
П. А. - В.“.
Решението от 26.08.21 г. е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 25142735/ 27.09.2021 г. на ищците И. Г. А.,
ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН **********, и двете с адрес: село Казичене,
Столична община, ул. „******* III“ ******* А, чрез пълномощника по
делото адвокат А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, с
вход от ул.“Балканджи Йово“ в отхвърлителните му части за недопускане на
делбата на сградите с номер на последната цифра на индикаторите 5-стая, 6 и
7-допълващо застрояване. Съдът необосновано в решението е посочил, че
стаята с идентификатор 5 не съществува, но стаята не е разрушена, а само
присъединена, т.е. съществува като част от главна вещ т.е. тя е
несамостоятелна част от главната вещ. Затова се „предлага“ диспозитива на
решението да бъде „отхвърля делбата на стаята като несамостоятелна, но
съществуваща част от друга главна недвижима вещ. Непосочване
несамостоятелността на стаята се явява според процесуалния представител
съществено процесуално нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Необосновано е и
соченото, че стаята няма самостоятелно функционално предназначение.
Освен това, съдът не е изложил мотиви как е станало приобщаването, кой го е
осъществил, законно ли е станало, чия е собствеността върху главната вещ,
неделима ли е конструктивно стаята от приобщаването и т.н. Липсват и
мотиви относно сградите с идентификатори 6 и 7 като не става ясно кои точно
сгради и с кой точно идентификатор се присъединяват към жилищната сграда
и гаража, като няма как да стане едновременно към жилищната сграда и
гаража, особено ако по закон и един спрямо друг са самостоятелни обекти.
Сочи като основание за отмяна на решението повторенията и неяснота за
думата „Ищците“, както и отхвърляне на иска за делба спрямо лице „И.ина П.
3
А.“. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а ако
въззивната инстанция намира, че делбата не следва да бъде допускана по
отношение на посочените обекти, диспозитива да бъде според предложения
от пълномощника начин. Претендират присъждане на направените разноски
за настоящата инстанция.
Въззиваемите по тази въззивна жалба И. Д. В., ЕГН **********, И. И.
В., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН **********, всички с адрес: село
Кривина, Столична община, ул. „******* оспорват същата.
С въззивна жалба вх. № 25145653 от 01.10.2021 г. на ответниците И. Д.
В., ЕГН **********, И. И. В., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН **********,
всички с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, чрез
пълномощника по делото адвокат В. Д. Г. от ХАК, със съдебен адрес: гр.
Ихтиман, Софийска област, ж.к. „******* ап.1 с мотиви, изложени в жалбата.
Твърди се, че от представените писмени доказателства се установява, че
единствени собственици на имота са само ответниците. Недопустимо е
ищците да прехвърлят своите идеални наследствени части от процесния имот
на брат си И. В. през 2008 г., а през 2019 г. да претендират наследство, с което
вече са се разпоредили. Поделеният от съда гараж е бил построен от бащата
на ответниците, без строителни книжа, съборен през 2018 г. и на негово място
изграден нов, без строителни книжа, като тепърва предстои узаконяване.
Излагат се мотиви защо се счита, че процесният недвижим имот-дворно
място, къща и приращения находящ се в село Кривина не следва да бъде
допуснат до делба, тъй като не е установена съсобственост между страните.
Моли решението да бъде отменено и делото върнато на СРС за ново
разглеждане от друг състав. Не се претендират разноски.
Въззиваемите по тази въззивна жалба И. Г. А., ЕГН ********** и Р. Г.
Т., ЕГН **********, и двете с адрес: село Казичене, Столична община, ул.
„******* III“ ******* А, чрез пълномощника по делото адвокат А. Д. от
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, с вход от ул.“Балканджи
Йово“ в депозирания по делото отговор оспорват същата.
Съдът констатира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
4
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС във фазата по
допускане на делбата от И. Г. А. и Р. Г. Т. срещу И. Г. В., И. И. В. и А. П. А..
Ищците И. Г. А. и Р. Г. Т. твърдят, че с ответниците И. Г. В., И. И. В. и
А. П. А. са съсобственици на следните недвижими имоти: 100/760 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 39791.6003.204 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-74/20.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с площ 714 кв.м.
(а по документ за собственост 760 кв.м.), с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване,
с административен адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******,
ведно с построените в имота сгради, а именно: Сграда с идентификатор №
39791.6003.204.2, със ЗП 22 кв.м., предназначение - хангар, депо, гараж,
етажи- 1; Сграда с идентификатор № 39791.6003.204.3, със ЗП 19 кв.м., брой
етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; Сграда с
идентификатор № 39791.6003.204.4, със ЗП 22 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - друг вид сграда за обитаване; Сграда с идентификатор №
39791.6003.204.5, със ЗП 27 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид
сграда за обитаване; Сграда с идентификатор № 39791.6003.204.6, със ЗП 27
кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващо
застрояване; Сграда с идентификатор № 39791.6003.204.7, със ЗП 11 кв.м.,
брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващо застрояване.
Твърдят, че имотите са придобити от страните по наследство от В. А. В. и
Г.Н. В.. Съсобственик на имотите се явява също съпругата на И. В. - А. А.- В.,
тъй като същите са придобили ид.части от тях по силата на сключен договор
за покупка от 2013г., който е подписан по време на брака им. Сочат, че
сграда с идентификатор № 39791.6003.204.1, построена в същия имот, със ЗП
87 кв.м., с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна, етажи-2, не е
предмет на делбата. Оспорват ответниците да са придобили имотите, заявени
5
за делба, по давност.
В хода на производството ответникът И. Г. В. е починал, поради което с
определение от 30.07.2019г. на негово място са били конституирани
наследниците му по закон - съпругата му И. Д. В. и синът му И. И. В..
Ответниците И. Д. В., И. И. В. и А. А. оспорват иска за делба с
твърдението, че процесните имоти са били собствени единствено на И. Г. В.,
тъй като ищците са се разпоредили в негова полза с притежаваните от тях по
наследство идеални части още през 2008г., след което имотите са били
прехвърлени на И. И. В.. Твърди се и че същите са придобити по давност от
И. В. и И. В., тъй като ищците не са се интересували от имота повече от 30
години, през които години само тези лица са го стопанисвали и владели.
От фактическа страна:
С нотариален акт № 180, том XVI, дело № 2767 от 20.06.1975г. на
нотариус при СРС, поправен с нотариален акт № 50, том XXVIII, дело №
2768/26.12.1975г., Г.Н. В. е бил признат за собственик на недвижим имот е
планоснимачен номер 172, кв.16, по плана на село Кривина, е площ от 760
кв.м., за който имот е бил отреден парцел VI-172, кв. 16 по плана на селото.
Съгласно удостоверение за наследници Г.Н. В. е починал на 21.11.2007г. и
оставил за свои наследници съпругата си В. А. В., с квота 5/8 ид.ч. от
наследството, и децата си И. Г. В., Р. Г. Т. и И. Г. А., с квоти по 1/8 ид.ч. от
наследството му. И. Г. В. е починал на 28.09.2018г. (след образуване на
делото), като е оставил за свои наследници при равни квоти съпругата си И.
Д. В. и сина си И. И. В. (чл.9, ал.1 ЗН). С договор, обективиран в нотариален
акт № 89, том I, per. № 5543, дело № 76 от 03.04.2008г. В. А. В., Р. Г. Т. и И. Г.
А. са дарили на И. Г. В. придобитите по наследство общо 7/8 ид.ч. от 543/760
ид.ч. от УПИ VI-172, кв. 16, по плана на гр.София, местност село Кривина,
при съседи по нотариален акт: ул. „17-та“, К.В.Н., В.Д.Д. и В.С.С., а по скица
- УПИ VII-166, УПИ VIII-171, УПИ IX - 174а и УПИ V -173, ведно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда , състояща се на първия
етаж от две спални, дневна, кухня, баня-тоалетна и вестибюл и на втория етаж
- две стаи и таванско помещение, ведно е четири мазета в сутеренния етаж,
като с акта е било учредено вещно право на ползване за прехвърлителя В. А.
В., прекратено със смъртта й на 12.04.2017г. С договор, обективиран в
нотариален акт № 139, том I, рег.№ 7569, дело № 117 от 23.09.2013г. И. Г. В. е
6
дарил на сина си И. И. В. придобитите по наследство от родителите си 1/8
идеални части от ПИ с идентификатор № 39791.6003.204 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18- 74/20.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с площ 714
кв.м. (а по документ за собственост 760 кв.м.), с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, е
административен адрес: село Кривина, Столична община, ул. „Дъга“ №1, при
съседи: ПИ е идентификатори № 39791.6003.822, 39791.6003.149,
39791.6003.202, 39791.6003.184 и 39791.6003.203. С договор, обективиран в
нотариален акт № 161, том I, рег.№ 8548, дело № 138 от 24.10.2013г. И. Г. В. е
продал на сина си И. И. В. притежаваните от него 543/760 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 39791.6003.204, заедно с построената в имота сграда с
идентификатор № 39791.6003.204.1 по плана на гр.София - район Панчарево,
със ЗП 87 кв.м., предназначение-жилищна сграда, еднофамилна, етажи - 2.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак купувачът И. И. В. е
бил в брак с А. П. А., поради което придобитото се явява съпружеска
имуществена общност/СИО/. Приложена е декларация по чл.14 ЗМДТ,
входирана в данъчната администрация на 18.11.2013г., от която е видно, че
приобретателят И. И. В. е декларирал поземления имот и построените в него
сгради, като е посочил, че същите са собствени на него и съпругата му А. А.,
В. А. В., И. Г. В., Р. Г. Т. и И. Г. А.. С декларацията е уточнено, че жилищната
сграда е собствена на И. и А. В.и при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях, а
останалите сгради- при квоти по 1/8 ид.ч. за И. Г. В., Р. Г. Т. и И. Г. А., и 5/8
ид.ч. - за В. А. В.. Уточнено е, че жилището и било построено през 1952г., а
гаражът - през 1979г. Приложени са скици от 10.12.2018г., 02.01.2019г. и
02.09.2019г. относно поземления имот и построените в него сгради, съгласно
които същите имат характеристиките, посочени с исковата молба и молбата-
уточнение от 27.08.2018г. Приет е нотариален акт № 89, том I, per. № 6945,
дело № 78 от 19.03.2019г., с който е извършена поправка на нотариалния акт от
24.10.2013 г., като по този ред е добавено, че И. Г. В. (покойник към датата на
акта) продава на сина си И. И. В. „и всички подобрения и приращения,
направени в поземления имот“, съставляващ имот с идентификатор №
39791.6003.204 по КККР на село Кривина. В качеството на продавачи са
вписани наследниците му- И. В. и И. В.. Видно от приложено писмо на СО-
район Панчарево от 26.06.2019г., сгради с идентификатор № 39791.6003.204.3
(друг вид сграда за обитаване, с площ 19 кв.м.) и с идентификатор №
7
39791.6003.204.4 (друг вид сграда за обитаване, с площ 22 кв.м.) по КККР на
село Кривина са били премахнати през м.09.2018г., а теренът -
рекултивиран, за което е съставен констативен протокол от 14.06.2019г. и е
представена декларация от 21.06.2019г. на съсед И.Б.Й. с нотариално заверен
подпис на декларатора. Във връзка с оспорване на законосъобразното им
премахване и датата на осъществяването е бил подаден сигнал в СРП от И. Г.
А. за извършено престъпление по чл.316 НК, съответно 216 НК.От приложени
приходни квитанции се установява, че И. Г. А. и Р. Г. Т. са заплащали данъци
и такса битови отпадъци за имота в село Кривина, ул. „*******, за периода
2013г. - 2018г., но този факт е ирелевантен по отношение на твърдения и
възражения за придобивна давност, съгласно трайно установената съдебна
практика по този въпрос. Представена е преписка, образувана по молба на И.
В. и И. В. от 13.03.2019г. за извършване на обстоятелствена проВ. за имота и
сградите. Във връзка с нея е приложена молба от И. Г. А., входирана в район
Панчарево на 30.05.2019г., в която е обективирано протИ.поставяне на молбата
на И. В. и И. В. за извършване на проВ. дали процесния имот е общинска
собственост в производство за признаването им за собственици, като изрично
е заявено, че ищците са съсобственици в този имот. Приложена като
доказателство е и молба на И. А. до Кмета на район Панчарево от същата дата
с искане за извършване на проВ. относно съборена сграда в парцела, за която
твърди, че е собствена на нея и сестра й Р. Т.. Приложен е нотариален акт №
119, том XII, per. № 29032, дело № 1940 от 16.10.2019г. на нотариус И. Д., с
който молителите И. Д. В. и И. И. В. са били признати за собственици на
217/760 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 39791.6003.204 по плана на село
Кривина, на гараж с идентификатор № 39791.6003.204.2, със ЗП 22 кв.м., и на
друг вид сграда за обитаване, представляваща стая, с идентификатор №
39791.6003.204.5, със ЗП 27 кв.м. Към акта е приложено постановлението на
нотариуса от същата дата, както и протокол от 15.10.2019г. с изявленията на
свидетелите. Приет е нотариален акт № 64, том XIII, per. № 30800, дело №
2066 от 31.10.2019г. на нотариус И. Д., с който молителите И. Д. В. и И. И. В.
са били признати за собственици на основание покупка, давностно владение
и наследство на 651.50/760 ид.ч. за И. В. и на 108.50/760 ид.ч. за И. В. по
отношение на процесното дворно място и построената в него
еднофамилна жилищна сграда, заедно с подобренията и приращенията.
Приета е скица на ПИ с идентификатор № 39791.6003.204 по плана на село
8
Кривина от 01.07.2020г., видно от която дворното място е със същите
характеристики, но изградените в него обекти са три - еднофамилната
жилищна сграда, заснета с идентификатор № 39791.6003.204.1, която не е
предмет на иска за делба, гараж, заснет с идентификатор № 39791.6003.204.2
и друг вид сграда идентификатор № 39791.6003.204.5, идентична по
графични данни със отделно изградената в двора стая. Сградите на
допълващото застрояване с идентификатори № 39791.6003.204.6 и №
39791.6003.204.7, са приобщени към жилищната сграда и гаража, чиято ЗП е
вече 112 кв.м., съответно 47 кв.м., и не съществуват като самостоятелни
сгради.
С оглед наведено възражение за придобИ.е на имотите по давност от
ответната страна, е бил допуснат свидетел, но същият не е бил доведен и
разпитан в съдебно заседание. По възражението е бил допуснат свидетел на
ищците В.М., който е заявил, че е карал с автомобила си Р. Т. до имота й в
село Кривина, докато родителите й са били живи, като я е изчаквал на
улицата и е виждал, че посещава имота и никой не й е пречил за това.
От правна страна:
Предназначението на делбеното производство е да ликвидира
съществуваща съсобственост, независимо от основанието за възникването й.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й, като
предявения иск е по чл.34 ЗС. Според нормата на чл.34 от ЗС всеки
съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта.
Първата фаза на производството за делба цели да провери и установи
правото на делба, т.е. дали страните по делото са съсобственици, на кой имот
и при какви части и когато предмет на делбата е една спорна имуществена
общност, по нея делбеният съд трябва да вземе становище в самото
производство. С право на делба се ползва всеки участник в имуществената
общност, като в първото съдебно заседание всеки съделител може да оспори
правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял и
принадлежността на някои имоти към имуществената общност.
Въззивната инстанция е дала възможност на ищците да уточнят
предмета на спора и дали същият касае претендираните идеални части върху
9
100/760 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 39791.6003.204, още повече,
че в исковата молба няма твърдение за хипотезата на чл.345 ГПК.
Ищците Р. Т. и И. А., чрез пълномощника по делото адвокат Д. заявява,
че се претендира делбата на останалите по наследство от Г. В. и В. В. идеални
части от ПИ с идентификатор 39791.6003.204, непрехвърлени от ищците с
договор за дарение, обективиран с н.а. № 89/2008 г. това го уточняват и с
изявление от 01.12.2022 г., както и в о.с.з. на 07.03.2023 г.
По отношение на дворното място:
Дворното място е било собствено на наследодателя Г.Н. В., а след
неговата смърт е придобито от съпругата му В. А. В., чиято квота съобразно
ЗН е 5/8 ид.ч. от него, както и от децата му И. Г. В., Р. Г. Т. и И. Г. А., които
наследяват по 1/8 ид.ч. от него. Това обстоятелство е намерило отражение и в
нотариалния акт от 03.04.2008г., в който е обективиран договор за дарение,
по силата на който В. А. В., Р. Г. Т. и И. Г. А. са прехвърлили на И. Г. В. общо
7/8 ид.ч. от 543/760 ид.ч. от УПИ VI-172, кв. 16, по плана на гр.София,
местност село Кривина. Актът не е бил поправян, поради което настоящата
инстанция също изключва грешка в съдържанието му, както се твърди от
ответниците и приема, че предмет на прехвърлителната сделка не е цялата
придобита от прехвърлителите по наследство от Г.Н. В. идеална част, която
възлиза на 7/8 от 643/760, а само 7/8 от 543/760 ид.ч., като по този начин
прехвърлителите са запазили за себе си общо 7/8 от 100/760 ид.ч. от
поземления имот, който не е бил прехвърлян с този акт, нито впоследствие.
Установено е, че И. Г. В. се е разпоредил със собственици си части, като през
2013г. първо е дарил на сина си притежавана от него по наследство 1/8 ид.ч.
от 643/760 ид.ч. от дворното място и къщата в нея, а впоследствие е продал
на сина си придобитите по дарение от майка му и сестрите му 7/8 от 543/760
ид.ч. от имота. С оглед извършената покупко-продажба, собственик на
придобитото чрез покупка е и съпругата на И. В.-А. А.. Изводът е, че към
настоящия момент собственици на 100/760 ид.ч. от дворното място са: И. Г.
А. с квота 1/3 част (1/8 + 1/3 от 5/8, притежавани от В. В.) от 100/760 кв.м., Р.
Г. Т. с квота 1/3 част от 100/760 кв.м., И. И. В. с квота 1/6 част от 100/760 кв.м.
и И. Д. В. с квота 1/6 част от 100/760 кв.м. Останалите части са собствени на
И. И. В. и на А. А. - В., както следва: 1/8 от 643/760 ид.ч. - лична собственост
на И. И. В. и 7/8 от 543/760 ид.ч. на И. И. В. и А. П. А. - В. в режим на СИО,
10
но същите не са предмет на делбата. Според трайната съдебна практика и
както е посочено в решение № 127 от 15.10.2015 г. по гр.д. № 6219/2014г., ГК,
II ТО на ВКС, „с разпоредбите на чл. 34 ЗС и чл. 69, ал. 1 ЗН нормативно е
уреден основния принцип, на който почива упражняването на правото на
делба - без ограничения във времето и независимо от съгласието или
протИ.поставянето на останалите участници в съсобствеността. Предвид тази
регламентация, заявените с насрещната въззивна жалба на М. Б. Б.
оплаквания и искане следва да се възприемат единствено като израз на
нейното несъгласие с признатата й от първоинстанционния съд квота в размер
на 1/6 от съсобствеността на процесния имот № 032096, доколкото е
поддържала становището, че притежава права в по-голям обем, а именно -
дарените от баща й Б. Б. В. 934/1400 идеални части. При заявено с исковата
молба искане за делба на целия имот при квоти съобразно правилата за
наследяване по закон и при зачитане като протИ.поставима на ищците
(настоящи касатори) на сделката по дарението от 03.11.2010 г., така заетото
от М. Б. Б. с насрещната въззивна жалба становище се явява единствено
оплакване за неправилно приложение на материалния закон във връзка с
признатите й права в съсобствеността. Това оплакване не съставлява
основание за изключване от делбата на целия или идеални части от заявения
с исковата молба имот и извършване на делба за останалите идеални
части, каквато правна конструкция в българското обективно право не
съществува. Законът не предвижда хипотеза на "частично уважаване /
отхвърляне" на иска за делба и тази специфика на правото на делба е една от
комплекса причини, които са наложили процесуалния ред за съдебно
упражняване на това потестативно материално право да бъде уреден с
Гражданския процесуален кодекс като особено исково производство. На
следващо място - аксиоматично правило е, че делба се допуска по отношение
на конкретна, самостоятелна, обособена вещ като вид обект на правото на
собственост. Такива характеристики не притежават отделните идеални части
от вещта.“
Ето защо, решението следва да бъде обезсилено в частта, в която съдът
е допуснал съдебна делба на основание чл.34 ЗС между И. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: село Казичене, Столична община, ул. „******* III“
*******, Р. Г. Т.. ЕГН **********, с адрес: село Казичене, Столична община,
ул. „******* III“ *******, И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: село Кривина,
11
Столична община, ул. „******* и И. И. В., ЕГН **********, с адрес: село
Кривина, Столична община, ул. „*******, на следния недвижим имот: 100/760
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 39791.6003.204 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-74/20.12.20 Юг. на Изп.директор на АГКК, с площ 714
кв.м. (а по документ за собственост 760 кв.м.), с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване,
с административен адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, при
съседи: ПИ с идентификатори № 39791.6003.822, 39791.6003.149,
39791.6003.202, 39791.6003.184 и 39791.6003.203, при съседи по нотариален
акт: ул. „17-та“, К.В.Н., В.Д.Д. и В.С.С., а по скица - УПИ VII-166, УПИ
VIII-171, УПИ IX - 174а и УПИ V -173, при следните квоти: 1/3 ид.ч. - за И. Г.
А.; 1/3 ид.ч. - за Р. Г. Т.; 1/6 ид.ч. - за И. Д. В. и 1/6 ид.ч. - за И. И. В..
По отношение на сградите в дворното място:
Сграда с идентификатор № 39791.6003.204.1 не е предмет на иска за
делба. Сгради с идентификатори № 39791.6003.204.3 и № 39791.6003.204.4 са
били премахнати и понастоящем не съществуват, поради което не могат да
бъдат предмет на делба и по отношение на тези имоти, искът за делба следва
да се отхвърли. Сгради с идентификатори № 39791.6003.204.6 и №
39791.6003.204.7 са сгради на допълващо застрояване, поради което не са
самостоятелни обекти на правото на собственост, а следват главната вещ
(чл.98 от ЗС). По тази причина искът за делба за тези имоти също следва да се
отхвърли. Отделно от това, видно от скица от 01.07.2020г., отразяваща
актуалното положение и статут на сградите в поземления имот, тези
постройки са били приобщени към жилищната сграда и гаража, към които
функционално принадлежат, поради което и като несъществуващи към датата
на приключване на устните състезания, също не могат да бъдат предмет на
делба. Сграда с идентификатор № 39791.6003.204.5, представляваща стая,
няма самостоятелно функционално предназначение, поради което не е
самостоятелен обект на собственост, а следва главната вещ. Ето защо, по
аргумент от чл.98 от ЗС също не следва да се допуска до делба. Сграда с
идентификатор № 39791.6003.204.2 се установява, че е гараж, който може да
бъде предмет на делба. Гаражът е самостоятелен обект на собственост и не
фигурира нито в нотариалния акт, с който И. Г. В. е дарил ид.части от
поземления имот на сина си, нито в този, с който му е продал ид.ч. от
дворното място и изградената в него къща. Ето защо и по правилото на чл.92
ЗС гаражът е съсобствен по приращение на собствениците на дворното място
към датата на изграждането му, като видно от приложената декларация по
чл.14 ЗМДТ обектът е бил построен през 1979г., което не е било оспорено от
съделителите. При това положение, същият е бил изграден приживе на
наследодателите Г.Н. В. и съпругата му В. А. В., поради което и при
12
съблюдаване на ЗН понастоящем същият е преминал по наследство към
следните лица и при следните квоти: за И. Г. А. -1/3 ид.ч., за Р. Г. Т. - 1/3
ид.ч., за И. И. В. - 1/6 ид.ч. и за И./А./ Д. В. - 1/6 ид.ч.
Относно нотариалния акт за поправка на ОФГ от 19.03.2019г. на
помощник - нотариус Радослав Фидотов. с който е извършена поправка на
нотариалния акт от 24.10.2013г., СГС намира следното:
С този акт е допълнено съдържанието на договора от 24.10.2013г., с
който И. Г. В. е продал на сина си прехвърлените от сестрите и майка му
идеални части от дворното място и двуетажната жилищна сграда. В договора
няма изразена воля за прехвърляне на притежаваните от него гараж или други
сгради, построени в имота, като такава воля не може да се заяви чрез
допълване на сключения под формата на нотариален акт договор и то по реда
за поправка на фактическа грешка. Такава воля праводателят не може да
изяви след смъртта си, като волеизявлението не може да се направи от
наследниците му, както е в случая. Въззивната инстанция също приема, че
този акт не поражда правни последици, тъй като на практика обективира
волеизявление за продажба на имоти, които не са индивидуализирани, за
които няма обективирано съгласие в договора от 24.10.2013г. и което
волеизявление обективно не може да се направи към 19.03.2019г., щом
прехвърлителят е починал. При тези данни, нито гаражът, нито други
постройки, извън жилищната сграда, не са били придобити от И. И. В. или от
него и съпругата му в СИО чрез сделка.
Относно направеното възражение за придобИ.е на имотите по давност
от страна на И. И. В. и майка му И. Д. В.:
Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 от ЗС
способи за придобИ.е право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 от
ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно- с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според
легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя /animus/. По отношение на владелеца трябва да са налице
кумулативно и двата елемента от фактическия състав на чл. 68 ЗС - корпус и
анимус. Следва да се отчете, че не всяка фактическа власт, респ. не всяко
служене с вещта, представлява владение. Принципът във вещното право, че
който държи- владее, а който владее, владее за себе си / чл.69 ЗС/, има
изключения. Такова изключение е държането на имота, по силата на наемно
правоотношение-наемателят е държател спрямо действителния собственик,
до момента в който явно и недвусмислено демонстрира промяната в анимуса,
13
с който държи имота- т.н. interversio possessiones. Законът-чл.69 от ЗС, установява
оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде
доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент
на владението, т.е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в
полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество
тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение. В този смисъл са и разясненията в ППВС № 6/74 г. С ТР
*******/2012г. на ОСКГ на ВКС се обоснова извод, че изтичането на срока на
придобИ.ата давност не води автоматично до възникване право на
собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се
прилага служебно, а е необходимо позоваването от владелеца на изтичането й
чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв
иск или чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по
обстоятелствена проВ. на основание давностно владение. При такова
позоваване, правните последици, а именно - придобИ.е на вещното право, се
зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. Съгласно
формираната задължителна съдебна практика по приложението на чл. 68 и чл.
69 ЗС (ТР 1/2012 г. на ОСГК), както и практиката, обективирана в
постановени по реда на чл. 290 ТПК решения, когато съсобствеността
произтича от наследяване, то с приемането на наследството, част от което е и
владението като фактическо състояние, владението продължава от
наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в
наследствения имот, като всеки наследник е владелец на собствената и
държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава
на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва да
преобърне с едностранни действия държането на тази идеална част във
владение. Тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на другия
наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин
да се показва отричане владението на другия сънаследник и намерението за
своене на неговата идеална част. Така и в Решение № 161 от 2.12.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1073/2019 г., I г. о., ГК. В практиката си ВКС последователно
приема, че вписването на нотариалния акт за сключена сделка или за
признаване на собственост по реда на чл. 587 ГПК не манифестира
намерението да се свои имота пред останалите съсобственици, тъй като
вписването няма такова действие. Според чл. 113 ЗС поредността на
14
вписването на нотариалните актове за учредяване или прехвърляне на права
върху недвижими имоти е от значение при конкуренция между права на лица,
които са придобили имот от един и същи собственик по различно време,
която хипотеза е различна от придобИ.е по давност на право на собственост
от съсобственик върху съсобствен имот. Вписването се състои в даване на
гласност на подлежащите на вписване актове по начин, предвиден в
Правилника за вписванията - чрез подреждане на подлежащите за вписване
актове в достъпни за гражданите книги и възможност гражданите да правят
справки по тези книги. В ПВ не е предвидено задължение гражданите да
следят за съдържанието на книгите за вписване, а в закона не е установена
презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда
на ПВ актове. Ето защо вписването на нотариалния акт, издаден по реда на
чл. 587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот не
е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота
на намерението на владелеца съсобственик да свои целия имот, още по-малко
подобна последица може да се свърже с факта на самото снабдяване с
констативен нотариален акт/ така и в Решение № 7 от 10.09.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 1903/2017 г., II г. о., ГК./ В настоящия случай, са налице два
нотариални акта по чл.587 ГПК, с които И. Д. В. и И. И. В. са били признати
за собственици по давностно владение на поземления имот, на жилищната
сграда, на гаража и на стаята. Признаването им за собственици на процесиите
имоти по давностно владение само по себе си не манифестира намерението
им към сънаследниците-ищци за преобръщане на държането във владение,
тъй като не е документ, който се адресира до другите сънаследници. Нещо
повече, с подадената от И. В. данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ на
18.11.2013г. той изрично е признал правата на ищците като съсобственици в
имота, вкл. по отношение на сградите, за които се иска делба, като е
декларирал, че притежават по 1/8 ид.ч. от тях. От този момент, до датата на
съставяне на актовете по чл.587 ГПК не са изтекли десет години, през които
ищците да са доказали, че са владели имота само за себе си, като са
изключили владението конкретно на ищците. Нещо повече, видно е, че
ищците изрично са се протИ.поставили на инициираното от тези лица
производство по обстоятелствена проВ. с молби от 30.05.2019г., с които са
поискали спиране на това производство, съответно разследване на причините
и датата, на която са били премахнати сгради в имота, за които твърдят, че са
15
съсобствени. Макар да няма данни тези молби да са били връчвани на
молителите в производството по чл.587 ГПК, то това е индиция, че ищците са
имали активно поведение в защита на собствеността си, поради което и
констативните нотариални актове от 16.10.2019г. и от 31.10.2019г. не следва
да се зачетат от съда, тъй като не се установи позоваващите се на придобивна
давност ответници да са осъществили владение по отношение на делбените
имоти, което да е било явно, спокойно, несъмнено, трайно, непрекъснато и
продължило повече от 10 години от датата на декларирането им по реда на
ЗМДТ от И. В. до датата на съставяне на констативните нотариални актове.
Съдът има правомощие да тълкува констатацията на нотариуса относно
принадлежността на правото на собственост в нотариалния акт, съставен по
реда на чл.587 ГПК - Решение № 143 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
803/2014 г., I г. о., ГК., а в настоящия случай се доказа, че към датата на
съставянето им молителите не са владели явно, необезпокоявано и в
продължение на повече от десет години делбените имоти. Изводът е същият,
възражението за давност на ответниците И. В. и И. В. следва да се отхвърли
като недоказано.
При този изход на спора всяка от страните поема разноските така, като
са направени от нея.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 26.08.21 г. по гр.д. № 22038/2018 г., в
частта, в която СРС, II ГО, 55 с-в е допуснал съдебна делба на основание
чл.34 ЗС между И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: село Казичене, Столична
община, ул. „******* III“ *******, Р. Г. Т.. ЕГН **********, с адрес: село
Казичене, Столична община, ул. „******* III“ *******, И. Д. В., ЕГН
**********, с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „******* и И. И. В.,
ЕГН **********, с адрес: село Кривина, Столична община, ул. „*******, на
следния недвижим имот: 100/760 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
39791.6003.204 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.12.2010г. на
Изп.директор на АГКК, с площ 714 кв.м. (а по документ за собственост 760
кв.м.), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване, с административен адрес: село Кривина,
16
Столична община, ул. „*******, при съседи: ПИ с идентификатори №
39791.6003.822, 39791.6003.149, 39791.6003.202, 39791.6003.184 и
39791.6003.203, при съседи по нотариален акт: ул. „17-та“, К.В.Н., В.Д.Д. и
В.С.С., а по скица - УПИ VII-166, УПИ VIII-171, УПИ IX - 174а и УПИ V -173,
при следните квоти: 1/3 ид.ч. - за И. Г. А.; 1/3 ид.ч. - за Р. Г. Т.; 1/6 ид.ч. - за
И. Д. В. и 1/6 ид.ч. - за И. И. В..
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.08.21 г. по гр.д. № 22038/2018 г., на
СРС, II ГО, 55 с-в в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17