Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр.Плевен, 25.05.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, четвърти състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Цветелина
Кънева
при секретаря Венера Мушакова и с
участието на прокурора Виктор Доцев, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.
дело №250 по описа за 2022г. на Административен съд-Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. вр. чл. 189, т. 3, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.184 от ЗКПО.
Делото е образувано по жалба от
„Палфингер Продукционстехник България“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Червен бряг, чрез адв.М.Й. от САК, против Ревизионен акт
№Р-29002920008401-091-001/18.10.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на
НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ гр.София, в частта в която на
дружеството за данъчен период 2017г. са начислени задължения за корпоративен
данък в размер на 590 519,14лв. и законна лихва за забава в размер на
255 091,87лв., поради непризнато преотстъпване на корпоративен данък в
полза на дружеството за 2017г. под формата на ползвана държавна помощ за
регионално развитие, потвърден в тази част с Решение №100/21.01.2021г. на
Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.София.
В жалбата са наведени доводи, че ревизионният
акт в оспорената му част е издаден при съществени нарушения на
административно-производствените правила и принципи на данъчния процес относно
обективността и добросъвестността при извършване на ревизията, в противоречие с
разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане, Регламент /ЕС/
651/2014г., Насоките на Европейската комисия за регионалната помощ за периода
2014-2020г., практиката на ВАС и на Съда на Европейския съюз по прилагането им,
както и е явно необоснован и немотивиран. Счита се, че РА е издаден при
неправилно установяване на фактите и при превратен анализ на събрания
доказателствен материал. Сочи се, че основният спорен въпрос е дали дружеството
има право да ползва преотстъпен корпоративен данък за 2017г., за което има две
официални и влезли в сила заповеди, издадени от Българската агенция за инвестиции,
при положение, че през 2018г. са настъпили изменения в проекта за първоначална
инвестиция, изрично одобрени от БАИ. Твърди се, че на дружеството са извършени
две предходни проверки, като първата е приключила с протокол от 27.07.2018г., с
който е констатирано, че към 27.07.2018г. няма извършени дейности по
предвидения втори етап на инвестиционният проект, за който се преотстъпва
корпоративен данък за 2017г., като не са установени нередности относно
процесното преотстъпване на КД, а единствено е предписано, че предвид че
сроковете за изграждане на проекта са 4 години, следва да бъде проследен
следващият етап за изграждане /2017-2020/, предвид преотстъпения корпоративен
данък за 2017г. Твърди се, че в този протокол са отразени всички факти и обстоятелства,
които впоследствие служат на НАП като аргументи за отказ за преотстъпването.
Сочи се още, че втората проверка завършва с покана дружеството да подаде
коригираща годишна данъчна декларация за 2017г. и с протокол от 23.07.2020г., в
който при непроменена фактическа обстановка е прието, че тъй като не е налице
изпълнение на условията на чл.189 т.3 б.“а“ и б.“б“ от ЗКПО, свързани с
приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея
за 2017г., дружеството не е следвало да ползва държавна помощ под формата на
преотстъпен данък. Твърди се, че именно отказът на дружеството да подаде
коригираща декларация води до възлагане на ревизията, в хода на която е издаден
оспореният РА. Изложени са подробни съображения за недопустима намеса на НАП в
сферата на компетентност на БАИ. Счита се, че с действията на ревизиращите
органи в хода на ревизионното производство се преразглеждат обстоятелствата,
налични към момента на издаване на Заповед №БАИ-ЗКПО-09/23.08.2018г., което
представлява неправомерна намеса на органите по приходите в решенията на БАИ, с
което превишат правата си, сведени в ЗКПО до упражняване на контрол по
изпълнението, а не на наличието на изначалните предпоставки за преотстъпване на
КД. Сочи се, че по този начин органите по приходите
преразглеждат решението на БАИ, което е в противоречие с предвиденото в §21 от
схемата за държавна помощ SA.39869 (2014/N). Твърди се, че
изложеното ясно сочи недопустимост на възприетия от ревизиращите подход, като
допуснатото съществено нарушение е основание за прогласяване нищожността на РА.
На следващо място се сочи, че дори незаконосъобразно да се приеме, че
приходната администрация има прерогативите да се произнася по основателността
на преотстъпването на КД за година, през която не е налице „започване на
изпълнението“, то тези компетенции не биха могли да се упражнят инцидентно, при
наличие на конкретно окончателно и влязло в сила решение по спорните въпроси,
каквото се явява Заповед №БАИ-ЗКПО-09/23.08.2018г. Счита се, че тази заповед е
индивидуален административен акт, който произвежда своето действие и не може
урегулираните с нея въпроси да бъдат произволно и инцидентно пререшавани. Твърди
се, че това пререшаване е ретроактивно – към момента на издаване на заповедта,
а не се базира на последващи или новооткрити несъответствия или нормативни
нарушения на дружеството. Т.е. фактическата обстановка, на която се основават
начисленията на приходните инспектори е идентична с тази, послужила за анализ и
произнасяне на БАИ, и с тази за протокола от 27.07.2018г., с който са
установени нередности относно процесното преотстъпване на КД. Счита се, че
последното представлява грубо погазване на принципа на правна сигурност и
оправдани правни очаквания. Сочи се също, че с РА се поставят допълнителни
условия и ограничения за ползване на държавната помощ, които не почиват на
законов текст. Твърди се, че при издаване на Заповед №БАИ-ЗКПО-09/23.08.2018г.
дружеството е предоставило всички релевантни документи и обяснения, които да
позволят на институцията да осъществи конкретен анализ, на база на който
напълно информирано е издадена заповед, с която се изменя първоначалната
заповед и препотвърждава преотстъпването и на КД за 2017г. Твърди се, че
приходните органи приемат, че чл.189 т.3б.“б“ от ЗКПО поставя условие за
извършване разходи за първоначалната инвестиция, включително в годината на
получаване на заповедта, което тълкуване е в разрез със закона и собствените
становища на НАП. Счита се, че тази разпоредба поставя само една времева
граница – крайния срок за извършване на първоначалната инвестиция /до 4
календарни години/, като уточнява и началния момент за изчисляването й –
годината на получаване на заповедта. Твърди се, че това не задължава
бенефициента да извърши първоначалната инвестиция в годината на получаване на
заповедта, като условие за преотстъпване на КД. Посочва се още, че ревизиращият
екип добавя несъществуващо в закона условия относно понятието за „производствен
обект“, а именно че то е място, което е пространствено, функционално и
организационно отделена единица, която се характеризира с висока степен на
автономност. На следващо място се твърди, че дружеството разширява капацитета
на вече съществуващ обект, с което се изпълнява законовото изискване да
инвестира преотстъпения данък в активи, част от първоначална инвестиция, в
съществуващ производствен обект. Последното е одобрено от БАИ, която е одобрила
както първоначалния, така и изменения инвестиционен план. В тази връзка се
считат за неправилни преценките в РА, че планираната инвестиция в 2017г. и нейната
реализация с изменения от 2018г. са две отделни инвестиции – от една страна,
поради географската промяна на реализацията, а от друга – поради изменения в
проекта. На последно място се твърди, че са допуснати нарушения с определянето
на дължима лихва за забава. Сочи се, че
дружеството не е имало как да предвиди бъдещо несигурно събитие при определяне
на прогнозната си данъчна печалба за 2017г., въз основа на която
незаконосъобразно му се вменява задължение за авансови вноски. Счита се, че
лихва за забава не трябва да се начислява в ущърб на дружеството, тъй като
последното се е позовало изцяло на издадените му от БАИ заповеди и не би
следвало да бъде санкционирано, дори в случай, че органът на публична власт е
издал незаконосъобразни актове, на които лицето се е позовало. Твърди се
приложимост на разпоредбата на чл.17 ал.3 от ДОПК. В заключение се моли за
отмяна на РА в оспорената му част. Претендират се разноски.
От ответника не е представен писмен
отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество
се представлява от адв.М.Й. от САК, който навежда доводи, аналогични на
изложените в жалбата. Моли за отмяна на РА. Представя списък с разноските. В
указания срок депозира писмени бележки с подробни съображения за
незаконосъобразност на РА, като се претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата в съдебно
заседание се представлява от гл.юрисконсулт С.М. с надлежно пълномощно, която
счита жалбата за неоснователна и сочи, че за дружеството не са налице основания
за ползване на преотстъпения данък през 2017г., като препраща към съображенията
изложени в потвърждаващото решение на директора на Дирекция ОДОП-София.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 10986,11лева
с оглед материалния интерес по спора, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен, встъпил в процеса на основание чл.16 ал.1 т.3 от АПК, дава заключение,
че РА е обоснован и законосъобразен, като фактическата обстановка и начисленият
размер на данък по ЗКПО са правилно установени. Счита за неоснователни доводите
за данъчен произвол и изземване функциите на БАИ от страна на приходната
администрация. Счита жалбата за неоснователна и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол.
С Ревизионен акт №Р-29002920008401-091-001/18.10.2021г., издаден от органи по
приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ гр.София, на
„Палфингер Продукционстехник България“ ЕООД е определено задължение за
корпоративен данък за 2017г. в размер на 590 519,14лв. и са начислени
лихви за забава в размер на 255 091,87лв., поради непризнато преотстъпване
на корпоративен данък в полза на дружеството за 2017г. под формата на ползвана
държавна помощ за регионално развитие, като във фазата на задължителен
административен контрол е потвърден в тази му част с Решение №100/21.01.2021г.
на Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.София. С оглед на изложеното, жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
Ревизията на „Палфингер
Продукционстехник България“ ЕООД е възложена по реда на чл.112 и чл.113 от ДОПК
със Заповед за възлагане на ревизия №Р-29002920008401-020-001 от 30.12.2020г.,
връчена по електронен път на 12.01.2021г. Във връзка с молба вх.
№26-П-1282/02.02.2021г. от дружеството и на основание чл.34 ал.1 т.5 от ДОПК
производството по извършване на ревизията е спряно със Заповед №Р-29002920008401-023-001/04,02,2021г.,
считано от 04.02.2021г. до 04.05.2021г., връчена по електронен път, като със
Заповед №Р-29002920008401-143- 002/05.05.2021г. производството е възобновено и
е определен срок на ревизията 13.07.2021г. Заповедта за възобновяване също е
връчена на дружеството по електронен път. Със Заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия №0-29002920008401-020-002 от 30.06,2021 г, е изменена
първоначалната заповед за възлагане на ревизия, като е определен срок за
приключване на ревизията до 10.09.2021 г. Заповедта е връчена по електронен път
на дружеството на 30.06.2021г. Ревизията е възложена за установяване на
задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в т.ч.:
корпоративен данък, данък върху представителните разходи, данък върху
социалните разходи, предоставяни в натура, даньк върху дивидентите и
ликвидационни дялове на юридически лица, данък върху доходите на чуждестранни
юридически лица и данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по
чл. 204 ад.1 т.4 от 3KПО за периодите от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Всички заповеди
са издадени от М.С. на длъжност Началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел
„Контрол“ при ТД на НАП ГДО, оправомощена на основание чл. 112, ал.2, т.1 or ДОПК
със Заповед №ГДО-31 от 13.03.2018 г. на Директора на ТД на НАП ГДО.
За резултатите от ревизията на основание
чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад №Р-29002920008401-092-001 от
21.09.2021г, връчен по електронен път на 23.09.2021г. С Ревизионният доклад е
направено предложение на дружеството да не бъде признато преотстъпване на
корпоративен данък за 2017 г. по реда на чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО в
размер на 590 519,14 лв. По реда на
чл.117 ал.5 от ДОПК срещу РД е подадено възражение, което не е прието за
основателно от органите по приходите. Обжалваният Ревизионен акт
№Р-29002920008401-091-001/18.10.2021г. е издаден на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад №Р-29002920008401-092-001 от 21.09.2021г.,
който е неразделна част от РА.
Ревизионен акт
№Р-29002920008401-091-001/18.10.2021г. е издаден от компетентни за това органи,
съгласно чл.119 ал.2 изр. първо от ДОПК – органът възложил ревизията М.С. –
Началник сектор и ръководителят на ревизията Р.Т. – главен инспектор по
приходите. Ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120 от ДОПК, като
съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, както
и позоваване на ревизионния доклад. Спазена е и процедурата по Глава ХV, чл.
113 – чл. 120 от ДОПК. Налице е редовно
уведомяване на ревизираното лице и за всички други действия на органите по приходите,
включително такива за събиране на доказателства. Следва да се посочи, че
заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са
подписани с електронен подпис и са връчени по електронен път на ревизираното
дружество. Същите са представени по делото освен на хартиен носител и като
електронни документи на технически носител, като квалифицираните електронни
подписи, с които са подписани
съответните документи, са валидни към датата на подписването им.
Предмет на оспорване в настоящето
производство е Ревизионен акт №Р-29002920008401-091-001/18.10.2021г., в частта
в която на „Палфингер Продукционстехник България“ ЕООД за данъчен период 2017г.
са начислени задължения за корпоративен данък в размер на 590 519,14лв. и
законна лихва за забава в размер на 255 091,87лв., поради непризнато
преотстъпване на корпоративен данък в полза на дружеството за 2017г. под
формата на ползвана държавна помощ за регионално развитие, потвърден в тази
част с Решение №100/21.01.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.София.
За да потвърди ревизионният акт в
обжалваната му част решаващият орган е приел по съществото на спора, че след
изследване на съответните факти и обстоятелства органите по приходите са счели,
че не са изпълнени условията в чл.189 т.3 б.“а“ и б.“б“ от ЗКПО, поради което
на дружеството не следва да се признае
право на ползване на държавна помощ под формата на данъчно облекчение,
изразяващо се преотстъпване на КД по реда на чл.184 от ЗКПО, като неправомерно
е ползвало такъв за ревизираната 2017
финансова година. Посочил е, че ревизията е първа за установяване на задължения
по ЗКПО за посочения период.
Решаващият орган е приел, че за
установяване на фактическата обстановка в хода на
ревизията с ИПДПОЗЛ №P-29002920008401-040-001/18.01.2021г. и №Р-29002920008401-040-002 от 27.08.2021 г. от дружеството са изискани
документи и обяснения, като в отговор са представени документи, подробно
описани в РД. С Протокол №Р-29002920008401-ППД-001/15.06.2021г., издаден по
реда на чл.50 от ДОПК, в хода на ревизионното производство са присъединени
всички документи, справки, писмени обяснения и други доказателства, събрани при
извършена проверка на дружеството за установяване на изпълнението на условията
за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.184 вр. чл.189 от ЗКПО за
2017 г. и 2018 г., приключила с Протокол №П-29002919П5741-073-001/23.07.2020г.
Решаващият орган е посочил, че в хода на ревизията е
установено, че за финансовата 2017г. от дружеството е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. №2900И0052307/27.03.2018г., след което с подадена коригираща
декларация с вх. №2900И0053044/30.03.2018г., като с последната е
деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 8590645,29 лв. и формиран данъчен
финансов резултат - печалба в размер на 5905191,40 лв. Деклариран е корпоративен данък в размер на 590519,14 лв.
и преотстъпен корпоративен данък в същия
размер.
Посочил е, че е установено, че
дружеството притежава производствени мощности и произвежда хидравлични агрегати
и подемни съоръжения в своите две
поделения в гр.Червен бряг и с.Тенево, община Тунджа, като в поделението в
гр.Червен бряг се произвеждат корпуси за изделия и стрели за кранове, а в
с.Тенево е съсредоточено производството на хидравлични цилиндри и елементи за
тях. Двете поделения са разположени в общини с ниво на безработица над 25 на
сто от средното за страната.
Приел е за установено още, че през 2017
г. дружеството кандидатства за държавна помощ за регионално развитие под
формата на преотстъпен корпоративен данък по реда и условията на чл. 189, т.
1,6. „а" от ЗКПО, като с подаденият в Българската агенция за инвестиции
/БАИ/ формуляр №БАИ-ЗКПО-3/15.03.2017 г. се кандидатства за преотстъпване на
корпоративен данък за инвестиция в гр. Червен бряг, с посочен размер на
прогнозни приемливи разходи за първоначална инвестиция на стойност 15 451 хил.
лв. и интензитет на помощта 25 на сто. Приложен е към формуляра Анализ
разходи-ползи за проект за разширение на завод в гр. Червен бряг - етап 2, в
който е коментирано наличието на „единен инвестиционен проект“ съгласно
Регламент ЕС №651 /2014 и § 1, т. 79 от ДР на ЗКПО. Посочено е, че за първия
етап от проекта /вече приключил, но с обхват периодите на 2015 г. и 2016 г./
БАИ е разрешила преотстъпване на корпоративен данък, като подаденият формуляр
от 15.03.2017 г. е за преотстъпване на корпоративен данък във връзка с
реализацията на втори етап от визирания „единен инвестиционен проект“.
Посочил е, че въз основа на подаденият
формуляр и след провеждане на регламентираната процедура е издадена Заповед
№БАИ-ЗКПО-2/31.03.2017 г. на основание чл. 189, т.1, б. ,,б“ във вр. с чл. 184
от ЗКПО, с която на дружеството е разрешено преотстъпване на корпоративен данък
за периодите 2017г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. в размер на 3 755 000.00 лв.
Посочил е, че през 2017г. дружеството не
е започнало изпълнение на инвестицията в завода в гр. Червен бряг, но въпреки
това за същата година е налице преотстъпване на корпоративен данък в размер на
590 519.14 лв., което е установено от подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
Решаващият орган е приел още, че през
2018г., поради проблеми с набирането на работна сила в региона на гр. Червен
бряг, дружеството решава да премести планираната инвестиция от гр. Червен бряг
в с. Тенево, където притежава друг завод, като в тази връзка е подаден нов
формуляр по чл. 189. т. 1. б. „а“ от ЗКПО №БАИ-ЗКПО-5/30.07.2018г., в който са
определени прогнозни приемливи разходи за първоначална инвестиция в размер на
16 237 .00 лв., и интензитет на помощта 20 на сто, а годините, за които
дружеството кандидатства за преотстъпване на КД, са съответно 2018г., 2019 г.
и 2020г. Към формуляра отново е приложен Анализ разходи-ползи за Проект за
преместване и разширение на дейности от гр. Червен 6ряг в с.Тенево,
като в проекта се визира инвестиционен проект с продължителност 3 години, а
именно- 2018 г. — 2020 г., и се разглежда период за инвестиции и преотстъпване
на данък също 2018г.-2020г.
Посочил е, че при съпоставянето на двата
проекта ревизиращите органи са установили, че в първия е предвидено изграждане
на два цеха /лакировъчен и монтажен/, закупуване на машини за бояджийски цех,
който е изграден в гр. Червен бряг през първия етап на инвестицията /2015 г. и
2016 г./ и закупуване на машини за разширяване капацитета на съществуващи
цехове, а във втория проект е предвидено освен промяна на географската локация,
изменение и на инвестицията - остава реализацията на лакировъчния цех, но
отпада монтажния, като вместо него е предвидено изграждане на цех за малки
детайли, при което разходите за реализирането са увеличени на 13,8 млн. евро,
от които само 8.3 млн. евро се квалифицират като приемливи разходи за държавна
помощ, като останалите 5,5 млн. евро са за преместване на оборудването в новите
цехове.
Приел е също, че в Приложение 3 към
втория формуляр, подаден пред БАИ с №БАИ-ЗКПО-5 от 30.07.2018 г. изрично е
записано, че първата фаза на проекта /2015г. -2016 г./ и втората фаза, за която
се кандидатства /2018 г. - 2020 г./ поради промени в
инвестиционните намерения, не формират „единен инвестиционен проект“ по смисъла
на Регламент ЕС №651/2014 и ЗКПО, тъй като са в два различни административни
района по NUTS, ниво 3 по Общата
класификация на териториалните единици за статистически цели, както и че е посочено,
че вече преотстъпеният КД за 2017 г. ще бъде инвестиран вместо в град Червен
бряг в с. Тенево.
Посочил е, че в резултат па подадения
втори формуляр, на основание чл. 99, т.2 във вр. чл. 100 от АПК е издадена
втора Заповед №БАИ-ЗКПО-09/23.08,2018г;, с която на дружеството е
разрешено преотстъпване на КД в размер 3 241 000,00 лв. за 2017 г.. 2018 г.,
2019 г. и 2020 г., като е посочено, че тази заповед изменя Заповед №БАИ-ЗКПО-2/31.03.2017
г.
Посочил е още, че е установено, че през
2017 г. от страна на дружеството не е стартирало изпълнение на инвестицията в
завода в гр. Червен бряг, като тя е стартирала през 2018 г. в с. Тенево, във
връзка с която от дружеството е преотстъпен корпоративен
данък
за 2018 г. в размер на 453 466,46 лв., което е установено от подадената ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за същата година.
Решаващият орган е приел, че при съобразяване
относимата нормативна разпоредба и установените факти, ревизиращият екип е
счел, че за 2017г. дружеството неправомерно е ползвало държавна помощ под
формата на преотстъпен данък, позовавайки се на принципно становище на министъра
на финансите, изразено в писмо с изх. №26-00-107/26.02.2020 г.
Посочил е също, че прилагайки
разпоредбите на §1 т.29 от ДР на ЗКПО /относно понятието „първоначална инвестиция“/ и
на т.82 от §1 от ДР на ЗКПО /относно
понятието „производствен обект“/ и предвид обвръзката на производствения обект
като елемент на проекта за първоначална инвестиция с конкретна географска
локация, ревизиращият екип е счел, че промяната на мястото на извършване на
дейността и създаването на нов производствен обект представляват нов
инвестиционен проект, доколкото предполагат съществени изменения в състава на
приемливите разходи за материални и нематериални активи и предвид факта, че във
втория подаден от дружеството формуляр №БАИ-ЗКПО-5/30.07.2018 г. е отразено, че
първата фаза на проекта /2015 г. -2016 г./ и втората фаза /2018 г. - 2020 г./ не формират
„единен инвестиционен проект“ по смисъла на Регламент ЕС №651/2014 и ЗКПО, тъй
като са в два различни административни района по NUTS, ниво 3 по Общата класификация на
териториалните единици за статистически цели. Ревизиращият екип е направил
извод, че за 2017 г. не е налице изпълнение на условията на чл. 189, т. 3, б.
„а“ и б. „б“ от ЗКПО, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция
и активите, които са част от нея. Приел е, че съгласно чл.189 oт ЗКПО, държавна
помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък се предоставя за
проект за първоначална инвестиция при спазване на определени условия, част от
които са и тези визирани в т. 3. б. „а“
и 6.
„б“ от същата разпоредба.
Решаващият орган е посочил, че органите
по приходите са счели, че поради неизпълнението на посочените в чл. 189, т. 3,
б. „а“ и б. „б“ от ЗКПО условия за финансовата 2017г. на дружеството не следва
да се признае право на ползване на държавна помощ под формата на данъчно
облекчение, изразяващо се в преотстъпване на КД по реда на чл. 184 от ЗКПО, и
направили извод, че дружеството неправомерно е ползвало държавна помощ под
формата на преотстъпен данък по реда на чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО за
ревизираната финансови година, в размер на декларирания такъв в ГДД по чл. 92
от ЗКПО, а именно 590 519.14 лв. Посочили, че размерът на преотстъпения
корпоративен данък следва да е 0,00 лв., а дължимият от дружеството
корпоративен данък е в размер на 590 519,14 лв., ведно със съответните лихви.
Решаващият орган е приел за
неоснователни възраженията на дружеството направени в жалбата до него срещу РА
в оспорената му част относно начислени задължения за корпоративен данък за
2017г. Посочил е, че ревизираното дружество е направило множество промени в
планираната инвестиция, като само една от тях е промяната на географското
местоположение и предвид обвръзката на производствения обект като елемент на
проекта за първоначална инвестиция с конкретна географска локация /община/,
правилно ревизиращият екип е приел, че е налице нов инвестиционен проект.
Посочил е още, че твърдението, че законът не задължава данъкоплатците да
инвестират преотстъпения данък за определена година /в случая 2017г./ не
отговаря на законовото положение. Счел е, че мястото на изпълнение на
проекта е от особена важност, тъй като
целта на отпускане на помощта е икономическо подпомагане и последващо развитие
в дългосрочен план именно на този регион. Счел е още, че посочените в РА два
алтернативни варианта относно наличието или липсата на „единен инвестиционен
проект“ са в пълно съответствие с представената от дружеството информация в
двата формуляра пред БАИ, като включването им в ревизионния акт е направено с
цел да може да бъде установено действителното фактическо положение. Приел е, че
проведената процедура по издаване на заповедта по осъществения предварителен
контрол от БАИ не ограничава органите по приходите от възможността за
извършване на последващ контрол чрез извършване на ревизия. Предвид
установената фактическа обстановка е посочил, че липсва добросъвестно поведение
от страна на дружеството при подаване на двата формуляра пред БАИ, поради което
липсва и възможност да се позовава на принципа на оправданите правни очаквания.
С оглед събраните в хода на ревизионното
производство доказателства и установената фактическа обстановка, решаващият
орган е направил заключение, че органите по приходите правилно са счели, че
дружеството неправомерно е ползвало държавна помощ под формата на преотстъпен
данък по реда на чл.184 вр. чл.189 от ЗКПО за финансовата 2017г. в размер на
декларираният такъв в ГДД по чл.92 от ЗКПО в размер на 590519,14лева, поради
което дължимият от него корпоративен данък е в този размер, ведно със
съответните лихви.
С оглед изложените мотиви Ревизионен акт
№Р-29002920008401-091-001/18.10.2021г., в частта за задължения в размер на
590 519,14лв. и законна лихва за забава в размер на 255 091,87лв. е
потвърден с Решение №100/21.01.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.София.
В съдебното производство по обжалване на
потвърдената с горното решение част от РА се правят основно оплаквания, че
приходните органи са допуснали съществени нарушения, изразяващи се в недопустима
намеса в сферата на компетентност на БАИ; в недопустимо пререшаване на въпроси,
окончателно решени с влезли в сила актове; недопустимо поставяне на
допълнителни условия и ограничения за ползване на държавната помощ, които не са
нормативно предвидени, както и недопустимо нарушаване на основния принцип на
правна сигурност и оправдани правни очаквания. Навеждат се твърдения и за
неправилно прилагане на материалния закон, както и за допуснати нарушения с
определянето на дължимата лихва за забава.
По смисъла на разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпването на корпоративния данък представлява право на задълженото
лице да не внася в държавния бюджет определените дължими суми, като същите
остават в неговия патримониум и се разходват за цели, определени със закон.
Съгласно
чл.184 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на
данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена
дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно
следните условия:1. данъчно задълженото лице: а) извършва производствена
дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има
безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия
период – в случаите на минимална помощ; б) извършва производствена дейност в
изпълнение на проект за първоначална инвестиция единствено в общини, в които за
предходната година преди годината, в която се подава формуляр за кандидатстване
за помощ, има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за
страната за същия период – в случаите на държавна помощ за регионално развитие;
2. през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко от
10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната
производствена дейност; 3. през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто
от персонала са лица с постоянен адрес в общини по т. 1; 4. изпълнени са
условията по:а) чл. 188 - в случаите на
минимална помощ, или б) чл. 189 - в
случаите на държавна помощ за регионално развитие.
Съгласно чл.189 от ЗКПО държавна помощ
за регионално развитие под формата на преотстъпен данък се предоставя за проект
за първоначална инвестиция при спазване на определени условия. В чл.189 т.1
б.“а“ и б.“б“ от ЗКПО са регламентирани общите условия, а именно а)
данъчно задълженото лице подава до изпълнителния директор на Българската
агенция за инвестиции формуляр за кандидатстване за помощ за регионално
развитие по образец най-късно преди започването на изпълнението на проекта за
първоначална инвестиция и б) данъчно задълженото лице е получило заповед от
Българската агенция за инвестиции, която заповед следва да има определено в
закона съдържание.
А в чл.189 т.3
б.“а“ и б.“б“ от ЗКПО са регламентирани условията, свързани с приемливите
разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея, а именно
а) държавната помощ под формата на преотстъпен корпоративен данък се използва
за придобиване на материални и нематериални активи, които са част от проекта за
първоначална инвестиция и б) първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена
в срок до 4 календарни години, в т.ч. годината на получаване на заповедта по т.
1, буква "б".
Според
чл.173 ал.4 от ЗКПО, правото на преотстъпване по чл.
184 във връзка с чл.
189 не възниква в случаите, в които не са изпълнени всички условия на тази
глава за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за
регионално развитие.
В контекста на горната нормативна уредба
и съобразно събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка, съдът намира възраженията за допуснати съществени нарушения и несъответствие с материалния закон за
неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл.189в от ЗКПО, изпълнението
на Решението на Европейската комисия за държавна помощ за регионално развитие
по чл.189 се осигурява от Българската агенция за инвестиции, Националната
агенция за приходите и Министерство на финансите съобразно компетентността им.
БАИ осигурява изпълнението му по отношение потвърждаване на условията и
издаване на заповедта по чл.189 т.1 б.“б“ от ЗКПО. НАП по отношение контрола,
докладването и прозрачността на схемата. А Министерство на финансите по
отношение на управлението на схемата и уведомяване на Европейската комисия за
всички планове за изменение на схемата, по реда на Закона за държавните помощи.
Разпоредбата на чл.189в е приета в изпълнение на §21 от Решение на Европейската
комисия по чл.184 вр. чл.189 от ЗКПО: №С(2015)
6174 от 14.09.2015г. относно Държавна помощ SA.39869 (2014/N), като според изречение трето на
параграфа Националната агенция за приходите е органът, отговорен за контрола
върху прилагането на данъчното законодателство и върху практическото изпълнение
на схемата, предмет на уведомлението. Правото на преотстъпване на корпоративен
данък за съответната година по реда на чл.184 вр. чл.189 от ЗКПО подлежи на
данъчен контрол по смисъла на чл.110 от ДОПК чрез ревизии и проверки,
извършвани от органите по приходите, при което следва да установяват наличието
или липсата на изпълнение на всички условия, залегнали в разпоредбите на чл.167,
чл.182, чл.184, чл.189 и чл.190 от ЗКПО, като когато се установи, че не е
спазен хронологичния ред, разписан в глава двадесет и втора на ЗКПО за ползване
на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие
следва, че условията не са изпълнени. Докато БАИ издава заповедта по чл.189 т.1
б.“б“ от ЗКПО след извършена оценка на заявленията за помощ и преценка, че
данъчно задълженото лице отговаря на условията за допустимост. Предвид
изложеното се налага извода, че проведената процедура по издаване на заповедта
по чл.189 т.1 б.“б“ от ЗКПО и осъщественият тогава предварителен контрол от БАИ
не ограничават органите по приходите от възможността за извършване на последващ
контрол чрез извършване на ревизия, при която следва да се установи дали се
спазват условия, въз основа на които изпълнителният директор на БАИ е потвърдил
допустимост на помощта и доколко заповедта на БАИ е издадена в съответствие с
правилата на данъчния закон, както и дали дружеството изпълнява всички останали
изисквания, предвидени в ЗКПО за преотстъпване на данък при условията на
държавна помощ за регионално развитие. Т.е. не е налице недопустима намеса на
приходната администрация в сферата на компетентност на БАИ. В този смисъл е и
решение №5406/28.04.2021г. по адм.дело №11201/2020г. на ВАС.
Вярно е твърдението в жалбата, че
заповедите на БАИ представляват индивидуални административни актове по смисъла
на чл.21 от АПК и подлежат на съдебен контрол. Независимо от това, обаче, не е
налице незаконосъобразност на оспореният РА на основание това, че е налице
издадена и необжалвана заповед на БАИ, с която се преотстъпва КД за данъчната
2017г., която според оспорващото дружество е задължителна за органите по
приходите. Адресат на заповедите на БАИ е единствено дружеството-жалбоподател,
независимо от факта, че същите са доведени до знанието на органите на НАП,
поради което евентуална жалба пред съд от страна на приходната администрация би
била недопустима за разглеждане. Съдебноадминистративното производство не е
средство за решаване на спорове между различни държавни органи, освен в изрично
предвидени в закона случаи, какъвто не е настоящия. Ето защо в сферата на
своите правомощия, при извършване на контролните действия от НАП следва да се
установи наличието или липсата на изпълнение
на всички условия, предвидени в ЗКПО за преотстъпване на данък при условията на
държавна помощ за регионално развитие. Не е налице пререшаване от страна на НАП
на окончателно решени въпроси.
Съдът счита, че от страна на приходната
администрация не са поставяни допълнителни условия и ограничения за ползване на
държавната помощ, които не са нормативно предвидени. Налице е изискване за
географска обвързаност на инвестицията, тъй като при стартиране на подпомаган с
държавна помощ по реда на чл.189 от ЗКПО проект в конкретен географски регион
се допринася за развитието именно на този регион, като се стимулира и
предприятието да осъществява дейност именно в това населено място.
Стимулиращият ефект е налице, когато помощта променя поведението на предприятието,
като води до започване на допълнителна дейност, допринасяща за развитието
именно на този регион, която предприятието не би предприело без помощта или би
предприело, но по различен начин или на различно място. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че при кандидатстване за държавна помощ по чл.189 от ЗКПО лицето кандидатства във връзка с извършването на производствена дейност в
изпълнение на конкретен проект за първоначална инвестиция, която може да бъде
направена в някоя от общините, отговарящи на условията по чл.184 от ЗКПО. В
тази връзка е и изискването във формуляра да се посочва информация за конкретен
проект за първоначална инвестиция, който ще бъде подпомаган чрез преотстъпване
на корпоративен данък. По делото е установено, че през 2017г. дружеството не е
започнало изпълнение на инвестицията в гр.Червен бряг по смисъла на §1 т.76 от
ДР на ЗКПО, но въпреки това е преотстъпило корпоративен данък за 2017г. в
размер на 590519,14лева. В подаденото през м. юли 2018г. до БАИ заявление за
корекция на обстоятелствата по първоначалната инвестиция за 2017г. ведно с
изменения проект, е предвидено преместване на инвестицията в друг географски
район /от гр.Червен бряг в с.Тенево, общ.Ямбол/, изграждане на лакировъчен цех
с необходимото ново оборудване, изграждане на цел за малки детайли вместо
първоначално предвидения монтажен цех, при което разходите за реализирането са
увеличени на 13,8млн. евро, от които 8,3млн.евро се квалифицират като приемливи
разходи за държавна помощ. В този
формуляр е отразено още, че първата фаза на проекта /2015г. – 2016г./ и втората
фаза /2018г. – 2020г./ не формират
„единен инвестиционен проект“ по смисъла на Регламент ЕС №651/2014г. и ЗКПО, тъй
като са в два различни административни района по NUTS, ниво 3 по Общата класификация на
териториалните единици за статистически цели. Посочено е също, че вече
преотстъпеният корпоративен данък за 2017г. ще бъде инвестиран вместо в
гр.Червен бряг в с.Тенево. При съпоставка на двата формуляра/ първия през
2017г. за инвестицията в гр.Червен бряг и втория през 2018г. за инвестицията в
с.Тенево/ е видно, че предвидените в тях два проекта се различават по прогнозни
приемливи разходи, различен интензитет на помощта, осъществяват се за различен
период от време и са с различен размер на преотстъпения корпоративен данък. От
последното може да се направи извод, че не е налице само преместване на
инвестицията в друго населено място, а промяната на географското
местоположение е само една от
множеството промени в планираната инвестиция. Налице е такова сериозно
изменение на инвестицията, което в действителност представлява нов
инвестиционен проект. Т.е. промяната на мястото на извършване на дейността и
създаването на нов производствен обект по смисъла на §1 т.29 вр. §1 т.82 от ДР
на ЗКПО представляват нов инвестиционен проект, доколкото предполагат също и съществени изменения в
състава на приемливите разходи за материални и нематериални активи. В тази
връзка следва да се посочи, че в случаите на регионална помощ именно мястото на
изпълнение на проекта е от особена важност, тъй като целта на отпускане на
помощта е икономическо подпомагане и последващо развитие в дългосрочен план
именно на този регион. Характерно за регионалната помощ е, че тя въздейства
върху избора на инвеститора относно местоположението на инвестиционния проект.
Според чл.189 т.3 б.“б“ от ЗКПО първоначалната инвестиция следва да бъде
извършена в срок до 4 календарни години, в т.ч. годината на получаване на
заповедта по т.1 б.“б“. Предвид последното е неоснователно и твърдението в
жалбата, че законът не задължава данъкоплатците да инвестират преотстъпения
данък за определена година в същата тази година, в конкретния случай 2017г. С
оглед гореизложеното дружеството не е изпълнило задълженията си по чл.189 т.3
б.“а“ и б.“б“ от ЗКПО, а именно държавната помощ под формата на преотстъпен
данък да се използва за придобиване на материални и нематериални активи, които
са част от проекта за първоначална инвестиция, както и че първоначалната
инвестиция трябва да бъде извършена в срок до 4 календарни години, в т.ч.
годината на получаване на заповедта по т.1 б.“б“. От последното следва, че на
основание чл.173 ал.4 от ЗКПО за дружеството не възниква право на преотстъпване
на корпоративен данък по чл.184 вр. чл.189 от ЗКПО.
Не е налице и нарушаване на принципа на
правна сигурност и оправдани правни очаквания. Съобразно практиката на Съда на
ЕС, никой не може да се позовава на нарушение на принципа за защита на
оправданите правни очаквания при липса на конкретни уверения от страна на
администрацията. Т.е. такива уверения трябва да са дадени от оправомощен орган,
като същите следва да са съобразени с приложимите норми. Както се посочи и
по-горе, и се установява от доказателствата по делото, дружеството е подало две
заявления пред БАИ през 2017г. и 2018г., с които е поискало преотстъпване на
данъка за инвестиционни проекти с различни географски локации и при съществени
изменения в състава на приемливите разходи за материални и нематериални активи.
Т.е твърдяното изменение на първата заповед с втората заповед води до
разрешение за преотстъпване на корпоративен данък за нов инвестиционен проект,
като по този начин се попада в хипотезата на чл.173 ал.4 от ЗКПО,
регламентираща случаите при които не възниква правото на преотстъпване по
чл.184 вр. чл.189 от ЗКПО. Правилно ответникът е приел, че тези действия могат
да обосноват извод, че целта е била да бъде получено преотстъпване на данък и
за 2017г., за да се постигне определения в заповедта на БАИ размер на
преотстъпен данък, което предполага липса на добросъвестно поведение от страна
на дружеството. Последното води до невъзможност позоваване на принципа на
оправданите правни очаквания.
Предвид гореизложеното, и по съществото
на спора настоящият състав на съда намира, че органите по приходите правилно са
счели, че от страна на дружеството е налице неизпълнение на посочените в чл. 189, т. 3, б. „а" и б.
„б" от ЗКПО условия, за финансовата 2017 година, поради което не следва да
се признае право на ползване на държавна помощ под формата на данъчно
облекчение, изразяващо се в преотстъпване на 100 % от корпоративния данък по
реда на чл. 184 от ЗКПО във връзка с чл. 189 от ЗКПО. Това неизпълнение на
условията за ползване на данъчно облекчение има за последица дължимост на
корпоративния данък съгласно разпоредбата на чл.173 ал.4 от ЗКПО. Дружеството
неправомерно е ползвало държавната помощ за финансовата 2017 година в размер на
декларирания данък в ГДД по чл.92 от ЗКПО – 590 519,14лева, поради което
дължи корпоративен данък в същия размер.
За пълнота следва да се посочи, че в Протокол
№11-29002918119575-073-001/27.07.2018 г. от извършена на дружеството проверка е
отразено изрично, че няма извършени дейности по предвидения втори етап на
инвестиционния проект, за който се преотстъпва корпоративен данък за 2017 г. и
предвид, че проверката е във връзка с Решение на Европейската комисия по схема SA.39869/N/20I4/ и Насоките на
Европейската комисия за регионалната помощ за периода 2014 - 2020 г.
/2013/С209/01 / и сроковете за изграждане на проекта са 4 години, следва да
бъде проследен следващият етап на изграждане /2017-2020 г./ предвид
преотстъпения корпоративен данък за 2017 г. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК,
протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или
служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от
него и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. По
аргумент от чл. 108, ал. 1 от ДОПК протоколът не е акт, с който се установяват
данъчни задължения, тъй като данъчните задължения и задълженията за задължителни
осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК, както е
процедирано в случая. Т.е. не е налице противоречие между установената с
протокола от 27.07.2018г. фактическа обстановка и фактическата обстановка,
констатирана през 2021г. при ревизията на дружеството, приключила с процесния РА.
Неоснователно е възражението за
допуснати нарушения при начисляване на лихва върху авансови вноски за 2017г.
Доколкото за дружеството не са налице условията по чл.184 вр. чл.189 от ЗКПО за
преотстъпване на корпоративен данък за 2017г. и не следва да се преотстъпва такъв, то по арг. от чл.91 от ЗКПО не следва
да се преотстъпва и авансови вноски за този данък. Съгласно чл.89 ал.1 от ЗКПО, когато
дължимият годишен
корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни
авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен
корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни
авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се
дължи лихва. В конкретния
случай от доказателствата по делото се установява, че с ГДД по чл.92 от ЗКПО за
2016г. дружеството е декларирало размер на определената месечна авансова вноска
за 2017г. – 0,00лева, а размерът на
дължимия корпоративен данък, установен от ревизията, е 590519,14лева. От
последното следва извода, че приложение намира разпоредбата на чл.89 от ЗКПО и
лихва се дължи по този ред върху превишението над 20 на сто, като дължимата
сума се определя по реда на ал.2 на чл.89 от ЗКПО.
Неоснователно е и възражението за
начислена лихва за забава върху корпоративния данък за 2017г. Дружеството се
позовава, че не дължи лихва, тъй като е действало съобразно заповедите на БАИ,
като твърди приложение на чл.17 ал.3 от ДОПК. Съгласно последната разпоредба,
когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на
финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се
окажат незаконосъобразни, начислените лихви впоследствие на действията
съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не
се прилага. Съдът счита, че в случая не е налице нито едно от изключенията на
чл.17 ал.3 от ДОПК, като данъчните норми не могат да се тълкуват разширително
или прилагат по аналогия. Още повече, съгласно §27 от Решението на ЕК
неспазването на условията, определени в ЗКПО / в хода на изпълнение на
проекта/, ще води до анулиране на правото на преотстъпване на данъци и до
изплащане на данъците за годината, за която се дължат, с лихва.
В контекста на гореизложеното съдът
намира, че за финансовата 2017г. година ревизираното дружество неправомерно е
ползвало държавна помощ под формата на преотстъпен данък по реда на чл.184 вр.
чл.189 от ЗКПО в размер на декларирания такъв с ГДД по чл.92 от ЗКПО - 590 519,14лева. Размерът на
преотстъпеният данък следва да бъде 0.00лева, а размерът на дължимият
корпоративен данък следва да бъде 590 519,14лева, ведно с
начислената лихва за забава. Т.е. правилно приходната администрация е начислила
на дружеството за данъчен период 2017г. задължения за
корпоративен данък в размер на 590 519,14лв. и законна лихва за забава в
размер на 255 091,87лв., поради непризнато преотстъпване на корпоративен
данък в полза на дружеството за 2017г. под формата на ползвана държавна помощ за
регионално развитие. В хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, които да обосновават извод, различен от изложения. Предвид
горното и при неоснователност на заявените в съдебното производство оплаквания,
то РА в обжалваната му част, потвърден с решението на Директора на Дирекция
„ОДОП“ следва да се потвърди.
При този изход на делото и с оглед
своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът
следва да му присъди такива по реда на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно
размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди оспорващото
дружество да заплати на ответника разноски по делото в размер на 10986,11лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, четвърти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Палфингер Продукционстехник България“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, против Ревизионен акт
№Р-29002920008401-091-001/18.10.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на
НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ гр.София, в частта в която на
дружеството за данъчен период 2017г. са начислени задължения за корпоративен
данък в размер на 590 519,14лв. и законна лихва за забава в размер на
255 091,87лв., поради непризнато преотстъпване на корпоративен данък в
полза на дружеството за 2017г. под формата на ползвана държавна помощ за
регионално развитие, потвърден в тази част с Решение №100/21.01.2021г. на
Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.София.
ОСЪЖДА „Палфингер Продукционстехник
България“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, комплекс
„Бета“, ЕИК по БУЛСТАТ:*********, да заплати на Дирекция „ОДОП” – София към ЦУ
на НАП разноски в размер на 10986,11лева / десет хиляди деветстотин осемдесет и
шест лева и 0,11ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ:
/п/
|
|
|
|