№ 234
гр. Пловдив, 10.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500516 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподател З. К. Д., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат С. П.. Представя пълномощно.
Ответници Н. С. П. и Д. Д. П., редовно призовани. Лично се явява Н. С.
П., за двамата се явява адвокат С. В., която представя в оригинал
пълномощно от Н. С. П. и Д. Д. П., заедно с договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските в оригинал.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №2629/17.07.2023 г., подадена от З. К. Д., чрез адв. С. П.,
срещу Решение №97 от 27.06.2023 г. по гр.д.№72/2023 г. на ОС – Кърджали, с
което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от
1
жалбоподателя срещу ответниците Д. Д. П. и Н. С. П., отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите, както следва: 1083
лв. неолихвяема сума, 14 570 лв. – главница, 35 974,37 лв. – лихви, 24,00 лв. –
разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на
Районен съд – Хасково, в размер на 3 963,68 лв., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 18.06.2003 г. в полза на С.М. П., въз основа на който е
образувано изп.д.№269/2022 г. на ДСИ при СИС при РС – Хасково, поради
погасяване по давност на вземанията след издаване на изпълнителния лист,
както следва: за периода от 17.042015 г. – 17.04.2020 г. – за цялата сума, при
условията на евентуалност за периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. – за
цялата сума, и при условията на евентуалност за периода от 28.06.2019 г. до
28.06.022 г. – за лихвите. Релевирани са оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По делото е установено от фактическа страна,
че за периода 17.04.2015 г. до 17.04.2017 г. е настъпила перемпция на
образуваното изпълнително дело, но преди издаване на постановление за
прекратяването му от ДСИ, е постъпило на 11.05.2018 г. искане от взискателя
да се извърши проучване на имотното състояние на длъжника, да му се
наложи забрана да пътува извън страната, да се извърши опис и изнасяне на
публична продан на негово налично движимо и недвижимо имущество, да се
наложи запор върху налични сметки и трудово възнаграждение. С
последващо постановление от 28.06.2018 г. ДСИ е прекратил изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и същото е потвърдено от ОС –
Смолян. На 21.07.2022 г. взискателят е подал нова молба за образуване на
изпълнително дело №269/2022 г. на ДСИ при СИС при 1 РС – Хасково, въз
основа на същия изпълнителен лист. Съдът не е обсъдил действието и
последиците на настъпилата перемпция по изпълнителното дело, при което
последващите предприети действия по принудително изпълнение са
невалидни и не прекъсват давността. Неправилно е възприето, че от страна на
взискателя са извършени валидни изпълнителни действия на 11.05.2018 г. и
11.07.2018 г. Прекратяването на изпълнителното производство поради
перемпция настъпва по право, като новата давност започва да тече от
предприетото последно по време изпълнително действие – евентуално от
17.04.2015 г. Неправилен и незаконосъобразен е изводът на съда, че е налице
2
прекъсване на давността на основание чл.116, б.“в“ от ГПК. Относно периода
от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. незаконосъобразно е приел, че с молбата на
взискателя за извършване на справка, подадена на 13.04.2011 г. по
първоначално образуваното изпълнително дело №118/2007 г. на ЧСИ Захари
Запрянов, са направени валидни искания за прилагане на изпълнителни
способи – искането за запор е неконкретизирано и направено под условие,
като не е внесена и дължимата такса, поради което не съставлява валидно
изпълнително действие, и съдебният изпълнител в Постановлението за
прекратяване на изп.д.№123/2011 г. на ДСИ е приел, че последното валидно
изпълнително действие е осъществено на 02.06.2009 г., когато е вписана
възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Не се споделя разбирането на
съда, че давност не тече, докато трае изпълнителния процес, на основание
ППВС №3/18.10.1980 г. по гр.д. №3/80г., до постановяване на ТР
№2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като перемпция по
силата на закона е настъпвала и при действието на ППВС №3/18.10.1980 г.,
при която извършените действия се заличават с обратна сила. Относно
периода от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. съдът неправилно е приел, че е
приложима 5-годишна давност за погасяване на законната лихва, като е приел
вземането на законна лихва за установено със съдебното решение. В случая
чл.117, ал.2 от ЗЗД е неприложим, тъй като вземането за законна лихва не е
установено по размер, и се изменя периодично, за разлика от присъдената със
съдебно решение мораторна лихва. Тъй като лихвата е периодично плащане,
на осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тя се погасява с 3-годишна давност. Дори да се
приеме тезата на взискателя, че давността е била прекъсната на 11.05.2018 г. и
11.07.2018 г., вземането на взискателя за законна лихва е погасено в периода
28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. Незаконосъобразен е изводът, че вземането за
законна лихва е започнало да се начислява от 29.10.2019 г., когато е
постановено Решение №427/29.10.2019 г. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение, и постановяване на ново решение по съществото на
спора, с което предявеният иск да бъде уважен, или евентуално – делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се
присъждане на направените разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите страни, и в срока
по чл.263, 2 ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№2788/01.08.2023 г., подаден от Н. С. П. чрез адв. Н. Х., надлежно
3
упълномощена за въззивната инстанция с пълномощно, приложено към
отговора. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба – не
са налице твърдяните пороци на обжалвания съдебен акт, фактическата
обстановка се обсъжда частично и непълно от жалбоподателя, неправилно и в
противоречие със съдебната практика е изразеното разбиране за правните
последици на перемпцията, както и по отношение на приложното поле и
действието на ППВС №3/18.11.1980 г. Първоинстанционният съд правилно е
констатирал наличието на извършени валидни действия от взискателя на
22.05.2009 г. и на 13.04.2011 г. Законосъобразно съдът е приел, че на
основание чл.117, ал.2 от ЗЗД вземането за присъдената законна лихва се
погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. Правилно съдът е отчел,
че дори да се приеме, че това вземане се погасява с кратка 3-годишна
давност, то тя започва да тече от датата на постановяване на решение
№429/29.10.2019 г. по в.гр.д. №364/2019 г. на ОС – Смолян, и би изтекла на
29.10.2022 г., ако не бе настъпило прекъсването й на 03.08.2022 г. с искането
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Настоява
се за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се искане за
присъждане на направените разноски за адвокатска защита пред въззивната
инстанция. В срок е постъпил и Отговор на въззивна жалба вх.
№2941/15.08.2023 г., подаден по електронната поща на съда на 14.08.2023 г. с
валиден КЕП от адвокат С. В., в качеството й на пълномощник на
въззиваемите Н. С. П. и Д. Д. П., съгласно приложено към отговора
пълномощно за въззивната инстанция. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба – първоинстанционният съд правилно е
установил правно релевантните факти и е постановил законосъобразно
решение. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение. Прави се
искане за присъждане на сторените деловодни разноски, за установяване на
които се прилага ДПЗС за въззивната инстанция, както и списък по чл.80 от
ГПК. Съдът констатира, че по делото има представено упълномощаване на
адв. С. В. с пълномощно на л.71, с ограничена представителна власт в
рамките на първоинстанционното производство, а представените с Отговор на
въззивна жалба вх. №2941/15.08.2023 г. пълномощно, ДПЗС и списък по чл.80
от ГПК, са в незаверен от пълномощника препис, поради което тази
нередовност на отговора следва да бъде указана на въззиваемите чрез адв. С.
В., в качеството й на техен съдебен адресат, като им се даде възможност да я
4
отстранят, в срок до откритото съдебно заседание.
С въззивната жалба и отговорите страните не са представили нови
доказателства и не са направили доказателствени искания.
Докладва се молба от Н. С. П. чрез адвокат Н. Х., с която се заявява
редовно уведомяване за днешното съдебно заседание, оспорва се въззивната
жалба, поддържа отговора, няма да представя нови доказателствени и
доказателствени искания, заявява становище по същество.
Адв. П.: Поддържам жалбата. Представям становище лично от
доверителя ми З. Д. и списък за разноски. Нямам доказателствени искания.
Адв. В.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Поддържам
подадения отговор. Нямам доказателствени искания. Моля да приложите
представения списък на разноски в оригинал.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените обжалваното решение и да приемете исковете за
основателни и доказани, както и да бъдат присъдени направените разноски. В
случай, че съдът реши, то алтернативно да бъде върнато делото за ново
разглеждане. Съображенията ми за подаване на въззивната жалба са
следните:
Не сме доволни от решението на ОС Кърджали, намирам същото за
неправилно и незаконосъобразно. В първите 7 страници от решението съдът е
определил правна квалификация на предявените искове, посочил е
становището и аргументите на страните. От 7 до 10 страница се обхваща
обстоятелствената част. И де факто в рамките на 3 страници е извлякъл
своите правни изводи, като е приел изцяло становището на противната
страна, и съответно е използвал изцяло едно решение, постановено наскоро от
ВКС, което няма характера на тълкувателно, което във фактическата си част
5
не е идентично с настоящия спор. Освен това същото решение противоречи
на т. 10 от ТР от 2013 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГК на ВКС относно
началната дата на новата погасителна давност. Считаме, че в случая съдът не
е обърнал внимание, че се касае за валидно изпълнително действие. В
настоящия случай след прекратяване на изпълнителното производство
считаме, че не би могло да има такова валидно изпълнително действие след
постановеното прекратяване, което настъпва по силата на закона.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвокат Х..
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
подадената въззивна жалба, считаме същата за неоснователна и недоказана.
Моля да потвърдите решението като валидно, законосъобразно и
правилно.
Моля да ми дадете възможност за писмени бележки.
Не правя възражение за прекомерност.
Съдът определя седмичен срок на въззиваемата страна за представяне на
писмени бележки.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение до 11.12.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6