№ 12875
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110102621 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва за забава в плащането на цената, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 48 446/2021 г. на
СРС, 153 състав. Ищецът претендира и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.,
клиентите били длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
1
страницата на продавача.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Възразяват за
изтекла погасителна давност на вземанията.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. излага съображения за
основателност на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В проведеното открито съдебно заседание съдът е обявил за безспорно
между страните по делото, че за процесния период ответниците са били
съсобственици при посочените в исковата молба квоти на топлоснабдения
имот – апартамент 9, находящ се в гр. С.. Това обстоятелство се установява и
от представените писмени доказателства.
Съгласно заключението на техническата експертиза процесният имот е
бил топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира
същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото
разпределение в етажната собственост се е извършвало от „Т. съгласно
решение на ОС на ЕС от 22.11.2003 г. и договор от 02.12.2003 г., представени
и приети по делото.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. През
процесния период в имота на ответниците е имало 4 броя отоплителни тела,
щранг лира в банята и 1 бр. водомери за топла вода. Технологичните разходи
на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне
на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
2
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Поради липса на уреди
ТЕ за отопление е начислявана на база екстраполация по максималния
специфичен разход на сградата. Топлата вода е начислявана на база брой
потребители, заедно с допълнително количество по 140 л. на ден съгласно чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г., а топлината от щранг лирата
по т. 6.5 от приложението към наредбата. Технологичните разходи на
топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на
общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № 16-
ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/. При изчисляване на сумата за
действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за
месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период възлиза на 6 506,11 лв. която сума съвпада с
претенцията на ищеца.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса
за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 31,63 лв.
/съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
3
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за
погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - 05.09.2019 г., като се отчете обаче,
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
т.е. преди 01.07.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 31.05.2019 г., като
непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода
01.06.2019 г. - 30.04.2021 г., което е на стойност 3 665,74 лв. и вземането за
дялово разпределение за същия период в размер на 31,63 лв.
Ответникът не доказа погасяване на тези задължения, с оглед на което
исковете за главница се явяват основателни до посочените размери.
4
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к Монитор. В чл. 32, ал. 3 от същите е
посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
5
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 25.08.2022 г. възлиза на 764,07 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
процесната общата фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 25.08.2022 г. възлиза на 740,97 лв., до
който размер предявената акцесорна претенция се явява основателна и следва
да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
1356,10 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в размер на 313,50 лв. за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и в размер на 116,86 лв. за
6
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от
него разноски съобразно размера на отхвърлените претенции за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 609,07 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че А.
В. Н., с ЕГН ********** и Ц. Н. А., с ЕГН ********** дължат на „Т., ЕИК .
при квоти 11/27 за А. Н. и 16/27 за Ц. А. сумите както следва: на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 3 665,74 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за имот – апартамент 9, находящ се в гр. С.,
аб.№ ., за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г. и сумата 31,63 лв. за дялово
разпределение за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 05.09.2022 г. до плащането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 740,97 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за
топлоенергия за периода 15.09.2019 г. - 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. –
25.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 35 432/2021 г. на СРС, 153 състав като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница на цена за доставена топлинна енергия за разликата над
3 665,74 лв. до пълния предявен размер 6 506,11 и за периода 01.05.2018 г. –
31.05.2019 г., иска за лихва за разликата над 740,97 лв. до пълния предявен
размер 1 356,10 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.
ОСЪЖДА А. В. Н., с ЕГН ********** и Ц. Н. А., с ЕГН ********** да
заплатят на „Т., ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 116,86 лв. -
разноски в заповедното производството, както и сумата 313,50 лв. - разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК . да заплати на А. В. Н., с ЕГН ********** и Ц. Н.
А., с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 609,07 лв. -
7
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т. – „Т..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8