РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Търговище, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря К. Ал. К.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20253530200311 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. Х. от гр.Търговище против НП № 1993-
10-5/18.03.2025 г. издадено от ВПД Началник на РУ - Търговище. Считайки
наказателното постановление за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за
отмяната му. В с.з. поддържа жалбата.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител и
писмено становище счита жалбата за неоснователна. Счита, че НП следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна: На 15.02.2025 г. около 23:30 ч. в гр.Търговище
на кръстовището на ул.“Г.С.Раковски“ и ул. „Поп Сава Катрафилов“
полицейски патрул в състав свидетелите Л. Л. и М. С. установили две
непълнолетни лица (момчета), които са движели без пълнолетен придружител,
едно от които бил К. С. Х. роден на ******* г. Лицата били заведени в РУ –
Търговище, там били установени родителите и жалбоподателя бил извикан
като баща на непълнолетният К. С. Х. роден на ******* г. За това че
жалбоподателя не придружавал сина си след 22.00 ч. на обществено място, му
бил съставен АУАН № 1993-10-5/15.02.2025 г в негово присъствие. Акта е
подписан от жалбоподателя без възражения. Получен е препис от акта.
1
Писмени възражения не се постъпили в законоустановеният срок за това.
Въз основа на АУАН на 18.03.2025 г. ВПД Началник на РУ- Търговище
издал оспореното наказателно постановление с което за нарушение на чл.8,
ал.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД
наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 300 лв.
Предвид събраните по делото писмени доказателства и показанията за
свидетелите съдът прие за безспорно установено че на процесното място, дата
и час непълнолетният К. Х. (навършил 14 г., но ненавършил 18 г.) се намирал
на обществено място без пълнолетен придружител в т.ч. и без баща си.
Жалбоподателя не спори тази фактическа обстановка, но твърди че грижите за
детето чисто формално не са възложени на него. Не се спори и че
жалбоподателя е баща на К. Х..
Приложените по делото извлечения от банкови сметки и електронен
ученически дневник нямат отношение към настоящият спор.
При служебната проверка на оспореното наказателно постановление
съдът установи, че същото е издадено при съществени процесуални
нарушения. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗЗД :“ Родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но
не е навършило 18-годишна възраст.“. Съгласно чл.45, ал.3 от ЗЗД : “ Родител,
настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което
наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи
за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба
или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.“.
В случая в обжалваният акт не са конкретизирани кои предложения на
чл.8, ал.3 от ЗЗД и чл.45, ал.3 от ЗЗД са приложени от наказващият орган, тъй-
като тези разпоредби визират множество хипотези. Налага се извода, че в
оспореното НП липсва пълно и ясно посочване на нарушените разпоредби и
точното основание на което се налага санкцията. Нарушен е чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН. Наказаното лице не може да се защити адекватно. Съдът не може да
провери волята на наказващият орган дали е налице съответствие между
обстоятелствената част на наказателното постановление и приетата за
нарушена разпоредба, в това число дали правилно е приложена съответната
санкционна норма. Това обстоятелство е достатъчно основание за отмяна на
оспореният акт.
Отделно от това - не е доказан по безспорен и категоричен начин
субективният елемент от състава на процесното нарушение.
От приложеното по делото съдебно решение № 541/20.10.2016 г.
постановено по гр.д.№ 1092/2016 г. по описа на Районен съд – Търговище се
установява, че детето К. Х. живее при майка си Н. А. на адрес различен от
адреса на жалбоподателя. При това положение няма категорични
2
доказателства и не може да се направи еднозначен извод, че жалбоподателят
следва да носи отговорност за вмененото му нарушение, а именно че не е
придружавал сина си на обществено място след 22:00 ч.
Предвид горното се налага извода, че оспореното наказателно
постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалният закон, поради което следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1993-10-5/18.03.2025 г. на
ВПД Началник на РУ – Търговище с което на С. К. Х. с ЕГН ********** от
гр.Търговище ул.************ на основание чл. 45, ал.3 от Закона за закрила
на детето е наложена „глоба“ в размер на 300 лв., КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3