Решение по дело №452/2017 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                           27.06.2017г.

 

IХ

Районен съд – Дупница                   В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                              

състав

	13.06.		2017

 

на                                                                                                             година

Мирослав Саневски

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		452		2017

 

                                       дело №                                     по описа за                                    г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Й.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявил срещу И.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК. Искането е съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 13 938.31 лв.-остатък от главница, 2500.00 лв.-лихва за забава за периода от 25.05.2009г. до 25.01.2011г. и 900.00 лв.- разноски, по изпълнително дело № 551/2012г. по описа на ЧСИ В. Александрова, рег.№ 742, с район на д-вие ОС-Кюстендил, образувано въз основа на изпълнителен лист от 31.01.2011 г., издаден по ч.гр. дело № 3305/2011 г. по описа на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че на 31.01.2011г., по ч.гр.д.№3305/2011г., СРС е издал срещу него в полза на ответника изпълнителен лист за следните суми: 15000.00 лв.-главница, 2500.00 лв.-лихва за забава за периода от 25.05.2009г. до 25.01.2011г. и 900.00 лв.- разноски. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, ответникът е подал молба с вх.№03888 от 02.03.2011г. до ЧСИ Миладин Миладинов с район на д-вие СГС, по която е образувано изпълнително дело №20117860400601 по описа на същия ЧСИ. От датата на образуване на изпълнителното дело, до прекратяването му на 14.02.2012г. е постъпила единствено сумата от 1061.69 лева, представляваща ликвидационен дял, получен вследствие прекратяване участието на ищеца като съдружник в търговско дружество. С това изпълнителното дело при ЧСИ Миладин Миладинов е прекратено и е прехвърлено при ЧСИ Валентина Александрова, рег.№742, с район на д-вие ОС-Кюстендил, където е образувано под №20127420400551, по което дело до настоящия момент не са извършвани никакви изпълнителни действия. Ищецът счита, че от  14.02.2012г. до настоящия момент е налице изтекла в негова полза погасителна давност върху неизплатените суми по изпълнителния лист.

С постъпилия отговор, подаден чрез пълномощника му адв. И.Н., ответникът оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че правото му на принудително изпълнение не е погасено по давност, тъй като по посочените от ищеца изпълнителни дела, образувани за събиране на вземането на ответника са предприемани от последния множество принудителни изпълнителни действия, с които давностният срок е бил прекъсван. Твърди, че процесното вземане произтича от сключен между страните на 23.05.2009г. договор за заем с нотариална заверка на подписите, съгласно който И.Г.М. е предал на Й.В.И. парична сума в размер на 15 000.00 лв., а последният се е задължил да върне паричната сума, ведно с уговорената 10% годишна лихва в срок до 23.05.2010г. Понеже заемателят не изпълнил задължението си в уговорения срок, заемодателят подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.3 от ГПК, по която на 31.01.2011г., по ч.гр.д.№ 3305/2011г. на СРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми в полза на ответника срещу ищеца по настоящия иск. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, ответникът е подал молба с вх.№03888 от 02.03.2011г. до ЧСИ Миладин Миладинов с район на д-вие СГС, по която е образувано изпълнително дело №20117860400601 по описа на същия ЧСИ.

На 03.05.2011г. по изпълнително дело № 601/2011 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов е наложен запор върху дяловете на съдружника Й.И. в „Енерджи сейвинг солюшънс“ ООД, като взискателят И.М. е поискал от съдебния изпълнител, на основание чл.517, ал.2, изр.2 от ГПК да бъде овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството и изплащане на взискателя на припадащата се част от имуществото. На 14.02.2012г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1069.69 лв. от продажба на ликвидационен дял, вследствие прекратяване участието на ищеца в посоченото дружество. С молба с вх.№11546/31.07.2012г. ответникът е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Валентина Александрова, рег.№742, с район на д-вие ОС-Кюстендил, където е образувано под №20127420400551. По това изпълнително дело, на 29.10.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца със запорно съобщение до трето задължено лице „Янтра-Адреан Георгиев“ ЕООД с изх.№07287/29.10.2012г.

С оглед невъзможността за удовлетворяване на пълния размер на вземането по изпълнителното дело, поради липсата на имущество или вземания на длъжника, от ответника били предявени срещу ищеца два отменителни иска по чл.135 ЗЗД. С определение от 15.12.2014г., постановено по гр.д.0764/2014г. по описа на ОС-Кюстендил е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.135 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, с които Й.И. се е разпоредил. С решение №238 от 07.05.2015г., постановено по гр.д.№32/2015г. на РС-Дупница, потвърдено с решение № 320 от 19.12.2016г. по гр.д.№434/2015г. по описа на ОС-Кюстендил (невлязло в сила) е обявен за недействителен спрямо И.М. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение №159, том 3, рег.№ 8336, дело № 469 от 16.12.2010г. на нотариус Луиза Стоева, с рег.№ 527, район на д-вие РС-Дупница. С обезпечителна заповед от 05.01.2015г., издадена по гр.д.№ 20056/2014г. по описа на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.135 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху друг недвижим имот, с който И. се е разпоредил. С решение №3485 от 30.03.2016г., постановено по гр.д.№1877/2015г. по описа на Софийски районен съд (невлязло в сила), е обявен за недействителен спрямо И.М. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение № 86, том 1, рег.№ 1879, дело № 78/2010г. на нотариус Георги Георгиев. По изпълнително дело № 551/2012г. е входирана от взискателя молба с вх.№ 00286/16.02.2015г., от която е видно, че взискателят е предприел действия по завеждане на отменителни искове по чл.135 ЗЗД, с които се цели имущество, с което длъжникът се е разпоредил, да бъде върнато в неговия патримониум и взискателят да се удовлетвори от него.

По молба на ответника с вх.№ 00451/09.02.2017г., ЧСИ Валентина Александрова, със запорно съобщение с изх.№ 02695/14.03.2017г. е наложила запор върху всички банкови сметки на Й.И., открити в „Уникредит Булбанк“ АД, а със запорно съобщение с изх.№ 02694/14.03.2017г. е наложила запор върху всички банкови сметки на Й.И., открити в „Райфайзен Банк“ АД.

Навежда правни доводи, че предприетите от него изпълнителни действия прекъсват погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, поради което същите не са погасени по давност и предявения иск се явява неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Между страните не е спорно, а и от изисканото и приложено ч. гр. дело № 3305/2011 г. по описа на СРС, 41-ви състав, се установява, че същото е образувано по заявление от И.Г.М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Й.В.И. за следните суми: 15 000.00 лв.-главница, дължима по сключен между страните договор за паричен заем, нотариално заверен на 23.05.2009г., с рег. № 3610/23.05.2009г. от Нотариус Луиза Стоева, с рег. № 527 и р-н на д-вие РС-Дупница, 2 500.00 лв.-лихва за периода от 23.05.2009г. до 25.01.2011г. и 900.00 лв.- разноски по изпълнителното дело. На 31.01.2011г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми, срещу която длъжникът не е възразил.

Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се  установява, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, ответникът е подал молба с вх.№03888 от 02.03.2011г. до ЧСИ Миладин Миладинов с район на д-вие СГС, по която е образувано изпълнително дело №20117860400601 по описа на същия ЧСИ. На 03.05.2011г. по изпълнителното дело е наложен запор върху дяловете на съдружника Й.И. в „Енерджи сейвинг солюшънс“ ООД, като взискателят И.М. е поискал от съдебния изпълнител, на основание чл.517, ал.2, изр.2 от ГПК да бъде овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството и изплащане на взискателя на припадащата се част от имуществото. На 14.02.2012г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1069.69 лв. от продажба на ликвидационен дял, вследствие прекратяване участието на ищеца в посоченото търговско дружество.

По молба вх. № 11546/31.07.2012г., с която ответникът е поискал продължаване на изпълнителните действия при друг съдебен изпълнител, изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Валентина Александрова, рег.№742, с район на д-вие ОС-Кюстендил, където е образувано под №20127420400551.

Видно от запорно съобщение с изх.№ 07287/29.10.2012г. до трето задължено лице „Янтра-Адреан Георгиев“ ЕООД, ЧСИ Александрова е наложила запор върху трудовото възнаграждение на Й.В.И.. Видно от приложеното известие за доставяне, запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 15.11.2012г., което с писмо вх.№ 02187/19.11.2017г. до ЧСИ В.Александрова, в изпълнение на задълженията си по чл.508 от ГПК е признало вземането, върху което се налага запорът, но е уведомило ЧСИ, че върху трудовото възнаграждение на И. има наложени запори по още четири изпълнителни дела.

По изпълнително дело № 551/2012г. е входирана от взискателя молба с вх.№ 00286/16.02.2015г., от която е видно, че взискателят е предприел действия по завеждане на отменителни искове по чл.135 ЗЗД, с които се цели имущество, с което длъжникът се е разпоредил, да бъде върнато в неговия патримониум и взискателят да се удовлетвори от него. С определение от 15.12.2014г., постановено по гр.д.0764/2014г. по описа на ОС-Кюстендил е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.135 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, с които Й.И. се е разпоредил. С решение №238 от 07.05.2015г., постановено по гр.д.№32/2015г. на РС-Дупница, потвърдено с решение № 320 от 19.12.2016г. по гр.д.№434/2015г. по описа на ОС-Кюстендил (невлязло в сила) е обявен за недействителен спрямо И.М. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение №159, том 3, рег.№ 8336, дело № 469 от 16.12.2010г. на нотариус Луиза Стоева, с рег.№ 527, район на д-вие РС-Дупница. С обезпечителна заповед от 05.01.2015г., издадена по гр.д.№ 20056/2014г. по описа на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.135 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху друг недвижим имот, с който И. се е разпоредил. С решение №3485 от 30.03.2016г., постановено по гр.д.№1877/2015г. по описа на Софийски районен съд (невлязло в сила), е обявен за недействителен спрямо И.М. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение № 86, том 1, рег.№ 1879, дело № 78/2010г. на нотариус Георги Георгиев.

По молба на ответника с вх.№ 00451/09.02.2017г., ЧСИ Валентина Александрова, със запорно съобщение с изх.№ 02695/14.03.2017г. е наложила запор върху всички банкови сметки на Й.И., открити в „Уникредит Булбанк“ АД, а със запорно съобщение с изх.№ 02694/14.03.2017г. е наложила запор върху всички банкови сметки на Й.И., открити в „Райфайзен Банк“ АД.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др). Иск по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания, изпълнението по които е предприето на основание заповед за изпълнение. При заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (така и задължителната практика на ВКС- вж. Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен касационен съд и др.). Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на процесното вземане-погасяване на същото по давност, чийто срок е започнал да тече след влизане в сила на заповедта за изпълнение, с която е бил осъден да заплати определени суми. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна срещу него, поради което искът е допустим.

При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, основани на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се  установява, че процесното вземане произтича от сключен между страните на 23.05.2009г. договор за заем с нотариална заверка на подписите, по силата на който заемодателят И.Г.М. е предал на заемателя Й.В.И. парична сума в размер на 15 000.00 лв., а последният се е задължил да върне на заемодателя паричната сума, ведно с уговорената 10% годишна лихва в срок до 23.05.2010г. Понеже заемателят не изпълнил задължението си в уговорения срок, заемодателят подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.3 от ГПК, по която на 31.01.2011г., по ч.гр.д.№ 3305/2011г. на СРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми в полза на ответника по настоящия иск срещу ищеца по същия. Й.В.И. не е възразявал срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания.

Влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не представлява съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение не е съдебен акт, който да се ползва със сила на пресъдено нещо. Същата не е съдебно решение, тъй като не разрешава възникнал правен спор (не дава окончателно разрешение на въпроса за съществуването или несъществуването на спорното право), постановява се без изслушване на страните, без събиране на доказателства и без провеждане на устни състезания, поради което разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД е неприложима по отношение на вземанията, предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Това означава, че относно вземането за главницата по сключения между страните договор за заем намира приложение общия давностен срок, установен в чл. 110 от ЗЗД, а относно вземането за лихва-специалната тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Според приетото в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Посочено е, че ППВС № 3/80 г. следва да се счита за изгубило сила.

В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че крайният срок за плащане на задължението на ищеца по процесния договор за заем е бил на 23.05.2010 г. Изпълнителното производство е започнало на 02.03.2011 г., като на 03.05.2011г. (преди изтичане на давностните срокове по чл.110, съотв. по чл.111, б. „в“ от ЗЗД) по изпълнителното дело е наложен запор върху дяловете на съдружника Й.И. в „Енерджи сейвинг солюшънс“ ООД, като взискателят И.М. е поискал от съдебния изпълнител, на основание чл.517, ал.2, изр.2 от ГПК да бъде овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството и изплащане на взискателя на припадащата се част от имуществото. На 14.02.2012г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1069.69 лв. от продажба на ликвидационен дял, вследствие прекратяване участието на ищеца в посоченото търговско дружество.

С налагането на запора върху дружествения дял на ищеца в посоченото дружество, съответно с постъпване на сумата по изпълнителното дело, давността следва да се счита прекъсната, като от налагането му е започнала да тече нова петгодишна давност за главницата по изпълнителния лист и съответно нова тригодишна давност за лихвите по същия.

След прехвърлянето на изпълнителното дело при ЧСИ Александрова, същата със  запорно съобщение с изх.№ 07287/29.10.2012г. (преди изтичане на давностните срокове по чл.110, съотв. по чл.111, б. „в“ от ЗЗД) до трето задължено лице „Янтра-Адреан Георгиев“ ЕООД, е наложила запор върху трудовото възнаграждение на Й.В.И.. Видно от приложеното известие за доставяне, запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 15.11.2012г. С налагането на запора върху трудовото възнаграждение на ищеца, давността следва да се счита прекъсната, като от налагането му е започнала да тече нова петгодишна давност за главницата по изпълнителния лист и съответно нова тригодишна давност за лихвите по същия. Неоснователни са възраженията на ищеца, че понеже ЧСИ Миладинов, при когото първоначално било образувано изпълнителното дело, също бил наложил запор върху трудовото му възнаграждение, вторият наложен запор от ЧСИ Александрова не представлява изпълнително действие, което прекъсва давността. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи (т.р. № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Повторното налагане на запор върху трудовото възнаграждение от ЧСИ Александрова по молба на взискателя представлява именно повтаряне на неуспешно изпълнително действие, предприето с цел поддържане висящността на изпълнителния процес. Още повече, че поради промяна в обстоятелствата (отпадане на други наложени запори върху същото възнаграждение или увеличение на размера на същото) този изпълнителен способ би могъл при повторното му извършване да бъде реализиран успешно.

Следователно, към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело в съда (15.03.2017г.), както и към настоящия момент, не е изтекъл срокът на погасителната давност, установен в чл.110 ГПК, поради което вземането по изпълнителния лист от 31.01.2011г. за дължимата главница по сключения между страните договор за заем от 23.05.2009г.  не е погасено по давност.

На 13.02.2013г. (преди изтичане на давностния срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД) взискателят И.М. е подал до ЧСИ Александрова молба с вх.№ 00198, с която е поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника. Съгласно цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. С предприемането на това изпълнително действие, давността следва да се счита прекъсната, като от налагането му е започнала да тече нова тригодишна давност за лихвите по изпълнителния лист.

По изпълнително дело № 551/2012г. е входирана от взискателя молба с вх.№ 00286/16.02.2015г. (преди изтичане на давностния срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД), от която е видно, че с оглед невъзможността за удовлетворяване на пълния размер на вземането по изпълнителното дело поради липсата на имущество или вземания на длъжника, към които да се насочи изпълнението,  взискателят е предприел действия по завеждане на отменителни искове по чл.135 ЗЗД, с които се цели имущество (недвижими имоти), с което длъжникът се е разпоредил в полза на сина си след датата на падежа на задължението му по сключения между страните договор за заем, да бъде върнато в неговия патримониум и така взискателят да може да се удовлетвори от него. Преди завеждане на отменителните искове, взискателят е поискал обезпечение на бъдещите искове, чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти, с които длъжникът се е разпоредил. Настоящият състав счита, че предявяването на посочените отменителни искове от взискателя по изпълнителното дело представлява предприемане на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, поради което давността следва да се счита прекъсната от депозирането на молба с вх.№ 00286/16.02.2015г. от взискателя при ЧСИ Александрова. Това е така, защото, както е разяснено в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в гражданското право давността е правна последица на бездействието. В случая взискателят не е бездействал, а напротив-с оглед невъзможността за удовлетворяване на пълния размер на вземането си по изпълнителното дело, поради липсата на имущество или вземания на длъжника, към които да насочи изпълнението,  се е видял принуден да  води отменителни искове по чл.135 ЗЗД, като чрез тях е целял имуществото, с което длъжникът се е разпоредил след възникване на задължението, да се върне в патримониума на последния, което ще позволи на кредитора да насочи изпълнението върху това имущество.

Налице е и още едно прекъсване на давността-с налагане на запор върху сметките на длъжника в "Уникредит Булбанк" АД, видно от запорно съобщение до трето задължено лице с изх.№ 02695/14.03.2017г. и "Райфайзенбанк" ЕАД, видно от запорно съобщение до трето задължено лице с изх.№ 02694от 14.03.2017 г.

 С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че вземането на взискателя съществува, то не е погасено по давност и сумата е дължима от ищеца-длъжник по изпълнението в размера, в който е посочен в процесната заповед и изпълнителния лист, поради което няма основание за се уважи претенцията на ищеца и длъжник по изпълнението, заявена по реда на чл. 439 от ГПК за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи процесните суми поради погасяването им по давност.

 

 

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050, 00 лв.

Воден от горното, съдът 

Р  Е  Ш  И :        

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че задължението на ищеца по изпълнителен лист от 31.01.2011г., издаден по ч.гр.д.№3305/2011г. по описа на СРС е погасено по давност и последният не дължи на ответника сумата от 13938.31 лв.-остатък от главница, 2500.00 лв.-лихва за забава за периода от 25.05.2009г. до 25.01.2011г. и 900.00 лв.- разноски.

ОСЪЖДА Й.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1050.00 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща сторените от ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: