Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 207 15.07.2020 година
град Хасково
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд …..……трети………… въззивен
граждански състав
на ……………петнадесети юли ………………..две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО Г.
като разгледа докладваното от съдията ………….Петкова……………………..
въззивно гражданско дело № ………598…… по описа на съда за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.463
от ГПК по жалба на Я.С.Я. присъединен взискател, подадена от пълномощника му
адв. А. против постановление от 17.02.2020 година за разпределение на сумата 23800лв.
В подадената частна жалба се
правят оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и неправилност .Не
става ясно в разпределението по всяка една от посочените точки от ТТРЗЧСИ,как е
определен конкретния размер,за да се прецени дали правилно ЧСИ е изчислил
дължимата му такса. На следващо място не става ясно как е подходил ЧСИ при
разпределяне на адвокатското възнаграждение.Необосновано ЧСИ е дал привилегия
на вземанията на държавата за данъци и такси пред вземанията от трудово
провоотношение.В крайна сметка жалбоподатателят счита,че сумата от 8699,21лв. и
сумите 464,40лв. и 309,60лв. не се дължат от присъединения взискател и настоящ
жалбоподател.Иска се постановяване на решение, с което се уважи жалбата,отмени
разпределението за определяне на суми за внасяне от обявения за купувач Я* С.Я..
ЧСИ Захари Запрянов изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Не са постъпили отговори от
НАП ТД Пловдив офис Хасково,присъединен взискател и Община Хасково взискател.
Съдът след преценка на
доказателствата по делото и като съобрази доводите в жалбата и мотивите на ЧСИ
приема за установено.
Изпълнително дело
№201338750400732 е образувано по инициатива на Община Хасково въз основа на
възлагателно и писмо и акт за установяване на задължения по декларации
№АУ000070/12.06.2013г.касаещи данък недвижими имоти и такси битови отпадъци.В
хода на изпълнението ЧСИ е присъединил
по право НАП ТД Пловдив офис Хасково с постановление от
11.08.2016г.,както е присъедини и Я.С.Я. с постановление от 01.11.2016г.
Описания и възбранен имот
,обявен на публична продан за времето от 16.11.2019г. до 16.12.2019г. е
придобит от присъединения взискател Я.Я. за сумата 23 800лв.,предмет на
оспореното разпределение.
При извършване на
разпределението ЧСИ е включил държавата като присъединен взискател по право и
присъединения взискател Я.Я.,обявен за купувач с постановление от 17.12.2019г.
От постъпилата сума от 23800лв.
ЧСИ е разпределил на жалбоподателя 15100,79лв. след разпределението на
дължимите такси и разноски по изп.д. по ТТРЗЧСИ,попадащи в реда привилигировани
вземания по чл.136 т1 от ЗЗД за разноски по принудителното разпределение и на
държавата 5408,82лв.
Спорният момент е относно такса по т.26 от ТТРЗЧСИ- 1074,78лв., 2010,11лв.
такси по т.1,3,4,5,10,11,13,20 и 31 от ТТРЗЧСИ, 5,50 д.т. ЧСИ, 5408,82лв.
вземания за данък недвижими имоти и сумите
285,60лв.такса по т.22 за въвод и 428,40лв. такса по т.23 от ТТРЗЧСИ
такса за постановление за възлагане.
При проверката относно
извършеното разпределение,настоящата инстанция не намира нарушения на
закона.Правилно и законосъобразно ЧСИ е разпределил дължимите такси и разноски
по изпълнителното дело,които се ползват с предпочтително удовлетворяване. Що се
касае до адвокатското възнаграждение,същото като размер и разноска не е
посочено нито в жалбата,нито се съдържа в кориците по делото,поради което и не
е обсъждано от ЧСИ и е извън предмета на
разпределението.По отношение вземаното за данък недвижим имот на държавата също
не е допуснато нарушение и е извършено съобразно нормата на чл.136 т.2 от ЗЗД,след което е извършено разпределението в полза на жалбоподателя съобразно
чл.136 т.5 от ЗЗД.Неоснователно е твърдението в жалбата,че сумите за такси и
разноски не са дължими от присъединения взискател,обявен за купувач,тъй като са
субсидирани съгласно чл.30 от ТТРЗЧСИ. Тази разпоредба в случая не е
приложима,тъй като тези разноски са дължими и се събират от длъжника при
постъпване на суми по изпълнението,което е сторено в случая от ЧСИ
Ето за що тази жалба следва
да се остави без уважение.
Водим от горното,съдът:
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение жалба на Я.С.Я. ЕГН**********, против
постановление от 17.02.2020г. за разпределение на сумата 23 800лв по
изпълнително дело №201338750400732.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове:1/о.м.
2/
Особено
мнение на съдия-докладчик по делото Анна Петкова.
Първият поставен с жалбата въпрос
се свежда до това – правилно ли в атакуваното постановление са
отнесени сумите към първия ред на специалните привилегии по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД. Считам, че неправилно ЧСИ е
поставил на първо място и е отделил за себе си сумите в размер на 1074,78 лева,
2010,11 лева, 205,50 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и такси и
разноски по изпълнителното дело, които не са били внесени предварително. Считам,
че частният съдебен изпълнител
не разполага с привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД да събере за себе си суми
(такси или разноски) приоритетно, преди всички останали вземания и преди
установените в закона привилегировани вземания. Тази специална привилегия
принадлежи само на взискатели в изпълнителното производство, каквото качество
ЧСИ няма (освен ако не се е снабдил с изпълнителен лист по установения в закона ред).
Действително, и в закона – чл. 79 ал. 2 ГПК и в съдебната практика се допуска – когато таксите по изпълнението са
останали невнесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Това
правило, обаче, не ги поставя нито в първия ред на специалните привилегии по
чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД, нито във втория – по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД или третия
по чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД. Според разясненията, дадени в мотивите към т. 11 на
ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.дело № 2/2013 година на ОСГТК ВКС, дължимите
на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за
положен труд. Те не са публични вземания, за да бъдат приравнени дори към
вземанията по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД. В този случай ЧСИ и то след като се
снабди с изпълнителен титул, ще се яви обикновен хирографарен кредитор. Ето
защо, невнесените от взискателя такси подлежат на събиране от длъжника, но след
удовлетворяване на всички привилегировани вземания. Да се приеме противното би
означавало да се влезе в противоречие с логиката на закона и разясненията,
дадени с горецитираното ТР. Поради изложените съображения считам, че
разпределението по т. 1 е неправилно като извършено в нарушение на закона.
С депозираната жалба се оспорва отделянето на сумата 5408,82 лева. На първо
място, ЧСИ дори не е посочил за кой взискател се разпределя тази сума. Разпоредбата
на чл. 136 т. 2 ЗЗД е ясна – ползват се с право на предпочтително удовлетворение
в този ред вземанията на
държавата за данъци върху определен имот. Трайно и непротиворечиво в съдебната практика е
разбирането, че към този ред се отнасят и публичните вземания на общините за
данъците върху недвижимите имоти, но не и за такса „битови отпадъци“, която представлява
стойността на предоставяната услуга по сметосъбиране и е частно общинско
вземане. Т.е. „данък сгради“ и „такса смет“ се отнасят в различни редове,
съответно – в реда по чл. 136 т. 2 ЗЗД и в реда по чл. 136 т. 6 ЗЗД. От атакуваното постановление за разпределение въобще не е ясно и не може
да се изведе по логически път – каква част от дължимите данъци върху недвижимия
имот и какви такси за предоставената услуга по сметосъбирането формират сумата,
отделена по перо „вземания на държавата за данъци върху недвижими имоти“.
Вместо да направи нужното разграничение и да отнесе отделните суми към
съответните редове на привилегии, ЧСИ е поставил сбора в реда по чл. 136 т. 2 ЗЗД, което съставлява нарушение на закона.
Независимо от тези доводи по същество, считам, че съдът
не следва сам да извърши разпределение, по следни съображения: По
изпълнителното дело ЧСИ не е изготвил постановление за разноски, в което следва
да бъдат посочени подлежащите на изпълнение суми за такси и разноски. ЧСИ не е
изготвил сметка, която да отговаря на изискванията на чл. 79 ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ и която да е доведена до знанието на длъжника. В Закона за частните
съдебни изпълнители изрично е вменено в задължение на частния съдебен
изпълнител за самото събиране на таксите да се изготвя сметка, която да се
връчва на задълженото лице. Чл. 79 ЗЧСИ достатъчно подробно регламентира
изискванията за съдържанието на тази сметка и начина на пресмятане на такси за
изпълнение.
С оглед липсата на изготвено постановление или друг
акт на ЧСИ за разноски, сметка по чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, респ. индиция, че длъжникът
е бил уведомен за дължимостта на всички разноски в момент, предходен по
отношение извършеното разпределение, мотивират у мен извод, че в постановлението
за извършено разпределение е инкорпориран и акт на ЧСИ за разноски, който
подлежи на самостоятелно обжалване с оглед нормата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
При невлязло в сила постановление (акт) за разноски, постановлението за
разпределение е било съставено преждевременно и правейки разпределение в този
смисъл за първи път във фазата на инстанционен съдебен контрол, настоящият
съдебен състав би лишил страните в изпълнителното производство от една
инстанция съдебен контрол, което намирам за неприемливо.
Съдия
А.
Петкова