№ 25
гр. Ихтиман, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20211840200539 по описа за 2021 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0274-000412/15.04.2020 г., издадено от
Началника на РУ на МВР Ихтиман на ИЛ. К. ЦВ. ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
„Люлин 7“, бл. 708, вх. Г, ет. 8, ап. 72 за нарушение на чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от шест месеца.
И.Ц. е обжалвал наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че не е
извършил посоченото нарушение, тъй като не е управлявал на посочената в АУАН дата и
място превозно средство АТВ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема
становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Акт за установяване на административно нарушение № 497/27.03.2020 г. е съставен
срещу И.Ц. за това, че на 22.03.2020 г. около 15,10 часа в с. Вакарел, на ул. „Христо
Смирненски“ е управлявал пътно превозно средство – АТВ, без регистрационен номер, бяло
на цвят, като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец не изпълнява
разпореждането и осуетява проверката, което представлява нарушение на чл. 103 ЗДвП.
В законоустановения тридневен срок И.Ц. е подал писмено възражение, в което
оспорва констатациите в акта, като твърди, че на 22.03.2020 г. не е управлявал АТВ в с.
Вакарел и отрича за притежава подобно превозно средство.
Актосъставителят – св. М. не е очевидец на нарушението, а е установил
самоличността на нарушителя въз основа на съставена докладна записка. От своя страна св.
Е. твърди, че водачът не е спрял на подаден сигнал със стоп-палка, а колегата му Л. е
1
посочил имената на водача.
Въз основава на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което на Ц. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В показанията си доведената от жалбоподателя свидетелка Анелия Борисова твърди,
че през месец март 2020 г. е живяла с Ц. и двамата пребивавали предимно в гр. Е. ПЕ.. Ц.
нямал АТВ. През месец март 2020 г. негов приятел му се обадил, че полицията го издирва за
това, че е управлявал АТВ, като Ц. се ядосал, че го набеждават за нещо, което не е
извършил.
С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, а по същество –
и основателна.
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи, в кръга на тяхната дейност. Съдът приема, че при съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
Доколкото в съдебното производство фактическите констатации в акта за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, която
имат за административнонаказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 ЗДвП, то
в тежест на въззиваемата страна е да докаже извършване на нарушението, участието в него
на нарушителя и неговата вина.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не би могло да бъде
направен обоснован извод относно обстоятелството, че именно жалбоподателят Ц. е
управлявал превозното средство към момента на констатиране на нарушението, за които е
издадено атакуваното наказателно постановление.
Качеството водач на пътното превозно средство обуславя
административнонаказателната отговорност по чл.103 ЗДвП, предвиждаща задължение за
водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.
В случая от страна на наказващия орган не е проявена необходимата процесуална
активност, респ. не бяха представени надлежни доказателства, които да опровергаят
възраженията на жалбоподателя за това, че не той е управлявал АТВ към момента на
подаване на сигнал за спиране за проверка, съотв. да опровергаят показанията на св.
Борисова за това, че през месец март 2020 г. по време на извънредното положение във
връзка с усложнената епидемична обстановка двамата са били в гр. Е. ПЕ.. Отсъствието на
св. Л. и твърдението на св. Е. за това, че именно Л. е разпознал водача като лицето, което е
управлявало АТВ в с. Вакарел на 22.03.2020 г прави невъзможно установяването по
несъмнен начин на извършване на твърдяното нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Недоказването на обвинението, че именно посоченото в АУАН и НП лице е
извършило административното нарушение прави издаденото наказателното постановление
незаконосъобразно и е предпоставка за неговата отмяна, доколкото извода относно
авторството на нарушението не може да почива на предположение.
Съгласно действащата към настоящия момент редакция на чл.. 63д, ал. 1 ЗАНН в
съдебните производства по страните имат право на присъждане на разноски по реда на
2
АПК, в чийто чл. 143, ал. 1 АПК е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От своя
страна в т. 6 ДР АПК е предвидено, че "поемане на разноски от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата, на което е
административният орган. Доколкото атакуваното НП е издадено от началника на РУ на
МВР-Ихтиман, което е поделение към юридическото лице ОДМВР-София, то на последното
следва да бъдат възложени сторените в хода на производството разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0274-000412/15.04.2020 г., издадено
от Началника на РУ на МВР Ихтиман, с което на ИЛ. К. ЦВ. ЕГН ********** от гр. София,
ж.к. „Люлин 7“, бл. 708, вх. Г, ет. 8, ап. 72 за нарушение на чл. 103 ЗДвП на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от шест месеца КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР –София ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. К. ЦВ. ЕГН ********** от гр.
София, ж.к. „Люлин 7“, бл. 708, вх. Г, ет. 8, ап. 72 сторените разноски в размер на 360,00 лв.
/триста и шестдесет лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС–
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3