№ 1064
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 268 от 21.12.2020г., постановено по гр.д. № 354/20 г. на Окръжен съд –
Перник (изменено с Решение № 78 от 09.03.2021г.), Про куратурата на Република България
е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ на М. К. М. сумата от 15 000 лв.,
пред- ставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 500 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
08.07.2015г. до окончателното изплащане, как- то и разноски за производството в размер на
569, 27 лв., като е отхвърлил иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата до
пълния пре- тендиран размер от 50 000 лв. и този за имуществени вреди до пълния пре-
дявен размер от 5 000 лв.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част, а от ответника – в
уважената част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите.
Всяка страна оспорва жалбата на дру гата страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съде- бен акт.
1
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид след- ното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ –
претендират се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат
на незаконно обвинение в из- вършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с
влязла в сила при съда.
За да постанови обжалваното решение, съставът на окръжния съд след подробен анализ на
събрания по делото доказателствен материал е приел, че са налице предпоставките на
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажи- ране отговорността на държавата чрез прокуратурата,
която е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца за престъпления от общ характер,
за които е оправдан с влязла в сила присъда. При обосноваване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди съдът е отчел продъл- жителността на наказателното
производство – 3 години, 3 месеца и 24 дни, начиная от 14.03.2012г. до 08.07.2015г.;
наложената и изтърпяна по наказа- телното производство мярка за неотклонение
„подписка“; угрозата от нала- гането на евентуално наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 до 8 го- дини, както и да бъде лишен от възможността да заема ръководна общест- вена
или държавна длъжност; обстоятелството, че е оправдан по предяве- ното му обвинение на
11.12.2014г. с присъда на ОС-Перник; че е имал безупречна репутация и е заемал ръководна
длъжност „***“ на Ди- рекция „Инженерна инфраструктура и екология“ при Община
Перник, коя- то ищецът е бил посъветван да напусне, което е сторил; полученото забо-
ляване „невротични разстройства“; необходимостта от прием на медика- менти и
постъпване за лечение в болнично заведение, както и негативното отражение на
повдигнатото обвинение върху емоционалната му сфера. За основателна и доказана до
размер на сумата от 500 лв. е приета претенция- та за обезщетяване на имуществени вреди,
представляващи заплатени в хо- да на цялото производство адвокатски възнаграждения.
По делото категорично са установени елементите на фактическия съ- став на чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ – в хипотезата на повдигнато срещу лице- то обвинение за умишлено престъпление,
за което е оправдано с влязла в сила присъда, което е предпоставка за ангажиране
отговорността на държа- вата в лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала
обвинението.
С оглед оплакванията в жалбите, спори се по размера на обезщете- нието за неимуществени
вреди от ищеца, а от ответника по основанието и размера на претенциите.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпле- ние и претърпени вреди. Размерът на
обезщетението се определя съобраз- но действително претърпените вреди от ищеца и болки
и страдания, пре- ценени с оглед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД/т.11 от
ТР №3/2005 на ОСГК/.
Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятел- ства: тежест на
2
повдигнатото обвинение, което е за умишлено престъпле- ние по чл.282, ал. 2, предл. 1-во,
вр. ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1, б „а“ –
„***“ на Дирекция „Инженерна инфраструктура и екология“ при Община Пер- ник, не е
изпълнил служебните си задължения с цел да набави за другиго – ЕТ „Л. – Л. Х.“ облага в
размер на 44 081, 66 лв., от което са възникнали значителни вредни последици за
Републиканския бюджет и за Община Перник, за което е предвидено наказание „лишаване
от свобода от 1 до 8 години“ и лишаване на право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК; устано- вената
продължителност на наказателното преследване – от 14.03.2012г., когато е ищецът е
привлечен като обвиняем, на който начален момент се позовава в исковата молба, до
08.07.2015г., когато прокуратурата е депо- зирала молба, с която е заявила оттегляне на
депозирания протест, към който момент е влязла в сила присъдата на въззивния съд, с която
е потвър дена оправдателната присъда на ОС-Перник, или 3 години, 3 месеца и 24 дни;
взетата мярка за неотклонение и нейната продължителност, която в случая е „подписка“,
отменена с постановяването на присъдата на ОС-Пер- ник.
От показанията на свидетеля В. И., се установява, че по- следният е бивш колега и
дългогодишен познат на ищеца. Свидетелят през 2007г. работил в отдел градоустройство
към Община Перник, от 2008г. за- почнал работа като старши специалист строителство и
комунални битови дейност в кметство изток, където продължавал да работи и към даването
на показанията. По повод работата имал непрекъснати контакти с ищеца. Те били не само
колеги, но и приятели. Счита М. за професионалист и за отговорен човек. Ищецът споделил
на свидетеля за повдигнатото срещу него обвинение, бил много притеснен. И. си спомня, че
служители от Общината говорили, че ищецът има проблеми и че ще бъде осъден на ли-
шаване от свобода. М. му споделил също, че здравето му се влошило. Свидетелят счита, че
притеснението от воденото срещу него дело е довело ищеца до получаване на диабет и
необходимост от болничен престой. Има- ло негативна промяна в М., бил много притеснен,
но свидетелят го окуражавал, че всичко ще бъде наред.
По делото са събрани и показанията на свидетелката М. – съпруга на ищеца. Последната си
спомня, че откакто мъжът й бил привле- чен като обвиняем по процесното наказателно
производство започнали мъ- ките и неволите за него и семейството му. Последният изпитвал
силни при- теснения, тъй като бил честен човек. Започнали и здравословни проблеми с
нервите, със сърцето, с високата концентрация на захар, които преди това не е имал.
Наложило се да влезе в болницата в гр. Перник на лечение за около 10 дни, където било
проведено медикаментозно лечение на легло. От спокоен и уравновесен човек станал
сприхав и нервен, което се отразило негативно на цялото семейство. Слез изписването си
започнал да приема лекарства за диабет вкъщи, което продължавало и към датата на даване
на свидетелските показания. Освен тях приемал и лекарства за хипертония, както и
успокоителни. Свидетелката си спомня за случка, в която заедно с мъжа си и внучката си
пътували за Република Турция с автобус. Когато съпругът й направил забележка на
седящата зад тях жена, която също ра- ботила в Община Перник, тя му отговорила на висок
3
глас, че той е подсъ- дим и не може да й прави забележки, което силно разстроило внучка
им, а освен това било чуто и от другите пътници в автобуса. Ищецът бил преду- преден да
напусне работа доброволно във връзка с обвинението, което и сторил. Това му се отразило
ужасно, тъй като винаги бил за пример в рабо- тата си. Към датата на даване на
свидетелските показания М. вече бил по-спокоен психически, но все още страдал от диабет.
По делото са събрани и показанията на свидетеля И. И., който познавал ищеца покрай
работата му, тъй като имал малка строителна фирма и последният му помагал при проблеми
със строителството. Свиде- телят знаел за работата на ищеца, както и за повдигнатото на
последния обвинение. След случилото се М. станал по-сдържан, по-мълчалив и умислен.
Преди това бил друг човек. В строителните среди се говорило за разследването. Самият
ищец споделял със свидетеля за обвинението и че е невинен, но му било неудобно. И. не
вярвал, че М. е виновен, тъй като го познавал от дълго време и знаел, че е честен и сериозен
човек, винаги бил коректен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частите, представля- ващи техните
непосредствени възприятия и впечатления от случилото се с ищеца, доколкото не
противоречат на останалия събран доказателствен материал и взаимно се допълват, с
изключение на изнесеното за продължи- телността на болничния престой, както и в частта, с
която споделят техни съждения, като например за причинно-следствената връзка между
произ- водството и получените заболявания.
От заключението на приетата и неоспорена пред първата инстанция СМЕ се установява, че
ищецът страда от хипертонична болест от 2010 – 2011г. /анамнестично/, което предшества
действията на ответника. Устано- вява се още, че последният страда и от увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел, което е възможно да бъде хронично и остро.
То няма пряка връзка с действията на ответника. Ищецът е получил и невро- тични
разстройства, започнали през месец март/април 2012г., като е имало светли периоди /без
оплаквания/ и периоди на обостряния след психоемо- ционален стрес. Експертът е на
мнение, че тези невротични разстройства може да се приеме, че са провокирани от
наказателното производство. Вещото лице е посочило, че ищецът страда и от захарен
диабет, но не е ус- тановено той да е в пряка връзка с действията на ответника.
В о.с.з. пред първата инстанция експертът поддържа заключението си, като посочва, че
ищецът е постъпил в болница за 3 дни – от 12.05. 2015г. до 15.05.2015г., което проверил в
регистрите на болничното заведе- ние. Счита, че хипертоничната болест предшества
действията на ответника и не е резултат от тях. Но посочва, че е трудно да се каже дали
същите са довели до състоянието му, налагащо болничен престой. Сочи също, че по
отношение на неврологичното разстройство на ищеца е изписан атаракс в неголяма доза, а в
последствие в амбулаторния лист му било изписано три- тико от 150 мл, но той взимал 1/3
от 50 мл. Приемането на ищеца в бол- ница е възможно да се дължи както на действията на
ответника, така и на неприемане на лекарства, прием на кока кола, на пепси кола, които
4
прин- ципно били безобидни.
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като то е изготвено от лице, притежаващо
необходимите познания и опит, неоспорено от страни- те.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца – на 61 години към момента на
образуване на производството; тежестта на повдигнатото обвинение, което е за тежко
престъпление от общ характер; вида и продължителността на наложената и изтърпяна от
ищеца мярка за неоткло- нение – „подписка“ в продължение на 2 години и 8 месеца;
продължител- ността от 3 години, 3 месеца и 24 дни на цялото производство, което за
досъдебна и съдебна, развила се на две инстанции, фаза, с трима обвиняе- ми, намира за
развило се в рамките на разумния срок; претърпените от ище ца тревоги, притеснения и
грижи във връзка с обвинението; установеното влошаване на здравословното му състояние,
състоящо се в получаване на „невротични разстройства“ и необходимостта от прием на
медикаменти; настъпилите негативни последици в общуването на ищеца с приятели и
близки; негативното отражение на разследването върху в професионалната му сфера, както
и това, че се е наложило да напусне работа във връзка с него, прието като установен по
делото факт въз основа на свидетелски по- казания, срещу който извод на първостепенния
съд няма оплакване за необоснованост в жалбата на прокуратурата, намира, че сумата от 10
000 лв. е справедливото в случая обезщетение за доказаните неимуществени вреди. При
определяне на размера, настоящият състав съобрази също и со- циално икономическите
условия на живот в страната ни към процесния период и обичайната практика на съда в
подобни случаи.
За да намали присъденото обезщетение, въззивният състав съобрази, че наложената на
ищеца мярка за неотклонение е най-леката; още на първа съдебна инстанция е получил
оправдателна присъда; САП не е поддържала протеста на окръжна прокуратура, като
прокурорът е изразил становище, че първоинстанционната присъда следва да се потвърди и
в оправдател- ната част; самото производство е продължило в разумен срок; няма над-
лежни данни за медийното оповестяване на процесните действия на проку- ратурата, както и
че установените невротични разстройства са при същест- вуващи преди наказателното
производство основни сериозни заболявания - хипертоничната болест, захарен диабет и
увреждане на междупрешленните дискове. За да не уважи жалбата на Прокуратурата на РБ в
по-голям раз- мер, настоящият въззивен състав взе предвид, че срещу ищеца не са водени
други наказателни производства; обвиненията са за извършени престъпле- ния по служба в
качеството му на длъжностно лице, което сериозно е на- кърнило граденото през много
години добро име и усещане за достойнст- во и професионализъм. Както беше установено,
обвинението е станало до- стояние на колегите на ищеца и на хора в сферата му на работа,
която е бил принуден да напусне.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, обжал- ваното решение в частта
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отмени в частта, с която
5
искът е уважен за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв., като се постанови ново, с което да
се отхвърли в отменената част.
Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционнния съд относно исковата
претенция за присъждане на обезщетение за имущест- вени вреди, като в тази част препраща
към мотивите му. Освен това в жал- бата на прокуратурата липсват доводи за
необоснованост. В приложения договор за правна помощ в Том-1 от досъдебното
производство на ОДМВР – Перник (л. 67) ищецът е упълномощил адв. М. да го защитава в
на- казателното производство, като на това основание сумата от 500 лв. е из- платена изцяло
в брой. Поради съвпадане в изводите, решението в осъди- телната част следва да бъде
потвърдено.
Въззивният състав намира възражението на ответника за изтекла по- гасителна давност на
претенцията за присъждане на лихви върху размера на претендираните обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди за периода от 08.07.2015г. до 07.07.2017г. за
основателно. Възражението е направено своевременно с подаването на отговор на исковата
молба от Прокуратурата на Република България. Оправдателната присъда е влязла в сила на
08.07.2015г., който е началният момент, от който тече давността, включително и за лихвата
за забава, а исковата молба по настоящето дело е постъпила в ОС-Перник на 07.07.2020г.
Следователно за периода от 08.07. 2015г. до 07.07.2017г. вземането за законна лихва е
погасено по давност. Поради неразглеждане на заявеното възражение, основателно по
същест- вото си, решението следва да се отмени в частта, с която е присъдена лихва за
забава за периода от 08.07.2015г. до 07.07.2017г.
Възражение за изтекла погасителна давност на главните искове не е направено
своевременно от ответника, като за пълнота следва да се посо- чи, че към 07.07.2020г. – дата
на депозиране на исковата молба, не е била изтекла приложимата в случая 5 годишната
давност по отношение искове- те за обезщетение.
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца разноски над
сумата от 420 лв. Ищцовата страна не е заявявала искане за присъждане на разноски за
въззивното про- изводство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 268 от 21.12.2020г., постановено по гр.д. № 354/2020г. на Окръжен
съд – Перник (изменено с Решение № 78 от 09. 03. 2021г.), в частта, с която на основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокура- турата на Република България е осъдена да заплати на М. К.
6
М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 46, ет. 2, кантора № 14 на
адвокат Г.М., сумата над 10 000 лв. до 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вре- ди от незаконно обвинение по ДП № 41 от 2011г. по описа на ОДМВР
Пер- ник, н.о.х.д. № 220/2012 г. на ОС-Перник и в.н.о.х.д. № 231/2015 г. на САС, ведно със
законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното изплащане; в частта, с която е уважена
претенция за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди за пе- риода от 08.07.2015г. до 07.07.2017г., както и частта, с която
Прокурату- рата на Република България е осъдена да заплати на М. К. М., ЕГН: **********,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата над 420 лв. – деловодни разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. М., ЕГН: **********, срещу Прокуратурата на
Република България иск с правно ос- нование чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неи- муществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано
об винение в престъпление от общ характер, за сумата над 10 000 лв. до при- съдения от
първоинстанционнния съд размер от 15 000 лв., ведно със за- конната лихва от 08.07.2015 г.
до окончателното изплащане, както и пре- тенцията за заплащане на законна лихва върху
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за периода от
08.07.2015г. до 07. 07.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2680 от 21.12.2020г., постановено по гр.д. № 354/2020г. на
Окръжен съд – Перник (изменено с Решение № 78 от 09.03.2021г.), в останалата обжалвана
част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в ед номесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7